BgLOG.net
By momo , 2 June 2006
По идея на Ace Coke обявявам ПЪРВИ ЮНИ за ОФИЦИАЛЕН ПРАЗНИК на общност "Сапунени мехури".

През деня е задължително да се усмихвате и да надувате балони!

Искам да благодаря на всички, които дойдоха вчера да почетем празника! Аз си прекарах страхотно и се надявам вие също да сте се забавлявали. :))

Малката фея се беше приготвила подобаващо с веро и уред за сапунени балони.  В чантата си имаше от любимите ми дъвчащи бонбони и изобщо беше се екипирала добре. Направо преливаше от настроение. :)
Аce Coke oбеща хелий за следващата година. Ние ще запомним и ще му го припомним като му дойде времето. :) Този път не се наложи да минава под масата, а само да я забърше с тоалетна хартия (следете внимателно снимковия материал).
Въпреки че имаше балони и сапунени мехури в изобилие, празника протече в типична BGLOG oбстановка - с бира и всичко останало. В началото Monnio предложи да се приютим на топло в "Лучано" и наивната momo си представи интериора на сладкарница с торти, натурален сок и шоколадови физиономии. Оказа се, че всъщност отидохме в бирария "Лучано" до пл."Славейков", където оцветихме обстановка с веселия си смях и многото балони. Е, имаше малко балонски жертви и голямото и шумно ПУК, с което се пръскаха от кеф (или повечко въздух), определено не се хареса на сервитьорката. Но какво сме виновни, че беше дръпната?? Хората около нас ни се радваха. Запознахме се с двама бъдещи студенти и две момичета от театъра.
Много се смях на коментара, който направи Щепси. Идва тя, а ние я поздравяме със струя сапунени мехури. Милена се провиква "Здравей! Аз съм Малката фея!", а Щепси отговаря "Какво ли ще си помислят всички тези хора тук? Пълно е с балони, а сега и малки феи." :))))

Какво ли да му мислят? - САПУНЕНИТЕ МЕХУРИ на BGLog....

Снимки има тук.
Legacy hit count
2335
Legacy blog alias
6890
Legacy friendly alias
Първи-юни
Купон
Приятели
Събития
Забавление
София

Comments5

ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 11 месеца
Сега разбирам защо ми беше гадно вчера... Не празнувах 1 ви юни. А е двоен празник за мен!
lacrima
lacrima преди 19 години и 11 месеца
Мила момо само, че любимите бонбони изядохме за съжаление без теб, защото расеяната малка фея забрави да ги извади от малката си торбичка с изненадите. Ти толкоз се разбърза накрая и затова следващият път за теб ще има цял личен пакет с бонбони.Smile

И аз много се забавлявах вчера и за това искам да благодаря на всичките за топлото Ви лично посрещане. Иска ми се да има по-често първи юни за да може и Lady Frost да присъства, а не да чакаме до следващият.

Весел ден от мен до скоро малки големи и още по големо МОМИЧЕТА И МОМЧЕТАKiss

momo
momo преди 19 години и 11 месеца
Един първи юни ще отпразнуваме веднага щом Lady Frost кацне в София и все едно дали навън е юни, юли или август!...

PS. Пък ако може да ни поеме всичките в Шумен.... :)
monnio
monnio преди 19 години и 11 месеца
И аз съм доволен. Радвам се за новите познанства и за срещата с познати муцуни:)
acecoke
acecoke преди 19 години и 11 месеца
А ето малко снимки и от мен. Много готино си изкарахме. До следващия празник на 'Мехурите' :))
By momo , 22 May 2006
Бяхте ли там? Ръкувахте ли се с мармота? Алпийският свят на Milka беше край Националния дворец на културата. В голяма тента с площ около хиляда квадратни метра се побраха целите Алпи. Имаше много атракциони и други забавления за деца.
Пресъздадено беше производството на шоколад. Аз се забавлявах безкрайно, а за малките това трябва да е било истинско събитие. То и подобна изложба се организира за пръв път в света, a България е една от трите държави, които са избрани за Milka Land.
Любителите на шоколада имаха възможност да се насладят на най-специалното лилаво изкушение. Сякаш се намирах в рая! Няколко часа далече от забързаното ежедневие. Заслужаваше си чакането на километричната опашка.
Снимки от събитието съм качила ТУК.
milkaland 21.05.06 010
Legacy hit count
1440
Legacy blog alias
6685
Legacy friendly alias
MILKA-Land
Събития
Забавление
София
България

Comments7

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 11 месеца
Ние имахме намерение, но просто като видяхме опашката, се отказахме, нямахме толкова време да висим. И нерви...за мен. Мразя да вися по опашки.
momo
momo преди 19 години и 11 месеца
Ами в петък като видях опашката и аз се отказах. Обаче в събота цял ден мислих и говорих само за това. В неделя сутринта приятелят ми каза "Отивай!" и сега никак не съжалявам, че го послушах. Щеше да е голяма загуба за мен да изпусна това.

Много лошо впечатление ми направи майка, която се цупеше и не искаше нито да чака, нито да влиза, а малкото момиченце се молеше със сълзи на очи. Добре, че бащата беше по-свестен и остана с детето на опашката, а сърдитата му съпруга висеше на отсрещното кафе. Диалогът бе следния:
жената: "Не мога да чакам на такова нещо в тази жега."
мъжът: "С какво си по-различна от другите, които са се наредили вече?"

Струва ми се, че много добре й го каза. Аз никога няма да откажа подобно нещо на детето си, заради някакво си чакане под слънцето.

