Преди малко един мой много добър приятел ми каза, че заминавал да работи в София от първи август. Много тъжно ми стана... Ама много...

Вчера прочетох една много хубава и мъдра мисъл (обаче толкова неща изчетох, че не запомних в кой блог):
При раздялата една четвърт от тъгата е за този, който заминава, а останалите три четвърти са за този, който остава.
В този случай явно важи с пълна сила.
Досега доста мои приятели са заминавали - кой за чужбина, кой за София... Всеки път е тъжно, и всеки път около мен остават все по-малко хора, които мога да нарека истински приятели. Е, има пощи и icq, но всички добре знаем, че не е същото...
Може би за оставащите е по-тежко, защото те си остават със същото ежедневие около тях и с един приятел по-малко, а заминаващите все пак ги очаква нещо ново, ентусиазиращо и вълнуващо (в повечето случаи, надявам се).
Та тъй де - този моя приятел, казва ми, че ще работи в много голяма софтуерна фирма, и ми дава сайта им да го разгледам. Аз обаче едва успях да му кажа, че съм тотално разбита от новината, която ми е сервирал (защото не ми беше казал нищо за това преди) и през главата ми минаваха мисли, колко ще ми липсва, и как сигурно я го видя веднъж годишно, я не... И как си бяхме говорили, че не иска и няма да заминава за София, пък то....
И докато успея да асимилирам идеята, гадината му с гадина ми изтърсва, че се се майтапел.... Представяте ли си!
А ако знаете как ми олекна и чак ми е щастливо сега :)

Последната седмица ми беше малко претоварена и за жалост не ми остана много време за блогаване. За жалост утре заминавам за САЩ и ще мога да блогвам на спокойствие сигурно след 4-5 месеца. Дотогава ще гледам да пиша редовно какво се случва с мен в общност "Пътешествия". Там е и последното ми сбогуване с вас. Няма смисъл да се повтарям и да пиша едни и същи неща, макар, че пътешествия е отделен блог и може да се каже, че е независим от нашия. Но все пак. Времето ми е кът, за което моля да ме извините и да ви препратя към горенаписаната общност и да прочетете какво искам да ви кажа за последно от България. Ако не искате не се и мъчете де. В БГЛог цари демокрация и всеки може да прави каквото си поиска, стига да е в рамките на правилата.

Сега отивам в държава, в която уж демокрацията е доста добре развита. Честно да ви кажа, не мога да сравнвам, защото единственото друго на което мога да се опра е България, а тука всеки знае каква демокрация се развива. Там поне хората наистина се чувстваст свободни да правят повечето неща, които на повечето българи са забранени поради финансови обстоятелства. И най-важното чувстват се свободни да раждат деца и го правят. Не е проблем да се гледат. Така че, който му се стои тука и има възможност му пожелавам да прави деца по много красив начин и да ги отгледа по още по-красив и достоен... какви ли глупости ме подхванаха...това пък е за общност "Бебе"...

Ами това е от мен народе. Ако не искате и вие да плампате глупости си опичайте акъла, както обича да казват татко и майка и мислете преди да говорите и пишете. А докато чакате да ви дойде музата можете да прескочите тук, или да гласувате за Фотография в БГТоп, ако ви е харесало садържанието.
Чаоооооооооооооооооооооооооооо на всички. Целувки и не ме забравяйте.


ПС: Преди малко се сбогувах с баща ми. В момента той си ляга, а утре е от 4:30 сутринта на работа и ще се видим чак след 4-5 месеца. Вече започнах да осъзнавам, че заминавам