Мили Дядо Коледа,

 

Виждам, че си гушнал моята Соня. Донеси ми я тази година по Коледа...
А може и да я пратиш по щъркелите на пролет.
Моля те, нека пристигне при мен през 2009.
Много ще я обичаме 

П.С. Не се притеснявай, може и малък Симеон да ми пратиш. И него ще обичам.
П.П.С. Може и двамата да ми пратиш, всъщност.

По-специално слагам себе си и Дарла.. така като гледам и тя болна :) Напоследък съм се почти вманиачила на тема раждане, аджеба ще му намеря ли цаката да напъвам правилно, когато се наложи.. освен това искам колкото и да е страшно да  гледам различни раждания,  докато поне малко спра да съм така чувствителна и да не се шашкам :) Защото аз се шашкам едно от появата на бебчето, друго от това ще ме бива ли да се справя с него, колкото и да е тъпо, мисля си го. Знам, че ще се справя.. ама.. на! Освен това обожавам децата, толкова много, че ми се реве, ама нали съм пич и от как се помня, гледам да не ми личи колко много ги харесвам и не знам как ще се спра, когато се появи моето... Аз като се знам каква съм ревла още в родилното ще рева и то не толкова, щото ще ме боли, ами от нерви ли, не знам... освен това до сега не съм била майка, та още не е особено ясно какво става с мен. В смисъл знам, че съм бременна, знам че бебето вече на човек мяза, виждам как ми бие крушета от вътрешната страна на корема, ама то е странно, все едно имаш извънземно в тялото си, или нещо не ти е наред със стомаха.
 Другата болесст е сега това кърмене, как ще се оправя с него? Защото аз държа да кърмя, така като слушам и чета, това е доста полезно за детето, а аз нали трябва да имам здрав отрок и да се надяваме да не ходим много на лекар с него...
 Майка ми се радва толкова за това бебе, че аз не знам как да се зарадвам, все й викам да не се радва, че знае ли се какъв изрод ще родя :) То ясно, че няма да е изрод, ама както казах, аз съм пич, може много да обичам някой, ама го показвам само като сме насаме, или поне само тогава се опитвам да го покажа.
 Оле.. разписах се.. често влизам аз в сайта и чета.. Иначе така като гледате, хора.. психозата се е разраснала, значи наближава и моето раждане.. От 5 август излезнах в майчинство, а терминът ми уж ще е на 19 септември, ама аз си мисля, че ще е по-късно. За сега прогнозите са за момиченце.
 В същото време не мислете, че съвсем съм се шашардисала, това е нещо като обучение и спасенише от истинското шашкане :) Колкото повече гледам едно нещо, мисля за него и го премислям, струва ми се по-малко страшно и тогава се превръщам наистина в пич :)
 Абе, кой е тоя пич? И защо непременно трябва да съм такъв.. и това го знам, това от скука и себе си да анализираш...
 Мдам.. и аз много се вълнувам от бебчовци в корема, или извън него. Например вълнувам се за едно момиче на моите години - 26, което след 9 спонтанни аборта вече е щастлива мама на една Божидара, вълнувам се от пловдивската си "съкилийничка" в болницата, която на 43 години има най-сетне дете, вълнувам се от другата ми "съкилийничка"  в Казанлък, която засякох днес пред кабинета на гинеколожката ми, която има видимо коремче и по всяка вероятност ще износи това дете.. най-сетне... И си викам в същото време, боже какви сме късметлии ей тия, дето можем да се шашкаме само от това ще ни бъде ли като мами, ще родим ли като хората и не знам какво си.. ами да, това наистина е чудо на живота, но е някак странно, когато не си го изпитал, дори и да си на прага му. Та това бяха разсъжденията ми за момент... това става с мен и малката сякаш...
 А между другото скоро имах гости - Lady Frost и Ace Coke... та снимаха ме и вече ме има документирана с коремче и мога да се покажа... само някой да ме светне как става номера, защото галерията нещо не работи...
 Айде, народе, до скоро писане от един пич :D

