BgLOG.net
By tonynikolova , 5 November 2010
Малка презентация  по АЕ за учениците от 3 клас по учебника на Hello. За първи път  качвам, дано се получи.

 ПРЕЗЕНТАЦИЯ

 
Legacy hit count
1103
Legacy blog alias
42052
Legacy friendly alias
Bonfire-night--5-th-November
Английски език

Comments1

KalinkaMitova
KalinkaMitova преди 15 години и 5 месеца
Чудесна е!
By gretah , 27 September 2009
 Здравейте, колеги! Нека запознаем най- малките с частите на денонощието. Идеята ми хрумна от една руска презентация, коята гледах неотдавна. Съобразявайки се с възрастовите особености на децата, реших да използвам само анимирани картинки /от интернет/ , а стихчетата се постарах да бъдат лесни и приятни за възприемане. http://dox.bg/files/dw?a=a7b8ff77a8
Legacy hit count
9595
Legacy blog alias
33412
Legacy friendly alias
ЗА-НАЙ---МАЛКИТЕ
Педагогика на ранното детство /0-3 години/
Първа възрастова група /3-4 години/
Втора възрастова група /4-5 години/

Comments11

lidia7608
lidia7608 преди 16 години и 7 месеца
Поздравления!Чудесна работа!И аз обмислях нещо по тази тема,но още съм новак в презентациите и ми е много трудно намирането на подходящи картинки.
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 16 години и 7 месеца
Много добра презентация и полезна за колегите от малките групи. Браво!
DANIELAPETROVA3
DANIELAPETROVA3 преди 16 години и 7 месеца
Грете, продължаваш да напредваш и много се радвам за теб.Развесели ме, а и е доста интересно поднесено.Желая ти да сътворяваш още такива хубави, достъпни и полезни форми на  обучение.Ако може да сложа повече плюсчета................., но не - едното със сигурност е от мен.
marinka
marinka преди 16 години и 7 месеца
Ммм, чудничко!

Запазвам си го в папка - 1 група! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!


MILKATODOROVA
MILKATODOROVA преди 16 години и 7 месеца
Поздравления,знам колко време отнема търсенето на подходящата картинка! А всичките са страхотни и на мястото си! +
NinaVasileva
NinaVasileva преди 16 години и 7 месеца

Поздравления и от мен за добре направената презентация!

Определено ми хареса!

Galq_P
Galq_P преди 16 години и 7 месеца
gretah , мойте поздравления за чудесната презентация.
GerganaPetrova
GerganaPetrova преди 16 години и 7 месеца
Поздравления и от мен за добре направената презентация!
pmarkova
pmarkova преди 16 години и 7 месеца
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
gretah
gretah преди 16 години и 7 месеца
    Петленцето отново запява: "Благодаря на всички, които харесаха и коментираха тази презентация!" 
kristin
kristin преди 16 години и 1 месец
Здравейте,gretah! Търсейки стихчета, гатанки за формиране на времевите представи у децата от предучилищна възраст, попаднах на вашите публикации по тази тема. Но имам проблем с отварянето на папките. Ако е възможно, бихте ли ги публикува ли отново!Предварително Ви благодаря!
By vesselastoimenova , 18 June 2009

   Ето настъпи поредната нощ! Едни от вас сладко спят, други работят, а трети не спят просто защото не могат да заспят! От коя категория сте вие? Лесно ли заспивате? Ако - не, какво правите за да повикате Сънчо при вас! Знам, че понякога е доста мъчително да страдаш от безсъние, затова нека споделим опит- кой какво прави за да пребори това зло! А сега - спете, които можете, лека нощ от мен, а тези, които не спите, вижте как се бори мистър Бийн с това зло! А после бързо по леглата и утре да ми разкажете - как спахте тази нощ? ЛЕКА НОЩ на всички!

 

..........а ето и нещо за тези, които не обичат хумора, а поезията! Аз лично обичам и двете неща!

НОЩ 

Безсъница. Среднощ. От вятъра раздвижван,

неспирен дъжд бразди студените стъкла.

