размисли на prima whiska
Както съобщават информационите агенции,той поискал прошка,но не уточняват от кого и кога точно.Доколкото съм запознат с исляма,по туй календарно време май нямат прошки,има в християнството,верно,че Кадафи е малко закъснял,но то се знае,че в Арабският свят-системата яваш-яваш е на почит.
….То и цар Борис І вместо да прости заблуждението на болярите си ги обезглави съгласно „каноните на Християнството“;-)та се чудя дали Муамар Кадафи  не усеща  някаква заплаха,я за живота си,я за спестяванията си.
И между другото,не разбрах от кого точно е искал прошка-дали от Аллах,дали от Христос,или пък от някои министри от ЕС,а може би я иска от народа си.
Сложен е този свят,особено там където мирише на петрол,от миризмата му човек загубва всякакви  мисловни реакции,особено ако си представи колко пари може да спечели

Възпитанието ми пречи да кажа, че това са полюции. Това е израз не на кой да е, а на министъра ни на вътрешните работи Румен Петков. Така той отговори на опозиционната група депутати поискали оставката му заради трагедията до Бяла и несправянето на МВР в "битката и с престъпността".Министърът заяви, цитиран от Всеки ден,че е "изключително развълнуван от този факт", а по повод на появилата се информация, че подписката за оставката му ще бъде внесена при премиера Сергей Станишев, Петков добави: "Предполагам, че и той ще се развълнува."

Интересно как хем възпитанието му пречи, пък хем го казва. Страх ме е да си помисля какви ли изрази щеще да употреби, ако беше ама съвсем малко по-възпитан.

Съжалявам, че повдигам тази тема, но наистина искам да прочета коментарите ви.

Наистина, ще се получи ли желаният ефект със смъртта му??? Какво стана с всичките приказки относно смъртното наказание? Неговата смърт ще съживи ли всички хора, които е убил? Или пък може би на роднините на убитите ще им стане по-леко от това, че  е умрял още един човек и то е бил убит?! Това истинско възмездие ли е? И кой е този, който може да вземе в ръцете си човешкия живот и да го отнеме??? А като погледнем сериозно на нещата Хюсеин не е ли страдал достатъчно, докато се е крил толкова години наред.. но това  е друг въпрос. Може би повечето от вас няма да се съгласят с мен тук, но помня снимките, когато го бяха хванали, че не приличаше на човек, но както вече казах това е друга тема на разговор.

Другата гледна точка: целият този акт на ... "наказание" как по-точно би довел до умиротворяване на ситуацията в Ирак? Няма ли този човек сега да се превърне в Герой, в Мъченик, в този, който пожертва живота си заради разбиранията си, в този, който се опълчи на американците и ето сега ще живее вечно!

Вярно е, че не разбирам много от политика. Правя някакви елементарни разсъждения и затова ми е интересно какво ще кажете по този въпрос. Аз лично смятам, че това беше ненужно и реално, ако целта е била допълнително нажежаване на обстновката, то мисля, че тя ще бъде постигната...
    

30-дневен план за превръщане на България в свободна и просперираща нация

Божидар Маринов, Bbgrecon

Нулева държавна намеса в икономиката?


В своята първа предизборна кампания Симеон Втори – или, както хората с комплекси предпочитат да го наричат, Симеон Сакскобурготски – поиска от народа на България 800 дни, за да “оправи” България. Хората, които имат здрав разум и разбират обществените и икономически закономерности и осъзнават истинската причина за бедственото положение на България, не могат да се начудят защо са му цели 800 дни, след като всичко е ясно и цялата тази работа може да се свърши за няколко дни. Затова ми се струва, че е добре да препоръчам на следващия премиер – след като Симеон Втори се провали в обещанията си, както е започнал да се проваля – един 30-дневен план за превръщане на България в свободна и просперираща нация. Този план не е произволен, нито е пък е хумористичен. Той е основан върху твърдото ми убеждение, че има само една истинска причина за икономическата и обществена криза в България – намесата на държавата в живота на хората и в икономиката; от което следва и решението на проблемите в България – връщане на икономическата свобода на обикновените хора и премахване на държавата като върховна божествена институция в българското общество.

ДЕН ПЪРВИ

Премахва се Данък общ доход и 15 април се обявява за Ден на свободата и независимостта. Масови клади на данъчни декларации. Приходите в държавния бюджет намаляват с около 10%, което се компенсира с 10%-но намаление на държавните разходи.