Мисля, че ти, Eowyn, макар сега да не си намерила време и нерви, заради себе си, щеше да го направиш за една малка дърпаща те натам ръчичка...
shtepselinka
shtepselinka преди 19 години и 11 месеца
Оооо много яко е било, аз все си мислех, че само магазинчета има вътре!
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 11 месеца
Аз бях с леля ми и братовчедка ми , че и бебето. Братовчедка ми каза : "Аз сама ще се наредя" и леля ми и вика: "Реди се, ние отиваме да ти донесем храна и вода за 3 дни" :) Иначе ако много настоява детето, ще го заведа, нали съм добричка...Макар че подобни неша не са ми по вкуса...Не,че не обичам шоколад...Ама толкоз комерс...Дразни.А и като знаят,че ще е такава бутаница, защо само 3 дни?!Сега ми кажете,че нямат да платят за повече...Айде бе...
lacrima
lacrima преди 19 години и 11 месеца
Здравей Момо, благодаря ти, че не си се отказала да влезаш, въпреки голямата опашка. Струвало си е точно за да заснемеш това хубаво нещо точно за такива като мен, които не можаха да отидат, защото първо незнаех, а бях и на работа. Много е хубаво и най-вече очичките на веселите деца, които си снимала.
edinotwas
edinotwas преди 19 години и 11 месеца
Моме, както казва Малката фея, благодарим. Хубаво си направила че си снимала, но имам една молба:
Дай коментар на снимките.
Така ще се ориентираме по добре и ще ни е още по интересно :)
momo
momo преди 19 години и 11 месеца
Прав си, edinotwas! Вече всички снимки са преименовани.
By momo , 14 May 2006
изтрито

Legacy hit count
738
Legacy blog alias
6522
Legacy friendly alias
Падаща-звездао
Размисли

Comments

By momo , 8 May 2006
Четейки постинга на Orri, ми хрумна идеята да си напишем и ние една такава приказка. Страхотна игра, не мислите ли?
Правилата са следните:
- Всеки пише в коментар продължение на приказката в няколко изречения.
- Не може да има два поредни коментара от един и същ автор.

Нека някой от вас започне като напише първите изречения! :))
Legacy hit count
7534
Legacy blog alias
6455
Legacy friendly alias
Да-напишем-приказка-
Забавление
Приказки

Comments34

aragorn
aragorn преди 20 години
Драконът и феята

Луната бавно показа жълтото си лице, иззад прокъсаната дреха на един заспиващ облак.
Вятърът разказваше шепнешком  приказка за лека нощ на смълчаните дървета, а кацналата в клоните на вековния дъб сова с учудени очи наблюдаваше феите, които се събираха на поляната за среднощния си танц.

momo
momo преди 20 години
Феите се носеха напред и назад, нагоре и надолу изпълвайки пространството с красота. Цветните им воали галеха нежно нощта, а луната им ръкополяскаше. Тишината бавно се превръщаше в мелодия, когато изведнъж се чу тропот. Феите спряха своя танц, дърветата настърхнаха, а совата шумно отлетя.
Lilia
Lilia преди 20 години
Тропотът постепенно се увеличаваше, и се превръщаше в тътен. Всички феи се разбягаха, освен една - най-малката и най-нежната - Маги.
Тя със страх извърна глава към увеличаващия се шум отвъд дърветата. И ужас - зад големия петвековен дъб се зададе Дракона Драго - страшилището на цялата гора. Драго пристъпваше бавно и сигурно, знаейки силата и влиянието си. Иззад облака луната изгря в пълната си красота - беше пълнолуние. Поляната се изпълни с онази вълшебна лунна светлина, листата заблестяха и затрептяха, тревичките и цветенцата вдигнаха главички, за да видят какво става. Маги също гледаше учудено с големите си теменуженосини очи.
veselin
veselin преди 20 години
С два отскока, драконът Драго се сгромоляса на поляната, точно до феята Маги и я сграбчи в огромната си лапа. Острите му зъби проблясваха зловещо на лунната светлина, а сива паст кипеше от устата му. Ноздрите му се разширяваха застрашително и струйки дим излизаха от тях. Дишането му наподобяваше по-скоро ръмжене. Неописуем глад се четеше в очите му.
Lilia
Lilia преди 20 години
Маги мигаше уплашено с големите си ресници, докато..., о чудо - лунната светлина изцяло обля Драго. Драконът постепенно започна да се смалява и изтънява, докато се превърна в красив млад рицар. Прекрасните му черни очи гледаха мило изплашената Маги.
momo
momo преди 20 години
Тъмни и черни очи, влажни, в които феята видя много мъка, но също решителност. Тя понечи да погали буйната коса на младежа, но той с ловко движение хвана ръката й, извика "Бягай!" и отблъсна Маги от себе си. В следващия миг, облак покри луната, а драконът си отиде събаряйки огромни дървета с мятащата се отзад опашка.
Serenity
Serenity преди 19 години и 11 месеца
Маги с разтуптяно сърце полетя уплашено далеч от поляната, а душата й се свиваше от някакво странно вълнение и трепет. Тя бе стигнала почти края на гората, където в едно вековно, обрасло в зелен бръшлян дърво беше домът на феите, когато внезапно осъзна, че е загубила пръстенчето си. Онова пръстенче, което всяка фея има, изградено от бисер, роса и листенца от маргатитка. То съдържаше в себе си сила и никога не биваше да се губи.
Маги се обърна и полетя обратно към полянката. Трябваше да е там! Спомни си, че се беше поизхлузило, докато танцуваше смеейки се ръка за ръка със сестрите си. Щеше да го търси до сутринта ако трябва.
На поляната луната клонеше към залез и избледняваше сред клоните на дърветата.
А там, на един голям камък по средата на поляната седеше красивият млад рицар и плачеше..
jofita
jofita преди 19 години и 11 месеца
Маги просто спря, замръзна на място. Наблюдаваше принца с неудомение и мигаше с красивите си очички. Странно непознато чувство обзе тялото й и малкото й сърчице се изпълни с болка. Тя изпита огромна нужда да отиде до принца и да го прегърне, да се вгледа в огромните му черни очи и сякаш знаеше, нещо й подсказваше, че той ще прочете в погледа й онова, което може да му помогне.
Да, тя трябваше да отиде при него, въпреки че не биваше. Няма това право. Бавно едва отмествайки крака тя се запъти към него. А всичко около нея беше притихнало. Всичко бе замряло в очакване. Дори луната надничаше изпод клоните на дърветата от любопитство. Вятърът, който преди това си играеше с клоните и листенцата сега кротко беше приседнал на върха на една еличка и наблюдаваше ситуацията, като отвреме навреме казваше по едно: "шъъъъъъъъ..." Сърцето на Маги биеше неудържимо и ударите му се учестяваха с приближаването. И силна топлина изпълваше тялото й. Принцът продължаваше да плаче,тихичко. Не беше усетил нейното присъствие. Маги стигна до него, сърцето й щеше да изскочи. Постоя малко така като просто го наблюдаваше. Беше прекрасен с хубава коса. Без да разбере как ръчичката й вече галеше косата му, принца бавно вдигна главата си и я погледна. Такава болка имаше в погледа му.
Маги се изплаши. "Какво го е наранило толкова много?" - питаше се тя. Погали лицето му и изтри сълзите му. "Аз съм тук,миличък." - прошепна едва доловимо Маги и думите излезнаха направо от сърцето й. Тя понечи да дръпне ръката си, но принцът я задържа. Погали я нежно и после я целуна. "Светът е ужасен, мила моя. Толкова жесток и студен."...........
momo
momo преди 19 години и 11 месеца
- Ето - говореше принцът и сочеше луната - аз съм такъв, какъвто ме виждаш, само докато тя е там горе. Скрие ли се зад облак кожата ми загрубява, покрива се с люспи, а устата ми започва да бълва огън, който поглъща хора, животни, дървета. Обречен съм да скитам сам и зъл в тъмнината, мразен от всичко живо.
Той разтвори шепата си и Маги видя в нея пръстена си.
- Вземи това, за което се върна и бягай, хубавице! Бягай преди звярът Драго да те подгони!

