BgLOG.net
By kordon , 25 July 2012



Препечатваме откъс от брошурата на Георги Стойков Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ. За второто издание през 1886 г. предговор пише Захари Стоянов (публикувахме го в миналия брой – бел.ред.). Фототипно издание на брошурата излезе през 1998 г. Заглавието е цитат от текста на Раковски.

Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!

Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.

Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.

Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.

Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.

До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!

Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.

От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!

От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...)

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.

На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва. (...)

Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!

Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:

“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”

А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!

Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили ­ да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.

Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.

С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

Източник:  http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-16_06.html 

Legacy hit count
559
Legacy blog alias
71656
Legacy friendly alias
Всякога-Русия-ни-е-лъгала--Георги-Стойков-Раковски

Comments

By GermanTiger , 8 April 2011
МОИТЕ КЛИПОВЕ ЗА ГЕРМАНСКА КРАСОТА

http://www.vbox7.com/play:660e3fba

http://www.vbox7.com/play:50aacb46

http://www.vbox7.com/play:5378994a


„КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА!”

Мисъл на Шиллер, не на Достоевски - на последния тя е била предпочитан афоризъм!

На скайп за познати "предлагам" ГЕРМАНСКО!

БЛАГОДАРЕНИЕ НА БРАТОВЧЕДКА МИ и роднини по света, а също антикварни книги, които аз намирам: Германоскандинавски и тевтонски саги;

Всичко на JOHANN WOLFGANG von GOETHE на германски и почти всичко на бг;

Германски автори от 750г. през 17-и век-премного и всички борци за национално германско възраждане, след тях плеяда поети от времето на GOTTSCHED, GELLERT, KLOPSTOCK, UHLAND, HÖLDERLIN, CHAMISSO, EICHENDORFF, WINCKELMANN, следват великите LESSING, SCHILLER, HERDER, H. und E. KLEIST, Е.Т.А.HOFFMANN, HAUF, още германски романтици...след тях LENAU, HEINE, KELLER, STORM, ANNA RITTER, философите HEGEL, KANT, NITZSCHE, SCHELLING, SCHOPENHAUER, JASPERS, HEIDEGGER и др. + германски семейни книги от 18-19 и началото на 20-и век, както и на "немски" език история на германската литература-няколко изследвания от зараждането през 8-век та до края на ВСВ...германски национални носии-TRACHTEN и етнографски "клубове"!

Дърворезба и скулптура от RIЕMENSCHNEIDER и SCHWANTHALER, живопис-дрезденска галерия, гравюри на DÜRER, HOLLBEIN-младши, CRANACH, RUNGE, изящните f. TISCHBEIN, великия пройссенски живописец и архитект на Берлин-Антон von WERNER, виенска архитектура-INDAU, дворци, замъци и паркове, "пастели" на нежния ANCKER, децата на UHDE, момичетата на ZUBER-BUHLER, веселостта на ZATZKA, красотата на AMERLING, народния WALDMÜLLER, салическия STASSEN, старогерманския LEEKE, патриота KAMPF, националистите HILZ и WILLRICH, но на първо място най-германския Ludwig RICHTER!

Още MEYER, MAKART, SCHALCKEN, THOMA, BAUERLE, FRIEDRICH, KAULBACH, NAHL, AMBERG, историчния von DOMBROWSKI, силния-тежък von MENZEL, дълбокия von LENBACH u.f.a.;

Композиторите QUANTZ, TELEMANN, HANDEL, f. BACH, HEIDN, MOZART, BEETHOWEN, SCHUBERT, SCHUMANN, WAGNER, BRAHMS, f. STRAUSS, Карл ORFF и дори еврейна Густав Малер...


Поезия - превод мой и с помощ от близки:


МЕХТХИЛД ОТ МАГДЕБУРГ (жена)


О ти, огнен лик, о ти, слънцекръг горящ и разтопен!

О ти, ясен месец в мрака, о ти, изворе бъздънен!

О ти, връх непокорим, недостижим!

О ти, бездна адска, ти безкрай!


ПАУЛ ФЛЕММИНГ


Целувка-мечта



Целомъдрена и чиста

Целуни ме ти уста в уста

Деликатно, но не вяло-

Чувството сърце ми обладало



Ето вече и наслада ме залива

От целувка детска и игрива

Ако дъщерята на Венера

Изтърве, изпусне всяка мяра



Моля те, не ме хапи, не ме гори

Тази страст в начало задържи

Закръгли си устните сега

Направи така заради мен в нега



Докосни ме леко, дай ми смелост

После долепи устата цяла с радост

Ето устните ми се предават

Зачервени се отдават-разтопяват



Само за хитрец или лъжец

Е целувка без живец

Мамят се без страст и без душа

Тъй обиждат любовта



Бързо или бавно ме изпивай

Само от сърце страстта разливай

А това което се нарича Рай

Нашата целувка вече знай!


ПАТРИОТИЗЪМ И КРАЙ


АЙЗАЯ РОМПЛЕР ФОН ЛЕВЕНХАЛТ


Германийо, ти негерманска стана!

Как е помръкнало това което в теб блестя!

И край! На всичко край! Ще те погълне мрака!

Но няма да е чума, смърт или див враг!

Не дяволския замисъл или безжалостната сила

Германия-уви...Германия уби я!...


ЙОХАНН РИСТ


Плачът на Германия


Какво да правя, що да сторя? Не е ли време аз да се реша?

Веселието, радостта, смеха-отнеха всичко, всичко се изкраде.

Дори и разума ми помътня

А моя глас хрипти и вие

Май по-добре е отведнъж да свърша

С главата в камъка да се убия!



От моите деца бездушни е изровен гроб

Нима сама тези животни аз изхраних?

Лицето ми във сълзи е обляно

За болката ми няма лек

Като лами и змейове горят ме

Родна майка съм им аз!



От раните ми ручей кръв аз толкова години все търпях

Дума, упрек и тъгата не показах, сърцето ми кипя

И ето раната гори

А във сърцето няма топлина

Езика дървенее

Кръвта тече



Къде е верността? Къде е любовта? Къде са праведност и вяра?

Устоите сринаха, достойснтвото им е химера

С германска кръв залята

Надлъж и шир земята



Почакайте ме още: аз ще умра, безсилна в рани

Но знайте врагове: за радост още ви е рано

За всички ни настъпва час последен

Приемайки-наказвайки ме Бог

Пощада не ще има и за вас


ХАНС АСМАН АБШАТЦ


Предупреждение към Германия



Германския ни дух подвластен е на нова мода

Ние се киприм, обикаляме, и пием и ядем

Фехтоваме се, странстваме и пеем и говорим

На чуждоземен вкус-акцент...Очакваш ти похвали?

Тогава подчини се на всякаква глупашка нова мода

Или ще бъдеш ти осмян пред хората от новата порода



Какво се случи с нравите народно наши?

Старание и преданост или честта германска-къде са те сега?

Всичко това ми казват немодно е във наши дни

Да бъде всичко ново: фасони и закони

Устойте рухнаха. Забравено е постоянството.

И нови парвенюта изтикват даже и дворянството.



Презрение към старите...Скандали в младежта...



Нали щом старо виното е, по сладък е вкуса

Нали монетата щом стара е, цената и е на върха

О, не, не бързай да зачеркваш минало

Миг и прецъфтяло е лалето. А век цъфти алоето.

...

Ще „поддържам” тази тема с продължение основно с ПРЕВОДИ или намерени бгизточници!
Legacy hit count
79
Legacy blog alias
44730
Legacy friendly alias
КРАСОТА---ИЗКУСТВОТО-НА-ГЕРМАНИЯ-1

Comments

By Tanichka , 15 December 2009

 

Преди всеки активен патриот да ми се нахвърли веднага на бой – нека помоля заинтересованите от темата на поста ми да се постараят да го изчетат докрай, изречение по изречение. Нека не го прехвърлят със „скрол” (каква изконна българска дума, нали? :) и веднага да побързат да развеят трибагреника. Моля, прочетете написаното в неговата цялост и много ще се радвам да споделите мнение по тема, която ми е много скъпа и болна...

Мислите ми са основани на факта, че вече пета година сeмейството ни живее в Колорадо.  За мен това е отделна губерния, не е точно „Америка”, защото отношенията тук, както вече съм писала неведнъж, не са типично-американските.  Но факт, живеем на американска територия и децата ни ходят в американски училища. Имаме български кръг хора в града ни, с който се събираме често, и стигам до интересни наблюдения за нравите на българските имигранти в Америката. Интересни хора сме.

Постът ми е изцяло породен от мислите ми относно дали децата ни са „преди всичко българи” (любим цитат на местната „земляческа oрганизация”, както казвам аз) или са „граждани на света”, които трябва да се възпитат в дух на реална и често критична оценка на заобикалящата ги среда навсякъде, където са (както ние с Жоро възпитаваме собствените си две деца -  дъщеря на 8 и половина, и син на 15 и половина). 

Та, аз съм убедена, че трябва да са граждани на света.

Ако желаят един ден да се отъждествят само с България – чудесно; ако искат пък само с Америка – чудесно; ако искат да са кръстоска на двете – пак чудесно. Ако пожелаят да живеят в Аржентина – чудесно; ако искат Франция или Италия – пак чудесно.  Но, онова, което ме стряска е, че българите зад граница стигат до точно онези неприятни крайности в своя надъхан псевдо-патриотизъм, от които толкова ни горчи и американският такъв.

Защо децата, които очевидно не живеят в своята първоначална българска среда, трябва да имат наложени ежедневните окови да бъдат непременно „еди-какви-си преди всичко”?

Ние горещо сме прегърнали един прекрасен израз на Келвинатор, който цитирам по памет: „Моята работа като родител е да вдигна детето си на раменете си, за да види оттам своите хоризонти”... Другото си е негова работа. Какъв език ще говори и как ще се определя си е негов личен избор - който ще е добър и разумен, ако ние сме си свършили добре работата като росители.

Детето трябва да може да види какви шансове би имало където и да е по света. Как би могло да бъде един добър и съвестен човек, навсякъде по света. Да получи добро възпитание и образование, и самичко да поиска да е полезно на хората – навсякъде по света.

Какво виждам тук около нас? Крайности. Може да е добре, може да не е толкова добре. Всеки има лично мнение и е трудно да знаеш верният отговор изначално.

Колорадо няма българско училище, нито българска църква. В Колорадо Спрингс има някаква уж нарочена за „наша” православна църква, с икони изписани от български иконописец (от Търновския край, ако не ме лъже паметта). Но като я посетиш, виждаш една протестантска организация с литургии на английски, пълна с православни от цял свят – вкючително и черни, да речем суданци, и някак усещането изобщо не е като в наша църква. Няма никъде говор на славянски език. Няма и българско училище, защото всички са патриоти, но никой не иска да плати, за да се съберат пари и да се направи такава школа, която да учи децата ни на четмо и писмо на български. Така че, всеки в щата я кара на вътрешен усет и лична преценка.

В Денвър, например,  има прекрасна малка руска църква, в която богослужението е на смесен език – първо говорят на руски, после на английски, за всеки, който не разбира добре руския език или църковнославянската реч на службата. Руските деца в църквата разговарят предимно на английски, като ми направи много силно впечатление, че родителите им ги заговарят на руски, а децата им отговарят на английски. Понеже и ние така я караме с малкото ни дете, мислите ми тръгнаха тъкмо оттам...

Руските деца вероятно имат руско училище в Денвър, учат се да пишат и да говорят правилно на руски под вещото обучение на специалисти. В ежедневието си, обаче, предпочитат да  говорят на кристален английски, без следа от руски акцент. Защо? Моята версия е, тази, която и ние изповядваме -  че за родителя трябва да е по-важно детето му да се научи на цялото многообразие на речта и да може да се възползва от него. Детето трябва да  бъде в състояние да изрази всичките нюанси на мислите и чувствата си, което то не може да направи на език, който то практически не познава добре – в случая, руския.

В нашия случай – българския. 

Ето например, нашата осемгодишна дъщеря. Тя е напуснала България на 4-годишна възраст и нейният речников багаж и езикови умения са застинали на онова възрастово ниво. У дома се говори само на български и смея да твърдя – на един много добър български. Без простотии като „пеймънти на мортгиджа и иншуранса” и „ти иксайтната ли си тудей, маменце?”. 

Защото познатата нам българската имиграция активно застъпва  горе-цитирания стил. Веднага мога да обясня защо го правят, не е поради поамериканчване, защото те са активно-практикуващи патриоти  – не, причината е,че тези думи никога не са били активни в речника на тези българи преди пристигането им в Америка. Не им се е налагало да ги ползват. Сега, те не знаят с коя наша дума да изразят тези мисли или действия. Не се замислят, че „лоунът” е всъщност заем, а неговите „пеймънти” са всъщност плащания. Но те пламенно вярват, че децата им трябва да говорят ето такъв „чист български език”  го отстояват с патос и забрани.

Калоян, който е 10-класник, говори английски без сянка от акцент, за което ние с баща му може само да му завиждаме. Семейството ни е англоезично от десетилетия, и смея да вярвам, че писмената ни култура на английски също е много добра. Та, в състояние сме трезво да оценим кога говоримият и писмен аглийски на едно дете е на ниво. Да се върна на Калоян – английският му е като на родEн тук младеж;  но той говори и български без следа от всякакъв акцент, както си му е е реда, и се старае да ползва само български думи. Е, понякога фразите му се явяват директен превод от английски ( като например „мамо, промених си ума по този въпрос”, превод на „I changed my mind about that”), защото и неговият роден език е застинал на ниско ниво ( 11-годишна възраст).  Но ние го питаме дали иска да каже, че „е решил нещо друго по въпроса?” – и той усеща къде е стъпил накриво и се поправя.

Онова, което ми харесва при Калоян, е че е истински, без лицемерие. Като не знае нещо, хоп, превключва си изцяло на английски; после, хоп, обратно на български. Той говори такъв добър български, за който голяма част от заобикалящата ни местна имиграция може само да мечтае.  Как става това чудо? В случая с  Калоян се получава на базата на личния родителски пример, и тук прибирам най-безсрамно лаврите за това.

Да, това е причината. Българският, който слуша е български. Не тъпизми с български окончания. Е, честно казано, Калоян е далеч от чудесата на „потрепвам”, „прибързвам”, „поколебавам се”, „начумервам” и прочие добри и точни попадения за нюансирани емоции и действия. Ако иска да изрази такива – идва на помощ английския. Там си знае нюансирането. Но поне не смесва нещата по грозен начин. Българският си е български, английският си е английски.

Траяна, обаче, не може да говори добре български. Тя е като онези българи, дето казват за чуждете езици: „Абе, всичко разбирам, ама не мога да говоря”. В началото беше  започнала да се напъва да „спийква български, защото уонтва да ни мейкне хепи”. Е, съжалявам, но това не е никакъв български. Вместо да се мъчи да „рендърва мисли и емоушънс по този уей”, по добре да си говори направо на английски. Така хем не осакатява хубавия ни език, хем не осакатява собсвените си речникови възможности да се стреми да изрази сложни мисли на който и да е език.

Та, ние със Жоро сме твърди привърженици на движението „Върши нещата смислено”, затова не я насилваме, не забраняваме, не наказваме за неговорене на български.

 Ясно осъзнаваме, че говоренето добре изисква ежедневна среда на практикуване – говоримо и писмено. Децата тук прекарват 7-8 часа в училищната си среда и се адпатират доволно бързо.  Връщат се у дома и разказват разпалено какво им се е случило – кой както може. Единият на български, другата на английски. Ние с Жоро им говорим твърдо на български, питаме ги, обменяме мисли, без да си принизяваме нивото на говора, за да ни разберат. Те разбират почти всичко.  Ако Траяна не може – е, признавам, налага се превод на английски, защото за нас комуникацията е по-важна от езика. И със всеки изминат ден си даваме сметка, че при децата има отдалечаване от роден език на високо ниво, но продължаваме да ценим комуникацията повече и не сме наложили непременно и на всяка цена разговорът да тече непременно на български.

За един кратък момент преди две години направих крайна грешка с Траяна – бях й казала, че ако иска да ми каже нещо, да се опита да ми го каже само на български.  И тя, горката, се напъва, напъва, но аз не отговарях, щом не е на български и  тя самата изведнъж спря да ми говори около два дни. Почна да  ми пише бележки колко й е мъчно, че мама й е сърдита, и че не иска да си говори с нея. Тя така го е разбрала. Извиних се и отмених изтезанието. После тя не спря да говори часове наред (знаете на кой език), а тя е много приказлива. После написа стихотворение и после малък разказ,  защото очевадно е била насилствено лишена от правото си на изказ и си наваксва, ... ей такива емоции.

Та, много ме мъчи този въпрос.  Хем ми става мъчно, хем искам децата ми да се развиват адекватно, свободни да се адпатират без насилие.

Гледам наоколо -  българите забраняват на децата си да говорят на английски около тях. Окей, всеки си е прав за себе си. Но децата стават някак „ни риба, ни рак”.

Българският на някои родители е нормален, но други говорят изцяло с чуждици като с „кеширане”, „иншурване”, „мийтване на дейтлайни”, купуване на „суитчъри” (не знам защо така произнасят клетата дума sweatshirt, която у дома се нарича ватирана блуза и всеки знае за какво говорим), цветове като „фюша” (това, мили хора, е цветът fuchsia, или цикламено – а, ако искате по-цветисто казано, пембено).  Дори и без тези крайни чуждици, българският език им не е на особено богато ниво, по принцип.  Тези родители не владеят езика ни бог знае колко добре  – да речем както един интелигентен блогер, да не споменавам други нива - писател, журналист, интелектуалец (Милена Фучеджиева, живееща също в Америка,  вдига летвата направо в небесата, и като стил, и като език).

Не, не говорим изобщо за богат български език. Говорим за език дълбоко потопен в англицизми, и то често неправилно произнесени, украсени с глупави окончания за БГ автентичност. Книгите, които децата на тези разпалени патриот(к)и трябва да четат (по майчин модел), са обикновено долнопробен превод на романчета  – а преводът е наистина лош... Не бъркайте тези новоизлюпени преводачи/-чки  с авторите на онези качествени преводи на англоезична литература, които четяхме преди 1989 г.

Е, тогава – какъв български език ли да говорим и отстояваме, се чудя аз?

