BgLOG.net
By VenkaKirova , 12 March 2012
Дали вече не е време да погледнем извън границите на капитализма, към нова система от обществени отношения, която би ни позволила да живеем в по-отговорно, справедливо и хуманно общество?

Преживяхме кризата и имаме множество възможни обяснения относно нейната природа. Ще бъде интересно да разгледаме различни видове обяснения.

Първи вид: цялата работа е в човешката слабост. Така каза Алан Гриспен: „Такава е човешката природа и нищо не може да се направи по въпроса.” Всъщност е пълно с обяснения, базирани на „хищническата природа на човека”, „инстинкта за доминиране”, „заблудите на инвеститорите”, „алчността” и други подобни. Запознали се по-отблизо с ежедневните практики на Уолстрийт, можем смело да твърдим, че във всичко това има сериозна доза истина.

Втори вид обяснения: институционни провали. Вече сме чували тезата, че: тези, които трябваше да контролират ситуацията, „заспаха до шалтера” и проспаха изграждането на сивата банкова система, която заобикаля всички регулиращи мерки. Затова институциите трябва да бъдат реорганизирани със съвместните усилия на страните от Г20. Тоест, разглеждаме институтите и казваме: „Те се провалиха и трябва да бъдат реорганизирани.”

Трето обяснение: всички са въведени в заблуждение от лъжлива теория, започвайки от фон Хайек, и прекалено много са повярвали в ефективността на пазара. И сега е дошло време да се върнем към нещо подобно на теорията на Кейнс и на сериозно да приемем хипотезата за финансова нестабилност на Хайман Мински.

Още едно обяснение: кризата има културни корени. В Щатите не се говори много за това, но в Германия или Франция най-вероятно ще чуете, че става дума за „англо-саксонска болест” и „нас това не ни засяга”. И президентът на Бразилия – Лула, също се изказа: „О, слава Богу, най-накрая САЩ получиха добър урок почти като този, който получихме от МВФ! Ние преминахме през това 8 пъти за последните 25 години, а сега дойде техният ред, фантастично!” И всичките латиноамериканци подхванаха темата, докато не бяха ударени и те, което продължава и в момента, затова смениха плочата.

Прекрасен пример за това е, как всички се отнасят към ставащото в Гърция. Немската преса, например, пише, че проблемът е в „характера на гърците”, в техните недостатъци, като в тази посока се раздухват доста нелицеприятни неща. В действителност съществуват културни особености, например, американският стремеж да се притежават недвижими имоти, който най-вероятно е тяхна дълбока културна ценност. 67% или 68% от американските домакинства са собственици на жилища, като за сравнение в Швейцария процентът е само 22%. Но тази културна особеност на американците се поддържа от свалянето на данъка на ипотечните заеми – значителна субсидия, предоставена през 1930 година. И всъщност, разбираемо е защо тази мярка е била приета именно през 1930 година – идеята е била в това, че хората с ипотечни задължения няма да отидат да стачкуват.

По-нататък, съществува теория, че проблемът е в прекомерната намеса на държавата в икономиката. Любопитен алианс между Глен Бек с Fox News и Световната банка, които твърдят в един глас, че е имало прекалено много неправилно регулиране.

Като цяло, всички тези опити да се обяснят нещата съдържат определена доза истина и някой талантлив писател би могъл да вземе една от тези теории и да напише напълно достойно произведение. И аз попитах себе си: какво достойно произведение бих могъл да напиша, но така, че да няма нищо общо с посочените по-горе теории?

Често се питам за това и всъщност не е никак сложно да го направя, особено от марксистка гледна точка, тъй като, както знаете, не особено много хора се опитват да използват марксисткия анализ.

