ПОТОП

В колибите под Гложенския манастир,
където хората приличат на печурки,
валеше дъжд. И сянка на пастир
изплува от вълните и се гмурна.

Дъждът валеше много векове.
И манастирът като странен кораб
със котва от скали и грехове
очакваше потъналите хора.

На дъното животът беше спрял,
вместо икони, светеха корали.
И аз се питах - как съм оцелял,
какви ли миди бяха ме създали?

А можех лесно - като на шега,
да съм пастир и гъба, и опашка.
И в къщите от пяна и тъга
да не усещам колко ми е страшно.

Не е възможно, няма от къде
в горите да нахлуе океанът.
Но водораслите по моето сърце
цъфтят и ми говорят да остана.

Сега съм сам. Един отчаян кит,
изгубен върху пясъчна лагуна.
Дъждът полека се превръща в мит,
който с хриле ще трябва да целуна.


СЛЕД СТО ГОДИНИ

Аз пиша със завързани очи,
коремът ми отвътре е хартия.
След сто години ще си проличи
дали съм гладил думите с ютия.

Или зъбати, с кожата на вълк,
те гризали са гърлото на рими,
а аз - памуков, облаков и зъл,
като дете със тях съм се завивал.

Надеждата е бебе с очила,
кърма от мравка, белег от колибри.
И затова в съсирена мъгла
се лутаме очите си да дирим.

И затова с цигулка на сърна
сред глутницата трябва да сме плахи
и да изпратим бляскаво една
от думите пред вас - да се разплаче.

И да запее с устните на кос,
да завърти ума ви навихрушка,
докато цветният, невидим мост
по колебливия си гръб ни спусне.

Оттатъка - дано да има бряг,
рисуван от класически поети.
Тогава в джобовете с топъл мрак
ще дойдем призори да ви посветим.

Николай Минчев

Аз сигурно ще пропусна.
Но ще ти стискам палци! Идеята на конкурса е хубава. Можело е да го направят не само с получаване на СМС-и, ами и с email. Щеше да е по-удобно.
Но явно не е това идеята.

Успех на участващите! :)
 
пп: Благодаря, че сподели с нас събитието. (И как хубаво си се справила да го поместиш и в "Събития" :)
Поздрави!

Мисля, че може да се участва само с SMS, заради тарифирането. И благодаря за помощта.

Резултати:

Извънредна награда на М-Тел и НДК - „Поет-лауреат” за най-добро цялостно представяне в трите предишни конкурса 

Иван Матанов

SMS
Мила,
не изхвърляй
трохите от масата.
Ще вечеряме
на балкона.

***
- На кого звъниш?
- На лятото.

***
- Има болка и болка.
- И болка в болката.

***
- Видях Бог в очите.
- Той видя ли те?

***
Ти,
който си на небето,
нека бъде волята ти на небето
и на земята,
но стой далеч
от Мария -
моята майка.

Лауреат на сребърната брошка “SMS - поезия” и специална награда на M-Тел 

Тони Теллалов

ХАРЕСВАШ МИ ТАКА
облякла мой пуловер
по турски седнала на пода
като синя нощна лампа
насред таз панелна пустош
в която само ти си дом.

Лауреат на логото “SMS - поезия” 

Илиана Илиева

***
Портрет на поет -
образ от пространство
между думите.

Лилия Александрова

***
По белите плочки в кухнята
избиха червени петна.
Спирам да мисля за теб  -
ще изпотя огледалото.

Цветан Бошев

***
Лежа на билото. На облаците,
дето лика ми заличават, давам имена.


Носител на почетния знак “SMS - поезия”

Людмила Христова

СЕЗОНИ-ХАЙКУ ЦИКЪЛ

1. Ранна утрин.
    Още е сива
    пролетната гора.

2. Край пътя -
    червена светлина.
    Маковете спират слънцето.

3. Изтича времето 
    на лятото.
    Пясък по склона.

4. Студен вятър.
    От мъглата
    изплува реката.

Марин Колев

БЯЛА ЛЯСТОВИЦА

Тя не може да спаси жицата
от крадеца на цветни метали,
защото той не иска да оздравее,
а да се напие.

