В неделя бях на изключително интересна и полезна лекция относно подготовката за раждане и ролята на мъжката половинка в нея и по време на самото раждане, както и в т. нар. "Златен месец" - първите 40 дни след раждането. Изнесе я инструкторката (не знам, дали думата е точна) по йога за бременни на Яна - курс, чиято цел е да подготви жените за по-приятно изкарване на безспорно най-хубавия ден от живота им.

И така - оказва се, че това, дето тука го правят нашите лекари, е съвсем не това, което би трябвало да правят. За да бъде раждането приятно и хубаво е нужно колкото малко, толкова и много.

Както скоро научих, раждането се предизвиква на хормонален принцип от хормона окситоцин, който е наречен хормон на оргазма. Той се отделя в жената, когато е спокойна и обичана. За разлика от него, адреналинът пречи на раждането, и се отделя, когато бъдещата майка бъде стресирана от нещо - лекари, акушери, прожектори, припадащ съпруг, викове от рода на "Push, push!!!" и т. н.

Научих и за т. нар. "дула" - духовна акушерка, която се предлага под наем в някои страни, работата на която е да осигури удобства на родилката. Тъй като тук у нас май още няма такова животно, ролята на съпруга е доста важна, защото освен да присъства и да се пули, дой е длъжен да подкрепя жена си и той да й осигурява удобствата. Също така си мислех, че може да гледа и страшно, когато екипът започне да претупва работата.

И така, бях убеден в някои неща - какво трябва и какво не, за да се подобри ситуацията:

- Всяка бъдеща родилка е задължително да мине очен преглед. Заблуда е, че тези с явни проблеми в зрението са застрашени, а другите не са. Секциото се избира само в случай, че този преглед покаже, че има риск от отлепяне на ретината (и в други случаи, предполагам, ама за това са прегледите). При проблеми с очите, жената трябва да ги стиска по време на напъните.

- Трябва да се стремим да стимулираме отделянето на окситоцин у жената, като я успокояваме и се грижим за нея. В никакъв случай не трябва да се вкарва изкуствено (може би само по някаква спешност).

- Мехурът с околоплодните води не трябва да се пука изкуствено. Рано или късно сам ще се спука, а водите, които "изтичат" са хубава смазка за безпрепиятстваноп излизане на плода.

- Добре е жената да изключи мисленето и да се остави на вродените си инстинкти. За целта трябва да прехвърлим отговорността по мисленето изцяло върху нас.

- По-вертикалните пози са за предпочитане, защото така и гравитацията си играе ролята. Хоризонтални пози, особено такива с вдигнати крака, са освен непрепоръчителни, а и опасни!

- За да помогнем на жената да се отпусне долу можем да се целуваме с нея, защото отпускането на устата водело до отпускане на долната уста :))

- За да предпазим жената от разкъсвания долу, е нужно долната уста да се масажира с топли компреси. Освен това, разкъсването е за предпочитане пред срязването.

- След раждането, бебокът трябва да се поеме от таткото. Важен е първият контакт очи в очи (бебетата можели да виждат до 30 см. веднага след раждането, а изцяло невинния поглед на новородено било неописуемо изживяване - смятам да проверя). Пъпната връв не трябва да се реже и прищипва веднага, а да се изчака да спре да пулсира. Оказва се, че някои вещества (желязо примерно) в големи количества се предават на бебето след раждането. Хубаво е пъпната връв да бъде прерязана от таткото, а бебокът да се постави на голата майчина гръд, за да може първите микроби, които нахлуят в него да бъдат тези на мама. Затова аклиматизацията в кувьоз веднага след раждане не е препоръчителна.

- Оказва се, че бебокът е развил сукателния си рефлекс още в корема, но ако не го упражни след раждането до час го позабравя, а предшественикът на кърмата (клоастра ли беше, кво ли?!) е много важен за първи гостенин в стомаха и червата на новия човечец.

- Къпането веднага не е препоръчително, защото бебето е покрито с естествен мехлем, който спокойно може да се остави да попие в кожата (не е страшно до 24 часа след раждането бебето да не се къпе).

- Дърпането на пъпната връв, с цел бързо изхвърляне на плацентата, както и инжектирането на разни боклуци също не е желателно. Тя ще си излезе рано или късно.

