have a good trip
На тази спирка чаках автобус 102 около един час, преди да разбера от мой познат, че маршрута му е сменен тези дни. Премръзнала от студ, закъсняваща за час при лекар на топката нерви в мен и идеше да се търкаля по асфалта, за да стигне някак си до желаната дестинация...
Не можаха ли от СКГТ да сложат поне една табела? Или пък са поставили от онези едва крепящи се листчета, които вятърът или недобронамерени граждани са отмъкнали...?
Всичко това започва да става прекалено. Объркването е по-голямо, отколкото там горе си го представят.
Повече от месец в столичния квартал Хаджи Димитър не влизаше нито един тролей. Ставах половин час по-рано, за да ида на работа и добре, че времето беше слънчево.
Вчера се качих на 76 от Орлов мост и той зави към хотел Хемус, вместо да мине под Моста на влюбените, което изцяло развали плановете ми.
Няколко пъти видях 'младосткия' тролейбус 5 да минава покрай Паметника Левски...
Какво се случва с градския транспорт в София?! Превърнал се е в нещо като влакче на ужасите. Наподобява всепознатата игра "тука има, тука няма". Не си сигурен на какво ще се качиш и къде ще те отведе. За студент като мен, макар и работещ, е трудно да си позволи такси и собствен превоз. Кой ще оправдае закъсненията ми за работа и неосъществените уговорки? Кой ще ми върне провалените срещи и загубеното време?
Не можаха ли от СКГТ да сложат поне една табела? Или пък са поставили от онези едва крепящи се листчета, които вятърът или недобронамерени граждани са отмъкнали...?
Всичко това започва да става прекалено. Объркването е по-голямо, отколкото там горе си го представят.
Повече от месец в столичния квартал Хаджи Димитър не влизаше нито един тролей. Ставах половин час по-рано, за да ида на работа и добре, че времето беше слънчево.
Вчера се качих на 76 от Орлов мост и той зави към хотел Хемус, вместо да мине под Моста на влюбените, което изцяло развали плановете ми.
Няколко пъти видях 'младосткия' тролейбус 5 да минава покрай Паметника Левски...
Какво се случва с градския транспорт в София?! Превърнал се е в нещо като влакче на ужасите. Наподобява всепознатата игра "тука има, тука няма". Не си сигурен на какво ще се качиш и къде ще те отведе. За студент като мен, макар и работещ, е трудно да си позволи такси и собствен превоз. Кой ще оправдае закъсненията ми за работа и неосъществените уговорки? Кой ще ми върне провалените срещи и загубеното време?
Пробвай да пуснеш едно писмено оплакване, Тери ще ти каже какъв беше сайта. Общо взето има развитие, ако нанадеш глас.
Тия дни наистина е голяма обърквация в градския транспорт. Причината - сетиха се да ремонтират точно края на август някои основни улици и булеварди и наистина са поставили такива "невидими" и труднонамераеми табели, информиращи гражданите за това, че ако някой не ти каже, няма и да разбереш....
И аз се наложи да вървя пеша и да се пазя да не ме сгазят на кръговото на Руски паметник, заради ремонта на 5-те кьошета. Добре че един колега почна да ме взима сутрин и така стана по-лесно...
Ходя на имунотерапия за алергия от тревни полени - това значи, че ми бият през известно време инжекции. Това време обаче е точно определено в зависимост от годишното време и ако се отлагат инжекциите, алергичната реакция може да бъде по-голяма. Също така кабинетът работи точно два часа на ден, така че в определен ден и определен час просто трябва да съм там. Което аз съм си го предвидила и си организирам така тия дни, така че да съм там, когато трябва. Ама то човек за да си направи план, трябва да знае с какви обстоятелства разполага...
Последният път, когато тръгнах към кабинета по алергия, чаках трамвай 45 минути на припек заедно с групичка все по-озадачени граждани, всеки един от които отиде до табелката на спирката, за да види дали случайно няма да намери там разрешение на загадката. Аз лично си казах - еми, щом няма съобщение, значи нещо друго се е случило и трамваят всеки момент трябва да дойде. Но от момент на момент безнадеждно закъснях и не изчаках да видя дали предположението ми ще се потвърди, ами се наложи да взема такси. Успях да си спазя часа, но се ядосах, че трябва да си харча парите за организация, която не аз съм наа**ла, да не говорим за притесненията, че може и да не успея.
Аз лично ходя пеша. Колко е то един час ходене, обаче така знам кога тръгвам и кога ще пристигна. Добре, че не ми се е наложило за сега да го практикувам в проливен дъжд...
Много съм разочарована от тази оправия.
Така аз онзи ден чаках 5-ица и то 45 минути, едно момиче стоеше до мен и тропаше нервно с крак. Съобщение за промяна на маршрут нямаше. Мен пък ме беше яд че съм чакал вече 20 минути, та изчаках и още 10, 15... Накрая дойде един катамаран, който ни разтовари на 4-ти км., където един автобус пък продължи по пътя на тролея.
Серенити, не бой се! Аз самата също изпадам в паника по повод ориентацията, но на разумно ниво знам, че няма нищо страшно - винаги ще намериш ориентир, даже в гората, пък да не говорим за София:)
Другото е, че имах големия късмет да се качвам на каквото трябва, но в грешната посока или пък да объркам тролей 2 с трамвай 2, и обратно.
Седях с часове на Плиска, просто на гледам хората. Слушах Doors и ги наблюдавах. Бяха толкова различни и съвсем, съвсем еднакви. Бързащи. Чакащи нервно. Пушещи. Похапващи. Просещи. Усмихнати. Продавачи.
Всякакви. Не можех да повярвам, че съществуват...
Нооо.. ЩЕ УСПЕЕШ!