Аз гледам, отразен в прозореца, и виждам

            през себе си нощта.

 

На срещната врата се спира да отвори

един развратник стар с едно полудете;

изгрял, угасва с тях и сетният прозорец

            на стария хотел.

 

Разбит и уморен, нападнат от съня,

стражарят най-подир прибира се самотен;

остава в мрака зъл едно да бди окото

            на пътния фенер.

 

Като река лъщи асфалтът под дъжда.

Дърветата трептят измръзнали и мокри.

Зловещо някъде под някой нисък покрив

            барабани чадър.

 

При този тъмен звук нощта се сепва сякаш,

уплашена сама от свойта пустота,

и три пъти по-чер, по-тежък става мракът

            и мойта самота.

                                                                    Атанас Далчев

 .....и пак  ЛЕКА НОЩ на всички!

 

Legacy hit count
1112
Legacy blog alias
30311
Legacy friendly alias
Нощ----

Comments21

SlynceLuna
SlynceLuna преди 16 години и 10 месеца
Както се вижда от часът на коментара аз се събудих рано.Защото рано съм заспал.Обаче какво сънувах малеееееееееееей.Това е лошото на сънищата,, че винаги свършват преди най -хубавото.
Xandrina
Xandrina преди 16 години и 10 месеца

Н О Щ

 

Нощта е тишина

и недействителност.

Пътувам в нея без тегло,

без плът,

без сетива.

Не съм родена.

Любена – не съм.

Летя полупрозрачна,

без контури,

неуловима и очаквана.

Дали ще го намеря –

точно този,

който ме очаква?

Ще мина ли във тръпка

по ръката му?

Ще стана ли въздишка

на съня му?

Ще бъда ли задъханата кръв,

пепуснала по неговите вени?

Нощта е най-голямото безумие.

Подгонена съм от самата себе си

и търся,

и се блъскам,

и забравям,

че пак ще си осъмна,

нестигнала доникъде,

ДО НИКОГО.

 

Райна Томова

Shogun
Shogun преди 16 години и 10 месеца
Мистът Бийн е велик!

Поздравявам ви с едно изпълнение на моите абсолютни  любимци.


vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца

Добро утро на всички! Нека денят ви да е пълен само с хубави емоции и красота!
а сега подред:
Ген, щом сънуваш, значи спиш добре и нямаш проблеми с безсъницата! но много рано се будиш, което говори за петльовото начало в теб! Но сигурно и рано си лягаш? Знаеш ли хората се разделят на 2 вида според това, кога си лягат и стават - на сови и чучулиги (в твоя случай петли) Аз пък съм от совите - преди 2 не си лягам (както това е видно от тукашните ми постове -  сега е точно толкова тук!), но сутрин не ме търси преди 10-11, а понякога и 12! Та да се върнем на твоя сън - когато сънищата остават недовършени и спират на най-хубавото, означава, Ген, че и в живота все нещо не ти достига до пълното щастие! Пожелавам ти един ден да постигнеш това съвършенство!
     Ксандрина, стихотворението е прекрасно, толкова ефирно и нежно, но и много тъжно! и ти търсиш своето уютно топло кътче, а ако си ги намерила, още по-добре!                                                                                                    Манка, теб последно време трудно те разбирам и затова няма и да коментирам!
    Шогун, благодаря ти за хубавата музика с актуално заглавие по темата! Но и то е доста тъжно и носталгично! ...но пък мистър Бийн компенсира нещата, нали?

   Но в края на краищата говорим за нощта и безсънието, а те обикновено са свързани с минорни настроения! Ако не е така, моля да ме поправите с примери!

  S pozdrav i :-)

Shogun
Shogun преди 16 години и 10 месеца
До тук за НОЩ - ето сега ДЕН. :)
SlynceLuna
SlynceLuna преди 16 години и 10 месеца
Професоре ,аз си мисля, че съм съвършен защото съм творение божие.

Манка ,какви са тези гъбички ,много сюрреалистични ми изглеждат.Манка ,съзирам някакви любовни трепети в теб явно сънят ти е бил не добър.