bub4eto
bub4eto преди 19 години и 11 месеца
...Но..-успя само да пророни малкта фея.
Луната се скри сякаш за миг,първите слънчеви лъчи,меки и нежни погалиха кристално чистото и лице.
Маги погледна своя красив принц и видя в очите му сълзи,кристално чисти,омайващо прозрачни като капчици утринна роса. През една от тях,като през лупа тя видя душата му, тръпнеща,търсеща обич и нежност. Магия, истинска магия, която малката фея искаше да продължи вечно.
А слънцето бързаше, ровеше из снежно пухкавите облаци, проправяше си път бързо и настойчиво, сякаш изгряваше за първи и последен път. Като малко дете нетърпеливо да докосне дълго мечтаната играчка, слънцето сякаш губеше търпение да достигне с изпепеляващите си лъчи изпълненото с трепети сърце на принца. Дори вековните дървета, за които слънцето беше като майка отпивайки от сълзите на принца, вниквайки в неговата малка и пълна с тъга душа опитаха да продължат магията. Обгръщайки се като влюбени готови да застинат в статуя на вечноста, те пазеха
принца от настоятелните слънчеви лъчи. Вятърът задуха силно и прикани всички облаци на помощ.
Но слънцето безотказно продължи да провира лъчи, копнеещи да докоснат приказният принц.
...И се случи...светлина огря лицето му. Магията се изпаряваше..дълги нокти пробиха нежните принцови ръце, люспи покриха бялото му като сняг лице, риданията му се превърнаха в животински рев... вятърът издуха малката фея на далаче, за да я предпази от жестокия звяр.
Маги погледа през сълзи чудовището, в което се превърна нейният принц, разпери крилца и отлетя, знаейки че трябва да намери начин да развали злата прокоба тегнеща върху добрата иначе душа на принца...
lacrima
lacrima преди 19 години и 11 месеца
На път за вкъщи Маги седна съкрушена на един пън ридаейки. Но бързо избърса сълзите си защото се сети ''Каква фея е ако не може да помогне на принца".

Желанието и да помагне на принца се увеличаваше с всяка измината секунда, тогава както винаги става когато желаем нещо много силно, тя се сети:

Когато беше по-малка нейните по-големи сестри и бяха разказвали за един Елф които бил приятел на малките феи и им помагал в трудни моменти.

Маги бързо полетяла към своя дом да предупреди сестрите си, че заминава..............
momo
momo преди 19 години и 11 месеца
Феите не се зарадваха от новината. Обичаха много малката си сетричка, а тя винаги бе тъй палава и смела, че те вечно се бояха да не й се случи нещо. Маги не умееше да се пази. Заради детското си любопитсво и желанието си да помага често попадаше в опасни ситуации.
С мъка гледаха те как тя отлита далече от гората през полето, през океана и още по-нататък, за да открие един Елф, приятел на феите, за когото не бе съвсем сигурно, че съществува. Дори бръшлянът около вековното дърво проплака.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 11 месеца
(Досега тайничко ви се възхищавах, но понеже аз си чакам продължението на приказката, а пък то нещо се забави, та реших да се вмъкна с коментар и да ви кажа явничко, че тук всички автори до един сте страхотни:)) 
momo
momo преди 19 години и 11 месеца
Queen, защо не се включиш и ти?
bub4eto
bub4eto преди 19 години и 10 месеца
За първи път малката фея щеше да прекрачи границите на фейското царство.Много бе слушала за страшните земи разпростиращи се на запад от нейния слънчев дом,същата посока, в която тя сега летеше.Тръпки полазиха по финните и крилца,мисълта за страшни чудовища,зли вещици и необятна тъмнина накараха най-закътаните крайчета на нейното сърчице да потреперят от ужас.За миг тя бе готова да се върне обратно при свойте сестри,но си спомни очите на принца пълни с толкова мъка и отчаяние.

