АРАГОРН         
Луната бавно показа жълтото си лице, иззад прокъсаната дреха на един заспиващ облак.
Вятърът разказваше шепнешком  приказка за лека нощ на смълчаните дървета, а кацналата в клоните на вековния дъб сова с учудени очи наблюдаваше феите, които се събираха на поляната за среднощния си танц.

momo
Феите се носеха напред и назад, нагоре и надолу изпълвайки пространството с красота. Цветните им воали галеха нежно нощта, а луната им ръкополяскаше. Тишината бавно се превръщаше в мелодия, когато изведнъж се чу тропот. Феите спряха своя танц, дърветата настърхнаха, а совата шумно отлетя.

Lilia
Тропотът постепенно се увеличаваше, и се превръщаше в тътен. Всички феи се разбягаха, освен една - най-малката и най-нежната - Маги.
Тя със страх извърна глава към увеличаващия се шум отвъд дърветата. И ужас- зад големия петвековен дъб се зададе Дракона Драго - страшилището на цялата гора. Драго пристъпваше бавно и сигурно, знаейки силата и влиянието си. Иззад облака луната изгря в пълната си красота - беше пълнолуние. Поляната се изпълни с онази вълшебна лунна светлина, листата заблестяха и затрептяха, тревичките и цветенцата вдигнаха главички, за да видят какво става. Маги също гледаше учудено с големите си теменуженосини очи.

Веселин
С два отскока, драконът Драго се сгромоляса на поляната, точно до феята Маги и я сграбчи в огромната си лапа. Острите му зъби проблясва хазловещо на лунната светлина, а сива паст кипеше от устата му. Ноздрите му се разширяваха застрашително и струйки дим излизаха от тях. Дишането му наподобяваше по-скоро ръмжене. Неописуем глад се четеше в очите му.

Lilia
Маги мигаше уплашено с големите си ресници, докато..., о чудо - лунната светлина изцяло обля Драго. Драконът постепенно започна да се смалява и изтънява, докато се превърна в красив млад рицар. Прекрасните му черни очи гледаха мило изплашената Маги.

momo
Тъмни и черни очи, влажни, в които феята видя много мъка, но също решителност. Тя понечи да погали буйната коса на младежа, но той с ловко движение хвана ръката й, извика "Бягай!" и отблъсна Маги от себес и. В следващия миг, облак покри луната, а драконът си отиде събаряйки огромни дървета с мятащата се отзад опашка.

Serenity
Маги с разтуптяно сърце полетя уплашено далеч от поляната, а душата й се свиваше от някакво странно вълнение и трепет. Тя бе стигнала почти края на гората, където в едно вековно, обрасло в зелен бръшлян дърво беше домът на феите, когато внезапно осъзна, че е загубила пръстенчето си. Онова пръстенче, което всяка фея има, изградено от бисер, роса и листенца от маргатитка. То съдържаше в себе си сила и никога не биваше да се губи.
Маги се обърна и полетя обратно към полянката. Трябваше да е там! Спомни си, че се беше поизхлузило, докато танцуваше смеейки се ръка за ръка със сестрите си. Щеше да го търси до сутринта ако трябва.
На поляната луната клонеше към залез и избледняваше сред клоните на дърветата.
А там, на един голям камък по средата на поляната седеше красивият млад рицар и плачеше..

jy7
Маги просто спря, замръзна на място. Наблюдаваше принца с неудомение и мигаше с красивите си очички. Странно непознато чувство обзе тялото й и малкото й сърчице се изпълни с болка. Тя изпита огромна нужда да отиде до принца и да го прегърне, да се вгледа в огромните му черни очи ис якаш знаеше, нещо й подсказваше, че той ще прочете в погледа й онова, което може да му помогне.
Да, тя трябваше да отиде при него, въпреки че не биваше. Няма това право. Бавно едва отмествайки крака тя се запъти към него. А всичко около нея беше притихнало. Всичко бе замряло в очакване. Дори луната надничаше изпод клоните на дърветата от любопитство. Вятърът, който преди това си играеше с клоните и листенцата сега кротко беше приседнал на върха на една еличка и наблюдаваше ситуацията, като отвреме навреме казваше по едно:"шъъъъъъъъ..." Сърцето на Маги биеше неудържимо и ударите му се учестяваха с приближаването. И силна топлина изпълваше тялото й. Принцът продължаваше да плаче, тихичко. Не беше усетил нейното присъствие. Маги стигна до него, сърцето й щеше да изскочи. Постоя малко така като просто го наблюдаваше. Беше прекрасен с хубава коса. Без да разбере как ръчичката й вече галеше косата му, принца бавно вдигна главата си и я погледна. Такава болка имаше в погледа му.
Маги се изплаши. "Какво го е наранило толкова много?" - питаше се тя. Погали лицето му и изтри сълзите му. "Аз съм тук,миличък." - прошепна едва доловимо Маги и думите излезнаха направо от сърцето й. Тя понечи да дръпне ръката си, но принцът я задържа. Погали я нежно и после я целуна. "Светът е ужасен, мила моя. Толкова жесток и студен."...........