Питам тези майки:  Заящо не дадете шанс на дъщерите си поне да четат Даниел Стийл на английски, щом искат да четат точно тази литература? Оу, ноу, на английски не бива да се чете. Само на родния език.

Ама,  за българския си има други книги - има Радичков, Хайтов, Емилиян Станев, Светослав Минков, съвременна българска поезия, проза, драма. Има и прекрасни преводи от чужда литература на добри преводачи. Има, да речем, прекрасна руска литература на български – Бунин, Чехов, Илф и Петров, каквито там са ви предпочитанията.

Но тези майки нямат (други) предпочитания. Искат Даниел Стийл, задължително на родния български,  и... „той я сграбчи в стоманените си обятия и задуши думите й с целувки..”  Ей такива. И домашните разговори  продължават в стил „хайде сега малко суитч офф на тивито, защото имате хоумуърк”. 

Така ли се пази езикова принадлежност? За мен това се нарича лицемерие. И комплескираност, защото животът ти тук не е от най-розовите, както в току-що прочетения роман. Защото ти е кисело, че работиш много, и мразиш гадната американка с надутия поглед на сините си очи. И как те гледа с неодобрение, защото говориш странен английски. И ставаш патологичен патриот. Иначе, обаче, си и американски гражданин, щото е далавера и така имаш права по света и у нас. Но иначе ги мразиш. Мразиш и повечето неща в България, но поне като се върнеш там не си комплексиран - там си велик, защото идваш от Амеуика, оу йе.

И така учиш и детето си да мрази американците, сега слушайте внимателно, „защото ти никога няма да бъдеш част от тях.”  А ако детето не иска да е никакава част за момента? Или за в бъдеще? Ако му харесва да има приятели тук, но мама му казва, че американците са тъпи, гадни и лоши, а после се чуди защо детето не обича да ходи на училище? Това е патриотизъм, така ли? Защото такова дете може да казва „сърпрайзнах се” на "чист български език"?

Е, аз не съм съгласна с това. И затова ни гледат като родоотстъпници, понеже позволяваме свободен изказ на чужди езици в дома си.

Всяко дете е преопределено да надскочи родителите си. От това ли се страхуват сънародниците ни? Че може детето им да успее и това да му хареса? Наистина не разбирам. Питам се, чудя се, изказвам мнението си на всяка среща. Виждам лошите резултати, а повечето деца биха се развивали чудесно, ако родителите не ги спират брутално. Но дори и да изкажа мнение, никой не е задълен да ме чуе; това не са мои деца. А и никой не знае в крайна сметка как трябва да се прави в живота - учиш се само от експериментите си...

Виждаме на практика, обаче, че децата отглеждани с подобни забрани в крайна сметка научават английския като един (е, може и добър) чужд език, никога не започват истински да мислят на него, ако например претърпят удар или силен стрес не могат да обяснят какво им има, защото се нуждаят от време да осмислят как да преведат от бг на англ. емоциите си.  Английският им е с ясен акцент, говорят си с буквално превеждане от родния си език и използват разни български конструкции (като „от игла до конец” и „от край до край”,  на което английският израз „end-to-end” съвсем не е точното съответствие...).

Осакатен английски. Осакатен български. Оскатен поглед към света.

Такива деца не са убедени, че  могат да заживеят щастливи в България, защото са опитали друг плод. Отказват да живеят щастливи и в Америка , защото са просмукани от родителската ненавист към тази страна, която ги толкова комплексира и кара да работят зверски за оцеляване.  Кръстопът и тотално объркване.

Родителите създават легенди тук как „те не са били случайни хора в БГ”, а тук, видиш ли, трябва да работят като обслужващ персонал. Като идат в БГ пък се превземат колко е супер в Америка и как те „сапрафили българшки”, понеже вече сънуват на английски. Като са тук са комплексирани и изпълнени с неприемане на реалността около тях; като се върнат на гости в БГ са надути и вдигат стойки до небето.

На имигрантските деца им харесва в БГ, защото харчат готови таткови пари и се чувстват важни и чужденци в родината си, и другите им завиждат; освен това в БГ нещата изглеждат страшно лесни и стават някак от само себе си, без да ти се налага къртовска работа... Тук пък имат чужд акцент, смешно име, и компенсират всичко това, окичени с патриотични аксесоари...

Нашата семейна единица също не знаем дали сме прави или криви в това, че оставяме децата си да решават сами и да следват пътя си, без наложени забрани и щампи. Никой не знае как е по-добре. Времето ще покаже.

Засега я караме по Келвинаторски – ние им показваме шансовете на света. Те ще решат какво искат да направят с тях. Надъхването с крайни идеи според нас води само до глупости. Не ми е приятно, че гледат на децата ни като изневерили на страната си. Това е грешно. Децата ни знаят колко всички обичаме родния си Пловдив, но не е задължително да ходят наоколо с фанелки с надпис  “I Love Plovdiv!”. И до днес майка им продължава да редактира сайта PlovdivGuide.com, който дава на света културни новини за Пловдив на три езика. Но дъщеря ни иска да пише в свой собствен сайт за природата, както  и за красотата на Колорадо.  

Децата ни  знаят как се правят български гозби и ги обичат, но редом с това обожават японско суши, ядат с клечки пушена риба,  и обожават мексиканската кухня. Обичат шопска салата с българско сирене, обичат луканка и баница, но ядат и всякаква местна и интернационална храна, и са винаги отворени за експерименти. Те наистина се чувстват и българи, и американци, и  граждани на света, въпреки факта на какъв език ще се изказват.

Единствените имигранти досега, чиито деца са ме впечатлили с  английски на ниво наистина като роден език - и като добър изказ, и като произношение  - са единствено децата на Ела.  И двете момичета, на 8 г и на 6 г, говорят английски сякаш са родени в Чикаго, без сянка от чужд акцент; но и двете разбират идеално български, независимо от сложните фрази, които им се поднесат. Те имат късмета да учат четене и писане в българското училище в Чикаго. Но видяхме, че и при тях нещата са внимателно насочвани от родителите, без налагане на забрани, и с грижа за богатството на речта им изобщо. Затова и изразите, които момичетата позлват на английски, бяха на завидно ниво. Смяхме  се, че трите моми си говореха като английски колежанки от 18 век.

И така, въпросът ми е - кое е по-важно според вас: детето да има богата цветиста реч без значение езика, или това трябва непременно да става на родния му български? Какъв е вашия опит и наблюдение? Какво мислите вие?

Legacy hit count
2928
Legacy blog alias
35735
Legacy friendly alias
Мисли-за-езика-на-българския-имигрант--или--Последиците-от-псевдо-патриотизма-зад-граница-

Comments36

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 16 години и 4 месеца

Таничка, започнала си тема, която е много важна и за мен самата.
Във вашия дом, както и в нашия, се говори български. Нашите деца дойдоха тук на 2 и половина и 4 и половина год. възраст.
Без да знаят и дума английски, разбира се.
Сега нещата са като при вас - ние с Ангел говорим само на български пред тях (за цвят ползваме и думи от родния ни диалект, за да не са тотално неподготвени децата, като общуват с близките си).
Но те, за съжаление, ни отговарят на английски.
Няма как да е другояче. В 95% от времето си общуват само на този език. От септември тръгнаха на българско училище (ние в Чикаго имаме 4 училища и 2 църкви, все пак много българи живеят тук) - и веднага си пролича - много бързо нащрапаха :) и наваксаха с българския си. Е, Тина все още има акцент на някои звукове, но поне се опитва да говори. Много е мъчително обаче, особено ако не знае някоя дума.

Затова, колкото и да не ми е приятно, съм се примирила. Ние също минахме през етапа "Няма да ти отговоря, ако не питаш на български", но е ужасно несправедливо за децата да ги наказваме така.
И аз предпочитам да мога да общувам с децата си - независимо на какъв език, вместо да ратувам за някакъв изкълчен, убит български. Твърде  много обичам и децата си, и родния си език, за да настоявам за това.

Знам, че аз никога няма да мога да говоря англ. като тях, нито те - български на моето ниво.

Но съм твърдо убедена, че е е по-важно да можеш да правиш едно нещо добре, отколкото две неща посредствено :).

А конкретно на въпроса ти - ако на някого се налага да смени местожителството си и отиде да живее в друга държава, трябва да се научи да говори колкото се може по-добре езика там. 
Ако живеехме в Китай, всички щяхме вече да сме проговорили на китайски - малките по-добре, ние по-зле.
Но и всеки човек трябва да знае поне един език до най-голямото съвършенство, до което е в състояние да го научи (на разговорно и академично ниво). Така и мисленето му ще  е достатъчно добре развито...
А на всеки, който живее на което и да е място по широкия свят, мога да дам  само един съвет: Love it or leave it!  (Обичай го или го напусни!)...

Tanichka
Tanichka преди 16 години и 4 месеца
Да, Ела, права си. И на мен ми е чоглаво. Децата се развиват и е хубаво това да не се спира.

Най ми е тежко, когато четем приказки на български с Траяна - то не е удоволствие, то е цяло мъчение. На всяка трета дума  (каляска, стража, свита, палат, свила и коприна, царю честити) се налага превод. Душата ме боли.

А като седне да чете на английски, една книга отива за два дни. Чете като луда. Чете дори в колата, докато я карам на училище. Около нея винаги има книга.

Историята за Десперо (Desperaux) я изгълта за един ден. Историите за Junie B Jones също имат темпо по книга на ден. Енциклопедии, речници, всичко минава под ножа.

С българските букви всичко е много, много интересно отначало. Но ако трябва да прочетем две изречения, посредата на първото съм готова да пролея кръв. Преди второто, винаги има въпрос: "Мамо, уморих се, имам нужда от почивка. Може ли утре пак?" 

divedi
divedi преди 16 години и 4 месеца
Четете книги паралелно на английски и български.

В миналото по този метод хората лесно и бързо са научавали чужди езици.


DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
Моята работа като родител е да вдигна детето си на раменете си, за да види оттам своите хоризонти

С това съм съгласна. С другото - не. Съжалявам, но съм съгласна с диведи този път - човек може да говори 2,3, Н езика с помощта на практикуването им - в разговори, слушане на речта и четене на книги за обогатяване на речника. Не става въпрос за някакво съвършенство, но и на мен първата ми книга на английски ми беше ад. И втората. Но исках да чета такива книги и след няколко стотин или хиляди страници, започнах да ги чета като българските. Е, не чета Сонетите с лекота, но романи от доста стилове (различни от Даниел Стийл, обаче, съжалявам), както и научната литература ми върви съвсем добре. За говоренето не е така и наистина ми е трудно да започна да мисля на даден език, но при мен поне това се случва за няколко дни. Не е мигновено, но става. Т.е. това че уча език извън средата на говорящите го, не ми пречи да го ползвам. Не е с лекотата на роден, но ми служи, а ако искам повече, вероятно 6 месеца в англо-говоряща страна ще ме оправят.

Както и да е, не е важно точно аз какво мога. Но изобщо не ми харесва как останалите групи емигранти могат да запазят езика си (очевидния пример на евреите, които са го правили хилядолетия), а българските деца за нула време го забравят. Изобщо не става въпрос за "не ми отговаряй на друг език освен български". Аз например забраних на мама да ми говори на друг език освен български - защото за мен това е обидно и гнусно. Дори и ако е имала добри намерения , пак е гнусно. Както и да е, вашите деца са по-малки, така че не го приемайте като обида към вас самите. Просто ми се свива корема като се сетя мама с какъв кеф ми заговори на испански. Не че не я разбирам, не че вероятно не мога да й отговоря, просто за мен това е изневяра към родината и към езика ни, който все пак има хилядолетна традиция.

И изобщо не става дума за мразене на САЩ. Напълно съм съгласна, че където и да отидеш, трябва да научиш езика, обичаите, да опознаеш хората и да ги обикнеш. Това е нормално! Но ти не можеш да станеш един от тях. Ти си си ти.  Вярно, децата сами трябва да изберат какви да са. Но докато са деца е отговорност на родителите да ги научат на всичко, което знаят, за да им помогнат в избора им. В частност, те трябва да ги научат на родния език, култура и нрави, да се грижат този дух да не изчезне от тях поне докато са деца. И когато станат големи, децата си избират. Всъщност децата избират през цялото време, но ако нямаш цялата информация, какъв избор е това. Всяко начало е трудно, докато детето натрупа речников запас на български, естествено че ще му е трудно да чете книги. Но това усилие си струва. Най-малкото защото така въпросното дете ще знае още един език. И това не значи просто да разбира, но и да отговаря.

Изобщо, замисляли ли сте се какво значи майчин език? Защо във всички формуляри го има? Какво значи да ти е майчин испанският?! Защо испано-говорящите си носят езика навсякъде. Ами защото те въвличат децата си в културата си и не им позволяват да се срамуват от нея, а напротив, да са горди с нея! Вие смятате ли, че малките ви деца, които не отговарят на български, могат да напишат във формуляр, че майчиният им език е български? Защото те може и да разбират, но не го говорят, т.е. те не владеят майчиният си език. Как мислите, ако са го включили във формулярите, какво се очаква от човек - да владее майчиния си език много добре или не? И защо останалите емигранти могат да си запазват майчния език, а ние не?

Съжалявам Ела и Таничка, че не съм съгласна с вас. Виждам, че вие сте направили каквото можете, но наистина ми е мъчно да изчезват българчета в общата маса интернационални хора. Ами няма такова нещо - човек не може да обикне света, ако не помни кой и какъв е. Как можеш да оцениш чуждата култура без да я сравняваш със собствената ти? Хубаво, взимай от всяка култура каквото ти харесва, оставяй лошото, но поне езикът си запази. Защото той пази много повече от някакви думички. Той пази традиции, а също и начин на мислене. Какво по-хубаво от това да имаш повече от 1 начин на мислене. Това значи да си гражданин на света - да можеш да мислиш на английски, на френски, на български и да можеш да оцениш красотата на тези езици, както и общият им корен. Това няма да стане без усилие, и когато става въпрос за деца, това усилие е в ръцете на родителите.

И последно - това че децата са по Н-часа в друга среда е извинение. В езиковите гимназии в България, децата са по 8-9 часа в друга среда - учат всичко на друг език. И излизат от там с минимум 2 езика на високо ниво(в общия случай поне). Т.е. възможно е децата ви да говорят български докато са в америка. Въпросът е да се мотивират да го направят - не защото трябва да се върнат в България, мисля че много малко от вас се заблуждават в това. Трябва да говорят български, защото това са те. Защото това е тяхното предимство. В глобалния свят, всеки човек има нужда от корените си и езикът е техният корен. Те трябва да оценяват предимството си и да го развиват заради себе си. Не защото България може да стане някой ден супер-сила и да завладее света, а защото тя е това което ги отличава от другите. Да, първото поколение емигранти винаги иска да се слее с местните. Но местните за разлика от тях винаги искат да се отличават от другите със своите корени, със своята уникална история. Това че нас са ни научили да се срамуваме от нея по никакъв начин не го прави правилно. Ние сме наследници на невероятни, грешка, НЕВЕРОЯТНИ цивилизации, не трябва да ни е срам от езика и обичаите ни. Може само да ни е срам от последните 100 години, но нали точно затова сте избягали. Не губете връзката си с предците си, само заради 1 ден път със самолет. 

И не ме мислете за луда патриотка - аз съм, но не защото някой ми го е казал, а защото колкото повече научавам за историята ни, толкова повече се прекланям пред нея. Имаме честта да живеем в земи обитавани от велики хора, да носим част от гените им. Не смятам, че това прави настоящата България велика или българите по-велики от останалите, но все пак дължим уважение на предците ни. За мен това уважение е да не оставяме българският дух да угасне. Нито у нас, нито по света. Все пак сме родени в земята на слънцето. Малко страни и народи могат да се похвалят с това. Всъщност се сещам само за още 2.

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 16 години и 4 месеца

Дени,
Връща се желанието ти да пишеш дълги коментари :).
Мисля като теб - точно защото не съм избягала и не се срамувам от това, което съм, децата ми учат седем дена в седмицата в момента. Аз си знам какво ми струва  физически, емоционално  и психически това натоварване.
Просто въпросът беше за това как някои родители осакатяват децата си, като ги лишават от право на избор - не им разрешават да говорят "чуждия" език и да имат "чуждестранни" приятели.

Което е върхът на несправедливостта и лицемерието. Като не щеш детето ти да говори чуждия език, какво търсиш тук?

Има една думичка, която ти е убегнала от поста на Таня - комуникативност.
Децата имат нужда да общуват пълноценно с другите и да са разбрани от тях.
Колкото и забрани да изричат родителите, това може само да превърне детето им в неудовлетворен от живота си неудачник, но не и да запази "хилядолетната ни слънчева цивилизация".
Споделям моя личен опит и съм убедена в това, което правя. Цял живот се занимавам с изучаване на езика и как той влияе на човешката интелигентност.
Нямам никакво намерение да побърквам децата си, задето говорят перфектен английски, защото вероятно скоро ще проговорят и добър български (току-що Тина прочете сама една от коледните ни картички от България!!!).

Каква е ползата да говориш broken Enlglish и изкълчен български?
Човек има нужда от поне един език (обикновено майчиният), който да владее много добре, за да може да мисли много добре :).
Очевидно децата, за които Таня говори, не владеят на академично ниво нито един език.
Само защото родителите им не знаят какво им причиняват...

Тези родители смятат себе си за патриоти, но позицията им е егоистична според мен.

Love-it-or-leave-it-позицията означава, че трябва да приемеш езика, културата и традициите на страната, в която си. Особено ако никой не те е карал насила да идеш да живееш в нея :).
Да приемеш означава да поставиш на една плоскост:  "те" и "ние" сме еднакво заслужаващи уважение.

Не говоря за "загуба на идентичността", за "срам от това, което си", за "предателство" и други подобни - а само за приемане.
Но предполагам, че само ако го изживееш, може да ме разбереш...
Обратното на приемането е отричането. Не съм от хората, които трябва да отрекат постиженията на другите, за да се почувстват значими.
Знаеш ли с какво се забавлявам тук (понеже пресен емигрант като мен трябва да търси всяка възможност за безплатно забавление :)?
Когато попадна на някой нафукан местен, който почва да ме гледа презрително, защото говоря с акцент, аз го изчаквам да се развихри съвсем, предвкусващ как най-сетне е попаднал на някого, когото може да надговори, и му казвам съвсем спокойно, гледайки го в очите: "Това, че не говоря добър английски, не значи, че не съм интелигентна".
Наистина е забавно да накараш високомерен тежкар да се срамува :)...