- Хубаво е бебето винаги да усеща присъствието на някой от родителите си, защото това са хората, с които то е свикнало по време на бременността. Дори, ако се наложи да остане в кувьоз, е хубаво ежедневно някой да го посещава.

Разбира се, тук става въпроз за нормално раждане без усложнения. Ако има такива, вече думата е на лекарите, затова не трябва да прекаляваме с лошото гледане :)))

Когато лекцията приключи ни пуснаха няколко унгарски филмчета с раждания в къщи. Бяха доста впечатляващи, но най ме изуми една кака, която се изроди сама в един аквариум пред погледа на двете си дечица. Беше много яко :)))

Та стигаме до заключението, че таткото трябва да присъства на раждането и да се грижи за партньорката си. Хубаво е тези неща да се договорят предварително с екипът, който ще изражда жената, и всичко да става спокойно и неприпряно. Да се надяваме, че ще успеем да си извоюваме желаното ;))

Дълго мислех дали да напиша тази публикация...

Добре ще карам направо.
На 17ти септември си направих тест... Беше положителен. Направо не можех да повярвам на очите си. В интерес на истината това ме разтрои. По-късно си направих още един тест, който също беше съвсем, съвсем положителен. Известно време някак си не можех да приема факта, че съм бременна... Но след като отидох за първи път на лекар всичко стана съвсем реално за мен... И много, много щастливо за двама ни с Тони!

Имах нужда от време преди да споделя - исках да свикна с мисълта и да съм сигурна че всичко е наред. Сега съм много щастлива и знам, че всичко е наред.
Днес влизам в третия месец (в 9 г.с.). Вече бях на три консултации и си направих първите изследвания. За напред няма причини нещата да не са все така добре!

По-специално слагам себе си и Дарла.. така като гледам и тя болна :) Напоследък съм се почти вманиачила на тема раждане, аджеба ще му намеря ли цаката да напъвам правилно, когато се наложи.. освен това искам колкото и да е страшно да  гледам различни раждания,  докато поне малко спра да съм така чувствителна и да не се шашкам :) Защото аз се шашкам едно от появата на бебчето, друго от това ще ме бива ли да се справя с него, колкото и да е тъпо, мисля си го. Знам, че ще се справя.. ама.. на! Освен това обожавам децата, толкова много, че ми се реве, ама нали съм пич и от как се помня, гледам да не ми личи колко много ги харесвам и не знам как ще се спра, когато се появи моето... Аз като се знам каква съм ревла още в родилното ще рева и то не толкова, щото ще ме боли, ами от нерви ли, не знам... освен това до сега не съм била майка, та още не е особено ясно какво става с мен. В смисъл знам, че съм бременна, знам че бебето вече на човек мяза, виждам как ми бие крушета от вътрешната страна на корема, ама то е странно, все едно имаш извънземно в тялото си, или нещо не ти е наред със стомаха.
 Другата болесст е сега това кърмене, как ще се оправя с него? Защото аз държа да кърмя, така като слушам и чета, това е доста полезно за детето, а аз нали трябва да имам здрав отрок и да се надяваме да не ходим много на лекар с него...
 Майка ми се радва толкова за това бебе, че аз не знам как да се зарадвам, все й викам да не се радва, че знае ли се какъв изрод ще родя :) То ясно, че няма да е изрод, ама както казах, аз съм пич, може много да обичам някой, ама го показвам само като сме насаме, или поне само тогава се опитвам да го покажа.
 Оле.. разписах се.. често влизам аз в сайта и чета.. Иначе така като гледате, хора.. психозата се е разраснала, значи наближава и моето раждане.. От 5 август излезнах в майчинство, а терминът ми уж ще е на 19 септември, ама аз си мисля, че ще е по-късно. За сега прогнозите са за момиченце.
 В същото време не мислете, че съвсем съм се шашардисала, това е нещо като обучение и спасенише от истинското шашкане :) Колкото повече гледам едно нещо, мисля за него и го премислям, струва ми се по-малко страшно и тогава се превръщам наистина в пич :)
 Абе, кой е тоя пич? И защо непременно трябва да съм такъв.. и това го знам, това от скука и себе си да анализираш...
 Мдам.. и аз много се вълнувам от бебчовци в корема, или извън него. Например вълнувам се за едно момиче на моите години - 26, което след 9 спонтанни аборта вече е щастлива мама на една Божидара, вълнувам се от пловдивската си "съкилийничка" в болницата, която на 43 години има най-сетне дете, вълнувам се от другата ми "съкилийничка"  в Казанлък, която засякох днес пред кабинета на гинеколожката ми, която има видимо коремче и по всяка вероятност ще износи това дете.. най-сетне... И си викам в същото време, боже какви сме късметлии ей тия, дето можем да се шашкаме само от това ще ни бъде ли като мами, ще родим ли като хората и не знам какво си.. ами да, това наистина е чудо на живота, но е някак странно, когато не си го изпитал, дори и да си на прага му. Та това бяха разсъжденията ми за момент... това става с мен и малката сякаш...
 А между другото скоро имах гости - Lady Frost и Ace Coke... та снимаха ме и вече ме има документирана с коремче и мога да се покажа... само някой да ме светне как става номера, защото галерията нещо не работи...
 Айде, народе, до скоро писане от един пич :D

