Тази група попадна в полезрението ми /или по-точно - в ухо-слушането ми:)/ едва наскоро.
Ако трябва да дам характеристика на групата, тя е:
- Размазващ саунд
- Много добри вокали - и женския и мъжкия, много добра комбинация
- Добри инструменталисти
- Много добри клипове
Внимание! Музиката на тази група не е за нежни уши!
На останалите, които са решили да си отвинтят главата - приятно слушане и гледане!

Ето че и аз най-после бях на салса парти. Това всъщност ми беше за втори път, но за първи път във Варна. Партито започва в 10:30, а ние (четири момичета, от които две танцуващи салса (аз и Алекс) и две - не) отидохме към 11, и беше все още доста празно. На дансинга танцуваха няколко двойки, които по мое скромно мнение, се справяха доста добре - едни въртенета, едни чупки :) Но те явно танцуват доста отдавна и са много добри.

Неприятният момент беше, че от нашата група нямаше никого, и съответно - никой не знаеше, че танцуваме, а ние седяхме от страни и само гледахме... В 12:30 спряха да пускат салса, основните двойки си тръгнаха и аз вече си мислех, че вечерта ще завърши безславно. Обаче малко след това пуснаха бачата и аз, понеже бях усъвършенствала уменията си, докато слушах едни и същи песни по 1000 пъти :), се престраших и се разтанцувах.

Хубавото е, че после салсата продължи, а аз и Алекс се опитвахме да правим някакви изпълнения тип lady's style. Явно скоро след това сме били забелязани като новоизгряващи салсероси и ме покани един кавалер. С него беше малко семпло, но пък иначе беше приятно. Като правих ариба каза, че било много красиво и така го правели рускините :))) Вторият ми кавалер беше професионалист и доста ме развъртя, но според мен се получи много добре :)

Запознах се с един перуански моряк, който говореше на странна смесица от английски и испански и през цялото време повтаряше "салса гуд" и вдигаше палци колко добре танцуваме :))))

Накрая дори поиграх малко меренге и ламбада. И въпреки че бях решила да се прибирам рано рано, нашата компания остана до последно и затвори дискотеката, за ужас на горките сервитьорки, които накрая вече ни гледаха на кръв и на диджея, който не успя да ни изгони дори с Rammsten - Du Hast (всъщност това още повече разгорещи страстите). 

Хубаво парти се получи :))))

Поздравявам ви с една прекрасна песен, на която попаднах случайно, гарнирана с клип от "Реална фантазия"

http://www.youtube.com/watch?v=ddCt3dRMMc4&mode=related&search=

Не мога да не споделя за концерта на група Сигнал в град Нови пазар на 14.10
Но по темата мога само да кажа, че беше много яко и че не исках да свърши...
Но пък публиката беше със средна възраст 16 и това си е леко странничко за такава трупа. Но пък живеем в страната на парадаксите, все пак...

Препоръчвам ви този филм! 100 минути разбиващ звук,спомени и прекрасни клипове!

Ето една песен, която може да накара човек да крещи от удоволствие, че е жив!
Насладете й се подобаващо като усилите звука на мах!!!

Wish I Had An Angel

 

 

Един специален поздрав за всички любители на тая уникална рок-банда!

Вчера си изкарахме невероятно! Събрахме се в Мансарда хората от школата и танцувахме до късно, а след това отидохме и в Салса Плюс, където купонът се вихреше до 3 часа сутринта :)
Танцувахме много, усмивките бяха налице, а настроението върховно :)
Като видите снимките ще се убедите, че е било така :) Всички снимки може да намерите тук :)

Ето ме мен в компанията на очарователни съученички от школата :)


Купонът беше супер! Тази двойка танцуваше невероятно!

Миналия ден излизах с Даниел, което само по себе си беше хубаво, но още по-хубавото беше, че  трите часа на кафето почти изцяло прекарахме в разговори за музика. Бях забравила колко е прекрасно. А преди години го правех непрекъснато. Можех да изкарам целия ден с едно кафе и ... това.
Та отидохме на Виенския и се размазахме от говорене. Пак ме налегнаха спомени, особено когато той ми каза, че самият факт, че сме били в една група го кара да се гордее Не претендирам, че съм била кой знае колко добра певица, но пък Дидо е невероятен китарист и казано от неговата уста за мен значи много.

