Цялата минала седмица царяха температури в областта на -10*С с известно "постопляне" за уикенда докъм нулата. Училищата не затвориха и клетите дечица, чиито родители нямат възможност (или желание) да ги закарат до училище с кола, вървяха в измръзващи сутрешни студове с -20*С температура и леден бръснещ вятър.

Днес отново е поредния леден ден, -15*С, но животът си тече бял и чист. Иначе, ако го гледаш през прозореца, гледката е направо като коледна картичка. Снегът не е много - вероятно заради ниските граници на температурите, но си е ледена красота. Само за наблюдение.










Снощи бяхме на българско гости за Никулден и колите ни се оказаха затрупани за 3 часа под новонавяла преспичка, докато ние сме яли, пили и веселили :)

А, да похваля домакините ни - ядохме огромен пълнен шаран със сирене. Уникално! Това е някаква рецепта от западна България и цялата внушителна група ядачи си облизаха пръстите. Имаше и вариации на тема риба - пържена съомга, салати с риба тон, японско суши, салата от октоподи и каламари - ей такива местни опции за пищна рибена трапеза. И винце, де, то се знае - българска група празнува.

Та, след подобна топлина завзела душата и стомаха, риненето на кола попаднала под чистонова преспа не е голям кеф. Малко като в онази весела шведска реклама, дето един чичо рина и чисти фолксвагена си, за да тръгне на работа, и когато натисна алармата, за да го отвори - изпиука съседната кола. Който я е гледал рекламката се е научил да внимава коя кола отрива енергично...:)

И така - поздрави изпод леда и снега! Дошло е време за греяно вино, но засега за всички работещи си остава виртуално...

Аз по-рано си събирах такива. Например: ако вечерта е топла, утре ще е облачно. Ако птиците летят ниско, ще има дъжд... Както в тези примери, народните гадания всъщност имат според мен здрава основа. Например, в този пример с птиците - ясно, че ще летят ниско преди дъжд, като тогава насекомите са ниско, а те са ниско заради атмосферното налягане преди дъжд.
 

Пиша този постинг, за да ви съобщя на какво съм свидетел. Доста от вас сигурно знаят, че имам кошери. Тази година пчелите заклейват като луди, запълват всяка цепнатинка и залепват всичко с прополис още от август!!!!!

Това ми дава основание да направя прогноза за студена зима.

Да видим дали това ще бъде успешен старт за мен като гадател. :) :) :)

Пристигнахме на брюкселското летище сутринта на 4-ти юли. Споменавам датата, за да подчертая предимно ЮЛИ. Хората по нашите ширини, свързваме този летен месец именно с лято – жега, море, плажове, сладоледи и полуголи мадами. И така си живеех аз с тази мисъл в главата до въпросната дата, когато пристигнах в Брюксел. Идвам аз от 35 градуса на сянка и попадам на 15 градуса под приятен, напоителен дъждец. Аз, вярно, че преди това питах yahoo-то и то ми каза за 15-те градуса, обаче когато си по потник и едвам дишаш такива температури ти се струват имегинерни, далечни и някак си ти е трудно съвсем да вникнеш в нещата. А нещата се стовариха върху зиморничавата ми персона бързо и безкомпромисно. Понеже съм под постоянна заплаха да ми стане студено, аз по принцип се подготвям с подходящи дрешки. Този случай не е изключение – не бях тръгнала по потник и джапанки, а съвсем съответно се бях запасила с жилетчици, якенца и термо-чорапки. Това обаче съвсем не ме спаси, а и някак си самата мисъл да мръзнеш като куче през юли е достатъчна, за да ти стане още по-студено. В абсолютна противоположност на моето увито в направо зимни дрешоци, зинзирикащо тяло, белгийците се наслаждават на юлското лято, облечени с къси ръкави, полички и съвсем сандалести обущенца. Витрините на магазините изобилстват от потници с тънки презрамки и голи гърбове, обувки тип джапанка и къси роклета. И всичко това на фона на моят почервенял от студ нос и треперещи ръце. Надеждата ми да се стопля в хотела умря, завалийката, с влизането в стаята и разбирането, че парно няма (да не забравяме, че е лято). С оптимистичен устрем се хвърлих към някакво контролно табло на стената за вентилация тип климатик, която се оказа, че духа студено. Защо да духа топло, след като навън е юли и хората са по сандали. Последните агонизиращи остатъци надежда за малко топлинка в този „летен” ден загинаха, когато установих, че това което така хубаво напомня стенен отоплителен уред всъщност е уред за гладене на панталони с ръб, чумата да го тръшне. Най-вероятно този апарат се използва само зимата, тъй като сега е лято и все пак хората носят къси панталони, докато се радват на изобилното слънце. С финалният израз „три дни загинах от студ и мечтите ми бяха тясно свързани със софийската жега” мисля да прекратя мрънкането по повод брюкселското лято и моята любов към него.

Целият първи ден мина в разходки. Оказа се, че Брюксел е приятно малък град, с много добре развита система за градски транспорт. Ползвахме само метро, което се състои от три отделни линии, на различни нива и свързва всяка точка на града. Пътуването става лесно, бързо и удобно.


