През лятото в Германия случайно попаднах на календар на Веледа (козметична фирма) от 1990 година. Бях заинтригувана от интерпретацията на някои приказки на Братя Грим, пленена от илюстрациите и с ентусиазъм преведох и за вас текста. Моля да ме извините за възможни неточности и трудно разбираеми места, но не съм професионален преводач, а английския текст беше с "повишена" трудност. Освен това снимките на илюстрациите са с по-голям обем от възможностите на сайта за публикуване, за това ги предлагам в клип. 

Grimm.wmv

Звездните талери

(Братя Грим)

Превод: Катя Белопитова

Имало едно време едно малко момиче. Когато баща му и майка му умрели, то останало толкова бедно, че си нямало повече нито стаичка, в която да живее, нито легло, в което да спи. Нямало нищо друго, освен дрехите на гърба си и парченце хляб в ръката, което човек с милостиво сърце му бил дал. Момиченцето, обаче, било добро и набожно. И така, изоставено от всички, с доверие в Бога, то тръгнало по света. В полето го срещнал един беден мъж, който му казал:„Ах, дай ми нещо за ядене. Толкова съм гладен!” Момиченцето му дало цялото парче хляб и го благословило:„Бог да те благослови!” И продължило нататък. След това срещнало едно дете, което плачело и говорело:„Студено ми е на главата. Подари ми нещо, с което да я покрия.” Момиченцето свалило качулката от главата си и му я подарило. Като повървяло още малко срещнало друго дете, което пък си нямало връхна дреха и мръзнело от студ. Момиченцето му дало своя жакет. Вече се стъмнило, когато то стигнало до една гора. В нея срещнало още едно дете, което този път го помолило за ризката. Набожното момиченце си помислило: „Тъмна нощ е, никой няма да ме види, че съм гола. Мога да му  дам ризата си.” Бързо свалило ризката от гърба си и я дало. Както стояло голо и само в гората, изведнъж от небето започнали да падат звезди и това не било нищо друго, а твърди, лъскави талери, и въпреки, че току-що дало ризката си, изведнъж се оказало облечено в нова ризка от най-тънък лен.

Момиченцето събрало талерите в новата ризка и било богато през всичките дни на живота си.

Вълшебните приказни теми на Братя Грим

За деца и възрастни

Автор: Д-р Уйлям Ф. Даймс

Календар на „Веледа” за 1990 година

(превод със съкращения от английски Г. Трифонова)

Детските и семейни приказки, събрани и обработени от Братя Грим, са съкровищница от мъдрост и знание с непреходна стойност и присъстват винаги в непрекъснато обновяващия се кръг от читатели. Те са не само поучителни приказки за забавление на стари и млади от времето, когато не е имало радио и телевизия; тези приказки са пълни с тайни значения, които могат да разбулят истинската природа на човешкото съществуване и мистериозната сила на човешката душа. Те докосват непосредствено нашите сърца и представляват богата храна за задоволяване  нуждите на душата.

За децата идеалният начин е разказването на приказките, но не всички приказки са добри за разказване и четенето им от възрастните е повече или по-малко равностойно на разказването, особено за децата, които все още не могат да четат слято. На децата над девет години, които могат сами да четат, е добре да им се дават вълшебни приказки в илюстровани издания.

Възрастните ще имат възможност да си обяснят по нов и различен начин образа на душевния живот, представен в тези приказки, ако тяхната собствена житейска философия съответства на дълбокото значение на думите и тълкуването на приказките. Тази философия ще ги ръководи във важното изследване на скритото във вълшебните приказки и в мъдростта на легендарните измислици и документирани истини за човешката еволюция. С така спечеленото знание възрастните израстват в разбирането на  собствена си човечност.

Тук може би възниква проблем и нужда от обсъждане как възрастните представят вълшебните приказки на децата. Образът, който се представя, трябва да бъде чист и прост, без интелектуални интерпретации. За възрастните дълбокото разбиране на думите и интерпретациите са много важни, без тях те са неспособни да останат в простата вяра на детството. Това разбиране носи кръста на началото на познанието, което представлява модерното съзнателно търсене.