Xandrina
Xandrina преди 16 години и 10 месеца
Благодаря за пожеланието professor . Харесва ми  стихотворението. Това е причината да го публикувам. Аз определено не съм в елегичното настроение, което то внушава. И от безсъние не страдам. Обичам лятото, а сега е лято. Нека бъдем позитивно настроени!
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца

 

ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ОБИЧАТ И ДЕНЯ И НОЩТА, Т.Е. ЖИВОТА! - КЛАСИКА В ЖАНРА! -   НОЩИ В БЯЛ  САТЕН

 

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 10 месеца
Доспи ли ми се, заспивам преди още да съм гушнала възглавницата, но хване ли ме безсъницата - спасение няма. Рядко ме хваща, почти никак, но и това се случва. Преди години, когато все още ми се случваше да гледам Слави, на рекламите по екрана минаваше един дакел. Като тръгнеше дакелът в едната посока и докато се върне обратно...вече бях заспала. Въпросът опира до вътрешна настройка на биологичния часовник.

Спането за мен е като яденето. Трябва!!!! Трябва да се спи, трябва да се яде. Чувала съм за една болест, при която хората изобщо не заспиват. Не ми се търси в момента как точно я наричаха, но си е проблем и то сериозен...

А "рецепти" за сън - много. Всеки трябва да намери своята.


danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 10 месеца
А на тази музика се разсънвам....Би трябвало да ме приспива...Защо ли така!?!?
princesatamani
princesatamani преди 16 години и 10 месеца
Ген, аз цялата започвам да ставам съвсем сюреалистична, защото явно това  е на мода. Това,  което изразявам , съвсем не е това , което мисля и чувствам. Друго е това,  което ме вълнува.....но искам да съм модърна......Приятен ден Ген....
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца

Чудесно е Дале, че можеш да заспиваш толкова бързо! Казват,че който зспива бързо, има здрава нервна система! Дано е така! И все пак не чувам практични съвети против безсънницата! Затова ви пускам едно видео:
queen_blunder
queen_blunder преди 16 години и 10 месеца
Май днес е мой ред да бодърствам през тази нощ... Налегнали са ме лоши мисли, професоре, и малко ще си порева в твоя постинг.

Напоследък изпитвам разочарования и май ще си загубя вярата някъде. Знам обаче, че след това ще бъде свършено с мен.

Нещо ми липсва, нещо ми се изплъзва, нещо не е наред... Ще трябва да затворя сърцето си и така ще ми е по-леко. 

 



ValentinPetrov
ValentinPetrov преди 16 години и 10 месеца

Професоре, нощта настава

Ще лягам, ти така да знаеш

Ще се потапям в нощната дъбрава

Но ти не спиш и все нехаеш

Че блогерите измори

С въпросите професорски, добри

Все теми нови ти подхващаш

Та сън нас веч не ни лови

И все си мислим за бели.

Кога ли най-сетне ще те изморим

Едва ли, но все пак ти

благодарим!

galjatodorova
galjatodorova преди 16 години и 10 месеца
Изпитана рецепта, Професоре. Лягаш с вестник в ръка- ежедневник, може и стар. Четеш заглавията, не текста. Понякога се случва и текст да прочетеш, но колкото да се убедиш, че е скучен. Уверявам те, още на втора страница си заспал, но да не забравиш да пуснеш преди това вестника на пода- ако го забравиш в леглото, може да се събудиш от шумоленето му. Вестник в комбинация с тапи за уши пък е още по- добър вариант, но с тапите някои свикват трудно. Но се свиква. Пробвай и се обади за резултата.

Куинка, изгони лошите мисли, нали знаеш, че след дъжда пак ще изгрее слънце, а понякога и дъга се появява...