Павел Боржуков-Боржи

СЛЯП ОТ СВЕТЛИНА

Сляп от светлина
прилепът се блъска в мен
усетил пещера.

Цветан Тодоров

ОПТИМИСТИЧНА ЕПИТАФИЯ

Врабчетата се къпят в праха ми.

Яница Радева

***
Над ливадата
хвърля сянка
само пеперуда.

Специална награда - публикация

Анамария Коева - 13 години
Ася Стайкова - 14 години
Боян Радулов - 6 години
Йордан Митов - 8 години

Хммм, аз не ги бях чела досега, книжката ми не е в мен, но когато я получа, ще се радвам да прочета всички, защото са много готини и симпатични - най-кратките стихове винаги са ме теглели много :)

Имам 5 публикувани в книжката, може някой ден да пусна някое... За пръв път участвам и, евала, ще си имам екземплярче от книжката, много съм щастлива :) Честито на хората от тук, които са на по-предни позиции :)

А тези, по-малките, защо са ги наградили и какво значи - специална награда публикация? Ето, примерно в книжката са публикували и мои, но тва не е награда, а просто... публикация, все пак... Де да знам... Колко автора има в книжката? Явно са мнооого, щом и аз съм се добрала...

Ами ей сега ги изброих :))
111 автора.
А в повечето конкурси има награда за най-малък участник, според мен е виждане на главния спонсор - МТел.
Публикация сигурно в отделна книжка или другаде. Включването в сборника официално се казва:
Автори, отличени с включване в сборника "SMS-поезия"

Честито и на теб, Нели. И впрочем са ти публикували 6 неща.

 

Ех, тва не го знаех, хаха :) Мерси, много мило :) Ще ги прочета всичките, само дано да е скоро, нямам търпение :)

Е, те пък отде ще знаят кой колко е дърт??? Аз мога да бъда и на 75, мога да бъда и на 12, и да пратя смс, ох...

Вчера получих на лично съобщение тази "покана за усмивки" на Вальо и реших да я споделя и с вас, защото изживяването със сигурност ще е запомнящо се :)
Тъй като е пуснал темата в Бунтарите (а нямаше достъп до блога тез дни.), иде реч за форума там.
Ако някой реши да слуша Радио Благоевград днес около 17:00ч, както и да вземе участие в първия "радио пленер на поетичната миниатюра", нека се чувства поканен :)

пп. Нещо не можах да намеря форума на Бунтарите, където е темата, та не съм сложил линк още. Ако се справя, ще го сторя.

Поздрави! 

Благодаря! :)

Началото е дадено и след малко ще слушаме в ефир :)
Предчувствам, че ще е много интересно и вълнуващо.

А, като завършек на днешната тема ще цитирам и Kallushar :

Искам в края да поздравя всички, които участваха. Да благодаря лично на Валентин за проявената съпричастност към българската поезия и българската култура!

Вальо, Веско, Елена, Еми, Станимире, Нели, Денице, Роси..., за мен този съвместен акт на духовност, беше едно голямо удоволствие, една голяма човешка радост... Щастлив съм че се получи.

Бъдете здрави!
Бог да ви благослови!
_________________
Самуил Русев

Днес от 17:00 часа ще се проведе и втора част на събитието :)

Ако имате възможност, пуснете си радио Благоевград, заредете форума на Бунтарите и се забавлявайте!

Миналият път беше прекрасно! :)

Не ми е ясно какво значи непубликувано стихотворение. Публикациите в Интернет сайтове и форуми броят ли се?

И аз това се чудех.
Но мисля, че се броят... не знам (а дали би трябвало ?)

Аз не съм участвала никога в конкурси, но от четените публикации на тази тема,

имам спомен, че за непубликувано стихотворение се брои, дори да е публикувано

в интернет.Дано да не греша.Желая успех на участниците!!!

Победител: Димитър Краев.
Информация:

***

Помаха за сбогом, даже не каза,
че животът е околовръстен.
Пробягах горещия покрив на лятото,
три пъти мама след мен се прекръсти.
Търкалях залези, картографирах
времето
по памет.
На педя тишина зарових
счупения ветропоказател.
Сиропиталище на мисли
са скърцащите монолози.
Колко близо изглежда небето
от бездната на собствените стъпки.

