Размисли

By Geolina , 18 November 2012

А беше утре

По тези улици
е заледявал вятърът
следите на
отминали минути
и писал с` скреж
в прозорците.
Нечуто
отминал си ме.
Пак в амфитеатъра -
полусрутен
на чувствата ми стари
играят сценки
смешно и трагично
и гледайки ги,
някак безразлично,
аз искам пак това
да се повтаря.

Legacy hit count

537

Legacy blog alias

72534

Legacy friendly alias

А-беше-утре

улици
вятър
искам
повтаря

Размисли

Невчесани мисли

Поезия

Вълшебства

Сезони

Comments

By ninka81 , 1 April 2007

На любовта ми

Обичкам те, няма да го крия от никой!
На този свят Бог ни е създал да се обичаме -
като волни и влюбени души!
Сега сме тук на Земята ,
но някой ден няма да бъдем
Но аз пак ще те обичам и ще питам за теб.
Днес ние сме тук, но утре може и да не сме
Затова ако ми подариш звездичка, вместо цвете,
Аз няма да ти се разсърдя, а ще притворя очи
и ще си пожелая да бъдем винаги заедно и да усещаме
флуидите,страстта и светлината.
Някой ден Бог ще извае от нас със теб -
две прекрасни, туптящи звезди !
Ще бъдем само двамата - едно съзвездие!
Но нека Бог сам реши как ще се казва то.

Аз само ще напиша : ОБИЧАМ ТЕ, ЛЮБИМИ!

Legacy hit count

860

Legacy blog alias

12106

Legacy friendly alias

На-любовта-ми

Размисли

Любов

Comments2

Shogun преди 19 години и 1 месец

Много е красиво!

Svetliche преди 19 години и 1 месец

Обичайте се, в това е скрито всичко... ;)

By Eowyn , 26 February 2007

За грозните мартенички :(

Забелязвате ли, че мартениците стават все по-грозни, все по-безсмислени… Онзи ден видях кукла Барби, облечена с мартеничкова къса рокличка. О_О Ужас и потрес. Мартенички с пластмасова част на Харито Потър (тоя образ също влиза в категория Ай Хейт), с Мики Маусчета, с Мечо Пухчета… Мартенички, които се увисват на врата и от тях висят миниатюрни мобилни телефончета?! Мартенички с дребни плюшени играчици - кученца, котенца… Мартеници за ръка с имена на футболни отбори!!!!!!!!

Само на мен ли ми се струва грозно?! Явно има пазар за подобни простотии… Щом ги правят… Мартеницата е нещо българско. Символ, който носим от прадедите си. И който загрозяваме с анимационни герои, които нямат нищо общо с българската ни същност?! Със спайдърмени разни!

А ние защо купуваме…Няма ли да е по-добре, по-приятно, в студената зимна вечер след вечеря да съберете семейството и да правите мартенички… За отмора… Не изисква кой знае каква енергия, изисква малко въображение и да не си съвсем схванат в ръцете… Сплотяващо е.

Консервативна съм, да. Традиционалистка съм, да. Държа на българското… Иска ми се да има и други хора като мен:(

Legacy hit count

2216

Legacy blog alias

11512

Legacy friendly alias

За-грозните-мартенички---

мартенички

Размисли

Comments4

valena преди 19 години и 2 месеца

Така е - грозни са. Както доста неща в нашето ежедневие, в нашето общуване, в нашите отношения. Баба Марта е символ. Наш си - български символ - за здраве. Бели и червени и т.н...
От години на първи март ставам рано и завързвам на всички в къщи на ръцете бял и червен сплетен конец. Гледам да го направя дори докато спят. Децата, като бяха малки се радваха много - кога мина тази баба Марта, не я видяхме! Сега вече и те ми подаряват - направени от тях - в училище, в детската градина... И целувки, и пожелания! И очакването поне месец на щъркела... Който случайно ще видиме някъде по полетата на България, ще свалиме мартеничките и ще ги завържем на плодно дърво...
Хубаво нали? Нищо общо с Хари Потър, с Барби, с разни измислени играчки и дрънкулки... Иначе имаме и такива в къщи - подарени от баби, дядовци и роднини разни. Пълня един голям плик с тях и ги прибирам в шкафа.
Надеждата ми е, че поне три семейства още - на трите ми деца, някога ще празнуват баба Марта именно така...
Защото, ако ние не им покажем как, Хари Потър и Барби само това чакат...

