Предполагам, че на всеки му се е случвало да си има по някакъв повод взимане-даване със това "култово" дружество - сега така ли се казва, "Електроразпределение" АД? Както и да е, ще си споделя наблюденията от последните няколко седмици, откакто имам UPS с чудесена програмка (и съответното диагностично оборудване вътре, освен акумулаторните елементи) за наблюдение и анализ на силови характеристики.

Първо да уточня, че се намирам на - колко са, да погледна през прозореца - около 50 метра от основната сграда на дружеството. И между другото, тамошният системен администратор ми е добър познат. Всъщност не го споменавам съвсем между другото, искам просто да подчертая, че параметрите на електричеството в двете сгради са абсолютно еднакви.

И така, през нередовни интервали от време, колебаещи се между минути и месеци, се случват така наречените "токови удари". Няма да се оливам в специализиран жаргон, а ще кажа какво става с компютрите и другата техника. Е, реакцията на усъвършенстваните сметачни машини с монитори отпред зависи от това, какво захранване имат. Двата от най-слабите, но с най-стабилен DTK захранващ блок въобще не го усещат. Най-новите пък, разпечатани преди един месец, сглобавяни по огромна държавна поръчка, умират - тоест изображението на екрана замръзва, няма реакция от движението на входните устройства (мишка, клавиатура, мрежа), и никаква активност на останалите компоненти вътре в кутията. За последното не мога да съм сигурен, съдя само по косвени признаци, защото кутиите са запечатани с гаранционна лепенка. А останалите няколко компютъра с по-разнообразни параметри рестартират. Освен старичките, едниствените, останали неповлияни от проблемите, са личната ми машинка с подбрано от мен качествено захранване, и сървъра, който за всеки случай е с два блока по 530 вата.

Подобно е положението и в самото Енерго, само дето там броят на качествените захранвания е по-голям.

За останалите проблеми, по-отдалечени места в града и стойностите на напрежението въобще не ми се говори. 

Е, вече с наличието на UPS "критичните" машини са подсигурени, така че да премина на статистиката. През последните две седмици минималният входен волтаж е стигал до 158.4 V. Максималният е бил 234.1 V. Има, макар и малки, колебания в честотата: минимална - 49.6 Hz, максимална - 50.5 Hz. Коментарии по горните стойности може да има много, но полза от настоящите и бъдещи писания - съмнителна.

По някакъв друг повод имаше дискусии за монополистите в държавата ни. Според мен именно "Електроразпределение" АД си остава най-големият пример. Формално погледнато, никой не ме задължава да си купувам ток от тях, нали? Като не ми харесва - да си го взема от друго място. Или да си използвам атомен/газов/дизелов/на твърдо гориво/парен/вятърничав/слъчев/дунавски вълни/велосипеден генератор. Щяло да излезе по-скъпо или невъзможно за изпълнение? Да, така е, но все пак избор има. Да, ама не! Защото пратически избор всъщност няма, и няма да има. Така че ще продължавам да си получавам ток от тях, да се заяждам прикрито или явно, да недоволствам от начина, по който ме ограничават и принуждават, и да си плащам сметките (е това вече за бели (по душа) съвестни хора е неизбежно).

А ти/вие какво мислиш/те?

Марио Асенов

Зачетох се по дискусията в блога на Aurin  "Защо да избереш лаптоп"  и се сетих, че вечерта тествах преносимата машинка на едно неподходящо по подразбиране място. Може, може и в тоалетната … снощи го пробвах, не става за сериозна работа, но като заместител на вестник/книга бива, а и клавиатурата е използваема :). Озвучаването обаче е голяма екстра! Единствения недостатък е, че няма безжичен интернет, а не ми се занимава да пускам кабелчета от телефона до всички помещения вкъщи …

Хубаво би било да го пробвам и във вана, но когато се сдобием с такава (по-скоро като се окажа в такъв хотел). Тъй като машинката е служебна, бих рискувал, поне едно от условията е налице;

"… I have never ever written anything in the bath before. Paper gets damp and steamy, pens won’t write upside down, typewriters hurt your tummy, and if you are prepared to use a PowerBook in the bath then I assume that it isn’t your own PowerBook."

Дългас Адамс, "Компютърчето, което можеше"

Марио Асенов

Искам да се похваля с новия си монитор.

19" ;) Много ме кефи ( не е известна марка - LIFETEC - това ако не се лъжа е ALDI.

