BgLOG

have a good trip

от momo на 28.08.2006 21:10 10 коментара , 1008 прочита
Категории: България, Нещата от живота, София, Събития
Етикети: скгт, градски транспорт, променени маршрути

На тази спирка чаках автобус 102 около един час, преди да разбера от мой познат, че маршрута му е сменен тези дни. Премръзнала от студ, закъсняваща за час при лекар на топката нерви в мен и идеше да се търкаля по асфалта, за да стигне някак си до желаната дестинация...
Не можаха ли от СКГТ да сложат поне една табела? Или пък са поставили от онези едва крепящи се листчета, които вятърът или недобронамерени граждани са отмъкнали...?
Всичко това започва да става прекалено. Объркването е по-голямо, отколкото там горе си го представят.
Повече от месец в столичния квартал Хаджи Димитър не влизаше нито един тролей. Ставах половин час по-рано, за да ида на работа и добре, че времето беше слънчево.
Вчера се качих на 76 от Орлов мост и той зави към хотел Хемус, вместо да мине под Моста на влюбените, което изцяло развали плановете ми.
Няколко пъти видях 'младосткия' тролейбус 5 да минава покрай Паметника Левски...
Какво се случва с градския транспорт в София?! Превърнал се е в нещо като влакче на ужасите. Наподобява всепознатата игра "тука има, тука няма". Не си сигурен на какво ще се качиш и къде ще те отведе. За студент като мен, макар и работещ, е трудно да си позволи такси и собствен превоз. Кой ще оправдае закъсненията ми за работа и неосъществените уговорки? Кой ще ми върне провалените срещи и загубеното време?

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от Janichka на 28 август 2006, 21:23

Никой за съжаление. Аз защо все за кола си мисля...
Пробвай да пуснеш едно писмено оплакване, Тери ще ти каже какъв беше сайта. Общо взето има развитие, ако нанадеш глас.
Тия дни наистина е голяма обърквация в градския транспорт. Причината - сетиха се да ремонтират точно края на август някои основни улици и булеварди и наистина са поставили такива "невидими" и труднонамераеми табели, информиращи гражданите за това, че ако някой не ти каже, няма и да разбереш....
И аз се наложи да вървя пеша и да се пазя да не ме сгазят на кръговото на Руски паметник, заради ремонта на 5-те кьошета. Добре че един колега почна да ме взима сутрин и така стана по-лесно...

# | от fff на 28 август 2006, 22:00

И за спирките, на които аз чакам, мога да кажа, че няма съобщения как се изменя маршрутът на съответните превозни средства. По тоя повод ми се случи подобна на случката на Момо.

Ходя на имунотерапия за алергия от тревни полени - това значи, че ми бият през известно време инжекции. Това време обаче е точно определено в зависимост от годишното време и ако се отлагат инжекциите, алергичната реакция може да бъде по-голяма. Също така кабинетът работи точно два часа на ден, така че в определен ден и определен час просто трябва да съм там. Което аз съм си го предвидила и си организирам така тия дни, така че да съм там, когато трябва. Ама то човек за да си направи план, трябва да знае с какви обстоятелства разполага...

Последният път, когато тръгнах към кабинета по алергия, чаках трамвай 45 минути на припек заедно с групичка все по-озадачени граждани, всеки един от които отиде до табелката на спирката, за да види дали случайно няма да намери там разрешение на загадката. Аз лично си казах - еми, щом няма съобщение, значи нещо друго се е случило и трамваят всеки момент трябва да дойде. Но от момент на момент безнадеждно закъснях и не изчаках да видя дали предположението ми ще се потвърди, ами се наложи да взема такси. Успях да си спазя часа, но се ядосах, че трябва да си харча парите за организация, която не аз съм наа**ла, да не говорим за притесненията, че може и да не успея.