 

 

Tanichka
Tanichka преди 16 години и 4 месеца
Дени, благодаря ти за чудесния коментар - и аз се зарадвах, че си писала дълго и аргументирано. Толкова обичам твоите дълги коментари!

Първото, което искам да кажа в отговор на твоя коментар е, че съм съгласна с голяма част от твоята гледна точка. Аз също мисля така. Но това си е в голямата си част теория. Умна, позитивна доброжелателна теория, но теория.

Нещата на практика невинаги се нареждат както ги искаме и предвиждаме. И нека кажа, че децата в Родината ни нямат изобщо дори прилична езикова култура. Освен шепа интелигентни деца тук и там, масата е тъжна. Когато последно Калоян се видя със своите приятели в България преди две години, едно от нещата, които много го беше учудило е, че говорят доста едносрично и жаргонно (а те са деца много приятни и отличници), повтарят едни и същи лепкави фрази, а той се притесняваше, че е изостанал езиково, докато те са се развивали. Оказа се, че е развитието на родния език сред връстниците му в родината не е значително. Книгите в България продължават да се четат насила от децата и младите (ако изобщо се четат от деца) и няма особен интерес към учене, мотивация за работа в училище или, недай си боже, извън училище.

Тук Калоян чете доста, което ни радва. За тийнейджър на 15  дори си е съвсем добре. Предпочита да чете разкази пред романи, но за нас това е окей. В момента чете "To Kill a Mockingbird", защото я анализират по литература в училище. Но иначе, чете разказите на Роалд Дал. Прочете един сборник на Съмърсет Моъм, а след Дал идва ред на О.Хенри. Да, верно, не е "Под Игото", права си. Но за нас това, че чете е чудесният факт. Четенето създава култура и дава информация, която е формираща за младите хора.

Няма да се оправдавам защо не чете на български - много фактори, сред които водещият е, че неговата начална учителка се "постара" той да загуби интерес и обич към доста неща, свързани с училището, и респективно с българския език и литература. Но не ми говори за това, защото звучи като оправдание. А аз няма защо да се оправдавам.

Синът ни говори чудесен български дори за българче живеещо в България. Не използва жаргон, няма изрази като "брато", "виж ся кво" и подобни едносрични подсмърчания. Не слуша чалга = знае поне 30-тина песни на Битълс покрай играта "Beatles Rock Band" (XBox 360) и не знае коя е Глория или Ивана.

Дъщеря ни разбира отлично български, но онова, което може да говори добре (без акцент, ние това с акцента не го владеем :) са прости изречения като "Това много ми харесва!", "Мамо щастлива съм", "Искаш ли да ти го дам?" Не може да предаде интензивни чувства.

Например, тази вечер имаха коледен концерт. И тя после изнесе цяла тирада как се вълнувала, имала "сценичен страх", как й се свило коремчето, как й треперили ръчичките, но после се почувствала толкова щастлива, че просто полетяла с Рудолф и другите елени. "Ха-ха, мамо, не полетях наистина, само метафора"... Та, да, това не може да ни го каже на български.

Пасивният й речник на родния език е огромен, но активният е наистина малък. Говорим, работим, но е трудно и мъчно. Това исках да споделя. Иначе, ако ще говорим като другите с "Ти ся хепи ли си или нот ет ол?", а..., това няма проблем да го изпозлва супер. Но не мисля, че в това е смисълът на темата, която дискутираме.

Та, Дени, трудно е. Не става дума изобщо за срам от нацията, липса на обичаи и тям подобни глупости. Става дума за необходимостта от истинска дълбока комуникация, а не за стойки от типа "псевдо-патриотизъм".

Аз мога да си я уча на стотици думи, тя си ги знае, но като опрем до обяснения, не може да създаде израз като "Тези дънки ме стягат силно на коремчето". Може да каже, "тези панталони не са добре, не ми харесват, не ги обичам". Което не е същото. Защото тя не е на 3 години, а е почти на девет, и има нужда да обясни. Има нужда да говори много и да пише много.

Иначе пее песни като "Облаче ле бяло" и казва стихчета като "Бяла спретната къщурка". Но общуването на български е осакатено, което е наистина тъжно.

Много би ми се искало да имаше неделно българско училище, защото тя наистина много обича училището като институция. Онова, което приема като задължение у дома би било радост за нея в такова училище. Но май ние сме единственото българско семейство наоколо, което тъгува за липсата на такова училище...

А, да не забравя - исках да ти кажа за нещо, което си написала в коментара ти. Много малка част от учениците в езикови гимназии говорят наистина добре езиците, които учат там. Особено пък днешните випуски. Аз познавам десетки, да не кажа стотици ученици завършили през годините езикови гимназии. Та, това което казваш, е огромна илюзия. Жоро познава също много такива ученици, от които не повече от 3-4 са просто гениални по отношение на езика. Повечето са били просто едни отлични ученици, но чуждият им език много често е "една гаща плява да яде нашто магаре"...Е, може ти да познаваш други.

Но като чуя израза как някой си говорел "перфектно даден език" и ми се повдига. Наум ми идват двама блогери тук, които говорят чудесен английски без да са били възпитаници на английска гимназия - Жоро и Джонеф. Споменавам ги просто като пример, че това с езиковите гимназии не е съвсем вярно. Ама тове е друг разговор.

Та, такива работи. Сложно е наживо, по-сложно отколкото на теория. Става дума за живи хора, деца, с ранима психика и плътнозаета програма. Аз на теория ако знаеш каква съм печена, мога да философствам до дупка. Но наистина наживо става трудно. Знаеш какво и как искаш, но нещата не стават по предначертанието.

А иначе, и четирите деца, за които става дума в този пост - двете момичета на Ела, плюс Калоян и Траяна - са определено интелигентни деца. Осмелявам се да твърдя, че са с по-голяма инфомираност, интелигентност и разностранни интереси от връстниците си в България. Та, чудя се, защо се оказва толкова трудно извън теорията...

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
Първо, не си мислете, че нападам вас или децата ви, а по-скоро общата ни липса на упоритост, когато става въпрос за език. Наистина се впечатлявам от другите националности, които не си губят познанията за родните езици и то не защото са патриоти (поне не всички), а защото не са сметнали за нужно да забравят. Но от друга страна, те не се и наричат емигранти (примерно не и англичаните), те просто се местят някъде, живеят там 1,5, 10, 20, 50 години, проговарят местния език, но не се срамуват от начина, по който го говорят, нито пък забравят родния си език. За децата им не знам, моите познати нямат деца.

Което предполагам е и проблемът на моята гледна точка - не знам как едно малко дете се приспособява към новата среда. Но се сещам за поне няколко деца, които са живели(или живеят) в чужбина и въпреки това са си запазили говоримия български - едното момче също е било в САЩ в ключов момент от формирането на мозъка си, също е играл с другите деца на английски, но също така и в момента говори прекрасен български, въпреки че е живял в САЩ примерно 10 години, а след това е бил и в Германия доста време. Другото момиче, за което веднага се сещам, е детето на един преподавател във факултета, с което се запознах наскоро. Тя е на 13, живяла е доста дълго във Франция, струва ми се, че преди това е била и в някаква англо-говоряща страна, вероятно САЩ, защото баща й ходи там често, и въпреки че е в Бг от 1 или 2 години, вече говореше български съвсем добре. Т.е. много добре, като изключим лекия акцент и че от време на време бъркаше по някое минало време. А какъв френски и английски бълва, просто да ти се стъжни :)

Та искам да кажа, явно има как. Аз нямам деца и няма как да знам колко трудно е възпитанието им, но мога да предположа. Така че наистина не ви обвинявам вас точно. Нито мога да очаквам от хора, четящи Стийл да накарат детето си да прочете Тютюн, примерно и да размисли над него (между другото "Под игото" никога не ми е била любима книга) - хората не се трансформират в по-умни само защото са емигрирали някъде. Но тъй като Таничка си каза болката, аз трябваше да си кажа мнението. Защото наистина е вярно, че човек трябва да се смесва и че е супер тъпо да мразиш страната, в която си отишъл - примерно леля ми много мрази испанците, което е просто смешно, защото тя никога няма да се върне. Но човек като не е честен към себе си, не можеш да очакваш друго освен заблуди и агресия към заобикалящи обекти.

Между другото - Таничка, Ела - ще ви кажа същото, което казах и на мама на въпроса с испанския. Това че не говорите езика им без акцент (перфектно, както виждам и вие обичате да казвате също като нея), това нищо не значи! Дори не става въпрос кой е по-интелигентент -вие или те. Никой ама НИКОЙ не може да би задължи да говорите перфектно (или изобщо) езика на друга страна и това няма нищо общо с вашия статус в обществото. Ако аз съм милиардер и си имам къща в САЩ или Китай и си живея само в нея и общувам с местните непряко или много малко, очевидно няма да говоря езика перфектно, просто защото нямам таква нужда! Ако аз съм артист или учен и съм там за малко или за дълго по някаква причина, това че говоря езика им с акцент или леко развалено, това ще промени ли факта кой/я съм аз? Или който и да съм, щом липсата на език не се отразява на качеството ми на живот, значи всичко е наред. Това как някой говори неродния си език, не може да е мерило за интелекта му или личнотта му, нито може по това да се прецени дали ти си добър и качествен човек. С тези примери искам просто да кажа - не позволявайте на трети лица да оспорят вашата личност по критерий, който няма общо с нея. Вие уж не го правите, но леко се усеща някакво притеснение, че няма да проговорите английския съвършено и ще останете недооценени. И радостта че децата ви като говорят хиляда пъти по-добре от вас, ще имат велики възможности. Когато става въпрос за велики възможности, обикновено те оценяват по умения, не по език. Да не мислите, че 80% от американчетата имат по-добър английски от 80% от българчетата в България. Ами не. И въпреки това, те ще получат своя шанс и известен процент от тях ще бъдат щастливи и ще преупеят. Т.е. перфектният английски е наистина хубаво нещо, но не е най-важното. Ако в България учим езици до припадък, за да можем да избягаме, а и защото ценим възможността да общуваме с чужденци, в САЩ това май не е толкова важно. И след като вече сте там, и говорите английски задоволително, особено децата ви, престанете да се притеснявате за английския им и насочете усъвършенстването им в друга посока. Защото в живота няма как да се оправят само с единия английски, нали :)(в тоя ред на мисли, Ела - 7 дена в седмицата уроци не е ли малко множко? Предполагам, че два от тях са за българското училище, но все пак надявам се и ти и те да намирате време за почивка, щото то само с работа не става )

За езиковите гимназии - знам че голям процент от децата не излизат с перфектно говорене, имахме ученички на френската в моите курсове по френски :) И бяха доста зле. Но пък моите племеници (? да кажем) също са в езикови гимназии и се справят добре. Въпрос на мотивация и родителски контрол, предполагам. А и наклонности - ако са влезли там само заради родителите, въпреки че ги влече нещо друго, ми няма как да стане.

И така, с предишния си дълъг коментар исках да кажа нещо много просто и ясно - децата имат нужда от добра мотивация, за да научат един език, особено когато не им е роден. Мотивацията вие трябва да им я осигурите. Първо е трудно, после става все по-лесно. "Под игото" няма значение. Има толкова хубави книги на български, дори и да са превод, пак са хубави. Все нещо ще им бъде интересно и с радост ще го прочетат. Освен това е ключово да имат и приятели българчета - защото после във фейсбук примерно могат да си пишат с тях по малко, но това си е общуване, а то води до свободен език - аз например проговорих английски в irc, защото преди това имах думите, но не и връзките в главата водещи към свободната им употреба. Така че ако искате да го направите, има начин. Предполагам.

Но за мен по-важното е наистина да знаете защо го правите. Не става въпрос за патриотизъм. Аз съм патриотка, но съм и много практична. Всяко знание в повече е предимство. А ученето на език, особено на славянски език, за англо-говорящите не е лесно. Т.е. това е предимство, което децата ви ще имат пред другите деца. Освен това, ако знаеш 2 езика е доста по-лесно да научиш трети - просто защото можеш да правиш аналогии между тях и новия и връзките става по-ефективни. И не на последно място - английската литература е огромна, но българската също не е за изхвърляне. Няма ли да ви е мъчно ако децата ви не прочетат Смирненки или Дебелянов? Или вашите любими автори. Не казвам (а и не го и мисля), че нашата литература е най-великата и нищо друго няма значение. Но хубавите неща трябва да се взимат, лошите да се изхвърлят, за да има еволюция. Ако просто забравиш едните хубави неща и се насочиш към следващите, няма еволюция, винаги оставаш на нивото на последното нещо. А и още нещо - вашите деца имат уникален достъп до едно общество, за което в САЩ само са чували пропаганда - соц-периода. Не е ли добър повод да владеят български, за да могат да се докоснат до този период от първа ръка, за да имат самостоятелно мнение по въпроса, каквото и да е то. Сещам се в един американски сайт за популярна наука, бях разказала някаква история, която мама ми беше разказала и всички толкова се впечатлиха, защото те никога не бяха чували за личните истории на обикновените хора от този период.

Та както и да е, извинявайте за дългите коментари, просто за мен темата е важна, както става ясно. Не мисля, че вие можете да оборите езиковата ентропия кой знае колко, но поне не се отказвайте. И не се сравнявайте с хора, които са под вашето ниво. Стремете се към най-доброто, на което сте способни, пък да става каквото ще. В крайна сметка, ако децата ви не се интересуват от езици и история, каквото и да правите, няма да ги заинтересувате с България. Но България трябва да е част поне от общата им култура. От там нататък, както искат.
Shogun
Shogun преди 16 години и 4 месеца
Нека разкажа и аз за 4 деца. Двете са деца от смесен брак, а двете - чисти българчета.

Наша роднина е женена за австриец, на когото работата изискваше да живее по за няколко години в различни държави, но през лятото децата идваха задължително за по месец при баба в България. В семейството се говори немски. Децата са родени в Полша, живели са в Бон и после дойдоха за няколко години в България, и тук учеха в американското училище, тоест на английски. Каката, тогава около 10 годишна, говореше най-чистия възможен български, чудя се как се беше получило. Даже можеше да пише на кирилица. Чак да не повярваш, че е възможно. Брат й, доста по-малък, явно в шок от предложените му три езика (български сред роднини, немски у дома и амнглийски в училище), не говореше добре на никой от тях.

После тези деца порастнаха и си намериха късмета по света. Братът с български даже известно време беше екскурзовод в Австрия. А какви се чувстват? Според мен - австрийци, и едва ли някога ще заживеят за постоянно в България.

Другият случай на 2 деца са децата на брат ми. Те заминаха за САЩ, когато баткото беше на 6, а малката на 3 и още не можеше да говори добре. Децата се чувстват българчета, и в училище това се знае и уважава - карат ги да пишат реферати за България, същото правят и други деца, които не са родени в САЩ, и това е интересно и приятно за всички. В момента баткото говори сносен български, но с много силен акцент и се затруднява с по-"завързаните" думи. Тя разбира уж, но говори доста зле. У дома родителите говорят на български, но децата - кой на какъвто може език, а децата помежду си - само на английски. Жалко, много жалко, че така се получи. Но жалкото всъщност е това, че моите най-близки хора са далече и много рядко се виждаме.

Обаче пък от друга страна, защо пък да не си намерят късмета по света? Навремето си баба ми е заминала от родното си плевенско село и е отишла да живее чак в града. Майка ми е заминала от родния Плевен и е дошла в далечна София. Сега просто разстоянията са други. И където си - е в твой и общ интерес да се приспособиш максимално. Задължително трябва да говориш езика на страната, където живееш, и това не е признак на родоотстъпничество, а на култура.

И ако са в състояние да поддържат родния си език, е прекрасно. Иска ми се да бъде така. Но няма смисъл нещата да се насилват и драматизират. Съвсем излишно е да се натоварва човек с негативни емоции, като че ли си няма достатъчно в ежедневието.

divedi
divedi преди 16 години и 4 месеца
"Винаги съм готов да уча, но не винаги съм готов да ме учат" - Уинстън Чърчил.

"Не можете да научите човек на нищо; само можете да му помогнете да го открие в себе си" - Галилей.

"Никога не позволих училището да се меси в образованието ми" - Марк Твен.

"Изобщо с образованието се прекалява, особено в американските училища" - Алберт Айнщайн.


Darla
Darla преди 16 години и 4 месеца
Прочетох всичко написано от теб, Таничка отначало докрай. За коментарите на останалите блогери ще се върна по-късно да ги дочета, защото ми е полезно да се поуча от чуждия опит. Първо, много съм впечатлена, че във вашето семейство има единодушие относно възпитанието на децата ви. Това за мен е нещо много важно и е от голяма полза за децата.

На въпросът ти конкретно, ако трябва да споделя личният си опит с моите деца, то бих казала, че бих се радвала те да успеят да усвоят и английски и български език в пълнота и цялост. За английския език мога да разчитам на местното училище и преподавателите тук, но за българският нещата ще зависят от мен, поне докато живеем тук. В Мавриций освен нас има още 4 българки, за българско училище е утопия да си помислим. 

У дома аз говоря на децата предимно на български, но също и на английски. Стремя се, когато говоря на български да казвам "компютър", вместо "PC", "добре", вместо "ОК", "електронна поща" вместо "e-mail" и разни други несъзнателно усвоени (и влезнали в употреба) чуждици. Дори в последния ми постинг (ето още една такава дума, за която не зная българският еквивалент) съзнателно редактирах "юзър" с "потребител" водена от желанието ми да огранича употребата на такива изрази. Преди малко по скайпа си разговаряхме (обикновено казвам "чатихме") с моята приятелка и й написах, че за вечеря ще приготвя таратор и мусака, на което тя възрази, че при нея в тази зима тараторът не е за предпочитане. А, аз й отговорих, че за нашите температури (в момента е 32 градуса) е екстра.  И неволно си дадох сметка как в българският ми език са се настанили редица чуждици.  Денис разговаря с децата само на английски, смея да кажа, че е на едно много добро ниво.  Но, ефектът върху тях засега е размит.