-...Трябва да му помогна,трябва да го спася от злата участ!!!-помисли си Маги....

momo
momo преди 19 години и 10 месеца
Минаваше покрай трънливи поляни и гъсти гори, тъмни блата и песъчливи райони и никъде не спря. Най-после, когато започна да се свечерява, тя се спусна към повърхността на едно езеро, решила да преспи в листата на красива водна лилия. От толкова време не бе виждала цвете и сега така се зарадва. Изненадата й бе голяма, когато щом наближи езерото установи, че лилията е кристална, а водата чист лед. Тя заплака и там, където падаха сълзите й от земята подаваше листенца мъничка теменужка, въпреки всичките бурени и тръни, които нараниха краката на феята.
Serenity
Serenity преди 19 години и 10 месеца
Цветето израстваше бързо пред очите й и започна да ухае толкова силно, че Маги неволно се усмихна. Наведе се и нежно допря устни до сладко миришещите листенца. В този миг усети тласък, земята под нея потрепери. Тя уплашено се издигна малко във въздуха и се огледа.
Ледът в езерото се беше пропукал и водата излизаше на повърхността. Всичко се топеше толкова бързо, че тя само гледаше с широко разтворени големи очи.
Съвсем скоро цялото езеро бе отново искрящо синьо, от леда нямаше и помен, а в далечината нещо се плискаше почти незабележимо. Маги се усмихна и понечи да продължи по пътя си, когато видя, че плискащото се нещо се приближава. Различи огромна, мяркаща се за миг яркозелена рибя опашка и затаи дъх, издигайки се още нагоре за по-сигурно. Очаквайки да види някое страшно водно същество, тя усети как сърцето й започва да бие все по-бързо.
Какво беше удивлението й, когато над водата внезапно се издигнаха две бели ръце, дълга руса коса и две светлосини очи, които усмихнати се устремиха в нея...
- Лилийната русалка! - неволно извика Маги...

momo
momo преди 19 години и 10 месеца
- Какво търсиш чак тук, приказно създание? - проговори русалката. - Нима не знаеш, че над тези земи сега царува злата вещица Подлост? Скрий се преди да е дошла да те превърне в ледена статуя или още по-лошо в диамантено бижу, което да окичи на врата си.
momo
momo преди 19 години и 9 месеца
Понеже повече от месец никой не се включи, в разрез с правилата, ще пиша...

Преди Маги да успее да отговори момичето от езерото я хвана за ръката и придърпа към себе си. Феята усети как ледена вода обгръща тялото й. Кожата й настръхна от студ и страх. Русалката я водеше все по-надолу и по-надолу, а дъното на езерото сякаш не съществуваше.
momo
momo преди 19 години и 7 месеца
Очевидно само аз се забавлявам...

- Къде отиваме? - осмели се да попита Маги.
- При татко. Той ме прати да те посрещна преди Подлост да те открие. Бързо, защото тя е готова да прелее езерото в друго корито и пак да го върне, само за да те намери!
- Защо съм й?
- Нима не знаеш?! - очите на русалката се разшираха и впериха в лицето на феята. Недоумението, което прочете в изражението на Маги, я притесни. Тя заплува по-бързо. Спътницата й вече едва успяваше да я следва.
lacrima
lacrima преди 19 години и 7 месеца
И така малката фея и русалката се спускаха към дъното на езерото, където ги очакваха......

Близо до езерото драконът Драго опустошаваше малкото останали храсти, но едно трънче заседна между пръстите му. Той се спря, за да го извади. Погледна ръката си и какво да види - парченче от панделката на Маги се беше закачило за нокътя на кутрето му.
Издърпа трънчето, след което са загледа в парченцето панделка. Приближи го по-близо до очите си. Зачуди се от къде се е появило. И колкото повече го гледаше, толкова повече неща смътно се нареждаха в спомените му. Спомни си луната, гората, пръстена и чудната, смела малка фея...
Това миниатюрно парченце плат беше вълшебно. То си беше част от Маги.
Драго не искаше да загуби хубавото чувство, което се породи от спомените за феята. То беше нещо ново за него, непознато до сега. Искаше да я види пак. Беше забравил името й.