Професоре, извинявай!


vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца
    Киуни, недей така! Ти си нашето слънце и ако ти спреш да грееш ще настъпи вечна нощ и безсъница до дупка! знаеш ли - трябва само да смениш батериите и да презаредиш, а затова ти трябва приятелско рамо! А моето е винаги на разположение! искам те позитивна, лъчезарна и добронамерена, каквато си винаги! а лошотията тя край няма, трябва да се игнорира и дистанцира! И не стой до много късно, опитай да заспиш, колкото и да е трудно (има няколко съвета в поста:-) ми), защото сънят лекува и изтрива лошите мисли, а както всички знаем утрото е по-мъдро от вечерта! От сърце ти желая лека нощ!
  Ванята, благодаря ти за стихчето и добрите думи! Трогна ме наистина, ще си го препиша на хартиен носител (както се изразяваме научно) и ще го покажа на приятелите си! благодаря и ти желая лека нощ и добри като теб сънища, защото душата ти е добра и нежна!
  Галя, пресата винаги е била мощно средство срещу безсъницата! Особено официозите на първа страница! но детайлите ти си ги изпипала до виртуозност! тапите и шумолящият вестник ме разсмяха от душа! Благодаря ти за веселата рецепта и ти желая да сънуваш много смешен сън!
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца

     ЗА ВСИЧКИ ПОЗДРАВ ЗА ЛЕКА НОЩ И НЕКА ТЯ ДА НЕ Е САМОТНА И В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ БЕЗСЪННА!

  :-)))

galjatodorova
galjatodorova преди 16 години и 10 месеца
Професоре, благодаря за пожеланието, но аз не сънувам, или сънувам толкова рядко, че почти не помня какво. Спя като ...не се сещам за друго, освен като заклана, но не ми харесва- кой ли пък го е измислил това! Истината е, че могат да ме изнесат с леглото, както съм заспала и няма да разбера. Другото при мен е, че на няколко пъти се е случвало да сънувам страхотии- точно какво пак не знам, кошмар някакъв. И понеже винаги имам усещането, че това вече съм го сънувала и тогава много съм се изплашила, тутакси променям съня си в друга, по- ведра посока, или пък направо го прекъсвам. Нямам никаква идея как го правя, но става. Сигурно и при други се случва.

Не се смей за шумолящия вестник- една сутрин намерих мъжа ми, сгънат на дивана в хола. Не е могъл, миличкият, да измъкне вестника изпод мене...


vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца
         Е, Галя, ти си Господар на съня си! Щом умeeш да спираш и пускаш сънищата като видео, какво по хубаво от това! Значи всяка нощ като си лягаш, все едно гледаш филми на DVD, ако ти харесва - пускаш, ако не - стоп и даваш следващия! Напрaво видеотека не ти рябва! Само се опитай да запомниш поне хубавите, та да ни ги разказваш! А съпругът ти трябва да изучи фокусническия занаят за да борави с пръститe бързо и без да го усещат другите! Тогава със сигурност ще успee с вестника под спящата си половинка!
  Отново ти желая хубав ден и много ведрина и усмивки! :-)))
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца

      ТАКА Е, КУИНИ!

       ЗАТОВА Е И ВЪЗКЛИЦАНИЕТО "ДА БЪДЕ ДЕН!"
АЗ БИХ ДОБАВИЛ, НО ДА ИМА И НОЩ, ЗА ДА МОЖЕМ ДА ОЦЕНИМ  ДЕНЯT  !

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца

     При вас отново е нощ! Дано спите сладко, но ако не, ако някой брои овце пред компютъра или в леглото, няма знчение, искам да го поздравя с едно безсънно стихотворение на

Михаил Белчев!

Безсъница

По стълбите тичат
задъхани струни.
В празната къща се буди от сън
прашна китара.

От ъглите тръгват
забравени думи.
В прозореца някой подсвирква
и сяда до мен.

Лица и огньове
под мен се прегръщат.
Земята се свива от мъка
по чужда планета.

Пулсира небето
и някой се връща,
захвърлил монета за себе си
някога в прашния двор.

Лица и огньове
под мен се прегръщат.
Земята се вдига на пръсти и нежно
целува небето.

Кога ще се върнеш?
Кога ще се върнеш?
От тъмното песен възкръсва
и сяда отново до мен.

Изсъхна лозата
към тебе извита.
От дългото чакане времето спря
в мойто огнище.