      Предиброени минути се завърнах от виртуалното ми посещение в родилнотоотделение на голяма болница в САЩ.  Пред очите ми е всичко, коетопоказаха, но най-силно ме разчувства раждането на живота!  Все ощеси мисля, защо Господ е отредил на жената да ражда, и нищо друго немога да измисля, освен, че точно в този момент жената епо-силната.  
       Разбирасе, съвременната медицина е толкова напреднала и в тази област, чеболката е сведена до минимум.  Дори там се счита за нещоненормално да раждат без епидурална анестезия.  Така че, с моите"ненормални" раждания, не смея да се похваля пред американските миколеги. :-)      
       Шапка им свалям, как успяха за точно 10 минути даприведат родилката в операционната зала и направят секцио по спешност (изпаднала пъпна връв, което спира притока на кислород към бебето и е животозастрашаващо) !  
        Можеи в България да го има, но за такава апаратура, каквато показаха всякоедно родилно и неонатологично отделение може само да си мечтае. Защото комбинацията от професионалисти и съвременна диагностична иживотоподдържаща апаратура, е предпоставка за спасяването на единчовешки живот, появил се на бял свят в рисковата и невръстна 25 г.с. отзачатието си.  
        Каквоозначава това ? 450-550 гр. напълно оформено човешко тяло съхраниложива душа, и борба на мъничкото сърчице да продължава да тупти! Там успяват!  Тук също.  Цената е различна.  Но, на койму пука за това, щом една щастлива майка може да бъде целуната от ощепо-щастлив татко, след като не са си тръгнали с празни ръце.  
        Усещанетое повече от екстремно.  Ако има точно описание на думатацялостност, то това е именно моментът на раждането - аз, той и то!  Завършеност!  Пълнота!  Щастие!   Не съмпървата, която ще го каже, но истина е, че всяка болка, усилие,неразположение, унижение ако щете, си е заслужавало да се преживее дозавършека - раждането на живота!  Уникално и плашещо,  нонапълно поносимо.  И все пак - тайнство!

А, може и да е забавно: :-))

Снощи приятелят на кумата ми се похвали, че е станал вуйчо :) Много се зарадвах, а тя наизвади няколко дрешчици, които е донесла за бебето от Франция. Едни такива мънички, пухкавки. Та стана на въпрос за детските дрешки, гаджето и каза, че като имат бебе, ще ги вземат тези френските от сестра му. И тя като рипна - нови щяла да купува, как така щяло да износва чужди дрехи, други щяла да донесе. И аз тъпо се почесох па главата. Честно казано - не виждам нищо лошо в износването на дрешки. Пък  не ми е ясно защо покрай всички други разходи около бебето, да хукна да му купувам дрехи, при положение, че леля ми има от двете си деца дрехи, които НЕ са обличани или са обличани по 2-3 пъти - едно бебе расте страшно бързо, нещата му омаляват за месец-два - кога да ги износи до парцал, който не може повече да бъде облечен...Може би гледам твърде практично на нещата, а може би така мисля, защото ние с братовчедите ми наистина сме износвали до късане - първо братовчедката , после аз, накрая братът на братовчедката. Наистина има купища сладки дрешки, които ще ми се иска да има моето отроче и ще му купувам...Но чак пък да се заричам, че никога няма да облече носена дрешка...
Ми аз пък и количка и столче за кола  не искам да купувам. Ей на, на леля ми количката и столчето  са прекрасни, ако успее да ги запази до 2 години - защо да не ги взема, а да трябва да давам 200-300 лева за количка и още 100 и нещо за столче...При положение, че можем да си позволим всичко да е ново - разбира се, защо не...Но тъй като това ме съмнява да стане скоро, не виждам нищо лошо да ползваме старите неща...

Седях до Еовин на диванчето пред кабинета на гинеколожката и гледах с разширени от вълнение очи малкото сладко нещо, което малко нестабилно се клатушкаше на крачетата си пред нас, смучеше вода от шише с биберон и любопитно ни разглеждаше. Беше опаковано с яке и шал, без шапка, имаше русичка коса и красиви очи с дълги мигли. Така се загледах, че започнах да усещам познатата буца на вълнение и тъга в гърлото си... После влязох на преглед, след което ме пратиха на изследвания... и след като излязох от клиниката, поех за вкъщи и преброих оставащите си пари (които ще ми трябват и за евентуалните лекарства) се депресирах безкрайно много. 40 лева до 5-ти декември, когато нашите ще ми преведат парите за месеца, които си получавам от тях. 40 лева, с които да си изкарам карта за градския, да се прибера тази седмица до Димитровград, както планувах, да си платя лекарствата и пак да ми останат пари да живея. 40 лева. А мама не трябва да знае, че парите не ми стигат... По дяволите...
С една дума прибрах се вкъщи и му ударих един рев, който хвърли в ужас половинката (и мен), аз направо си излях сърцето. Как може да сме такива мизерници бе, как ще живеем, аз не мога себе си да оправя, а какво остава за едно бебе... И рев, и нареждане и... уф.
Защо пиша това тук? Защото се замислих колко мизерно се чувствам когато става дума за мен и не ми стигат парите за лекарства... а как ли бих се чувствала, ако парите не стигаха за собственото ми дете?
Сигурно щях да умра от мъка...
Сбогом мечта-за-бебе. Върни се някога, когато можеш, когато вече съм започнала работа, когато съм пораснала и съм спряла да плача.. Сега съм твърде зле за да продължа да те подхранвам... Просто си върви...