ДЕН ВТОРИ

Премахват се всички останали данъци, включително Данък печалба, Данък добавена стойност, Данък сгради, акцизи и т.н. Частният бизнес просперира. Малкото законни държавни функции – полиция, армия, съд и прокуратура – се издържат от минимален данък върху личните доходи. Гласуването се обвързва с плащането на данъци – който не иска да гласува, не е длъжен да плаща данъци.

ДЕН ТРЕТИ

Държавата продава всичките си имоти чрез открити търгове за един ден, освобождавайки милиони декари за обработване, минно дело, горска промишленост, частни паркове и т.н. Парите от продажбите се използват за изплащане на държавните дългове.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Минималната заплата се намалява до 0 (нула), като по този начин се създават работни места за бившите бюрократи на тяхната истинска пазарна стойност. Премахват се всички закони, облагодетелствуващи профсъюзите. Безработицата спада рязко до части от процента.

ДЕН ПЕТИ

Министерството на труда и социалните грижи се премахва и чиновниците са изпратени на трудовата борса. Държавата вече не се намесва между работника и работодателя, освен когато един от двамата не е изпълнил задълженията си по договора. Работникът получава цялата договорена сума без да плаща заплатите на чиновниците.

ДЕН ШЕСТИ

Премахва се Министерството на търговията. Всеки търгува според желанията си и възможностите си. Големите компании сами си пробиват път в света, без да използват държавата за да мачкат конкурентите си и без привилегии за сметка на потребителите си.

ДЕН СЕДМИ

Премахва се Комитетът по енергетика. Електроцентралите се разпродават на открити търгове, както и електропреносната мрежа. Освобождава се напълно вносът на горива, без акцизи и регулиране. Цените на електричеството и горивата спадат около два и половина пъти.

ДЕН ОСМИ

Всички регулиращи агенции, комитети и комисии биват погребани. Броят на разрешителните режими се намалява до нула. Легализира се неограничената конкуренция във всички области на икономическия живот.

ДЕН ДЕВЕТИ

Държавният строителен надзор и всички останали строителни агенции и ведомства се смачкват като гниди. Цените на жилищата спадат рязко и жилищният проблем е решен.

ДЕН ДЕСЕТИ

Магистралите и важните първокласни пътища в страната се приватизират. Собствениците на пътища поставят цени според търсенето и предлагането. Интересът на собственика е да поддържа своя път в добро състояние – същият интерес липсва при чиновника. Пияните и рискови водачи не се допускат на частните пътища.

ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ

Премахват се държавните социални грижи. Ломските цигани или работят, или умират от глад. Трудолюбивите бедни откриват изобилие от възможности за работа, които им дават възможност да станат самостоятелни. Частната благотворителност нараства силно, тъй като българинът е с меко сърце и с готовност се грижи за близките си, още повече, че след премахването на данъците реалните му доходи са се покачили около три пъти.

ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ

Централната Банка прекратява дейността си по защита на съществуващите банки от конкуренция. На банките се позволява да извършват всякакви небанкови дейности, които досега са им били забранявани. Инфлацията и стагнацията, причинени от изкуственото увеличаване на паричното предлагане, изчезват.

ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ

Премахва се всякакво държавно финансиране на банковата система. Никакво спасяване на пропаднали банки. Заплахата от провал принуждава банките да държат 100% резерв от безсрочните си влогове и разумен резерв за срочните си влогове. Пропастта между краткосрочни влогове и дългосрочни заеми, създаваща скрита инфлация, се затваря.

ДЕН ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ

Както в добрите стари времена в началото на 20-ти век, левът се дефинира в златно изражение като се разделят наличните златни ресурси на левовете в обръщение. Държавата вече не е в състояние да манипулира паричното предлагане.

ДЕН ПЕТНАДЕСЕТИ

Правителството продава на търг всички летища и пристанища в страната. Прекратява се порочната практика тези съоръжения да се използват за извънбюджетни сметки за облагодетелствуване на администрацията.

ДЕН ШЕСТНАДЕСЕТИ

Премахват се всички закони и разпоредби, които създават и поддържат монополи, включително тези за телефони, мобилни телефони, пощи, железници, телевизия, радио, електроснабдяване, водоснабдяване и т.н. Цените на тези услуги спадат рязко, а предприемачите намират начин дори при новите ниски цени да предложат услуги, за които дори не сме и мечтали при старата социалистическа система.

ДЕН СЕДЕМНАДЕСЕТИ

Премахват се всякакви регулации и ограничения върху недвижимите имоти и особено върху селскостопанските земи. Земята се връща на първоначалните собственици без никакви коефициенти. Там, където върху земята са построени сгради, железопътни линии, заводи, летища, пристанища и други, те се оставят в собственост на първоначалните собственици като възмездяване за конфискацията. Разрешава се неограничен пазар на земята, включително за чужденците.