momo преди 19 години и 2 месеца

Търсех да пратя на баба една картичка за Баба Марта, защото няма да мога да я видя лично и да я закича с мартеничка. Обикалях аз и разглеждах.
Една картичка ми направи много лошо впечатление. Изобразяваше овална икона (с Дева Мария и Младенеца, ако не се лъжа), по края на която се сучеха и преплитаха бяло и червено... Момент, момент, момент!..
Може би не съм от най-добрите и праведни християни, но не пишеше ли в Библията да не се кланяме да други божества и да не изпълняваме езически обичаи?
А мартениците, както са ме учили, са прабългарски обичай. Още от най-древни времена, много преди княз Борис I да ги покръсти, нашите прадеди са плели мартеници за здраве и берекет.
Стори ми се ужасно нелепо подобно съчение - икона и мартеница... Стори ми се дори богохулно.

Eowyn преди 19 години и 2 месеца

Така си е, Момо, прабългарски обичай е и не е свързан с християнската религия....

Shogun преди 19 години и 2 месеца

Безвкусицата е интересно явление. Какво пък, разни хора - разни идеали, а някои хора успяват да карат и без идеали.

By momo , 31 January 2007

Без "БЪДЕЩЕ"

Пътувам в микробуса, на предната седалка и си мисля за бъдещето. Профучаваме покрай табела, върху която думата “Бъдеще” е зачеркната с дебела червена диагонална линия. Подсъзнатело си помислих — ти нямаш бъдеще!

Когато пътувам из страната, по родните шосета, за миг се вглеждам в табелите отбелязващи началото и края на дадено селище. Причината да се заглеждам в тях е не само информативна, но и от чисто любопитство за названието на крайпътното селце. Струва ми се, че и цял живот да минавам през него, никога няма да спра, най-малко заради името му, което започва изписано върху бялата пътна табела и завършва отново на нея, зачеркнато от край до край.

Съвсем скоро, точно този детайл ми се натрапи, когато преминавах покрай село със странното име “Бъдеще”.

За по-малко от секунда се вгледах в табелата, отбелязваща края на селото със зачеркнато с дебела линия име. Може да звучи прекалено метафорично, но странен ми се струва животът в селце, където няма бъдеще. Хората живеещи в него, в единия и другия край, виждат бъдещето зачеркнато (табелите за край на селото), а за да видят неговото начало трябва да напуснат границите му и да го погледнат отвън. Според друго тълкуване, селото се намира извън времето, т.е. живее в свое бъдеще, запазено само за неговите обитатели. За външния наблюдател, това остава скрито, от илюзията за пустеещи къщи и посърнали хорски лица, които ужким живеят толкова назад в миналото, че са загубили всякакви надежди да го напуснат.

Проблемът е сходен и със селата, които носят имената Вяра, Надежда, Любов и т.н. Така погледнато, с лека ръка зачеркваме ценности, заради които живеем.

Как ли ще изглежда, ако на табелите за край, имената се заместят с антиподите им. Вяра става Недоверие, Любов — Омраза, Бъдеще — Минало (тук трябва да се измисли нещо друго, защото, не е хубаво да се зачерква и миналото). Ето защо е по-адекватно, вместо подобни наименования, да се измислят такива, които не значат нищо (като с. Трапоклово), или ако в селото растат много дюли, да бъде кръстено с. Дюлище (Дюля и Дюлево са вече заети), ако пък има много нагорнища и надолнища — с. Долно Нагорнище e много по-удачно име от с. Възвисение, например. Такива имена само смущават душевния ни мир.