Тук се хвърлям на релсите на метрото

Първото, което ме впечатли, беше, че народо-населението представлява (тук ще перефразирам една реплика за роднините и милиционерите в любим филм) чернокож, арабин, европеец и пак – чернокож, арабин, европеец. Така...цветничко е, бих казала. Всъщност ме впечатли не толкова наличието на толкова много представители на различни раси, а наличието им именно в Брюксел. Явно аз съм с грешно създадена представа за някакъв сух, административен град, населен изцяло с костюмари с куфарчета, а действителността е съвсем друга. Градът е пъстър, разнолик и многолюден, без да е претъпкан.

Освен това, аз, бидейки пушач човек, оцених факта, че там народа пуши, не си играе. В заведенията няма разделени пушачи и непушачи, на всяка маса си има пепелник, който аз наричах „лочник” поради големия му размер и пред всяка сграда, а и по улиците на самия град, има поставени пепелници за улеснение на пушещото население. Това ме изненада, тъй като контрастира с представите ми за Европа като цяло и за Брюксел, в частност, като средище, в което се коват европейските закони, забраняващи този вид отдаване на порока на обществени места.

Площадът “Grand Place” е едно от най-красивите места в града. Там се намира градската кула – сграда с невероятна архитектура, правена за да конкурира кулата в съседния град. Първо е построена кулата и дясната половина от сградата към нея, но когато съседния град построяват съответно по-голяма и по-модерна за времето си сграда, брюкселци плясват и лява част на кулата. Поради това, че двете части са строени в различни години, архитектурата на половинките се различава, което обаче в никакъв случай не загрозява гледката – просто я прави по-интересна.

Градската кула

Орнамент от фасадата на кулата

На площадът има още няколко сгради с величествена архитектура и всички те оформят кръг около него.

Една от сградите на площада

Видяхме и двореца на краля. Там си беше, човека (познавало се по вдигнатото знаме), но решихме да не го притесняваме, пък и той много време щеше да ни отнеме да пием кафета по всичките му там церемоний, а и да се наприказваме, та за това само се поснимахме пред къщето му.

Аз пред двореца (само да не види краля, че съм била там и не съм му се обадила)

Разгледахме и парка пред двореца. На картата, която имахме, парка представлява едно грамадно зелено петно, което те оставя с впечатлението, че ти трябват поне ден-два да го обиколиш и да му се насладиш. Тъй като не разполагахме с толкова време решихме просто да отидем до там и да се поразходим един час. Щастливи от решението си пристигаме ентусиазирани до портите на тази гигантска зелена площ в центъра на бетонния град и......установяваме, че другия му край е на около 200 метра пред нас, а и диаметъра не може да се похвали с подобаващ размер. Един вид – разходихме се бързо из парка, надишахме се с природа и хайде обратно в градската среда.

Изглед към парка (фотографката е в началото му, а фонтана е в самия му край)

Аз пред въпросния фонтан

Безспорно най-величествената и впечатляваща сграда в Брюксел е катедралата „Св. Михаил” – огромни размери, невероятна архитектура, богатство и красота от фризове, изпипани до най-малките детайли. Вътрешността й е не по-малко разкошна. Все пак от 1302г. до сега, там се женят кралските особи, като лично папата ги бракосъчетава. Вътре са сложени снимки от няколко сватби, като аз лично разпознах само тази на принц Фелипе и принцеса Матилда през 1999г. (ако не се лъжа). Определено вътре е като за сватба на принцове и принцеси – орнаменти, витражи, скулптори, всякакви красоти. Наистина много впечатляващо.


Гледка към катедралата

Част от интериора (подиумът, където папата венчава кралските двойки)

Витраж
Да не пропусна да спомена така популярния Брюкселски символ – Maneken Pis. Едва ли имате нужда от превод – пикае човека и вместо да го оставят да си пикае на спокойствие, народа го щрака ли щрака, щрака и себе си пред него, че даже преди известно време го откраднали (ей тъй, както си пикаел), та сега за капак на всичко и го следят с камери. Та, де що сувенир се продава се е с неговия.......лик (естествено не само лика е застъпен).

