Колеги, търся песента, в която се пее: "Ваканция,ваканция, ваканция, ура! Па па па ра, па па па ра, па па па ра, пара.Довиждане училище,па па пара, довиждане училище, па па пара.Здравей/4   игра/ 5"

Когато бях малка много я обичах и сега искам да я пусна на децата, но не я откривам.Ако някой може да ми помогне,ще съм му много благодарна.

Благодаря предварително!

Първи май започнал да се празнува в България, когато на митинг излезли трима души, едно червено знаме и петима музиканти. Двайсетина години по-късно, червените знамена и митингуващите били нараснали многократно. Потърсилите препитание в големия град селски чеда превивали гръб в черни фабрики с още по-черни комини. И Първи май бил деня, в който излизали заедно на площада. И си деряли гърлата, махали със знамената и се биели със стражарите, за да спечелят неща като 2 лъжици грах повече към дневната дажба.

Първи май станал важен ден за България и за младата й промишленост. Първи май вдъхновил с еднаква страст политици и поети. "...и всеки черен труд да спре" -  написал за този ден бардът на революцията Смирненски.

Ама де го сега тоя черен труд, дето трябва да спира?

Независимо дали работиш с баданарката или с компютър, работиш по един и същи начин - леко, внимателно, без излишно напрежение. Идваш в 8, до 9 пиеш кафе, до и половина съобразяваш обстановката, после вземеш, та подхванеш нещо, ама то тъкмо наближило обяд... После, на пълен стомах не е хубаво да се натоварва организма, унесе те следобедна дрямка и докато да се огледаме - станало време да си ходим.

Откакто се помня, като се почне от Великден, та чак до Гергьовден, а някои години и по 24 май, цялата нация изпада в седмица на козунаци, агнета и цялостно щракане с пръсти. Денят на труда, когато трябва да треснем по масата на чорбаджиите, че няма да им работим, е по средата на неколкодневна блага почивка!

Зная каква ще ви е първата дума: социализма. "Социализмът ни научи да не работим, той ни превърна в мързеливци, затова не можем да се измъкнем от калта." Добре, де, разбрах. Ама социализмът е аут, при това доста отдавна. Сега кой ви пречи да не работите? Кой ви пречи да се измъкнете от калта? Или просто мързелът е нещо прекалено сладко и удобно...

Какъв Ден на труда с тая повсеместна търтейщина!?

Днес България няма Първи май. Днес е просто 01.05.2008. Да са ни сладки козунаците и агнетата!

Върнах се от 9-дневната почивка на Созопол :) На връщане ми се случи интересна случка - то на мен винаги така ми се случва. Когато отивахме в Кушадасъ се развали автобуса, когато се връщахме отново се развали... Сега на връщане от Бургас се развали локомотива. Спряхме насред полето, климатикът спря, обляхме се в лепкава пот, а един кондуктор дойде и след около 20 минути лутане ни извести, че локомотива е счупен. Постояхме час и половина насред полето, като през това време дойде друг локомотив, който ни издърпа до Ямбол на обратно. Пристигайки в Ямбол видях млада жена да се качва с малко дете и да му казва:
- Бързо, тук влаковете спират само за малко.
Аз усетих веднага, че жената явно не пътува за София и и казах:
- Госпожо, този влак отива за София.
Тя ме погледна учудено и попита:
- Как така?
Аз и отвърнах:
- Локомотивът ни се развали малко след Ямбол и ни върнаха тук за смяна.
Тя ми каза тогава:
- Не може да бъде, лъжете ме!
Погледнах за подкрепа мъжът до мен, който само се усмихваше и гледаше вежливо със сините си очи. Той не направи нито един жест, а само се усмихна.
Тогава и казах - Питайте някой вътре да потвърди, ще си изпуснете влака!
Тя отиде, попита и слезе като фурия, а аз си помислих, как ли бих реагирал аз в тази ситуация. По-късно видях мъжът със сините очи да чете немски вестник и да говори на немски език. Стана ми ясно защо не ме подкрепи.
Иначе в кратце, най-веселите моменти от почивката. Облякох се малко като морски гларус, купих си слънчеви очила и герданче - по съвет на една приятелка която дойде за 2 дена при мен и станах неотразим! :)
В дискотеката разкърших това ми ти ластично тяло под звуците на див хаос, а по-късно ходихме и на едно барче, което беше метълско и точно на плажа. Там мислехме да пием само по бира, но каква съдба - бармана получи чудесна вест - родила му се дъщеричка. По този повод той не ни пусна да си отидем чак до 5 сутринта, като през цялото време пълнеше чашите на всеки с това, което той пиеше.
Ето и малко снимки от незабравимата ваканция :)

