То е само...търси те навсякъде
но никъде не те открива.
Кара го някаква странна сила
постоянно да те преоткрива.
Иска всичко то да разбере,
но остава самотно сърце...

Искаше да те познава по-добре,
но при всеки опит да лети
ти счупваше неговите криле.
Пускаше го само да вирее
беше способнно да те разсмее.
Но кървеше вътре...не те обичаше вече...Тя си бе отишла...

Бродейки през долината на смъртта,
сякаш гледах всичко от брега.
Нямах право да говоря - все мълчах
и тогава смисъла прозрях.
Че Ад и Рай в едно се сливат
и в кръвта ми да преливат.
Борят се добро и зло
да бъде от тях само едно.
Едно да управлява сетивата
и душата.
Едното иска да обича ,
а другото да наранява.
Опитах да ги боря... но те преборват мен.
Ту едното надделява и си мисли,че ме побеждава
и тогава второто ме защитава.
Нямаше спасение за мен...
Освен едно:
Да живея за мига пък било какво било...