Ей го на пикльото

По-интересно е защо, аджеба, са го увековечили този кротко извършващ съвсем тривиално действие младеж. Далеч-далеч назад през вековете хората не са имали особено фини текстилни тъкани, тъй като за целта е трябвало нишките на плата да са тънки, а когато са тънки, те, разбираш ли, не са здрави. През това тъмно, осеяно с дебели и груби платове минало, хората не са знаели как да направят хем тънка, хем здрава нишка, а и тогава съвременната и обичана от някои от нас химия, се е явявала дефицит. Тоест нямало ги е тези прекрасни синтетични химични вещества, с които се обработва днес текстила, за да е здрав. Но тогава хората не са били чак толкова прости – те са открили (вероятно с след многобройни експерименти и поради наличие на много свободно време), че урината притежава така лелеяните свойства, за да може дамите да се кипрят във фини материи, вместо да се почесват като крастави по приемите, заради вълнените си одежди. За да стане качествена нишката е необходимо и обработващото вещество да е качествено, ето защо така модерният днес Брюксел имал цял квартал, в който се раздавала безплатна бира и хората били приканвани да дарят продукцията, след изпиване на бирата. И всичко това в името на текстилната индустрия. Мирославчо изрази желание също да има възможност да дава своя принос за икономиката, въпреки че всъщност май искаше само безплатната бира. Но не е сигурно. Та за това брюкселци са увековечили в статуя онзи някогашен техен предшественик, който е страдал и се е мъчил (но не от болни бъбреци) в името на фината тъкан и правото на всеки човек да я чувства на гърба си. Такива ми ти работи.


Фините брюкселски дантели (вече знаем защо са така нежни)

Следва Стоковата борса. Също много красива сграда, но в по различен стил – малко по-римски. Част от фризовете й са правени от Роден. Тук малко история – първият скулптор, който въвежда в Европа желязото и стъклото като строителен материал и част от архитектурата на сградите е брюкселец, но не си спомням как се казва и сега се срамувам. Важното е, че въпросната сграда на Стоковата борса има един много голям прозорец (за нашите представи сега, след като сме виждали цели сгради от стъкло, не е чак толкова голям, но за времето на строежа явно е бил огромен) и това я прави първата сграда от онова време, снабдена с толкова много светлина, тъй като само в Белгия тогава желязото и стъклото са се използвали в строителството (станете на крака).

Стоковата борса
Срещу борсата има кафене, което е едно от малкото (ако не и единствено) в Европа, в което като поръчаш чаша кафе, освен нея ти носят и парче торта и чаша сок. И представяте ли си.....за това се плаща. Малко намирисва на изнудване, но карай. Причината за този лукс е, че кафенето е автентично, запазено от 15-16 век и в него играчите на стоковата борса сядали след като завършат някоя сделка. Това са били бизнесмените на онова време и са били склонни да дават доста пари за престижа си. Ако денят на борсата е минал добре те пиели шампанско, а ако не – пиели нещо, което там наричат half-a-half, т.е половинка бяло вино, половинка вода. Изглежда също като шампанско, но е доста по-евтино, а „късметлиите” от борсата не са искали да се издават, че са имали лош ден и че са изгубили пари.

Сега да ви уведомя нещо – аз не обичам сладко. Изключително рядко ям такива неща като торти например - само ако някой има рожден ден. С бонбоните нещата стоят по същия начин. Сладолед ям най-много три пъти годишно и то със зор. Обаче такова шоколадово чудо като в Брюксел не бях виждала. Десетки магазини с хиляди вида бонбони, а на витрините им има фонтани от шоколад.

Шоколадов фонтан
Нагледах се на невероятни красоти от шоколад – направо в изкуство са го превърнали – изключително красиви опаковки, като за изискан подарък. И да ви кажа ли - хич не е гаден този шоколад. Аз си похапнах, че и насам довлякох, за да може и мъжлето да опита от тез амброзии. След като аз, необичащата шоколад, го намирам за много, много вкусен, представете си за какво става въпрос. Друг е въпросът, че сега поне няколко седмици няма да погледна каквото и да било шоколадово. Интересното е, че тази шоколадова феерия е била измислена и превърната в индустрия от един аптекар. Причината е, че разголените дами, отиващи на бал, често си простудявали гърлото (интересно защо – там е такава горещина), а хаповете за гърло не били от най-вкусните. Ето защо на човека му хрумнало да им добавя захар и разни плодови вкусове и така се родил така популярния и вкусен белгийски шоколад. В центъра има една т.нар галерия, която е запазена в автентичен вид – кафенета, магазини, осветление и т.н. Там е прожектиран и първия филм на братя Люмиер. Та, в тази галерия е и първата шоколатиерна на въпросния аптекар, която също изглежда по същия начин както преди векове, т.е вътре си прилича на аптека.
Няма да е честно да не поприказваме малко и за т.нар. Европейски квартал, т.е квартала, в който се намира Европейския парламент, Съвета на министрите и прочее символи на така любимия ни ЕС. Право да си кажа не наблягахме много на този квартал. Обучението ни се провеждаше в сградата на университета „Еразмус”, който пък е локализиран в този квартал и за това успях да мерна част от сградите на институциите, но ми направи впечатление, че хората не ги смятат за забележителност и не ги споменават дори. Даже един от белгийските колеги се оплака, че всъщност за да бъдат строени всякакви такива модерни, стъклени сгради, принадлежащи на институциите на ЕС, всъщност се налага да бъдат събаряни старите ренесансови постройки и да се изселват хората, живеещи в квартала, защото той се превръща в напълно административна градска част. Намирам го за малко грубо. Съгласна съм, че без тези постройки не може, но пък Брюксел не е кой знае колко голям град и спокойно този квартал може да се обособи извън града, без да е отдалечен от него. Но какво ли разбирам аз.

