статияАвтор Мария Кисимова, Капитал Лайт
Детето ми получи червена точка в детската градина, разказва Мария Касимова. За да стимулирам доброто му поведение, купувам шоколадово яйце куче марка (такова има в будката до кварталната градинка). Минават две минути и хлапето с омазана от евтин марципан уста поднася под носа ми подаръка и пита "мамооо, това какво е". Вглеждам се и... мъничко, черничко, детско... пепелниче! Триъгълничко, с места за три мънички детски цигарки! Просто да не повярваш.Тази случка ме накара да преобърна коша за играчки вкъщи и да видя що за подобни възпитаващи направо в горчилките на живота неща го обитават. И ето какво открих:
кукли bratz
Това са съвременните наследнички на баба Барби. За разлика от нея те са отличават с изключителната си набиваща се несъразмерност. Перфектните пропорции на русата красавица са заменени с уродливо съжителство на голямо и малко. Те са слабички, с добре изразени напъпили гърди, хилави и леко свити в лактите ръчички, дупенца като детски палец и огромни хидроенцефалитни глави.
В абсолютен контраст с ренесансовите норми за 7-кратното нанасяне на главата върху тялото, тази на куклите Братс се нанася не повече от три пъти. Очите им са три пъти по-големи от устните, ушенцата им са на половината на очите, а нослетата... че имаше ли нослета изобщо?! За разлика от Барбитата, които са на видима възраст 18-25 години, Братските (така са популярни сред приятелките на дъщеря ми) са тийнейджърки.
Като се порових, разбрах, че Братс всъщност са над 20 различни кукли момиченца, всяка със свое име и биография. В интернет от създаването на куклата през 2001 г. съществува сайт (Bratz.com), в който се описват случки от живота на несъразмерните момиченца. Всяко от тях си има ник нейм, различна социална мисия и съдба, хобита, мании, приятелки. Имало и момченца Братс, които не са така популярни по простата причина, че живите момчета малко се интересуват от тях.
Характерен за всички Братски е техният стайлинг. Отчетливо кичозен, той бъка от къси лъскави полички, ламени блузки, лачени якенца, секси потничета и възтесни панталонки, достойни за гардероба на всяка фолкзвезда. Но най-забележителното в тази играчка остава екстравагантното решение на създателите им стъпалцата на куклите да се откачат при всяка смяна на обувките. Искам да кажа, че обувките са нарисувани направо върху цели стъпала, които се подменят. Така че, за да преобуе любимата си кукла, петгодишното момиченце трябва с поривисто движение да откъсне долната част на крака на своята любима Братска и след това на оголилата се пъпчица на върха на крака под прасеца да закачи с юнашко натискане новото обуто стъпалце...
Когато моето дете слага куклата си да спи, то естествено я събува. Тогава сексапилната голямоглава госпожица се просва в легълцето си без крачета, или по-скоро с нещо подобно на протезки. А сладките й стъпалца барабар с обувките върху тях дъщеря ми старателно подрежда до леглото.
момичетата witch
Първо впечатление - доста по-симпатични на вид. Поне са съразмерни. Но, разбира се, обикновеността и при тях се приема за недостатък, затова те са... вещици. Или, хайде, да го кажем по-меко - вещички!
Тези момиченца все още не съществуват като кукли, но за сметка на това се мъдрят от цялата индустрия за деца - чантички, пръстенчета, герданчета, тефтерчета, чашки, огледалца, списания. Тези малки магьоснички живеят дружно и в компания се борят да подредят света по добрия начин. Имат си и списание, което е хит сред 8-12-годишните, за които да си фен на Барби е голяма срамота.
new born baby
Кукла с размери на истинско новородено. Има го във вариант бяло или негърче. Отличителните му функции са, че може да яде, пишка и... ака. Продава се със специална кашичка в пакетчета, която се приготвя с вода. След това се натиква с лъжичка в устата на пластмасовото бебе, като то се държи легнало, а не седнало, каквато е логиката. За да се изака, се поставя върху гърненце (влиза в комплекта на куклата) и с две ръце и мъжка сила се натиска надолу. Рядката каша се изхлузва от дупчицата на дупето, играеща ролята на анус.
След това бебето се почиства. Това става като в гърлото му се излива хладка вода, устата му се запушва и тялото му се разклаща като бутилка във всички посоки. Ако храната в "коремчето" му се спече, едното краче се отстранява, а вътрешността се почиства с четка за буркани! Всичко това е препоръчително да не става пред очите на детето, за да не се създаде у него погрешното впечатление, че това е обичайният начин за отглеждане на бебета.
мишка дидл
Както е ясно, това е мишка. Бяла, плюшена, късокосместа. Има стъпала и длани с формата и размера на ресторантски хлебчета. Тялото й е повече човешко, отколкото мише, но има дълга опашка. Бузите й са огромни и боядисани в розовко точно под очите. Има мъжки Дидл и женска Диделина. Около нея няма история, но има лека промишленост - чаршафи, одеяла, завеси, посуда, бижута - всичко във формата на Дидл. Особено популярна е Диделина булка - с бяла рокля с розови акценти, панделка и блестяща чантичка.