Например, Мартин, който е само на 2 г. и 10 м. проговори на български език (основно) и английски, но понякога се изразавя така: "This is на me." или "Give me вода". :-)

Божидар (на 7 г. и 9 месеца) само за четири месеца посещение в училище проговори на английски (3 г. преди това го учеше в детската градина в България), като разбира се тепърва предстои да се надгражда, както говоримо, така и писмено. Знае да чете на български и в момента се учи да пише ръкописно. Незная доколко ефективно ще е обучението им да тече паралелно и по двата езика, но се налага. От една страна тук те трябва да учат на английски език, а от друга е родителският ми стремеж като българчета да се научат да четат и да пишат правилно на български, защото един ден ще се върнем в България.  Отделно в училищата тук се изучава и френски език като втори допълнителнен, така че искрено се надявам да не се изгубят в това многоезично разнообразие.


Tanichka
Tanichka преди 16 години и 4 месеца
Благодаря на всички ви за чудесната дискусия - Ела, Дени, Диведи, Шогун, Дарла! Човек се нуждае от външни гледни точки, за да види посоката си.

Шогун, наблюденията ти са абсолютно точни - колкото едно дете напуска България по-малко, толкова повече намалява възможността да почувства необходимостта да се изрази на този език. Ако е около и над 10 г. като че ли е добра възраст за съхраняване на хубав правоговор. Онази част от децата, която напуска БГ на ранна възраст, обаче - под 5 г,  е много застрашена от проблема, който обсъждаме.

Ако можехте да чуете Калоян, например по телефона, бихте се изненадали на българския му. Просто като на всеки друг българин. Траяна, обаче, би ви казала: "Моментт, ште извикам мамма!" с ясна артикулация на всеки звук (не знаем защо го прави, вероятно така е сигурна, че го казва правилно).

Та, всеки, който се замисля и се бори с проблема, търси начини за образовано решение.

Наличието на неделно училище е много съществено не за да може родителите да си измият ръцете и да пратят детето да го учи някой друг. Не. Училището създава среда, конкуренция, връзки. Има харесвани учители там. Те знаят как да направят нещата достъпни и понятни за детето. То иска да подражава на приятни за него хора. Усеща, вълнува се, има домашни, има съпричастност.

Започнах този постинг с мисълта да ви разкажа, че повечето имигранти като цяло не му мислят толкова. Не защото аз съм нещо много умна, а те еди-какви-си. Не, просто те никога не са владели родния си език в някаква добра степен, че това да ги вълнува дълбоко. И сега, чуждиците им идват подръка идеално. Един вид, обогатяване на речника.

Ако погледнете постовете на Ела и на Дарла, ще видите че са жени, които имат завидна езикова култура на родния си език. Може да е нескромно, но и аз съм подобни претенции за моята. И ето, ние трите се сблъскваме с този проблем, но той става проблем за нас, защото ни пука и защото ние четем, сме чели, говорим и пишем правилно на родния си език.

Имигрантската маса държи детето да е "преди всичко българин" и пълни целия му речник с невероятни чуждици с бг окончания, и е горда колко патриотично е това.

Човекът има нужда да изрази себе си. Наришоко и издълбоко. Когато не може да го прави качествено на един език и ще се налага да ползва грешни алтернативи, по-добре да го направи добре и интелигентно на друг език.

Да запази обичта, интереса си, принадлежността си, обичаите си. Но ако ето такъв български език ще остане след 20, 30, 50 г от имигрантските деца и те ще го говорят, или недай си боже, ще го разпространяват, наистина е тъжно. И страшно.

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
По въпроса с "перфектния английски", ето ви един клип, който случайно гледах за хартиени батерии. На него, един симпатичен китаец проферсор в Станфорд говори. Да му е перфектен английкия? Не. Да му пречи? Изобщо. Знам, че не е това точно темата на поста, но все пак ми се иска да подчертая, че това как казваш нещо, наистина не е чак толкова важно стига да се разбира. По-важното е какво точно казваш. Така че моето пожелание е да развивате изобретателността и творческите възможност в децата ви, пък на какъв език те говорят, е подробност. Болезнена подробност, но все пак подробност. И все пак ви пожелавам успех в обучението, дано да успеете да предизвикате интерес в децата ви към българския и към България. Но в крайна сметка, всеки ще се спасява по единично, както винаги :)
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 16 години и 4 месеца

Аз също много се радвам на обширните и интересни коментари - далеч съм от мисълта всички да сме на едно мнение, но е важно да говорим по един толкова злободневен въпрос - запазването на езика ни. Щото няма какво да се лъжем - и живеещите в България българчета имат проблем с усвояването на родния си език...

Дени, споко, децата ни не учат 7 дена в седмицата. Но пък в събота се занимават с неща, които тях самите ги интересуват живо. Та всички имаме 7-дневна работна седмица с ранно ставане всяка сутрин. Но не съжалявам, че ги записахме на неделно училище, макар в началото да беше ад заради дългите домашни...особено за малката.
А що се отнася до "перфектния английски" - и си права, и не си. Както казах и по-горе - човек трябва да умее да се изразява колкото се може по-добре поне на един език.
Знам, че никой не може да ме задължи да говоря перфектно езика им; разбират ме anyway.  Но когато трябва да кажа нещо, което в главата ми звучи толкова цветно и точно на български, а на английски излиза сиво, се чувствам като спънат кон :).
Точно затова имам блог на български, не на английски :).

Още един поглед по темата за обучението на билингви:
в училището на моите момичета има деца от поне 30 различни народности. Учителите са с много богат опит, особено учителите по английски като втори език. Говорила съм с тях за трудностите, които срещаме (преди да имам деца, се чудех как моите приятелки  с малки деца все не можеха да подредят  къщите си; и се възмущавах, че живеещите в чужбина мои познати не настояваха децата им да говорят с тях само на български :)...
Учителите споделиха за един  феномен, основно в индийските семейства. Индийците са страшо амбициозни и много държат децата им да преуспяват в училище. Когато дойдат тук, са адски мотивирани. Затова родителите (обикновено с беден английски) говорят вкъщи на децата си само на английски -  с идеята, че им помагат.
Така децата остават застинали по средата на два езика, нито един от който не владеят добре - англ. им е с акцент и беден речник, а родният никакъв го няма.
За да могат да мислят, помнят и разбират обаче им е нужно добро владеене на някакъв език (пък бил той и хинди).
Така собствените им родители (с точно обратното намерение  на "преди-всичко-българите"-патриоти тук, но със същия нещастен резултат)   вместо да им изпишат веждите, им избождат очите :(((...

 

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
Ооо, искааам :) Това го гледах, когато някаква жена го представяше, но от изобретателят е много по-добре. Направо е невероятно колко много можеш да постигнеш, с толкова малко. Точно това имах предвид, не е важно как говориш, а какво можеш да правиш.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 16 години и 4 месеца
Ами нали и аз това казвам :).
Очевидно никой не е казвал на този индиец, че е "преди всичко индиец" и трябва да говори само хинди...
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
Ами малко ме съмнява човекът да не говори някаква форма на индийски и то много добре, защото е човек, който има какво да каже, което предполага, че поне на 1 език ще се изразява свободно. А и не мисля, че някой (в частност аз) е казал, български или нищо. Щом езикът трябва на някой в ежедневието му, той трябва да го научи. Но ако китайския не им трябва днес, това значи ли, че няма нужда да го учат? Вероятно всички трябва да научим китайски, но това е друг въпрос. За мен беше важно да споделя защо според мен българският трябва да се учи. За практиката, точно аз едва ли мога да помогна. Но за мен е просто изумително как испанците си пазят езика в САЩ (а вероятно и не само те). Явно има някакъв начин - не го знам какъв е, но щом съществува, значи може да бъде намерен.

Както и да е, в лошо настроение за спорове съм, благодарение на най-близката ми емигрантка, така че лека от мен.

Eowyn
Eowyn преди 16 години и 4 месеца
Много интересна тема.... Жалко, че нямам какво мъдро да кажа по нея :)
Darla
Darla преди 16 години и 4 месеца
Когато говорим за езици се наблюдават и някои парадокси. Например, Мавриций е държава, в която английският език е официален. По принцип в училището тук това е регламентирания език според учебният им план. Как стоят обаче нещата на практика?  Населението общува предимно на креолски. Това важи и за фирмите и държавните институции, болници, банки и т.н. Няма проблем да разговарят с теб и на английски, но само, ако това е наложително, когато имат срещу себе си човек, който не говори(разбира) креолски.  Отделно, повечето владеят и френски език (креолският им е на базата на френския) и няма никакъв проблем да те разберат и на френски. И така, запознах се с много хора (дори и не толкова интелигентни), които ползват свободно три езика - креолски, английски и френски.  Това ме впечатли.

Аз самата нямам намерение да науча креолски, въпреки че върху мен има очаквания да го направя. Но, френски започнах да уча чрез аудио уроци. Разчитам и Денис да ми помогне с произношението. Нивото, което ми е необходимо е задоволително, за да мога да разбирам и разговарям с хората тук, които не владеят английски (има и такива).

Друг парадокс, на който съпругът ми ми обърна внимание. От следващата година започвам работа към клон на Middlesex University.  Няма никакъв компромис относно езикът. Английски и единствено английски. Това го видях на практика на интервюто и няма спор, че ще е така. Но, когато се запознавах с изискванията за длъжността ми, сред двете страници и половина никъде не беше посочено изискването за владеене на английски език, а това би трябвало да е един от основните им критерии за подбор на нужния им персонал. Може и да са го пропуснали по подразбиране, че предложението за работа е към англичани, защото договорите се предлагаха от централата в Англия. Може. Но, за клон в чужда държава (различна от Англия) да не се включи като изискване, ми се видя странно. Разбира се, това е малка подробност. Важното е, че за мен така стеклите се обстоятелства и тази среда е шанс, за който мога да бъда само благодарна.


Terkoto
Terkoto преди 16 години и 4 месеца
Каквото и да можеш да правиш/мислиш, за да го споделиш с други хора трябва ТИ да се чувстваш свободен в израза си. Дали говориш с акцент или не, дали според критериите на слушащите езикът ти е богат или не е друг въпрос. Не е маловажен, но изобщо не заема място в дневния ред, ако/докато езикът, на който се изразяваш те притеснява дори малко. Харесвам на Ела и Танечка мислите и търпението хем да създават най-добрите възможни условия за достъп до редкия майчин език, хем да приемат и избора на децата си, който не е обезатетелно най-гъделичкащ родителската "гордост", но пък е гарантирано най-добрият за свободното развитие на децата. Един франко-англофонен канадски хумористо-певец миналата седмица представяше темата на коледния си моно-спектакъл така: "направих спектакъл посветен на факта, че станах баща за първи път тази година. аз съм на 40 и установих, че светът, в който се роди и ще живее сина ми е радикално различен от света, в който съм роден аз". Мисля, че сървеменните деца наистина са различни и много от дициплинарно-принудителните методи за учене и възпитание, които са давали много добри резултати от 20-те г. докъм края на 20 в. - просто не са подходящи за тях. За сметка на това - им е нужно много повече общуване - вкл. с родителите им. Жал ми е само, че по българските земи много иначе свестен родителски народ, не може да си пребори предразсъдъците и предпочита да работи извънредно по 2 и повече часа на ден, за да събира пари "за бъдещето на детето", вместо да му даде на детето вниманието и любовта си, което е най-сигурния начин детето да си направи едно "бъдеще", каквото му трябва.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 16 години и 4 месеца

Дарла, желая ти успех!

Коментарът ти ми напомни за едно научно-популярно филмче, което гледахме наскоро. Деца от различни страни разказват за живота си и обичаите в родината си.
Та ние гледахме филма за Швеция. Детето, което трябваше да ни представи страната, каза,  че в училище всички учат и английски, защото това е задължителният бизнес-език там.
Нищо чудно - кой е в състояние да научи шведски, за да прави бизнес в Швеция :)))?

Tanichka
Tanichka преди 16 години и 4 месеца
МарияД, да, права си - тъкмо в това се крие дълбочината на проблема: децата имат огромна нужда от комуникация и близост, в цялата й тънкост, с всичките й отсянки и нюанси на изказа. Аз нямам възможността да посветя живота си на каузата за опазване на родния език у дъщеря си.

Да си родител е дар божи, но и тежък товар. Няма училище за родители, учим се върху децата си, като я докараме до внуци сме вече почти експерти, но никой тогава вече не търси мнението ни ежеминутно, и дори и да напишем книга - малко ще я прочетат или приемат. Така че, тъкмо научили се, ще си идем от света обучени за родители...:)

Дарличка, толкова се радвам за теб! Стискам ти палци за всичко! Онова, което съм напипала като пулсиращо място в душата ми е, че трябва да направиш за и със децата си онова, което ще им бъде от полза в живота. Граденето на фалшиви кули може да не е от насъщните им необходимости. А може и да е. Но ти ще си решиш. Не родителите ти, не приятелите ти, не роднините ти. Каквато и посока да ти дадат те, в нея все ще се крие егоистичната нотка какво би било добре и за тях - не само за децата и теб.

Решението ти като майка, която е изстрадала много и е минала през мътни води, за да е сега щастлива, е единственото вярно решение. Аз така виждам нещата.

И не съм убедена, че Боби и Марти биха имали по-щастливи усмивки, ако тичаха по софийски улици, вместо по улиците на Мавриций. Стените у дома помагат само за дни или седмици... После всичко си тръгва по реда, а на теб е оставена тежестта да си разбиваш всички останали стени сам самичка. Ден след ден.

Както ти добре знаеш, животът се крепи на едно косъмче. Затова да му се радваме и да направим така, че нещата да са най-добрите за децата ни.

Права си, тази среда е уникален шанс, за който интелигентен човек като теб знае, че трябва да е благодарен. Дали децата ти ще говорят английски или креолски, или френски, по-добре от майчиния език няма да ги оформи като по-ценни личности, каквото и да ми казват хората. Сърцето ми знае, че те ще са онова, което ти им позволиш да станат с обич и грижовна насока. 

Същото се отнася и за прекрасните момиченца на Ела, както и за моята Траяна. Онова, което те ще станат като хора е по-ценно от всякакви абстрактни абсурди на принадлежността...

Никой не е помогнал на сина ми да се почувства обичан и ценен в българското си училище. Той сам стискаше зъби и буташе каруцата напред ден след ден, само и единствено с наша помощ. Никой друг не си мръдна пръстта. Тук той е щастлив - ценен, обичан и уважаван млад човек, с мнение, което има тежест. Чувства се на мястото си и това му харесва. За жалост, истината е, че тук той е видял много повече грижа, подкрепа и взаимопомощ, отколкото в училищния си период в родината. Но фактът, че никога не е казал лоша дума срещу никого и нищо, освен, че за него е "минало" и не иска да говори за това, според мен е достойно за уважение.

Връстниците му (не броя тези, дето изпоотпаднаха от училище, защото ту няма подлещажи в гимназията) тук имат амбиции за колежи, учат като разпрани, търсят си работа, за да пестят за колеж. Това за Бг връстниците е смешно и тъпо, понеже "ако си тарикат ще имаш каквото поискаш, без да си оставяш костите в здраво бачкане".

Клаоян добре знае за това колко е древна страната му, но също така знае и че в настоящия момент младежта в страната му не се радва на цветуща култура. Така че, ние като родители разговаряме за добрите страни на дейстителността - тази около нас и онази в Бг, но няма да седнем да му пълним главата с фалшиви илюзии.

Затова и писах, че децата ще си решат сами какви искат да бъдат. Те имат лоши и добри спомени и от двете страни. Идеални места няма. Но ако те са щастливи такива каквито са сега, там където са, ако имат мечти да порастнат еди-какви-си - тогава трябва ли ние родителите да ги дърпаме с котвата надолу? На каква цена? На всяка?

Ако децата ни страдат мъчително, ако плачат, ако не могат да се адаптират в чуждата страна, ако всеки ден им е тежък и непосилен в тази среда - окей, няма нужда от напъване; мястото им е там, където ще са щастливи и доволни. Но това  не е така. Точно обратното.

Преди всяка ваканция семейството ни сяда да обсъжда ще ходим ли някъде и къде биха искали да идат. Отговорите те си избират сами. Били са и в Трявна, и в Троян, и в Боженци, и в Балчик, и на морето, и в Родопите. Сега на въпроса къде искате да отидете, какво искате да видите - отговорите са Дисни Уърлд (направено), Сан Франсиско (направено), Канада (направено), Големият Каньон (направено). Бяха и в Чикаго, и в Лас Вегас, и в Санта Фе.

Сега искат да посетят националните паркове Йелоустоун и Йосемити, Сиатъл, Филаделфия. Искат да видят Балтимор и Бостън; искат да минат по местата на създаването на американската конституция. Искат да видят Ню Орлийнз и френската част на Луизиана, джаза по улиците. Мечтаят и за Париж, Лондон, Барселона, Брюксел, Амстердам, но особено за Флоренция и цяла Тоскана. Голяма мечта.

Та, аз твърдо не мисля, че трябва да ги изпращаме всяко лято/Коледа само и единстено в България, защото така повелява повика на патриотизма. Те не искат това. Но повечето родители тук това практикуват, искат или не искат децата (нека уточня - това е по-скъп вариант, отколкото разходка из САЩ; така че не е до това да спестят пари или подобни идеи).

Ние знаем, че децата ни могат да обичат нещата без да са  непременно до тях. Например и до днес говорят за баба си Ленче, сякаш ей сега ще влезе през вратата (майка ми почина преди 9 месеца). Траяна дори й купи подарък за рождения ден на 10 декември, за да го сложи до снимата й. На подаръка има фабричен надпис: "Grandma, a garden of love blooms in your heart!"

Ние така я разбираме обичта и така живеем. Спомняш си хубавите моменти и караш със сърцето напред.  Като питат Жоро как е сготвил някаква гозба толкова вкусно, ток все отговаря, че тайната е само една - и за гозбата, и за живота изобщо: "Вадиш сърцето и го слагаш на масата."

Та, насила няма да изписваме вежди. Нито ще ги задължаваме да си ходят в Родината под строй. Животът предлага толкова хубави моменти - опитваме да се порадваме на всеки, доколкото ни позволяват силите и възможностите..:)

Извинете ме, разприказвах се. Дарличка, още веднъж - успех на теб, момчетата ти и съпруга ти. Целувки от мен!