За наша радост присъствахме на празничен парад по случай някакъв празник, чието име забравих и който се провежда всяка година на 5-ти юли. Свързан е с пренасянето на статуята на Дева Мария през града. Всъщност тази статуя е била открадната от съседния град заради един сън на високопоставена брюкселска девойка, която три нощи по ред сънува как статуята я моли да се върне в Брюксел. Хващат се будните граждани и я забърсват от другия град - като иска жената, няма да й трошат хатъра я. Пък и то това е Дева Мария, не е някоя минувачка. Иначе парада е много интересен. Имах чувството, че половината население на града е ангажирано със събитието. Имаше много народ, всички облечени в страхотни старовремски одежди, носеха лъкове, пики, знамена, водеха красиви дами. Имаше един, който страхотно въртеше знамето и го подхвърляше, пък то изглеждаше тежичко. Друг, пък жонглираше със огън. Снимките не са станали чудесни, тъй като вече се стъмваше, а и студът напираше със страшна сила и ръцете ми лееееко притеперваха.

Парада

Пак той
И така да се ориентирам към приключване. Хареса ми Брюксел – не голям, не претъпкан, съвместил много стара история с най-модерната такава, пъстри хора, но пък не особено вкусна бира. От друга страна аз съм си фен на нашенската, така че съм пристрастна.

Повече снимки тук: http://www.flickr.com/photos/9851065@N06/sets/72157600726657577/
Благодаря за вниманието!

Е, отива си старата година, но още ни показва зъби... Ще й повярваме за още 2-3 дни колко властна е била, че едвам я издържаме. Да си ходи, може на някой да му е била мила тая година, но ние с Жорко я чакаме да се маха вече. Тя, обаче, йок, буря ни изпраща за последно, отмъщение, че не сме я харесали...

Пичовете-метеоролози тук работят съвестно, „много познават”, както казват майки и свекърви... Казаха хората – последната буря за тази година (четвъртата от октомври насам) ще удари в четвъртък. Ще почне със снеговалеж по обяд и следобедът ще стане интересно..., ще има силни ветрове (40-50 км/ч, хайде, няма да ви ги давам в мили, колкото и да настоявате, щото ви обичам), снеговалежът ще натрупа около 15-25 см покривка в нашия град. Окей, благодарим за информацията, какво пък толкова?! Хайде, сега, не сме виждали ние БГ блогерите колорадски бури! Пак“snow blizzard alerts”,пак опразниха магазините откъм гребла за сняг и електрически фамилни снегоринчета.....

Аз, разбира се, още от 10.30 вчера бях на любимото си място – къде ли?, в зъболекарския кабинет, of course!Лапавицата започна по-рано от предвидената за обяд, още докато си смучех памучето с локалната упойчица (това, за да не разбера като ме прободат вулгарно със спринцовката после)... Смуча си памучето, напоено уж с аромата на нещо като „пиня колада” (да, да, сигурно...) и си гледам безпомощно как навън падат снежАнки и милиони джуджета от по 100 гр всяко.

Такъв пък точно сняг не бях виждала допреди Колорадо, освен по високите ни планински райони (ама пак беше по-дребен и кокетен), какъвто е и тоя тук..... Тук са едри и дебели снежин(к)и, с правилна форма, приличащи на огромни парцали. Красиво, ако си си у дома, край камина/печка/фурна/всякакъв-там-топъл източник и наблюдаваш картинки през прозореца, да речем с книга в ръка... Ако обаче ще ти бъркат по каналите на горен кътник, защото така трябвало, за твое добро, и после ще шофираш край въртящи се в кръг коли по заснежени улици. със скрит от предишната буря лед отдолу, мммммм, май ми се губи романтиката...

Седя си на зъболекарския стол със списаниеNational Geographic (Jan.2007)в ръка, гледам го как пада ускорено снегът, сякаш бърза да изпълни нормата на звеното... Цап-цап-цап.... Почти ме хипнотизира, но това може да е от памучето, дето го смуча. После идва моят добър приятел, младият д-р Олсън и свойски ми забива две спринцовки в нежната челюст. Едната изотвътре на небцето, все едно в синусите я изпразва. Гааадост! Бързичко ми изтръпва и уста, и нос, и едното око почва да притреперва, демек намигам му на младото доФторче игриво. Красота в отношенията! Виждам двуглави снежинки... А те, на инат, почват бурен спринт навън, да натрупат бързо, да ме зарадват.

След тричасови бъркания из устата ми, всичко вече ми е все едно...., но животът ми се предполага да е станал по-здрав и следователно е по-добър, и мога да изляза сред „заснежените полета и сребърните звънчета”. Зън-зън-зън...