Добрич, Димитровград, Кърджали, София...Поетично казано.Двубой на стихове?
Не мисля.Всеки автор ни представи индивидуализма в себе си, разсмя ни с нещо
и ни припомни колко е релаксиращо да слушаш поезия.
Сега ми е смешно, но само Тери знае как изглеждах вчера - като пърхаща птичка,
която не знае на къде да хване...

Ще се опитам да коментирам, но се съмнявам, че ще мога да предам всичките си мисли, които прелетяха тогава в главата ми.

Героите, както са седнали, от ляво на дясна, са:
Атанас Капралов, Иво Георгиев, Камелия Кондова и Ивайло Диманов.

Ще я карам целокупно.Предполагам, че няма да мога да възпроизведа всички представени стихове по една или друга причина (в главата ми е малко каша кое
съм чела преди, кое слушах сега, пък и има непубликувани неща, на някои от авторите), така, че ще се възползвам от публикацията на Веско и за целта, ще
се задоволя само да допълня някои стихове, които са ме впечатлили като цяло
от поезията на тези автори.

С какво ще запомня Иво Георгие, освен с поезията и превъзходния си рецитал
(ще се съгласите, слушайки записите)?С музикалното му изпълнение.

А Атанас Капралов?Определено с жарката си поезия, която не бях чела.
Невероятно е усещането, да слушаш поезия, от устата на самия автор, защото
той успява да предаде едно към едно, чувствата, които е вложил в стиха си.
Ето, това нещо, Атанас Капралов направи за нас.Бях като хипнотизирана...

Камелия Кондова...Една от любимите ми поетеси.Една от причините да бъда
на тази среща - не, че останалите не заслужаваха, но любима поетеса, си е
любима, т.е. по - голяма причина, ако мога така да се изразя.
Нямаше нейна книга.Тя така и не можа да ми напише пожелание, но каза, че
нищо не се губи, защото ще има следващ път.Вярвам в това.За нея повече няма
какво да кажа, защото видеото е достатъчно показателно, само ми стана малко смешно, че също се притесни и по бузите й изби една руменина...
Тя е всичко онова, което съм чувствала.Жената на художник...

И така...Стигам до великия Ивайло Диманов, който ме изненада много приятно.
Не с поезия, тя е едно на ръка.Излезе пред микрофона и започна да говори, а
ние го слушахме, като омагьосани.Разказа ни историята за написването, на всяко
едно стихотворение, което изрецитира.Беше много интересно...Стиховете сякаш
бяха живи.Ей, това винаги съм си мислела, че трябва да се знае, за да бъде
разбран дадения стих.

После ги връхлетяхме с книгите.Въпросните автографи.Всъщност, за мен това
не е просто автограф, това е един спомен, едно пожелание, написано лично до
мен.

:) Много готино!!!
Пренесохте ме за миг в България и все едно бях с вас на поетическата среща.
Някои от стиховете ги бях, чел, но е съвсем друго усещането, когато оживеят пред очите ти. :)

Последните три филмчета нямат звук (или поне при мен), а мисля, че гледах днес някое от тях със звук. Много ми се ще да ги видя и тях, но не знам защо така се е получило.

Благодаря ви още веднъж!

Сега имат... явно при мен е бил проблемът. :)

Благодаря ви! Тери и Ефина, прекрасна идея е да запишете тези стихове и да ги споделите тук.
Аз досега не знаех за Камелия Кондова, освен от няколкото стихотворения сложени от Ефина и Веско в "Поезия". Невероятна е! Също така и останалите поети.

 Но това, май е второто или третото което тя рецитира ... Удивително е! За мен е повече от поезия. То е като прозрение :)
И като отговор на всичките ми чуденици през последните няколко месеца.
Благодаря ви отново!
Ще си позволя да го добавя като текст:

Без малко да убия жаба

Тази моята приказка по средата си още е слаба.
От троха се изгърби и едва ще дотътри финала.
И какво, че целувах - като принцът отново е жаба.
Просто локви обича, а пък аз не съм го разбрала...
Със вроден егоизъм съм го гледала дълго в очите.
Тъй подвеждащо дълго, че да иска да скочи в небето...
Но небето е пропаст и е редно поне да попиташ
всеки принц или жаба дали са добре със сърцето...
Не попитах, защото бях заета с ремонт по пейзажа -
доразлиствах дървета, дирижирах тревите да пеят.
Доусмихвах вселената - беше особено важно -
как ще изглежда като принц се разхожда из нея.
Покрай тези детайли съм пропуснала да се огледам
и да видя, че жабата и без мен пълноценно си диша.
По средата съм още, но е късно за жалки победи.

