Това е специална форма за множествено число с окончание -а, -я на съществителните от мъжки род за не-лица.
Употребява се след числителните бройни и след някои наречия за количество, като колко, няколко, толкова и др.: два коня, десет автомобила, няколко броя.
Бройната форма не се употребява след съществителни, означаващи количество: стотици левове, а не стотици лева; една дузина чинове, а не една дузина чина; милиони долари, а не милиони долара.
Грешки се допускат и в някои случаи като следните: три от най-големите градове, а не града; два от верните отговори, а не отговора.
При съществителни имена за лица се употребява обикновената, а не бройната форма. Правилно е двама ученици, а не двама ученика; петима футболисти, а не петима футболиста; двайсет шампиони, а не двайсет шампиона.
ВНИМАНИЕ: Непостоянното ъ не изпада при образуване на бройната форма за разлика от обикновената форма за множествено число, сравни два чехъла и много чехли; шест компютъра и много компютри.
_______________________________
Източник: Речник на българския език, Авт. Р. Станчева, Т. Александрова, А. Иванов. С.: Наука и изкуство, 1997.
Comments19
Ние можем да кажем ученика, войника и т. н., но само в случаите, когато тези думи ги членуваме с кратък член, което, разбира се, няма нищо общо с това правило.
Arath, струва ми се, че знаеш доста за източните български диалекти. Днес за пръв път чух за капанците, жители на Разградско. Можеш ли да кажеш нещо повече за тях?
Наистина ли "двама човека" е правилна форма? Имаш ли възможност да ми цитираш източник, в който това да е посочено?
Задноезичните съгласни [г], [к], [х] пред окончението -и, което е от дифтонгичен произход, според закона за ІІ палатализация преминават съответно в [з], [ц], [с], например: ученик - ученици, войник - войници, валог - валози, белег - белези, кожух - кожуси, сиромах - сиромаси и др.
По тази логика би трябвало да можем да кажем и човек - човеци. Да, ама веднага след това се казва, че:
Законът за втората палатализация на задноезичните съгласни обаче не е вече в сила. Затова има изключения от него при образуване на формите за множествено число, напр.: дансинг - дансинги, клиринг - клиринги, орех - орехи, успех - успехи и др.
Но не можем да кажем човеки, нали? Значи ще си остане човеци.
В статията за бройната форма за множествено число на съществителните имена от мъжки род се казва, че след мъжколичностните числителни бройни, завършващи на -ма, -има, -ина, също се употребяват обикновените форми за множествено число, напр.: двама студенти, петима инженери, седмина работници и пр.
От всичко прочетено до тук излиза, че е правилно да се каже двама човеци, друг е въпросът, че вместо това аз бих казала двама души, защото не го усещам за правилно.
Следователно човеци не е излязла от употреба, но може би е неуместно да се използва в бройната й форма. А хора съвсем пък не става, примерно двама хора.
Сигурен съм, че тези заключения се основават на наблюдения над езиковата ситуация в София. Там по принцип бройната форма не се употребява често, дори когато нормата го изисква (бройнта форма е доста ограничена в шопските диалекти). Това обяснява и защо на мен словосъчетания от рода на "двама ученици" не ми звучат много добре и употребявам винаги бройната форма (аз съм от Източна България и тук не забелязвам никакви подобни тенденции към предпочитание на обикновенните форми).
В заключение, въпреки всичко не е грешно да се използва бройната форма при същесвителни, назоваващи лица.
П.П Би трябвало да е двайсетима шампиони, а не двайсет шампиони.
В отговор на написаното по повод кратък и пълен член:
Може правилото да не се спазва от разни хора, било то в Западна или Източна България, но съществува! И няма да го цитирам само защото нямам никаква граматика под ръка и не искам да рискувам да допусна някоя грешка, но в писмения език си съществува и си се използва (от грамотните), защото в крайна сметка КНИЖОВНИЯТ ЕЗИК е както казваш КОМПРОМИС между диалектите.