Кога ще се върнеш?
Кога ще се върнеш?
От тъмното песен възкръсва
и сяда отново до мен.

       Нали е хубаво?


         А сега - стигнахте до 99 овца, затворете очи, мислете само за хубави неща - синьо море, зелена поляна, слънчева пътека в гората...и ето,   вие се отпускате, потъвате, и ЗАСПИВАТЕ -     ЛЕКА НОЩ!:-))

By Deneb_50 , 6 April 2007

Луната тихо изплува над къщите на потъналият в призрачен сумрак град. Лъчите й решиха да се поразходят заедно по романтичните му улички, затова слязоха по лунната пътека. Те тръгнаха по надипленият й от морските вълни килим към него. Лъчите леко се изкачиха по стълбите към заспиващия след тежкият и горещ ден град. Решиха да тръгнат по една уличка която ги мамеше със старите красиви къщи и загадъчни завои. Те бавно се разхождаха запленени от цялата тази красота събрана на този малък полуостров. Лъчите гледаха смаяно как смокиновите дръвчета протягаха нежно клоните си към къщите сякаш се опитваха да запазят тази красива лунна нощ да продължи малко по дълго от обикновено.

Legacy hit count
834
Legacy blog alias
12177
Legacy friendly alias
Импресия-4473E72C50894D0FB39CE448AA145B8E
Литература
Клуб Графоман

Comments2

vampiresun
vampiresun преди 19 години и 1 месец
Vampirе Sun- Вампирското Слънце.... Игра на думи! Вампирите бродят, вечер. И само Луната, огравя злият им път! Много красиво и точно написано.... Така е!
Deneb_50
Deneb_50 преди 19 години и 1 месец
Истинските вампири не се страшни,особено вампирките  :)))))Сега да те е страх от тези,които не приличат на такива.
By OldFirefly , 1 February 2007
http://vanillaheart.homestead.com/files/survivor.jpg
И тази нощ при мене кацна ангел. Седна тихо, опря бузка с ръка и ме загледа. Помълча. "Ти си тъжна.", рече. Пророни две сълзи, а след това заспа.

Каква ирония- та той е ангел. Най-красивото същество, нали така?
А спеше в моето легло, обронил глава, напълно тъжен и толкова самотен. А аз се усмихвах. Нищо де-дошъл, дошъл, ще се опитам да не го събудя.
При мене ангелите спят така кротко и дълбоко, толкова са крехки, че не мръдвам по цяла нощ. Знам, че като се събудя няма да го има вече.

Няма да спя, за да не изчезне. Само ще затворя очи за мъничко.
Просто, за да си почина... ... ...

Приятни сънища на всички!
http://files.myopera.com/Sunflower133/blog/15.jpg
Legacy hit count
1093
Legacy blog alias
10921
Legacy friendly alias
For-All-The-Survivors
Нещата от живота

Comments1

Sangriq
Sangriq преди 19 години и 3 месеца
Благодаря:) Страхотно е. Сладки сънища и на теб:)Дано ангелите да бдят над нас докато спим :) Пожелавам ти твоят ангел да е до теб когато се събудиш и да те пази всеки миг. :)
By ladyfrost , 31 July 2006
Не знам мога ли... трябва ли да го разкажа...

Спи моята душица... До преди малко се гушках при него и не можех да му се нарадвам... Нищо, че откакто съм в София почти не сме се разделяли... Нерядко си мисля, че той е по-добрата половинка... Аз... Понякога се чувствам толкова непохватна, несъобразителна, глупавичка, слаба... И... Понякога дори се чувствам недостойна за него. И че не се грижа достатъчно за него. И се сещам за всеки един път когато е показал загриженост към мен... И все повече осъзнавам колко много го обичам... Как това чувство извира дълбоко от мен и е толкова силно, та чак боли... Все повече се уверявам, че искам той да е моето семейство и да е баща на децата ми. Той е моето слънце и звезди... И ямам право да се предавам и трябва да съм силна, защото има за какво да се боря и то е нещо съвсем истинско...