Седим и мислим, седим и мислим и както каза Шогун, по едно време гледам - само си седим...

Аз сигурно съм единственият човек на земята, който иска бебе, а отива да му предпишат противозачатъчни. Докато чакахме пред кабинета, до нас се разхождаше момиченце на годинка и нещо...Гледах я и просто ми идеше да си хвана багажа и да изчезна, всичко да си продължи както досега - на късмет...
Много мислих. И много ме боли от нещата, които премислях. Всичко, което правя в момента, е подчинено на това желание да имам бебе, колкото и абсурдно да звучи. Досега можех да си позволя риска да забременея, все щяхме да се оправим някак - и двамата сме достатъчно борбени и силни да избутаме нещата с бебе на ръце. А аз си знаех, че така ще стане, щом започна работа. Сега не мога да си позволя риска - да забременея по време на предварителния договор, на ниската запалата. Преди все тая - все 160 лева. Сега разликата между онези 160 и около 400, които ще взимам майчински след като договорът ми мине на 8 часа и стане постоянен - ами огромна е разликата...Тъпо звучи да се юрна по доктори за едни 300 лева плюс, ама...Може би трябва да изчакаме и да ме повишат, което няма да стане, ако изляза в майчинство първата година - колежката, на чието място съм, е родила две деца и все още си е секретарка (знаех си аз, че почна ли работа ,ще ме хване амбицията)...От друга страна, за да ме повишат, трябва да взема (или поне започна) магистратурата по Бизнес администрация. Това е последното, което измислих. Т.е. най-подходящото време да имаме бебе се пада по време на задочната ми магистратура.Тогава хем ще ми изплащат майчинските, хем ще имам някакво време да гледам бебе и да ходя на лекции.Ама като гледам как съм се разбързала да завърша бакалавър пък...2007 на септември най-рано. Което значи, че 2007 мога да започна магистратура на октомври, ако не изпусна срока и не остана за 2008. Аз се шегувах, шегувах, ама май наистина най-рано се получава 2009...Каква ли зодия ще е по китайския календар...Пфу, дано до 2009 Ицо е минал на някакъв постоянен договор, като гледам програмистите не взимат никак лоши пари тук. Само дето на мен не ми се стои в София и ми се връща след магистратурата...Ще видим.
Гледам рецептата и още не мога да повярвам - искам бебе, а започвам да ги пия...

Почнала-непочнала шофьорския курс и вече се стресирам от уличното движение. Тази публикация не е статия, не е и съвет...Просто споделям впечетление и ми се иска да обърна внимание на този въпрос, а в последствие ще потърся повече информация, законови положения и как те трябва да бъдат приложени на практика.
Ужасявянето ми възникна, когато слушах две девойки от теорията как коментират къде трябва да седи детето и каква била тая глупост, че в чужбина ги возели да 10 години в столчета, кви били тия столчета.Потресох се. Всъщност,може би няма какво толкова да се стряскам, може би е нормално 18-19-20 годишни момичета да не се интересуват от децата и да не знаят къде и как трябва да бъдат возени, но...Все пак, дори и след 10 години, те ще бъдат майки..и може би отново няма да обърнат внимание.
Та в чужбина децата до 10 годишна възраст задължително се возят на задната седалка , в специално столче - подобно на бебшкото, но с по-големи размери. Бебетата са задължително в кошчета.По-големите деца не се мотаят из колата, както правят повечето българчета (което и аз съм правила!!!), а са седнали спокойно и са завързани с колани. Коланите спасяват живота!Според мен детето от малко трябва да свикне да стои с колан отзад.Знам, че е трудно 5-6 годишна дете да стои мирно на дълъг път, но...Животът му и здравето му са по-важни от всякакви мърдания в колата. А и нешофиращият родител винаги може да стои с него отзад (ако не са две деца) и да ссе забавляват заедно.
Освен на безопасността в колата, важна е тази и когато детето е пешеходец.Блъсването от кола , може да е с много тежки последици.Всчки си казваме, че на нашето дете няма да му се случи, но на моето семейство се случи и братовчед ми все още е с много тежки последици от блъсване :( От пияни шофьори никой не може да ги спаси, но трябва да направим каквото зависи от нас. Всеки човек от обществото трябва да осъзнае ролята си във възпитанието на децата. Защото на пътя децата ни не гледат само нас, гледат как пресичат какчки,батковци, лелки и чичковци. А голяма част от тях определено не го правят правилно, рискувайки живота си. Аз винаги съм се старала да пресичам правилно,точно заради това, защото може би ще бъда нечий пример. За това много ви моля, пресичайте правилно и когато водите със себе си децата си, и когато сте сами.Ако детенцето е достатъчно голямо, можете да му обръщате внимание, ако видите неправилно пресичащ човек и да му обясните къде е грешката.
А за мен като бъдещ шофьор и бъдеща майка остава само да се надявам,че културата на българина по отношение на безопасността по улицата , ще се повиши. Защото и без това нацията ни се топи.Няма смисъл да убиваме децата си по невнимание. Само дето само с постове нищо няма да направя...:)

