В началото на месеца трябваше да стартира електронната система за таксуване в градският транспорт в столицата. Това естествено, не се случи - стартира се само продажбата на електронни карти, като всеки желаещ трябва да подаде молба за издаване на такава карта, в която да впише своя адрес по регистрация, ЕГН и друга лична информация. Картата се заплаща, а отделно се зарежда със сума пари. Прочетох в За Града, че при валидиране, апаратът получава информация от картата кой е собственикът и, неговото ЕГН и адрес. Интересно ми е, защо трамваят се нуждае от тази информация. Това бе коментирано преди месеци, като начин да се направи статистика на пътуванията, натовареността на линиите и възможност да се направи оптимизация. За целта вечер данните от валидаторите се синхронизират с централен сървър. Дотук добре, но защо трябва тази информация да бъде обвързана с лични данни? Защо е нужно сървъра да знае ЕГН-тата на хората, които са пътували, часовете на пътуване и тяхната дестинация? Не само това, но сървъра ще знае и къде се е качил въпросния пътник и къде е слязъл. На мен лично това не ми се нрави. Не заради друго, а защото това е още един от многото начини за тотално следене.

Съвсем спокойно тези карти можеха да са безименни, като фонокартите, само че с възможност за зареждане. При изгубване на картата, купуваш нова карта носител и си я зареждаш с импулси. Не е нужно и превозното средство да знае, че Петър Петров се е качил в автобуса - доколкото си мисля, далеч по-важно би било то да знае, че господинът Х си е платил, без значение дали е Петров, Иванов или Георгиев.

Струва ми се странно, а сякаш на никой така и не му направи впечатление обвързването на личните данни с пътуванията в трамвая, фокусът в момента е най-вече върху това, че системата въпреки всичките милиони, изсипани в нея, още не работи.

Значи пътувам с майка си от точка А /Младост/ до точка Б /Надежда/ сега преди час.

Такаа има няма 5 мин и автобус 305 додеее - засякохме го 25 мин до Централна гара - супер. И таман се чудехме дали да не спрем едно такси - все пак 21ч е и гледаме автобус 150 дет ходи до Обеля и се затичваме - урааа вътре сме, та даже и се настанихме на 2 седалки :)

Дааа и чакаме да тръгне, и чакаме, и чакаме ... и па чакаме, а за фон ... познайте какво ? "Мангал +" на 6 - ужассссс - мразя чалгааааа - примирих са. Реших че все 10-тина мин най-много ша издържа. Звъни нечий GSM - никва на страшно мазен и гаден диалект почна да се обиснява на някъв и накрая и целувки раздаваше. Съжалих 100 пъти, че не си взех сутринта хендсфрийто за GSM-a да слушам някво нормално радио. Такааа ...
И чакаме, и чакаме да тръгне автобусът, хората почнаха да говорят кога ще тръгне ??? Вътре бяхме 50-тина човека. Но не биии ...
Шофера дойде и почна да рита гумите на автобуса ??? и това при затворени врати и бясна чалга преливаща в яко циганско - по едно време си казах: Това не е истина просто!

Да, но беше.

Минаха 20 мин във висене. Шофера разгеле се качи и к'во от т'ва?
Дойде от някъде някъв фен и кат се отпочна едно лафчеее и па не тръгваме.

И си мисля сега ако изкрещя:
Ареее бе шефеее, немците ли чакаме?
Вероятността да НЕ тръгнем и тоз да се заяде е огромна.
Никой не се обади, явно хората преуморени от работа се бяха примирили ???

Станах и право при шофера:
Абе фенове ще тръгваме ли скоро?
Шофера: Кво ще стане ако не тръгнем ?
Аз: Ако тръгнем веднага в Обеля ще те черпя кафе.
Шофера: Готово пич, тръгваме.

И тръгнахме !!!

Пред мен се отвори пътечка от хората и ме гледаха някак странно и доволно.

След 5 мин си бяхме вкъщи, а автобусът продължи за Обеля.

В тоз автобус досега я има 5 пъти да съм се качвал за 1 година я не. Сега определено вече няма да са и 5 пъти. Айде нема нужда.

Ако имах камера под ръка - утре щях да съм в някоя телевизия.

Кой не знае за подвизите на момчетата и момичетата от отряда за борба с нарушителите в градския транспорт, кой не е чувал за тях?
Всъщност аз се страхувам от четирима конкретни.
Ето и историята.
Тази сутрин малко преди девет часа сутринта чаках трамвай №7 на спирката на бул. България в близост до магазина на Била. Докато чаках мотрисата забелязах как четирима дости здрави мъжаги побутват почти като топка един дребен мъж на възраст около 45 години, нисък и дребен. Предположих че щом случката се развива на спирката на авпобусите явно съм свидетел на разпра между нередовен пътник и блюстители на реда в превозните средства. Възмутих се от поведението им и веднага извадих фотоапарата си за да снимам побоя.  Още докато  се опитвах да ги фокусирам бях забелязан от един от тях. Той подвикна на останалите и ме посочи. Те веднага се пръснаха. Този, който ме посочи веднага се огледа и пресече булеварда, прескочи мантинелите и ме заяви, че не желае да ги снимат. Бе доста бойно настроен и аз го попитах дали смята да ме бие. Ако е така да викам полиция. Той погледна към другите и се върна при колегите си за да продължат разпрата. Изплаших се не на шега, всеки от тях тежи поне двайсе килограма повече от мен. Обадих се полицията и се почна едно обяснение къде съм, за какво се обаждам и всичко това със съответното прехвърляне от служител на служител и това три пъти. Между временно до мен дойдоха и четиримата юначаги. Започнаха да ми обясняват житието си, как не били блъскали никого а просто са желаели да го спрат да не избяга и така нататък. В "сладки" приказки прекарахме близо десет мунути чакайки да дойдат полицаите.
Изнанедата ми бе силна, когато полицаите слязоха от колата и се здрависаха с четиримата юначаги. Просто се познават хората, сигурно често се виждат по тези поводи.
Та се започна едно обяснение какво станало, как станало и така още двайсет минути. Когато полицаите обаче видяха снимките се оказа че не съм успях да снимам най екстремните сцени. Тогава контрольорите придобиха кураж и започнаха да ме хокат. Едва ли не им губя от времето и ги набеждавам.
Аз пък обясних на полицията, че ги повиках за собствена безопасност.
А този който дойде де ми иска апарата ме попита дали директно ме е заплашил, тогава му обясних че освен с думи хората общуват и с езика на тялото а ноговото тяло звучеше доста агресивно.
След като полицията си тръгна аз се върнах на трамвайната спирка а четиримата бабаити застанаха до мен, за респект вероятно, тъй като не се камиха на трамвая.
Сега обмислям друг маршрут до работа, тези не искам да ги виждам известно време. Макар, че те помнят дълго, но колко ли?
Какво ли е това гражданско общество? Как се прави, как функционира? За това си говорехме с контрольорите а те се изказаха твърдо за да има ред, похвалиха ме че съм буден гражданин и така нататък.
Ней любопитното в случката  според мен момента, в който един от тях чу част от разговора ми се един от полицаите на когото казах че понякога списвам за периодични издания. Решиха че съм журналист и се поинтересуваха кой е вестника, за де си го купели. Вчера за тях четиримата писали в Тред та си ги събирали тези статии.
Ще ми се да бях записал тези думи.
Мисля че СКГТ трябва да обърне по сериозно внимание на подбора на кадрити си, иначе кучетата си лаят, бития бит.