momo
momo преди 19 години и 6 месеца
Веднага щом пристигнаха в дома на Лилийната русалка, на Маги бе предоставена уютна стая със завеси от водорасли в най-различни цветове и едно сладко коралово легло с форма на раковина. Тя се загледа в мозайката от морски кончета под краката й. Не знаеше на чий творец е дело подът, но хилядите мънички миди по него образуваха невероятна картина.
Феята се отпусна на леглото и едва сега почувства умора. Не усещаше краката си, а тялото й жадуваше за сън. Тя притвори леко очи без да спира да гледа водните кончета, които сега бяха вече в сънищата й.
Serenity
Serenity преди 19 години и 5 месеца
Изведнъж усети нещо. Някой нежно я разтърсваше за рамото. Oтвори ясните си очи и видя русалката да я гледа с нежност, но и с тревога.
- Маги, ела с мен. Ще те заведа при татко. Той иска да говори с теб.
- Сега ли?
- Да...
Хванала русалката за ръка, Маги пое пътя под кристалните сводове на дома, където я бяха приютили. Това беше цял дворец, с цвета на пясъчен замък, украсен с безброй лилии. Така стигнаха до една огромна зала, където на огромен, царствен трон седеше речният крал, бащата на всички лилийни русалки. Той повдигна белокосата си глава и Маги видя благите му воднисто сини очи. Двете се приближиха към него и малката фея коленичи в нозете му.
- Значи най-после дойде -- тихо продума той и нежно погали косата й..
momo
momo преди 19 години и 3 месеца
- Не вярвах, че някога ще те видя пак, прелестно създание... - Тежка сълза се търкулна по лицето на краля.
Той се опита да прикрие този изблик на нежност като стана и закрачи из стаята.
- Един път вече феите те взеха от мен и направиха своя сестра. Ала сега, когато си тук отново, няма да позволя на никого да ни раздели...
Маги истински се разчувства от думите на Речния крал. Тя прегръщаше ту него, ту Лилийната русалка и не спираше да плаче. Беше объркана. Радостна. Тъжна.
По-късно вечерта в двореца имаше приказен бал. Водните обитатели празнуваха завръщането на любимата дъщеря на краля. Тя бе взета от феите още щом се роди и скрита при тях, колкото се може по-далеч от владенията на злата Подлост. Вещицата безброй пъти се опитва да открие детето и да го унищожи и когато всичките й търсения отставаха напразни, тя най-после се отказа и притаи в мрачния си замък. Надяваше се, че Маги, където и да е тя, никога няма да се върне, за да застраши властта й. Само едно нещо на света беше по-силно от нейната злоба, само едно... И това бе усмивката на малката фея. Една усмивка, отправена към нея и Подлост щеше да се пръсне на хиляди парченца звезден прах. Добре, че никой, освен нея, не знаеше това.
perlata
perlata преди 19 години и 3 месеца
Когато удари 12 часа и балът беше в разгара си, изведнъж огромно вълнение разлюля водата на езерото. Всички поданици на кралството учудено погледнаха към повърхността и видяха огромното отражение на дракона Драго. Той се опитваше да погледне през прозрачните води на на езерото, за да намери своята любима фея. Но в устрема си да го направи, той толкова силно плискаше водата, че всички участници в бала си помислиха дали предизвиканите вълни няма да ги отнесат и се скриха из дълбините на водната шир. Само Маги позна силуета на своя "драконов" принц и с присъщата си усмивка се втурна нагоре към плискащите се вълни.
savar6en
savar6en преди 18 години и 11 месеца
Благодаря ви, хора, приказката е страхотна. Много ми хареса. Продължете я задължително.
momo
momo преди 18 години и 11 месеца
- Принце! - извика тя, подавайки се вече над водата, а в отговор чу само тъжното скимтене на драгона, от чиято уста наместо думи, излизаше единствено огън...
Феята, макар и със страх, продължи нагоре към него. Спря се точно пред лицето му, махайки с крилца във въздуха, готова всеки миг да отлети. Съзнаваше, че само една принцова въздишка е достатъчна да я превърне във въглен, но нещо неудържимо я привличаше у Драго. Това беше присъщото й желание да помага на изпадналите в беда, но преди всичко в чудовището тя виждаше красивия млад принц, чиито нежни ръце и силни рамене, разтуптяваха сърцето й.
Драгонът й показа парчето панделка, понеже не можеше да говори... Той толкова много харесваше тази малка фея. Усещаше, че нежното създание го разбира и без думи... затова никак не се учуди, когато Маги се метна на гърба му и посочи с пръст високата планина, където, според Лилийната русалка живееше мъдрият и добър Елф, приятел на всички цветя и феи.
savar6en
savar6en преди 18 години и 11 месеца
momo, позволяваш ли да се включа и аз?
momo
momo преди 18 години и 11 месеца
Позволявам ли?! Очаквам го с нетърпение! Всеки е добре дошъл да се включи. :)
А и на теб дължа това, че днес си припомних приказката и дописах малко.
Хайде давай да я свършваме, че вече имам прескрасна идея за следващата!
savar6en
savar6en преди 18 години и 11 месеца
Феята се втурнала към Драго, но изведнъж за крака я хванала Лилийната русалка. Но за нещастие от въздуха започнали да прииждат феи. И все пак разкъсали горката Маги. Голямото й сърце паднало на врата на Драго и вечно му нашепвало 'обичам те'.
savar6en
savar6en преди 18 години и 11 месеца
Трябва да бъда скаран с правилата, но все пак momo това форум за големи ли е? Аз съм само на 12.
momo
momo преди 18 години и 11 месеца
Това не е форум, а блог т.е. място, което може да ти бъде като личен дневник, пространство, където да публикуваш свои мисли, неща, които са те развълнували и друго.
Няма ограничения за възрастта, но ще те помоля да пишеш на кирилица.
Serenity
Serenity преди 18 години и 11 месеца
Това май беше краят ?! Много ненамясто.. неочакван и лош =(( Но .. явно такава беше съдбата на Маги... беше в ръцете на всички нас и така се получава... Но... феите разкъсали Маги ?! Не разбирам... Няма значение.

Ще започнем ли друга приказка?
momo
momo преди 18 години и 11 месеца
Serenity, имам изненада за теб - това не е краят. Измислих продължение, след малко го пускам.

PS. Eто!
By momo , 8 May 2006
Нашият пластилинов конкурс приключи преди около седмица. Тръпна в очакване на резултатите. Не се включиха много блогери, но затова пък малкото изпратени композиции са направени с толкова въображение, че на журито никак няма да му е лесно.

"Кинг Конг" автор:Калоян
DSC04508

"Жирафче" автор:Траяна
DSC04509

"Ламята Цвети" автор:Shogun
LamjataCveti

Композиция на Тош:
b0023

Композиция на momo:plastilin 003

Ред е на queen_blunder да се включи с резултатите! (Queen, изпратих ти всички снимки по пощата. Понеже нямам отговор от теб, моля те, кажи ми, ако не си ги получила.)


Legacy hit count
1023
Legacy blog alias
6452
Legacy friendly alias
Пластилинови-композиции

Comments9

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години
Момо, прости ми, не съм си отваряла пощата :(

Днес ще създам организация по оценяването стига в компютърната зала да има интернет, че напоследък често изчезва връзката.
Eowyn
Eowyn преди 20 години
Не знам дали моето мнение се включва в оценяването, но определено съм за жирафа, много е сладък.
А на Тош,честно казано, хич не ми стана ясно какво представлява...Само надписа ПЦ разгадах...
momo
momo преди 20 години
Композицията на Тош е много интересна, но само от една снимка наистина не може да стане ясно. Ще се постарая скоро да кача в галерията и останалите снимки, за да се добие пълна представа.
momo
momo преди 20 години
Много благодаря на queen_blunder и прекрасното й жури! :)
Таничка може само да се гордее с Калоян и Траяна, които с "Кинг Конг" и "Жирафчето" почти не дадоха шанс на останалите. Браво на тях!