Голяма работа я свършиха, г-жа Масларова и Сие! 
Възложиха  на НОИ, от  тази година да изплаща обезщетенията за болест, бременност  и  отглеждане  на  малко дете, като за пореден път се  доказа максимата, че някои  първо  действат, после мислят.

На практика казусът "изплащане на обезщетения на личната банкова сметка" стои  така:

Болните няма  да  получат  парите  си, когато са болни, за да си купят нужните  им  лекарства, а АКО оздравеят и ДОЧАКАТ  30-60  дневното  ЗАКЪСНЕНИЕ,  значи системата  им работи  добре ( ! ).

Бременните  и  майките на деца са  в  още "по-завидно"
положение.  Не  стига,  че  по време  на  бремеността 
не получават  пари,  за  да  се хранят  здравословно  и  пълноценно
например, но,  дори  и с героиски усилия да РОДЯТ  ЖИВО  и  ЗДРАВО  
ДЕТЕ,  ще ЧАКАТ ОТНОВО между  30 и  60 дни (по закон е 30  дни), за  да  си  получат обезщетенията (! ).   
А, междувременно  ДВА МЕСЕЦА  трябва да се  хранят пълноценно, за  да  
могат  да кърмят и бебетата си.   С какви средства обаче да си купят  храна,  това г-жа Масларова и Сие  понеже са в отминала детеродна възраст са  пропуснали  да го помислят.  
Майките - те  да си се  оправят !

Къде  е  проблемът   с   новата система на изплащане  на  обезщетенията ?

Това, че парите  ще  се  получават  на личната  банкова  сметка, е 
най-малкият проблем!

Това, че  са намесени повече  от две  институции в цялата схема,  е проблем,  но не толкова   голям!

Това,че коствено се създава среда за НОИ  да  монополизира и манипулира средствата  на 
данъкоплатеца е ИСТИНСКИЯТ  проблем!

И,  ако се  абстрахираме  от  него и дадем една  година на НОИ да се  докаже, то трябва  да отбележим, че началото е неуспешно!!!
Защото след  като една държавна институция  не  е  в СЪСТОЯНИЕ  да 
организира  и  управлява процесът по  изплащане  на   задълженията си към данъкоплатеца,  който   е в  правото  си да ИСКА  да  си получи парите в  СРОК, то  най-коректното поведение, е, същата  тази  институция  и  отговорни  лица  да  се
ИЗВИНЯТ публично, и  да  ВЪРНАТ  досегашната  РАБОТЕЩА 
система  за   изплащане  на  обезщетенията!


Иначе,   сме   били   социална  държава  .....

Още по темата  тук и тук

Днес бях на гости на един малък човек. Имах щастието да го гушкам, люшкам, гледкам.. Присъствах на хранене, къпане, спинкане и една разходка.. (няколко смени на памперси и две преобличания). Беше вълнуващо...
После се прибрах у дома и ми се стори някак прекалено празно, твърде тихо.. и невесело. Дълго мислих..
После гледах тази снимка:



Харесваше ми все повече.. Стори ми се, че ми стои добре.. Исках го..
Затова мислих пак. И отново. По-дълго от всякога. Поставих си един краен срок.. На себе си..
И тогава ще бъда смела. Или още по-скоро.. И ще му кажа.. Най-простото нещо на света. Най-истинското. И тъй обикновено...
ИСКАМ.