мишка лилибай
Децата я наричат Лилибайка. "Микиии, ще си вземеш ли Лилибайката за двораааа", пита моето дете съседчето от горния етаж. "Дааа! Ама да взимам ли и Дидълката и Братската", отговаря то. Мишката Лилибай най-много прилича на мишка, въпреки че е бежова на цвят. За разлика от останалите играчки, изкривяващи детските възприятия, тази може да се нарече направо безобидна. Затова и преситените от уродливи пластмасови и плюшени приятелчета деца най-малко я предпочитат. Тя пък може да се похвали със здраво пришита за главата шапчица, която не може да се свали за нищо на света. Не, грешка, може - чрез изрязване на част от козината на главата...
Сред останалата част играчки в коша открих кукла, която се сгъва до размера на главата си, Барби каляска, изработена в абсолютните канони на кича, бебенце с биберонче, което буквално се зачуква в устичката му и бременна Барби, чийто корем се отстранява и оттам излиза бебче с дрешка. Върхът обаче беше главата на Братс. Представете си нещо като бюст-паметник или Елена в кутия от последните сцени на едноименния филм. Този къс пластмасово месо е снабден с дълга буйна коса и цял набор от щипчици, фибички и четчици. Всъщност идеята на играчката е да възпитава малките момиченца във вкус в прическите и грима. Но в действителност красивата главица на безтелесната Братс е толкова отвратителна, че би могла да послужи само за игра на дечицата в семейство Адамс.
Да не забравяме обаче, че целият този куп от зловещи играчки се оказа именно в детската стая на моите деца. И, което е още по-страшно, някои от тях бях купила аз съвсем доброволно. Без някой педофил или некроман да е опирал нож в гърлото ми. И като си дадох сметка за това, някак ми стана мъчно за моя Васил - жълто проскубано мече от стар тип, на повече от 40 години (наследство от студентските гаджета на баща ми), със съвсем обикновени лапи, уши и бродиран нос. И за времето, когато плачех, щом баба ми го просваше изпран на въжето, закачен с две големи щипки за ушите.
Мдааа, авторката е много права. Чудя се тези дизайнери как могат да измислят толкова грозновати неща. И са онези куклички с разкачащи се стъпълца е права - това е ужасно. Пък и на какво учат децата? Възпитавали ги в добър вкус. Какъв добър вкус са изрязани бюстиенца и къси панталонки, полички...Да не говорим за грозотата им - несъръзмерността е отвратителна просто, та те са си буквално грозни. Разбира се, в действителнастта срещаме всякакви хора, децата трябва да бъдат възпитани в толерантност към външния вид, да знаят, че по-важна е душевността на един човек.Тези куклички обаче, както и Барбитата, налагат някакъв вид "красота", който много изкривява детското възприятие. Честно казано, не смятам за полезни и всчки онези играчки -моделчета тип Супермен,Спайдърмен,Батман и всякакви подобни глупости.Ами тези уж истински бебета, които всъщност пък изкривяват представата за това как да се грижеш за малко дете. Няма да се учудя, ако някоя майка завари по-голямата си дъщеря да натиска главата на малкото си братче , когато то е на гърнето например...
Когато карахме лекции по педагогика, имахме и въпрос за детските играчки. Малкото, което помна, беше,че най-полезни са играчките, които развиват детското мислене и въображение тип конструктори , пъзели, сглобяеми модели ( за по-малките кубчета, онези сфери, в които трябва да нацелиш формичката) .Плюшените играчки не развиват ума, но успокояват нервната система ...
Я сега като се замислих...Абе то мойто ще расте сред ножове, катани, бокени, арбалети, лъкове и баща-фен на бойните изкуства, а аз съм се затръшкала , заради някакви си разглабящи се стъпълца...
Comments8
По другите два просто...И аз нямам думи. Жестоко и нечовешко е. Особено майката, защото доколкото разбрах, другият е психично болен... Но да пребиеш така собственото си дете, чието сърце си чувствал да бие в теб...Не го разбирам, не искам да го разбера. Не мога да разбера и защо такива хора имат деца, а тези, които биха ги обожавали и отглеждали грижовно - не. Светът е изкривен.
Кажи за тоя семинар - какво ви говорят?
Веднъж с един познат бяхме седнали на кафе в една от почивките на подобен семинар и той ми разказва следният случай. Той е строителен предприемач и ми разказва за майката на един известен престъпник (не ми каза името му), който си има голяма къща, в елитен квартал, с охрана и т.н. Майката има и още един син - противоположност на първият. Почтен, скромен, чист. Моят познат ме пита, как е възможно тази майка да е родила две деца, които е възпитала еднакво, но единият е станал престъпник, а другият - човек? Тоест, важна е, изключително важна е семейната среда, но личността се формира, пречупва, видоизменя и от социалната такава. Може би при едни хора повече влияние оказва едната, при други - другата, а при трети - и двете еднакво.