Още излизайки от зъболекарския офис, започвам с полу-шпагат, защото съм излязла с нежни ботички, а не с ботуши-снегоринки, а това определено е била грешка. Но сутринта е било сухо и вледенено. А сега е пръхкаво и без видимост заради стената от падащи парцали, през които трябва да осъществявам запознаването си с пътната обстановка... Нямам бинокъл с инфрачервено виждане, да речем, значи ще се наложи да гледам през очилата си, които между другото, вече се пълнят със снежАнки... Мразя миглите ми да се пълнят със снежанки, мразя, но старата година така иска – да се разделим една с друга с поздрав - с всичко, което мразим, като да се потупаме лицемерно-мазно по раменете, все едно сме се обичали много... Ще й изтърпя и това потупване, да, аз съм силна....

Как може за три часа така да се преобрази града? На паркинга колите са с 10-сантиметрови шапки от сняг. Няма задни стъкла, няма предни стъкла... Ще си я познаеш по цвета и по номера. Познах си я! Отварям задната врата да си извадя от багажника четката са сняг. Кое? Къде? Ха-ха, хили ми се старата година, няма четка за сняг.... Какво има ли? Освен „обичайните заподозрени” (пожарогасител и компания) има ролери Саломон - на сина ни, два броя. Значи, това се мятало отзад на всеки завой, разбрах вече... От последната вечер на пързалката за ролери (тук това е местната дискотека, там ходят пуберите – хем свалки, хем пък здравословно, нали така?)

Да почистя снега с ролерите?Bad idea,комай... Как да процедирам тогава? Мануално. Вадя две салфетки за носле и почвам енергично разпръскване на снега, по-скоро с ръката си, отколкото със салфетките – хоп, задно стъкло, хоп, странични такива. Появяват се, къде ще ходят, му мамка! Хайде скок вътре, хайде сега топлото до дупка, размисъл пет минути, и....ето, воала’, размразени стъкла и Таничка може да потегля. Само да мине тоя батко край мен, дето се плъзга като бобслей, и съм аз ....

Гадно е като се въртят и мятат така из пътя тия хора! Много са странни и смешни американците - уж имат пари, а не се грижат изобщо за колите си, не им слагат зимни гуми, защото „сняг имало не повече от 20 дни в зимата” (местно предание). Да, ама като падне снегът е истински, със зъби! А те – йок, икономични, метър минават... И с летните гуми, хайде на пързалкатаааааа!

Пътьом минавам през къщата на приятелката на Траяна и я взимам да играят у нас. Детето живее на нашата улица, през 7-8 къщи, но къщата им гледа на север и ледът е постоянен спътник на алеята пред гаражите им. Хоп, нов полу-шпагат, този път го изпълнявам по-пълен, с откат, за шастие не си секвам кръста, качвам приятелката в колата, закопчавам я с колана, и хайде, величествено, до нас....

Децата почват да играят бясно, а ние с Жорката се организираме да излизаме пак навън, да се насладим още по-пълно на бурята, с БГ махохизъм.... Навън вече става като в силно-мъглив ден, когато все едно плуваш в чиния с гъбена супа - всичко е сиво-бяло, няма небе и здраво бръсне леден вятър, размахващ наляво-надясно пелена от сняг... Хайде, скачаме в колата и в бурята! Децата ни изпращат с възторжени писъци, докато играят на интерактивен боулинг, ууууууааааааа!!! Йеееессссс!!!

Hit the road, George, ако го виждаш къде еroad-a…..Ама като си с големичък аХтомобил, и със зимни гуми, е, за теб навсякъде имаroad– и да няма, измисляш си го, и напред!

Един пич ти се врътка отдяснно, друг отляво, един затънал тук, друг там... Като в дискотека, цветомузика с фаровете... Към севткащите мигалки ското се присъединява и полиция – миг-миг-миг, после запердват някоя улица, за да измъкнат някой бате с гуми галоши.... Е, ние ще заобиколим, от по-далечко, за по-пряко...

Аз дори си снимам игриво, макар че 70% от снимките ми стават размазани от друсането (защо друса ли? - както казах, под пресния сняг има стар лед, на буци, не сколасаха с почистването на всички улици нещо...) Друс-друс, а и през мокрите стъкла не мога да направя снимки – апаратът услужливо фокусира върху капките. Не, бе, апарат, фокусирай на снежната преспа! Той, не – ще фокусирам на снежинките върху стъклото.... И така си се борим дружески, на аз надделявам със силата на човешкия разум.

Наоколо картината не изглежда толкова зле – снегът е не повече от 8-10 см, какво толкова се връткат тия маймуни? Явно, заради леда отдолу... Някои дори правят 360* кръгове, бавно и страховито... Това ще е заради спестените парички за гуми. Счупете го това прасенце, извадете стотинките и бягайте в „гумарната”, бе момчета и момичета! Тикви такива!

А градът ни е един „планински Сан Франсиско” – целият на хълмове... Познайте какво става нагоре по хълма, после надолу по хълма... Юруууууш, грозд от пързалящи се коли... Около тях смело си пердашат джиповете със зимни гуми. Обаче по-японско-корейско-немските такива, защото американските производители наSUV-ита и пикапи ги продават не само 4х4 версия, но и 2х2, а те, както вече се досещате, са какво?, мдаааа, по-евтинки, а тук обичат по-евтинкото. Много го обичат. И после – фигурно пързаляне по групи....