автор: Евгени Динев,
източник: http://www.evgenidinev.com

Legacy hit count

580

Legacy blog alias

10883

Legacy friendly alias

Без--БЪДЕЩЕ-

бъдеще
имена
думи
символика
селища

Размисли

Интересни линкове

България

Небивалици

Comments

By Darla , 25 December 2006

Коледен подарък

Днес трябваше да имаме настроение. Та нали е празник! Да, така започна денят ни - с очакване за чудеса. Та нали на Коледа ставали чудеса. Да, чудото беше, че всички бяхме заедно - цялото семейство - мама, татко и аз! Чудо беше, че таткото не беше на работа, а с нас - запътени към място, където трябваше да празнуваме. Всички заедно. Да, така трябваше да бъде. Докато една жена не развали празника ни. Детето ми й пречело да слуша и поиска да го застави да мълчи. Тя мислеше за себе си, но не и за другите! И това ме съкруши - да се сблъскам с егоисти дори и на празника на място, където уж всеки се раздава... Да обидят детето ми. А всеки който има дете знае, че който засяга детенцето все едно засяга зеницата на собстевеното ни око. Тръгнахме много преди краят. Тръгнах си със заканата, че повече скоро няма да стъпя там!
Тръгнах си почти разплакана заради постъпката на тази проста жена; заради егоизма, фалша, бездушието, които ме провокираха в последно врема; липсата на адекватна реакция от страна на мъжа ми. Дори не разбра, какво стана!
Нито неочакваните поздрави от хора по icq-to , нито поздравителните е-мейли, които получих успяха да върнат настроението и усмивката ми.
Единствено чистата радост, която видях в очите на сина ми, когато му поднесохме голямата коледна кутия (подарък), въодушевлението, с което я отвори, нежното и искреното: "Благодаря ви, мамо и тати за подаръка" ме стоплиха и развеселиха!

И тогава си пожелах да бъда чиста и искрена като него! Винаги! На всяко място и при всички обстоятелства !

Като тях:

Legacy hit count

1011

Legacy blog alias

10228

Legacy friendly alias

Коледен-подарък

Размисли

Comments5

Shogun преди 19 години и 4 месеца

Дарличка, честито Рождество! Радвам се, че те зърнах току-що - беше в блога.

Не искам да разказвам защо съм будна и в блога по това време, когато хората са на трапезата или в леглото, за да не предизвиквам съдбата. Може би ще разкажа, когато нещата се оправят.
Иска ми се да вярвам, че ти с твоя призив не случайно ми се явяваш точно сега и че това е знак и пожелание, че всичко ще приключи добре

Аз не можах да си представя напълно ситуацията, понеже не разбрах къде точно си срещнала тази г-жа, изглежда в градския транспорт, и какво толкова важно за нея е слушала. Мисля, че тя е получила наказание за това, че в такъв ден се кара на дете, вместо да му се усмихне. Наказанието й се крие в самата й постъпка - това, което е станало, е лошо най-вече за нея.

Не се сърди на таткото за неадекватната реакция. Така са татковците, в ситуации, свързани с взаимоотношения, реагират по-бавно и различно от нас, понеже възприемат взаимоотношенията по друг начин. Това е част от тяхната природа и не значи, че не биха защитили нас и децата с цялата мощ на обичта си.

Darla преди 19 години и 4 месеца

Бяхме в църква. А, Бобо знае как да се държи в църква, но не може пък да стои безмълвен, защото просто е още дете, а не е възрастен. То възрастните си шушукат, пък как да искаш от едно дете да не изрази веднага това, което го е впечатлило (спонтанността е характерна за тях).

На мен ми олекна, чак като го написах. Радвам се, че е достигнало до теб и искрено ти желая всичко да се нареди и оправи при теб и да, ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО !

tekudo преди 19 години и 4 месеца

Не се тревожи, винаги може да се намери някой , който да ни
оскърби или натъжи-в делник или празник !
Глупостта не е от вчера и от днес-тя винаги е съпътствала човешкия род...., но тя не може /и не трябва/да помрачи радостта ни.
Ние сме по-силни от нея-това е важното !

svetlina преди 19 години и 4 месеца

Ехаааааааа
ама ти си си чиста и искрена и аз от душа ти се радвам.
Лошите лелки са лоши и не заслужават да им обръщаме внимание. А колкото до татковците - моят дори не беше в града на Кледа, но утре си идва. Усмихни се, защото те обичаме!

Darla преди 19 години и 4 месеца

Благодаря ти, Светлинка! :-) Вече го забравих. То е така при мен - нещо силно ме впечатлява (разтърсва) и след това бързо отминава. ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА на теб!

By Serenity , 26 November 2006

Объркано

Ти ще ме намериш - в това съм сигурна - и ще обгърнеш цялото ми сърце в малката си ръчичка. Чудо. Моето дете. Толкова красиво, толкова истинско и желано, колкото цял един човешки живот... Не знам дали ще си родено от мен или някога ще срещна погледа ти и ще знам, че аз съм твоята майка. Знам само, че много ще те обичам. И че най-голямото ми щастие ще бъдеш ти ...

