Чух го днес от Малката фея. Ама много вълшебна личност е, ще знаете. И единствената достатъчно сериозна да ме изчака търпеливо да се дотътря до мястото на срещата (пред "София Ленд") с онази полуоцеляла торта в ръце. Нещо не ми се отдаде да я крепя в автобуса и надписът "Сапунени мехури", дето толкова му се старах се размаза почти до неузнаваемост. Ама като си я хапвахме после пак си беше вкусна достатъчно. Като ядеш с ръце, всичко ти се услажда. Май.
Иначе преди хапването имаше въртележки. Голямата и готина въртележка от прашното ми детско лято. За синджирите ви говоря. Онези, които те подмятат във въздха и те въртят, въртят около небето и гледаш под краката си целия парк - с многото хора, с кремовете по стрелбищата, захарния памук, лъскавите дрънкулки, люлките, клоуните, виенските колела, светлините..
Снимах се на кончето на Пипи. Как се казваше то? Маймунката е г-н Нилсън, ама добичето..? Все едно.. Важното е, че се качих там и се почувствах различно. По-щастлива? По-безгрижна? Различно.
Наложи се все пак да се придвижим към центъра, та да се срещнем и с други блогери. Видяхме се с Яничка, която бързаше да се прибере и остана с нас съвсем малко, а после се появиха още Тони и неговата лейди Яна. То където е Тони, значи има бира. Пък където има бира, обикновено е весело.
Правихме и сапунени мехури. Много. Летяха из въздуха. Наоколо и навсякъде. Ще видите на снимките. Бяхме се разположили в градинката пред Св.Седмочисленици. Хората по съседните пейки ни се радваха.
Удобно е там. Съвсем нализо се намира вода. Цветни алеи. Сграда, която ти внушава вяра. В нещо. И едно особено красиво дърво. Сигурна съм, че се събират горе елфи понякога.
Жалко,че се прибрах рано. Следващия път ще остана за изгрева.
Comments1