Вълшебните приказки са интерпретирани по много различни начини и са обсъждани в светлината на всичко: от митологията до популярната и дълбочинната психология. Тълкуването може също да се основава на изчерпателно всестранно приближаване до основната природа на човека, представена от Рудолф Щайнеровата духовна наука антропософия. Достойни за похвала работи са публикувани от автори, които показват подобна на Щайнеровата проницателност; те просвещават и хвърлят светлина върху духовната област, където тези вълшебни приказки имат място.

В календара на Веледа за 1990 година, на страницата за всеки месец от годината, е представено типично място на действие от вълшебна приказка, което илюстрира основна и съществена човешка способност и по такъв начин се грижи за хигиената на душата чрез много основни сетива. Традиционно за Веледа календар са включени приложими в практически план знания за широко разпространени по света растения.

Ние сме много благодарни на Daniel Boillat, художничка, която работи в Дорнах, Швейцария, за илюстрациите на този календар.

Надяваме се, че този Веледа Календар ще достави удоволствие на много хора и ще им помогне да обикнат, разберат и оценят високо това съкровище от мъдрост, което се намира във вълшебните приказки на Братя Грим.     

                                                        Снежанка

                                                           януари

                                                        Картина:

Царският син случайно видял Снежанка в стъкления ковчег и я помислил за умряла.

Бележки по интерпретация:

Снежанка, чистата човешка душа, се е инкарнирала на земята, където се изправя срещу форма на съществуване, за която единствено валидна е само външната реалност на сетивата. Тази форма на съществуване се представлява от Царицата. Джуджетата са част от елементалните духове, които осигуряват подслон и храна за душата. Снежанка е нападана три пъти: в нейното дишане (когато я пристягат с връзките на роклята), в главата (физическата основа на нейното мислене, чрез отровния гребен) и в нейния метаболизъм ( с отровната ябълка).Видима е връзката с тройния аспект на човешката природа, представен в антропософията (тяло, душа, дух или по друг начин - чувстване, мислене, воля - б.р.). Кралският син е човешкия дух, който се пробужда в спящата душа и я насочва към истинското и предназначение. По този начин се преодолява привързаността към извора на живота.

Растение:

Ябълка

За ботаниците е трудно да обяснят какво представляват плодовете. Не ботаниците печелят от тази загадка, ако се вгледат внимателно в различните растителни плодове: грозде, червено или черно френско грозде, ягоди, шипки, портокали, краставици, кестени и ябълки. Говорейки на ботанически език, ние не ядем „плод”, когато ядем ябълка, а месесто цветно главно стъбло, което е оформено около пергаментово изглеждаща сърцевина, която заедно със семките е истинския плод. Повече или по-малко това може да се каже и за ягодите и шипките.

Символизмът на ябълката се базира на библейската история за Сътворението. В Рая ябълката е дървото на познанието за добро и зло, а плодът и е греха.

Ябълките не играят голяма роля в медицината, както и голяма част от подобните плодове – круши и дюли. Настъргана ябълка е добра за деца, които имат диария. Ябълков чай се прави от кората на ябълките.

В антропософската медицина, по внушение на Р. Щайнер, ябълковата сърцевина се използва заедно с кожицата на ореховата ядка за направата на фармацевтични препарати, които се дават само с рецепта.

Ако се разгледа разрязана през средата ябълка, ще се види чудо: геометрично перфектно разположена около центъра петолъчна звезда. Едно от чудесата на природата след теб!

Трите горски джуджета

февруари

Картина:

Благодарение на три джуджета доброто момиче намира ягоди под снега.

