Отново беше Коледа,както вече знаете Змей-горянин беше в нормалното си за това време на годината,настроение т.е.беше кисел и сърдит,но към това се беше прибавило и притеснение.Макар да беше женен от 20-тина година  за бялата Змеица,чак сега разбра откъде идва то.
  Жена му беше родена съвсем малко преди Коледа и какво ли не прави горкият Змей  за да може тя да се  почувства празнично на този ден.Подари и парфюм “Боби Змейндър”,писа и`поеми и приказки,даже ги публикува и в “Змейлог”
 Ала жена му беше стъпила здраво на земята,въпреки крилата си.,напразно я убеждаваше,че този ден е само за нея,въпреки че и останалият свят празнуваше,дори и на ресторант я води и то в най изисканият в змейското царство-“Змей-плаза”-нищо,че бяха единствените посетители,персонала от радост,че имат клиенти дори не забелязаха че не са като другите.То и нямаше с кого и как да ги сравняват.
  А как си живееха доста време преди юнак   Гюро  да победи братовчедка му триглавата ламя на изборите в Страната на приказките.Тогава  никой не беше чувал ни за Бъдни вечер, ни за Коледа.
  Бяха младо семейство,макар и двамата не толкова млади се чувстваха щастливи,защото не знаеха,че пред тях освен радости,ще има и трудности които ще се опитват да разрушат щастието им и нормалният им живот.
  А горкият Змей все още мисли ,как да накара половинката си да се засмее,(въпреки опасността отново да сменят обзавеждането на пещерата) и да повярва в празничния дух и в себе си,дори си обеща че ако успее на следващата Коледа ще се опита да бъде засмян и весел,защото все още беше влюбен в нея.

Имало някъде една Рошла.Живеела заедно със змея Спас  и малките си змейчета в едно гнездо-какво,досега не сте знаели,че змейовете живеят в гнезда.Вече знаете,докато Спас ходел по неговите си змейски работи и да осигурява препитание на семейството си,Рошла била заета с подреждането на гнездото,осигуряване на храната и възпитанието на децата.
А това хич не било лесна работа,докато едното я  заглавиквало с приказки,другото се притаявало в измислянето на поредната щуротия,а Рошла не на шега се притеснявала да ни би да запалят семейното гнездо.както знаете от рекламата на Петрол,те могат да бълват пламъци от малки.
  Рошла била добра домакиня и съпруга-Сори,не знам как се наричат съпругите на змейовете-Дали са хали,лами или змеици.Е и тя си имала някои свои тайни-Обичала да си пийва биричка,та поради тази причина,не можела да бълва огън,а само пушек,това така разсмивало малките и`,че нарочно я дразнели за да видят как пуши и пухти като локомотив.В интерес на истината това се случвало доста рядко.

Обичала също да ходи на фризьор/ка  и да им изправя косите с невероятните си изисквания към прическата си.
Докато те притеснени се въртели около нея,за да изпълнят капризите и`,тя не спирала да разказва истории,толкова интересни и смешни,че останалите клиенти се заливали от смях.Това толкова много се разчуло в Льогнездрошел,че когато Рошла се появявала в салона,той веднага се запълвал с клиенти и слушатели.
 Ако някога минавате през него,може да я посетите,само внимавайте динозавъра,който изпълнява ролята на куче-пазач на гнездото и`,да не ви ухапе или гътне от радост.
А ако  видите пълен фризьорски салон,а в него да се чува само един глас и нестроен хор от смях,може да бъдете сигурни,че Рошла е в него.
 М,да,тя  имала и други тайни,които не стават за приказка,но да се надяваме,че както в приказките стават чудеса,така могат да станат и действителност.

За мен,моето училище е като една интересна и чудна книга ,в която ние децата  сме автори и участници в повествованието и.

Тук ще разберем що е приятелство,любов,но за съжаление ще се научим да разпознаваме и не толкова красиви чувства като завист,злоба и други.

  Нашите учители се опитват да ни подготвят за  живота който ни очаква след завършването  ни,но ние виждаме,че те макар да са се сблъсквали с превратностите на живота,понякога и те не успяват  да се справят с тях.Тази книга е като един роман в който има обич и омраза,приятелство и неприязън и всички други чувства,които човек  може  да изпита.

  А когато стигнем до края и ще разберем,че нашето училище е оставило неповторими спомени във всеки от нас,които ние с умиление ще си спомняме,когато нашите деца,а защо не и внуци тръгнат на училище.Може и да  се случи,някои от тях да учат в моето училище от което топлината в сърцето ми ще бъде още по-голяма.

                                       *  *  *

Мина ли покрай сграда ме връхлитат

                                            като птици,

спомени детски и застават пред мен

                                 моите съученици.

 Ето я моята приятелка Жени,а до нея

нашата класна застанала като орлица

                    бди за нас нейните дечица.