02.12.2007 18:29:16

Здравейте!

Аз съм Надя, а това е първата ми публикация тук, въпреки че имам регистрация от доста време, която търпеливо отлежаваше почти неизползвана. Ето защо ще започна като се представя на кратко.

 
Градът на моето детство е Панагюрище – там съм родена, там съм живяла, там е семейството ми. Завършила съм Френска Езикова Гимназия в Пловдив, а в момента съм студентка в Технически Университет - София и се надявам след няколко месеца да бъда един истински електроинженер :)

 

Спомням си, че до  4-ти клас правех плахи детски опити да пиша стихотворения, които вероятно в момента събират прах в някоя отдавна забравена тетрадка. След това реших, че не ме бива за тази работа и последва дълга пауза... До тази сутрин, когато подремвайки в автобуса сътворих това:

 

 

 

Къде отлитат птиците нa есен,

защо светът умира с тях

и спира да е тъй чудесен,

покрит с листа и сивкав прах...

 

А мислите безпомощно се реят,

потъват в бесен кръговрат...

Лястовиците дали там нейде пеят,

или вместо полет сладко спят,

 

забравили за утрините топли...

Усмивката, разцъфваща с деня,

прошепнатите скришом думи

в парк осеян със цветя...

 

Как искам приказки да слушам

за минали епохи и земи...

Плахо и уютно да се сгушвам,

да се прераждам в тези две очи...

 

Избледняло, слънцето не топли,

когато ти си там, а аз съм тук.

А хилядите километри,

се кискат сякаш цирков шут,

 

разпръсват крехките мечти

като пух, политащ във небето...

Игра на вятъра жестока, спри!
Аз вярвам, ще те победи сърцето!