Бележки по интерпретация:

Човешката душа има потенциал и за добро, и за лошо. Добродетелите са представени от работливото момиче, пороците – от мързеливото. Вълшебните приказки показват каква съдба очаква добродетелните и порочните. Джуджето помага на този, който има дар от добродетели в душата си – на него дава добри неща. Красотата на душата се проявява и във физическа красота и това се вижда по-специално в израза на лицето. Добродетелта устоява на интригите на злото. Кралят представлява човешкото духовно его, това обединение с душата, която се представя като жена. Ако порокът печели първоначално душата, има опасност духовните добродетели да потънат и да бъдат завлечени от реката на живота. Споменът за силата, която дава добродетелта, е повика към егото да победи злото. Накрая добродетелта се превръща в собствено решение.

Растение:

Ягоди

Ягодите, като ябълките, не са истински плодове.Сочната част, която ние обичаме толкова много, е много уголемена месеста ботаническа чашка. Сухите семчици с много по-малко сила се схрускват между зъбите, отколкото истинските плодове и за това ягодите  се наричат „сложен” плод, а също така и „псевдо плод”.

Само дивите ягоди се използват с медицинска цел. Те са малки, но техният аромат и вкус е най-силен. Ягодите съдържат желязо и заради това, и заради техния цвят се смята, че са добри за кръвта в популярната медицина. За илюстрация, в сравнение с копривите, които съдържат много повече желязо, ягодите фактически имат малко желязо. Наблюдението, че дивите ягоди помагат, ако човек има проблем  с преработването на желязото е вярна, обаче това е само когато дейността е качествена (подобрявайки железния метаболизъм) вместо да е качествен (увеличавайки железния метаболизъм) плода. Ожулването от копривата на едната от двете ръце показва какво да правим с желязото, когато го намерим (истински железен дефицит е рядко срещан в диетата на цивилизованите нации).  Във всеки случай растението се държи според заложения от природата модел, подобно на феномена на заболяването в човека.

Ягодите се  използват в антропософската медицина. В комбинация с вино от тях се прави специален препарат, използван за хармонизиране на функционалните разстройства в черния дроб. Това се прави чрез синтеза и разпадането на захарта в човека и природата.

Пепеляшка

март

 Картина:

Пепеляшка танцува край гроба на майка си под леска (лешниково дърво).  По нейна молба бяла птица я поръсва със златисти листенца.

Бележки по интерпретация:

Пепеляшка представлява човешката душа, която търси себе си  и минава през много страдания преди да стане готова да се съедини с духовното его. Нейните две неприятелки са доведените и сестри, „подли и с черни сърца”,  те са образи на скритото зло в човешката душа. Пепеляшка е представена като прислужница в сърцето на дома - кухнята: силите на сърцето се увеличават от човечността и предаността. Куполът на лешниковият храст, който расте върху гроба на майката и оказва голяма помощ. Пепеляшка изпълнява трудна задача преди да бъде допусната на бала, организиран от Краля, за да се избере невеста за кралския син. Душата се подготвя, преди да се съедини с духа. Три пъти тя казва на бялата птица: „Поръси ме със злато и сребро”. Всеки път тя получава това, за което моли – блестящи и великолепни дрехи: тя получава мъдрост и сила от размишлението. Така накрая тя става достойна за съюза с кралския син (символизиращ пробуденото его).

Растение:

 Леска

Леската с нейните лешници не е ли единствената, която расте най-вече в гробищата и  разперва клони над гроба на майката на Пепеляшка?  Според фолклорната традиция, това е магическо дърво, което се е използвало в различни видове древни ритуали. Лескова пръчка се използва за  намиране на скрито съкровище, широко се използва като лек в древното изкуство за лекуване със състрадателност.Във фолклора най-често за леската се говори като за дърво на злото. Никъде тук, в приказката, това не се споменава, както и че расте в гробищата.

Леската, върбата и други дърветата, които имат реси са група, чиито костилки имат много голяма хранителна  стойност. Те действат подсилващо на нервите и това е тяхната хранителна полезност и истинското им предназначение. „Седем лешници на ден и няма да си гладен”, казват германците. В английският език това е казано по-грубо: „Повече лешници, повече незаконни деца”. Цели или счукани лешници често се прибавят към шоколада, към сладкишите и се предлагат в сладкарниците. Пълномаслените им мазнини са най-важното отличително качество за кулинарното им използване, а също така и като скъпа, най-качествена съставка на козметични продукти.