Мхих, аз съм маниачка на тема празници и годишнини. Все помня разни дати ...Та, днес стават 9 месеца или 3/4 годинка от както се взехме с Ицото...Аз сигурно само до първата година ще ги броя така ,де.После смятам да мина на цели годишнини.
НО!Важното в случая за отбелязване е, че ако не бях проспала първата брачна нощ, а Ицото не беше играл на компа, ами се бяхме отдали на лИбоффта (их, каква стилистична фигурка - евфимизъм на "правим секс"), днес щеше да се роди нашето малко чудо. А можеше и да е на 2 месеца, ако се бяхме оженили по тоя повод, както всички тогава си мислеха.Да, ама не. Изненадахме всички с безумните си планове. Вече се чувствам като специалист по семейно планиране и даже и консултации ще мога да давам скоро...От друга страна, имаше една приказка, че плановете се правят, за да ти се смее Господ (или нещо подобно, не помня как точно беше). Не му вярвам аз много на него...Но все пак - хайде провали му/ни плановете,де! Посмей ни се
Днес съм в много хубаво настроение, сетих се за това и исках да ви го споделя :)

Не, не съм бременна, знам си. Болките в гърдите са си от ПМС...Нищо, че са по-силни от друг път. Ниското кръвно и виенето на свят най-вероятно са пак от липсата на желязо, спрях Малтофера преди месец и сигурно пак ми се е върнало ниското ниво на хемоглобина. Пак ще ми се карат значи. Само това проклето гадене ми бърка в здравето. Другото са си ясни признаци на ПМС, всеки месец ги търпя, но да ми се гади ми се случва много рядко.И то 3 дни подред...Че аз в живота си съм повръщала сигурно 6 пъти, като 4 от тях бяха при връщането ми от Габрово към Пловдив през ужасния проход на Шипка. Ама чак и в едно просто 280 да ми стане зле...То не,че не е блъсканица, мирише гадно и въобще има всички условия да му стане лошо на човек, ама айде сега 3 години нищо ми няма ...Всъщност с пътуванията по принцип винаги съм била ок (с онова изключение), но това връщане от Етрополе към Сф беше кошмарно и тази сутрин също. Снощи си легнах с буца в гърлото...И както и да мисля, както и да го пресмятам, не може да съм бременна.Обаче нещо ме гложди отвътре...Самоубеждавам се,че не съм, за да не рева след няколко дни, обаче не мога съвсем да стъпча тия мисли...Да не говорим,че като ме хване доброто настроение, вече си представям изписването...Никога не съм искала зимно бебе, миличкото, ще му замръзне носленцето на изписването...Пък и не е чак толкова лош момент, ако съм бременна.Тъкмо ще имам стимул да не повтарям тая година,че както съм я забатачила...Пък и по-лесно ще премина 4 курс, с преимуществата на бременните и майките. Алооо, слез на земята, момиче. Няма бебе.Просто вземи да ядеш най-накрая.Сигурно ти става лошо от глад. Ама сега като се замисля - какъв глад, аз си ям твърде добре напоследък.Покрай рождения ден на Ицо колко ядене ометох...Само дето сега в София като погледна храна и ми става зле.Принудих се да закуся, защото вчера не вечерях, но още на половината купичка попара и вече ми идеше да я захвърля.Само дето не знам как се съхранява, та си я изядох да не се развали. Така, сега да си поема хубаво въздух, да си избия тия глупости от главата, да почна да ям като хората, за да не ми се вие свят и да ходя на лекар да ми предпишат пак желязото.Мразя да гълтам хапчета...