Ти може би ще имаш тъмни къдрици или светло-пухкав ореол коса. Може да си със бистри сини очи или да имаш огромните кафяви очи с дълги мигли.. на баща си. Може да обичаш ванилов сладолед или да предпочиташ течен шоколад. Може да искаш да станеш точно като мама или да бъдеш моя пълна противоположност. Това няма значение наистина - има значение единствено да се смееш. И да бъдеш щастливо.

Ще дойдеш ли? И кога ще дойдеш? Ще бъда ли готова? Ще заплача ли от щастие и страх? Дори когато пиша тези редове ме е страх...

Толкова съм слаба понякога... Видях една детска количка, а вътре имаше детенце с пухкави ръчички и усмивка сравнима единствено с неземното.. То ме погледна, засмя се и запротяга ръчички към мен. Моята карма -- привличам децата като магнит още откакто бях на 11 години и за пръв път гледах племенничката си за повече от час... Не съм сигурна защо децата ме обичат - може би защото в погледът ми усещат нещо, присъщо почти на всяка жена - топлината от мисълта за собственото й дете един ден...

Искам те. Страхувам се. И всичко е толкова прекрасно и страшно. Да живея с мисълта, че един ден ще те има. И красотата няма да ме подминава вече на сладко прискърцващите колела на щастлива детска количка...

Кога ли ще те пожелая истински, тук и сега?

Legacy hit count

823

Legacy blog alias

9759

Legacy friendly alias

Объркано-A7C497A132E64A1C96077C4BAC10A149

Размисли

Невчесани мисли

Настроения на душата

Comments8

momo преди 19 години и 5 месеца

Разплака ме... Мисля си почти за същото сега. Благодаря ти за този пост.
Току-що бяхме на гости на наши познати. След 7 месеца ще си имат бебе... А аз? Аз кога ще си имам?
Боли...

Serenity преди 19 години и 5 месеца

Съжалявам, че съм те разстроила... А на въпроса ти -- ще имаш бебе тогава и само тогава когато ти решиш да имаш.. никой не може да вземе това решение вместо теб (е, може би съдбата :) ... Поне знаеш, че го искаш тук и сега...аз и това не знам. Само знам да подсмърчам след колички :) Сковава ме такъв страх.. а ти не мисля, че си страхливка като мен. Така че, давай, momo !

momo преди 19 години и 5 месеца

Предполагам, че не си намерила още отговора на твоят въпрос, защото просто е твърде рано. Толкова неща ти предстоят. Аз завършвам, а ти си в начало (или почти средата) на своето обучение.
Заглеждаш се в количките, защото си един такъв човек, който ще бъде прекрасна майка след време. Обичаш децата и подсмърчаш след всеки усмихнат биберон.
Струва ти се, че си готова да го имаш. После нямаш нищо против да изчакаш, защото осъзнаваш, че детето не е само въпрос на емоции т.е. си достатъчно отговорна.
Някой ден, когато си 100% убедена, че си готова и го искаш, то ще дойде. "Ти ще ме намериш - в това съм сигурна..." - сама си го казала.

Що се отнася до мен, след като прочетеш това, никога повече няма да ти хрумне, че съм смела.

Eowyn преди 19 години и 5 месеца

Когато си отговорен, нещата са още по-зле :) Ако не бях отговорна, досега щях да имам поне 2 деца...

Serenity преди 19 години и 5 месеца

Мдам.. и именно тая отговорност ме кара да взимам 'контрацептивни' (йеееее, казах го!!!) мерки, да се радвам когато усетя първите болки на цикъла си и всеки ден да си казвам 'един ден ще..', 'когато му дойде времето' и тем подобни изрази...

momo, колкото и тривиално да звучи, все си мисля, че ще бъдеш невероятна майка, както си невероятна жена. Не се страхувай.. ти си силна!

Tanichka преди 19 години и 5 месеца

Не се тревожете, мили момичета, всичките ще станете добри майки! От добър и смислен човек няма как да се получи лош родител. Наистина мисля така.

Винаги му идва отвътре на човека как да се справя със ситуациите. И ще усещате интуитивно кога и как да постъпвате...