momo
- Ето - говореше принцът и сочеше луната - аз съм такъв, какъвто ме виждаш, само докато тя е там горе. Скрие ли се зад облак кожата ми загрубява, покрива се с люспи, а устата ми започва да бълва огън, който поглъща хора, животни, дървета. Обречен съм да скитам сам и зъл в тъмнината, мразен от всичко живо.
Той разтвори шепата си и Маги видя в нея пръстена си.
- Вземи това, за което се върна и бягай, хубавице! Бягай преди звярът Драго да те подгони!

by
...Но..-успя само да пророни малкта фея.
Луната се скри сякаш за миг, първите слънчеви лъчи, меки и нежни погалиха кристално чистото и лице.
Маги погледна своя красив принц и видя в очите му сълзи,кристално чисти, омайващо прозрачни като капчици утринна роса. През една оттях, като през лупа тя видя душата му, тръпнеща,търсеща обич и нежност. Магия, истинска магия, която малката фея искаше да продължи вечно.
А слънцето бързаше, ровеше из снежно пухкавите облаци, проправяше си път бързо и настойчиво, сякаш изгряваше за първи и последен път. Като малко дете нетърпеливо да докосне дълго мечтаната играчка, слънцето сякаш губеше търпение да достигне с изпепеляващите си лъчи изпълненото с трепети сърце на принца. Дори вековните дървета, за които слънцето беше като майка отпивайки от сълзите на принца, вниквайки в неговата малка и пълна с тъга душа опитаха да продължат магията. Обгръщайки се като влюбени готови да застинат в статуя на вечноста, те пазеха
принца от настоятелните слънчеви лъчи. Вятърът задуха силно и прикани всички облаци на помощ.
Но слънцето безотказно продължи да провира лъчи, копнеещи да докоснат приказният принц.
...И се случи...светлина огря лицето му. Магията се изпаряваше..дълги нокти пробиха нежните принцови ръце, люспи покриха бялото му като сняг лице, риданията му се превърнаха в животински рев... вятърът издуха малката фея на далаче, за да я предпази от жестокия звяр.
Маги погледа презсълзи чудовището, в което се превърна нейният принц, разпери крилца и отлетя, знаейки че трябва да намери начин да развали злата прокоба тегнеща върху добрата иначе душа на принца...

Malkata feq
На път за вкъщи Маги седна съкрушена на един пън ридаейки. Но бързо избърса сълзите си защото се сети ''Каква фея е ако не може да помогне на принца".

Желанието и да помагне на принца се увеличаваше с всяка измината секунда, тогава както винаги става когато желаем нещо много силно, тя се сети:

Когато беше по-малка нейните по-големи сестри и бяха разказвали за един Елф които бил приятел на малките феи и им помагал в трудни моменти.

Маги бързо полетяла към своя дом да предупреди сестрите си, че заминава..............

momo
Феите не се зарадваха от новината. Обичаха много малката си сетричка, а тя винаги бе тъй палава и смела, че те вечно се бояха да не й се случи нещо. Маги не умееше да се пази. Заради детското си любопитсво и желанието си да помага често попадаше в опасни ситуации.
С мъка гледаха те как тя отлита далече от гората през полето, през океана и още по-нататък, за да открие един Елф, приятел на феите, за когото не бе съвсем сигурно, че съществува. Дори бръшлянът около вековното дърво проплака.

by
За първи път малката фея щеше да прекрачи границите на фейското царство. Много бе слушала за страшните земи разпростиращи се на запад от нейния слънчев дом, същата посока, в която тя сега летеше. Тръпки полазиха по финните и крилца, мисълта за страшни чудовища, зли вещици и необятна тъмнина накараха най-закътаните крайчета на нейното сърчице да потреперят от ужас. За миг тя бе готова да се върне обратно при свойте сестри,но си спомни очите на принца пълни с толкова мъка и отчаяние.