За семинара - ще разкажа, но първо да завърши, за да си синтезирам знанията и ще ги споделя в резюме, но в отделен постинг.
И въобще не го извинявам този мъж, че го изкарват психично болен. Преподавал ми е професор по психология и много добре ми е ясно, как написаното от психиатър, психолог, лекар в една експертиза може да реши хода на съдебното дело, респективно да оправдае виновният.
Само за момент си затварям очите и се опитвам да си представя такова деяние - някой да изнасили 4 годишно момиченце. И то не някой 6 годишен или 8 годишен, а 40 и отгоре годишен!!! Ако аз съм майката на това 4 годишно момиченце, сигурно ще искам да го убия...
За 9-годишният убиец, сега излезе наяве, че преди време е пребил с камък и осакатил 2-годишно момиченце... и за капак полицията го охранява тоя малък изверг, да не би да пострада... единственото което искам е бащата на убитото дете да го докопа, за 18 минутки само... По изражението му по телевизията разбрах, че е готов на парчета да го разкъса - и малкото чудовище точно това заслужава. Такива твари трябва да се унищожават.
Съгласна съм, че престъпността (бруталната, жестоката) е най-голяма сред циганите, но според мен и сред ниско-образованите живеещи в провинцията или местни гета. Сред по-простите хора и тотално невъзпитани, чиито ценности са да се напият, да изгледат някое пошло предаване по телевизията и да изкарат комплексите си върху жена си, майка си или който близък му попадне. Това е също потресаваща действителност.
Останалите вършат други престъпления - финансови злоупотреби, злоупотреби със служебно положение, укриване на данъци и счетоводни злоупотреби, които са запазени за по-елитарните граждани. Няма нужда да ви споменавам примери, защото е известно кои са - от местната 25 годишна управителка на бензиностанция, която краде масла и гориво, но при установени липси от ревизията санкционира персонала, до най-висшите чиновници, които злоупотребяват само с един подпис!!
На този семинар, за който споменах, организаторите се хвалеха, че са стартирали проект за ограмотяване на 30 млади момичета от кв. Филиповци, за да им помогнат да завършат средното си образование. Учат ги на български език и математика. Намерили учителки доброволки и с тази капка в морето много се гордеят. Поне засега! Ако след време ги попитам за ефекта и резултатността на този проект, не зная какво ще ми отговорят. А мен това най-много ме интересува - да има резултати! Иначе, както и Еоуин пише, само се усвояват пари от разни фондации.
Да, Дарла, права си, всичко това е потресаващо!!!А още по-потресаващо е, че това е една реална действителност, която се повтаря все по-често, докато НОРМАЛНИТЕ хора стават ИЗКЛЮЧЕНИЕ от общото правило!Всичко това, което се случва е следствие от една верижна реакция – проблемите, които имат родителите и неумението им да се справят с тях се пренася върху децата, а израстнали по този начин и в такава среда, те стават потенциални носители на агресията, докато не дойде моментът, в който да я изявят.
Попадна ми една много интересна книга на Д-р Рос Кембъл “Деца в опасност”, в която се разглежда точно този проблем – а именно как неумението на родителите да се справят с гнева си, се предава на децата и как да нучим децата си да го овладеят, за да няма сериозни последствия, когато станат зрели хора, когато от тях се очаква да постъпват като зрели хора!
Но да се върна на темата – проблемът е двоен, защото потърпевши, според мен са, както постадалите, така и извършителите. Никой не може да знае какво е стаено в сърцата на извършителите, какво са преживели и претърпели, за да се стигне до тук...И като се замисля, всичко отново и отново опира до семейството, а то е най-уязвимо и незащитено от държавната ни политика, за жалост!
За да приключа с разсъжденията си, ще цитирам едно стихотворение от същата тази книга, която споменах по-горе, а всеки да си прави заключението сам!
“...Това стихотворение от Дорис Ло Нолти изразява много силно влиянието на семейното обкръжение върху детето.Слушайте:
ДЕЦАТА СЕ УЧАТ ОТ СВОЯ ЖИВОТ
Ако детето живее в дух на критичност,
то се учи да обвинява.
Ако детето живее във враждебност,
то се учи да воюва.
Ако детето живее, заобиколено от присмех,
то става боязливо.
Ако детето живее в срам,
то се учи да чувства вина.
Ако детето живее в търпимост,
то се учи на търпение.
Ако детето живее в насърчение,
то се учи на доверие.
Ако детето живее с похвали,
то се учи на признателност.
Ако детето живее в честност,
то се учи на справедливост.
Ако детето живее в сигурност,
то се научава да вярва.
Ако детето живее с одобрение,
то се научава да харесва себе си.
Ако детето живее в добронамереност и приятелство,
то се научава да открива любов в света.”
Точно тази книга на д-р Рос Кембъл не съм я чела, но съм я виждала. Хубаво е, че има литература по тези въпроси.
Pagination