Но също така е безспорно, че много критики към еврейството, обявени иначе прибързано и по презумпция за антисемитски, всъщност представляват съвсем коректно отбелязване на проблемни пунктове и обстоятелства, каквито съществуват без всякакво изключение във всички човешки колективи. Тъй като евреите, както и всички човешки същества, не са имунизирани срещу грешки, и сред тях все някой понякога бърка или действа злоумишлено, това няма как да не предизвиква ответна реакция сред другите, която се проявява в справедливи или не дотам такива критики. Правилни или не, бележките спрямо евреите или към който и да е друг са право на всеки индивид, от което никой не може да го лиши и в което никой не може да го ограничи. Всъщност, справедливостта на обвиненията се уточнява само в открити обществени дебати или в съдебните институции, но не и чрез запушване устата на критиците с агресивно враждебни обвинения в „антисемитизъм”, с помощта на което оръжие се тушират всички дебати около поведението на Израел или на евреите в другите държави. А възпрепятстването на критиките с цел потискане на истината е обезпокоително и ненормално явление, на което трябва да се противодейства енергично и решително.

Няма човек или група от хора, които да не грешат, и евреите не са изключение от това правило. Следователно те подлежат на критики, както и всеки от нас, и това трябва да се смята за съвсем естествено. И обратното – неестествено е да се парализират и осуетяват всички критики по отношение на тях, като се обявяват неизменно за „антисемитизъм” или „ксенофобия”, а авторите им да бъдат преследвани и анатемосвани по средновековен маниер.

Присъщо е на хората, а значи и на евреите, да се стремят да избягват упреците, разобличаващите факти и критичните коментари, създаващи им дискомфорт. Но по-важна от душевното спокойствие на когото и да било е истината. Затова дълг на обществото е да следи тя, истината, да не става жертва на нечии интереси, които налагат прикриването ѝ чрез преднамерено дискредитиране с неоснователни нападки достойнството и авторитета на разкриващите я пред обществеността личности. Всеки индивид и всяка общност имат нужда от коректив, какъвто по същество представляват техните критици и опоненти. Липсата на критики, липсата на външен поглед и преценка създават грешна представа за собствените възможности и измамно усещане за безгрешност. С други думи, отсъствието на критично отношение развращава съзнанието и изкривява самооценката в неправилна посока.                                                                

Съвсем разбираемо е евреите, както и всички останали, да се опитват да отбягват или дори напълно да заглушават критиките към себе си. Това е естествено за човешката природа и би го правил всеки, стига да има такава възможност. Но това не означава, че трябва да се толерира и поощрява такова поведение. Защото никой не бива да бъде щаден заради криворазбрани симпатии и сантименти от критики, коментари, забележки и дори обвинения, когато това се налага. Всеки греши и следователно всеки подлежи на критицизъм и никой не бива да бъде привилегирован в това отношение, тъй като това изкривява обективната представа за него, създавайки предпоставки за идеализация и въздигане в култ. Църквата и тоталитарните комунистически управления са отличен пример за упадъка и извращенията, до които води липсата на критични мнения и оценки в тяхната сфера на влияние, смазани своевременно от грубата или по-рафинирана цензура.

Ето защо, тези, които, уж с добри намерения, лишават еврейството от укори и изобличения, които го охраняват на всяка цена и с всички средства от острото перо на опозицията, от справедливи критики и анализи, които възпират неудобните въпроси и дискусии около него, в действителност не са негови доброжелатели, а му нанасят сериозна вреда, макар и неосъзнато. Защото градивната критика има отрезвяващ, конструктивен и съзидателен ефект както за самия обект, към който е насочена, така и за обществото като цяло. 

Източник, платформа "Направи си онлайн списание"
 

Изследването касае най-яростните критици на Бойко Борисов от мъжки пол.

(Придържаме се към ангажимента да публикуваме изводи от изследвания и анализи, правени от сериозни учени, които не искат да бъдат свързвани обвинения в политическо обслужване или със спорни за обществото резултати.)

Оказва се, че повечето от тях мразят Бойко като бивше гадже! Интересно е, че повечето, които се вълнуват силно от това да бъдат жлъчни с премиера, всъщност нямат тънко разбиране на неговите позиции, нито желание да вникнат в тях. 

Преобладаващото мнозинство от критиците продължават с нетърпимостта си, дори когато нямат особени несъгласия с идеите му, с което доказват, че неприязънта им има съвсем друг характер, много по-дълбок източник.

В изследването омразата им към него е определена като вербална агресия към бивш интимен партньор, поради това, че повечето смятат, че познават Бойко твърде добре, познават го сякаш отблизо и той им е “напълно ясен”. Нещо повече чувствата им към него са определено амбивалентни: респект, познаване на магнетизма, но и страх, силно желание за мъст. Дразнението от това да слушаш смели, самонадеяни приказки на определени от теб като надменни хора доказва неумението да се концентрираш върху темата, аргументите, защото не можеш да се отърсиш от физическото си отношение към това въздействие и неговия автор. Фиксираш се върху несъзнателния страх, че си в подчертано подчинено отношение спрямо магнетичната фигура, която трябва да бъде наказана заради това. Такива хора не могат да се фокусират върху крайния резултат от делата, смисъла на речите на дразнителя.

Такива хора имат бунт и срещу спомена си за преживявания в подчинено, очаровано положение и искат да се бунтуват, но не и в реалната ситуация, когато са в такова положение. За тях най-добре е да се критикува далеч и зад гърба на “бившето гадже”. В случая с политиката и Бойко Борисов за този психологически тип това е необходимостта да се сипят критики срещу този, който символизира тези отношения. На Борисов явно лесно му се получава да символизира този образ.

Жените имат шанс за по-естествено, необременено отношение към Б.Б., макар че и при тях понякога се задейства този заместен бунт срещу доминацията и свързаните с него лоши лични спомени. В изследването се говори предимно за мъжете, защото при тях като чели по-често се включва скритото “знам ги аз такива мъже- ще ги разоблича до край”. На този етап те търсят аргументи за такова разобличаване и най-лесно използваните са самоувереността на Б. Борисов, наричана “самохвалство” и неговата упоритост съчетана с директни, непреднамерени отношения, наричани от тях “глупост”. Речта на откровеността и директността не се харесва, когато не излиза от самите нас. При нас тя е тънък психологизъм, при другите е просташки инстинкт на произхода. Гоненето докрай на основния въпрос (често използван от Борисов инструмент) също не се харесва, когато идва от външен на нас човек- на този метод имаме право само самите ние.

Крайният ни извод е (с него ще разберете защо академична фигура не би се ангажирала да изкаже това), че са малко нормалните мъже, които имат абсолютни противоречия с Б.Б. Това ни напомня, че е нормално да си съгласен с някого, когато е прав, при положение, че си нормален мъж.

Като такъв, не ти идват мисли, че ако се съгласяваш с доминантен мъж и му симпатизираш ти се самоунижаваш и проиграваш почти сексуална подчиненост спрямо него. Точно обратното, в сексуална поза спрямо Б.Б. се поставят тъкмо тези мъже, които имат постоянна невротична енергия да го разобличават, да му се противят.

                                                                                                   Отново повтаряме: Бойко не ви е бивше гадже, той не ви налюбва, когато се съгласявате с него, уважаеми мъжлета!