Сайтове за запознанства. Виждали сте ги. Знаете някои. В някои даже сте се регистрирали. Евентуално. И защо не?
Поне от любопитство - какво кара колежката да кисне в такъв по цял ден? И защо Минчо от съседния офис не излиза в обедната почивка? Кое кара Петя да идва на работа половин час преди работното време? Mммммм?
На пръв поглед прилича малко на супермаркет – дълги рафтове с редици лъснати опаковки. Опаковки, опаковки, опаковки. Повечето претендират за уникалност. Повечето по същността си са еднакви. Понякога просто трябва да си избереш на посоки нещо (или няколко), пък каквото стане.
Можеш и да се разровиш и да провериш какво има на дъното на лавицата. Прашно, но пък понякога има затрупани ценни неща. „Въпрос на вкус“, казал Шаро.
Всъщност, не е супермакет. Пазар е. В супермакерта го няма момента с надлъгването и пазаренето. Рержисирани снимчици, гримче, бате Photoshop, скъпи коли и мотори.
Лъскави къщи, а в дъното на снимката се подава забравен парцал или кофа. Понякога де, не винаги. Според зависи. Но често. Много често. Проблемът е, че на пазара стоката трябва да привлече внимание, за да се почне пазаренето. С една дума, ако имаш снимчица, шансът някой да ти погледне профила и самоописанието ти е в пъти по-голям. Значи снимка трябва!
Потребител в такъв сайт прави средно 25-30 клика за час. Хората си лафят. Малко разсейване в работно време (за сметка на работодателя, разбира се), малко социални контакти, някое и друго занасяне и евентуален опит за свалка.
Безплатните и силноразвити български сайтове в този сектор създадоха култура с менталитет на чатъри. Всъщност тези сайтове и форумите са модерната алтернатива на седенките. Хората просто имат нужда от социални контакти и там ги намират. По-удобно е от бироунищожението, защото премахва разстоянията, не изисква контактуващите да са свободни по едно и също време, няма предварителни уговорки и може да се прави и докато си в офиса.
Забелязвали ли сте колко време за чат отделят хората на ден в офисите си? Или от къщи, докато жената и децата спят наоколо. Шокиращо, но хората търсят социални контакити, не брак, даже много рядко гадже или нещо за клатене.
Не че не става и това, просто оригиналната цел в повечето случаи не е такава. Нещо, което повечето родни сайтове така и не осъзнаха.
„Публикуват се снимки: които са лични, на които се вижда лицето на човека на снимката, на които има един или двама човека“. Това не е каталог на брачна агенция, по дяволите.
Идеята не е да си избереш картинка и да си купиш това на картинката. Аз пък не държа на външния вид на хората, с които си говоря онлайн и само онлайн. Не мисля как биха изглеждали общите ни деца. Просто искам да си поговоря с някого.
Ефектът на лавиците в супермактер се получава от задълженито да се публикуват едва ли не паспортни снимки. Намесва се и конкуренцията, качват се продажбите на козметика и... имаме си еднакви, лъскави опаковки, за които вече всички знаят, че съдържанието може и да не отговаря много на етикета.
Приятно изключение е **** Aко смятам, че снимка на орангутан изразява най-добре уникалната ми самобитна същност, бих искал да сложа такава. Не снимка, дето автоматично ще ме набута сред няколко хиляди мои двойници.
Защо да е пазар? Заради надлъгването. За да изпъкнеш сред конкуренцията, попресилваш или измисляш положителни черти, позамазваш това, което не се котира и – екшън. Единственият начин да ти свалят гарда и да видят аджеба какво има вътре и струва ли си продължителна комуникация.
Има всъщност два типа хора. Такива, които искат да бъдат намерени, и ловци. Е, има и трети: „абе пратиха ми тука едно линкче, и трябваше да се регистрирам, за да видя за какво иде реч“, но не заслужава внимание.