ДЕН ОСЕМНАДЕСЕТИ

Премахва се Комисията за защита на конкуренцията. Фирмите имат право да се обединяват, тоест да влизат в договорни отношения, без ограничения. Всеки може да печели пари и да завзема пазар според способностите и трудолюбието си. Неефективните производители вече не могат да използват полицейската сила на държавата срещу своите ефективни конкуренти.

ДЕН ДЕВЕТНАДЕСЕТИ

Премахва се Министерството на образованието, което не е нищо друго освен Полиция на мисълта за подрастващите. Общините поемат грижата за своите си училища и скоро се предават пред финансовата ефективност и високото качество на новосъздадените частни училища. Поради премахването на данъците родителите имат достатъчно пари да плащат сами за образованието на децата си без да плащат за чиновници, както и да имат контрол върху учителите. Благотворителни агенции започват курсове за обучение и превъзпитание на бившите чиновници и “експерти” от образователната система.

ДЕН ДВАДЕСЕТИ

Премахва се Министерството на финансите и събирането на малкия данък върху личните доходи се децентрализира и оставя в ръцете на общините. Всяка община сама определя размера на данъците си и е задължена да предава определен процент от своите приходи на централната власт. Всяка община се съревновава срещу другите общини за привличане на данъкоплатци, поради което намалява данъците – т.е. цената за живот и работа в съответната община – и максимално оптимизира начина си на работа.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ

Изтриват се всички полицейски и данъчни файлове и досиета за гражданите, които не са извършили криминални деяния. Всеки данъкоплатец получава правото да влиза в кабинета на всеки държавен служител и да разглежда и чете документацията му по всяко време. Възпрепятствуването на това право от страна на държавните служители се наказва сурово с парично обезщетение, но не към държавата, а към ощетения данъкоплатец.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ

Дават се равни права на всички групи в обществото, дори на етническото българско мнозинство. Всички етнически групи се издигат политически и правно до нивото, на което сега се радва циганското малцинство. Възстановяват се напълно свещеното право на частна собственост и правото на гражданите да влизат в договорни отношения без ограничения.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ

Премахват се държавните екологични агенции и всички държавни закони за екологичен контрол. Въвежда се частна собственост върху въздуха и водата. Жителите на Девня и Повеляново имат избора да съдят Девненските химически заводи за замърсяване или да приемат работните места в тях. Ръководствата на заводите от своя страна имат избор да платят определените от съда обезщетения, да инсталират пречиствателни устройства, или да повишат заплатите на работниците си за да ги убедят да оттеглят съдебните си искове.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ

За първи път в българската история на българите се дава пълното право да влизат свободно във всякакви договорни отношения, като държавата се намесва само когато са нарушени условия по договора и личният или частният арбитраж се е оказал недостатъчен.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ

Държавата продава и последните си активи – сгради на министерства, учреждения, митници, данъчни управления и социални грижи. Сградите на парламента, министерския съвет и президенството се приватизират за нуждите на фирми или частни музеи. Свободната нация, в която държавата не управлява почти нищо, няма нужда от постоянно заседаващ парламент, а президентът на България няма нужда от сграда, която е два пъти по-голяма и по-скъпа от тази на президента на САЩ.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ

Артисти, художници, скулптори, и други хетеро- и хомосексуалисти излизат на пазара сами да изкарват прехраната си, без държавни субсидии и помощи. Министерството на културата се премахва и всеки българин сам решава дали да дава пари за порнографската “култура” в българските театри.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ

България заявява абсолютен неутралитет и по примера на Швейцария оттегля своето членство и участие във всякакви международни организации, включително ООН, ЕС и НАТО. Поради ниските данъци и липсата на бюрократични ограничения и регулации световният бизнес се стреми да инвестира в страната, което я прави неуязвима срещу политическите машинации и домогвания на световните политици. Спомнете си колко кувейтски войници извоюваха освобождението на Кувейт от Саддам Хюсеин.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ОСМИ

На българите се дава неограниченото право да носят огнестрелно оръжие. Престъпниците – държавни или частни – вече нямат монопол върху насилието. Всеки крадец или грабител – държавен или частен – може да бъде посрещнат с куршуми от почтените граждани. Престъпността рязко спада. Сбъдват се думите на Томас Джеферсън – “Въоръжената нация е свободна нация.”

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ

Армията се организира на доброволен, частен принцип, по примера на швейцарската армия. България запазва оръжейните си заводи и произвежда евтино качествено лично оръжие за своите си граждани. Никой не иска да напада нация, в която по време на война от всяка къща тракат по няколко “Калашника.”