Рапунцел

април

 Картина:

Бащата на Рапунцел открадва от омагьосаната градина няколко корена маруля за жена си.

            Бележки по интерпретация:

Рапунцел като че ли е човешка индивидуалност, която все още има древна атавистична връзка с духовния свят и със силите на земното майчинство. Това се показва чрез дългите златни плитки. Чрез бащиното престъпление тя е придобила магична  сила, която я е издигнала в една кула, където престоява до дванадесетата година, до началото на нейния пубертет. Така е представено началото на затвореното единство между първоизточника - астралната душа и физическото тяло. Нейната древна ясновидска дарба се представя като чародейство, което я предпазва жива, но също така я издига до висотата да създаде нещо ново, свободния импулс ( царския син ) достига будно съзнание (високата кула) и съюз с душата. Ако този съюз с новия първоизточник издържи,  старото ще бъде  пожертвано: Рапунцел губи русите си коси, а царския син - своите очи (способността да разбира нещата духом), след което силата на любовта, присъща на душата  (сълзите от радост на Рапунцел), възвръща зрението му. Съюзът на двамата означава началото на нова епоха, показана и чрез раждането на близнаци.

Растение:

Салата „Маруля”

Марулята прилича на бременна жена и расте като бременна във вълшебните приказки. Това е по-правилно разбиране, отколкото като салата в ежедневието. Ботаническото име на растението е Valerianella lokusta, и това показва, че растението е малък едногодишен роднина на големия многогодишен валериан, Valeriana officinalis. Те имат много близко родство, тъй като корените и на двете растения съдържат единствено по рода си сложно съчетание от съставки, от които се извлича валериан, най-доброто успокоително в природната медицина. Растенията с успокоителни свойства от този сорт се считат за равностойни на синтетичните химически транквилизатори от рода на Валиума и Либриума.

Дванадесетте братя

май

 Картина:

Сестрата откъсва дванадесет лилии от градината на омагьосаната хижа.

Бележки по интерпретацията:

Творческите етерни сили от дванадесетте района на зодиака издигат човешкото физическо тяло. Тук ние намираме дванадесетте зони на органиката и дванадесетте сетива (поред Р. Щайнер: сетивата за допир, живот, движение, равновесие, мирис, вкус, зрение, топлина, тежина, за език, мислене и Аз-а). Във вълшебните приказки те се представят от дванадесетте братя. Днес вече дванадесетте сетива не се разглеждат като най-важния първоизточник на творчество; те като че ли са изгубили значението си. Царската дъщеря със златна звезда на челото е душата, която търси знанието; тя тръгва да търси своите дванадесет братя. Намира ги в сферата на нощта и на гората (сферата тук не е видима от сетивата). През деня тя е видяла лилиите, но не е успяла да разпознае в тях своите братя. В своята невинност тя ги откъсва с ужасяващи последствия. Лилията представлява света на рая, на духа. Ако тя се откъсне, светът потъмнява и това място в приказката приема просто земно обяснение – гарваните. Задачата след това е да се освободят те и съдбоносната грешка се изкупува с много години, прекарани в мълчание и тъга. Когато времето на изпитанието свършило, възвишеното знание се връща (гарваните са освободени чрез заклинание) и това води след себе си  пречистването (изгарянето на клада) на по-нисшия душевен източник.

Растение:

 Лилия

Бялата лилия и червената роза  са най-важните символи, свързани с Дева Мария. Лилията перфектно представя чистотата и невинността, непорочното майчинство. Подчинени на християнския символизъм, лилиите и розите винаги са заемали централна позиция в манастирските градини и за тях се полагали много грижи, в сравнение с много други билки, които растат около тях. Лилията няма медицинско значение.