А по-добре е да изчакате за по-подходящ момент, ако сега не ви е такъв, макар че такъв по принцип все не идва. Никога май няма да сте в абсолютно подходящия момент и да кажете "Ей, сега, ми е момента за дете!" И хич не чакайте принца на белия кон, защото може да се разминете в желанията си. Раждайте си, когато решите вие. Принцът пък съвсем никога няма да е готов....

Ще сте чудесни майки, защото имате добри сърца и почтено отношение към другите. И ще можете да създадете възпитате това и у детето си и да изградите стойности млади хора - не сте като модерните майки, които смятат, че сменянето на памперсите е най-голямото усилие, което една майка може да поеме между две цигари време....

поздрави!

Eowyn преди 19 години и 5 месеца

Мда, това с неготовите Лордове и Принцове взе вече да ми се разяснява.Хаха ;)
Таничка, благодаря за милите думи!:)

Serenity преди 19 години и 5 месеца

И аз благодаря! :)

By Serenity , 20 November 2006

Понеделник, София и Jimmy Eat World

Tрите неща, неизменно свързани за мен... Хладината с която ме посреща софийската гара сразява след топлината на бащиния дом останал някъде назад.. засега. Пътят към университета. Слушалките в ушите. Jimmy Eat World и песента му 23...

You'll sit alone forever
if you wait for the right time
What are you hoping for?
I'm here, I'm now, I'm ready...
Holding on tight
Don't give away the end -
the one thing that stays mine...

... Липсва ми времето когато пеех, обикалях наоколо с рошава коса, смеех се за глупости, заяждах се на момчетата и умирах от щастие всеки път щом седнех на барабани. Сега, след като си намерих учител по барабани, дори не знам дали ще посмея да тръгна отново по онзи път... Дали ще посмея..?
Мисля за братовчед си Джо. По-малък е от мен с 3 години, винаги съм се грижила за него, винаги съм го пазила. Сега вече е на 17 и не се нуждае от мен. Поне не го показва. Благодаря на Бога, че се занимава с музика - тя го спаси от наклонената плоскост, по която бе започнал да се спуска. Тя го отказа от бягствата от училище, тя го отказа от цигарите, тя не му позволи да започне с дрогата... Той е готино хлапе... Толкова се гордея с него... толкова много...
И той слуша Jimmy. Но любимата му песен е Kill...

God, please don't tell me this has been in vain
I need answers for what all the waiting has been for
You kill me, you always know the perfect thing to say
I know what I should do, but I just can't walk away..
..
I loved you and I should have said it
But tell me just what has it ever meant...

Нещо ме кара да се страхувам, но от друга страна никога не съм била по-свободна. И дори все още да се оглеждам страхливо докато вървя по улицата, живея със съзнанието, че това е авантюра, това е приключение ... и аз нямам право да го изпускам.
Днес, понеделник, в София и в компанията на Jimmy аз все пак ще повярвам, че ще се справя...

Legacy hit count

866

Legacy blog alias

9655

Legacy friendly alias

Понеделник--София-и-Jimmy-Eat-World

Ежедневие

Размисли

България

Настроения на душата

Comments1

momo преди 19 години и 5 месеца

"Благодаря на Бога, че се занимава с музика - тя го спаси от наклонената плоскост, по която бе започнал да се спуска. Тя го отказа от бягствата от училище, тя го отказа от цигарите, тя не му позволи да започне с дрогата... Той е готино хлапе... Толкова се гордея с него... толкова много..."

Винаги съм смятала, че хората, които по един или друг начин, в някой момент от живота си, са вървяли по въпросната наклонена плоскост и са намерили нещо красиво в музиката, небето, другите, света, за да останат... винаги съм смятала тези хора за изключителни. Винаги много съм ги уважавала. Те наистина знаят какво имат. Те никога няма да пропилеят падането на есенно листо, колкото и да бързат за работа.

By andrea , 30 August 2006

Защо искаш да ме разбереш

За първи път се изплаших... от мислите, които се втурват в главата ми и ме хвърлят в различни крайности: карат ме да искам да си отида от този свят, да остана, да се боря, да се предам... Никога не ме е било страх, винаги съм била толкова объркана...