Остават ми броени дни до финалното събитие на моята бременност.  Дори преди малко се пошегувах с човек, с който си говорех, че в най-добрия случай ще е следващата седмица, а в най-лошия - след 3.  Очаквам развръзката с нетърпение.  Не съм и подозирала, че точно в деветия месец ще се чувствам толкова зле от цялата бременност.  Не мога да спя, не мога да се храня, тоест мога, но трябва задължително да пропусна вечерята, ако искам да си спестя връщането на стомашните сокове по хранопровода ми.  Обаче, аз като не мога да спя и огладнявам много след полунощ. Обикновено се изкушавам и засищам глада си. След това трябва да стоя права или седнала, за да избегна проблемите, които се създават, ако съм легнала.  Единствената полза е, че повече не съм наддала на тегло. То и няма как с това нерегулирано хранене, пък и шефа ми от два месеца не ми е плащал заплата, та къде ти да мисля за здравословно хранене. Кисело мляко, ябълки, пържени картофи и от време на време китайска храна (салата от кълнове или спагети) - това са предпочитанията ми. 

Да не казвам, че 15 минутно ходене така ме изморява, сякаш съм изкачила планинска стръмна пътека.  Затова и по-рядко излизам, направо съм се превърнала в "галената Богданка", която е само на примък и отмък. :-) Най-много да издам някоя любезна молба към Дани да ме снабди с нещо отвън, или към свекърва ми да ми купи ябълки - единственият плод, който ми понася.  А, щом успях да я мобилизирам да се захване с хигиената на банята (тя определено не е по тази час), направо се чувствам горда от себе си. :-)) 

Другото нещо, което направих за себе си, е, че прочетох всичко, което имам и намерих в интернет за раждането, кърменето и обезболяването.  Защото много добре знам, че като отида в болницата лекарите ще бъдат с нагласата аз да знам ако не всичко, то поне всичко и да не задавам въпроси. Ако все пак задам, най - леко ще се разминеш с отговора: "Така се прави".  За кърменето, от опит знам, че нито ще ми покажат, нито ще ми обяснят, как да го направя.  Особено като разберат, че вече съм имала такава опитност. 

Мислех си, защо допуснах цялата ми бременност да бъде съпътствана с толкова негативни емоционални прояви и преживявания. Имах си работа с  несериозни хора, срещнах опозиционера, срещнах бохема, скарах се с една-две колежки, опарих се от действията на шефа ми, за капак осъзнах, че работата ми се предава в ръцете на кариеристка....  Можех ли да ги избегна.  Дали сама не си ги причиних.  Защо дори и сега в края на деветия месец трябва да бъда подложена на такъв натиск от страна на  възможност, която мъжът ми вижда като единствена и непременно осъществима сега.  И аз вместо да мисля изцяло за идващото бебе, трябва да бъда обременена с избор, който непременно трябва да направя според очакванията му. Но, не мога.  Не мога да приема начина на финансиране, който той вижда, защото отново ще бъде нещо подарено, спонсорирано от родителите ни, а аз страстно се боря срещу това.  И знам, че моят начин е по-бавен и по-рискован, но за мен е по-достойният.  Понякога е трудно човек да погледне през очите на другия, особено, когато е заслепен от страха, че възможностите ще свършат.  Това важи и за мен, но когато съм силно убедена за нещо, не мога да отстъпвам.  И вярвам, че ще успея (успеем) да си купим въпросната кола, но не сега е точното време за това.

Не зная как всичко това се отразява на бебето. Чела съм толкова много статии и изследвания, как емоционалното състояние на майката влияе на плода в утробата.  Искам само да се роди живо и здраво. Другата цел е то да си има здрава майка.  Затова започнах да визуализирам позитивни неща относно самото раждане и да изговарям положителни изповеди.  Знам, че думите създават реалности, а мислите се материализират. Все още имам достатъчно ум, за да не си позволявам лукса лоши мисли да витаят около и в главата ми.  Мисля за майчинството като особена привилегия и отговорност, за които съм подготвена.  Свързването ми с бебето ще е от първостепенна важност, а затова се изисква любов, посвещение и грижа.  Затова съм готова да направя всичко, което зависи от мен, за да компенсирам всички тези страдания, които съм му причинила в утробата. Дай боже да успея!