Искам да отдам дължимото на Shogun и Тош, понеже в техните композиции има най-много въображение и аз смятам, че са доста идейни. Queen е права, че децата просто не са успяли да разберат смисъла на компютърния маниак.

LamjataCveti1
Ламята Цвети е много готина и искам да има приказка за нея!

c0000

c0001

Още снимки на всички фигури има тук!
veselin
veselin преди 20 години
Ехааааа! Направо, голям кеф беше да разгледам композициите. Всички много са се постарали! :)
Моите фаворити бяха Жирафът и Ламята. Но всички композиции са направо приказни :))))))
acecoke
acecoke преди 19 години и 11 месеца
Мда, композициите са невероятни. Също така се впечатлих и от подхода на Куинката към журито - СУПЕР! Съжалявам само, че не успях да изпратя моите снимки, ама съм сигурен, че е било за добро. Все пак сексуална композиция с мъжки змей и работник по гащеризон (имаше и жена блондинка :)) си е доста потресаващо за третокласници :)))
Tanichka
Tanichka преди 19 години и 11 месеца
На нас всичките ни харесаха много - жалко само, че не се получи масовост, и че 2 от фигурите са от семейството... Присъединявам се към Ейси относно "сексуалната композиция", въпреки, че очаквах момците третокласници да оценят по-подобаващо каката с пола, дето е всъщност без пола, но с пъп...

Ох, затъжили сме се за каки с поли "без поли"... Тук са едни облечени, закопчани, няма пъп, няма цици-мици, само тениски и дънки... Като отиде някой клиент мириканец до Пловдив и после говори в петостъпен ямб за българките и какви били "без поли", като в пийп-шоу гаджетата... Завалии.... Та очаквахме повече от Бг третокласниците, ама като е - йок, Кинг Конг (който всъщност е и Кин Конк, Кин Конг, Кинк Конк) ще черпим и това е!

Иначе наздраве на всичките участници -  а на журито: поздрав с Кока-Кола, че педагожката не спи и ще ме резне, ако е с нещо друго...

borislava
borislava преди 19 години и 9 месеца
ооо, страхотни са композициите, а и самата идея да се направи такъв конкурс! представям си как хората, които са участвали, се зарибяват, отиват да си купят пластелин и после въртят и сучат, оплезили езици... адски освежаващо! на мене най-много ми допада жирафчето, а също и джапанките на приятелитеSmile композицията на Тош, заради която съм тука, понеже ми казаха за нея, и аз не я разбрахEmbarassedно може би се дължи на снимките - не мога да разчленя елементите на композицията по тях. Класацията на Куин също е мн добре изпълнена, а и предполагам, че децата мн са се забавлявалиSmile

поздрав най-сърдечен!
momo
momo преди 19 години и 9 месеца
В момента подготвям един не по-малко интересен конкурс :) Ммм.. ще ви кажа за него като обмисля добре всичко.. То ще е нещо повече от конкурс, понеже ще си има продължение... Ох.. няма да издавам!
By momo , 4 May 2006
Не знам защо след горещото мляко с две лъжички течен шоколад, което погълнах тази сутрин, реших да започна да пиша именно за сладоледа.
Ето какво намерих в нета по темата:

Според британски учени сладоледът прави хората неимоверно щастливи. До тези изводи специалистите достигнали след проведени научни изследвания. По време на опитите били сканирани мозъците на хора, които непосредствено преди това са яли ванилов сладолед. Отчетена е мигновена реакция на мозъчните вълни и то в тези части на мозъка, които се активират при голяма парична печалба или слушането на любима музика.

ИСТОРИЯ(Доста е дълга, та можете направо да прескочите на интересните факти по-по-долу...)

През 62 г. сл.Хр. в древен Рим за император Нерон за първи път бил направен сладолед. Той карал свои пратеници да търсят лед из планините, за да може да похапва замразен плодов сироп, който много напомня днешните плодови сладоледи. Те смесвали леда и снега донесен от робите с нектар, плодове и мед, а Нерон се наслаждавал на така приготвения десерт. Той до такава степен бил пленен от сладоледа, че построил специални студени стаи под императорския дворец в които съхранявал снега.

В 600 г. сл.Хр. в Китай към този състав започнали да добавят мляко. Много любопитни неща са изобретени в Китай – чадърът, очилата, фойерверките, но най-вкусното и най-студено китайско изобретение е сладоледът. Готвачите на китайските императори смесвали сняг и лед от планините с плодове, вино и мед, за да приготвят вкусен десерт, с който владетелите се освежавали докато си почиват.

През 1295 г. италианският пътешественик Марко Поло се върнал от Китай с рецепта за правене на снежен сладолед (подобен на днешния воден сладолед). Според неговата рецепта се смесвали биволско мляко и сняг, за да бъде по-кремообразен. Тази идея за смесване на мляко и сняг добила популярност и скоро богатите италианци започнали да приготвят сами десерта.

Началото на сладоледа, какъвто го познаваме днес, започва през Ренесанса в Италия. Избликът на творчество през този период се разпрострял във всички посоки, и вдъхновил готвачите да забъркват подсладени сметанови смеси, станали известни като италиански сладолед, или “gelato”. Въпреки това, сладоледът останал специален десерт предназначен само за богатите.

През 1533 г. Катерина Медичи става кралица на Франция, след като се омъжва за френския крал Анри II. Едно от нещата, които взима със себе си от Италия е рецептата за правене на замразено мляко. Скоро всички готвачи във Франция започват да приготвят вкусния десерт. Един от тях отворил магазин в които продавал новата ледена наслада. Той бил и първият готвач, който прибавил вкусове като шоколад и ягоди към замразеното мляко.