Не зная защо се опитва да ме разбере... Казвам му, че аз самата не мога да се разбера, че не мога да отговоря на въпросите му... Тъжен е, когато вижда, че отново мисля за другия свят, но това съм аз, трябва да ме приеме... Без да се опитва да ме разбере... Но не иска, казва, че за да приемеш някой такав, какавто е, първо трябва да го разбереш... А аз нямам отговор на толкова много въпроси...

Зная, че съм щастливка, че го имам до мен. Липсва ми когато го няма, но ме е страх, че и той може да си отиде, не искам да повярвам, че мога да бъда щaстлива... И се връщам назад, когато го нямаше, когато бях сама... Обърква ме някой да го е грижа за мен, плаши ме, че някой иска да ме разбере и да ме приеме... А едно време беше толкова лесно. Знаех, че съм нещастна, знаех защо и бях спокойна. А тази близост, това внимание така ме объркват... Не ми позволяват да напусна, когато реша... а в същото време е толкова хубаво... Не зная как да продължа, но не зная и как да спра... Защо щастието трябва да ме плаши... Нали е хубаво, защо се връщат безумните мисли, защо се връща страха...

Как може друг човек така да те нарани, че да преобърне целия ти живот? Защо хората си причиняваме толкова много болка... дори когато го осъзнаваме...

Legacy hit count

891

Legacy blog alias

8587

Legacy friendly alias

Защо-искаш-да-ме-разбереш

Размисли

Нещата от живота

Comments1

momo преди 19 години и 8 месеца

Случва се човек толкова дълго да е бил сам или така дълбоко да е наранен от някого, че започва да си мисли, че няма друго състояние на душата, освен самота, тъга, болка... Дори в радостни моменти, едно парливо усещане, че си сам остава. Ала човек свиква или се примирява, или по друг начин успява да черпи спокойствие от това немного щастливо стечение на обстоятелства.
И после.. обикновено изведнъж.. в живота му се появява някой, който проявява прекален интерес. Започва да търси причини за тъгата, с която така сме свикнали, че даже не усещаме. Иска от нас да сме щастливи. Иска да ни разбере. Той, естествено, не може да го направи, защото невъзможно е да разбереш някого или дори себе си. Душата си остава винаги неразгадана... като броят на звездите.. Възможно ли е да знаем колко са точно..?
Нормално е да се объркаме от този интерес към собствената ни личност. Хем сме щастливи, хем не сме сигурни, хем ни е страх. Проблемът в 'обичам те' се крие в опасението, че няма да го чуем отсреща. Лошото е, че когато го чуем, страхът, вместо да си отиде, отстъпва място на още по-големия стах, че ще загубим любовта, която току-що сме намерили...
Един кръг от усещения, който си остава безкраен до мига, в който не решим да го игнорираме и да се отдадем на хубавите неща около нас. Да целунем някого, без значение той изпитва ли към нас, каквото ние към него и колко дълго ще го имаме до себе си. Да хванем за ръка първото същество, което ни покани на разходка и да запечатаме в съзнанието си формите на онова есенно листо, което се търкулна по новото ни палто и кацна бавно на сивата улица...
Никога няма да разберем защо хората се нараняват един друг. Никога няма да успеем да вникнем до дъно в душата на някого. Никога не можем да предскажем колко дълго ще бъдем заедно... И въпреки това... въпреки това, всеки път, когато обичаме, се опитваме да разберем съществото отсреща с едничката мисъл да му причим щастие...

By momo , 4 July 2006

БИХ НАБРАЛА ПОВЕЧЕ МАРГАРИТКИ

Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна - както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.
Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден. О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден. Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, бутилка гореща вода, гаргара, дъждобран и чадър.
Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била; бих правила неща, които никога не съм правила; бих пътувала още по-надалеч.
Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя мечешката още рано напролет и бих продължила така до края.
Бих играла повече хокей.
Не бих се съобразявала чак толкова с общоприетите норми, овен ако не е крайно наложително.
Бих яздила кончета в много въртележки.
Бих набрала много маргаритки.

Надин Стеър, 87-годишна

Legacy hit count

503

Legacy blog alias

7874

Legacy friendly alias

БИХ-НАБРАЛА-ПОВЕЧЕ-МАРГАРИТКИ

живот
мигове

Размисли

Нещата от живота

Настроения на душата

Comments

By ladyfrost , 26 June 2006

Писмо в бутилка

Проверявам си имейлите за пореден път. Няма нови писма... Колко тъжно... Всъщност има. Няколко, но те или са спам, или някакво напомняне, или по работа...