Убедих се в необходимостта да направя това, когато преди около половин година Нейно Величество попита икономистите от Лондонската икономическа школа: „Момчета, как стана така, че проспахте появата на кризата?”. Тоест тя най-вероятно не се е изразила точно така, но смисълът е бил същият. Всички те много се смутили. Тогава тя телефонирала на управителя на Английската банка и задала същия въпрос. След което Британската Академия на науките, заедно със споменатите вече икономисти, публикува изключителното писмо до Нейно Величество, където бяха написани изумителни неща от сорта на: „Разбирате ли, много умеещи хора, образовани и умни, са пропилели живота си, работейки над тези проблеми, но всички ние не успяхме да предвидим едно нещо – системния риск”. А тя, учудено: „Каквоо???”. А те продължили да приказват за „политиката на отрицанието” и други такива неща…

И така. Системен риск. В превод на езика на Маркс може да се каже, че имаме предвид вътрешните противоречия на натрупването на капитала. В този дух, защо да не напиша за вътрешните противоречия на натрупването на капитала? И да се опитам да определя ролята на кризите в цялата история на капитализма, а също така и особеностите на текущата криза.

Бих искал да направя това, като покажа какво се е случвало от 70–те години до наши дни. И моята теза е, че формата, която съвременната криза е приела, в много аспекти е продиктувана от това, по какъв начин сме излезли от предишната криза.

Проблемът на капитализма през 70-те години е бил в прекомерната власт на труда над капитала. Така че, поредният изход от кризата  основно се е свързвал с натиска, оказван върху труда, и добре помним как се случи това – чрез изнасянето на производствата, с подкрепата на Тачър, Рейган и цялата неолиберална доктрина. Като резултат, към 1985-86 година всички проблеми бяха решени и капиталът имаше достъп до евтина работна ръка в целия свят. Никой вече не смяташе, че за поредната криза е виновна алчността на профсъюзите, никой не говореше, че работата е в излишната власт на труда. Но щом повдигнахме темата, трябва да отбележим, че коренът на проблема е в излишната власт на капитала, особено на финансовия капитал.

Как се случи всичко това?

От 70-те години се сблъскахме с това, което се нарича „потискане на заплатата” – когато ръстът на заплатите спря и дялът на заплатите в националния доход на страните от ОЕСР започна непрекъснато да пада, всъщност както и в Китай и на други места. Като цяло, смисълът е в това, че реалните доходи се понижават. И щом понижавате заплатата, възниква проблем – откъде ще се появи търсенето? Отговорът на този въпрос беше прехода към евтиния кредит. Тоест идеята се състои в следното: проблемът с платежоспособното търсене да се преодолее, като се раздуе кредитната икономика. Британските и американските домакинства са натрупали дълговете си през последните 20-30 години, като голямата част от тези дългове, разбира се, е свързана с пазара на жилищата.

И тук се крие много важният извод, че капитализмът никога няма да реши проблема с кризите си. Те просто се местят по географски принцип – това, което виждаме сега, е тяхното географско преместване. Всички казват: „Май в Щатите всичко се урежда!” и тогава пада Гърция, и започват да умуват как стоят нещата при „свинете” (PIGS – Португалия, Ирландия, Гърция, Испания). И се получава интересен момент – имаме криза във финансовата система и като че ли наполовина сме излезли от нея, но с цената на фалит.

Всъщност, ако реално погледнем процеса на натрупване на капитала, можем да видим определена крайна граница. Маркс, в неговата „Критика на политикономиката”, има изключително добро обяснение, когато говори за това, че натрупването на капитала няма предели – то ги превръща в бариери, които след това или заобикаля, или  прескача.

Най-просто може да определим тези бариери, когато разглеждаме циркулиращия процес на натрупване на капитала: започвате с определен стартов капитал, отивате с него на пазара и купувате работна сила и средства за производство. Карате всичко това да заработи по определена технология и в определена организационна форма, създавате неща, които после продавате, възвръщайки вложените пари плюс печалба. След това вземате част от печалбата и я реинвестирате в разширяване на бизнеса.