Обещавам, че приказки повече няма да пиша


Поздрави на всички, и имайте прекрасен уикенд. Моят почва с усмивка :))

Ехааааа, Алиска, много съм щастлива, че сме те зарадвали, макар, че Тери е
виновника за видеото...А Камелия Кондова, наистина е невероятна!Прегръщам те!!!

Аз, като един скромен участник, искам да благодаря на целия коментаторски екип - Teri i Efina, за милото и подробно отразяване на цялата четвъртъчна поетична вечер. Радвам се, че и други хора са се зарадвали на цялото ставане на нещата (доколкото са станали :)) Хубавото беше това че бяхме четирима с различна поетика, с различни светоусещания и точно затова се допълвахме може би.
А още по-хубаво е това, че тези срещи ще се провеждат вече всеки месец.
Поздрави и бъдете все така слънчеви!
( и благодаря и за видеото на "прашния блус" - не го очаквах и много ме трогна).
Иво

Иво, много се радвам, че ти е харесал нашия репортаж :)
Песента Прашен блус много ми хареса и съм я пуснал и в централния блог като поздрав за всички! И тия дни си я слушам, чудесна е!
Добре дошъл в BgLOG.net :) С Ефина бяхме много приятно изненадани :)

Леле... къде ли са изчезнали прекрасните видеота от срещата ?... :(

Много кофти ми стана сега, че не мога да ги изгледам отново... :(

Изчезнали? Чакай да видя. Да не би Google да са направили нещо...

Ама на мен ми се зареждат. Опитайте пак. Вероятно нещо Google Video се е било бъгнало онзи ден, когато не са работили.

Само на 2 ноември 2007г. от 18,30 часа в Читалище “Николай Хайтов” /кино “Изток”/ - гр. София (разбира се, ако преди това не ви е уредил друга среща
ще се докоснете на живо до Дон Жуан(а) на съвременната ни лирика... поета и актьора от Силистра – Валентин Йорданов (valiordanov).
Тук могат да го намерят многобройните му музи... и разярените им съпрузи...
Приятелите от София и околовръст, които не покани на Дунава, що(то) трябва да викне по една силистренска кайсиева...
Възторжени даскалици, пламенно носещи плакати със стиховете му по октомврийските барикади... (документирано е!
Познати лица от малкия и големия екран, с които си има приказка...
Какво ще почерпи ли, някой попита!? Ами, ще забърка по една звездна мусака и още не знам колко каши… Ще подлее вода на някой, объркал правилната крачка... Останалото... изненада за оцелелите!
Една от черешките на десерта ще са Поетите с китари, ъъъъъм нека им се насладим!
Между другото... ще се прочете и по някой стих от третата му стихосбирка “Приятна свобода”... и непубликувани "компромати", завързани с розова панделка...
Чудя се още, дали в мен ще надделее любопитството или здравия разум! Че то до срещата време не остана... Дайте съвет!? ...

Поради някаква, независеща от мен причиня някои от видеоклиповете нещо не се отварят. Става някакъв безкраен loop... Преди малко ми се обади Ивайло Диманов, много щастлив, че негови приятели му се обаждали да му кажат, как намирали стиховете му тук :)
Прати много поздрави и обеща, че ще ни покани на едно събитие почерпка по-късно през месеца :)
Ако чете, нека да се регистрира :)

Камелия Кондова

БОГОМИЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

Още стихове на поетесата - тук

Иво Георгиев

УСМИВКАТА НА ДЯВОЛСКИЯ МОСТ

Разкрачена
усмивката му над реката,
привлича дяволи и дядовци.
Дяволите правят дяволии,
а дядовците са се хванали за въдиците
и додяват на реката.

