Групарите с нескрит интерес разглеждаха интериора на кораба. Наред с ултрамодерните апаратури, по стените висяха всякакви рекламни материали на тях самите. Имаше снимки от невероятния им култов клип „Conquer the world“, който разказваше за една парашутна бригада, която завземаше Европа. Разбира се в главната роля бе Веселяка, като почетен член на поделението в Пловдив. На огромен транспарент се виждаха кадри от най-великия им сингъл „Сакам да строим“, който момчетата написаха още в началото на 80-те и веднага бе откраднат от Металика под формата на „Seek and destroy“. Едва с цената на много нерви, дела и няколко персонални разправи, групата успя да си върне правата върху собствеността.

Дрехи, снимки, музикални инструменти .... тия извънземни бяха яки фенове. Освен това се забелязваше, че са фенове и на друг член на екипа. Главният вече петнадесет минути разговаряше с Щепс, а очите му бяха излезли като очите на охлюв, докато оглеждаше оскъдната опаковка на импресарката и пълнежа й.

- Момчета, имам една добра и една лоша новина за вас. - Съобщи накрая Щепс

- Уф писна ми от лоши новини! – Започна да мърмори Веселяка отново. – Искам да ПЕЯ, мамка му!!!

- Спокойно, Веселяк! Това е добрата новина – отиваме на Алфа Кентавър на концерт! Какво ще кажете?

- О, мамка му – изрева Ледения – а кога ще пием бира!

- О, ние на Кентафър има фсицка фаса любима бира, мистъл Леден! Ние големи фаси поцитатели!!! Са съсаление ние няма фасе слато и пари но мосе плати с уран, плутоний, какфото поселае!

- Ухааа! Най-сетне можем да си направим атомна подводница за турнетата!!! - Викна Странника, докато откачаше с трепет фендера от една от стените – точно копие на неговия.

***

Няколко хиперскока по-късно, направени за около двайсетина минутки, седмината се подготвяха за концерта на Алфа Кентавър, която се намираше на едва четири светлинни години от Земята. Ледения и Ангела бяха успели да погълнат около каса от любимата си марка бира „Рейвинг Лайънс“ и вече завалваха думите.

Местните бяха построили огромен открит стадион на самата повърхност на планетата. Капацитетът му бе милион седящи места, а ултрамодерни триизмерни устройства позволяваха образите да се приближават и до най-отдалечените редове. Специална ложа, изградена на стотина метра от повърхността, издигаше Щепс като някоя богиня над народа на планетата.

На сцената излезнаха Ледения и ГеоргАта. Осигурени им бяха комплекти барабани, които дори и те не бяха виждали. Заеха местата си и започнаха невероятна партитура. Останалите излизаха един по един и се включваха с нечувани по тези краища на галактиката сола. Накрая излезе и звездата на групата – Веселяка. За учудване на всички, той реши да се включи отново с устната си хармоника и само няколко нотки бяха достатъчни на Скитника да направи изигран пирует и да фрасне с китарата си Веселяка през устата. Викът на болка, подобен на този на стадо ранени слонове, който издаде Веселяка бе изкривен от звуковата уредба, а ефектът който се получи накара милионната публика да изригне в екстаз. Невероятни пироефекти загърмяха около цялата планета. След четири години, някой учен на Земята щеше да получи награда за откриването на свръхнова в съзвездието Кентавър.

Последва тишина. Групата, заедно с импресарката, липсваше. Публиката не вярваше на ушите си или на това, с което възприемаше звукова информация. Всички бяха утихнали и дори подобни на щурци същества наддадоха глас в тихата нощ.

- Те изчезнаха за втори път!!! Изиграха ни отново!!! - Започна владетелят на планетата на местния език. – Да унищожим Земята и да си вземем това, за което платихме!!!

Бурни овации посрещнаха тези думи, а няколко часа по-късно цялата бойна армада на Алфа Кентавър се отправи бавно към Земята.

***

Веселяка се разбуди на странно място. Устата го болеше жестоко от удара с китарата, а няколкото режещи неща вътре показваха загубата на някой и друг зъб.

Около него имаше само пясъци, скали и странна растителност. Другарите му бяха натръшкани наоколо, а Щепс ги оглеждаше един по един и цъкаше с език.

Земята започна да вибрира. Първоначално по-лекичко, но се ускоряваше прогресивно. Очите му се отправиха към хоризонта, което предизвика разширяването на зениците им и неистов смъртен крясък:

- Бягайтеееееееееее.....