-...Трябва да му помогна, трябва да го спася от злата участ!!! -помисли си Маги....

momo
Минаваше покрай трънливи поляни и гъсти гори, тъмни блата и песъчливи райони и никъде не спря. Най-после, когато започна да се свечерява, тя се спусна към повърхността на едно езеро, решила да преспи в листата на красива водна лилия. От толкова време не бе виждала цвете и сега така е зарадва. Изненадата й бе голяма, когато щом наближи езерото установи, че лилията е кристална, а водата чист лед. Тя заплака и там, където падаха сълзите й от земята подаваше листенца мъничка теменужка, въпреки всичките бурени и тръни, които нараниха краката на феята.

Serenity
Цветето израстваше бързо пред очите й и започна да ухае толкова силно,че Маги неволно се усмихна. Наведе се и нежно допря устни до сладко миришещите листенца. В този миг усети тласък, земята под нея потрепери. Тя уплашено се издигна малко във въздуха и се огледа.
Ледът в езерото се беше пропукал и водата излизаше на повърхността. Всичко сетопеше толкова бързо, че тя само гледаше с широко разтворени големи очи.
Съвсем скоро цялото езеро бе отново искрящо синьо, от леда нямаше и помен, а в далечината нещо се плискаше почти незабележимо. Маги се усмихна и понечи да продължи по пътя си, когато видя, че плискащото се нещо се приближава. Различи огромна, мяркаща се за миг яркозелена рибя опашка и затаи дъх, издигайки се още нагоре за по-сигурно. Очаквайки да види някое страшно водно същество, тя усети как сърцето й започва да бие все по-бързо.
Какво беше удивлението й, когато над водата внезапно се издигнаха две бели ръце, дълга руса коса и две светлосини очи, които усмихнати се устремиха в нея...
- Лилийната русалка! - неволно извика Маги...

momo
- Какво търсиш чак тук, приказно създание? - проговори русалката. -Нима не знаеш, че над тези земи сега царува злата вещица Подлост? Скрий се преди да е дошла да те превърне в ледена статуя или още по-лошо в диамантено бижу, което да окичи на врата си.

Преди Маги да успее да отговори момичето от езерото я хвана за ръката и придърпа към себе си. Феята усети как ледена вода обгръща тялото й. Кожата й настръхна от студ и страх. Русалката я водеше все по-надолу и по-надолу, а дъното на езерото сякаш не съществуваше.

- Къде отиваме? - осмели се да попита Маги.
- При татко. Той ме прати да те посрещна преди Подлост да те открие. Бързо, защото тя е готова да прелее езерото в друго корито и пак да го върне, само за да те намери!
- Защо съм й?
- Нима не знаеш?! - очите на русалката се разшираха и впериха в лицето на феята. Недоумението, което прочете в изражението на Маги, я притесни. Тя заплува по-бързо. Спътницата й вече едва успяваше да я следва.

Malkata feq

Близо до езерото драконът Драго опустошаваше малкото останали храсти, но едно трънче заседна между пръстите му. Той се спря, за да го извади. Погледна ръката си и какво да види - парченче от панделката на Маги се беше закачило за нокътя на кутрето му.
Издърпа трънчето, след което се загледа в парченцето панделка. Приближи го по-близо до очите си. Зачуди се от къде се е появило. И колкото повече го гледаше, толкова повече неща смътно се нареждаха в спомените му. Спомни си луната, гората, пръстена и чудната, смела малка фея...
Това миниатюрно парченце плат беше вълшебно. То си беше част от Маги.
Драго не искаше да загуби хубавото чувство, което се породи от спомените за феята. То беше нещо ново за него, непознато до сега. Искаше да я види пак. Беше забравил името й.

momo
Веднага щом пристигнаха в дома на Лилийната русалка, на Маги бе предоставена уютна стая със завеси от водорасли в най-различни цветове и едно сладко коралово легло с форма на раковина. Тя се загледа в мозайката от морски кончета под краката й. Не знаеше на чий творец е дело подът, но хилядите мънички миди по него образуваха невероятна картина.
Феята се отпусна на леглото и едва сега почувства умора. Не усещаше краката си, а тялото й жадуваше за сън. Тя притвори леко очибез да спира да гледа водните кончета, които сега бяха вече в сънищата й.

