Сегашното състояние на младежите отразява реалността на 21-ви век. Привидно младежите днес може да изглеждат повърхностни, безразлични, изгубени във виртуалната реалност на смартфоните и таблетките, но истината по въпроса е, че те са много по-развити от нас. Това е поколение, което живее и диша в свързания, бърз и интегрален свят, в който политическите граници не съществуват и в който всички са граждани на глобална сфера.

Ако „погледнем” в техните сърца, ще открием цяло едно поколение, което не се стреми да следва безопасния път на колеж, кариера, деца, а иска да знае „За какво”? Те искат да разберат своята роля в света и вида на връзката, която трябва да установят за достигане на щастие. Ето защо те са непокорни на училищната система, която сме построили. Те не се нуждаят от мъртва информация, а от възпитание в пълния смисъл на думата.

Образователната програма на 21-ви век не трябва да бъде насилствено вкарване на информация в младите. Вместо това, тя трябва да предоставя социални умения, помагащи им да преодолеят отчуждението и недоверието, които изобилстват в днешното общество. За да направим младите активна сила в инициирането на социална промяна, трябва да им помогнем да разберат закона на новия свят. Дори по-важното, трябва да им помогнем да разберат какво могат да направят, за да използват тези закони в своя полза.

По собствен начин младите принуждават нас – поколението на стария свят – да осъзнаем, че светът се променя и ние трябва да преосмислим нашата позиция в него.

Решение: Да се включат младите.

За да се изведе светът от сегашната криза, трябва да подготвим ново поколение възпитатели – да бъдат наясно със законите на новия свят и да ги усещат в себе си. Основата за възпитателите на това поколение са младите. Освен това, платформата, на която тази нова система за образование ще бъде построена вече съществува – Интернет.

Интернет съществува фактически навсякъде. Мрежата вече е доказала способността си да насърчава социални и културни идеи, и да мотивира хората към действие. Тя черпи сили от своята откритост, събирателност и интерактивност, но най-вече от факта, че в Интернет всеки човек наистина се зачита.

Мрежата позволява всеки човек в света да се запознае с всяко явление и идея, и да повлияе на глобалните промени. Въпреки че Интренет все още не е напълно вездесъщ, това е инфраструктурата, която е доста по-лесна да се създаде от създаването на безброй много виско качествени колежи.

Тъй като сме създали образователна система, която подготвя нашите деца за живот в стария свят, сега трябва да построим виртуална образователна система, един вид безплатен онлайн универсисет, който образова младите за новите отношения, които трябва да създадем в глобалната ера, като по този начин това ги прави възпитатели на новото поколение.

Като част от обучението, младите ще учат, че егоизмът, тоест желанието да се насладят за сметка на останалите, е основна причина за страданието в света. Те също ще изучават природата на интегралната система в природата, за да разберат защо отношенията на взаимна загриженост и толерантност са единственото устойчиво решение за живот в един взаимносвързан свят.

Всеки младеж, завършил обучението, ще получава диплома от ООН и ще бъде обявен за „Глобален възпитател”, квалифициран да обучава деца в своята страна от ранно детство до съзряване.

От опита ни с младите групи в световен мащаб, виждаме, че те са очаровани от предизвикателството на такъв проект. Освен това, съвместното учене, което виртуалната среда позволява, създава социална среда за обучение, която свързва всички пропасти – етнически, културни, религиозни или расови – позволявайки всеки човек да бъде интегрален и взаимно допълнен.

Ако прилагаме опита, придобит от нас, и си сътрудничим в създаването на онлайн университет, който да квалифицира утрешните педагози, ще започнем промяна в епични размери. Тези възпитатели и преподаватели ще въвеждат децата в сложностите на живота в интегралния свят чрез игри, клипове, дискусии и пряко взаимодействие. По този начин новото поколение ще израстне: грижовно, внимателно, съчустващо и наясно със законите на живота в новия свят.

Ако възпитаме едно поколение, те ще възпитат всички поколения за напред.

Практически мерки:

Под егидата на ЮНЕСКО, трябва да създадем академична институция, която да допълва образованието в колеж. Целта на институцията ще бъде да учи за глобалността в духа на сътрудничеството и взаимното разбирателство. Като част от проекта, трябва да бъде създадена неполитическа международна педагогическа институция, която ще включва световно известни експерти в твърдите науки и в социалните науки. Тези експерти ще разработват учебни програми за интегралния свят и ще ги адаптират към манталитета и културата на всяка страна.