И ето тук има определена бариера – как парите се появяват в необходимото време, на необходимото място и в необходимото количество? И това определя изкуството на финансиста да инвестира там, където е най-изгодно в определен момент. Тоест, цялата история на натрупване на капитала – това е историята на финансовите иновации. А финансовите иновации произвеждат ефекта на засилване на властта на финансистите. А с ръста на властта на финансистите, расте и апетита им, в което няма никакви съмнения!

И ако погледнете доходите на финансистите в САЩ – те полетяха нагоре след 1990 година, като в същото време доходите в производствения сектор рухнаха в същата пропорция. Дисбалансът е очевиден. Смея да твърдя, че политиката, насочена към отдалечаването на лондонското Сити от промишлеността, имаше много тежки последици за икономиката на Британия. Тя фактически смаза промишлеността, за да удовлетвори интересите на финансистите.

Всеки разумен човек днес би трябвало да се присъедини към антикапиталистическа организация. И ще се наложи! Иначе ще получим продължение на всичко това и забележете – продължение с всичките възможни негативни аспекти. Например, натрупването на свръх-богатство. Може би си мислите, че кризата е забавила този процес, но всъщност, през 2008 година в Индия са се появили повече милиардери, отколкото през цялата изминала история. През въпросната година количеството им се е удвоило!

Благосъстоянието на богатите в САЩ значително се е увеличило през последната година… Стана така, че собствениците на хедж фондовете получиха възнаграждение в размер на 3 милиарда долара всеки. За една година! Мислех си, че това е безумие, когато преди няколко години те получаваха по 250 милиона, а сега всеки от тях получава по три милиарда! Това не е светът, в който искам да живея. Ако вие искате това – правете го за бога!

Не виждам това да се обсъжда! Аз нямам решение, но ми се струва, че зная къде е същността на проблема. И трябва да сме готови да водим широкомащабна дискусия, която да се отличава от начина, по който това става в публичната политика – от сорта: „Гласувайте за мен и през следващата година всичко ще се оправи!”. Пълни глупости! Трябва да ви е ясно, че това са глупости и да го казвате на глас!

И съм дълбоко убеден, че дълг на всички учени, въвлечени в тази дискусия, е да променят начина си на мислене.

Legacy hit count
257
Legacy blog alias
68360
Legacy friendly alias
Кризата-на-капитализма---Дейвид-Харви

Comments

By Pavel_Lazarov , 16 May 2011

Как става 
Финансирането на образованието от детската градина до 12 клас (обр
aзование „К-12”) в провинция Алберта (Канада) за 2011/2012 учебна година

Оригиналът на документa е на разположение на адрес http://www.education.alberta.ca/admin/funding/booklet.aspx

Превод - проект „Новото образование” - www.novoobrazovanie.org

Образователната система в Алберта

Алберта има една от най-добрите образователни системи в света. Ние разполагаме с отлични преподаватели, централизирана програма на високо ниво, забележителни учебни и преподавателски ресурси, както и ефективна стандартизирана тестова програма. Успехът на образователната система личи от постиженията на нашите ученици, които периодично се представят сред най-добрите в Канада и по света.

Съвременните семейства имат широк спектър от образователни възможности и финансовият модел на Алберта оставя решенията в ръцете на местните училищни бордове с подкрепа и съпричастност от страна на родителите, учениците и общините.

Нашата образователна система е изградена въз основата на сътрудничество и ние непрекъснато се стараем да откриваме иновативни начини, които осигуряват образователни ресурси, съвременни и адекватни на настоящите и бъдещите ученици, както и да гарантираме, че децата учат в подкрепяща среда с добре поддържани училища и че транспортът им до там е безопасен и ефективен.