Serenity
Изведнъж усети нещо. Някой нежно я разтърсваше за рамото. Oтвори ясните си очи и видя русалката да я гледа с нежност, но и с тревога.
- Маги, ела с мен. Ще те заведа при татко. Той иска да говори с теб.
- Сега ли?
- Да...
Хванала русалката за ръка, Маги пое пътя под кристалните сводове на дома, където я бяха приютили. Това беше цял дворец, с цвета на пясъчен замък, украсен с безброй лилии. Така стигнаха до една огромна зала, където на огромен, царствен трон седеше речният крал, бащата на всички лилийни русалки. Той повдигна белокосата си глава и Маги видя благите му воднисто сини очи. Двете се приближиха към него и малката фея коленичи в нозете му.
- Значи най-после дойде - тихо продума той и нежно погали косата й..

momo
- Не вярвах, че някога ще те видя пак, прелестно създание... - Тежка сълза се търкулна по лицето на краля.
Той се опита да прикрие този изблик на нежност като стана и закрачи из стаята.
-Един път вече феите те взеха от мен и направиха своя сестра. Ала сега, когато си тук отново, няма да позволя на никого да ни раздели...
Маги истински се разчувства от думите на Речния крал. Тя прегръщаше ту него, ту Лилийната русалка и не спираше да плаче. Беше объркана. Радостна. Тъжна.
По-късно вечерта в двореца имаше приказен бал. Водните обитатели празнуваха завръщането на любимата дъщеря на краля. Тя бе взета от феите още щом се роди и скрита при тях, колкото се може по-далеч от владенията на злата Подлост. Вещицата безброй пъти се опитва да открие детето и да го унищожи и когато всичките й търсения оставаха напразни, тя най-после се отказа и притаи в мрачния си замък. Надяваше се, че Маги, където и да е тя, никога няма да се върне, за да застраши властта й. Само едно нещо на света беше по-силно от нейната злоба, само едно... И това бе усмивката на малката фея. Една усмивка, отправена към нея и Подлост щеше да се пръсне на хиляди парченца звезден прах. Добре, че никой, освен нея, не знаеше това.

perlata
Когато удари 12 часа и балът беше в разгара си, изведнъж огромно вълнение разлюля водата на езерото. Всички поданици на кралството учудено погледнаха към повърхността и видяха огромното отражение на дракона Драго. Той се опитваше да погледне през прозрачните води на на езерото, за да намери своята любима фея. Но в устрема си да го направи, той толкова силно плискаше водата, че всички участници в бала си помислиха дали предизвиканите вълни няма да ги отнесат и се скриха из дълбините на водната шир. Само Маги позна силуета на своя "драконов" принц и с присъщата си усмивка се втурна нагоре към плискащите се вълни.

momo
- Принце! - извика тя, подавайки се вече над водата, а в отговор чусамо тъжното скимтене на драгона, от чиято уста наместо думи, излизаше единствено огън...
Феята, макар и със страх, продължи нагоре към него. Спря се точно пред лицето му, махайки с крилца във въздуха, готова всеки миг да отлети. Съзнаваше, че само една принцова въздишка е достатъчна да я превърне във въглен, но нещо неудържимо я привличаше у Драго. Това беше присъщото й желание да помага на изпадналите в беда, но преди всичко в чудовището тя виждаше красивия млад принц, чиито нежни ръце и силни рамене, разтуптяваха сърцето й.
Драгонът й показа парчето панделка, понеже не можеше да говори... Той толкова много харесваше тази малка фея. Усещаше, че нежното създание го разбира и без думи... затова никак не се учуди, когато Маги се метна на гърба му и посочи с пръст високата планина, където, според Лилийната русалка живееше мъдрият и добър Елф, приятел на всички цветя и феи.

savar6en
Феята се втурнала към Драго, но изведнъж за крака я хванала Лилийната русалка. Но за нещастие от въздуха започнали да прииждат феи. И все пак разкъсали горката Маги. Голямото й сърце паднало на врата на Драго и вечно му нашепвало 'обичам те'....


СЛЕДВА - чети коментарите!