Сладолед се сервирал и в двора на крал Луи XIV. Друг хитър френски готвач занесъл тайната рецепта в Англия. Кралят на Англия Чарлз I давал веднъж пищен банкет за своите близки. Блюдата били великолепни, но десертът все още предстоял. Кралският готвач бил приготвил някакъв нов десерт. Той бил студен и приличал на току-що паднал сняг, но много по-кремообразен и сладък отколкото други десерти. Гостите били очаровани, както и самият Чарлз, който извикал готвача настрана и го помолил да не издава на никой тайната рецепта на ледения крем. Кралят искал деликатесът да бъде сервиран само на кралската маса и предложил на готвача пари, за да пази рецептата. След време обаче, Чарлз изпаднал в немилост и бил обезглавен през 1649 г. След смъртта му готвачът продал рецептата на група богати търговци. След като станало известно приготвянето му, сладоледът се разпространил из цяла Европа.

Предназначен все още единствено за богатите, сладоледът придобива известност през 18в. от двете страни на Атлантика.
Събирането на лед за търговски цели от места със студен климат и транспортирането му до населените места се развива от началото на 19в. Taка леденият десерт става достъпен и за обикновените хора. Италия продължава да е водеща в производството му. В други страни, особено САЩ, сладоледът също става популярнен.

През 1904г. в САЩ се появяват вафлените кофички. Фунийката е дошла от Сирия и е подобна на местните традиционни тънки питки или накратко - арабски хляб.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ

Гениалната американка Нанси Джонсън, създава прототипа на днешните фризери. Всъщност това било метална кофа, обвита със сол и лед. Милата женица дори получила патент за уреда си, който се разпространил мигновено. Незнайно защо, тя продала правата над изобретението си за скромната сума от 200 долара на Уилиам Янг, който спечелил много пари.

Сладоледът на клечка бил открит случайно. Смес за сладолед била оставена да замръзва, но невнимателен работник забравил пръчките за разбъркване в сместа. Всяко зло за добро. Вместо уволнение той получил повишение и радостта на всяко дете, което облизва лакомо сладоледената си пръчица.

Сладолед с вкус на водка е пуснат на пазара в Австралия преди около две години. “Упойващото” разхладително предизвиква както въодушевление, така и вълна от протести от страна на обществените организации. Активистите се опасяват, че сладоледът Illicit Vodka Cranberry Magnum ще превърне децата в алкохолици.... :)

И такаа.. Ванилов или шоколадов го предпочитате?

Legacy hit count
720
Legacy blog alias
6374
Legacy friendly alias
Наслада-от-вкуса-на-любим-сладолед---

Comments2

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години
... и друг път не казвай да прескачаме, като четем, защото на мене всичко ми беше интересно:)

На въпроса - обичам ванилов сметанов сладолед с шоколадова глазура или това е любимото ми "Ескимо", което си е класика в жанра:)
Shogun
Shogun преди 20 години
За мен - два големи сметанови, моля, с шоколадова глазура и карамел...

Tongue out
By momo , 3 May 2006
Рисунките на снега върху прозорците?
Силуетът на цигарения дим?
Дъгите върху обвивката на сапунените мехури?
Облакът, който прилича на хипопотам?
...

Това е анкета и очаквам от вас да ми отговорите. В коментар или пък в отделен постинг. Колекционирам прекрасни неща, помогнете ми да попълня сърцешкафа си.
Половината от вас отговориха, че очакват в общност Сапунени мехури да се пише за малките вълшебства от ежедневието. Аз ще пиша! Дайте ми обаче тема. Къжете какво ви харесва, кое ви очарова, защо сте щастливи...

Усмивки на всички!
momo

Legacy hit count
667
Legacy blog alias
6360
Legacy friendly alias
Кое-е-вълшебно-
Вълшебства

Comments2

shtepselinka
shtepselinka преди 20 години
Ооооо има толкова много вълшебни неща!!!! Вълшебни са мъничките бебешки ръчички, свити в голямата длан на татко, вълшебни са камъчетата, които реката изглажда с годините, вълшебни са отблясъците на свещите по тавана, вълшебен е блясъкът в очите, които така и не можеш да запомниш какъв цвят са, вълшебство е, когато те събуди гугутка, или мекото сияние около полумесеца, тишината във вътрешния двор, заскреженото клонче, паяжина с роса, майски бръмбар на слънце и какви ли не още  приказни работи... Smile
Shogun
Shogun преди 20 години
Подписвам се под коментара на Щепси.

Не мога да го кажа по-добре.
By aragorn , 27 April 2006
По клоните на нацъфтелите череши
насядали са елфи замечтани.
Помахват със криле -
от вятъра погалени.
Усмихват се - замаяни,
от щастие пияни...
A пък
под клоните на китните дръвчета,
вървят,
забързани на някъде-си хора.
Главите си не вдигат
и не виждат Пролетта.
Вълшебството й чудно
не усещат.
За сиви работи говорят...
И жалко -
само някои от тях
с душите си
проникват в таз омая,
в която ги потапя Пролетта! З
а цветни приказки мечтаят -
само няколко от тях,
завинаги останали деца...
Legacy hit count
973
Legacy blog alias
6260
Legacy friendly alias
Пролет-в-Момоландия
Поезия
Вълшебства
Когато децата говорят...
Сезони

Comments2

momo
momo преди 20 години
Прелестно е!
След един чертеж по масивни, ще седна и ще удостоя това с подходящ отговор..
Esy
Esy преди 20 години
Вълшебно е!
By momo , 27 April 2006

Беше късно. Той не знаеше колко точно, струваше му се много.. във всеки случай някъде през нощта. Часовник нямаше, защото мисълта, че някой ще му брои времето го вбесяваше. Никак не обичаше ограниченията. Харесваше му да отделя на слънчевите залези тъкмо толкова минути, колкото бе нужно.

