Така. Сега да се изясни темата за книжарничката. Тя ще бъде малка, дървена, с красиви вити стълби, с много цветя в саксии и няколко котета. Ще живеем  с Яна на горния етаж и ще сме две усмихнати възрастни дами-особнячки. Ще слизам всяка сутрин и ще сядам да плета детски неща в големия си фотьойл и ще разрешавам на хората да четат книжки без да ги плащат. Ще обяснявам каквото знам и ще съм много любезна и като ми дойдат гости, ще затварям книжарницата и ще им правя чай. Ще слагам бром в чашите на тея, които не обичам, а на другите - ром. Да не забравя да кажа, че през цялото време ще звучи музика и ще имаме снимки и красиви картини по стените и какво ли не, но няма да е претрупано. Даже може в моята стая да си сложа на стената едно огроооомно ветрило. А в по-слънчевите дни ще излизам на пейчицата пред книжарничката и ще гушвам купчина малчовци и ще им чета книжки с много картинки.През зимата ще ги събираме около голямата камина и ще им разказваме приказки - може би по-страшнички. И даже може да си имаме цял куп спални чували и от време на време да си правим книжарна спалня и пикници около камината.И да ги учим да правят оригами и да оцветяваме книжки и да правим пчеличките зелени, а луната червена... И всяко дете да си има коте или цвете, за което да се грижи и собствена кутия от обувки, където да си държи шарените тебешири, любимото камъче, пръстенчето "Ай", прашката, снимка на кученце и т. н.

Успоредно с това ще имам и малка фирма за разнасяне на хляб. Събота и неделя лично ще нося хляб по магазинчетата в селата и ще радвам хората. Ще им давам топъл хляб и те ще ми се усмихват. От време на време по пътя ще спирам буса и ще бера цветя и после заедно с хляба ще ги подарявам на малките деца или на някоя бабка с пирографирано бастунче. Хммммммм.... И на Коледа ще подарявам камбанки като бонус и ще нося червена шапка и ще викам "Йохохо" вместо "Здрасти" и ще си слагам хартиени снежинки на задното стъкло на буса и ще возя децата до ледената пързалка. Но няма да се науча да карам кола - просто ще си имам някое момче, което да ме кара и да ми разказва за новата си приятелка и аз ще му давам съвети в любовта и ще го уча как да ароматизира писмата си и как да й изработи най-хубавото герданче от невен или пръстенче от кестен.
През лятото ще си закачам обички от черешки, но на никой няма да му е странно или няма да му пречи, защото ще му се усмихвам широко.

Ще си имаме и къща на дърво. Вечер през лятото ще се излягам на дъските пред къщичката и ще гледам звездите. Ще си пея и няма да ми пука, че е фалшиво. Ще си суша цветя и ще мирише постоянно на поле. Ще си имаме и гнездо с птички и те ще ни пеят, когато аз мълча. Следобед ще пием чай или мляко с какао от голям жълт термос. На рождения ми ден ще се качваме на дървото и ще пускаме балони със сърдечни пожелания за мен от всичките ми приятели. Аз обещавам да не ги чета. Просто ще ги пускам да летят и да са свободни - ще ги направя най-щастливите пожелания на света. Ще им се радвам и дори някой да не ми напише нищо на листчето си, ще бъда щастлива. Ще се усмихвам и ще пляскам бързо бързо и после дълго ще се люлея на хамака до дървото. Може отвътре да облепим къщата на дървото с детски рисунки и да поръсим пода с борови иглички за аромат и автентичност. И вечеp да оставям хранa на прозореца, за да ме обичат катеричките и зиме да си крият жълъдите в нашата къща. Не че ще им ги взема. Просто те не знаят, че тайно ще им добавям още и дори може да им струпвам мъх в някой ъгъл, за да не им е студено, докато обядват....
И до къщата ще минава и река и ще си имаме малък кей, който се разширява към средата на езерото. Там ще можем да се печем  и да ловим риба или просто да слушаме тишината, да обърнем гръб на урбанизираната цивилизация.

И ще си направя и пътешествие с балон. Ще стана летящ холандец и ще изследвам живота на дивите патици и ще викам след ветровете и ще пускам дълги цветни панделки след балона и ще хвърлям над градовете купища картички, рисувани от деца. И балонът ми ще е огромен и жълт и тоооооооолкова кръгъл. И ще си има име, но още не го знам, защото първо трябва да се запознаем. Всички ще ме познават и децата ще рисуват сладки жълтички елипси в тетрaдките си по математика и ще искат, когато пораснат, да станат като мен. А аз ще им се усмихвам... И ще ги уча на детски песнички. И ще им подарявам захарни петлета и майките им няма да ме обичат, защото ще съм им развалила обяда. И ще спирам над всяко населено място, за да им разкажа за миризмата на полските цветя.
Пътешествието ми ще приключи във Вършец. Оттам ще мина пеша по офроуд маршрута Ком-Емине, за да стана момичето (или жената или лудата),което си говори с морето. Ще си събера мидички и рапанчета по плажа и ще се върна вкъщи в книжарничката, за да си ги направя на герданчета и гривнички, както само аз си знам. И после ще дойде следващата година с новите си идеи...