С последни сили седмината успяха да се прикрият зад огромна скала и да проследят как стадо подплашени трицератопи предизвикаха слабо земетресение в околността, преминавайки на десетина метра от тях.

<<Предишна                                         Следваща>>

В укритието на окопите имаха малко време за размисъл. Вече бяха започнали да се окопитват и с интерес наблюдаваха развитието на бойното поле. Вниманието им бе грабнато и следяха промяната на събитията. Немските машини отстъпваха плахо на запад или поне това, което изглеждаше запад в пушеците и огньовете на мъртвата нощна картина. От изток все по ясно се чуваха топовни гърмежи, разпознати от Ангела като изстрели от Т-70. Самият той изкара шестте си месеца военна служба в така наречения „Железен юмрук на София“ - танковата бригада в Горна Баня. Първоначално много го гърчеха, защото беше единствения в поделението, който можеше да чете и пише, а съответно и единствения „вишага“ там. Но танковете бяха неговата страст и негова слабост.

- Нашите идат, нашите!!! - Викна Ангела и подаде главата си от окопа – Здраствуйте, Братушки!!!

Бърз удар от страна на Щепс в слабините на китариста го накара да се свие на мига, с което спаси главата си от множеството шрапнели, появили се изневиделица от взривен на близо снаряд.

Пантерите се взривяваха един по един, сякаш бяха коледни пиратки. Немските части отстъпваха в пълен хаос, а тътенът от изток стана неописуем. Първите руски танкове минаваха през окопа, като че ли не съществуваше, а отново съвзелия се Веселяк наддаде писък на ужас, гледайки стоманените чудовища, които минаваха над главата му. Пак и пак, и пак...

След петнайсетина минути тътенът ги отмина и продължи на запад. Любопитните глави се показаха из окопа и загледаха с интерес отдалечаването на руските танкове. Но усещаха, че не бяха сами. Никак даже. В окопа имаше и други, а студените очи на дузина калашник-а гледаха безмълвно към рок бандата.

- Здраствуйте, Братушки... – Викна весело, Ангела, а приклада стоварил се в челото му прекъсна изречението му тъй спонтанно, както бе започнало.

Седмината бяха навързани като пашкули и с чували на главите, докато командващият претърсваше за пореден път бавно и обстойно, сантиметър по сантиметър привлекателната импресарийка.

- Не ти ли писна, говедо! - Сряза го Щепс, когато започна да й писва и отнесе шамар през устата.

Овързаха и нея и всички бяха натоварени във странен военен камион, на който с гордост светеха алени петолъчки. В каросерията се накичуриха няколко войници, които се ококорваха при вида на новия пленник от женски пол. Двигателят заръмжа като ранен глиган и понесе машината в неизвестна посока.

Пътуваха в пълно мълчание. Не знаеха колко продължи, пък и не бързаха за никъде. В главата на ледения свиреше един от старите хитове на Сашка Васева - „Левовете в марки“ и като че ли започна да се отнася нанякъде. Странникът се безпокоеше за Фендер-а, защото му бе отнет най-безцеремонно, а раната на лакътя бе източила доста кръв вече, което предизвика колабирането му. Скитникът съжаляваше за изгубения нож. Беше му подарен лично от някакъв чернокож почитател на едно от турнетата им в Зимбабве и му беше страшно скъп. Именно с този нож Скитникът бе успял да заколи хипопотама, от който впоследствие неговите рекламодатели от „Леви'с“ ушиха ботушите, с които се прочу по цял свят. Баси Ди най-сетне бе спрял да псува, поради факта, че писна на руснаците много бързо и бе „укротен“ със универсалното успокоително приклад-от-автомат. Ангелът пък започна да се свестява, а плътният мрак на чувала, в който бе поставена главата му, го накара да си мисли, че е на оня свят. Георг Ата отново разсъждаваше, а Веселякът си мислеше за бюста на Щепс. Самата тя бе единствената без чувал, защото изгладнелите за женска ласка войници не можеха да спрат да се възхищават на чара й. Очите и ги пронизваха безмилостно, усещайки хищническите им погледи, галещи тялото и като ръждива раш-пила.

След около час пристигнаха. Разбраха го по спирането на камиона. Главата на щепс бе покрита най-накрая и осмината бяха замъкнати в тъмно и влажно помещение. Смъкнаха им чувалите и ги стовариха на пода. Тежка врата се заключи и всичко утихна. Освен нежният женски глас и звукът от кухарка, които долитаха незнайно от къде:

„...Красный трамвай простучал в ночи,
Красный закат догорел в бокале,
Красные-красные кумачи
С красных деревьев на землю упали.
Я не ждала тебя в октябре,
Виделись сны, я листала сонник:
Красные лошади на заре
Били копытами о подоконник.