След дълго и съдържателно заобикаляне, успяваме да се влезем в нашия квартал. И решаваме да си вземем нещо за сготвяне – ако е останало, защото тук за буря подготовката е като за война... Рафтовете с кравешките пържоли и готовите замразени пици е опразнен. Ужас! Глааад? пооооко, има си свинско, риба и замразени зеленчуци – нали трябва да се готвят тия неща, кой да ги вземе, Сюзан ли? Сюзан е стерилна откъм готвене, както вече знаете от предходни репортажи...

Един на нула за нас, ще има ние какво да хапнем... А, липсват и пържените картофки и готовите бургери.... Празно... Ясно, в Америка сме, грешка няма, само рафтовете като погледнеш, знаеш къде си... И какво друго липсва? Мдааа, чипса и сосовете за чипс, гумените бонбонкиmarshmellows, корнфлейкса и замразените палачинки и животоспасяващата дъвка. Буря е това, хора, не е шега работа, оцеляване трябва! А кой може да оцелее без пица, чипс и дъвка? Мдааа, правилно, само чужденците по тез китни земи тилилейски...

Сега пак ще се излиза, на опознавателен поход, че пак работа има в последните тазгодишни часове. Пак „тест-драйв” из някои непочистени улички... Ако има интересни факти, ще ги документирам. Ако не – оставаме си със здраве!

Ваши Патиланци

Е, отива си старата година, но още ни показва зъби... Ще й повярваме за още 2-3 дни колко властна е била, че едвам я издържаме. Да си ходи, може на някой да му е била мила тая година, но ние с Жорко я чакаме да се маха вече. Тя, обаче, йок, буря ни изпраща за последно, отмъщение, че не сме я харесали...

Пичовете-метеоролози тук работят съвестно, „много познават”, както казват майки и свекърви... Казаха хората – последната буря за тази година (четвъртата от октомври насам) ще удари в четвъртък. Ще почне със снеговалеж по обяд и следобедът ще стане интересно..., ще има силни ветрове (40-50 км/ч, хайде, няма да ви ги давам в мили, колкото и да настоявате, щото ви обичам), снеговалежът ще натрупа около 15-25 см покривка в нашия град. Окей, благодарим за информацията, какво пък толкова?! Хайде, сега, не сме виждали ние БГ блогерите колорадски бури! Пак“snow blizzard alerts”,пак опразниха магазините откъм гребла за сняг и електрически фамилни снегоринчета.....

Аз, разбира се, още от 10.30 вчера бях на любимото си място – къде ли?, в зъболекарския кабинет, of course!Лапавицата започна по-рано от предвидената за обяд, още докато си смучех памучето с локалната упойчица (това, за да не разбера като ме прободат вулгарно със спринцовката после)... Смуча си памучето, напоено уж с аромата на нещо като „пиня колада” (да, да, сигурно...) и си гледам безпомощно как навън падат снежАнки и милиони джуджета от по 100 гр всяко.

Такъв пък точно сняг не бях виждала допреди Колорадо, освен по високите ни планински райони (ама пак беше по-дребен и кокетен), какъвто е и тоя тук..... Тук са едри и дебели снежин(к)и, с правилна форма, приличащи на огромни парцали. Красиво, ако си си у дома, край камина/печка/фурна/всякакъв-там-топъл източник и наблюдаваш картинки през прозореца, да речем с книга в ръка... Ако обаче ще ти бъркат по каналите на горен кътник, защото така трябвало, за твое добро, и после ще шофираш край въртящи се в кръг коли по заснежени улици. със скрит от предишната буря лед отдолу, мммммм, май ми се губи романтиката...

Седя си на зъболекарския стол със списаниеNational Geographic (Jan.2007)в ръка, гледам го как пада ускорено снегът, сякаш бърза да изпълни нормата на звеното... Цап-цап-цап.... Почти ме хипнотизира, но това може да е от памучето, дето го смуча. После идва моят добър приятел, младият д-р Олсън и свойски ми забива две спринцовки в нежната челюст. Едната изотвътре на небцето, все едно в синусите я изпразва. Гааадост! Бързичко ми изтръпва и уста, и нос, и едното око почва да притреперва, демек намигам му на младото доФторче игриво. Красота в отношенията! Виждам двуглави снежинки... А те, на инат, почват бурен спринт навън, да натрупат бързо, да ме зарадват.

След тричасови бъркания из устата ми, всичко вече ми е все едно...., но животът ми се предполага да е станал по-здрав и следователно е по-добър, и мога да изляза сред „заснежените полета и сребърните звънчета”. Зън-зън-зън...

Още излизайки от зъболекарския офис, започвам с полу-шпагат, защото съм излязла с нежни ботички, а не с ботуши-снегоринки, а това определено е била грешка. Но сутринта е било сухо и вледенено. А сега е пръхкаво и без видимост заради стената от падащи парцали, през които трябва да осъществявам запознаването си с пътната обстановка... Нямам бинокъл с инфрачервено виждане, да речем, значи ще се наложи да гледам през очилата си, които между другото, вече се пълнят със снежАнки... Мразя миглите ми да се пълнят със снежанки, мразя, но старата година така иска – да се разделим една с друга с поздрав - с всичко, което мразим, като да се потупаме лицемерно-мазно по раменете, все едно сме се обичали много... Ще й изтърпя и това потупване, да, аз съм силна....