Повъртя се из леглото, после из стаята. Сънят не искаше да дойде. Долу самотна улична лампа наблюдаваше котараците по керемидите. Не беше студено, затова грабна единствено шапката си и излезе.

Тъжна тъмна улица. Стари сгради с малки прозорчета и нито едно не светеше, нито едно... Вятърът си играеше с короните на дърветата. Луната си почиваше в сянката на облак. Тежеше й големият корем.

Мина покрай градския фонтан. Не устоя на изкушението и топна ръцете си в него. Опита се да напръска едно куче, което побягна смутено и огласи със скимтенето си спящия квартал. Пожълтяха няколко прозорчета. Сънени хора дръпнаха перденцата, увериха се, че децата им спят дълбоко, завиха ги по-добре и отново си легнаха.
Покрай кръчмата срещна развеселени пияници. Подмина ги бързо, но миризмата на вино продължи да го преследва още няколко пресечки по-нататък. Дрезгавите им гласове изтри от съзнанието си. Затананика си наум една мелодия, която бе научил като дете. Спомни си как веднъж гордо бе застанал пред баба си, изсвири я цялата на един дъх, а вместо похвала получи подкана да даде вода на зайците. 
Винаги бе завиждал по малко на тези животни. С дългите си уши сигурно чуваха пърхането от криле на пеперуда, чуваха звукът от разтварянето на чашка на цвете и какви ли не още приказни звуци, за съществуването на които той даже не предполагаше.
Неусетно бе стигнал до гарата. Свирката на заминаващият влак го накара да остави зайците и да се върне пак в нощната си разходка. Беше започнало да става студено. Влезе в сградата. Огледа няколкото задрямали в чакалнята. Потърси джоба си, за да даде петаче на просяка, но палтото бе останало на закачалката.
Къдрокоса жена решаваше кръстословици зад билетното гише. Тръгна натам колебливо. Постепенно набра смелост и ускори крачка. Почука на стъклото точно в момента, в който петте квадратчета за европейска столица бяха започнали да се пълнят със смисъл.

- Кажете?

- Искам един билет.

- За коя гара?

- За луната.

- Страхувам се, че не ви разбрах.

- Искам един билет за луната!

- За луната? За луната!.. - жената вече бе започнала да се задъхва от смях. Кънтящият звук огласи чакалнята и ехото на свой ред продължи да се кикоти. Това събуди чакащите пътници и те ококориха очи към гишето.

- Иска билет за луната! Билет за луната! - през сълзи говореше служителката като сочеше малкия объркан и тъжен човек пред себе си.

Подигравателни усмивки разцъфтяха по лицата на присъстващите. Смехът им обикаляше като вихрушка наоколо. Задуваше нощния скитник, убиваше го. Затвори очи. Замисли се за луната. За звездите. Представи си, че е облак. Разтвори се в пространството и отлетя. Най-после сънят бе дошъл.

Когато глупавото кискане приключи тълпата в гарата невярващо търсеше с очи някаква следа от странния човечец. Нищо не напомняше за присъствието му. Само луната отвън бе облякла рокля ирония...

momo

Legacy hit count
544
Legacy blog alias
6254
Legacy friendly alias
Билет-за-луната
Нещата от живота

Comments

By momo , 19 April 2006
"...Тези сапунени мехури бяха неуловими малки светове, които отразяваха големия свят върху безплътността на повърхността си и в ярки багри като въображението му. Бе любопитно да се види как минувачите гледаха на тези искрящи илюзии, които долитаха на улицата и правеха по-красива скучната атмосфера край тях. Някои се спираха и може би отнасяха приятен спомен от сапунените мехурчета, докато стигнеха ъгъла на улицата; други поглеждаха гневно нагоре, сякаш бедният Клифърд ги бе засегнал, като бе изпратил това въплъщения на крастотата така близо да прашната им пътека. Много от тях искаха да докоснат мехурчетата с пръстите или с бастуните си заради дребното извратено удоволствие да видят как мехурчето, отразяващо земята и небето, изчезваше, като че ли никога не бе съществувало...."

                                                                                                  Х.Хесе
Legacy hit count
650
Legacy blog alias
6077
Legacy friendly alias
Х-Хесе-и-сапунените-мехури
Литература
Вълшебства

Comments4

Lilia
Lilia преди 20 години
О, момо, Хесе ми е от любимите автори. "Сидхарта" си го препрочитам често. Но и "Степният вълк", "Демиан" и "Игра на стъклени перли" - също са чудесни. Много вълшебство има в книгите му... Благодаря ти за този откъс!
Shogun
Shogun преди 20 години
Странно - аз не съм го чела... съдейки по откъса, ще ми хареса. Наистина е много красиво.
momo
momo преди 20 години
Ето ти още един откъс тогава, с който се надявам да те убедя окончателно:

"- Това звучи толкова глупаво, такава една дума като звяр или хищник. Не бива по този начин да се говори за животните. Да, те често са ужасни, но пак са много по-истински от хората.
- Какво значи истински? Как го разбираш?
- Е, ами поразгледай някое животно, една котка, куче или птица, или дори някое от красивите големи животни в зоологическата градина, пума или жирафа! И ще видиш, че всички те са истински, че нито едно от тези животни не се притеснява и не чувства, че не знае какво да прави и как да се държи. Те не се стараят да ти импонират. Не играят. Те са такива, каквито са, като камъните и цветята или звездите на небето. Разбираш ли?
Разбирах.
- Обикновено животните са тъжни - продължи тя. - И когато някой човек е много тъжен, не защото да речем, го боли зъб или е загубил пари, а защото за един час долавя какво е положението на всичко, целия живот и тогава е истински тъжен, в такъв момент той всякога малко прилича на животно - изглежда тъжен, но по-верен на себе си и по-хубав от обикновено."
Х.Хесе
Shogun
Shogun преди 20 години
Наистина е прекрасно!