Тази брошура представя общ поглед върху финансирането на образованието от Детската градина до 12 клас, осигурено от Правителството на Алберта. Предвиденото финансиране обхваща децата от 2 и половина години до ученици на 19 години включително. За повече информация, моля посетете нашия уебсайт: www.education.alberta.ca

Забележка: Тази брошура има общ информативен характер. Финансовият наръчник за 2011/2012 г. е достоверният източник на подробности по финансирането.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Как Aлберта финансира образователната си система
Мога ли да насоча своя училищен данък към някое частно училище?
С какви средства разполагаме
Увеличена инвестиция в образованието K-12
Кой получава финансиране
Финансовата структура на образованието K-12 в Алберта
Стълбове на финансовата структура
Как може да бъде използвано финансирането
Как се разпределят средствата
  а. Основно финансиране
  б. Диференцирано финансиране
  в. Целево финансиране
  г. Капиталово финансиране
Знаете ли че?
Онлайн ресурси

 

Цялото в сайта на "Новото образование"

Към начална страница

Legacy hit count
951
Legacy blog alias
45227
Legacy friendly alias
Финансирането-на-Образованието---Канадският-опит
Политика
Новото образование

Comments2

By Pavel_Lazarov , 13 November 2008

(Препечатана от Mediapool.bg)

Била скована и ограничаваща общините, министър Вълчев е на друго мнение

Системата на финансиране на училищата с единен стандарт за издръжка на ученик в България е доста скована и ограничава децентрализацията и свободата на общините да разпределят средства. Това сочи доклад на полските експерти от Варшавския университет Ян Херчински и Миколай Хербст, изготвен по проект на Институт "Отворено общество". Докладът, който бе представен във вторник, констатира, че механизмът за разпределение на средства трябва да се преразгледа. Сега централната власт не дава възможност на общините да правят образователна политика, тъй като 80% от средствата се разпределят според броя на учениците и едва 20% отиват за дейности по преценка на местната власт, пише в документа.

>> цялото >>

Legacy hit count
774
Legacy blog alias
23728
Legacy friendly alias
Новина--Чужди-експерти-оспориха-системата-за-финансиране-на-училищата

Comments5

Donkova
Donkova преди 17 години и 5 месеца

Павка бях на представянето на доклада. Не я оспориха. Дадоха няколко неглупави препоръки. Имаше и смислени хора от МОН. Които не възприеха препоръките. Под предлог, че имало технчески неточности в доклада. Обичайния разговор между глухи, какъвто ни е до болка познат в България.

ПП. Виж си пощата.

Donkova
Donkova преди 17 години и 5 месеца

Абсолютно са зашеметителни. Препоръчвам на всеки, който вдява малко от малко английски да прочете ....съдържанието. Отнема 5 минути и дава ясна представа колко широк и дълбок поглед към образвоанието си имат честните държви. "Честни" в случая означава:

1. като съм определил за основна цел на публичното образование "всички деца учат и развиват талантите си....", си подреждам финансирането според броя, разположението из федералната ми държава и особеностите на децата през разните им възрасти и разните им социални  кулутрни традиции. И както ще забележите даже и само в съдържанието - очевидно в доста голямата Канада хората си знаят и колко са децата и как са разположение маса различни групи деца и на каква възраст са и т.н.

И

2. понеже целта ми е всеки гражданин да разбира, какво точно се плаща с общите пари за образование, за да схванат как постигам гореупомената цел - за която те са гласували през институциите, не просто всяка година публикувам написан на човешки език наръчник за финансирането (канадците специално публикуват на човешки език написани и още маса неща за учебните програми, за статута на учителите, за децата с различен майчин език, за децата със СОП и за ангажиментите на техния МОН за времето на мандата и т.н. и т.н), но и за улеснение правя списък на най-съществените промени - та тези които ползват нарчника всяка година веднага да разберат какво съм усъвършенствал в сравнение с предишната.

