Кръстопът

Път осеян с тъга и самота. Вече беше дошъл краят му и аз гледах напред към кръстопът извисил се пред мен. Питайки себе си, коя посока да поема и няма ли да сгреша, ако избера сама. Винаги се влияех от някого и никога не съумяхда бъда истинска пред самата себе си. Стоях някъде там, а времето сякаш  беше спряло. Времето вече не беше величината, която изпълваше съществото ми. Трябваше да направя избора, от който после щях да се ръководя.

            Избързах крачка напред и застанах на средата на кръстопътя. Нямаше какво дагубя. Затворих очите си и започнах да се въртя. За момент се отпуснах и направих крачка в дясно. Това беше една от възможните посоки. Избрах я.

            Закрачих бавно, загърбвайки миналото и тъгата си. Обърнах гръб на лицата и на хората изграждали живота ми до днес. Обърнах им гръб, за да ги намеря някой ден по-силни от сега. Вървя сега напред пълна с надежда и вяра.Онези две неща, които ми липсваха до сега. Заради тях се съмнявах в себе си. Те бяха причината до сега живота ми да се ръководи от друг.

            Никога повече няма да разреша живота ми да бъде ръководен от друг или други. Днес сама ще решавам съдбата си, защото вярвам, че мога. И крача напред към бъдеще неизвестно, с реално непознатия му край.

            Сега съм тук, на това място, във времето, което вече тече. Сега искам и мога, защото вярвам.