Когда ты вернешься,
Все будет иначе, и нам бы узнать друг друга,
Когда ты вернешься,
А я не жена и даже не подруга.
Когда ты вернешься,
Вернешься в наш город обетованный,
Когда ты вернешься -
Такой невозможный и такой желанный?“*

*Из „Белая Гвардия“, Зоя Ященк – б.а.

<<Предишна                                         Следваща>>

Журналистите се надпреварваха да коментират случая. Марица Нюз Нетуърк заля света с новината буквално минута и тридесет и пет секунди след като групата изчезна, а немското издание Марица Мителдойче Цайтунг бе готова с извънредния брой само петнадесет минути по-късно.

***

На бойното поле бе мрачно и задушно. Групарите като че ли започнаха да осъзнават, че нещо не е наред. Лежаха в подножието на могилката и от много време насам започнаха да размишляват. Странникът оглеждаше Фендер-а за надрасквания и изобщо не забелязваше кървящия си лакът. Леденият си потропваше непознат поп-фолк ритъм с палките и съжаляваше, че му няма Тами-те. Баси Ди продължаваше да псува на автентичен родопски диалект. Скитникът оглеждаше бойното поле и галеше дръжката на ножа си, който винаги носеше в оригиналните рокерски ботуши от кожа на хипопотам. Щепс оглеждаше зениците на Веселяка, който пък от своя страна се свестяваше и разучаваше с интерес дълбочината на деколтето й. Ангелът бе в гръб на импресарката и се беше ококорил с интерес към кожените й панталони с ниска талия. Георг Ата мислеше.

Ледения навлизаше в кулминацията на мисленото си соло и тъкмо вдигаше палката за финалния чинел, когато тя се заби в нещо меко и остана във въздуха. Изненадан от неочакваното поведение на палката си, Леденият се обърна назад и брадата му увисна, а очите му щяха да изскочат от орбитите си. Палката бе потънала в очната кухина на Въоръжен до зъби нацист, който се строполи секунда по късно и с това я наби до задния край на черепната си кутия, а остатъкът, който стърчеше навън се скърши.

- Мамка му! Беше от скъпите – Не вярваше Ледения на внезапната загуба.

- Иха, ский кво пушкало – Георг изобщо не се впечатляваше от трупа на войника, а най безцеремонно му изтръгваше леката картечница от мъртвите крайници.

Веселякът забеляза новите придобивки и след секунди жонглираше с нападателните гранати на немеца. Винаги жонглираше, когато му бе нервно.

- Аааа, момчета. Май ще трябва да направим нещо. Положението нещо май не е наред – Каза замислено Щепс. - Някакви идеи?

Няколко минути по-късно музикантите бяха въоръжени с екипировката на неочаквания си гостенин. Щепс реши, че каската ще и стои много секси, а Скитникът забеляза, че шинелът се връзва идеално с ботушите му. Георг Ата слагаше новия си колан със сребърна катарама с пречупен кръст.

Скитникът бе забелязал някакви окопи на петдесетина метра от местоположението им. Сподели идеята с другите и те единодушно решиха да се доберат до новото прикритие. Пръв скочи Георг. Новата му картечница сееше огън, за да изчисти евентуалните пречки, а колегите му тичаха след него, приведени до земята. Веселяка продължаваше да жонглира, докато с невероятен номер запрати трите гранати към три от танковете. Беше го учил в десантното поделение в Пловдив, когато бе обявен за първенец на 68-ма десантно-парашутна бригада.

Внезапната взривна вълна помете като кегли тичащите фигури. Осмината нападаха един връз друг. Картечницата на Георг Ата удари през устата Баси Ди и му счупи два от предните зъби. Главата на Щепс се вряза в носа на Веселяка, а каската го направи на дреб и предизвика вокалиста към ново изпадане в безсъзнание.

Минута за освестяване и седмината се отправиха наново към окопа, влачейки отпуснатото тяло на фронтмена си. Най-сетне стигнаха до окопа. Скитникът скочи пръв вътре. Докато летеше към дъното на дупката ножът се бе озовал в ръката му, а миг по-късно в гърба на изпречилия му се нацист.

<<Предишна                                         Следваща>>

Всички: 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7