Понякога
небето слиза много ниско,
стъпва върху гърбавата му усмивка
и казва на реката : „Тръгвай”!
Тогава в каменните къщи, вечер,
децата се притискат в майките си
от страх,
да не си замине и усмивката на моста със реката.

А когато сънищата  им се осветят
от утринта облети,
децата проумяват –
дядо Бог е пъдил дяволите
с водните си пистолети.

Още стихове на автора -тук

На Атанас Капралов за жалост не можах да открия нищо в интернет. Ще имате щастието да го видите наживо :)

А аз съжалявам искрено, че не съм в България и няма да присъствам.
Ако някой се възползва от поканата, нека разкаже после впечатления, за да мога поне да погледна през неговите очи... :)

Приятно изкарване!!!

Хахаха...Веско, коментарът ти по повод Атанас Капралов ме развесели искрено.
Аз също порових из нета, но освен, че е текстописец на популярни поп фолк
изпълнители, друга поезия не изрових...Мистерия.
Нищо.На срещата можем да чуем повече:)))

Еха!!! Ще чакам отзиви, като от представянето на онази книга на Димитър Кабаков :)

Надявам се да отида...но ще има отзиви.

Иво... Благодарности!!! :)
Първият линк не се отваря обаче. (или поне при мен)

Хаха, колко кючеци сме въртели на тва...Ужас :)

Камелия Кондова

Приятелско

Приятел си. Ще поиграем карти.

Ще пием за мира и за жените.

(Завиждам на родените във Спарта-

как трудно било да сдържиш сълзите.)

Приятел си. Така ми е спокойно.

Е, разкажи за твоето момиче.

Отдавна сме погребали виновните.

Мъжът ми е добър. И го обичам.

Да ти налея още? Уморен си...

И аз съм уморена, но е празник.

Отдавна, както казваш "влязох в релси".

Отдавна, както казваш "няма празно".

Хлапашкият ми сал е здраво вързан.

Научих се да имам и да губя.

Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!


Защото, всъщност искам да се любим...
 

Как се обича художник

                                                                  Камелия Кондова

И който се представя, че е лесно -

простете ми, обаче е глупак!

Разделя ни един прочетен вестник

и ни сближава съмналия мрак.

И стискам зъби, да не се търкулне

сълзата ми - един излишен плод,

когато псува българския футбол

(и покрай него целия живот).

Когато всяка вечер се сбогува

с последната картина - след това

безпаметно-пияно ме целува.

(Така се люби само след Смъртта).

И аз разбирам, вече я е срещал.

В една подобна нощ е била тук.

След нея аз съм спомена за нещо.

което се е случило със друг.

Аз просто дилетантски я замествам.

И чакам да потропа някой ден.

Дано й стигнат нежност, смях и песни -

да го обича повече от мен.

На мъжа ми

                                                     Камелия Кондова

Не надничай в съня ми — няма твои познати.

Мойте нощни злодеи имат ангелски облик.

И ме грабват от теб на конете крилати

и за стотен път виждам, че земята е обла.

Знам, че викам насън — запуши си ушите.

Все едно — невъзможно е да прогониш кошмара.

От далече се връщам и от страх съм пропита.

И съвсем са излишни твойте мъжки шамари.

Отдалече се връщам, ала още се връщам.

Затова не разпитвай колко дяволи срещнах.

Остани в тази наша, земна, истинска къща.

Нека аз изкупувам часовете ни грешни.

Нека теб не закачат! Нека теб и децата

да оставят на мира — да сънувате тихи.

Аз подпалих небето, аз продъних земята —

неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.

Не, не е безпричинно. Ти недей да се стряскаш.

И не ме съжалявай — не съм толкова млада.

Мойте нощни злодеи със апостолски маски,

са мъжете, които

        съм изпратила в ада.

Приятели

                                                  Камелия Кондова

Не си признавам, че нагазвам в шума.

Все още няма видими причини,

за да не вярвам във добрата дума

и в тъмното, което ще отмине.

Навярно недостатъчно ме лъжат.

Или пък аз невинаги разбирам...

Осъмвала съм ничия и чужда.

