Тези дни темата за патриотизма на българите се размята из медиите като прани гащи на простор.От многото коментари на знайни и световнонеизвестни ВИП персони, незнаещия зрител и читател тотално би се объркал какво точно включва в себе си това понятие.
И основателно би се запитал: "Абе, аз патриот ли съм или не съм?"
(патриот, мн. патриоти, м. Човек, който обича отечеството и народа си; родолюбец)
Първо да кажа за себе си - да, считам се за патриот!
Защото наистина обичам Отечеството си, както и народа си!
НО МРАЗЯ ДЪРЖАВАТА!
Е, точно тук е заровено кучето!
Защото маститите политици именно това се опитват да ни втълпят - че Отечеството ни е равно на Държавата. И, че който не обича Държавата - не е патриот, защото не обича и народа си!
А кой е Държавата - питам аз?
Опаааа! Ами, същите тези - мастити чичковци и лелки, които веднъж докопали се до властта си мислят, че вече са хванали Господ за шлифера. Не напразно в началото на работата на 39-ото народно събрание, една от народните избранички - Мариана Костадинова, раздаде на всички депутати и министри "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски.
Да виждате някакъв резултат няколко години по-късно?
И как ще видите, като те не четат - просто си правят каквото искат!
А от нас искат да сме патриоти - т.е - според тях - да ги обичаме!
Обичам ви,как да не ви обичам, ненагледни мои дУпепати и министри!
Обичам ви - заради безумните закони, които приемат 30-40 от вас, гласувайки с чужди карти, което си е нарушение на Конституцията!
Обичам ви - заради безумните реформи, които правите в държавната администрация, без да имате дори бегла представа какви ще са резултатите от тях!
Обичам ви- заради чуждите консултанти, които домъквате незнайно откъде, за да ни дават акъл по теми като "Колко прави 2+2 ?", срещу хонорар от петнайсетина хиляди евро месечно!
Обичам ви - заради това, че България ще влезе в "Рекордите на Гинес" като държавата, чиято министърка е подписала за най-кратко време хиляди документи без да ги чете - кво й пука за селскостопанската ни авиация, примерно!
А най-много ви обичам, за това, че не пропускате да си купите най-новите Мерцедеси!
Както чух днес сутринта - взели сте ги само по 124000 евро парчето - много на далавера, щото те иначе стрували по 160000!
Този факт ме изпълва с национална гордост, особено след като прочетох една статия във в.Сега
Автопаркът на парламента - над европейско равнище в която се казва:
"Проучване на портал "Европа" показва, че България е сред европейските страни, които харчат най-много средства за поддържане на депутатските автомобили.
...
На членовете на Камарата на лордовете във Великобритания не се полагат служебни автомобили. Покриват се част от разходите за гориво на личните им автомобили."
Много ви обичам - за това, че
уж няма пари да увеличите заплатите на лекарите в "Пирогов", но пък намерихте пари да увеличите от следващата година с 25% заплатите на 4000 чиновници в Здравната каса!
Обичам ви и за това, че винаги сте в крак с развитието на технологиите, което пък научих от статията, озаглавена
Депутатите скоро ще имат нови лаптопи
Особено актуално и във връзка с темата е прочетеното в един форум писание,
Аз съм патриот!
Много ме кефи и за това го пастнах тук!
1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби.
4. Държа да умра от рак на четиридесет години.
5. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.
6. Приятно ми е да работя по един месец за 117 лева.
7. Обичам да не ми плащат социалните осигуровки.
8. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.
9. Кефя се когато сметката на телефона ми е по-голиама от заплатата ми.
10. Умирам си от кеф цяла година да събирм пари за GSM втора употреба от Германия – почти като нов ...
11. ....и после да ме е страх да говоря по него, защото за 2 минути разговор трябва да работя два дена.
12. Държа съседите ми да са олигофрени.
13. Искам всяка седмица да се караме кои се е разпломбирал радиатора и защо някои си не е платил 0,60 лева за чистачката.
14. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
15. Панелните гарсониери ме кефът.
16. Дупките по пътищата са супер.
17. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
18. Обичам като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през джама си.
19. Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват тъпи закони.
20. Луд съм от щастие когато после същите депутати ми обясняват, че законът който са приели е виновен за еди-какво си.
21. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание.
22. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купуват нови Мерцедеси
23. Искам депутатите дето аз сам ги избрал всяка година да си купуват нови коли.
24. Кефят ме данъци от по над четиридесет процента.
25. Обичм да плащам такса смет колкото две пенсии на баба ми и после пак да ходя из боклука.
26. Луд съм от щастие когато се забавя с 0,14 минути да си платя тока и ме резнат веднага.
27. После след като си го платя да чакам три дена да ми го пуснат.
28. А наи-готиното е, че тъпите цигани не си го плащат по десет години.