За разлика от розата, лилията няма дълбоко навлизащ в земята корен; свойствената и  форма е хексагон ( тя има шест венчелиста и  шест тичинки), който я свързва с космоса и я превръща в най-важното слънчево растение.

Древна легенда твърди, че лилията е израснала от млякото, което се разляло по земята, когато Хера кърмила бебето Херакъл. В средновековната система от свързани качества като комбинациите студено/топло и сухо/мокро, лилиите са „горещо и влажно”, докато розите са „студено и сухо”.

В средновековието е познат препарат, който е правен от изложени на слънце в зехтин за няколко седмици бели лилиеви венчелистчета. Този зехтин с лилии се е използвал като мека болкоуспокояваща лапа за тумори. Днес само тигровата лилия се използва в хомеопатичната медицина за третиране при редица женски смущения.

Хвойновото дърво

юни

 Картина:

Вълшебна птица се издига от мъглата, която гори като огън около Хвойновото дърво.

Бележки по интерпретацията:

Хвойнови вейки са горени върху сакралните олтарите на древните друиди. В тази огнена приказка дървото представлява сферата на душата, където стари душевни сили са пожертвани като единствен начин да победи новото. Като в приказката за Снежанка, жена, която копнее да има дете се наранява и  кръвта и пада върху снега. Истинското его идва с раждането и това се разбира като жертвоприношение  на ограничената в кръвта душа, източник на всички богатства на древната мъдрост: богатата жена умира, когато се ражда детето и.

Мъжът, като духовна реалност, е съединен със земния свят: бащата си намира втора жена, която му ражда второ дете – Марлинхен. Това дете представлява  ниво на съзнание, което е фокусирано на земния свят в непознаване на греха. Нейното име води произхода си от Мария Магдалена, библейската разкаяла се грешница.

В картината на смъртта на Малкия брат и връщането му към живота се отразява библейската концепция  за възкресението и приказката завършва със сцената, в която силите, които са били обърнати към злото са разрушени и Детето на духа се възнася сред  пламъците на пречистването.

Дърво:

 Хвойна

Хвойната принадлежи към семейството на кипарисовите дървета и с останалите иглолистни (смърч, бор и др.) съставляват група, чиито семена се предпазват с люспи. В този случай, както и да го кажем, дървените люспици не могат да израснат като дърво, но се срастват около семките във формата на ягодоподобен плод, което фактически е вид ягодоподобна шишарка. Хвойновите „ягоди” имат нужда от три години, за да узреят. Те съдържат бързо летлива мазнина и захар и се използват най-вече в сезона на направата на немско кисело зеле и за консервиране на риба. В медицината се използват като диуретик и антиревматично средство.

Друг начин на употреба е в дестилирането на ликьори: аквавит, джин. „Джин” е другото име на това дърво. Летливата мазнина и ресите на дървото имат също медицинско приложение. 

Използването на хвойнови вейки като хвалебствие по време на жертвоприношения навярно означава пречистване. Освен това хвойновото дърво се представя като даващо жизненост, енергия и имащо подмладяваща сила.

 Спящата красавица

юли

Картина:

Царският син минал през непроходимия храсталак и влязъл в дворцовата градина.

Бележки по интерпретацията:

Жабата изскочила от водата на земята и казала на Царицата, че молбата и ще се изпълни и тя ще си има дете. Земноводните представляват много ранен етап от човешката еволюция; по такъв начин се обяснява прехода от водно създание към земното създание. Детето е нова душевна сила, пристигането на която е бленувано и предизвестено, това е скрития подарък на цялата средновековна мъдрост. До началото в приказката има само дванадесет златни съда: само силите на мъдростта, които принадлежат на дванадесетте звезди (от зодиака) могат да бележат със знак кой ще ги получи. Органът за възприемане се нуждае от допълнителни сили, които да отиват отвъд това, за което той е пригоден да възприема. Придобиването на тези допълнителни сили може да има фатално последствие и първоначално на младата душа и се струва, че ще умре. Това е част от плана на еволюцията, но може да се промени и съдбата се представя със значение на не смърт, а забавяне във времето.