Морският гларус



Развеселени в бара след почерпката





И сега пиронът - как се печеше една мацка на плажа. Така се случи, че стоях там повечко време, та имах възможност да видя как мацката стоеше 10 минути така:







И после доста дълго време в поза Свещ! Какво ли не правят някои хора за тена!

"Колà"

Хитро, нали?! Я си представи, че вземеш, че си забравиш колата, а? Приготвил си си всичко друго (кану, кутии с бира, бонбони, подпалки за барбекю), а пропуснеш колата. Хубаво си помисли закъде с тоя багаж, а без кола!

:)))))))))

Край!:))) Вече се хиля почти с глас, но продължавам да чета надолу, за да видя изброени “неща”, чието забравяне би било още по-съдбонсно за вашата ваканция.

Още съм си с онази хилежна усмивчица, когато забелязвам в списъка:

“Дете/деца”. Хмммм ... точно така пише, а малко след него идва ред на “добро настроение”, после на “дядо, баба” и леко по-долу - на “съпруг/съпруга”.

Това вече може да означава само едно. Започвам да се чувствам като пълна глупачка, задето така неистово се хилих преди малко. Те хората искали малко да се пошегуват а ла “Не забравяйте колата, децата, тъщата и доброто настроение!” Ама аз нали подхождам такова едно сериозно към списъка си с багаж за почивката и ето ти на – вързах се!

Кой стана за смях сега, а? Кой ами - многознаещата пишеща ... засрам ... :/

P.S. Написано в реално време, сиреч - така, както си четях в сайта, така го написах и онова горното.

Радвайте се на ваканцията си и го давайте по-несериозно! :))))

 Здравейте отново!Търся помощ.Първо да ви кажа,че това не е изобщо към образованието, но вие сте модерни хора със свежи идеи и се надявам да ми помогнете.Сега е лято, ваканция.В началото е детска радост, но после става тъпо.На мен от скоро ми хрумна гениалната идея да направя филм.Вече имам "актьори".Сега мисля за сюжета което е по-големия проблем.Иначе със заснемането (фотоапарат) и монтажа(WinDVD Creator) аз ще се оправя.Идеята е да е нещо съваршенно направено от деца.Без помощ или участие на възрастни (по простата причина,че на никой не му се занимава ако татко не беше на кораба щеше да помогне ама...).Първоначалната ми идея за сюжет се оказа прекалено любовна, а ние лапенцата и любовта не се спогаждаме много-много.Само да отбележа,че на разположение имаме и куче (и хамстер, но той май не се впива в картинката).Преди малко написах по-голям постинг ама го прецаках и сега така ме е яд.С едни приятели обмисляхме да е нещо с музика и танци, обаче за целта ще ни трбват микрофони и сцена с които не разполагаме.Надявам се да ми помогнете с някоя идея.Ако успея да напиша някакъв сценарии по някоя идея може да го публикувам (което май е по-малко вероятно аз съм голям скептик).И току виж ваканцията стане малко по-интересна.Надявам се да ми помогнете.

Българска работа!

