Все още си там,

светъл и красив в моите мисли.

Времето минава,

миг подир миг...

Аз препускам, но все

като опитомено конче

при теб искам да се върна.

А ти оставаш все тъй далече.

В хоризонтите се взирам.

Търся те непримирима,

уморена... ту смирена,

прикована от реалитета,

ту бясна и невярваща

в твоята недостижимост.

Кое е истина, кое лъжа...?

Когато съм истински пряма със себе си,

отведена съм с най-топли чувства

при теб...! Толкова е хубаво,

че ако след малко да бих умряла,

моето последно желание ще е

миг да бъда с теб!

Да вярвам или не... на моите мечти,

на себе си... земно, чувства, нишесте...

Ако си илюзия, лъжа,

защо, когато съм най-близо до себе си

и ти си там?

Кое е истина, кое лъжа...?

Опасна терапия<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Понеже са ни есенни листата,

нуждаем се от малко секс-терапия.

Аз напоследък трудно се изправям,

а ти си вече сексуално сляпа.

Ако надникнеш утре в кабинета,

ще спусна бързо плътните пердета.

Приготвил съм шампанско и бонбони,

за да се заредим със сексотрони.

Заключена вратата ще оставим,

със разговори няма да се бавим.

Креслото ми копнее да му седнеш,

та пищните ти форми да обземе.

Ще откопчея нежно деколтето,

и ще прекарам пръсти по вратлето.

Ще ти раздвижа лекичко главата

С целувки ще затопля рамената.

След това ще сляза малко по-надолу,

където се издува нещо голо.

Ще те помоля с топлите си длани

да подържа две тежести мечтани.

За туй нахалство и да ми се скараш,

сърдита дълго няма да прекараш,

защото ласките ми щом като усетиш,

ще си признаеш, че ще се изкефиш.

След това ще сляза още по-надолу,

където ти от мен отдавна криеш

съкровище пленително и голо.

Ако го кажа тук, ще ме затриеш.

Но ако устните ти тихо „ох” отронят,

ще знам, че мислиш как да ме накажеш,

и като мъж жестоко да ме смажеш

със сляпа женска сексуална мощ.

Здравейте!

Аз съм Надя, а това е първата ми публикация тук, въпреки че имам регистрация от доста време, която търпеливо отлежаваше почти неизползвана. Ето защо ще започна като се представя на кратко.

Градът на моето детство е Панагюрище – там съм родена, там съм живяла, там е семейството ми. Завършила съм Френска Езикова Гимназия в Пловдив, а в момента съм студентка в Технически Университет - София и се надявам след няколко месеца да бъда един истински електроинженер :)

Спомням си, че до  4-ти клас правех плахи детски опити да пиша стихотворения, които вероятно в момента събират прах в някоя отдавна забравена тетрадка. След това реших, че не ме бива за тази работа и последва дълга пауза... До тази сутрин, когато подремвайки в автобуса сътворих това:

Къде отлитат птиците нa есен,
защо светът умира с тях
и спира да е тъй чудесен,
покрит с листа и сивкав прах... 

А мислите безпомощно се реят,
потъват в бесен кръговрат...
Лястовиците дали там нейде пеят,
или вместо полет сладко спят,

забравили за утрините топли...
Усмивката, разцъфваща с деня,
прошепнатите скришом думи
в парк осеян със цветя...

Как искам приказки да слушам
за минали епохи и земи...
Плахо и уютно да се сгушвам,
да се прераждам в тези две очи... 

Избледняло, слънцето не топли,
когато ти си там, а аз съм тук.
А хилядите километри,
се кискат сякаш цирков шут,

разпръсват крехките мечти
като пух, политащ във небето...
Игра на вятъра жестока, спри!
Аз вярвам, ще те победи сърцето!

Здравейте!

Аз съм Надя, а това е първата ми публикация тук, въпреки че имам регистрация от доста време, която търпеливо отлежаваше почти неизползвана. Ето защо ще започна като се представя на кратко.