ДЕН ТРИДЕСЕТИ

Всички мита, квоти и търговски споразумения се пускат в кошчето за боклук. Проблемът за корупцията по митниците изчезва сам по себе си – няма митници. Българите могат да търгуват и да се договарят свободно с всички хора по света, без препятствия или държавни субсидии за приятелски фирми. Цените на автомобилите и бензина веднага спадат наполовина.

МЕСЕЦ ВТОРИ

Тълпи западноевропейци и американци, на които им е писнало от социализма в техните страни, образуват опашки пред българските посолства за да имигрират в България . . .

http://bgrecon.commentary.net/bgrecon/weekly/w020427.htm

Разбира се, това е мит — добро българско държавно образование не съществува (Хм! Това е малко крайно изказване, но служи добре за изостряне на интереса ;) ). Ще го потвърдят стотиците управители на фирми и ръководители "Човешки ресурси". Те в един глас казват едно и също нещо: "Българското образование не посреща нуждите на бизнеса". Следствието на това нещо е разход на допълнителни средства от страна на работодателите за обучение на своите служители. Често дори се предпочитат не толкова добре обучени кадри, за да се избегнат трудностите при необходимостта на отучване (в смисъла на "отучване от лоши навици"), което някои считат, че е излиза по-скъпо. Тогава бихме се запитали: "Защо ни е необходимо?". Както пееха навремето НЛО: "...Бизнес, бизнес — ширпотреба Диплома не трябва братко. За да си живееш днеска сладко Занаят захващай, братко..." (Забележете, че песента е на повече от десет години, но е много актуална и днес!) Защо е необходимо хората да хабят от четири до шест години от живота си във нещо, което е ненужно? Защо е трябва да плащаме за нещо, което не вържи работа? Никои могат да кажат "Ми, който иска, плаща, който не иска, не плаща". И донякъде ще бъдат прави — всеки сам решава как да инвестира времето и парите си (или времето и парите на родителите си). Но от друга страна е добре да видим, какъв е начина за финансиране на държавните учебни заведения. Основната част идва от държавния бюджет, който както се сещате е събран от данъците на народа. Вие и аз плащаме, за да учат стотици хиляди деца и младежи, но качествено образование да получават само някакви си хиляди от тях. В момента трудоспособното население в България, е има-няма два-два милиона и половина. За да илюстрирам ползата от образованието в България ще ви помоля да си зададете въпроса: "Аз работя ли по специалността си и разбирам ли си от работата?" Знам, че ще има хора, които ще отговорят утвърдително. Само бих ги поздравил и бих изказал моите уважения. Но съм сигурен, че те ще бъдат малцинство. Аз самия познавам такива хора

ояаояа

Защо са ниски заплатите в България? Задавали ли сте си този въпрос? Ето част от отговора. Да речем че искаме да получаваме 450лв чисто. По груби сметки брутната заплата би трябвало да бъде 600лв. 12,5% е Данък общ доход и също толкова са осигуровките. Работодателят обаче "за своя сметка" осигурява работника със още 24% от брутната заплата. Разбира се, че работодателят не ги взима от джоба си, ами служителят му е изкарал тези пари. Реално разходът за един работник е около 740лв. За да може един предприемач да си позволи да дава такава заплата на своите служители, те трябва да му изработват поне 1000лв на месец за да има някаква печалба от тях. Какъв е изхода, ако служителите ми не изработват толкова пари на месец, а аз искам да им давам добри заплати, за да ги задържа при мен? Ако увелича цените, конкуренцията ще ме съсипе. Също така не мога да си позволя да работя без печалба. Това, което остава е да намаля разходите си, като не обявявам официално каква заплата плащам на работниците си и ги осигурявам на минималната. Какъв е проблемът? Данъците в България са много големи. Но по-важното е, че ни мамят и често не осъзнаваме това. Какво означава че работодателят "за своя сметка" осигурява работника? Това е лъжа, защото работника е изработил тези пари вече и реално брутната му заплата не е 600лв, ами 740лв. А пък данъците му не са 25% (450 делено на 600), ами 39% (450 делено на 740). Уау! Значи можеш да ползваш само около 60% от изработеното от самия теб и това не заради алчния предприемач, а заради алчната държава. "Добре!" — казваш си — "Ще се задоволя с 60%. Все ще стигнат за храна, наем, парно, памперси...". Но тук сме забравили още един данък — ДДС. Това означава, че от остатъка от заплатката една шеста отива пак за данък. Реално ти получаваш едва 50% от това, което си изработил. И това е без да съм включил разни такси и мита, с които държавата изкуствено оскъпява стоките, които биха били много по-евтини без нейната намеса. Това е безобразие според мен!