Нали само дрънкам колко обичам децата и как искам да си имам бебе. Това предполага отговорност. Та вчера седнах и си изготвих един списък с нещата, които трябва непременно да свърша преди да забременея - за да бъда след това обезателно добра и отговорна майка! И.. ето ги

Неща, които трябва да свърша преди да забременея

1. Да се науча да свиря на барабани -- с бебето няма да имам време.
2. Да избутам поне до 3-ти курс в университета.
3. Да се скъсам от ходене по концерти :)
4. Да се напия здравата поне веднъж с приятелите ми.
5. Да си направя още поне 3 татуировки. Четвъртата - след раждането - името на детето ми :)
6. Да си направя пиърсинг на пъпа.
7. Да започна да ходя редовно на фитнес за коремните мускули :)
8. Да се убедя, че наистина съм намерила бащата на бъдещото ми бебе.
9. Да съм работила поне година, за да знам какво е сам да си изкарваш парите.
10. Да си взема котенце, докато е още съвсем мъничко.
11. Да се науча да бъда образцова домакиня (или поне да се науча да готвя нещо различно от пиле с картофи...)
12. Да поработя като детегледачка на час - трябва да знам в какво се забърквам, нали? :)
13. Да изляза поне веднъж на екскурзия извън България..
14. Да спра да пуша.
15. Да спра да споря с майка си.
16. И с баща си.
17. Да се омъжа :) :) :)
18. Да чуя от някоя майка, която уважавам много, че самата аз ставам за майка :)
19. Да се убедя, че бебето ми ще е щастливо да ме има ... ;)

Хм, докарах ли ги 19 ? Да... щото толкова ги мислех и вчера. Като се замисля, всяка една от тези точки би могла да се направи и след забременяването (като изключим за пушенето и пиенето) но колко по-добре, колко по-добре е да се направят преди това!

Та ето една проста сметка. Сега съм първи курс, което ми дава две години докато премина в трети (дай Боже..) А аз искам да съм омъжена като забременея, което дава на Даро една година за да ми предложи брак :) :) :) :) :)
Все пак не искам да избързвам... решението е много важно, да реша дали съм готова сега и тук. Но направих този списък от отговорност към себе си и бъдещото ми бебе..

A вашият списък какъв е? :)

Седях до Еовин на диванчето пред кабинета на гинеколожката и гледах с разширени от вълнение очи малкото сладко нещо, което малко нестабилно се клатушкаше на крачетата си пред нас, смучеше вода от шише с биберон и любопитно ни разглеждаше. Беше опаковано с яке и шал, без шапка, имаше русичка коса и красиви очи с дълги мигли. Така се загледах, че започнах да усещам познатата буца на вълнение и тъга в гърлото си... После влязох на преглед, след което ме пратиха на изследвания... и след като излязох от клиниката, поех за вкъщи и преброих оставащите си пари (които ще ми трябват и за евентуалните лекарства) се депресирах безкрайно много. 40 лева до 5-ти декември, когато нашите ще ми преведат парите за месеца, които си получавам от тях. 40 лева, с които да си изкарам карта за градския, да се прибера тази седмица до Димитровград, както планувах, да си платя лекарствата и пак да ми останат пари да живея. 40 лева. А мама не трябва да знае, че парите не ми стигат... По дяволите...
С една дума прибрах се вкъщи и му ударих един рев, който хвърли в ужас половинката (и мен), аз направо си излях сърцето. Как може да сме такива мизерници бе, как ще живеем, аз не мога себе си да оправя, а какво остава за едно бебе... И рев, и нареждане и... уф.
Защо пиша това тук? Защото се замислих колко мизерно се чувствам когато става дума за мен и не ми стигат парите за лекарства... а как ли бих се чувствала, ако парите не стигаха за собственото ми дете?
Сигурно щях да умра от мъка...
Сбогом мечта-за-бебе. Върни се някога, когато можеш, когато вече съм започнала работа, когато съм пораснала и съм спряла да плача.. Сега съм твърде зле за да продължа да те подхранвам... Просто си върви...