Darla
Darla преди 16 години и 4 месеца
Таничка, всичко което си написала е толкова прочувствено и искрено. Моите съболезнования за майка ти! Това е голяма болка и голяма загуба. Казвам го като човек, който е загубил и майка си и съпруга си. И зная, че нещо завинаги си е отишло и винаги ще остане дупката в душата. Моята майка почина преди 11 години, а тъгата ми я усещам още. Тя означаваше твърде много за мен. Сигурна съм, че и твоята майка е оставила значителна следа в живота ти. В такива моменти ни остава едно - да продължим да живеем. А, ти имаш Жоро, имаш и две прекрасни деца. Продължавайте напред!
kamelini
kamelini преди 16 години и 4 месеца

Ето и няколко думи от мен. Представете си същата картина на Българска общност, но в друг континент и друга държава - ЮАР. Всъщност, като се замисля едва ли страната има толкова голямо значение. Живяхме там дълго време - аз - 17 години, съпругата ми - 12. И трите ни деца се родиха там. Основният език за комуникация е английски (South African English), но езиковото богатство е подсилено от над 10 езика, сходни по звучене на различните племена на черните като Зулу, Суту, Коза и т.н., Африканс и като подправка към цялата езикова гозба идват и по-добре представените европейски езици като Гръцки, Португалски, Италиански, Немски.

И пред нас като родители, дълбоко съхранили богатството на родната култура и традиции стоеше същата дилема. Как да предадем на децата си това което носим в сърцата си. Разбира се в началото е словото. У дома имахме неписан закон да се общува само на Български. Той работеше до момента, в който децата тръгваха на градина или когато на гости ни беше за по няколко месеца една от бабите. Законът не преминаваше границите на съглашението и не влизаше в териториите на насилствените забрани. Общувахме с голяма група Българи, които имаха различно виждане по въпроса за Българския, но като цяло ни тежеше че сме такава проклета и разединена нация, която и в чужбина не може да се обедини около такава благородна цел - да се запази културното богатство на Българите и да се предаде на живеещите зад граница наши деца.

Ние имахме частна детска градина и в един момент разговорите около Българско училище толкова наситиха пространството на всяка една сбирка, че една вечер с жена ми си казахме: Като че съдбата ни е предопредилила да отворим Българско училище. Имахме база, имахме материали, имахме ученици, оставаше да намерим учител и да заработи училището. Идеята бе прегърната от всички. Започнахме с около 15 деца след няколко месеца бяха вече над 30. Аз всяка събота пътувах сутрин 30 км в едната посока да взимам деца от един от далечните квартали в Йоханесбург и ги връщах по обяд общо 120 км всяка събота. Правех го с ясното съзнание, че е от полза за децата. Имахме и малка такса в размера на около 6 Евро на дете за 3те часа Съботно училище. Плащахме на учителката, тя обучаваше по-големите деца, тези в училищна възраст, а жена ми - малките.

Беше прекрасно. Децата имаха среда, в която общуването на Български се осмисляше. Разбира се етусиазмът с времето се замени от съмнения за ползата от това, съмнения около методите на учителката, предположения дали няма прекомерно да забогатеем от тези 6 Евро на дете всяка събота, но продължихме така повече от 3 години. За тези години си идвахме в България, накупихме куп учебни материали, получихме много и от Агенцията за Българи в Чужбина.

След това взехме решение да се завърнем в България и училището продължи още няколко месеца след нашето завръщане, докато и учителката не реши да последва нашия пример и се завърне в Родината.

Това беше предисторията. Днес големият ми син е дете на "света" и учи в университета в Манчестър, а тримата малчугани са в София. И въпреки, че е безкрайно важно да могат да се изразяват по възможност на повече от 1 език, никога не сме го налагали като фикс идея. Оставаме средата  и индивидуалната потребност да решат това, кой ще е водещият език. Да не забравяме, че основната ни задача е да градим личности, а не лингвисти или полиглоти.

Tanichka
Tanichka преди 16 години и 4 месеца
Много благодаря за  коментара, Атанас ( piriankov), беше ми страшно инересно да прочета за българска общност в друга страна, на друг континент. Нещата явно навсякъде си остават "български" - много искаме децата ни да имат учител по родния език, но не и да "му пълним гушата всяка седмица"... Опасността някой да "забогатее", докато учи децата ни на четмо и писмо е животозастрашаваща :)

По същата причина, например, в БГ магазина в Денвър пазаруват повече сърби, руснаци и прочие славянци - българите горчиво съжаляват, че са направили възможно "покупката на новата кола на съпругата на собственика" или тям подобни. По-добре бойкот или поне ограничение, така всички ще са "щастливи"..... А и гроздето е кисело, тая лютеница не е май точно същата като в Бг, онази туршия е еди-каква-си, но преди всичко "собственикът "само забогатява на наш гръб". Българска ни работа.

Затова и до БГ училище няма да я докараме.

По-добре да се дебнем в засада и да пълним главите на децата си с изконни български думи като "пърчас" (в мн.ч. "пърчаси",  синоним на "покупка/и") и "дейтлайн/и" (синоним на "краен срок"), отколкото да създадем училище, с учител, с учебник, с дух и ентусиазъм. Ами то до инфаркти може да се стигне от страх и напрежение кой как ще забогатява покрай такова училище...

Много интересен коментар, много ти благодаря. Успех на сина в Манчестър и на другите деца в София! Личността е основното нещо и според нас. Поздрави!

goldie
goldie преди 16 години и 4 месеца

Ами да се вклча и аз...:)))

Братовчедка ми беше на 10 години, а братовчед ми на 2, когато заминаха за Италия. В градчето, където живеят вече има още едно българско семейство. Сестрата на вуйна ми се премести от Милано, когато се разболя, за да са по-близо и да си помагат, но до преди 3 години семейството на вуйчо ми беше единственото българско семейство в едно северно италианско градче недалеч от Милано. А сега за българския език. Братовчедка ми го знае толкова добре, че никой не би се досетил, че от 10 години живее и учи в Италия. Братовчет ми е вече на 12 години и също говори български като българче. Е има проблем с писането, защото се учи у дома, но може да пише. Той преди 4-5 години трудно общуваше на българси и със сестра си говореше само на италиански, но сега в семейството говори само български, а с италианчетата само на италиански. Освен това пише стихове и на двата езика, просто писането на български му е Проблем, но се опитва. Пише така както чува звуците, защото никога не е учил граматика, но има желание и това лято му купиха някакъв учебник с граматика на български, за да понапредне.

Обаче не си спомням вуйна ми и вуйчо ми да са възпитавали децата си в омраза към чуждата култура. Пък и би било лудост да живеят в пълна изолация на място, където няма други българи. В чужбина е по-добре да се слееш с обстановката, отколкото да риташ срщу ръжена, защото ако се случи да се разболее човек на кой да разчита, ако няма други българи. Пътя на омразата е най-голямата глупост. Всички и навсякъде сме хора, не е нормално да се мразим, защото не се разбираме.

А що се отнася до това до колко ще научат децата ви български, зависи от самите деца. Ако им се струва интересно ще го научат, ако ли не няма. Но това не е непреодолима беда. Ако ви се случва да идвате в България поне през година-две децата ви ще имат по-голям шанс да научат езика, защото ще имат контакти на нашия ези, ако са много години откъснати от средата, ще им бъде просто по-трудно, но не и невъзможно.

И тук ме хвана една усмивка. Преди повече от година се прибирах от Солун с автобус и на съседната седалка една българка пътуваше с 3 годишната си дъщеря, която не знаеше нито една дума на български, защото майка и' се срамуваше, че е българка и не беше научила детето си на нищо. А то я питаше как е мама, баба, дядо на български и как ще си говори с баба и дядо като те не знаят гръцки. не знам да се смея ли или да ми се доплаче? Но всеки по свой начин осакатява децата си, добре че съвременните деца са с будни умове, та от том има някаква надежда да намерят сами пътя, ако светлината им е отказана от родителите им.

chopar
chopar преди 16 години и 4 месеца
Относно въпроса в поста не виждам, защо трябва да са българи. Българи да не би да е белег на нещо важно и заслужаващо нашето внимание ?

А иначе и аз съм от хълмовете край Марица, макар, че съм емигрант в Бургас.

 Апропо как го списвате майневския сайт от Колорадо. В смисъл като не сте в местните лайна.


chopar
chopar преди 16 години и 4 месеца
Относно корените - може и да му се напомни, че е имало щастието мама и тати да излезат от лайната, в смисъл от държавата ни. Но да помни все пак. Родът е важно нещо. Но не и пълната идентификация  с него.
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
shopar wrote :
Относно въпроса в поста не виждам, защо трябва да са българи. Българи да не би да е белег на нещо важно и заслужаващо нашето внимание ?

Да. То е белег на това, което си. Което е достатъчно важно според мен. Човек, който не уважава корените си, не уважава и себе си.

Примерно, мой близък познат е обсебен от евреите. И защо да си обсебен от тях е добре, а от собствената си националност, да е зле. Защо американците едва ли не вият на 4ти юли и се разтапят при всяка частица история, която имат, а ние се срамуваме от нея. Защо във всички други страни да уважаваш историята и традициите си е нещо хубаво, а в нашата е едва ли не срамно? С какво ние сме толкова специални, че трябва да правим всичко наоколо.

Tanichka
Tanichka преди 16 години и 4 месеца
didi, радвам се за твоите близки в Италия, упоритостта им е достойна за уважение.

shopar, аз не съм щастлива от онова, което се случва в България, особено по отношение на социалната политика, но не съм загубила вяра в промяната, макар че понякога ми се плаче. И няма да употребя крайни думи като твоите, макар че понякога нашите управници си ги заслужават. Понеже попита за сайта PlovdivGuide - екипът си е в Пловдив. Работата от разстояние се осъществява с помощта на чудото, наречено Интернет :))

Дени, не всички американци вият от гордост, има и интелигентни хора, които се замислят за ред неща и имат критично мнение по много въпроси. Точно както не всеки българин непременно трепти в ритъма на фолка и е омаян от чара на халтурата.

Корените трябва да се уважават и се уважават. Децата ни имат интелигентни предци, които са изстрадали немалко, бидейки заможни и инакомислещи. Моят дядо е завършил през 20-те години немска филология с втори език руски в Софийския университет, и после е построил гимназията в селото си (в Северна България); станал е неин директор и учител по двата езика. Интересна комбинация от езици, особено ако ще идва втората световна война в живота ти.... После, правилните другари са иззели всичко на семейството му, защото да си заможен интелигент е била много грешна комбинация, и дори, за бонус, са го изпратили в лагер като враг на народа.

Дядото на Жоро също е бил гимназиален учител - по математика, и също е построил гимназия в селото си и е станал неин директор. И неговите имоти са отишли за "благото на народа", особено за няколко представители на народа в селото. Тези наши дядовци са носили лична отговорност и заинтересованост за образованието на своите съселяни; били са селски първенци в най-красивия смисъл на думата.

Та, ние помним корените си. Помним доброто, сторено от корените ни, помним и злото сторено срещу тях. Миналото трябва да се уважава и помни, защото човек се учи на много от него. Предците на всички, които пишем и четем този блог са сторили добри неща, значими неща, неща, които са променили живота на хора около тях...

Ние, обаче, като родители днес, няма да се заровим в миналото и да живеем само с него, с гордостта от него или с болката, причинена от него.

Ние имаме намерение да живеем с бъдещето. А то, според нас включва уважение към миналото, но не и потопяване в него. Миналото е по-скоро отправна точка, не правилно местопребиваване. Та, децата ни ще бъдат възпитани като граждани на света, в това няма съмнение, без значение къде живеят сега и къде ще живеят след 10 или повече години.


DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
Филосовски погледнато, да живееш с бъдещето е също толкова лошо, колкото и да живееш в миналото. Защото и двете са мъртви или неродени. Само "сега" би трябвало да има значение. (не се заяждам, наистина, просто не можех да не го кажа :Р )

А за гордостта - не мисля, че умерената доза гордост е нещо лошо и ти само потвърждаваш усещането за срам от Родината, като я свързваш по някакъв начин с чалгата (всъщност казваш фолка, но предполагам, че имаш предви поп-фолка). Не мисля, че да си горд със страната си/расовата си принадлежност/политическите си пристрастия и т.н. е нещо лошо и значи да не ги критикуваш и да не те е яд на някои твои "колеги". Това не би било гордост, а поклоничество! Защото да си горд, значи да можеш точно да дефинираш с какво се гордееш - което включва и осъзнаване на слабите му страни.

Радвам се, че познавам хора като вас, с такива предци, моите не ги познавам за съжаление. Но мисля, че е важно човек за себе си да е наясно, защото точно обича или не обича Родината си и в какво се изразява обичта му/липсата й. Не да обичаш страната си, защото така трябва или да я мразиш, защото е пропаднала, а да имаш истински за теб самия причини. И веднъж изясниш ли си го, според мен е напълно нормално човек да се гордее с нещата, които обича, и щом не дефинираш себе си като отрицание на другите в стил - аз съм най-добрия, те са най-тъпите, ами че това си е едно съвсем градивно чувство.

Защо да не се гордея с всички неща, които България е дала на света? Ми гордея се. Обичам я. Защо да не се гордея, че съм се родила в нея? Аз/душата ми/ съм  я избрала, за да се родя точно тук и никъде другаде. Е, щом съм го направила, имало е явно някаква причина. И щом има причина, аз съм длъжна да я уважавам. И не си мислете, че живея в благоговение, и аз усещам, че тук ни готвят масово самоубийство. И аз ще се опитам да избягам поне временно. Но това не променя фактите. Моята страна е като моето семейство - винаги има по-добри семейства от твоето, но твоето си е твое завинаги. Обичате се, мразите се, биете се, смеете се, карате се, не си говорите с дни, месеци, години, ми пак си е твое. Е, ако то наистина наистина не ти харева, ок, смени го. Но имай поне 1 такова. Ако повече ви харесва да станете американци и да празнувате 4ти юли - ми не ми е приятно, но това не е съществено, важното е на вас да ви е приятно. Важното е вие да си намерите семейство, в което да се чувствате щастливи. Не ми харесва как българите забравят езика си и т.н. , но вие всъщност сте прави - най-важното е да си щастлив. И ако ви прави по-щастливи да сте американци, ами бъдете. Но изцяло, а не - с горчивина или с насмешка. Не мисля, че да си американец, китаец, французин или нигериец е кой знае колко по-различно. Важното е да си имаш среда и да си свързан с нея. Да имаш колектив, към който с радост и щастие да се включваш. Да, за мен хилядите години история на България са важни, защото някак ги усещам и съм силно съпричастна към тях. Но ако по някое време в живота ми си намеря друга среда, която да ми носи по-голямо удовлетворение, мисля, че ще се включа в нея. Защото най-важното е да си щастлив и да правиш максимално количество хора щастливи. Другото са глупости. Докато мигнеш и вече си на 70 години и не знаеш колко още сутрини ще видиш. Но определено ме боли, че много от нашите сънародници не усещат връзката си със страната си по чист начин, а я свеждат до някаква болка, която изразяват с агресия и към България и към другите страни. Докато са в България са расисти и ксенофоби, като излязат пък стават големи патриоти и намразват страната, която ги е приютила, а и България, която ги е изгонила. Голяма еволюция няма що. А е толкова просто - избери си кой/какво те прави щастлив и просто си остани свързан с него/нещото. Дори и да не е физически, любовта няма граници. И е много тъжно, когато хората си измислят такива. Аз например, обичам едни хора, които вероятно са завинаги изчезнали и то толкова отдавна. Защо? Ами не знам, просто изведнъж ми се случи. И щом аз го усещам, че е истинско и докато е такова, няма място за въпроси и коментари.

И нека да е ясно, аз наистина не обвинявам никого, Таничка, Ела, не приемайте нищо което пиша като обвинение към вас, че не правите достатъчно - всеки сам определя колко е достатъчно и съм сигурна, че и двете правите каквото смятате за необходимо и правилно.

И ако се чудите защо пиша толкова дълги кометари - просто ми е приятно да си пиша с вас :) И се радвам, че засегнахте тази тема, защото така си изясних и за себе си какво мисля по въпроса. Лека нощ и весели празници, ако не си пишем някъде другаде.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 16 години и 4 месеца
Ето един добре обоснован поглед по темата от българска гледна точка  (и ние имаме малцинства, които не говорят офциалния език и предпочитат да се капсулират - което води до проблеми както за тях и децата им, така и за българите като мнозинство).
Tanichka
Tanichka преди 16 години и 4 месеца
denijane wrote :
И ако се чудите защо пиша толкова дълги кометари - просто ми е приятно да си пиша с вас :) И се радвам, че засегнахте тази тема, защото така си изясних и за себе си какво мисля по въпроса. Лека нощ и весели празници, ако не си пишем някъде другаде.

Дени, на мен също ми е много приятно да си пиша с всички вас. Твоите дълги коментари са удоволствие и предизвикателство. Не съм съгласна с всичко в тях, но от това не ми е по-малко интересно.

Само да кажа нещичко за "изясняването какво ти мислиш по въпроса" - мисля, че си абсолютно права - едно време един преподавател в СУ ни беше казал кога всички тайни в граматиката на английския ще се стопят - когато започнем да се опитваме да обясним на някого защо и как се казва това по точно този начин...; точно тогава ще ни просветне на нас самите, че това ни е вече ясно веднъж завинаги :)) Така е.

Ела, отивам да прегледам какво се крие зад линка.

Весели празници и от мен! Да сте живи и много здрави! Всичко друго си идва само по пътя, когато човек има щастието да е здрав.

Tanichka
Tanichka преди 16 години и 4 месеца
Ела, много, много ти благодаря за чудесния линк! Сега покрай Милена Фучеджиева вече имам още един фаворит в Блогинар и започвам една по една да чета статиите му.

Ето една на имигрантска тема: Какъв е емигрантският мозък – изтекъл или с изтекла годност (Калин Руменов)


yan
yan преди 16 години и 2 месеца
Честит празник!
StoilChavdarov
StoilChavdarov преди 13 години и 3 месеца
Здравейте Таня,  

късно открихме Вашият блог но все пак .. той е много хубав с прекрасни описания и информация. Ние сме семейство на 40 и 38 години. Спечелихме зелена карта и мислим да се насочим към Денвър. Имаме там един познат и много го хвали ))) Моля Ви ако имате време с няколко изречения да ни обясните къде според Вас е най-добре да се живее в района. Много информация има в Интернет но Вие доста интелигентно пишете и Вашата информация според нас ще е най вярна. Има ли нискоквалифицирана работа и изобщо как се живее в района. Живяли сме в чужбина ( преди 12 години в САЩ) и имаме понятие но май нещата са се променили. Мога да Ви дам и имейл ако е удобно. 
Поздрав 
Стоил и Теди
Tanichka
Tanichka преди 13 години и 3 месеца
Здравейте, Теди и Стоил,

Много ми е трудно да дам съвет - това е голяма стъпка за вас и росковете са налице. Лично на нашето семейство, Колорадо е много любимо място - но Америка е много красива страна, и местата с красива природа са много...