За сравнение: ние имаме във финансирането на "образвоание" две съставни части: държавно-делегирани дейности и общински дейности. И двата вида в описанието си съдържат "други". Никъде няма и бегла идея за поясняване кои други са общински и кои държавни. И цялата работа е "изяснена" в едно ПМС от няма 20 страници. А да  - и най-важното: надуваме бузи от 3 години, че "парите следват ученика" - т.е. финансираме образованието според учениците. Само дето критериите според които сме разделили учениците в 4 групи са - "гъстота на населението в общината, прекъснатост на терена,  състояние на пътната инфраструктура" и др. подобни. Значи не следват парите ученика, а следват икономическото състояние на общината. Друга веселост - на най-развитите общини - даваме най-малко пари за образование. Защо? Нали в конституцията пише, че "всеки български гражданин..." едновременно е длъжен за се образова до 16 г. и има право на безплатно училищно образование в еднаква степен с всички останали граждани. Дали пък случайно не е защото знаем, че даваме по-малко от нужното и богатите общини така или иначе могат да дофинансират? Имаи още няколко възможни причини. Нито една от тях дори далечно не е повлияна от грижата за образованието и развитието на талантите на децата в училище.

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 17 години и 5 месеца

      МОН ........... ( а това е препоръчителното им мото!!!)

aniedreva
aniedreva преди 17 години и 5 месеца
Искам да добавя още нещо много важно. В момента за финансирането на училищата на практика има значение само колко деца обучават, но не и как го правят.  Няма значение  дали учениците са овладели необходимите знания, още по- малко - дали са оценявани обективно. Нещо повече, в много училища са принудени да прикриват неизвинени отсъствия и да пишат тройки без покритие. Някъде признават това открито, другаде - не, но всички са наясно каква е истината.
shellysun
shellysun преди 17 години и 5 месеца
РЕФОРМА. Бе, колеги, вие не разбрахте ли, че правим реформа. Хора, управници, академици, родители, българи - ИСКАМ КАЧЕСТВЕНА РЕФОРМА! Няма ли кой да да и измисли теорията правилно, няма ли кой да и направи качествени програми, няма ли кой да се трогне, че България се самообезглавява заради некачествено образование?
By divedi , 10 February 2007
Ключови думи:Атанас Буров

Атанас Буров:
"Ако си адвокат, умри, но спечели делото на своя доверител. Умри, но спечели. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой приятел. Търговията е училище за любезност.
Не прави мръсно и сечено на човека, който е до тебе и ти помага в търговията. Ако ти му помогнеш днес, той ще ти помогне утре.
Не бъди злопаметен – забравяй обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави...
И работи по 3 часа след работното си време...
Ако то е регламентирано 8 часа – работи 11 часа.
Това е дяловият капитал в живота. Ако работиш 15 часа, ще забогатееш.
Ако пък отделиш и един час на денонощието за бъдещето – ще си богат. Но без работа няма просперитет, няма богатство, няма слава и пари. Това е всичко.
Баща ми работеше по 18 часа на денонощието и ни остави двайсетина милиона лева капитал. Евлогий Георгиев е работил по 22 часа и остави само на един свой наследник – Иван Евстатиев Гешов – сто милиона златни франка.
Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така."
Източник:Буров - Българин, Банкер, Пророк. - АБВ Форуми

Коментар:
Не коментирайте Буров, четете го и се опитайте да осмислите какво казва.
Legacy hit count
3131
Legacy blog alias
11168
Legacy friendly alias
Цитат-на-деня--Атанас-Буров
България

Comments

By divedi , 9 January 2006
Legacy hit count
912
Legacy blog alias
4043
Legacy friendly alias
Финансовите-пазари-през-2015-година
Компютри
Интересни линкове
Филми
Интернет
Спорт

Comments1

Teri
Teri преди 20 години и 4 месеца
Много бих се радвал ако освен линкове пускаше и някакъв личен коментар на съдържанието им :) Лично на мен ми би било интересно какво мислиш, дали имаш мнение по въпросите в линковете и т.н. :)