Защо вече никой не ми пише просто ей така, само за да ми разкаже колко скучен е бил денят му, или просто за да ме попита как съм... Колко пъти съм се заричала никога повече да не ги проверявам, но продължавам да го правя... По няколко пъти на ден... Сещам се с умилениe колко хора ми пишеха преди и на колко хора пишех... Всъщност аз продължавам да им пиша, но те не ми отговорят, ако отговарят само пишат, че в момента нямат време... за мен... Защо продължавам да им пиша? Реално погледнато връзката ни е прекъсната... необратимо за съжаление... Повече никога няма да им пиша. Дори ще изтрия адресите им...

И пощенската кутия у дома хвана паяжина. Получават се само разни сметки и рекламни брошури... А имаше дни, когато получавах по 2-3 писма на ден... И на всички отговарях... и продължавам да пиша, но те вече не ми пишат... С какво ли сбърках? С какво ги обидих? С това, че им обръщам внимание и че все още малко или много ми пука за тях? Странни същества сме хората... Ах, да... Забравих, че вече нямат време за мен...

Нищо! Понякога е по-добре да скъсаш окончателно старите си връзки и да започнеш на чисто... Да изгориш старите писма, да изпразниш инбокса... Сигурно ще съжалявам след време, но сега въобще не ми е мъчно...

Има нещо толкова романтично в това да седнеш зад бюрото, да вземеш лист и химикал и да напишеш писмо. Да изрисуваш плика (макар и нескопосано) и после да отидеш до пощата и да го пуснеш... и да чакаш в трепетно очакване отговора... а отговор може и да няма...

За това започвам да пиша писма в бутилки и да ги пускам в морето, така поне няма да съм разочарована от факта, че не съм получила отговор... И ще мога да си фантазирам кой ли го е намерил писмото ми и какво си е помислил като го е прочел...

Legacy hit count

1678

Legacy blog alias

7734

Legacy friendly alias

Писмо-в-бутилка

писмo

Ежедневие

Размисли

Приятели

Нещата от живота

Настроения на душата

Comments4

momo преди 19 години и 10 месеца

А имаше времена, когато получавах поне по едно писмо на ден. Пишех си с около 20 човека от страната. Бях намерила адресите им в тийнейджърски вестници и списания. Пращахме си снимки, картички. На едно момиче изпращах захарчета, защото ги събираше. От някои получавах плакати на любимите ми групи. Веднъж едно момче ми изпрати диск с препоръчано писмо. Беше албум на Depeshe Mode. Имах кашон с писма, подредени по азбучен ред и дата на пристигане. Малко съм педантична като става дума за ред. Но не за всичко.
После.. това свърши. Порастнах ли? Не знам. Омръзнахме ли си? Не знам. Добре, че се появи нета и също мейлите. Да живее IRC. Да живеят interenet залите и нощните за по 2-3лв.
Обаче и това свърши и сега е нищо. Всъщност една приятелка от Германия ми пише по веднъж на тримесечие.
Не бях мислила за писмо в бутилка... Не съм пращала никога.. На никого..

aragorn преди 19 години и 10 месеца

Абе и това е отживелица.
Някой пращал ли е писмо...с балон? Ей така - балон, пълен с хелий и отдолу закачено писмо. Със заръка - този,които го прочете да го пусне с друг балон, като добави под него адреса си, и да напише на първия, който е писал.

Я, ето ти идея за разказ! Момо, почвай!

ZomBayO преди 19 години и 10 месеца

Предпочитам писмо в шише... :)

Shogun преди 19 години и 10 месеца

Аз си пиша по е-майла само с пет-шест души. Преди пишех на още един, обаче като видях, че не ми отговаря, и вече не му пиша. Когато се срещнахме, той ме попита защо не му пиша вече - много ми били интересни писмата. Е как да пиша интересни писма на някого, като потъват като в кладенец...

А иначе не се сърдя, ако не ми отговарят много редовно: когато имат какво да кажат, те ще го кажат.

Фрости, значи и двете сме любителки на писането на писма. Как не се е случило да се запознаем и сприятелим - поне щяхме редовно да си пишем...

Размисли