За нискоквалифицирана работа: Наистина не съм наясно и се страхува да не дам грешна информация. Но работа за хора, които не са мързеливи и желаят да работят има навсякъде, във всеки един град. Непрекъснато магазините имат обяви, че наемат хора на работа. Не смятам, че ще ви е трудно да намерите работа.

Колорадо е щат с уникална природа - разходки, колоездене, джогинг, катерене на скали са сред любимите занимания на открито за колорадци.

Училищната система е много добра - ако имате деца и това ви интересува. Подготовката, която серизните ученици получават, е на много добро ниво и не е нужно да се плащат огоромни суми за частни училища. Децата на всички наши познати, включително и нашият син, веднага след завършване на  гимназия бяха веднага приети в добри колежи. Аз считам това за сериозна атестация за качеството на училищното образование.

Цената на живота е по-ниска съотнесено към останали, по-популярни части на Америка. Но пък и заплатите са по-ниски. Животът в Колорадо за нас е чудесен, но все пак това е нашето лично мнение. Почти всички наши българси познати също харесват щата.

Ако ви интересува някаква по-конкретна информация, пишете ми на лично съобщение и ми изпратете имейл адрес - ще се радвам да ви бъда полезна.

поздрави и най-добри пожелания за успешно преместване!
By plankov , 23 August 2009
Имало едно време един народ, който дошъл от края на света. Народът прекосил планини, равнини, реки, търсейки своята нова родина. Намерил я.

            Новата родина се намирала на важно геополитическо място, била връзка между два коренно-различни свята - свързвала Запада с Изтока.

            На същата тази географска ширина се намирали плодородни земи, имало морета, планини, една голяма плавателна река. Всички тези несметни богатства обаче не направили от народа, който ги владеел – богат. Напротив, народът бил беден, тънел в безконечна финансова криза, не работел усърдно в своята родина – напротив, продавал труда си за жълти стотинки в чужбината, същият този народ „милеел” за родното, но не правел нищо в името на Родината си, та този народ за да се издигне в собствените си очи – съчинил едни митове за самия себе си.

 

 

                                                Който не работи, не трябва да яде...    

Народът, който се трудел. Този мит бил толкова стар, че никой не помнел от кого, кога и къде бил съчинен. За този народ можем да кажем всичко, но определено трудолюбието е последното качество, което народът има.

            В доказателство на горното можем да споменем, че същият този народ е на последно място по производителност на труда в народния съюз, в който членува. [1]

            Пак за да защитим горната теза ще споменем, че наскоро по една от националните телевизии на същия този народ, в едно публицистично предаване, едно „муле” каза, че половината от мулетата и куриерите на наркотици в световен мащаб били от този народ. И наистина, къде къде и пак се говори за задържани автоджамбази, наркотрафиканти, крадци, мафиоти, представители на този народ. А престъпници стават тези, които искат по най-лесния начин да изкарат насъщния си.

 

Тоз, който падне в бой за свобода...

            Народът бил свободолюбив. Това пък е най-голямият патриотично-шовинистки мит, който се разказва в учебниците по история в народните училища на същия този народ.

            Та, ако се намираш на толкова важно геополитическо място, то имаш два пътя на развитие – да поставяш условията и ти да избираш с кого да дружиш, или втория път – да се оставиш теб да те „избират”. Това е като да си или първенецът в класа, който избира членовете на футболния отбор, или да си аутсайдерът, когото първенците не искат. Та въпросният народ явно е твърде раболепен, тъй като винаги е давал мило и драго за да е в компанията на „готините”.

            Не искам да обяснявам как един свободолюбив народ е тънел в мрак, мизерия, глад в продължение на петстотин години и накрая по волята на „готините” се оказва свободен. Абсолютно пък никой не е забравил от часовете по история за онези недалновидни решения по време на балкански, междусъюзнически и световни войни.

 

По делата ще ги познаете...

            Народът милеел за Рóдината си, поставям ударението на буквата „о”, тъй като същия този народ (голяма част от него) не изговаря „родИна”, а използва братското „рóдина”. От друга страна все още същия този народ използва и училищА, вместо учИлища. Същият този народ все още не може да пише достатъчно грамотно на собствения си език, не знае голяма част от собствената си история, използва и редица чуждици /а не заемки/.

            Патриотизмът на същия този народ стига до трети март, 24 май /това последното леко е под въпрос/, Гергьовден /чисто православен, а не национален празник/, Коледа и Великден /същите са изобщо християнски празници, а не национални/. По време на „Денят на Съединението” /6 септември/ и „Денят на Независимостта”/22 септември/ пък стига, народът, само до родните си места... за да пие домашна ракия.

            Факт е, че патриотизмът не стига само до скандирането на „Аз съм българин”, „Гордея се, че съм българин”, Той, Патриотизмът следва да кара един народ да работи сам за своя просперитет, а не да разчита единствено на парите на съюзническите сили /чиста просия, ако питате автора/.

            Факт е, че в тази страна почти всеки, който може – краде от народната хазна, от съюзническата хазна и прочие...

 

                                   Народът бил на второ място в света по интелект

 

.... След евреите. Ако това наистина е вярно, просто немам думи. Тази легенда явно идва от добрите резултати на нашите математици-олимпийци, или на шахматиста ни. Аз, друго не мога да разбера да сме постигнали. А българин бил изобретил компютъра. Джон Атанасов не е живял в България, ако беше живял тук – едва ли щеше да е изобретил и копче. От друга страна той навярно е и наполовина американец. И без да отричам неговия принос при разработката на първия компютър, абсолютно се дразня на факта, че всички казват, че е Българин /а той е просто американец с български баща/ и че точно той бил изобретил компа /а той е работил заедно с други хора/.

И ако американците непрекъснато твърдим, че са много прости, определено са по-предприемчиви, по-съобразителни и по- във всяко едно отношение, щото извинявай, ма кво като знам формулата на сапуна, лимонената киселина, на готварската сол и пр, след като в училище никой не ме учи как да изкарвам пари в живота, как да живея, и никой не ме възпитава на отговорност към заобикалящата среда. (Х)американчетата ги учат на това. Те си имат всякакви програми и измишльотини за да възпитават децата към отговорност. Ние не.

 

България има славно историческо минало

 

Първи мит: Ние сме дали кирилицата на света. Факт, е, че май ние сме единствените дето вярваме на тази теза. Кирил и Методий, или който и да е от двамата е писал азбуката по поръчение на Великоморавия. А Кирил и Методий са били славяни, според гърците славяноговорещи елини, но в крайна сметка по това време славяните все още не са били ясно и точно дефинирани като българи, сърби, хървати, поляци и прочие... Та единственото, което сме успели да направим е да вкараме славянската писменост първи.

Втори мит: Имали сме славни царе. Славни са май само Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис, Симеон, Петър /тук е малко спорно/ и Асеневци. – 10 човека. Ако съм изпуснал някого да ме прости. Имаме 1328 годишна история, от които 648 прекарани в робство, без да броим 45 години комунизъм. Демек точно 680 години сме били суверенна страна. И пак тея 45 години, трудно може да се определят като суверенни, но според международното право сме били.

 

Време е, българино, да слезеш на земята и да почнеш да я обработваш, вместо да витаеш из облаците.

И не, не се срамувам, че съм българин, срамувам се, че живея на място, където на никого не му пука за собствената му страна, където всички смятат, че всеки им е длъжен, където всички псуват и нищо не правят.

Време е, да заработим и да направим нещо за себе си, децата си и внуците си.


[1] Авторът говори за Европейския съюз

Legacy hit count
2346
Legacy blog alias
32288
Legacy friendly alias
Митът-за-един-народ

Comments41

plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
Не, че съм очаквал да получавам +++, даже напротив, но много ми се ще някой да ми докаже, че не съм прав, твърдейки, че ние сме велики само на думи, делата ги няма...
divedi
divedi преди 16 години и 8 месеца
Европейският съюз е всичко друго, но не и народен. По-скоро антинароден. Референдум по Лисабонския договор беше проведен само в Ирландия и беше отхвърлен, въпреки масираната пропаганда на чиновниците в Брюксел. Не посмяха да проведат референдуми в нито една друга държава от ЕС.
alexanderbeleff
alexanderbeleff преди 16 години и 8 месеца
  дивиди - ти що се занимаваш да отговаряш ...... На който не му харесва тук - да ходи на майната си..... Нещата изобщо не са толкова гадни...
divedi
divedi преди 16 години и 8 месеца
Уважаеми, поинтересувайте се кои са най-големите производители на наркотици в света и за какво се използват печалбите.

Можете да проучите и въпроса с липсващите трилиони на Пентагона.


AmonRa
AmonRa преди 16 години и 8 месеца
Нещата са гадни ама ние сме си свикнали да са гадни.
Сам българина е патриот , двама българи са чета а трима са чета с предател ето това ни е основния проблем драги  защото още се придържаме към старата максима не е важно аз да съм добре важното е Вуто да е зле имаше една песен която много отговаря на тезата ми "балкански синдром".
Проблема ни е че след толкова години робство се придържаме към идеята "наведена глава меч не я сече" това е целия проблем.
Terkoto
Terkoto преди 16 години и 8 месеца
Divedi, чудно, нека сме най-великата нация - нека всички са българи, ако щеш кажи че цялата планета е населена от българи. Факт е, че у нас се кара на принципа Сам българина е патриот , двама българи са чета а трима са чета с предател ето това ни е основния проблем драги защото още се придържаме към старата максима не е важно аз да съм добре важното е Вуто да е зле имаше една песен която много отговаря на тезата ми "балкански синдром". Проблема ни е че след толкова години робство се придържаме към идеята "наведена глава меч не я сече" това е целия проблем. Уникабно казано, и вместо непрекъснато да казваме колко сме горди, че сме българи, щото нам си кой преди нам си колко века бил българин, да вземем и да помислим за бъдещето. Стига сте живяли в миналото и с миналото( Ей на това се дразня
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 8 месеца
Целият текст на поговорката е „Преклонена главица сабя я не сече, но хомот опъва”....

И в израза:

Сам българина е патриот , двама българи са чета а трима са чета с предател...

има грешка...

 В "оригинал" е:

Един ...../няма да конкретизирам, сещайте се сами, защото темата е "болна", особено в момента/ -  баш-комита,
двама...... - чета, трима.... - чета с предател.....

Дали се отнася за българите като цяло???? Знае ли човек.....Да бяхме живели в онези времена да проверим...Иначе на приказки е лесно....

plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
Естествени са реакциите Ви, но

1. След като сме толко велики - аджеба що не сме свободни и не сме част от Великите страни? Хъ? Щото у нас има само "живеене в миналото и с миналото".

Хубаво, не ми се спори, колко по-велики страни има, щото честно казано през оная работа ми е дали Атила е бил българин, славянин или варварин. Този факт няма да ме облече, няма да нахрани децата ми, нито нещо такова.

Факт е обаче, че ние нямаме славно настояще, а както вървят нещата май ще си останем с дузина славни владетели и толкова, защото ние само за славното минало мислим - а за славното бъдеще няма кой...

Бре хора, кога ще почнем да градим държавата си? Че да може и нашите внуци да пишат за нас...

И сме толко работливи, че нема накъде, ако бехме ... хех, държавните служби щеха са наполовина надолу, щото всички щеха да бичат като пчелички((( Да не говоря, че сме нацията с най-ниска производителност. А това, че баба ми гледа  боб, лук, прави зимнина и ала бала, пък показва, че нейните деца са толко мързеливи и безочливи, че я тормозят да се грижи за тях и на стари години....

Ама като свършат бабите от началото на 20 век, ще видим кой ще е работливият в тази нация

 

Апропо: Абе Кристофор Колумб дали случайно и той няма български корени, а?

Като почнахте скоро ще се окаже,че целият свят е произлязъл от българите...

Язък за печенези и кумани, язък и за славяните, особено Руснаците, дето поне е видно че са имали славна история, имат и що годе някво бъдеще... А ние ...

Изгубени овце сме, изгубени ... Попрекалили сте с четенето на Паисиевата история и последователите на Паисий. Нищо лошо, човекът тогава е искал да накара народа да вдигне глава, ама явно народът е отишъл в небесата...

kordon
kordon преди 16 години и 8 месеца
Много ми допадна тази статия!Мисля,че на българина му е необходима повече самокритичност,каквато за сега той не демонстрира.По въпроса за самочувствието искам да кажа,че не то предхожда делата (защото тогава е празно самомнение),а реалните постижения носят истинското,заслужено самочувствие. Проблемът със самочувствието е проблем на слабата ни обществена организация,която води до ниска производителност,социална индиферентност и до още много  други проблеми.Именно поради липсата на реални достижения ние сме "принудени" да си изфабрикуваме несъществуващи подвизи и деяния,с каквито е пълна нашата гнила "история".Напълно подкрепям идеята на автора на тази статия.               kordon
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 8 месеца
Българският изследовател Иван Димитров твърди в серия свои публикации, че Алонсо де Охеда е от български произход и го идентифицира с Драган да Лихнида (Драган Охридски). Като доказателство привежда факта, че според някои източници когато се разгневи, Охеда ругаел на непознат език....

Интересни факти ....

plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
И какво точно ни помага факта, че еди кой си бил българин ...

бе Петълчо Стойков много добре го казва, къв ми е да се гордея с постиженията на някого си... Мен ме интересуват моите постижения.

В случая може би щото самите ние осъзнаваме колко сме слабички, та затова само издирваме някакви си връзки с някакви си "прабългари". Щото ние в момента сме всичко останало, ама не и наследници на Аспарух, Крум и компания. Официалната история твърди, че "волгарите" са се претопили в славяните, поради което в един момент се оказва, че ние

1. Сме си просто славяни, чиито дъщери са раждали деца от елини,/византийци/, турци, черкези и всякаква всевъзможна "паплач". Та, айде ходете и се гордейте с подвизите на османската империя, с подвизите на византийците или пък с подвизите на руснаците... Кой къде минал, яко си е оставил наследството, та ... слезте на земята, и вижте ние каква история ще напишем... квото е написано - написано е, и то не може да се промени...но бъдещето може


chopar
chopar преди 16 години и 8 месеца
Планков, браво. Рядко някой в тази държава се опитва да казва истината. И ако я каже го обявяват за българофоб. Почти напълно съгласен съм с тезата ти. Според мен обаче си заслужава да се помисли и върху това, че народът ни оскотява. В селата и малките градове живеят хора доведени и довели се до някакво хибридно състояние-аз  ги наричам орки. Деградацията е абсолютна. Но това е човешкия материал останал след  500 г.османско владичество, 50 г. комунизъм, и емиграцията на де що има читаво през последните 20 години. Единствено ние сме си виновни за състоянието, в което сме. И колкото по-мършав (от мърша иде тази ми дума) e един народ, толкова повече митове си измисля и толкова повече обвинява другите - било то турци, евреи и т.н. Не искам да се гордея с миналото си, а с настоящето и бъдещето си. За какво ми е да знам, че сме имали велики царе и периоди - коя държава ги е нямала. Държавите и хората в тях се гордеят с настоящето си и проекцията на бъдещето. За мен Левски е най-великият българин, поради много причини. Но делото му в чисто исторически план е съпоставимо например с това на Симон Боливар, който има и по-голям практически резултат. Е и сега каква - да си мерим героите ли? Така, че много прав си Планков, но малко хора ще те разберат. Българинът е като кон с капаци. Доказа го реакцията му на казуса Митът Батак и чешката инсталация.
plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
Чудно - оказва се, че всеки велик роден на тази земя е прабългарин, или трак, или там квото речете.

1. След като ние не сме славяни, ами сме внуци на древните българи или траките, за къв го дирим ние с нашия славянски език... Ааа, взели сме го назаем, що бре ? Защо един Велик народ не е продължил да ползва собствения си език, ми е взел славянския??? Ето например маджарите заобиколени са само от некви индоевропейци, ама си бичат не техния, или едни албанци... или пък едни финци...

2. Боли ме чепа за това дали Константин Велики, или Кирил и Методий, или пък некъв си Навухудоносор е бил с произход "древен българин", или пък ако щете и некъв Атила... В крайна сметка, ако вярваме на авраамистичните религии /юдаизъм, ислям, християнство/ всички произхождаме от едни общи родители.

3. Дори да не вярваме на т.2, щото ние нали сме Тенгристи, айде тогава да ходим и да се върнем там отдето сме, да се съберем с нашите братя и да се правим на Велики...

4. В момента единственото, което ме интересува е, че като кажа българин - свързват тази народност със: Христо Стоичков /който пък съвсем е един варварин/, а и с едни надписи на магазини в Италия "Забранено влизането на българи, румънци и кучета".  Що? Ми щото Бай ти Ганя яко се е насрал, въпреки, че е бил Велик и славен в миналото... Ние сме просто паплач... И сме нещо като издънка на Велики предци, нищо повече, ние сме като издънката на кралския род.

Та поради, което вземете та се напънете, та да напишем славна бъдеща история, вместо да си бленуваме кво било преди 1500 години. Боли го некой...


plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
Своя език ??? А стига бе... Между другото - да аз имам бъдеще, щото съм наследник на Цар Борис І, пряк потомък... кво променихме. Ние сме една издънка и никой не може да ме накара да мисля другояче.. Ние сме си варвари, както са ни описвали гърците и то е видно. Мърсим даже централните си улици, чупим и палим кошове и контейнери, трошим табели... и прочие и прочие... ето това е генът на ВЕЛИКИЯ българин, едно нищо. Колкото и велики да сме - сега сме нищо...

и пак казвам, имам право на бъдеще, щото съм направил повече за тази държава, отколкото куп празнословци на тема - Великите българи.