Как може за три часа така да се преобрази града? На паркинга колите са с 10-сантиметрови шапки от сняг. Няма задни стъкла, няма предни стъкла... Ще си я познаеш по цвета и по номера. Познах си я! Отварям задната врата да си извадя от багажника четката са сняг. Кое? Къде? Ха-ха, хили ми се старата година, няма четка за сняг.... Какво има ли? Освен „обичайните заподозрени” (пожарогасител и компания) има ролери Саломон - на сина ни, два броя. Значи, това се мятало отзад на всеки завой, разбрах вече... От последната вечер на пързалката за ролери (тук това е местната дискотека, там ходят пуберите – хем свалки, хем пък здравословно, нали така?)

Да почистя снега с ролерите?Bad idea,комай... Как да процедирам тогава? Мануално. Вадя две салфетки за носле и почвам енергично разпръскване на снега, по-скоро с ръката си, отколкото със салфетките – хоп, задно стъкло, хоп, странични такива. Появяват се, къде ще ходят, му мамка! Хайде скок вътре, хайде сега топлото до дупка, размисъл пет минути, и....ето, воала’, размразени стъкла и Таничка може да потегля. Само да мине тоя батко край мен, дето се плъзга като бобслей, и съм аз ....

Гадно е като се въртят и мятат така из пътя тия хора! Много са странни и смешни американците - уж имат пари, а не се грижат изобщо за колите си, не им слагат зимни гуми, защото „сняг имало не повече от 20 дни в зимата” (местно предание). Да, ама като падне снегът е истински, със зъби! А те – йок, икономични, метър минават... И с летните гуми, хайде на пързалкатаааааа!

Пътьом минавам през къщата на приятелката на Траяна и я взимам да играят у нас. Детето живее на нашата улица, през 7-8 къщи, но къщата им гледа на север и ледът е постоянен спътник на алеята пред гаражите им. Хоп, нов полу-шпагат, този път го изпълнявам по-пълен, с откат, за шастие не си секвам кръста, качвам приятелката в колата, закопчавам я с колана, и хайде, величествено, до нас....

Децата почват да играят бясно, а ние с Жорката се организираме да излизаме пак навън, да се насладим още по-пълно на бурята, с БГ махохизъм.... Навън вече става като в силно-мъглив ден, когато все едно плуваш в чиния с гъбена супа - всичко е сиво-бяло, няма небе и здраво бръсне леден вятър, размахващ наляво-надясно пелена от сняг... Хайде, скачаме в колата и в бурята! Децата ни изпращат с възторжени писъци, докато играят на интерактивен боулинг, ууууууааааааа!!! Йеееессссс!!!

Hit the road, George, ако го виждаш къде еroad-a…..Ама като си с големичък аХтомобил, и със зимни гуми, е, за теб навсякъде имаroad– и да няма, измисляш си го, и напред!

Един пич ти се врътка отдяснно, друг отляво, един затънал тук, друг там... Като в дискотека, цветомузика с фаровете... Към светкащите мигалки скоро се присъединява и самата полиция – миг-миг-миг, после вземат, че запердват някоя улица, за да измъкнат някой бате с гуми-галоши.... Е, ние ще заобиколим, от по-далечко, за по-пряко...

Аз дори си снимам игриво, макар че 70% от снимките ми стават размазани от друсането (защо друса ли? - както казах, под пресния сняг има стар лед, на буци, не сколасаха с почистването на всички улици нещо...) Друс-друс, а и през мокрите стъкла не мога да направя снимки – апаратът услужливо фокусира върху капките. Не, бе, апарат, фокусирай на снежната преспа! Той, не – ще фокусирам на снежинките върху стъклото.... И така си се борим дружески, на аз надделявам със силата на човешкия разум.

Наоколо картината не изглежда толкова зле – снегът е не повече от 8-10 см, какво толкова се връткат тия маймуни? Явно, заради леда отдолу... Някои дори правят 360-градусови кръгове, бавно и страховито... Това ще е заради спестените парички за гуми. Счупете го това прасенце, извадете стотинките и бягайте в „гумарната”, бе момчета и момичета! Тикви такива!

А градът ни е един „планински Сан Франсиско” – целият на хълмове... Познайте какво става нагоре по хълма, после надолу по хълма... Юруууууш, грозд от пързалящи се коли... Около тях смело си пердашат джиповете със зимни гуми. Обаче по-японско-корейско-немските такива, защото американските производители наSUV-ита и пикапи ги продават не само 4х4 версия, но и 2х2, а те, както вече се досещате, са какво?, мдаааа, по-евтинки, а тук обичат по-евтинкото. Много го обичат. И после – фигурно пързаляне по групи....