Както и да е.. отново ме налегнаха спомени за миналото, когато това беше мое ежедневие. Събирахме се в една малка стая над Търговския център. Нямахме много оборудване, повечето беше взето назаем и с ужасно качество. Пеех на микрофон  с уникално мънички размери, целия облепен с тиксо, за да не се разпадне (момчетата го наричаха "писалката"), собственост на Дидо. И пеех до прегракване, защото звукът не беше особено силен.
Обикновено отивах първа и започвах да се разпявам с неща от рода на Тина Търнър, Марая, Но Даубт, Анук и т.н. Момчетата идваха и започвахме репетицията. Не беше лесно да ги озаптява човек, толкова бяха въодушевени, че идеята за грешки изобщо не минаваше през главата им. Карах им се и ги карах да повтарят, отново и отново докато не стане добре. Дидо свиреше прекрасно, но твърде сковано. Карах го да ме гледа в очите докато свири и да следва всяко мое движение. Взимах два стола и с него се качвахме на тях и така репетирахме. По време на концерт го карах да ме следва навсякъде по сцената, само и само да не стои залепен на едно място като дърво. Накрая му хванах цаката. На блус песните се раздвижваше, просто защото го кефеха и започваше да си потропва и да се разхожда и да куфее. Затова го накарах във всяка една песен да си вкара блус мотиви и да си импровизира колкото си иска. Сковаността му изчезна и се получи страхотно :)

Барабанистът ни пък свиреше прекалено тихо и плахо и доста често забързваше и забавяше ритъма където трябва и не трябва. Това ме дразнеше непоносимо много, затова му отделях много внимание, правили сме дори репетиции само двамата. Взимах някоя палка и му тактувах - отроче на доста добър барабанист съм и имам самочувствието, че съм много ритмична. Когато нямаше палка му тактувах с ръка върху бедрото си. После се прибирах вкъщи и с учудване гледах насинените си крака :) Когато не ме слушаше (той е доста своенравен и с неоправдано самочувствие) виках Scramble на помощ. По онова време той още свиреше, беше невероятен и много ми помогна с Николай (Scramble-a  sucks като човек, но е страшен барабанист) .

Та говорехме си с Дидо за всички тия неща. Смяхме се на чак сега осъзнатия факт, че още от самото начало трябваше да разкараме басиста ни, който беше музикален инвалид ( нямаше слух, така че просто учеше наизуст кои струни трябва да натиска по време на еди коя си песен ; показателно е, че Дидо му настройваше баса - Басьо не можеше сам!!!). Спомнихме си забавата.  Музиката. Говорихме за нея. Спомнихме си с тъга за веселбата.  Колко нелепо звучи сега.. Поговорихме си и за разпада, който се получи независещо от нас. И се погледнахме в очите, осъзнавайки огромния си късмет да се познаваме и да се имаме един друг...

:) Чистосърдечно да си призная, никога не съм се занимавала с латино танци. Снощи обаче , когато Тери ми разказа, че ще ходи на салса парти в Пловдив, реших,че ако входът е свободен, ще ида да видя.По принцип обичам да танцувам.
И така Тери ме заведе в Новотела (всъщност аз живея близо до Новотела:), но не знаех през кой вход да мина) на салса парти. Запознах се с няколко негови познати и се видях с Теодорус, който вече познавах. В началото ми беше едно такова объркано - разни красиви жени по къси полички (не обичам нито къси панталони, нито къси поли, макар че от вторите в гардероба ми има значително количество), страхотни мъже...Не очаквах да има толкова мъже, мислех, че с танци на жените повече им се занимава. Другото интересно беше, че хората бяха на всякаква възраст. Тери, Димо, Теди и Мая си танцуваха, а аз след като гледах представянията на различните пловдивски школи, си седнах и си блеех. Тери направи много хубави снимки, които скоро ще качи в галерията . По едно време дойде да танцува с мен и  ме учеше на разни стъпки, но аз нали съм си схваната, бях ужасно смешна и  се надявам хората да не  са ме зяпали много много. Имаше едно момиче, което танцуваше страхотно, но предпалгам, тя е доста напреднала. Танцувах и с Димо, но сигурно съм го докарала до крайно отчаяние, докато се ориентирам в неговите стъпки и песента свърши ...Веднага след това трябваше да си тръгвам - малко като Пепеляшка в полунощ, но поне се прибрах с две обувки.
Та танцът, или това , което схванах от него, много ми хареса. Страшно динамичен е, макар че и в известна доза е еротичен. Имах чувството, че всички,котито танцуваха по-майсторски, се сваляха. Та заради тази динамика, може би наесен и аз ще се запиша.Имам нужда от някакво раздвижванее, а никога няма да вляза във фитнес просто...Пък и така малко стягане преди бебето, че после по-лесно да си върна пак мерките, тъкмо почнах да се харесвам. Та така, има още един незаписан фен на салсата:)