На Жоро Тошев и Жеси, които ми показаха какво значи да обичаш добрата музика
Всеки човек има поне една мечта, за която с разума си знае, че е неизпълнима, но сърцето му отказва да загуби надежда.
Всъщност в мига, в който загубиш надежда, ти завинаги напускаш Вечните Ягодови Поляни на детството си и губиш магическия ключ към сърцето на детето, което някога си бил.
Моята мечта беше вече доста уморена от чакане. Шансовете и` да се превърне в Реализирана Мечта не бяха много...Преди години и`пречеха Желязната завеса и голямото разстояние до звездите. Всъщност тия звезди, чиято музика слушаше целият свят, за нас бяха по-недосегаеми от Космоса.
А времето неумолимо късаше струните една по една.
Забелязали ли сте, че всъщност времето ни пречи да осъществим мечтите си?
За мен най-страхотният концерт, на който бих могла да присъствам, би бил който и да е концерт на Бийтълс. Независимо от крясъците на феновете, заради които нищо не се чува от музиката. Казват, че никой никога след тях не е успял да повтори в концертите си тази атмосфера на масова екзалтация, на абсолютно френетично поведение на тълпите.
Дали той сам щеше да успее да върне магията на онова време? Магията на времето, когато бяхме войници от армията на Sergeant Pepper...
Мястото: Charter One Pavilion в Чикаго. Sky of blue and sea of green:
Денят: най-перфектният слънчев ден на лятото - 25 градуса, никаква влажност. (А лятото в Чикаго може да бъде доста немилостиво - само два дни преди концерта вилня буря; и обикновено е ужасна жега. Като добавим и влажността на въздуха, която те кара да се потиш като в джунгла, времето определено беше като по поръчка):
Публиката: класически фенове. От най-първите, пацифисти - връстници на Ринго (с голяма вероятност участвали в антивоенната демонстрация в Чикаго през 1968) :
следващото поколение:
и още по-следващото:
Най-известните барабани в света, заради барабаниста, естествено :):
And...the One and Only - RINGO!!!
Концертът беше обявен за 8:00 и започна в 8:02 минути; това дотук бяха фактите. Оттук нататък, ако подобен род музика не ви влече, може да си спестите четенето :).
Всичко останало е лично мнение. Само да не си помислите, че съм пристрастна :).
Всички, които ме познават в реалния ми живот, знаят, че трябва да ме приемат с любовта (и лудостта) ми към Бийтълс. Обикновено не се разхождам с тениска с надпис "Give Peace a Chance", нито мъкна голям касетофон тип "нашата-съветска-гордост-в-касетофоностроенето", от който да звучи нон-стоп "Hey, Jude". Тоест контролирам лудостта си, дори успявам месеци наред да поддържам образа на кротка, възпитана интелектуалка, която слуша най-вече детски песнички.
И така, да започна с най-голямото си разочарование от вечерта...След като си купих билетите два месеца предварително, след като пристигнах на мястото на концерта два часа по-рано (бонус - можах да чуя репетицията и да заснема мотаещите се по плажа фенове), заради глупавото ми решение малко преди осем да търся къде се продават CD-та на Ринго...пропуснах първите две минути от концерта. Още не съм си простила.
Но в останалите 2 часа и 18 минути Ринго успя да подари на публиката си усещането, че това е най-важният концерт в кариерата му. Много "звезди" биха могли да се поучат от него как трябва да се отнасят към почитателите си - точността, прецизността в изпълнението, чувството му за хумор, което сближава хората от няколко поколения и ги прави приятели и съмишленици - това е само част от обаянието на този невероятен човек! Той се занимава професионално с музика повече от 46 години. Вече не го прави заради парите, и определено не за слава.
Той се пошегува на няколко пъти с възрастта си ( на 7 юли навърши 68 години), но всъщност беше в чудесна форма, и не пропусна нито един удар на барабаните, нито пък пя фалшиво :). Тази година групата от музиканти, с които свири, включва Colin Hay, Billy Squier, Hamish Stuart, Edgar Winter, Gary Wright и Gregg Bissonette.
В шоуто се редуваха песни от времето на Бийтълс и след него - "It Don`t Come Easy", "What Goes On", " Act Naturally", "Yellow Submarine", "Boys", "I Want To Be Your Man", "Photograph" - със солови изпълнения на другите участници в концерта (преди да ги обяви, Ринго се пошегува, че тъй като вече е на възраст, за него сега идва най-любимата му част, защото може да отиде да си полегне). С изключение на Хамиш Стюарт, другите музиканти на мен лично не ми бяха известни, но определено бяха виртуози. Особено впечатление ми направи Едгар Уинтър , който свири фантастично на клавишни, саксофон и ударни.
Естествено, Ринго прекара голяма част от времето зад барабаните:
След разпадането на Бийтълс той има 14 солови албума, които с времето стават все по-автобиографични. Особено последният - Liverpool 8 (8 е пощенският код на квартала, в който е роден).
От него Ринго изпълни едноименната песен.
Естествено, всички очаквахме "With A Little Help From My Friends".
(ето едно изпълнение от 1987, на което присъстват и Принц Чарлз и Лейди Даяна).
Достоен финал на концерта беше част от "Give Peace A Chance" на Джон.
...И ако е вярно, че единственото нещо, което притежаваме със сигурност, са спомените ни, то днес аз съм с един незабравим спомен по-богата...
93
Comments2
Извода е просто да не си тръскаме главите - не е нужно, за да се насладим на музиката...
Тия австралийци май не са много умни...