След като институцията е саздадена, правителствата трябва да направят така, че да се вземат завършилите програмата „Глобално образование” в образователните заведения. Включването на младите, коита са завършили тази програма, ще трябва да бъде подпомогнато от друга „Международна година на младежта” към ООН и да вземат най-голям приоритет в ООН и ЮНЕСКО.

ЮНЕСКО може да доведе до създаването на виртуална система на обучение, от която светът се нуждае днес. По този начин не само ще демонстрират своята грижа за благополучието на човечеството, но ще го доведат до светло и славно бъдеще.

http://ariresearch.org/children-youth-education/a-problem-as-well-as-a-contribution

Държах много да участвам в утрешния важен форум "Диалог за бъдещето". Толкова много, че направо не можех да си представя, че не ще мога... И ето, че съдбата (чрез един от редакторите на в-к "Дневник") ми предостави възможността да участвам... задочно.

Ами сега накъде се казва статията ми, която излиза в петъшния "Дневник" (щракни тук). 

Защо не си спомняме бъдещето?

Мисля си, така, малко философски... Не си мислете, че съм дръпнала 2-3 ракии на гладно, защото не съм, то аз и да мисля не мога, но заради израза, реших да пробвам и тази мозъчна операция и се замислих. Та си мисля:”Защо, бе хора, си спомняме миналото, а не си спомняме бъдещето?” Тук си спомням, че в миналото имаше инициатива да се строй светлото бъдеше, но светлото бъдеще беше почти цяла година на тъмно, защото си спомням онзи режим на тока, когато нямаше ток на всеки 2-3 часа, а понякога и повече, заради възникващите аварии в следствие на дърпането на шалтерите.  От онова бъдеще имам и други спомени, като безкрайните опашки за хляб и купоните без покритие, но онова бъдеще сега ми е минало, поне от 20 години ми минава. Мина ми тъмното през 2 часа, сега се случва за по 2-3 дни, ако не си разчистя навреме сметките с ЧЕЗ, тогава наказателно ме изключват и след като си платя глобата-включване , примерно след 2-3 дни може и да ми светне настоящето. Мина ми  и липсата на хляб - особено ми личи на обиколките, ще кажете да мина на диета, ама човек трябва да се подсигурява, че сме в криза, а по правило кризата удря първо комата с хляб, затова не го изпускам нито от ръка, нито от очи.

  А в наше време два мъпета ме уведомиха, че и кризата ще мине като се  покачат цените на имотите. Само, дето не знаех, че са им паднали цените, но както и да е. А и не мога да не се замисля дали кризата само ще мине или пак ще ни мине – ето това не го знам.

Дори напоследък разбрах, че през миналата година се е увеличил броят на милиардерите, което било, не защото си спомнят бъдещето и са направили правилните инвестиции, нито защото са източили помощите за ударените от кризата фирми, а заради ИНФЛАЦИЯТА. Бреййй, да повярва човек!

 Та ето по такива причини се размислих, малкичко и по философски и ми се доиска да си спомням бъдещето, не миналото. Ако си спомнях бъдещето щях да знам дали има шанс да спечеля от тотото и щях да си купя фиш с правилните числа, щях да си изхарча за един ден всичките пари и много хора щяха да са щастливи от това, дори нямаше да им оставя време да ми завидят за многото пари, защото аз много бързо харча, а много бавно печеля. Затова все съм се питала на какво ми завиждат хората като нямам толкова много пари, колкото могат да си представят, че имам? И защо хората завиждат на тема пари, а не завиждат на акъл? То не че го имам, ама и парите не ми са в излишък. Но мисълта ми е защо ли все несъществуващи материални неща предизвикват завист? В повечето случай тези неща, които предизвикват завит са само в нечия болна глава, а не в нечии джоб, защото джобовете все по-често се оказват дълбоки и празни.  Та искам да си спомня ония момент в бъдещето когато ще спечеля от тото и ще стана милиардерка от инфлацията, защото богатството честно може да бъде получено по наследство, а аз няма от къде да го наследя, може да се придобие чрез брак по сметка, но аз не искам да се омъжвам, така че ми остава честно да спечеля от тото и да го ударя на шопинг-терапия срещу непрекъсната завист.

А на вас не ви ли се иска понякога да си спомняте бъдещето, вместо миналото?

Петиция за увеличаване на детските надбавки.

Прочети и подпиши. Създай своя петиция.

 Станала е грешка. Ето линка:

http://bgpetition.com/DECA_DYRVAVA/index.html