(След малкия шок от новия вид на бглог пействам нещо, което бях писала още вчера, но не можах тогава да го публикувам.)

Няколко неща от последните дни ме накараха да си задам този въпрос. Ето на, задавам го и на вас и ще се опитам да отговоря като споделя впечатленията си от едната-единствена бглог-среща, на която присъствах. За някои един окъснял отзвук от срещата, за други (неприсъствали) още една възможност да добият представа за някои от видните ни (и завидни) блогери. Нали знаете, един филм ако не си го гледал, ама ти го разкажат 10 пъти, все едно, че си го гледал 20 пъти!

Та така, да се върнем на темата: какво успях да разбера за хората от една срещичка. Признавам си, мнението ми е доста пречупено през разни мои си призми, пирамиди и конуси, освен това е разджуркано до степен на неознаваемост с представата ми за хората според това, което са писали.

Taкаааааа ... с кого ли да започна?
(+ не знам в каква последователност да карам. Ще давам на рандом)

queen_blunder. Ами аз съм учителката, ми каза тя, и аз веднага се сетих. По принцип човек като чуя учителка, в представата ми автоматично изниква една бледна жена на кок с права пола до под коляното, очила – задължително – и не знам защо и дървена палка в ръце. Ако даже и за секунда сте се подвели по този стереотип, трябва да ви кажа, жестоко, жестоко грешите! Освен очилата с елегантни рамки, които й стоят добре, за друго съвпадение не се сещам. И за да премахнем последната сянка на съмнение: 1. блондинка е и 2. се е сблъсквала челно с велосипед:) Другото ще ви го разкаже тя – а тя обича да разказва забавни историйки и е пълна с такива!

А другата бглог-блондинка, Ла, с нея нямаше кога да се запозная. Единственото, което мога да кажа за нея е, че прилича на ангелче (който не вярва, има снимки) и че дълго си бъбри с нашето Иван-Ангелче.

The Maker. Тя queen_blunder много точно описание си му даде, просто колкото и да мисля, не мога да измисля по-добро. Само ще допълня: Да, такива ги ръси както и в блога, даже още по-такива!

Яничка. Нещо, което никоя снимка не може да хване, е излъчването й. Това момиче има организационен талант, кипи от енергия – но не по детски, а като дама. Виждам я на хубави места - на сцената на някой концерт тя представя изпълнителите между песните под светлината на прожекторите, или в някой изискан коктейл-бар с дълга рокля и дълга чаша в ръка, в чашата нещо златисто с много мехурчета. Разбира се, че тя е домакин на въпросното коктейлно парти, макар че не й личи да е стресирана или притеснена. Не, тя е обаятелна.

Тери. С бащинска гордост наблюдаваше той нас, свойте чеда. Така е, Терски, гордей се, щото си го заслужил! Не съм виждала досега (освен на снимка) Паулу Коелю, но по нещо Тери ми напомня на него. Една загадъчност, мъдрост, положителност и спокойствие. И усмивка, да, усмивка.

Shtepselinka, освен че е много фотогенична, което си личи на всички снимки, е и някак куул. Брат ми каза, че тя има всички данни за звезда, аз само се присъединявам към мнението му. Иначе пък от блоговете й си личи, че е чувствителна и задълбочена, но това е едно от нещата, които от една парти-среща обикновено не можеш да хванеш.

Eowyn-че е първенец в танците и определено е чувек, който умее да се забавлява. А в погледа й се чете една решителност и зрялост. Тя е от хората, с които се запознаваш, и искаш да си поговориш още, защото ще има какво да си кажете и защото усещаш, че тя мисли. Мисли различно и е преживяла много.

Frosti ми допадна веднага. Непринудена и лъчезарна. С нея няма да ти стане скучно даже и след дни непрекъснат контакт, а по дефиниция тя е обратното на натоварваща. Леко, забавно и зареждащо. Такива хора просто трябва да има!

Таралежчето е мъничка, весела и много енергична. Някак си ми се струва, че има стабилна връзка и добре се разбира с приятеля си. Не знам дали е така ... Но от нея, освен жизненост, струи и някаква удовлетвореност.

Арлина е от хората, които определено не се опитват да ти харесат на всяка цена. Индивидуална и понякога рязка, но със сигурност интересна личност.

А Коймупука е задължителен елемент на всеки купон. С него също нямах кога да си поговоря, но смея да твърдя, че танцува страхотно и радва с това си качество окото. Освен това разполагам с вътрешна информация, че спортува редовно и сериозно.

Скитника и Единотвас ги видях за мъничко, но определено ми липсва инфо да кажа повече. А Момо пък въобще не я видях! В смисъл, тя беше там нали, но аз си мислех, че една друга е Момо и като си задтъгва набедената Момо, аз с няколко левски скока се озовах от единия край на заведението до другия, оттам навън и я питам Ти ли си Момо, тя: не, аз съм келнерка тука в това заведение, вчера Тери ме покани да дойда и аз на срещата. Язък начи! А Момо си беше тръгнала, тя бърза-бърза!

За химика ИванАнгел първото ми впечатление беше, ето ти един мъж на място. Той притежава онези мъжки качества, които ние жените не винаги споделяме, но дълбоко уважаваме. Интересува се от футбол, спортува, бие се ако се налага и си харесва работата. А, друго важно първо впечатление – още по-първо: влезе ли той в заведението, то грейва. Просто присъствието му се чувства, а разликата преди/след като той е дошъл е като разлика преди и след изпит, за който си се готвил, ама не си сигурен, и накрая го взимаш с оценка отличен. Той, разбира се, не усеща това – няма как да усеща - но ние си усещаме.

А човекът-сърце Веско и явлението Joneff - те са си по една отделна глава от романа и се затруднявам да синтезирам впечатленията си в няколко изречения. Ами ... те си знаят (знаят ли си?).

Има ли нужда от послеслов? (За някои присъстващи не съм писала нищо, защото почти не ги видях. Не се сърдете!!! Надявам се все пак не съм пропуснала някой) И все пак, ето ти впечатления от кратък и най-вече повърхностен контакт. И те като контакта – кратки и повърхностни. Със сигурност непълни, най-вероятно неточни.

Ами всъщност ... не знам какво точно искам да кажа с този постинг. Май нищо съществено.