и дай нещо съдържателно, вместо да ми говориш едни и същи неща - кажи ми, че ул Пиротска в София е чиста по това време, или че моят съсед си плаща асансьора, или че колегата в офиса върши работа, а не кеси 7 от 8 часа във facebook... Или, че извадката в парламента е погрешна - не случайно народът е казал: Всеки народ си заслужава управлението. Това управление горе да не е дошло от горите - това са наши братя, сестри, деца, внуци, бащи и прочие..;


plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
Бе, траките не бяха ли политеисти,пък древните прабългари не бяха ли монотеисти... ???
divedi
divedi преди 16 години и 8 месеца
Древните българи винаги са вярвали в един Бог. Тази сила решава кой има и кой няма право на бъдеще. Духът има предимство над материята.

Ако наистина си пряк наследник на българоубиеца и предател Борис-Михаил, унищожил старите институции и техните пазители, с които успешно сме живеели хилядолетия, набутал българите във феодализма, определено нямаш право на бъдеще.



ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 16 години и 8 месеца
Планков, поздрави! Надявам се на някоя от следващите  срещи на Блога да можем да си поговорим на живо.
Интересен събеседник си.
Темата, която си подхванал, е толкова емоционално заредена, че ми е невъзможно да я коментирам писмено.
Shogun
Shogun преди 16 години и 8 месеца
Само една кратичка бележка: Между трудолюбие и производителност на труда няма и не може да има знак за равенство.

А иначе всеки е в правото си да си избира сам ценностите.


plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
Аха, демек ние работим като изоглавени, ма не можем да произвеждаме много...

1. Щото пушим по 3 часа от 8

2. тръгваме си с 1 час по-рано /особено преди празник/

3. по време на съботите, когато се отработва, никой не работи

4. Скатавеното под каквато и да е форма е трудолюбие, което оказва влияние върху нашата производителност на ТРУДА, не на машините.

и прочие и прочие


svetlina
svetlina преди 16 години и 8 месеца
Ако още веднъж ме наречеш мързелива/пушач/бе, сериозно ще се обидя. Говори за себе си.

Изобщо... казвайки, че българите нищо не правят, ти не ни даваш друга информация, освен тази, че ти нищо не правиш. Защото просто е невъзможно ти, юроде, да имаш поглед над всички българи.


divedi
divedi преди 16 години и 8 месеца
В момента българите в бившата държава България берат плодовете на националния нихилизъм. Държавата не е българска, а мащеха за българите. Примерите в тази посока са стотици.

Уважаеми Планков, хайде да си припомним уроците по физика за масата и инерцията!

Планков, кой те назначил за говорител на българския народ? Би ли си припомнил как завършва живота си Иван Хаджийски, изживяващ се като народопсихолог?

Terkoto
Terkoto преди 16 години и 8 месеца
Е, ако пушите по три часа и си тръгвате с час по-рано, да ви мисли вашият шеф.

Аз нямах предвид вас.


plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
Ето, това се очакваше - Светла, аз съм бил мениджър на много хора... В момента отново съм мениджър на мнозина и съвсем ми е ясно кво значи производителност, щото виждам резултатите на полското дъщерно дружество и ги сравнявам с българското... Виждам и други... При еднаква техника, с която използваме нашите братя поляци се справят с 1/2 хора /почти/, а ние :):) А като нахълтам в държавните институции, и там един труд като закипял... направо да ти стане дражко...

Диведи, дали е мащеха държавата или не, то зависи от нас, горе управляващите са от нас, те са представителна извадка на българския народ. И няма как, щото не са се пркнали от някъде другаде, а от нашите редици. Били предавали назионалния интерес, бе то почти всеки би предал националния интерес, примери  в историята колкото щеш.

Светла, не съм говорител на българския народ... нито пък съм правил извадка, имам наблюдения, просто... бе кво да си говорим, важното е да си признаем, пък после да почнем да се оправяме...


Gennnnn
Gennnnn преди 16 години и 8 месеца
Планков, не хленчи ами работи,защото си на работа , а пишеш коментари и постове.Значи един коментар средно отнема време около 5 минути.След това имаш концентрация за да започнеш да си вършиш работата, за която ти плащат още 5 минути.и като ти  изчисля колко са ти коментарите по 10 минути тук и сигурно още в няколко блога или форума, ей къде се бъркат нещата в България.Ти вместо да работиш  си тръгнал мозъци да ръсиш.Я кажи къде работиш да уведомим работодателя ти.
plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
Ми приеми, че днес съм отпуск )))
svetlina
svetlina преди 16 години и 8 месеца
А да приемем ли, че си си признал и че почваш да се оправяш...

 "Светла, не съм говорител на българския народ... нито пък съм правил извадка, имам наблюдения, просто... бе кво да си говорим, важното е да си признаем, пък после да почнем да се оправяме..."


plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
Ми не, щото моята работа е свързана със законови срокове, демек жив умрял на еди коя си дата трябва да предам еди кви си документи... без значение дали ще спя в офиса, и дали ще работя събота и неделя. Което ми се случва честичко.

На мен ми плащат да свърша определена работа в определен срок, така че ...


Gennnnn
Gennnnn преди 16 години и 8 месеца
Планков и твойта стана същата ,взе да се оправдаваш.

 Когато бяхме малки големите батковци ни питаха дали онанираме.Ние отговарях ме - не ,кой си признава за такова нещо.Те обаче казваха ,че който ръкоделства между палеца и показалеца му растат косми  и ние веднага поглеждахме ръце си.Та и твойта така.Уж ни учиш на нещо ,после  казваш ,че си в отпуск и след това, че работиш и събота и неделя.Мразя когато обобщават и винаги обобщаващия не е в кюпа.Та ти на работа ли си, когато пишеш коментари и постове или не си?Важно е за да ти повярваме и да те даваме за пример.

Shogun
Shogun преди 16 години и 8 месеца
Планков, предполагам, че като казваш "Не работим, само пушим, излизаме час по-рано", нямаш предвид себе си. Ако обаче имаш предвид точно себе си, няма нужда да четеш разсъжденията ми нататъка.

Аз също не бих се включила в неработещите, само пушещите и излизащи час по-рано. Ето, Светлина също категорично не се включва в мързеливците. Това дали означава, че ние, които се трудим здраво, имаме висока производителност на труда? Такова твърдение би било съвсем произволно.

Разбирам, че възмущението ти е против тези, които се скатават. Ама така си и кажи, недей да слагаш всички българи в някакъв странен кюп.
plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
Абе, когато обобщаваме, това значи "преобладаващата част", не значи "всички". Някъде да съм казал "всички българи", казах българинът. Което значи повечето от нас.

 

Е вие като "Гузен негонен бяга" - ама аз не съм такъв...


divedi
divedi преди 16 години и 8 месеца
Цитат от един форум:

((( За вас не знам))) опала - защо не знаеш?! защото си се откъснал от цялото!!! кому оная работа търсиш на майната си! и пр. и пр.
(((... но мене ме е срам че съм българин... ))) това е вече следствие от усилията да ни атомизират - да ни разпилеят, да ни откъснат един от друг, да останем сами ...

имаше една песничка - лууз май бекфиид то дъ граунд. Нарочно не ти я превеждам на български.

Преди да се ожесточиш към НЯЩО, трябва да си се уверил, че нящото го разбираш, не го приемаш и си готов да се бориш с него (нящото).


Тези със спретнатите къщички в чужбина ... като си спретнат нещата се изправят пред един фундаментален проблем и празнота. Срещал съм и много богати материално и душевно българи, които с много малки изключения, ако не са преминали чертата се чустват не на мястото си ...

Да не си се оказал на мястото си е най-тежкото изпитание низпослано ни свисше...
А неспособността да забравяме е най-голямото ни наказание ...


Някой по-горе беше написал, че българите бачкали и били добре, къде беше - в Англия.
Да бе, човек за това е роден за да бачка като вол - ако беше така Бог щеше да ни прави волове направо ей така ... Да не говорим, че в този постинг се споменават и кинти

Държиш кинтите в ръце и продължаваш да си мислиш, че знаеш какво да правиш с тях ... това с времето минава, като всяко заблуждение и тогава ти светва, че ...

Shogun
Shogun преди 16 години и 8 месеца
Толкова ли страшни неща пиша, та ми изчезват коментарите? Ще взема да се възгордея. :)
plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
не, просто без да искам го изтрих... както и моят отговор ((( нещо не съм свикнал с тези "неодобрявания", а стана случайно, даже не е въпрос на експеримент (((
AmonRa
AmonRa преди 16 години и 8 месеца
Divedi имаш една бира от мен.
plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
Да, естествено, и нямам намерение да се махам
vorfax
vorfax преди 16 години и 8 месеца

plankov, ще ви помоля когато обобщавате, че всички българи са "паплач", да допълвате "така смятам аз", за да не ангажирате с чувство на вина, онези които не се чувстват по този начин.

ПС: Много итересна дискусия.

entusiast
entusiast преди 16 години и 8 месеца
Как съм изтървал! Най-добрия пост в последната година!
plankov
plankov преди 16 години и 8 месеца
е можеш все пак да коментираш и тук

иначе благодаря :)


By Stormbringer , 22 September 2008

Слушам зарята от Търново на кухненския телевизор, просто защото си дояждам вечерята. Домашните ми вече я гледат в хола. Кухненският ми телевизор обаче е с повреден кинескоп и затова само слушам, без да виждам церемонията. Изглежда това има определено предимство, защото церемониите през десетилетията поразително си приличат, разликата е само в някои други думички, казани тук-таме. Малки разлики, но значими. Затова човек си струва да обръща внимание на тях. Преглъщам поредния залък и се питам: "Каква ли ще са новите думички днес?" Залъкът обаче едва не заседна в гърлото ми. От черния екран на телевизора дочух умопомрачителното съчетание "ЧУЖДО ВЛАДИЧЕСТВО"! Не, не беше грешка - всички борци за национално освобождение начело с Левски и Ботев се оказа, че са отдали живота си в борбата против ЧУЖДОТО ВЛАДИЧЕСТВО.

Но то не беше назовано!!!!!!

Отидох да пия вода, защото залъкът не само че ме задави, но и ми загорча.

Господа управляващи - срам и позор! Господин президент Георги Първанов, това се случи след вашата реч! Господин кмет на Търново, вие чухте ли това?

Уважаеми блогъри, вече няма турско робство! Дори няма и османско владичество или присъствие! Най-светлите умове на нашата нация са отдали живота си, борейки се срещу някакво имагинерно ЧУЖДО ВЛАДИЧЕСТВО, без дори да знаят, може би, против кого са тръгнали?! Или може би те не са били със всичкия си! Можеш ли ти да тръгнеш на живот и смърт, без да знаеш, против кого????

Егати абсурда!

Кажете ми, че сънувам. Кажете ми, че нашите управници не са някакви безродници, а мои сънародници! Кажете ми, че не съм дочул правилно!

Legacy hit count
998
Legacy blog alias
22398
Legacy friendly alias
Забравете-за-турското-робство-

Comments18

queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 7 месеца

Не съм гледала предаването, но не се учудвам, че изразът е бил точно такъв. Сега ще очакваме да го включат в учебниците по история. Да, явно градират нещата: от турско робство през османско присъствие до чуждо владичество. Ще излезе накрая, че сме се освободили от извънземните.  

do100jan
do100jan преди 17 години и 7 месеца
Една вметка: Първанов е историк по образование и е сътрудничил на ДС за преиначаване на историята; Станишев също е историк по образование и докато е бил съветски и руски гражданин и студент, добре е научил как се "създава" история.
Stormbringer
Stormbringer преди 17 години и 7 месеца
На всичкото отгоре гвоздеят на спектакъла беше едно дръгливо куче, което през цялото време лежа пред Първанов и си чисти бълхите за срам и ужас пред втрещените погледи на чуждите посланици. Едва с началото на гърмежите горкото животно с достойнство се оттегли през шпалира от гвардейци... Изобщо жалка картинка...
Stormbringer
Stormbringer преди 17 години и 7 месеца
Да, това са известни факти,  do100jan . Не, това не бе цитат от речта на Първанов, а от речетатива по време на зарята.
do100jan
do100jan преди 17 години и 7 месеца
Сторм, а според теб кой е писал сценария за празненството и под чии указания? Нали не вярваш, че Гоце ще се изтъпанчи на официално празнество в България, без да знае какво ще се говори там?  Не се заблуждавай, че всичко това не е добре обмислена държавна политика. А начело на държавата са споменатите двама безродници-комунисти. Станишев дори е български гражданин по-малко от 10 години...
Stormbringer
Stormbringer преди 17 години и 7 месеца
Не, аз изобщо не съм подвластен на никакви заблуди...
ladyfrost
ladyfrost преди 17 години и 7 месеца
Айде вие пък сега... Цялата къща гори, вие се възмущавате че пердето пуши...
queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 7 месеца
Скрежанке, изборът на тема е право на самия автор.
Donkova
Donkova преди 17 години и 7 месеца

Да кажа като черна станция - "османско присъствие" не е никога било словосъчетание в официален образователелен текст на никоя българска институция (програма, стандарт, учебник или изискване). Изразът е употребен в академична дискусия на историци в СУ (една от малките зали, които не събират повече от 30 души) в бурната за "очистването на идеологическите дисциплини" 1992 г. от една от най-добрите български османистки - Цв. Георгиева. Два пъти съм обявявала конкурс с парична награда за който ми донесе учебника в който пише "османско присъствие" вместо "османско владичество". Ще взема да го направя за трети път не защото има шанс някой да го спечели, а защото търсенето помага да осъзнаем нещо важно - колко силно се доверяваме на слухове и професионално недобросъвестни вестникарски  изхвърляния.

Иначе проблемът с "турското робство" е много сериозен. Като го разсъблечем от патоса, той се свежда до това дали е приемливо или не за нас - днешните български граждани - да има завод на Шише-джам, в който да рабим; дали да не забраним участието на "поробителските" фирми в обществените поръчки за магистрала Люлин; дали да изплащаме пенсиите на възрастните ни съграждани, които си останаха в Турция след "голямата екскурзия" 1985-86 г.   и т.н. дългъ списък с кокретни неща, които решаваме днес ние и засягат конкретни хора като нас самите.

Като цяло патосът "за "робството", аз го разбирам като "вън съвременните турци от България". Направо не знам един съвременен "патриот", как ходи всеки ден на работа в предприятие на турски предприемач с мисълта, че ще изкара освен хляба си и печалбата на "поробителя". Това е съвременната проекция на "паметта за робството".  Има и още по-сюрреалистично - какво прави учителката в Джебел в час по история в клас със по 1/2 ученици български турци и българи? Първият по сериозен сбъсък с проблема с Турското робство" е в V клас. Тогава децата са на 12 години. Който знае как се преподава на смесена група от наследници на поробители и поробени по полезен от образователна гледна точка начин "турското робство" - да каже, моля. Над 1000 учители по история ще му бъдат признателни до края на кариерата си.

Имам проблем както разбирате с това как ще раграничим "поробителите" от съвременните ни собствени съграждани - българските турци. Ей това никак не си го представям. Ако някой знае как се живее добре със съсед "поробител" в съседния апартамент - моля да каже. Защото призивът да "не забравяме турското робство" не е призив за спомен, а призив за поведение. Щом не ни пука, че за 7 години забравихме кризата предизвикана от правителство на БСП и ги избрахме отново, очевидно не сме ръзвълнувани от проблемите с паметта на нацията. Какво точно поведение произтича от живия спомен за "турското робство" при съвременния българин? Моля, осветлете ме.   

ПП. По образование съм историк. Знам всички трафаретни и оригинални аргументации около "политическия заговор" с робството, владичеството и присъствието. Нито една от тях не отговаря на въпроса - какво поведение произтича от ....за съвременния българин. Особено ме вълнува това за българите на 12-30 години. 

queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 7 месеца
Мария, а аз съм чувала израза "османско присъствие" от много хора, които се занимават с преподаване на история. Но не съм го виждала написан. Явно клюката, тръгнала от малката заличка в СУ, е обиколила страната :)

Дори си спомням, че колежката ми по история се възмущаваше на тази тема. Дано не забравя да я питам тя пък откъде знае.


plankov
plankov преди 17 години и 7 месеца

Ама туй дето го каза МариаД, да ви кажа Евалла. Машаллах и Берекят версин и прочие. Съвсем проблемът не е в това да помним като зли кучета, че е имало робство ... А какво произтича от това ?  И готови ли сме да ходим и да вадим кръстовете и да почваме ' В името на Иисус Христос - кръщавам те Иван' Както и да е... Единственото, което правим е да се гаврим не с миналото си, а с  живота на нашите предци.

Мойто минало е от 1984 година,  преди това нямам минало. Просто щото животът ми почва през 1984 година. Животът на един от дядовците ми започва 1901 година. А на неговия баща 1875 година. С живота на тези хора се габаркаме,  не с нашето минало.

Щото много ми писна от шовинисти и патриоти,  които не могат да пишат грамотно на кирилица и използват латиница; на такива дето даже не знаят кога е роден Васил Левски и кога е бил обесен; от такива шовинисти, дето на Коледа се напиват като прасета и даже нямат идея, че някога нашите предци са коледували.