И така, докато не се наложи да ме носят в огромен жълт паланкин на гърба на 2 магарета. Едното ще е с по-късо ляво ухо. Другото (не ухо) ще куца и паланкинът ми ще се клати, но аз пак ще се усмихвам. И ще подарявам балончета на дечицата и те ще вярват, че съм добра магьосница и няма да се плашат от беззъбата ми уста. Вероятно ще вържат 2 и 2 и ще си мислят, че магаренцата ми са омагьосани и преди са били непослушни дечица... А момиченцата ще искат мустаци като моите... Естествено това е в кръга на шегата, защото възнамерявам да умра красива, каквато винаги съм се считала и редовно ще ходя на бръснар заради мустаците и даже на Великден ще отделям по 5-6 минутки да се къпя, защото ще съм тооолкова заета да бъда щастлива...

И да се усмихвам...

Бррррррррррррррзз...
Била съм се подценявала. Просто не сте пoзнали. Аз ще стана най-щастливотo човешко същество на тоя свят и нищо не може да ме спре. Казах "човешко същество", защото винаги ще вярвам, че сините пеперуди са най-щастливи. Макар че, като се позамисля, те не могат да четат и губят много. Ама наистина много.
Хайде, хапчета чудесни, искам да порЕсна!

С любов написано и почувствано от Инка
22:59 18.12.2006 г., гр. Шумен

                                                                          На едно цвете - с обич.

Имаше навремето една приказка. Смисълът й беше, че някой обикаля из гората и разпитва какво представлява цветето. И различните горски животни, в зависимост от своите особености, дават различни отговори.

Спомням си само отговорите на две от животните:

Мечето: Цветето е нещо много нежно. Бутнеш ли го, и се чупи.

Зайчето: Цветето е нещо, от което не трябва да се страхуваме.

Помогнете ми да допишем приказката! Кой и как може да вижда цветето?

Ето каква стана приказката с общо участие:

Паякът: Цветето е животно само с един крак.

Пеперудата: Цветето е пеперуда, която не иска да лети.

Детето: Цветето е слънце с разноцветни лъчи.

Пчелата: Цветето е светло и много вкусно.

Жената: Цветето означава, че ме обича.

Поетът: Цветето е настроение, душата на природата. Розите са любов, маргаритките - щастие, божурите - еуфория, лалетата - радост, теменужките - тъга, кокичетата - пробуждане, минзухарите - усмивка, хризантемите - уравновесеност, мушкатото - простота, калата - грациозност, синчеца - дете...

Майката: Цветето – това е усмихнатото ми дете.

Днес пътувах (каква изненада, животът ми напоследък минава в пътуване в четири основни посоки)... Забелязах, че около железопътните линии има разцъфнали макове... И си спомних...
Детството ми, както вече съм споменавала, беше асфалтно. Премина в града. Пред блока, на асфалта, в игра на ластик, на народна, на криеница, на дама... Баба ми или дядо ми обаче (живеехме тогава в техния апартамент) ми показаха как да си правя макови куклички. Живеехме близо до линията на влака, всеки ден я пресичахме , заради детската градина, а после и заради училище. Набирахме неразцъфнали, както и цъфнали макове. Неразцъфналите ставаха за роклички, а от цъфналите използвах топченцето, на което са закачени листата (я да видим кой има 5 по биология в 6 клас), за главичка. После оставях кукличките в съд с вода и на сутринта те бяха разцъфнали, готови за бал. Играех си по цял ден с тях и много им се радвах... А имах безброй истински кукли :) Трябва да започна една поредица за детството си.. Не, че е някакво необикновено детство, но си е моето детство. Та това исках да кажа, че ми стана хубаво като си спомних онези моменти по къси панталонки, в които берях макове...

Маргаритки... Цяла нощ вали...
По листенцата ви - бисерна росица.
С пръстчета разперени върви
детството ми с рошава косица.

Къса цветовете с весел смях.
Всяко малко слънчице целува.
Детство чисто - без вина и грях -
знаем всички колко много струва.

Скрито в бяла кошничка щурче
свирка му и се закача с него.
Детство мое - палаво дете,
нужно си ми и във студ, и в жега.

До последен дъх ще бъдеш с мен
и дете ще си остана нежно...
Маргаритка крехка в слънчев ден -
щит пред всичко пошло и небрежно.

................
И аз харесвам маргаритките.
И се присъединявам към вас с радост.
Дано това, което ражда поетичната ми муза, докосне душите ви :)
Благодаря на momo , че ми гласува своето доверие.