29. Радвам се когато мургав контрольор в градския транспорт ми дава билетче шеста употреба
30. Щастлив съм да гледам тъпи циганки да не се плащат билетчетата защото са братчеди с контрольора от шесто коляно.
31. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години…
32. …после да ми я откраднат на втория ден.
33. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията.
34. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани наскоро забогатели от съмнителен бизнес.
35. Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата.
36. Най-хубаво ми е когато после корумпирани ченгета ми се обаждат да искат “награда” за нея за да ми я върнат.
37. Харесват ми подкупните ченгета – те са гот!
38. Харесват ми подкупните митничари – браво юнаци!
39. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни.
40. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
41. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
42. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
43. Обичам попфолк.
44. Искам да си купувам дрехи втора употреба – на килограм.
45. Искам да имам хладилник втора употреба.
46. Искам и пералня втора употреба.
47. Искам и климатик втира употреба.
48. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината ...
49. ...кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника.
50. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили.
51. Хубаво ми е когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева.
52. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.
53. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи.
54. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи които са се самоубили в “родната казарма” защото някои се е гаврил с тях.
55. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на на старци които са се самоубили за да не живеят в мизерия
56. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките, защото немогат да си купят лекарствата.
57. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас.
58. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина...
59. ...и най-накря ми предложат такава за десет лева от личният им запас.
60. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
61. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
62. Обичам да ме лъжат на пазара.
63. Обичам да ме лъжат навсякъде.
64. Харесва ми че в България думата “Педераст” звучи гордо.
65. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна след като не съм имал вода от четири дена защото живея на 13 етаж.
66. Обичам да гледам тъпа телевизия.
67. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като “Разбиване” и “Първична сила”
68. Обичам да гледам тъпи сериали по четири пъти на ден.
69. Обичам да слушам тъпо радио.
70. Обичам страшно тъпите театрални постановки.
71. Обичам тъпите вестници.
72. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
73. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
74. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
75. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
76. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
77. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
78. Радват ме бездомните деца по улицата ...
79. ...и те са щастливи когато намерят малко пари да си купят лепило.
80. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно свястно заведение където да ида да пия едно кафе.
81. Обичам кафето да ми е втора цедка с бъркалка втора употреба.
82. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.
83. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.
84. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
85. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
86. Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
87. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
88. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
89. Кефя се когато по тротоарите няма място от паркирани коли
90. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.
91. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
92. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
93. Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.
94. Радвам се като някакъв изрусен, детствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:”Скъпи, обичам те!” Или нещо подобно.
95. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.
96. Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа.
97. Защото умирам комплексари да ме третират като роб/иня.
98. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.
99. Защото много обичам екстремния спорт - "разходка по родните ни улици"
А вие партиоти ли сте!? 
Comments15
Разбира се, че ще ти е мъчно за името, нали си вуйчо, а не възприемаш името на племенника си, който е с българска кръв...
Това за списъка не е съвсем вярно. Просто много чужденци тук желаят да се внедрят по-бързо в доста консервативното американско общество, колкото и то да не минава за такова. Затова, когато се роди детето тук (и по закон става гражданин на САЩ) е добре то да има разгадаемо име - затова и местнородените азиатци, например, се казват Дейвид, Ендрю и прочие, вместо Ли, Пък, Чжуан, и етсетера... Стратегия, която от позицията си на живеещ в България, ти няма как да възприемеш, затова и не бива да съдиш строго....
Особено, ако бъдещето на Самюъл не включва живот обратно в Бг, а само тук. Много по-добре ще му е да е Самюъл, повярвай ми... На детето ще му е много по-лесно да се адаптира към училищния живот с името Самюъл Алън, отколкото като Самуил Аспарухов, което и на мен ми харесва много и звучи гордо и достойно, ама какво от това... Нали ще живее тук?
И нашите деца носят красивите български имена Калоян и Траяна, но синът ни вече втора година е известен в у-ще като Кал Ей (местните могат да произнесат правилно само пъвата буква от Атанасов, и не им се главоболи...). Е, никак не сме щастливи от което, но не е ли по-важно как ще се чувства съответното дете? А въпреки нашите обяснения, когато на следващия ден го глътне средата отново, съм сигурна, че се чувства чудесно като Кал Ей.... А, както добре знаем, децата по всички точки на света за много жестоки към различните. Предполагам това са били подбудите на твоите роднини...
Така че, твоята сестра и зет са си го кръстили така в пълно съзнание, и то със съвсем основателни причини - а на вас са дали тази версия, за списъка, като по-лесно смилаема, особено за твоите родители, предполагам... Постави се на тяхно място. Имат сериозна причина за смяната и на буквите в имената, и на самите имена - не е прост келешлък, ако така си мислите....
Не ги съди, обичай си ги много, както и да казват.
Виж нямам отговор защо не искат да се върнат на гости. Едва ли причината е, че не могат да си го позволят... По-добре това да ви вълнува като проблем.