Изобщо къде изчезнаха традициите? Духът на нашите предци? Ей, тогава ще седнем и ще си говорим за пороботели

princesatamani
princesatamani преди 17 години и 7 месеца
     Stormbringer ,напълно споделям отношението Ви и се възхищавам на възмущениетоВи.И аз се моля да сънувам за всичко ,което чета,слушам и виждам.Защото е страшно.
Stormbringer
Stormbringer преди 17 години и 7 месеца
Ще се опитам да отговоря на всички, доколкото мога. Колкото до термина "османско присъствие", той беше на времето доста дискутиран, но аз не съм го срещал също (поне в учебниците, може да е бил употребен в някои научни трудове). Така поднесения от MariaD проблем с "турското робство" претендира за ситуативно и палеативно решаване на проблеми от фундаментално естество. Трябва да сме наясно, че съседната нам страна разполага с достатъчен ресурс да отстоява всяка позиция, която защитава интересите й (и временните и постоянните), това най-добре се вижда по въпроса с "арменския геноцид", относно който България отново се спотайва. Ние нямаме ясно изградена национална доктрина относно ето такива фундаментални въпроси, но това като че ли не интересува българската държава. Нямам абсолютно нищо против турския етнос, дори напротив - винаги съм поддържал и поддържам приятелски отношения с мои познати турци, както в България, така и в чужбина и винаги с уважение съм се отнасял към тях. Въпросът е обаче принципен. Не можеш да изреждаш цяла една плеяда борци за национално освобождение и накрая да кажеш, че те са паднали в борбата срещу "чуждото владичество"(изразът "османско владичество" бе употребен единствено относно възстанието на Константин и Фружин, доколкото си спомням). Гафът може да е симптоматичен, но затова пък е показателен - той е белег за ревизия на позиции, градящи национален облик, и показва най-малкото липса на принципен подход към важни теми от историческото ни наследство. А че цялата къща гори както казва Скрежанка , спор няма.
Donkova
Donkova преди 17 години и 7 месеца
Не разбирам наистина защо трябва според теб да се изрязва плеядата, ако времето на "османската власт" не се нарича обезателно "робство". Само срещу "робство" ли има национално освобождение? Македония? Косово? Абхазия? Чечня? Съвременна Белгия? Всичките тези им минават през информационното пространство на съвременните млади. Не сме имали самостоятелна държава. Искали сме да имаме. Борили сме се. Спечелил ли сме какво искаме. Кой казва, че това не трябва да се учи? Напротив, ако имат свестен учител по история даже може да им стане по-лесно да си разбират обърканата съвременност. Да не говорим, ч може да се окаже полезно за съвремените млади дето се изтрепват с дрога и коли, да знаят, че е имало преди 4-5 поколения сред прадядавцте им хора които са загивали ...за идеи.  Въпросът е също да им се обяснят идеите. А не само да им се каже, че нашите са "правилните". "Робството" е етикет, който по същество спестява нуждата да се обяснява османската империя и разликата между нея и съвременна кемалистка (все още) Турция. И така учениците не могат всъщност да разберат и героите от плеядата на националното освобождение. Съвременните ученици имам предвид.
Shogun
Shogun преди 17 години и 7 месеца
Разхождах един партньор-турчин из София. Видя ми се притеснително, като му показвах градския център, с обяснението на контекста на всяко от наименованията: Булевард Руски, Храм-паметник Александър Невски, Царят Освободител... Всяко наименование е отглас от благодарността, която изпитваме от това, че имаме своя държава, но човекът, роден и той през последните 30-40 години, можеше да го възприеме като негативна информация спрямо себе си.

Обясних коректно всичко, както си е било. Обаче реакцията беше: "Да, така е било в Османската държава..." Бях изумена от това, че този съвременен турчин не се идентифицираше по никакъв начин с Османската държава, и не виждаше паралел между нея и своята родина, съвременната Турция.

От тази гледна точка, едва ли е обидно за някого да се говори за османско владичество, а и това е исторически вярно. Че не е било робство, не е било, най-малкото хората не са били купувани и продавани, но не сме имали наша държава. Дали сме имали същите права, като мюсюлманите? Това не знам, но поне сме имали свои училища. Във всеки случай, доколкото ми е известно, в тогавашната държава принципът не е бил национален, а верски: толерирало се е мюсюлманството, и ние сме били дискриминирани и тормозени заради християнската вяра, а не защото сме били българи.

Мария, като историк можеш ли да ми обясниш, в правно отношение различно ли са били третирани хората с различна вяра, или това е било само на битово ниво? И втори въпрос: как точно се е казвала самата държава, и от кога се казва Турция?

 

 


Kopriva
Kopriva преди 17 години и 7 месеца
От дете не мога да понасям внушаваната омраза и пропаганда  към съвременните турци,нямащи никаква вина за минали престъпления,а прекръстването им е най-срамното събитие в съвременната история на България.Това е в противоречие с чуството ми за справедливост!В никакъв случай не одобрявам наличието на партия в парламента,която е основана по идентичност към чужда страна,но това е грешка в българските закони.
Donkova
Donkova преди 17 години и 7 месеца

Различно. Християните не могат да служат в армията например. Имат сложен достъп до висша администрация. Също и данъците им са по-ниски, но в различни етапи има извънредни събирания - които пък се отнасят само за  друговерци. Но съм сигурна,че Сторм и Планков, могат да напишат изчерпателен списък и сравнителен спрямо други съвременни на Османската империя държавни режими. Хората са чели и знаят. Спорът тук беше само за значението на нещата, които знаем за миналото си, сега, днес за нас и за институциите ни. 

 

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 17 години и 7 месеца
Аз също не разбирам проблемът с турците. На Балканите сме се клали на поразия. Това значи ли, че трябва да заличим тази част от историята и да я направим политически-приемлива? Ми това си е абсолютна глупост. Защо трябва съвременните турци да се обиждат-те са само наследници на Османската империя след разпадането и. Виновни са, толкова колкото и ние за кланетата на гърци от българи или обратното. Историята си е история. Пък ДПС си е наша простотия.

Колкото до термина робство, той наистина не е технически верен. Но за съжаление не променят само него-опитват се да изличат всичкия драматизъм на времената, а той е единственото, което е пробило чудовищното ни търпение и ни е размърдало да променим нещата. И ако ни го вземат, ще сме просто идеалните овчици.

By rumenpnikolov , 18 March 2006
Патриотизмът в България все повече се превръща в празна дума. Не случайно казвам "в България", защото извън България българите са много по-патриоти от нас. Нека не бъда разбиран криво - не коря българите, които са останали в България. Не ги обвинявам в глупост, че са направили този избор, но ги обвинявам в липса на патриотизъм. Доколкото ние стоим тук и сме призвани от тази позиция да браним българското, ние не се справяме с тази работа дори и задоволително.
Нищо, че развяваме български знамена след мачове или го правим на някой национален празник. Нищо, че мразим циганите и турците. Нищо, че по медиите все по-често се появяват патриотични предавания. Нищо, че в "Скат" непрекъснато излъчва патриотични възгласи от устите на хора, 90% от които, 90% от българите смятат за луди, макар и да ги гледат редовно. Нищо, че обличат Волен Сидеров в нови-новенички черни дрехи за да подчертаят националистичния му вид. Всичко това е само лай покрай кервана.

Докато ние търсим в каква най-привлекателна (и добре продаваема) форма да облечем своя патриотизъм, земята под краката ни става все по-малко българска. Колко версии трябва да чуем за хан Аспарух и Васил Левски, за Априлското въстание и Османската империя, колко възрожденски песни трябва да изпеем и колко пъти трябва да си спомним 1994 година и Христо Стоичков, за да спрат издевателствата над българските работници в чужди (и наши) фирми, за да спре износа на исторически ценности под носа на българските власти, за да имаме правителство и президент бранещи БЪЛГАРСКИТЕ, а не чуждите интереси?
Дали сме патриоти, когато се хващаме за гушите един друг, когато ни подхвърлят 3% увеличение на заплатата, в средата на годината, със задна дата и един на трима трябва да бъде съкратен? Дали сме патриоти, когато безучастно слушаме по централните новини, как вече втори месец полицията прави всичко възможно да залови изнасилвачите и убийците на две деца? Или как с наслада, след името на всеки именит престъпник, добавят и "творческия" му псевдоним? Дали сме патриоти, когато мечтаем да продадем къщата на дядо си на някой англичанин? Когато лъжем ближния си, защото политиката на фирмата, в която работим ни задължава да го правим? Колко са жертвите на "Цептер" в България? Ами на "Орифлейм", на "Хербалайф", на "Хоумшопинг"?
Къде започва патриотизмът? С Веселин Топалов ли, или с оставането пред телевизора когато, шведите за пореден път ни бият с 5:0? При някои от нас патриотизмът свършва още с 2:0. А какво остава след това? "И да паднем, и да бием - пак ще се напием..." На дъното на шишето с ракия ли е патриотизмът? Патриотично ли е да се сърдиш на някого, че е купил повече гласове от теб в конкурса за "Евровизия", когато сам си знаеш, че не можеш да пееш? Патриотично ли е да вдигаш рамене, всеки път, когато искат да сменят номерата на наследения от баща ти "Москвич"?
Патриотично ли е да не вярваш в НИЩО? Кои сме ние тогава? Граждани на света? Лумпени? Жертви? Електорат? Средна класа?
Не сме ли ние синове и дъщери на майките и бащите си, потомци на дедите си, които не са искали да бъдат други, а просто БЪЛГАРИ? Трудно ли е днес да бъдеш БЪЛГАРИН?
А пеем "Българин да се наричам, първа радост е за мене!" Защо смятаме, че тази радост трябва друг да ни я осигури?
А, Българи?
Legacy hit count
1880
Legacy blog alias
5408
Legacy friendly alias
За-кризата-в-патриотизма
България

Comments4

edinotwas
edinotwas преди 20 години и 1 месец
С огромно съжаление трябва да кажа че си прав напълно.
Искам с този пост да изразя ОГРОМНОТО СИ ВЪЗМУЩЕНИЕ от това, че фирми на територията на България си търсят кандидати чрез обяви на чужди езици. Аз в момента съм в търсене на работа, но отказах точно по тази причина да кандидатствам в две такива фирми. Това за мен е тотална поредна дискриминация на БЪЛГАРИТЕ и БЪЛГАРИЯ. Служителките ме гледаха "тъпо" с неразбиране как е възможно да отказва човек в нужда добър пост само защото обявата нее на Български.
Ами да може.

АЗ СЪМ БЪЛГАРИН.
ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ.
ИМАМ СВОЯ ЕЗИК,БЪЛГАРСКИ.
СВОЯТА ИСТОРИЯ, БЪЛГАРСКА.
СВОЕТО САМОСЪЗНАНИЕ БЪЛГАРСКО.

Моето мнение е, че трябва със закон да се забрани тази, порочна практика на унижение на БЪЛГАРСКОТО достойнство поне на територията на милата ни родина.
/визирам обявите за работа но не само тях/Но това е само една малка част от промените които трябва да се направят за да се възроди БЪЛГАРСКОТО у БЪЛГАРИТЕ
Ще си позволя да дам една идея на Куинче, А И НА ВСИЧКИ ВАС да организира с училището си екскурзии до БЪЛГАРСКИТЕ граници да им се обясни на децата на БЪЛГАРИЯ коя е истинската БЪЛГАРИЯ как НИЕ СМЕ ЕДИНСТВЕНАТА ДЪРЖАВА В СВЕТА КОЯТО ГРАНИЧИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ С СЕБЕ СИ, как Българските политици са ни продавали и продават и тези деца като пораснат и някои от тях станат политици ще си спомнят, къде са били на екскурзийка, ще им стане мило, ще се борят тогава за БЪЛГАРИЯ и тогава националното им самосъзнание ще се "включи" и тогава БЪЛГАРИЯ ще стане БЪЛГАРИЯ за които ние всички мечтаем. И като това стане БЪЛГАРИЯ ще излезе НА ТРИ МОРЕТА, за начало.
АМИН
Tanichka
Tanichka преди 20 години и 1 месец
Поздравления за прекрасната тема, rupani!

Не знам дали мечтата на edintowas да стъпим на три морета е осъществима и съществена, но мечтата да обичаме и уважаваме родината си е определено такава. Доколкото сме говорили с чужденци от всички страни, всяка нация е минала период на себеотричане и чуждопоклонничество. Може би е нормално за преходните периоди. Но ако ние, възрастните, се люшкаме в избора си, не бива да насаждаме грозни идеи в съзнанието на децата ни.

Едва ли българите в чужбина са по-патриоти от живеещите на родна територия. Може би идеализмът идва в повече заради разстоянието. Но не бива да се идеализират и чуждестранната реалност, което според мен е голяма грешка. Например ние с GeorgeAtha вече въведохме терминът "американска работа", като вариант на "българска работа", като смеем да твърдим, че измеренията му понякога са и по-криви от нашите родни... Трудно ви е да повярвате, но за нас е горчив факт. Нещата изобщо не са идеални извън България, просто са добре организирани на обществено ниво. Единиците имат плачевни качества и са далеч по-некадърни от БГ единиците. На ниво организираност, опбаче, настъпват разликите....

Мисля, че човек може да е патриот в чужбина, ако е бил истински такъв и в родината си. За жалост, обаче, всеки учебен ден на сина ни тук с САЩ започва с декламиране на крака на "The Pledge of Alledgence", с ръка на сърцето, да знаят кои са, къде принадлежат и че са част от "нация велика и разнообразна"...., но така и не можа да се въведе масово в нашите родни училища пеенето на БГ химна сутрин, например. Той си спомня слушане на химн по някакъв повод само 2 пъти за 4 години училище в Пловдив....

Дъщеря ни е на 5 г., но знае "Аз съм българче", макар интерпретацията й да е на моменти много забавна. Любимата ни част е "Аз българче и обичам вашите зелени планини..." Звучи някак тъжно вярно от нейната гледна точка -особено когато го рецитира по Скайпа на баба си в Пловдив...

Още веднъж, благодарност за темата!

Shogun
Shogun преди 20 години и 1 месец
Дали сме патриоти и има ли връзка с патриотизма:

*издевателствата на работниците, процентът на увеличение на заплатите - моля ви, какво общо има това с патриотизма? Това са трудово-правни отношения. Държавата е работодател само на държавните служители. Аз не съм и нямам близки държавни служители. Някой подозира ли французите в липса на патриотизъм? Вижте какво става там в момента. Хората си бранят правата, а не плюят по френската държава.

*ако сме купили боклук от Цептер, Орифлейм или Хоумшопинг - е добре, кой ни е крив? Това не е липса на патриотизъм, а пазар. Ако сме избрали българското, значи ли това, че няма да направим рекламация, или че продуктът няма да се повреди, или че няма да е с изтекъл срок на годност?

*ако престъпниците са известни: по-добре ли е да са неизвестни? И ако полицията не ги арестува - значи няма събрани доказателства срещу тях. Ако няма събрани доказателства - значи полицията работи лошо. Ако работи лошо - значи лицето Бойко Б. не е новият Левски, за когото на следващите избори си струва да гласуваме, а картонен герой и шарлатанин. Извод? Натиск върху съответните органи да работят както трябва.

*и изобщо: имаме ли проблеми? Дайте да ги решаваме. Не може да няма решение - след като другите са се справили. А и справили ли са се? Я ги питайте!

Интересно, че макар не съм съгласна с доводите на rupani , стигам до същия извод:

Няма да сме патриоти, ако чакаме някой друг да ни измете двора. Обаче ако дворът ни е мръсен - това не изцапва светлото име на БЪЛГАРИЯ.
Tanichka
Tanichka преди 20 години и 1 месец
Извинете, ще стъпя леко извън основната тема - за пазара на чуждестранни продукти в БГ... Искам да кажа добра дума за съдовете на Цептер, които не бива, според мен, да влизат в графата "боклуци, пробутване на пазара ни" - ние ползваме повече от 6-7 години големият комплект тенджери и смело можем да твърдим, че продуктът е уникално качествен. Доста скъп, но много качествен, което вероятно обяснява цената му... (дали винаги???)

Маниерът на продавач(к)ите на Цептер е наистина отвратителен, но ние първоначално се заинтерсувахме от качеството, не от маркетинговите им похвати. Освен това волно се подбъзиквахме с лелките, които настъпателно ни обсаждаха, и си купихме само онова, което си искахме, нищо повече. Беше доста забавно. Не мога да имам мнение за разните им там масажори, облъчващи лампи и прочие, но Жоро като опитен готвач си избра тенджерите и металните съдове, и са наистина много добри.

Като почитатели, донесохме и втори комплект с нас тук и американските ни гости останаха наистина възхитени от качеството на съдовете. Заведоха ни в магазин за качествена немска посуда за готвене и сервиране, и цените бяха в почти същите граници на парче. Разнообразието не беше съвсем същото, но става...

............................

Що се отнася за гаврата с цените спрямо не особено платежоспособния среден българин, който буквално бива изнудван от пазара да плаща космически суми за всичко, качествено и некачествено - може да зачекнем темата за пазара на автомобилите, например. Къде по белия свят има подобни цени например за употребяван 7-8 годишен автомобил? Е, ако можеш да живееш без Хоумшопинг продукт, какво ще правиш без кола, особено ако ти трябва, а не просто ти се иска? Изнудването е във всеобщ план...

А, сетих се нещо интересно относно патриотизмът тук. Ние с Жоро сме фатални почитатели на марката Тойота и (с 2 криввания в момент на увлечение към Мицубиши) знаем качеството на автомобилите им и се придържаме към него. Пичовете американци също. Накъдето се обърнеш - Тойоти, все оак сме високопланински район, надморската ни височина е 2250 м, сняг пада рядко, но като падне е 30-тина см поне...Та, тук това е май една от трите най-продавани марки, а цената на джиповете им (нови) е повече от достъпна, а и инвестицията е разумна, защото после колата си държи цената, дори след 5-6 години... 

Американците, обаче, се опияняват да си купуват американски боклуци, защото "така поддържат местната икономика". Няма да купуват колите на жълтурите, дето са им бомбардирали Пърл Харбър. Мирише на бой, пък като си спомнят и други жълтури из Корея и Виетнам - направо забравете японски коли.... Хубави и качествени ли били? "Вятър! Пропаганда на чуждите сили! От американският продукт по-ценен няма! Е, че коя кола не стои почти веднъж месечно в сервиза?" Ти им казваш, че само наливаш масло и бензин, той ти казва, че не може, лъжеш, пращаш я и ти в сервиза ежемесечно, но тайно, за да пропагандираш чужди интереси... И си карат гордо колата на родната автоиндустрия, цялата окичена със знаменца, патриотични цитати, панделки в подкрепа на US армията, и дори мисъл в главите им няма. Само патриотизъм.

Вчера бяхме в къщата на полковник от военновъздушните им сили. Вътре - на всяка полица знамена, книги, портрети, армейски каталози, статуетки на американския орел, пълна патриотична колекция...Ние и у БГ полковници сме били, ама знаете как е... А в гаража им - две чудовища на елитната родна автоиндустрия  - огромен пикап, да речем някакъв си Ford, на полковника и джип Cadilac Escalade на съпругата му. Едвам се побират в гаража им, но родни.... С Жоро се посмяхме, как ли би изглеждала кариерата на човека, ако вътре имаше Toyota Tundra за него и Lexus за нея, при положение, че цените са определно в полза на японските.... О, срам обаче, как!

Родното си е родно, по-скъпо, по-развалящо се, обаче родно! Е, това ни е много интересно. Нямат сметка от това, но поддържат родното. Дали някога ще "изглупеем" и ние българите така, от патриотизъм? И това "изглупяване" ли е точно?