Работи в 1600х1200@75Hz 

От известно време имам желание да си купя цифров фотоапарат и реших, че няма за кога повече да отлагам. След мъчителен процес на избор се спрях на два модела: Коника-Минолта Z3 и Канон S1 IS. Цена и на двата - около 500-550лв.

Днес обаче, хвърляйки по един поглед на каталога на Метро докато обядвах, попаднах на следното: Коника-Минолта Z10 за 300 лева (ако си прибера ДДС-то после). А също и някъкъв Пентакс - S45 за 30 лева отгоре, като параметрите му също не са лоши, но за който никой в интернет даже не е и чувал.

И така, някой имал ли си е вземане-даване с някой от изброените модели, както и струва ли си да дам 200 лева отгоре за да взема Z3-ката в сравнение с Z10? Други предложения? Съвети?

Декември месец купих за всички в офиса по едно 256 MB USB Flash Drive A-data. От онези гумираните, защитени от вода и удари. Общо 4. Всички бяхме особено улеснени и изхвърлихме вече ненужните и вечно чупещи се дискети. Радостта на колегите не трая дълго. Първо на маркетоложката й го откраднаха. Наскоро мениджъра го изпра в пералнята, но то взе че излезе наистина непромокаемо :) Изгуби го в последствие, а финансистката ми го върна с измъкната от тялото глава. Дотук 150 лв. загуби. Остана само моето, но и неговата главица (или опашка както там се нарича) се клати подозрително. Следващия път ще взема нещо с 5 години гаранция!

10:30 сутринта. Ресивър STR-DB1070, DVD плеър DVP-NS955, SA-VE835ED. Увеличени до -28db. Музиката е Тони - "Всичко било е насън". Поздрави на всички, които са ни чули :)

Резюме. Един от блогърите ме беше попитал за преки впечатления отнастоящия ми mp3 плеър, и пускам на всеослушание (дали хардуер еправилната категория?) обощените си впечатления от използването наджаджата в продължение на една година.

Така. Преди 1 год. Дивалайт ми беше компромисният избор. Тогава разнообразните модели начуждестранните производители още не бяха  достатъчно достъпни, апък в провинцията проблема беше още по-голям.

Какви ми бяхакритериите. Тъй като най-често пътувам до София, търсех нещо, което дасъбере песни с достатъчно добро качество и да може да се слуша впродължение на 3 часа. Да е с външна батерия (формат ААА), защотопо-достъпните модели мобилна техника са с некачествени вграденибатерии, а и защото си имам устройство за презареждане на батерииформат АА и ААА (това го купих като установих, че за играчките на синами харча по 15-20 лева на месец за батерии ...). Да е на разумна цена -бях установил горната граница на 150 лева, а и да не е по-скъпо отмобилния ми телефон. Да има диктофон, по-точно възможност за запис назвук от микрофон. Да има слот за външна карта от популярен формат. Да ес USB 2.0 порт, но и съвместим с 1.1. Да има някакъв дисплей и лесноуправление.

Какви компромиси направих. По-късно реших, чемоделите със външен слот за памет не ме удовлетворяват, най-вече порадивисоката комбинирана цена на устройството и картата; спрях се на тозисъс вградена 128 MB неразширяема. Събират се около 2,5 (два и половина)часа песни формат mp3 със 128 битрейт. Всички останали критерии бяхаизпълнени.

Общи впечатления. С управлението се изисква малкапрактика, но щом и майка ми, и племенника ми (съответно на 65 и 6години) се справиха, е достатъчно интуитивно :). Версиите на Уиндоус от2000 нагоре го различават без проблем като външно устройство, както ипоследните линукс дистрибуции (включително и като буут устройство!).Прехвърлянето става с просто копиране. За 98 си има драйвер на диска,може да се изтегли и от сайта на Дейзи. На 95 и по-ниски не върви.Често го ползвам и като флашка, с една малка забележка. Когато сеизключи от USB порта, остава включено. Така един път го забравих, исъответно е стояло в режим на готовност не знам колко, но батериятабеше свършила.

Има диск със софтуер, от който използвамединствено Sound Convert 2.0 - с него се преработват записаните,направени от микрофона, във mp3 или wav формат.