Пишем му двойка и го изключваме заради неизвинени отсъствия. Доста от сайтоввете обичат да се фукат с бройката потребители и ги принуждават да се регистрират, за да погледнат нещо. Бройката изглежда добре както цифра, ама шансът да ти отговорят устремно пада към нулата. Много е вероятно да си харесаш човек, изобщо забравил за регистрацията си.
Първите ще ги познете лесно. Всъщност, даже няма как да ги подминете. Много са красиви. На снимка. „Избери мен! Избери мен!“. Модни прически, гримчета. Обикновено агресивни и натрапчиви себеописания.
В тинейджърските сайтове за запознанство рискувате да затънете в море от цици и щръкнали прически с мноого гел, в комбинация със спортни коли и мотори. И обикновено скучни и еднакви описания.
„Обичам купоните и дискотеките. Пишете ми“. Странното е, че много от тях се мислят за уникални и очакват някакъв ефект от „меренето“ със себеподобни. Конвейр. Комплекси? Повечето от тях както че ли не осъзнават колко са видими дребните трикове.
17-годишен просто няма как да кара спортна кола. Не и легално. Когато се стегнеш до задушаване с корсет на фронтална снимка нещата (точно две на брой) изглеждат впечатляващи, но как ли изглеждат в профил?
Какво остава от сниманото, когато го завали дъжд или сутрин при събуждане? Колко гънчици остават отдолу, при ухилената снимка по корем върху меко легло? Вкусен ли е фотоапаратът, че така си се навела към него? Доста от тези хора не си правят труда да отговорят, ако опиташ да ги заговориш. С още по-малко можеш да завържеш разговор. Единици биха се осмелили теоретично на среща очи в очи, където може да ги завали дъжд, биха се удушили с корсета, пътували с трамвай, а и няма Photoshop.
Ловците са по-интересни. Определено по-интелигентната част. Писнало им е от „hi, kakvo mislish za snimkite mi?“ и не държат да водят разговори с по една-две реплики. Обикновено са без снимки, описанията им са с 2-3 общи реплики, често просто някой цитат.
Ама пък могат да пишат дълго. И смислено. Именно сред тях можеш да намериш приятен събеседник. И да си говориш с него. В продължение на години. Аз лично участвам в една подобна групичка. Хора, събрали се при брауновото движение из сайтовете.
Събираме се всяка седмица на по бира или излет и си прекарваме добре. Без свалки всъщност (не много де, от тази групичка е жената, с която съм вече четвърта година, тъй че явно има изключения).
Хора от всякаква възраст и с всякакво занимание. Обединяващо са разговорите и наистина приятното изкарване. Знаем се от години, разказвали сме си вече и за смяната на млечните зъби, така че филосовфстванията ни за живота едва ли са много интересни за външни хора, но това не пречи да се чувствам доре с тях. Не е малко.
автор: Виктор Дачев
Най-хубаво, би било да се съберем на домашно частно парти, ако е възможно. Това може да се превърне в незабравим купон. А и алкохола няма да е проблем. 
Comments2
"Корифеите" на литературната критика смятат прозата, посветена на спорта за трето качество. Даже в този форум не откривам общност "Спорт".
Отдавна минаха времената на Антон Антонов - Тонич. Опитах се с един мой сборник разкази "Футболът е чудо" да променя нещата и донякъде успях. Ако искаш прочети в общност "Литература" един от разказите ми - "Среща", в който има мотиви и преживявания от битието ми на футболен съдия. Може пък този разказ на теб да достави удоволствие?
Така е, приятелю, велика игра е, но многото пари и малкото мозък, които се влагат в нея, я обърнаха на спортна чалгаджийница. Красивият гол, виртуозната техника вече не са събития. Вече е новина побоище между (олиго)ф(р)енове или новата прическа на Бекъм. Затова и се разочаровах - ако ми се гледат изрусени селяндури с непохватни движения, винаги мога да отида на чалготека.
П.П. Абе не ти намерих разказа, ще ми сложеш ли линкче тук?