***

Този уикенд ме заведе на неговото село при баба си... Беше хубаво... Най-малко защото имах нужда от разтуха... И я получих...

Едната вечер, след като приспахме цялата къща и ние си легнахме. Но беше много горещо да се спи и ни хрумна гениална идея...

Взехме си едно одеало и се измъкнахме тихичко навън... Беше много прохладно... и звездно... Постлахме одеалото на нещо като полянка насред двора и легнахме да гледаме звездите...

Отадвна не бях се сещала да погледна нагоре... А някога чак вратлето ме заболяваше да ги зяпам звездичките... И беше толкова хубаво и истинско, и романтично... Бяхме се сгушили един в друг и си говорехме за нас, за живота, за бъдещето и за... знам ли за какво още... И видяхме две падащи звезди, но аз нищо не си пожелах нищо. Бях твърде удивена от гледката...

И беше толкова съвършено и хубаво, и истинско... И... Думите и ги няма вече...

Знам само че обичам... Обичам безумно много един прекрасен човек... И не знам с какво съм заслужила тази награда... А може би тепърва ще трябва да я заслужа... И... Чувствам, че трябва да кажа още нещо, но не знма какво...

Legacy hit count
1232
Legacy blog alias
8241
Legacy friendly alias
Вълшебство---
Размисли
Любов
Приятели
Нещата от живота
42
Семейство

Comments

By afterd , 26 May 2006
Съдържание /Етапи/:

1. Чудене

2. Писане

3. Прочитане на написаното

4. Preview

5. Изпращане и чакане на коментари ;P

================================================
*етап 1*

Щом съм стигнал до тук, значи чуденето вече е приключило..

------------------------------------------------------------

*етап 2*

Всъщност чуденето се оказва, че не е спряло.. Например ми е интересно това къде ще се появи.. Като пост в моя блог? Който още го няма.. Или с тази публикация, блогът ще се създаде?.. Или аз не мога да намеря къде са  ми отговорите или тях наистина ги няма.. Както често ми се случва... напоследък.... Но както и да е, ще се борим.. Уж.. За какво, е въпросът. Едно време четох малко Камю.. На повърхността се вижда главно безсмислието... Абсурдът. За какво да живееш, след като всичко умира.. Поне с такава идея тръгнах да чета.. После установих, че не било точно така, а че въпреки всичко, животът си струва, точно заради това, което преживяваш когато минаваш през различните неща /трудности, радости, проблеми, победи../. Да живееш точно поради, и въпреки, Абсурда. Или.. важно е пътуването по пътя!... И сигурно някога тогава съм почнал да пътувам.

Винаги ми е било интересно как срещаш някакви хора през живота си, прекарваш време с тях и след това никога не се виждате... На някои дори не помня имената.. А бяхме приятели. Помня обаче, преживяванията. Моментите, в които сме мълчали, в които сме се смяли.. Разходките, хек-а... След това всеки поема своя път. Всъщност и преди това е бил на него, просто сега посоките ни се разделят. С някои се старая да поддържам връзка.. Един-два мейла на година, картички. Не на всички получавам отговор. Но това е нормално. Всичко избледнява. Ако не се поддържа. А как да се поддържа ако няма интерес?....

Пиша тук не за да получавам отговори.. Свикнал съм да си говоря сам ;) Не ми пречи. Понякога е тъжно и самотно, но на сутринта всичко отново е "розово".. Електриково розово.. С жълти отблясъци. Изгаря очите ми... Виждам черни петна!.. Примигвам... Бързо.. Розовото постепенно изчезва, с напредването на деня.. Отстъпва място на сивото.. То все повече потъмнява. През нощта. А тя понякога, е спокойна...

Нещата не са толкова зле. Правя се ;р ;]... Всъщност нещата са много зле. Но и да го признавам, това не ми помага.. А и често (понякога..) зле-то се превръща в нещо добро.. Стига да имам търпение да изчакам.
Търпение... Нещо, което си мислех, че имам. Все още може би го имам. Затова обаче понякога ми се губи "границата на търпението". Прекалявам. Но забелязвам, че рядко някой се впечатлява от това. И най-често това не е човекът, който бих искал да забележи. И ми става още по-тъжно от това.....