Екстри. Имадоста, които не са ми толкова необходими, но тъй или иначе да ги опиша.Радио, с възможност за ръчно или автоматично търсене на станции,запомня до 10 позиции. Диктофона може да се настрои в няколко режима;ползвал съм го само в режима за максимално качество, което всъщност нее толкова добро, но при нормален разговор от трима човека на една масапри тиха среда се разбира. Например записвах изказването на РичардСтолмън на WebTech 2005 в залата на кино Люмиер - бях на третия ред,звука се чуваше от колоните по ъглите и отстрани, плеъра лежеше върхуоблегалката, и по-късно успях, след лек post-processing на файла, даразбера всичко. А, за батерията, при чисто нова издържа около 7 часа -което е добре, при условие, че го рекламираха за 8 часа. Пък иобикновено слушам максимално усилено. Има и вградени няколко твърдодефинирани еквалайзера, от които най-често ползвам rock :). Има плъзгачза заключване на другите бутони, с цел да се избегнат неволни действия.Компактно е, колкото две запалки. Има връвчица за окачване на врата, ималки слушалки, които се пъхат в ухото. Качеството не е добро, не съм иочаквал нещо кой-знае какво, в общи линии стават за слушане. Но ми едискомфортно, че не са удобни; имам чуството, че ушите ми не састандартни :). Като ходя (по навик бързо и, както са ми казвали, неособено плавно), на няколко стотин метра се налага да намествам еднатаили другата, която е изпаднала или е на път да изпадне. Проблеми приработа - никакви, нито забивания, нито губене на информация, просто сиработи, което е похвално (Д. Адамс беше казал "Всички обръщаме вниманиена нещата, които не работят, и забравяме тези, които работят")

Сега,година по-късно, все още си ползвам дивата, но вече съжалявам, че сивзех модел с толкова малко памет (имаше и със 256, но ми надхвърляшегорната граница тогава ...). А и в момента има модели на други,не-български производители, които за тия пари може да се вземе нещомного по-голямо, и поне толкова, ако не и по-добро, но какво да сеправи. Като за такава бързо развиваща се индустрия, особено на малкитемобилни джаджи, цените падат с дни и няма начин като си купим нещо,което след година все още да е актуално.

Заключение: Все още мивърши работа и не мисля да си сменявам плеъра, само обмислям някоихардуерни и фирмуерни хакове, с които да подменя вградената карта със256 мегабайтова; но ще го правя, като съвсем усетя, че 128 не стигат;или като ме чака път повече от 3 часа без прекъсване :)

 Марио Асенов

Политиката на големите в бранша на информационните технологии иелектрониката е да заробят потребителя на всяка цена. Нека той да сикупи нашия продукт и после да си купува аксесоаси само от нас, защотоиначе те са несъвместими. Нека той да си купи музикален плеър от нас,но ние ще му казваме кои/какви песни ще може да слуша - няма да мупозволяваме свободно да копира и сваля от Интернет.

Ярки примери за това са Sony, Creative и Apple. Устройствата на Sony и Apple даже неможе да се нарекат MP3 плеъри, защото те не разпознават този формат - нужна е програма за конвертиране. Те разбира се ти дават такавапрограма, чиито качества не са завидни, и ако досега са разрешавали преточването на файлове без DRM (файлове със система за управление на правата), то не е ясно в бъдеще каква ще бъде политиката им. Понеже само с техния софтуер може да стане преточването, те са в позицията господари над потребителите. Може да решат, че само от техните Интернет магазини ще можеш да си купуваш музика (друг е въпросът, че за момента, българите не могат да пазаруват от тези сайтове).

Дали правят това от алчност? Сигурно искат да завземат по-голяма част от пазара и използват, че потребителите не се интересуват от свободата си? Продуктите от тези марки са качествени и това привлича потребителя. Защо тогава се опитват да го заробят съвсем? Хората и без това биха си купували от тях заради качеството и поддръжката.

Това ми прилича на нелоялна конкуренция.

Тук идват малките фирмички, които искат да пробият на пазара. Вероятно те не могат да се борят с качеството и патентованите техонологии на големите компании, но могат да правят продукти, които да следват стандартите и по този начин да са съвместими с продукти на други фирми (и освен това на по-ниски цени, защото се използват по-малко патентовани идеи). Като че, обаче, те не се сещата да правят това. Правят си нестандартни кабели за връзка с компютър, а някои си имат свой модел слушалки.

Изборът е свобода или качество.  Глупаво е, че тези неща се противопоставят едно на друго. Би било хубаво да избереш и свобода и качество. Дали е възможно обаче?