Ама каква баница завъртях, чак не можах да повярвам, че съм способна да докарам нещо толкова вкусно. Късметите се сетих да ги сложа малко късно, но все пак бяха факт. Като стигнахме до раздаването, Лордът каза аз да му дам, че съм била по-късметлийка...И аз му дадох парче баница. Късметчето му беше бебе. Хохо. Вярно съм късметлийка, а той карък, хахаха. На мен ми се падна паричката. Не знам от колко време не ми се беше падала...
Та сега имаме една люлка от виртуалната баница и едно бебе от реалната. Плюс богатство за него от виртуалната и паричка за мен от реалната. Ще вземат да се наредят нещата тая година, хм?!
Та по тоя повод, ето какво си спретнах днес. Малко е нескопосанко, но тия досадници звънят и не ми остава време да се занимавам в офиса.
П.С. На път съм да ме повишат. Т.е. ако не ме изгонят февруари, като изтекат 6 месеца, би трябвало да ме повишат.
Ето колажчето със снимки на Анн Джедис:

Дълго мислех дали да напиша тази публикация...

Добре ще карам направо.
На 17ти септември си направих тест... Беше положителен. Направо не можех да повярвам на очите си. В интерес на истината това ме разтрои. По-късно си направих още един тест, който също беше съвсем, съвсем положителен. Известно време някак си не можех да приема факта, че съм бременна... Но след като отидох за първи път на лекар всичко стана съвсем реално за мен... И много, много щастливо за двама ни с Тони!

Имах нужда от време преди да споделя - исках да свикна с мисълта и да съм сигурна че всичко е наред. Сега съм много щастлива и знам, че всичко е наред.
Днес влизам в третия месец (в 9 г.с.). Вече бях на три консултации и си направих първите изследвания. За напред няма причини нещата да не са все така добре!

Дари отлетя...След толкова борба, тя си отиде. Много ми е мъчно и не мога да повярвам, че всичко, което направихме беше ненужно...
Или може би не е било...Може би разбрахме, че обединението прави силата, че когато сме заедно, можем да постигнем много в дадена кауза...Може би е добре да знаем, че силите ни не са били напразно...Защото сега помощта ни чакат Добри, Данко, Светльо,Ивет и още много деца, за които дори не знаем...Но сега виждаме, че има начин, че заедно сме силни...и че можем да помагаме.

Това е за нея...Нека отнесе надеждата ни, надеждата на другите дечица, за да знаем, че надеждата не умира, че може би не успяхме да спасим едно дете, но надеждата за другите четири остава...Поклон пред паметта и.Много сила за сестра и, родителите и роднините и, за да понесат мъката...www.save-darina.orgНека помогнем на останалите...със смс, с превод, дори с блогване...

Ааами... аз за пръв път пиша тук.. и днес за пръв път си направих тест за бременност и се оказа положителен.. и сега.. животът поема в другата посока... иии,преди малко разбрах, ама понякога нали те тези неща се усещат, който го знае какво е де, та дано нещата се развият добре и едно коледно бебонче, щото това май ми беше коледния подарък, ще се появи на света след около 8 месеца. аааами.. това е, малко съм объркана. тези дне ще ходя на лекар и ще се хваля наляво и на дясно, че ще ставам мама..ааа.. таткото го има на снимки в галерията ми, ако някой му е интересно де.. айде до писане

Марти е синът на една приятелка на майка ми.



Увеличих малко снимката, че те са сложили една дребна, дребна, та затова се размаза така. Но няма нищо - той е много сладък на тая фотосесия. Тук е на годинка и половина, сега е мъж на 2 и няколко месеца :) Има страхотни мигли, които не си личат на тая размазана снимка, но можете да ги видите на корицата на живо. Ще става звезда мъникът :) Ако не стане свещеник, че изтегли иконата на прощъпулника ...
Ето и истинската снимка, тъй като тази горе се сменя с всяко издание.

Има ли подходящо време за бебе? И въобще да създадеш семейство?
Защото откакто разбраха, че ще се омъжвам мнозинството от роднините и част от приятелите ми натякват каква лудост е това и колко съм малка, и едва ли не недорасла, разбирала ли съм аз каква отговорност е това и прочие... Направо ми иде да се гръмна на моменти... Само ме тровят със съмнения и най-черни прогнози.
Защото аз съм уверена в себе си и в решението (макар понякога наистина да ме глождят съмнения). И не просто ще се омъжа, но твърдо съм решила, че ще си имаме бебе. Всъщност най-малко две.
Вярно, нямаме пари, намаме къде да живеем и още куп неизвестни. Както и Винка беше казала - едно бебе не се храни с любов. Но пък си мисля, че щом наистина го искаме, можем да се справим. Сигурна съм, че можем да създадем един прекрасен дом за децата си. Ище са облечени и нахранени и с добро образование и много, много, много обичани...
Преди две-три седмици имах съмнения че може да съм бременна. Чаках и се надявах да не съм... Но когато разбрах, че няма бебче ми стана много мъчно и разбрах всъщност колко много искам.
Вярно, че след три-четери месеца ставам на 21. Наистина съм млада откъдето и да го погледнеш, но аз се чувствам готова за това предизвикателство и... Ако не сега то кога?

Винаги съм си мечтала да имам близнаци. Даже ако са разнояйчни още по-готино.

Само дето в целия ми род (а той си е баяджа) едни близнаци няма. Което ще рече, че шанса да имам близнаци е толкова нищожен, че статистически е равен на кръгла нула.
Това разбира се не ми пречи да си мечтая за бебе умножено по две, три или повече.

Представям си каква лудница би било отглеждането им - колкото повече, толкова повече. Всички проблеми умножени по две, три и т.н.

Обаче има някакво неповторимо обаяние в близнаците...