Но да не натъжавам читателите си съвсем още с първия пост.. Въпреки че се съмнявам, че някой ще изтрае да чете до тук... ;] Но пък..  who knows... А и при *етап 3* установих, че всъщност не съм писал кой знае колко много :P

Кремчетата растат не винаги там където ги очакваш.. Котките единствени понякога ги намират.

Ти, който четеш предния абзац и се чудиш какво съм искал да кажа - успокой се и не го мисли. То просто не е било за теб.. ;]

------------------------------------------------------------------------
*етап 3*

access granted
------------------------------------------------------------------------
*етап 4*

approved
------------------------------------------------------------------------
*етап 5*

if (reader !== "TurningPoint") {
    echo "done!";
}
else {
    echo "still under construction";
}

;ppp~ ;]
Legacy hit count
1112
Legacy blog alias
6743
Legacy friendly alias
публикация---
Невчесани мисли
42

Comments6

kotka_sharena
kotka_sharena преди 19 години и 11 месеца
Добре дошъл :)
Усмихнах се преди да успея да се натъжа. После остана само усмивката. Защото знам, че каквито и изпитания да ни предоставя живота и ти и аз и много други ще се справим. Обикновено в мен говори надеждата. Тази сутрин говори знанието, че ще бъде така. Не питай от къде знам, котките шарени винаги знаят:)

Точка 1... не ти е нужна:) Няма защо да се чудиш. Просто бъди:)

Тази публикация създаде твоят блог. Сложи едно ново начало, на което се радвам да се насладя. Всяка нова публикация ще ме радва и дано дойде време да пишеш и не така тъжно.

О, живота си струва! Все си казвам, че колкото и гаден да е ще го живея, пък ако ще и на  инат. Не може вечно да вали, нали?:) Струва си той, заради онези мигове, споменът, за които е вечен! По дяволите, по ангелите - СТРУВА СИ! И точно такъв го желая с горчив привкус. Стига ми, че нещо съм дала!

Но какви ги говоря... та ти знаеш – важно е пътуването по пътя:)

 

Мисля си как се поддържа, ако няма интерес... Може би просто се създава интерес. Не, не е никак лесно, знаеш, но ако беше лесно, щеше ли да ни е интересно? Сигурно съм луда. Падам, а мога да летя. Да ти покажа ли?:) Просто затвори очи. Казвал ли ти е някой, че имаш красиви криле?:) Лети!:)

 

Имат ли значение отговорите, когато и въпросът стига? Нужен ли е въпрос, когато имаш отговор. И въпросите и отговорите, всичко е  у нас самите. Да си говориш сам  е изкуство! Съвършено. И твърде самотно.

 

Ужасни цветове. Дори аз самата примигнах прочитайки за тях. Но аз разбирам. Искам да ти покажа... майското небе, пролетното зелено и котешките цветове. Не само да покажа, искам да ти дам. Вземи от мен всеки цвят, който си харесаш. Не бой се, аз нямам цветовете, които виждаш сутрин. Имам само от онези красивите, които ти липсват. И искам да ги споделя с теб, така както ги споделям с други.

 

Някой ден слепите ще прогледнат и болните ще оздравеят. Някой ден, за който всеки ден се моля да е днес.   

За да се научиш да летиш е нужно търпение. Ти го имаш, защото знам, че летиш. Потърси го в себе си. Когато то се изчерпа обаче... трябва да решиш на къде да продължиш. Макар, че животът е път без посока. Но с цел:)

 

Странно ли е, че някой стигна до твоето тук?:Р Не се съмнявай и в това. В теб има достатъчно съмнения и така.

 

Нечаканите, но желани гости са прекрасна изненада. Ти не си гостенин. Ти не дойде за да си отидеш. Дойде за да останеш. Защото ти вече намери своето местенце в мене.:)

 

П.С. Разбрах още в началото.:)

ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 11 месеца
Добре дошъл!
Хубаво пишеш и честно да си кажа без думи ме остави!
Tanichka
Tanichka преди 19 години и 11 месеца
Добре си ни дошъл! Верно е, че минанваме през живота на бърз кадър и хората, които са ни били близки после избледняват и на тяхно място идват други и после други..., което е тъжно..... Но пък явно няма как - сигурно ще презадръстим ограниченото си сърдечно пространство иначе. Чистиш килера на принципа на естествения отбор и продължаваш по краткия си път...

