Part of the Kaiserslautern Military Community, Ramstein Air Base serves as headquarters for U.S. Air Forces in Europe (USAFE) and is also a North Atlantic Treaty Organization (NATO) installation.

Това е първата информация, която излиза в Google няколко стотни от секундата след натискането на бутона "Търси".
Е, да, ама аз търся нещо друго:
Няколко странно изглеждащи оръфляци, омазани или с кръв, и с какви ли не мръсотии, сякаш избягали от филм на ужасите...
Вокалист с огнепръскачка, който натъртва колкото може на и без това твърдото "р" във всяка дума, който размахва нож-микрофон...
Саунд, които безжалостно "пили" до болка и без това дълбоките гънки, образувани в мозъка ви /след като вече сте "прочели" по няколко стотин пъти класиците Black Sabbath, Led Zeppelin, Deep Purple, Iron Maiden и т.н/...
Шоу на сцената неотстъпващо по нищо на най-добрите в жанра...
Това е RAMMSTEIN - групата!

Тази група попадна в полезрението ми /или по-точно - в ухо-слушането ми:)/ едва наскоро.
Ако трябва да дам характеристика на групата, тя е:
- Размазващ саунд
- Много добри вокали - и женския и мъжкия, много добра комбинация
- Добри инструменталисти
- Много добри клипове
Внимание! Музиката на тази група не е за нежни уши!
На останалите, които са решили да си отвинтят главата - приятно слушане и гледане!

Туй то. Единственият инструмент, към който имам  огромна страст и на който никога не съм свирила (освен аматьорски в старата репетиционна) ме привлича неудържимо и смятам от началото на ноември да тръгна на уроци по него...
Та търся си учител. Имам предвид сериозен учител... който наистина да ме научи да свиря, а не само да ми взима парите. Ще бъда благодарна на всеки, който би могъл да ми даде идея, координати или име на учител по барабани в София. За да действам по въпроса. За да уловя мечтата.

Странното е, че не ме е страх... Искам това толкова силно, че усещам вкуса му... Май съм станала адски упорита последната година. Все пак ми стискайте палци - за пореден път ще се хвърля в морето от музика, от което никой не излиза сух... :)

....

Миналия ден излизах с Даниел, което само по себе си беше хубаво, но още по-хубавото беше, че  трите часа на кафето почти изцяло прекарахме в разговори за музика. Бях забравила колко е прекрасно. А преди години го правех непрекъснато. Можех да изкарам целия ден с едно кафе и ... това.
Та отидохме на Виенския и се размазахме от говорене. Пак ме налегнаха спомени, особено когато той ми каза, че самият факт, че сме били в една група го кара да се гордее Не претендирам, че съм била кой знае колко добра певица, но пък Дидо е невероятен китарист и казано от неговата уста за мен значи много.

Както и да е.. отново ме налегнаха спомени за миналото, когато това беше мое ежедневие. Събирахме се в една малка стая над Търговския център. Нямахме много оборудване, повечето беше взето назаем и с ужасно качество. Пеех на микрофон  с уникално мънички размери, целия облепен с тиксо, за да не се разпадне (момчетата го наричаха "писалката"), собственост на Дидо. И пеех до прегракване, защото звукът не беше особено силен.
Обикновено отивах първа и започвах да се разпявам с неща от рода на Тина Търнър, Марая, Но Даубт, Анук и т.н. Момчетата идваха и започвахме репетицията. Не беше лесно да ги озаптява човек, толкова бяха въодушевени, че идеята за грешки изобщо не минаваше през главата им. Карах им се и ги карах да повтарят, отново и отново докато не стане добре. Дидо свиреше прекрасно, но твърде сковано. Карах го да ме гледа в очите докато свири и да следва всяко мое движение. Взимах два стола и с него се качвахме на тях и така репетирахме. По време на концерт го карах да ме следва навсякъде по сцената, само и само да не стои залепен на едно място като дърво. Накрая му хванах цаката. На блус песните се раздвижваше, просто защото го кефеха и започваше да си потропва и да се разхожда и да куфее. Затова го накарах във всяка една песен да си вкара блус мотиви и да си импровизира колкото си иска. Сковаността му изчезна и се получи страхотно :)

Барабанистът ни пък свиреше прекалено тихо и плахо и доста често забързваше и забавяше ритъма където трябва и не трябва. Това ме дразнеше непоносимо много, затова му отделях много внимание, правили сме дори репетиции само двамата. Взимах някоя палка и му тактувах - отроче на доста добър барабанист съм и имам самочувствието, че съм много ритмична. Когато нямаше палка му тактувах с ръка върху бедрото си. После се прибирах вкъщи и с учудване гледах насинените си крака :) Когато не ме слушаше (той е доста своенравен и с неоправдано самочувствие) виках Scramble на помощ. По онова време той още свиреше, беше невероятен и много ми помогна с Николай (Scramble-a  sucks като човек, но е страшен барабанист) .

Та говорехме си с Дидо за всички тия неща. Смяхме се на чак сега осъзнатия факт, че още от самото начало трябваше да разкараме басиста ни, който беше музикален инвалид ( нямаше слух, така че просто учеше наизуст кои струни трябва да натиска по време на еди коя си песен ; показателно е, че Дидо му настройваше баса - Басьо не можеше сам!!!). Спомнихме си забавата.  Музиката. Говорихме за нея. Спомнихме си с тъга за веселбата.  Колко нелепо звучи сега.. Поговорихме си и за разпада, който се получи независещо от нас. И се погледнахме в очите, осъзнавайки огромния си късмет да се познаваме и да се имаме един друг...