Че кой чужденец в България не бива "покръстен" моментално от нас с Бг име, така на шега отначало и после си остава...?Любимият ни партньор от Холандия, Ян-Вилем вече столетия е просто Янко... Защо той няма комплексите, че някой не произнася добре гордото му нидерландско име? Всичко опира до комплекси и до адаптивност към "акъла" на околните, според мен....
Забравих да спомена, че тук смахнатите имена са на всяка крачка, все от списъци избрани... Като почнем с актьорски синове, че с тях се бъзикат най-често - от кой списък е на Jason Lee сина - да те кръстят Pilot Inspector?
А нашите деца са горди с имената си, но и достатъчно умни да се адаптират гладко и без самонадеян инат с потури... Дали някой ще произнася Кал или след двугодишни опити ще е още стигнал до Колиан - няма особено значение за личността му и затова, че високо уважаван от съученици и учители... И че всички вече носят тениски от Бг и че знаят по една-две Бг думи..... Което за местните деца си е революция.... Ако беше прочел за вечерта на националностите, щеше да узнаеш , че има много начини да изразиш националното си достойнство пред други хора... И да ги научиш на неща, които не са чували, па макар и накрая, ръкопляскайки, всички да крещят "Браво, Кал!" вместо "Калояне"...
***
Добавка: И ако роднините ти нямат намерения за оставане, защо са още тук? Щото, ако не питаеха мераци към Америка, да са си отдавна в БГ и да си родят там детенце Самуил, не е ли така?
Иронията в него е насочена само и единствено към теб, рупани, в отговор на твоята към мен и към моя опит да дам смислен отговор на известни заблуди, в които роднините ви волно са ви въвели, според мен по разбираеми и абсолютно оправдани причини...
Иронията ми в никакъв случай няма за адрес семейството на твоята сестра! Особено, след информацията, че те нелегално пребивават тук, аз мога само да уважавам усилията им да се справят и да се борят, за устройването на семейството си.
Щом е хванала бика за рогата и е поела рисковете, а освен това е родила и дете, и търси начини за легализиране на престоя си - достойна е за уважение. Моето, както и твоето, най-вече - твоето. А аз открих ирония още в самия ти пост за името на детето. Затова и написах отговора си подобаващо възпитано и човечно, и иронията ти в отговора, ме наведе на смехотворно отношение към хора като теб, при това явно интелигентни...
Така че, добавям настоящия коментар само от уважение към сестра ти! Която явно е намерила попрището си и се опитва да постига неща, с цената на поети рискове. И с цената на решения, които може би не им се нравят съвсем. Браво на тях!
Тя явно няма времето да съзерцава изгреви и залези и да се чуди защо всъщност е порастнала и как да намери пътя към себе си и този път нейният път ли е....
Не, няма смисъл, друго уточнение няма да получиш - аз много ясно се изразих защо и заради кого съм сложила уточнението си.
А и твърде ясно съм казала защо не обичам подобни иронични отношения, както твоето към твоето семейство. Твоят пост беше ироничен, не моят първи коментар. Аз се опитах да дам възпитано обяснение защо твоите роднини са дали това име на детето си и получих поедната доза ирония...
Аз нямам никакво "отношение" към непребиваващите в щатите и мисля, че това е ясно всекиму, освен май теб... Ясно уточних, че нямам такова и към "незаконно" пребиваващите там. Твоите комплекси, обаче, откриват такова. Твой проблем.
Ясно уточних и защо уважавам хора като сестра ти и недвусмислено имплицирах защо не уважавам особено хора като теб, които, макар и определено интелигентни, се чудят кои са и що са, и накъде са тръгнали, и всъщност тръгнали ли са... Неща, които би трябвало вече да си си отговорил за годините си, още повече, че имаш семейство и отговорности към него, а то едва ли очаква точно от теб лутането още да продължава...
Комплексите са си твой проблем, не мой.
Ай, как са се сгризкали любимите ми хора в блога! Таничка и Рупани, недейте така! Аз се надявах да ядем заедно пуйка със зеле:)
По темата.
Аз лично не съм никакъв радетел за българското или за каквато и да било националност. Не мисля, че тази принадлежност играе някаква роля в оформянето и отстояването на личността, а именно това са нещата, които ме интересуват.
Братовчед ми живее в Англия и има две деца, които са с небългарски имена. Освен че са небългарски, те са и по две с чертичка между тях – просто такава е модата на имената в момента в Англия. Може роднините в България да си кълчат езиците, като ги произнасят, но имената се дават не за радост и улеснение на фамилията, а на децата. Същевременно и двамата говорят български с баща си, майка им им готви български манджи и им боядисва яйца на Великден... Така че – каквото е приятно и полезно се запазва, а каквото не е – се изхвърля. И за мене това се нарича адаптивност.
Колко жалко....
И не ми се говори за другото.