И знам, че не е болка за умиране.

 

Не смея да ви преброя, защото -

разбирам, и на вас не ви е лесно.

И пак отложих с няколко живота

онази смърт -

                  пред пилците наесен.

За тези стихчета, които съм писал си мисля, че може и да са подходящи, но...
Като че ли трябва да са по-лично насочени, за да зарадват децата... Пускам ги все пак, пък ще се включвам с нови неща тез дни....

Снежна пързалка

Тихи стъпки

в белия сняг.

Премръзнали пръсти.

усмихнат хлапак...

Снежна пързалка

и небрежни мечти...

Кучешки лай,

а навън си вали...

Крепости бели

изпъкват в сумрака.

Защитни стени.

Измислен дворец.

Снежинки танцуват.

Снаряди прехвръкват.

Картина неистинска.

Снежен творец.

Детски мечти

Мечтая за зимата –
пухкав снежец.
И скреж по прозорците.
Улици. Лед.
Мечтая за замъци,

груби шейни.
За снежни човеци -

детски мечти.

Контрасти

Снежно е наоколо.
Потръпва утрото

по скрежната мъгла.
Снежинки се разтапят
и целуват в мислите ми
слънчогледови поля.

Ритъм

Размазва се грима

на капки по прозорците.

Листа рисуват със червило

есента.

Оглежадат се във локви

уличните котки

и тананикат си във ритъм

със дъжда...

Иска ми се да участвам с едно стихотворение, което писах като дете. Малко е тромавко и дълго, обаче е от дете за деца.

Дядо Мраз

Приготви Дядо Мраз шейната,
за да отиде при децата.
Изведе той елени витороги
и каза на джуджетата тез думи строги:

-Хей, джуджета,
чувала пригответе
и елените впрегнете.

Джуджетата добри са и послушни.
Отидоха те в залите задушни,
донесоха подаръците за децата
и ги натрупаха в шейната.

Деца, Дядо Мраз
ще дойде ей във този час
и на всекиго ще донесе
кой каквото ще.

Веско, благодаря ти за оказаното доверие, но мисля, че за подбора ти си най - подходящия човек.Все пак общност ПОЕЗИЯ се свързва с твоето име, пък и
смятам, че би се справил по - добре от мен.:)


ЧЕРВЕНА КОЛЕДА

Мислех си, че Коледа е бяла -
като зима, като пухкав сняг,
като бялата луна, огряла
тиха нощ и непрогледен мрак.

Не било така.Била червена -
Дядо Коледа бил целият червен,
цветето по Коледа на мама
и звездата на върха зелен...

Да, така ми каза вчера,
с ококорени очи едно дете.
Искам, във чорапчето червено,
                           под елхата да намеря -
детското си сърчице.

СНЕЖИНКО

Направих си човек от сняг,
със всичките му там такъми -
очи от въглен, морков вместо нос
                                                избрах,
дори обух го с кожени налъми.

Със пръчка нарисувах му уста -
надявайки се някога да проговори,
от малко слама сътворих коса,
а баба старата метла изрови.

Загърнах го със шапка и със шал,
за да не би случайно да изстине,
а той, горкият, даже не разбрал,
че вече има и човешко име!

Нарекох го Снежинко, като сняг,
защото тя, душата му е снежна,
но явно оживя, все пак,
щом си отиде и изчезна.

Оставил беше моите неща
(не искаше по тях да се познае?!),
захвърлени във локвичка вода -
след слънцето бе хукнал да играе...

Ето двустишия - тип "късметчета":

Годината започва вече -
ще стигнеш в нея надалече.
***

Не се шегувам - ти печелиш:
късмета скоро ще намериш.
***

Ще бъде Коледа красива,
годината за теб - щастлива.
***

С успех във спорта ще сполучиш.
Тренирай - и ще ти се случи.

Още: тук.

Азбука

Слава вам творци любими
Слава вам отци любими.
Вий живота ни разкрихте
И съдбите ни открихте.
Азбуката най-свещена,
Винаги ще бъде ценна.
Тя очите ни разкри
И сърцата ни плени.
Братята ни скромни
Винаги ще бъдат горди,
Че с ум ни надариха
И радост подариха.