Вчера някакси за пръв път почувствах,че наистина е започнала ваканция!:)
Дойдох си сутринта в София и веднага заседнах на интернета, защото исках да напиша един пост, който не се получи, но няма нищо...Та в кюто се чух с един колега (от МО,ЮФ , да не вземете нещо да си помислите,че имам колеги момчета - ц, пълна суша, 30 момичета - моят кошмар) - Краси, който предложи да ходим да поливаме края на сесията. И аз веднага навита.Оказа се обаче че всъщност и двамата нямаме какво да правим цял ден, така че отидохме да обядваме заедно в китайския близо до СУ. После той искаше да си купува някакви неща или поне да провери колко струват , та отидохме до Мултирама (там работи Райчо, ако го помните). Е, Райчо не беше на смяна, но разни други хора се държаха много любезно с нас. А аз за пореден път установих,че съм пълна патица (може и пълнена) по отношение на новите технологии...Все по цвят и размер избирам, а то и друго се гледало Ицо ми казваше като хукна за мп3 плейър и фотоапарат (като забогатеем, след като започнем да ядем като хората) , да съм си вземела с мен някой , който разбирал, защото иначе ще купя първия син,който  ми се изпречи на пътя...Както и да е ,Краси си се ориентираше там...
После отидохме в една голяма книжарница и гледахме, гледахмеееееееее...Така се радвах на детските книжки на английски.Не знам защо, но ми е много приятно да ги чета.А и никак не са скъпи, сигурно ще си взема няколко (като забогатеем:):) ).Имаше "Книга за джунглата", имаше "Матилда", "Малки жени"...Все книжки, които като малка много обичах. Помня,че леля ми ми донесе от някое от пътуванията си "Алиса в страната на чудесата" - много хубаво издание с твърди корици...И как да не ми остане английският първата любов, като на него съм чела детски книжки, а на френски чета разни мухлясали класици...Нищо лошо за класиците,де, и те си имат своите достойнства, но когато те изпитват на тях, определено придобиваш по-негативно отношение. Както и да е. Краси си купи  "Крадец на време" на Пратчет в оригинал и излязохме. Пуснахме се по Славейков и ....се забих на една сергия със стари френски книги...Имаше преводи на френски на Ботев, както и една Антология на по-известните български поети , преведени на френски...Имаше дори "Под игото" на френски! Ботев не помня колко струваше, но "Под игото" и Антологията бяха по 60 лв, така че :( и те за когато забогатея. Абе дано всъщност забогатея някога, че като се гледам как харча...В крайна сметка не можах да се сдържа и си купих сборник с няколко романа (или новели, не знам как се водят, мисля, че са романи) на Франсоа Мориак - трябва да го чета за лятото, а и в гимназията бях чела Гнездо на пепелянки - много ми хареса...
После седнахме в Борисовата на сладка раздумка и клюки, пуснахме по няколко смс-та на приятели и колеги да дойдат с нас на бирфест, но се отзоваха само Пешо и Силвето - тя е от ИФ,Археология, той е от ГГФ,География. Е, никак не ни беше зле. Взехме си картофки, цаца, бира , а аз лимонада. Групата, която свиреше, беше абсолютно непозната, правеха кавъри на известни рок парчета и аз се забавлявах на макс! Пях , виках, танцувах, въобще..Адският кеф :) Със Силвето яко куфяхме )щото само двете с дълги коси) .Те ме бъзикаха,че лимонадата е вълшебна и съм се напила от една лимонада.Но не беше така, просто ми беше страшно приятно с тия хора и ми беше много весело :) Та така, дано ваканцията продължава в същия дух и занапред ;)

Белият мрамор на внушителната арка е изящно декориран със сцени от битката и е грехота който и да било турист да не се щракне за поколенията пред нея!
След като се полюбувах на гледката наоколо и на суетенето на постоянно щъкащите и щракащи с фотоапарати туристи, продължих нататък и разгледах набързо развалинита на Форума - бившия център на цивилния и икономически живот на древния Рим. 
По-нататък хвърлих един поглед и на Пиаца дел Кампидолио, направена по проект на великия Микеланджело и излязох на гърба на монумента Витториано - изграден в чест на Виктор Емануил ІІ - първия крал на Италия.
Този внушителен паметник в гръцки и латински стил - може би един от най-красивите и внушителните, които съм виждал е строен в продължение на 50 години - започнат е през 1885г. и е изграден изцяло през 1935г.
Част от паметника е и мястото, където гори Вечният огън - в памен на загиналите в Първата световна война