Поздрави и чакаме още много такива хубави писания!
aragorn
aragorn преди 19 години и 11 месеца
Хе-хе, странна птица си ти! Добре дошъл и си бъди все такъв! :)
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 11 месеца
Добре дошъл при нас:) Великолепна е публикацията ти. Много ме впечатли :)
afterd
afterd преди 19 години и 11 месеца
Благодаря на всички за милите думи. :) Въпреки че не го написах за това, някъде дълбоко на нещо в мен му е приятно да чува, че всъщност е харесвано..

Предварително се извинявам ако не се впиша особено в никоя общност. Едва ли ще страня нарочно, просто понякога имам нужда само да споделя... От местенце, което да си е мое, в което да посрещам и изпращам гости, да се грижа за тях.. Неочаквани, но желани гости..

Имало един надпис на една тениска едно време - "Keep The Distance!".. Някога, по пътя, съм избрал да живея с тази идея.. Дори почти помня кога. В момента не смятам, че е било най-мъдрото ми решение... ;) В много моменти ме е спасявало, но пък дали точно тези моменти не са причината всичко да почне да се дели?.. Не знам.. Когато искаш да можеш да си сам, за другите става трудно да успяват да бъдат с теб.... И ако успееш в това начинание, няма те да са виновни..

By ladyfrost , 23 March 2006
Отдавна не се бях мотала безцелно нощем по улиците! Последно някъде през ноември май... После стана студено и бях в сесия...
Всъщност преди две седмици някъде си направих една нощна разходка. Но тогава не бях сама... пък и обстоятелствата бяха малко по-особени...

Всъщност много ги обичам тия разходки. Успявам да се насладя на някакво първично спокойствие и да помисля сравнително трезво, без излишни нерви.


Тая вечер беше супер яко. Всъщност нямах намерение да си правя разходка, а да ида на гости на Redigy. Но като излязох от блока и видях колко е приятно, реших, че вечерта е прекрасна за разходка.
Приятно топло да излезеш без яке, малко влажно, понеже тъкмо беше валяло. Миришеше на чисто, на пролет, на печени слънчогледови семки от близката рафинерия... Абе супре просто...

Противно на стария си навик, вместо да тръгна към центъра, се запътих в обратна посока. Натам общо взето е края на града - минаваш покрай университета, минаваш покрай гробищата, КАТ, после има едно поделение и си извън Шумен...
Май ми се ходеше на гробищата. Никога не съм ходила до там, любопитно ми беше.
Тръгнах бавичко, спокойно по пустата улица. Размислих се разни работи, дето напоследък нямах време да ги обмислям. Пак съжалих за една простотия дето я направих, ама при тая отрезвителна разходка някак не ми се стори толкоз страшно...

По едно време стигнах до пресечката, която води до университета. Реших все пак да ида до там, а не до гробищата. Сториха ми се твърде далеч май. Замъкнах се до централна сграда и си се настаних на една пейчица сред борчетата...

Блаженство...
Legacy hit count
640
Legacy blog alias
5522
Legacy friendly alias
Магистрала-към-вечността
Ежедневие
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота

Comments3

ladyfrost
ladyfrost преди 20 години и 1 месец
Кхъ... Чак сега виждам, че не сем го дописала. Имах още какво да кажа... Странно!
ivka
ivka преди 20 години и 1 месец
Ами хайде, Лейди! Чакам продължението :) Звучи много интересно (да знаеш само колко често ми напомняш за мен и моите настроения и преживявания).
Обачи ти се чудя как така си я намерила тази печица между борчетата! Wink Tongue out
ladyfrost
ladyfrost преди 20 години и 1 месец
За съжаление продължение няма да има поради причини разни....