# | от Shogun на 29 август 2006, 08:31

Май доста хора са били в същата ситуация. Трябва в точно определен момент да си гледал точно определено съобщение по новините, където говорителката забързано изброява променени маршрути на десетки превозни средства, и докато включиш, че този автобус те интересува, тя вече говори за прогнозата за времето. И после като пълен балък чакаш по цял час, заедно с други измамени камилчета, докато все пак тръгнеш пеша.

Аз лично ходя пеша. Колко е то един час ходене, обаче така знам кога тръгвам и кога ще пристигна. Добре, че не ми се е наложило за сега да го практикувам в проливен дъжд...

Много съм разочарована от тази оправия.

# | от Teri на 29 август 2006, 08:45

И аз бях много учуден, когато 76 зави към Хемус. Верно, наложи ми се малко да повървя повече, но... ако някой е искал да стигне до следващата спирка какво става?
Така аз онзи ден чаках 5-ица и то 45 минути, едно момиче стоеше до мен и тропаше нервно с крак. Съобщение за промяна на маршрут нямаше. Мен пък ме беше яд че съм чакал вече 20 минути, та изчаках и още 10, 15... Накрая дойде един катамаран, който ни разтовари на 4-ти км., където един автобус пък продължи по пътя на тролея.

# | от Владимираки на 29 август 2006, 11:02

Тук сме се сабралеее каръциии :))) аз засега минавам между капките :)

# | от Serenity на 29 август 2006, 11:41

Е, сега ме уплашихте :) Щото аз загубя ли се, директно изпадам в паника и се разплаквам. Това е защото съм много зле с ориентирането още от малка. Освен това ме е страх от София. Е, предполагам, че със започването на учебната година, ще открия сезона по... дезориентиране

# | от fff на 29 август 2006, 13:06

Шогун, да се върви пеша е супер, дори може да се практикува вместо спорт! Аз лично много обичам да ходя, но, за съжаление, не винаги мога да си го позволя. Преди известно време, когато работех, се прибирах пеша понякога, но за да отида пеша на работа, трябваше да стана мн по-рано, което най-често не ми се правеше. Времето, както си отбелязала, също има значение - не е голем фън да се опитваш да стигнеш от точка А до точка Б, брулена от някоя виелица. Така че ходенето пеша е готино да го има като алтернатива, но не и като единствен избор за придвижване. Пък и искам аз да реша, че ми се разхожда, а не да съм принудена да с разхождам като гламава, понеже градският транспорт е полудял.

Серенити, не бой се! Аз самата също изпадам в паника по повод ориентацията, но на разумно ниво знам, че няма нищо страшно - винаги ще намериш ориентир, даже в гората, пък да не говорим за София:)

# | от momo на 29 август 2006, 13:33

Ooooo, през първите месеци от живота ми в София безумно нелогично ми се струваше понятието "много е близо", равняващо се на поне час ходене пеша. В Димитровград нещо е 'много близо', само ако се стига до него за не повече от 5мин.
Другото е, че имах големия късмет да се качвам на каквото трябва, но в грешната посока или пък да объркам тролей 2 с трамвай 2, и обратно.
Седях с часове на Плиска, просто на гледам хората. Слушах Doors и ги наблюдавах. Бяха толкова различни и съвсем, съвсем еднакви. Бързащи. Чакащи нервно. Пушещи. Похапващи. Просещи. Усмихнати. Продавачи.
Всякакви. Не можех да повярвам, че съществуват...

Нооо.. ЩЕ УСПЕЕШ!

# | от Shogun на 29 август 2006, 17:30

Поздравявам всички потърпевши с едно линкче.

http://veselba.kafence.com/show.pl?id=14247

# | от Valka на 02 септември 2006, 05:23

Бате Бойко ще го дават в Пиано бар "Нощни птици". И не знам какво бяха направили, ма на рекламата изглеждаше като че ли само за ПиАра му са мислили. И имаше специално един момент, трепач. Която мадама е гледала, ще се досети. Май точно тогава Искра Ангелова казваше нещо за чаровен, истински и не знам си к'во. Уау!

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

have a good trip

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви