“Преди няколко години България имаше прекрасна природа, девствени зелени гори и красива крайбрежна ивица. Банско бе тихо провинциално градче със старинни къщи, криволичещи улички и махани, в които малкото знаещи това място хора почиваха, след като бяха карали ски на единствената писта, изградена още през 1982 г. Но съвсем наскоро започна варварско строителство както в Банско, така и на морското крайбрежие. В резултат Банско и цялото поле около него бяха застроени със стотици нови хотели, изградени на бързо с възможно най-лошото качество, разположени буквално на няколко метра един от друг, с цел бърза печалба. В градчето питейната вода е все по-малко, и по-малко, защото консумацията е огромна. Качеството на водата се влошава с всеки изминал месец.

Традиционното гостоприемство на местните жители вече го няма, всичко се върти само около изсмукването на пари от туристите-глупаци. Скоро цялата долина, в която се намира Банско заедно с градовете Разлог и Добринище, ще се превърне в истинска бетонна джунгла. Местните жители идиоти искат да лишат планината Пирин от статут на национален парк, за да могат и нея да залеят с бетон. В планините се изсичат горите, което води до ерозия. Унищожени са дървета, които са расли с векове, създавайки условия за лавини. Вирусът “Банско” вече заразява и жителите на други градове на България, намиращи се в подножието на планините, които само чакат да си напълнят джобовете за сметка на унищожението на околната среда.

Моля ви всички да помогнете на нашата природа да не загине! Не идвайте в България, карайте ски и плувайте в морето там, където хората са по-умни и пазят своята природа!”, завършва писмото си читателят на “Газета.Ру”. /БГНЕС.

Източник - dnesplus.bg

Стопанисването на плажовете, които са държавна собственост, се оказва изключително доходоносен бизнес за фирмите концесионери. Повечето ивици вече са разпределени още по време на правителството на Иван Костов. Борбата за "плажните касички" обаче продължава и в момента с непозволени средства. Доказателство за това е взривът срещу концесионера на Централния плаж в Обзор Рали Пенков, при който загинаха жена му и дъщеря му.
По закон концесиите са за минимум 15 години, но

повечето договори са за 30-35 г.

Това означава, че фирмите концесионери си осигуряват стабилни приходи за дълъг период от време.
Концесионерите не могат да взимат вход от плажуващите, но получават огромни постъпления от отдаване на чадъри и шезлонги под наем, от атракциони, както и от наеми от капанчетата по плажа. Разбира се, стопаните на плажовете имат и разходи - за спасители, медицинско обслужване, за поддръжка на плажа. Те плащат и концесионно възнаграждение на държавата. Размерът на концесионната такса варира според случая.
Според данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството през миналата година държавата е прибрала 5,7 млн. лева приходи от плажни концесии. На концесия са отдадени 62 плажа. Така изчисленията сочат, че средното възнаграждение, което плащат концесионерите, е 91 935 лева за плаж.
В същото време грубите сметки показват, че тези пари концесионерите могат да си ги "избият" само за ден от приходите от наем на шезлонги и чадъри и от капанчетата по плажа.
В момента в Златни пясъци цената на пълен плажен комплект от чадър, два шезлонга и постелки е 30 лв. Ако концесионерът запълни всички 800 чадъра,

ще реализира приходи от 24 000 лева за ден

показват изчисленията.
Дължината на повечето плажове е около 3,5 км. Ако не спазят условието да оставят 20% от територията свободна, чистата печалба на концесионера от наеми на чадъри и заведенията по плажа може да достигне 600 000 лева за ден, показват сметките.
Концесионери обясняват, че изкарват солидни суми от концесионна дейност в пиковите месеци. За да трупат максимални печалби, търговските обекти и чадърите се разполагат по цялата плажна ивица. С това концесионерите нарушават наредбата на регионалното министерство да се остави свободна зона от 20%, където хората могат да се разположат, без да плащат за чадър и шезлонг.
Стопаните на плажовете масово рекетират хората, като запълват цялата плажна ивица с чадъри и шезлонги и "забравят" за задължението си да оставят свободна ивица. На нейното място обикновено са разположени всякакви капанчета. Така не ти оставят никаква възможност да не си наемеш чадър, оплакват се туристи.
Плажуващите, които искат да се настанят на плажната ивица, но да не наемат чадър, в повечето случаи биват изгонени. Ако не искаш да платиш 6 лева за чадър, те пращат в неохраняемата зона, разказват плажуващи на Златни пясъци.
Повечето концесионери са наели

"специална охрана", която събира такси за чадърите и шезлонгите

Яките момчета са готови да се разправят с всеки, който иска да ползва сянката, без да си плати. Тези, които се опитат да се настанят в близост до чадърите, също биват изгонени.
По плажовете на Южното Черноморие цените са малко по-ниски. Концесионерите предлагат наем на чадър срещу 4 лв. Често изискването за свободна зона не е изпълнено, но е оставено пространство само 50 метра.
Миналата година общински чиновници се оплакаха от концесионери в Бургаско, които неправомерно разполагат на плажовете дискотеки и ресторанти. Заведенията били построени на площ 7 пъти по-голяма от допустимата.
През 2003 г. приходите на държавата от плажните концесии са били 3,8 млн. лв. За тази година чиновниците от ведомството са заложили по-висока сума. Към края на март тази година по концесионни възнаграждения са преведени 980 998 лева.
В същото време министерството води

13 дела за дължими и неполучени 3,6 млн. лв. от концесионери

Всички договори са сключени по времето на кабинета на Иван Костов през 1998, 1999 и 2000 година. По три от заведените искове има решения и част от тях вече са погасени. Министерството претендираше за 528 445 лв. от курортен комплекс Албена. Съдът обаче взе решение в полза на курорта. Магистратите уважиха доводите на Албена, че концесионната такса е начислена неправилно, тъй като била сметната за общата дължина на ивицата, а не за използваемата й част.
Фирмата, която държи плажовете Поморие-юг и Централен плаж, дължи 50 000 лв. За плажа на Русалка е заведен иск срещу "Каварна турист" за 94 000 лв. Искове има и срещу концесионерите на Шкорпиловци-юг, Царево и други. От тях държавата трябва да събере 32 588 лева. Върху сумата са начислени лихви и неустойки.
Концесионерите на плажовете Кранево, Черноморец и Балчик са изплатили част от задълженията си към държавата. Частният собственик на плажа в Черноморец дължи на държавата 19 931 лева. 47 846 лева е дългът на концесионерът на централния плаж в Балчик.
Странното е, че регионалното министерство е прекратило предсрочно само една концесия за последните четири години - на Националната спортна академия в Равда.
Плажовете, които не са концесионирани, се стопанисват от областните управители на градовете, в които се намира обектът. Областните управители организират конкурс и спечелилата фирма стопанисва плажа за един сезон. Следващата година плажът се отдава на друго дружество.
По закон да се включи в този доходоносен бизнес може всеки. На практика обаче конкурсите се печелят от собственици на

фирми, свързани със силови групировки от 90-те години

Концесионните договори се сключват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Едно от важните условия, за да получи фирмата кандидат право на концесия, е "добрата репутация" на фирмите. В 90% от дадените на концесия плажове добрата репутация на дружеството е заявена като задължително условие в конкурса.
За да бъде сигурно, че концесионерите ще изпълнят всички изисквания и ще спечели най-добрата оферта, държавата е натоварила кандидатите с куп документи. За да се яви подготвен за подобен конкурс, кандидатът трябва да има зад гърба си доста на брой подготвени специалисти, обясняват юристи. По време на конкурса кандидатите представят правен, социален и екологичен анализ. Фирмите показват подробни разчети колко работни места ще осигурят в стопанисвания от тях обект. В отделни анализи фирмите посочват мерките, които ще предприемат срещу ерозия и свлачища, когато е застрашена целостта на плажната ивица. Кандидатите посочват и минималния размер на инвестициите. Във всеки договор има клауза, чрез която регионалното министерство си запазва правото да прави оглед на плажа, когато поиска. Интересна е клаузата в договорите за концесия, че участниците в конкурса не бива да огласяват публично сведенията, които се съдържат в конкурсната документация.
Концесиите се одобряват от правителството или от областните управи на градовете, където се намират обектите, отдавани на концесия.
Министерският съвет има задължението да поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данните на всички предоставени концесии. Към него се завежда и публичен архив, в който се вписват досиета на всички концесионери. По закон справка в архива или регистъра може да направи всеки.

Чиновници проверяват всеки сантиметър за нарушения

Всяка година регионалното министерство следи дали се изпълняват концесионните договори. Междуведомствена комисия преглежда всеки сантиметър от плажната ивица и следи за нарушения, обясняват специалисти. Следващия месец публично ще бъдат огласени резултатите от доклада за проверките по плажовете това лято, обещаха от ведомството на Церовски.


Бургас и неговите мутроконцесионери

Първа частна милиция и Първи частен остров са запазена марка за Бургас. Изобретателността на пришълците и обитателите на града с екзотични имена е пословична. Още през 1994 г. от системата на МВР излизат няколко яки, добре обучени ченгета, които под ръководството на Георги Николов-Мечката основават Първа частна милиция. Любителите на различни силови спортове, които влизат в управителното тяло на групировката, вписват предмет на дейност на фирмата охрана и директно се насочват към най-печелившите барове по Черноморието. Първият етап от дейността на ПЧМ се характеризира с непрекъснати побоища по заведенията между охранителите и тези, които ги държат. Пред ужасените погледи на туристите се лее кръв, но това не притеснява полицията. Може би защото охранителите от ПЧМ са от нейните редици или, казано по-просто - свои хора.
Точно тогава яките момчета натрупват капиталите си, които по-късно ще ги направят концесионери на най-апетитните плажове по Южното Черноморие.
Така ВИС-2, от чиито редици излизат частните милиционери, се настанява трайно и безпрепятствено по морето. Мечката, който е приближен на бащата на ВИС Васил Илиев, обаче е застрелян година след като основава милицията. Самият Васил Илиев е убит година преди това. За Илиев се говори също, че е създал схемата, по която трябва да се превземе плажната ивица, която съответно е и морска граница на държавата "отвътре" от зараждащата се класа на борците.
След като Мечката и Илиев ги няма, Първа частна милиция е оглавена от Рали Пенков, бизнесмена, който е концесионер на плажа на Обзор. На 13 юли Пенков загуби двегодишната си дъщеричка Мария и съпругата си, след като колата, в която тримата са били, бе взривена. Бизнесмените, колеги на Пенков, побързаха да заявят публично, че той не е създавал никакви проблеми на властите, бил акуратен човек. Тъкмо обратното, опонира миналата неделя директорът на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров. Той разкри, че Пенков се оплакал в полицията през пролетта, че е притискан от неофициалния си съдружник Николай Попов да плаща огромни суми, за да стопанисва плажа спокойно. Пенков бил викан няколко пъти на разпит, но самият концесионер не пожелал да подаде писмена жалба срещу Попов. Не искал и охрана. И с това очевидно случаят за РДВР е приключил. До фаталния 13 юли, когато бомбата погуби семейството му. Според полицейските версии концесионерът е бил рекетиран от Попов чрез влиятелни мутри, гравитиращи около сочения за наркобос на Южното Черноморие Димитър Желязков-Митьо Очите. Разследващите подозират, че поръчителят на взрива е бил Попов, а хора на Очите са изпълнили мократа поръчка.
Хората на Митьо Очите са навсякъде, твърдят от РДВР-Бургас. Те били замесени във всеки скандал по плажовете на Южното Черноморие. Тези яки момчета си служели с взрива перфектно. Макар и да няма фирми, чрез които да вземе на концесия апетитни плажни парчета, Очите притежавал неограничена власт над всичко - от чадърите и шезлонгите, до капанчетата и баровете по морето. Срещу Очите има папки с дебели полицейски разработки, следим го непрекъснато, но все ни бяга, като Осама е, твърдят от РДВР-Бургас.
Първият частен остров, който се появи край Несебър буквално за няколко седмици преди активния туристически сезон, е дело на концесионера на южния несебърски плаж Боян Желязков. Той пък реши да увеличи територията, която стопанисва, като превземе морето с камъни. Поривът на собственика на фирмата строител "Сироко" Желязков обаче бе пресечен. Резултатът от опитите на Желязков са неудобства за хората, почиващи на плажа - морето е пълно с камъни.
Концесионерът Желязков се прочу още миналото лято, когато охранителите му тормозеха почиващите с най-невероятни изисквания към тях. Те следяха зорко да се заплащат чадърите и таксите за плажа, имаше дори безсмислени опити за внушаване на респект. Всяка година концесионерът Желязков измисля по нещо, с което да впечатли и почиващите, и властите. Той има право да стопанисва плажа на Несебър поне още 15 години.
Може ли Маймуняк да притежава плаж по Черноморието? Може, защото той беше типичен представител на мутропоколението.
"Ти, мъж като магия.
Ти, огън и стихия.
Ти, вечната загадка.
Ти, моя болка сладка."
Така фолкзвездата Лия възпя своята голяма любов Димитър Димитров-Маймуняка, убит при бомбен атентат в столичния кв. "Стрелбище" на 28 януари 2002 г., когато Маймуняка тъкмо отиваше при своята приятелка, но тя не се казваше Лия, а Надя Илиева.
Хиперболата в песента на Лия "Дяволски чаровник" няма нищо общо с мрачната фигура на Маймуняка. За него се говори тъкмо обратното - че е един от най-коравосърдечните и жестоки висаджии. За кръчмарски побоища с участието на Димитров се носят още легенди в Петричко.
Маймуняка, който е бил силно приближен на Васил и Георги Илиеви, е бивш борец. След убийството на Васил Илиев Маймуняка е сочен за дясната ръка на брат му Георги. Заедно с братята той е пробвал различни хватки на тепиха на школата по борба на ЦСКА. След това поема охранителите на ВИС-2. Тъй като понакуцва, придобива животинския си прякор. Първоначално Маймуняка се насочва към "бизнеса" с крадени коли. Натрупва богатства от рекет на собствениците на автомобилите. Този, който откаже да си плати, загубва колата си, която бива взривявана пред очите му. След като "дясната ръка" на Маймуняка Мико Цанов е застрелян, той остава сам. Започва да развива спортен бизнес. Купува и продава третокласни отбори.
"Ирида" е фирмата, с която Маймуняка пробива на Черноморието. Той се грижи за спокойствието на туристите на три от най-атрактивните плажни ивици - Слънчев бряг-юг, източния плаж в Поморие и созополския плаж Харманите.
За фирмата "Вени-М" пък се знае, че е на Георги Илиев. Тя е взела на концесия централния плаж на Слънчев бряг. Не е ясно защо военните заводи "Терем" също са концесионери на морето. "Терем" стопанисва къмпингите "Каваците" и "Смокини".
Източник:
http://www.novinar.org/main.php

20 април 2005 14:20

Пипалата на червения октопод




В откритото писмо на Едвин Сугарев до експремиера Иван Костов, разпространено до медиите снощи, се споменават физически и юридически лица, които са били особено активни участници в обществено-икономическите процеси преди няколко години. Някои факти от онова време са поизбледнели, а за по-младите - и напълно неизвестни. Надяваме се, че с тази публикация ще съдействаме за по пълното и ясно възприемане на информацията за събитията от втората половина на 90-те години от изминалото столетие. Става въпрос за кореспонденции за Би Би Си, които по онова време е изпращал от Берлин Милен Радев.

Още инфо

12 август 1997

Събитията през последните месеци в България продължават да се следят с внимание в най- различни среди на западното общество. Излизащото в Париж специализирано списание за разузнаване Интелиджънс публикува в юлската си книжка обширна статия за нечистите сделки и престъпни връзки на групировките Мултигруп и Трон. Позовавайки се на български специални източници списанието твърди, че Мултигруп и небезизвестният виенски холдинг Нордекс имат общ произход и са свързани с хората на покойния Роберт Максуел. За българската редакция на БиБиСи от Берлин съобщава Милен Радев.

Излизащото в Париж списание Интелиджънс е специализирано и се разпространява главно в съответните среди. Попаднах на юлския му брой с помощта на колегата от Берлинер цайтунг Андреас Фьорстер, който е публикувал многократно статии за Нордекс и за връзките на Интраком с Щази, а сега проявява особен интерес към ролята на Мултигруп в Европа. Цялата корица на юлския брой на Интелиджънс носи заглавие “България: Горещи сцени от Дивия Запад в София.” Статията започва още на корицата и продължава на две страници. В нея се съдържат многобройни факти и подробности за събития от месец юни, повечето известни на българската общественост, но съпроводени от коментари, които представляват интерес.

Новоназначеното ръководство на българската митница отправя в началото на юни обвинения към неназована голяма компания, че тя дължи над 100 милиона долара неплатени мита. Интелиджънс назовава въпросната фирма – холдингът Трон, за който списанието на два пъти е писало подробно, единият във връзка с убийството на Луканов. Трон, пише авторът се е появил изневиделица скоро след падането на комунистическия режим през 89 година. Обвиненията заради които на Красимир Стойчев и на бивши висши митничари се забранява да напускат страната са, че неплатеното мито е било за предназначено за фирмата Мобилтел оборудване. Мобилтел дължи гигантски суми на няколко банки и корпорации пише в статията, а германската Сименс възнамерява да поиска обявяване на фалит на Мобилтел. Въпреки, че Мобилтел се води като бивша дъщерна фирма на Трон, тя продължава да е свързана с нея смята списанието. Споменава се офшорната компания Глобус Инвестмънт, която притежавала 920 от 1000 акции на Мобилтел. Самата тя се смята за стопроцентова дъщерна фирма на виенската Нордекс. Този международен холдинг, оглавяван от Григорий Лучанский, с оборот от 3 милиарда долара, притежава 135 компании в цял свят и контролира над 200 фирми в бившия Съветски Съюз. Тук кръгът, пише списание Интелиджънс, се затваря, защото според източници в българското разузнаване Нордекс и българският холдинг Мултигруп са с идентична стратегия, разликата е само в мащаба на операциите. Двете структури имат общ произход и двете са свързани с кръга около покойния милиардер Роберт Максуел. Германското разузнаване счита Лучански за мафиотски бос, за шпионин и за перач на пари на КГБ. Според цитат на Федералната служба за разузнаване Нордекс е типичен пример за това как функционират криминалните структури на бившата Съветска номенклатура и на новия политически истаблишмънт в Русия.

След разказа за Трон в статията идва ред на похожденията на Мултигруп. Описан е несполучливият атентат срещу Илия Павлов, оцецен като предупреждение за сплашване, разказва се как е бил основан холдингът от зетя на генерала от държавна сигурност Чергиланов, съобщава се за дейността на Мултигруп на Балканите. Според германското разузнаване Мултигруп е свързан с международната организирана престъпност. Припомня се убийството на представителя на Мултигруп в Скопие Иво Янчев, определен или като жертва на борбата за власт на бивши висши фигури от специалните служби, а сега бизнесмени или на вътрешно разчистване на сметките в Мултигруп. Холдингът бе обвинен в участие при опита за убийство на македонския президент, припомня списание Интелиджънс, но това никога не бе доказано. Името на Илия Павлов по-нататък се свързва с убийството на Андрей Луканов като се разказва за отстраняването на Луканов от поста в Топенерджи и за намеренията на Националната следствена служба да разпитва Павлов за обстоятелствата около тази замяна. Споменава се също голям скандал между двамата когато са били в Москва.

Историите в стил Дивия запад продължават с подробности за отвличането и освобождаването на заместник директора на Булгаргаз Пенко Димитров. Изводът е, че интересите около разпределянето на печалбите от продажбата и транзита на газ, както и на милионите долари от дъщерните фирми на ДЗУ Стара Загора стоят в дъното на всички тези афери. В заключение се споменава, че Красимир Стойчев е получил от Нордекс чрез Глобус 27 милиона марки за Мобилтел. 17 милиона от тях той прехвърлил на свои компании в чужбина, като Тресано Трейдинг, австрийската ЕйПиЕмПи и Екрингтън инвестмънт. Същевременно Мобилтел дължи 15 милиона марки на Сименс за доставено оборудване и 20 милиона долара на фалиралата Капитал Банк. По-рано, през май Стойчев се опитал да продаде вече продадения Мобилтел на корейския гигант Деу.

Най-впечатляващия за своите специализирани читатели факт, списание Интелиджънс обаче запазва за края. Въпреки забраната за пътуване в чужбина Красимир Стойчев успява да замине от България на 26. юни. Трикът както се оказва е прост – срещу такса от 30 долара всеки може да напусне без проверка аерогара София от изхода "ВИП".

- - - - - -

5 септември 1996

Доскорошната слава на Берлин като рай за шпионите от Изток и Запад помръкна с падането на стената и обединението на Германия. Тази роля обаче все по-успешно се изпълнява от Виена, пише днес в голямо разследване сериозният всекидневник Берлинер Цайтунг. В центъра на вниманието отново попада концернът Нордекс и неговият президент Игор Лучански, който неотдавна чрез съд бе забранил името му да бъде споменавано в бестселъра „Руската мафия“.

Журналистът Андреас Фьорстер, който стана известен с разследванията си за бившата Щази, участието й в изнасянето на милиарди марки на сметки в чужбина, връзките и с фирми като гръцката Интраком и ангажимента й в атентата срещу папата, днес публикува обширен материал за загадъчната личност Игор Лучански и неговата полудържавна руска фирмена група Нордекс. Концернът който има 8000 служители и 135 дъщерни фирми е със седалище във Виена на луксозната “Принц Ойген щрасе”. Основният бизнес с който Нордекс прави 4 милиарда марки оборот годишно е търговията с нефт и суровини. Както пише Берлинер цайтунг обаче, Лучански напуска престижната си резиденция във Виена и в момента се премества в Москва. Тази маневра щяла да затрудни Интерпол и други специални служби при набиране информация за дейността на концерна. Според секретен доклад на Германското федерално разузнаване от 1995 цитиран в статията, Нордекс, който има филиал и в Дюселдорф представлявал шпионска централа, печелеща твърда валута за нуждите на КГБ. Концернът бил замесен в пране на мръсни пари, в търговия с оръжие, в контрабанда на наркотици и ядрени материали и бил типичен пример за функционирането на престъпните структури обединяващи старата номенклатура и новия истеблишмънт в Русия. Лучански от своя страна отхвърля всички подобни обвинения, но въпреки това неговият портрет се появява в пресата при всяко поредно произшествие свързано с мафията. Сега, след неотдавнашното поръчково убийство във Виена на смятания за шеф на така наречената грузинска мафия Давид Саникидзе, близък приятел според Берлинер цайтунг на Едуард Шеварднадзе, градът станал прекалено горещ за Лучански. Освен това неотдавна двама от най-близките високопоставени патрони на Лучански преди президентските избори в Русия се лишиха от постовете си - вицепремиерът Сосковец и охранителят на Елцин Коржаков. Мнозина от западните бизнеспартньори на Нордекс предпочитали фирмата да се оттегли в Москва, за да могат по-спокойно далеч от европейското обществено мнение да извършат сделките си с нея.

В своя защита Лучански привежда фактът, че той е назначен лично от Горбачов, който му бил възложил да създаде Нордекс и да стъпи с него на западния пазар, като спомогне за реформирането и модернизирането на руската икономика. Всички обвинения били интриги на конкуренцията, а той, някогашният директор на комбината Уралвагон бил просто преуспяващ бизнесмен. Според списание Тайм една от най-успешните сделки на Лучански била изнасянето на 30 хиляди тона чиста мед от дъщерна фирма на Нордекс. Преди това стоката била освободена от мито по нареждане на премиера Черномирдин, тъй като от медта трябвало да се изработят две гигантски статуи на Христофор Колумб. Фигурите, по проект по-големи от статуята на свободата щели да бъдат дарение от Русия на Испания и САЩ. Разбира се, пише авторът на статията в Берлинер цайтунг, днес вече никой не споменава абсурдния проект, но в балансите на Нордекс оттогава остава реализирана фантастична печалба от сделка с мед. Според говорителят на концерна, след установяването си в Москва Нордекс планира нова голяма сделка - закупуване контролния пакет на фирмата Уралвагон, където щели да се произвеждат революционно нови нефтени цистерни. но при това, завършва авторът на статията в Берлинер цайтунг говорителят на Нордекс забравя да допълни, че покрай другото Уралвагон произвежда и модерните танкове Т-72.

- - - - - -

2 септември 1996

През това лято една книга предизвика всеобщ интерес в Германия и се изкачи в челото на бестселърлистите. Авторът е известният публицист Юрген Рот, а заглавието - Руската мафия. С имена, цифри и факти се доказва навлизането на организираната престъпност от страните на ОНД в Западна Европа и специално в икономиката и дори политиката на Германия.

Книгата на Юрген Рот започва с посвещение на онези полицейски служители и криминалисти, които не жалят силите си в една, както той със съжаление констатира, безнадежна борба - съпротивата срещу престъпна империя, която е на път да завладее Западна Европа и вече е стъпила и отвъд океана. И наистина усещането у читателя след поглъщането на близо триста страници е, че само пълен поврат в мисленето и готовността за действие сред политици, журналисти и сред цялата общественост, могат да предотвратят превръщането на демократичните западни държави в заложници на орагнизираната престъпност от Източна Европа. От 90-та година насам авторът се е занимавал с разследвания, както в Германия, така и на място в много страни от бившия Съветски съюз. Книгата е гъсто наситена с имена и биографии на кръстници на т.н. руска мафия, на техни фирми и партньори в Западна Европа. Изобилстват дати и документи от полицейските и прокурорски архиви. Юрген Рот е пестелив с изводи и преки внушения - фактите говорят достатъчно убедително.

“Под руска мафия”, пише Рот, “днес разбираме организирани криминални групировки, наложили вече в Русия и в бившите републики свой режим. Те представляват конгломерат от обикновени престъпници и мощни икономически групировки, които рушат отвътре всеки демократичен строй. Почти всяка банка в Русия е в техни ръце. През последните години около 200 000 служители от службите за сигурност, офицери и генерали от Съветската армия са останали без работа. По-голямата част от тях, най-добре квалифицирана за целта, се е обединила с криминалните банди. Именно техният ноухау е превърнал руската мафия за няколко години в най-голямата престъпна световна сила. Руската мафия, пише Рот, се контролира от личности и фирми, които дължат невъобразимото си даже по западен стандарт богатство на плячкосването на народното имущество на бившия Съветски съюз след като многомилиардни средства на КПСС и на КГБ са трансферирани нелегално и инвестирани на Запад. Основни дейности в Западна Европа са проституцията, търговията с наркотици, рекетът, контрабандата на крадени луксозни коли, комарът. Тези традиционни занимания обаче все повече се изместват от висококвалифицирана измама в кредитната и финансовата сфера, от нелегални банкови сделки.

По данни на ФБР на САЩ пет пъти на седмица от нюйоркското летище Кенеди излита боинг 767 на Делта Флайт натоварен с чували нови доларови банкноти, до 100 милиона на полет. Получатели са руски банки, които според водещ служител на ФБР служат за гигантска перачница на мафията и вече са изместили Панама като предпочитано място за трансфери от колумбийските и италиански картели. ФБР смята, че от януари 1994 г. най-малкото 40 милиарда долара са заминали по този начин за Москва. ...Освен на Русия много страници в книгата са посветени на Украина, където бившият президент Кравчук е описан като един от главните кръстници, лично пренасял многомилионни суми от подкупи и изнудване в израелски банки.

Следват и други източноевропейски страни, като особено подробно авторът се спира на Сърбия и на ролята на небезизвестния Аркан и издигането му от президент на феновете на Цървена звезда до шеф на Партията за сръбско единство и главатар на сръбската мафия, закрилян лично от Милошевич.

В следващата глава озаглавена “Българската специфика” идва ред на групировки като Кинтекс и Мултигруп. Цитира се Ренета Инджова, която през 1994 публично заклеймява преплитането на организираната престъпност с държавния апарат. В исторически план се напомня, че още през 70-те години Кинтекс е контролирал над 50 процента от търговията с наркотици през Близкия изток. Демократичните реформи не били донесли нищо ново тъй като според италиански следователи и днес Кинтекс бил замесен в същите сделки с оръжие и наркотици. Малко преди сгромолясването на стария режим по примера на Москва са изнесени на чужди сметки партийни и държавни милиони послужили след това за основаването на частни холдингови дружества и групировки.

Иронично се описва създаването на Мултигруп уж в квартирата на Илия Павлов като шеф на дребна търговска фирма. Светкавично обаче, след регистрацията в швейцарското градче Цуг през 1990 Мултигруп се превръща в мощен концерн с оборот през 1993 от 1 милиард долара. Позовавайки се на български медии авторът нарича Мултигруп една от най големите перачници на пари на българските комунисти.

Друго главно действащо лице в главата за България е бившият офицер от милицията Кирил Я., избягал през 1992 в Перу и осонвал най-голямото казино там. През 1994 той заедно със свои бивши колеги в София залива страната с игрални автомати - 50 хиляди на брой и създава казиното Севастопол. Пътят на капиталите е бил от Лима през Виена до София, по същия маршрут в България постъпват все поголеми количества кокаин.

Съперничеството на тази групировка с Мултигруп води до кървава гангстерска война в София, взела за две седмици 8 жертви. В крайна сметка, завършва главата за България, Мултигруп излиза победител, днес групировката е един от най-големите инвеститори в страната, тясно свързана с водещи западни концерни и банки.

Веднага след излизането на книгата в Германия тя бе спряна със съдебно решение и се появи в книжарниците едва след като многобройни пасажи бяха заличени с черна боя. Както съобщи издателството, забраната да се споменават дадени имена и фирми под заплаха от 5 милиона марки глоба е произнесена след жалба на адвокатите на крупния бизнесмен, живеещ във Виена Григорий Лучанский директор на фирмата Нордекс.

В главата с най-много заличавания се описва бивш заместник министър-председател на България по икономиката, работил за лице загинало при неизяснени обстоятелства през 1991. По-късно този човек става сътрудник на групировка, регистрирана в швейцарското градче Цуг. Същото лице със заличено в книгата име, е е задържано през 1993 във Виена по искане за екстрадиране от българската прокуратура. Той е обвиняван в изнасянето на 2 и половина милиона марки комунистически пари и в сделки с оръжие. Според австрийските специални служби той е съпровождал Жириновски при посещението му във Виена по-рано тази година. По късно приближен на Жириновски е заплашвал българския главен прокурор, ако той не се откаже от иска за екстрадиране на екс министър-председателя. В книгата името му попада сред заличените по решение на съда поради факта, че той както изглежда е представител в европейска страна на фирмата, издействала забраната. Директорът на тази фирма, назоваването на чието име се наказва с 5 милиона марки, е цитиран с думите: “Помолих моя партньор да разсее подозренията, довели до иска за екстрадиране, обясних му, че задължително условие за сътрудничество с моята фирма е да си оправи отношенията с австрийските власти. Той ми доказа че всичко около него е наред със съответен документ от австрийски съд.“

Както зъвършва обаче авторът Юрген Рот, въпросният бизнесмен така и не взел отношение към обвиненията, че бизнеспартньорът му е изнесъл партийни милони.

Замислих се за начина по който правят мониторинг на въздуха в България. Знаете ли как се прави оценка за допустимите стойности на токсичните газове, например в София. Къде въздуха е по - чист, на Орлов мост или на Лъвов мост :) Кои са инстанциите, които отговарят за това :)

Част 1. Радиоактивност.

Откритието е направено през 1896 година от френския учен Анри Бекерел. Той установява, че т. нар. уранова смолна руда е източник на лъчи с голяма проникваща способност. Оказва се, че урановите лъчи са сложни и представляват поток от три вида частици. Откриват се по отклонението в електрично поле.

α – лъчи: поток от хелиеви ядра (положително натоварени) с относително малка проникваща спосбност (във въздух до 10 см), но като тежки частици, движещи се със скорост до 30 000 км/с, носят голямо количество енергия.

β – лъчи: поток от леки частици – електрони (отрицателно заредени) с маса 1/1840 от масата на протона. Те се движат с огромна скорост – 100 000 до 270 000 км/с. Във въздуха проникват до 1 метър.

γ – лъчи: електромагнитни трептения с много къса дължина на вълната (високо – честотни). Те са подобни на светлинните и ренгеновите лъчи. Според корпусколярната теория на светлината те са поток от частици – фотони, притежаващи само електромагнитна маса и голяма енергия. Енергията на един фотон е свързана с честотата на трептене според зависимостта Е = hν. γ – лъчите имат изключително голяма проникваща способност (във въздух до 10м). Фотоните се движат със скоростта на светлината 300 000 км/с.

Радиоактивните лъчи са резултат от вътрешноядрени разпадания, свързани с отделянето на колосално количество енергия. И трите вида лъчи йонизират средата, през която минават. С най – висок йонизиращ ефект са алфа частиците.

Съществуват различни методи за измерване на броя на радиоактивните разпадания, както и свойствата на получените при разпадането ядрени частици.

Един от най – старите и елементарно построени уреди за констатиране и преброяване на алфа частици е т. нар. сцинтилационен брояч. Метална тръбичка, задънена в единия край, като дъното е намазано със слой от ZnS, който при бомбандировката с хелиевите ядра има свойството да изсветва на мястото на удара. Кинетичната енергия на тези частици се превръща в светлинна. Явлението се нарича сцинтилация. Телевизионните екрани бяха направени на подобен принцип, само че при тях бомбандировката беше с електрони.

Всяко вещество, което дава едно разпадане в секунда, има активност един бекерел. Един грам радий всяка секунда дава 3,7.1010 алфа разпадания. Така се дефинира единицата един кюри. Един кюри е равен на 3,7.1010 бекерела.

Днес голямо разпространение има гайгер-мюлеровият брояч. Той представлява тръбичка, направена от тънка ламарина...

Следва продължение.

Гората е местност с висока плътност на дървесна растителност. Съществуват различни дефиниций на това какво е гора, базирани на разнообразни критерии. Но, ако се отдръпнем за малко от научните дефиниции, какво е гората? За мен това е естесвения дом на различни животинки, белите дробове на планетата, място на красотата. Истински храм на природата! Не е ли величествено!

Замислете се колко години са необходими за да израстне едно дърво... А колко е лесно да се унищожи!


Спрете унищожаването на природата! Спасете Гората! Опитайте се да посадите нещо, дръвче, цвете, вижте с очите си колко е крехък живота! Пазете го!

Когато хората се интересуват от "правенето на пари", пука ли им наистина за природата? Когато си осигурен финансово, облечен, нахранен и добре образован тогава ли наистина имаш сили и желание да се занимаваш със "спасяването" на китовете, пингвините или зелените  площи?
На кой наистина му "пука" за глобалното затопляне? Най - старото дърво на балканския полуостров е в България и то умира? И какво от това. Трябва да нахраня себе си и жената, децата да правя секс, да изпия едно питие в кръчмата след работа, с приятели, какво ми пука за някакво си дърво.
Какви са ни ценностите? Дали света се върти около нас или ние около него. Всичко е пари, секс, лукс. Работим, за да живеем в удобство. Искаме да имаме власт над по - слабите от нас. Къде тогава е идеализма?
Фикция ли е интереса ни към природата. Наистина ли вярваме, че искаме да спасим парче девствен плаж от застрояване? Ако на някой от протестиращите му дадат 100 000 в зелено и възможност да строи в резерват? Той наистина ли ще откаже?
Дали всичко това не е просто поза? Зелените хартиики май са по - зелени от зелените площи.
Я по - добре пиите по една зелена мента, а?

проблемите с нашето черноморие придобиват явен вид особено през последните два месеца. Ако желаете не толкова от екологичен характер, което аз разбира се не изключвам, колкото от общ икономически. Да бедните европейци, включително и голяма част от български  туристи ще го посещават, но това не е поради нашият мазохисъм, а поради липсата на достатъчно финанси. По - богатите се насочват към Гърция или Турция - печален факт.
И защо не?
На кой му се седи 2 седмици в строителна площадка? Сред мръсотия, шум и отвратителна храна и напитки? И всичко това на странни цени? Груб и невъзпитан персонал, подбиран и аз незнам по какви критерий.
Но за мен най-странни са камарите от боклук, грозните хотели, липсата на достатъчно зеленина и спокойствие, бетоновозите, ефтиното печалбарство...
Изсичането на дърветата и заместването им със строителни площадки е... просто необяснимо. Дори от гледна точка - правенето на пари. Та хората дават луди пари за еко туризъм. Просто за да посетят малко девствено парче природа с удобно малко хотелче и много зеленина.
Обаче не и в България явно. Където действа формулата - "бързи пари - минимум усилие".
Ефтини хотелчета, грозни дискотеки, ефтини хора - това е грозната картинка, която ни посреща. Ефтини, но не и  като цени за крайния потребител разбира се. Цените са твърде всоки - космически направо за това, което се предлага.
Апел за спасяването на българското черноморие? Това превръща ли се в утопия? Не е ли вече твърде късно?
Как да променим мисленето на хора, които не мислят?
Може ли държавата да спаси природните ни богатсва?
Морето, планините, красивата ни природа е на път да се превърне само в спомен. Може ли да напрвим нещо?