Градът на моето детство е Панагюрище – там съм родена, там съм живяла, там е семейството ми. Завършила съм Френска Езикова Гимназия в Пловдив, а в момента съм студентка в Технически Университет - София и се надявам след няколко месеца да бъда един истински електроинженер :)

Спомням си, че до  4-ти клас правех плахи детски опити да пиша стихотворения, които вероятно в момента събират прах в някоя отдавна забравена тетрадка. След това реших, че не ме бива за тази работа и последва дълга пауза... До тази сутрин, когато подремвайки в автобуса сътворих това:

Къде отлитат птиците нa есен,
защо светът умира с тях
и спира да е тъй чудесен,
покрит с листа и сивкав прах... 

А мислите безпомощно се реят,
потъват в бесен кръговрат...
Лястовиците дали там нейде пеят,
или вместо полет сладко спят,

забравили за утрините топли...
Усмивката, разцъфваща с деня,
прошепнатите скришом думи
в парк осеян със цветя...

Как искам приказки да слушам
за минали епохи и земи...
Плахо и уютно да се сгушвам,
да се прераждам в тези две очи... 

Избледняло, слънцето не топли,
когато ти си там, а аз съм тук.
А хилядите километри,
се кискат сякаш цирков шут,

разпръсват крехките мечти
като пух, политащ във небето...
Игра на вятъра жестока, спри!
Аз вярвам, ще те победи сърцето!

Здравейте!

Аз съм Надя, а това е първата ми публикация тук, въпреки че имам регистрация от доста време, която търпеливо отлежаваше почти неизползвана. Ето защо ще започна като се представя на кратко.

Градът на моето детство е Панагюрище – там съм родена, там съм живяла, там е семейството ми. Завършила съм Френска Езикова Гимназия в Пловдив, а в момента съм студентка в Технически Университет - София и се надявам след няколко месеца да бъда един истински електроинженер :)

Спомням си, че до  4-ти клас правех плахи детски опити да пиша стихотворения, които вероятно в момента събират прах в някоя отдавна забравена тетрадка. След това реших, че не ме бива за тази работа и последва дълга пауза... До тази сутрин, когато подремвайки в автобуса сътворих това:

Къде отлитат птиците нa есен,
защо светът умира с тях
и спира да е тъй чудесен,
покрит с листа и сивкав прах... 

А мислите безпомощно се реят,
потъват в бесен кръговрат...
Лястовиците дали там нейде пеят,
или вместо полет сладко спят,

забравили за утрините топли...
Усмивката, разцъфваща с деня,
прошепнатите скришом думи
в парк осеян със цветя...

Как искам приказки да слушам
за минали епохи и земи...
Плахо и уютно да се сгушвам,
да се прераждам в тези две очи... 

Избледняло, слънцето не топли,
когато ти си там, а аз съм тук.
А хилядите километри,
се кискат сякаш цирков шут,

разпръсват крехките мечти
като пух, политащ във небето...
Игра на вятъра жестока, спри!
Аз вярвам, ще те победи сърцето!

Здравейте!

Аз съм Надя, а това е първата ми публикация тук, въпреки че имам регистрация от доста време, която търпеливо отлежаваше почти неизползвана. Ето защо ще започна като се представя на кратко.

 
Градът на моето детство е Панагюрище – там съм родена, там съм живяла, там е семейството ми. Завършила съм Френска Езикова Гимназия в Пловдив, а в момента съм студентка в Технически Университет - София и се надявам след няколко месеца да бъда един истински електроинженер :)

Спомням си, че до  4-ти клас правех плахи детски опити да пиша стихотворения, които вероятно в момента събират прах в някоя отдавна забравена тетрадка. След това реших, че не ме бива за тази работа и последва дълга пауза... До тази сутрин, когато подремвайки в автобуса сътворих това:

Къде отлитат птиците нa есен,

защо светът умира с тях

и спира да е тъй чудесен,

покрит с листа и сивкав прах...

А мислите безпомощно се реят,

потъват в бесен кръговрат...

Лястовиците дали там нейде пеят,

или вместо полет сладко спят,

забравили за утрините топли...

Усмивката, разцъфваща с деня,

прошепнатите скришом думи

в парк осеян със цветя...

Как искам приказки да слушам

за минали епохи и земи...

Плахо и уютно да се сгушвам,

да се прераждам в тези две очи...

Избледняло, слънцето не топли,

когато ти си там, а аз съм тук.

А хилядите километри,

се кискат сякаш цирков шут,

разпръсват крехките мечти

като пух, политащ във небето...

Игра на вятъра жестока, спри!
Аз вярвам, ще те победи сърцето!