След дълго и съдържателно заобикаляне, успяваме да се влезем в нашия квартал. И решаваме да си вземем нещо за сготвяне – ако е останало, защото тук за буря подготовката е като за война... Рафтовете с кравешките пържоли и готовите замразени пици е опразнен. Ужас! Глааад? пооооко, има си свинско, риба и замразени зеленчуци – нали трябва да се готвят тия неща, кой да ги вземе, Сюзан ли? Сюзан е стерилна откъм готвене, както вече знаете от предходни репортажи...

Един на нула за нас, ще има ние какво да хапнем... А, липсват и пържените картофки и готовите бургери.... Празно... Ясно, в Америка сме, грешка няма, само рафтовете като погледнеш, знаеш къде си... И какво друго липсва? Мдааа, чипса и сосовете за чипс, гумените бонбонкиmarshmellows, корнфлейкса и замразените палачинки и животоспасяващата дъвка. Буря е това, хора, не е шега работа, оцеляване трябва! А кой може да оцелее без пица, чипс и дъвка? Мдааа, правилно, само чужденците по тез китни земи тилилейски...

Сега пак ще се излиза, на опознавателен поход, че пак работа има в последните тазгодишни часове. Пак „тест-драйв” из някои непочистени улички... Ако има интересни факти, ще ги документирам. Ако не – оставаме си със здраве!

Ваши Патиланци

_______________________________

нови снимки от днес, петък:

улиците не са от най-почистените, както виждате...:))

това са камиончетата, които събират закъсали автомобили...

...като този закъсалият....

..или като онзи между джипа и камиона отсреща....

Имаше дори джипове и пикапи с вериги:

като този...

или като този...

Иначе, повечето от деня мина обвит в бели пушеци от вятъра:

Ако утре снимам последният ден от сериозния сняг - пак ще кача..;))

Този път не се сдържах и пиша аз, а не Таничка, за поредната снежна буря в Колорадо. Както я обявиха, поне от 5-6 години не е имало такава! Много сняг, не знам колко, поне метър навсякъде, с навяванията на места и много повече. Обявиха извънредно положение, докараха националната гвардия, Хамъри се разкарват наоколо, прибират полузамръзнали шофьори от закъсалите коли, карат ги по църкви, убежища и болници. Магистралите са затворени, всички летища - тоже.

Минаха батковците с военните машини следобед и нарочно затвориха всички офиси и магазини из целия щат...  Красота! Ветровете са със скорост между 35 и 95 км/ч, снегът вали хоризонтално, както се казва! Слагам две снимки и официалното прес-съобщение за днес. Снимките ще ги видите.

От целия текст на съобщението, което върви като лента най-отдолу по всички канали на кабелните и националните канали, ще преведа само по-важните неща (който може да си го прочете в пълен вид най-долу, просто нямам време да го преведа цялото, извинявам се предварително)

"Губернаторът Бил Оуенс обяви Бедствено положение за целия щат Колорадо и е активирал Националната гвардия (тукашната Гражданска защита, ама малко по' защита е тука, просто защото има повече средства). Окръг Ел Пасо (нашият , разбира се) е обявен за район в Бедствено положение последна степен (тук както и в БГ са на степени). Град Колорадо Спрингс (нашият, разбира се) е напълно затворен (разбирай: парализиран и затрупан)"



Вижда се колко е снегът навън (пред входната врата). Снимката е правена около 10 часа вечерта.



Траяна е застанала на вратата към задния двор, за който се слиза по две стъпалца (поне 40см височина имат двете) - а можете да видите докъде са стигнали навяванията.

* * *
Ето и текстът в оригинал:

Blizzard conditions across southeast Colorado

Winter weather-related warnings and advisories now cover most of Colorado as a potent storm moves through the state.  Interstate 25 is closed from Colorado Springs to Denver, and from Pueblo to New Mexico.  Interstate 70 is closed from Denver to the Kansas border.  Interstate 76 is closed from Denver to Nebraska. Most major U.S. and state highways in Southern Colorado are closed. Within the city of Colorado Springs, parts of Academy, Austin Bluffs, Powers, and Union are closed due to accidents or impassable conditions. Colorado Springs and Pueblo are on cold reporting status, meaning if you have a car accident and no drugs or alcohol are involved, and there are no injuries, you can exchange information with the other driver and report the accident within 72 hours.  Denver International Airport is closed.  Colorado Springs Airport is closed.

Governor Bill Owens has declared a disaster emergency, and activated the national guard.  El Paso County has been declared a disaster area. The City of Colorado Springs is basically closed down, including transit.

A Blizzard Warning has been issued for Pueblo County, El Paso County and areas to the north and east.  A Winter Storm Warning is in effect in areas south and east of Pueblo.

Emergency shelters have been set up for stranded travelers at New Life Church, 11025 Voyager Pkwy; Calvary Worship Center East, 5070 Edison; Falcon Middle School, 11955 U.S. Hwy 24 in Peyton; Monument Baptist Church in Monument; and St. Peter's Catholic Church in Monument.