Вчера се прибирах от работа и вместо да си хвана автобусчето вървях около 2-3 километра. Вървях бързо, а на ушите ми бяха слушалките, свързани към моето все още ново телефонче. Слушах си Nadya - Comme un roc, Мариана Попова и Let me cry, U2 и Mary J Blaige - One, Sugababes и Too lost in you от "Love actually" и вървях. Вятъра вееше косата ми, колите фучаха около мен, а аз вървях и си пеех. Беше ми хубаво, освободено. Ритмувах си с ръка и гледах небето. Чувствах се прекрасно. По едно време тичах и продължавах да си пея. Музиката беше на 100% и не чувах рева на двигателите. Не обръщах внимание на прахта, която се вдигаше по Симеоновското шосе. Душата ми пееше и летеше като птичка. Сетивата ми бяха изострени, но не за грозното и мръсното, а за красивото. Така виждах летящите птички, едно врабче, което подскачаше за миг до мен, още едно, което се "къпеше" в прахта, усмихнати хора седнали под шарената сянка на барчето на бензиностанцията... А всъщност преди като минавах по този път, всичко ми се струваше мръсно, грозно и неподредено. Някак зловещо. Но не и вчера, когато просто летях и пеех.
Това бе вчера, но това не значи, че е било само за тогава. Същия се чувствам и сега. Тонусът ми е висок, сърцето ми бие, живея, мечтая и обичам. С думи прости - Чувствам се чудесно! :)
Продължава като стих...

И така, доживях да слушам и гледам на живо Depeche Mode!
Това беше нещо, което ми се иска още от мига, когато чух и се заслушах съзнателно за първи път в тяхна песен - годината беше (доколкото помня) 1994, а песента беше I Feel You.
А снощи DM ми (и на още около 34 999 души) изсвириха и изпяха тази песен в София!
Концертът беше много много много добър. Няма да е пресилено, ако кажа, е това беше най-мащабното подобно събитие в България. Сцената беше огромна. Мониторите показваха специално направени за концерта клипчета, които смесваха и образ от това, което се случваше на сцената. За моя най-голяма радост, DM изпълниха повечко от старите си парчета и не чак толкова много от песните в новия си албум, който не ми е най-любимият.
Усещането да пееш с Дейв или Мартин и да чуваш още хиляди гласове да припяват "Reach out and touch faith" или "All I ever wanted/All I ever needed/ Is here, in my arms/ Words are very unnecessary/ They can only do harm" е неописуемо! Не мога да си представя какво усещат самите DM при вида на цели стадиони с люшкащи се ръце и пеещи в един глас хора!
След концерта, разбира се, последва дъълга разходка, защото от тълпите нямаше как да се хване такси, а хората със собствени возила също срещаха трудности с придвижването.
Така че се прибрахме около 01:00 ч. - изморени, доволни, с блестящи очи :)
Пожелавам всекиму!

Seul sur le sable les yeux dans l'eau
mon reve était trop beau.
L'été qui s'achève, tu partiras
a cent mille lieux de moi.
Comment oublier ton sourire? Et tellement de souvenirs.

Nos jeux dans les vagues près du quai
je n'ai vu le temps passer.
L'amour sur la plage déserté, nos corps brulés, enlacés.
Comment t'aimer si tu t'en vas
dans ton pays loin lа-bas?

Helen things you do make me crazy 'bout you.
Pourquoi tu pars, reste ici! J'ai tant besoin d'une amie. Helen things you do make me crazy 'bout you. Pourquoi tu pars si loin de moi, lа ou le vent te porte, loin de mon coeur qui bat.
Helen things you do make me crazy 'bout you. Pourquoi tu pars, reste ici. Reste encore juste une nuit!

Seul sur le sable, les yeux dans l'eau,
mon reve était trop beau.
L'été qui s'achève, tu partiras
а cent mille lieux de moi.
Comment t'aimer si tu t'en vas,
dans ton pays loin lа-bas? Dans ton pays loin lа-bas, dans ton pays loin de moi.

Ето тази песничка на Rock Voisine ,която е малко стара ме кара още да настръхвам като я чуя...Текста е невероятен.
Ако на някой му се ще превод-ето го сайта с преводи на повечко езици:(http://www.mp3lyrics.org/r/roch-voisine/helene/) ,ама  на  български не се наемам...ако има някой ентусиаст...

Обичате ли да си надувате музиката, като сте сами вкъщи и да си пеете? Много е забавно нали?
Днес, докато обядвах съвсем спокойно в двора на офиса и се наслаждавах на хубавото време и слънчицето, дочух от съседната къща доста силничко една песен. Усещам обаче, че вокалите се открояват по-силно от инструментала. Заслушах се в песента. Вокала на групата пееше почти оперно, а момичето, което си пееше заедно с песента, се справяше доста добре. Чист глас, справя се с извивките. Стана ми едно такова готино и забавно. Почувствах се като на концерт, на който не съм поканена. Пеенето се чуваше доста силно, усещаш дори къде се напряга гласа на момичето, за да стигне високите тонове. Как ли щеше да се почувства, ако знаеше, че съвсем бях забравила за обяда си и просто седях и я слушах :) После последва друга песен, вече позната, мъжки вокал. И там беше приятно да я слушам :) В един момент гласът зазвуча много близо до мен, явно момичето от къщата се приближаваше към балкона и очевидно ме видя :) Много забавна случка. След малко музиката спря. Хъм,  явно не съм била поканена на този концерт. Толкоз за днес - 2 песни :)
Та се сетих как обожавам така да надувам на max саунда и да си пея заедно с уредбата, а как ли ме слушат съседите и се подсмиват :)