            Първопричина новата душа да започне да работи е развитието на способността за мислене  - оттук и включването на въртенето и вретеното в приказката. Царят, като представител на един по-ранен свят, искал тази способност да се развива нататък, но това вече го имало в тази реалност (старата кула). Убождането с вретеното (контакта с новите душевни способности) предизвиква заспиването на целия дворец за сто години, което посочва общата човешка участ.

Живият плет от бодливи храсти слага граница на сферата, в която царува съня. На немски шипката от там е взела името си ( Wacholder). Отново идва помощ отвън, и то не преди да мине даденото време. След това царски син от друго царство, в чиито образ се представя силите на его-то, помогнал на новата душа да намери правия път и е причина тя да се разгъне. Сватбата е широко разгласена.

Растения:

 Роза, Шипков храст

            Говорейки за лилията, вече казахме, че розата е един от символите на Мадоната. Мария е Мистичната роза, символ на непорочната чистота и съвършената любов. Непроходимият шипков жив плет около царския дворец може би е паралел със живия плет около средновековните замъци в Романът на Розата.

            Розата сама по себе си не е медицинско растение. Тя е съвършена хармония на формите. В средновековието това качество било определяно като „студено и сухо”, и се е отразявало в страхотната сила на корените и в прохладния, освежаващ ефект на розовата вода и розовото масло. Споменатите две свойства се използват в козметичната промишленост, най-вече в колд кремовете.

Плодовете на шипката, шипките, са псевдо-плодове;  месестата част (плода на шипката) расте около една космата сърцевина и отвън е истински плод. Тази оранжево-червена част е богата на витамин С и за това се използва за чай и сладко. Сърцевината се използва за чай при смущения в пикочния мехур.

Баба Хола

август

 Картина:

Работливото момиче изважда опечения хляб от фурната.

Бележки върху интерпретацията:

Историята за баба Хола представя законите, което управляват човешката съдба в картини и така е възможно да се представят картините на човешкото прераждане и кармата. Двете дъщери са сравнени една с друга: едната е работлива, другата – мързелива. Посоката на тяхната съдба е с убедителна морална логика.  Всяка от тях е показана да отива и да се връща обратно от този в следващия свят. По пътя момичетата, първо работливото, после и мързеливото, срещат фурна, пълна с опечен хляб (храната за душата трябва да бъде действително сграбчена), дърво, отрупано  с узрели ябълки (плодовете на духа трябва да бъдат твърди) и накрая къщата на баба Хола, която има връзка с годишните времена. Историята показва, че има връзка между човешките добродетели и пороци и природните събития и в частност там, където времето и климата са замесени. Модерното мислене е изгубило цялото знание за това, и Рудолф Щайнер приема за  много важно, че истинското знание се възстановява.

След нейното връщане за живот на земята, работливото момиче изглежда по-способно от преди; нейната най-голяма добродетел печели значително преимущество. Златото на душата е дадено на нея като начин да се направи добродетелта видима и доловима от всички. Индивидите, които не могат да развият нейните добродетели, не могат да натрупат съкровищата на мъдростта и пренебрегват своите морални задължения започват своя следващ земен живот обременени „в преследване на щастието”, като се стремят да направят по-добро това време.

Растение:

Жито

От стари времена земните хора са приготвяли своята храна от зърнени треви -   пшеница, ръж, овес, ечемик, просо, царевица, ориз – в повечето случаи като най-ранен плосък безквасен хляб. Природата произвежда продукция от различни семена и от нея трябва да се избере само житно зърно. Човешките същества – мелничари и хлебари – продължават процеса на превръщане  по-нататък. Материята трябва да се превърне в храна, подходяща за човешки същества. Произходът на английската дума „хляб” показва ясно този път; тя води началото си от староанглийската дума breowan, която означава „запарвам” и указва за ферментационен процес. Старинен процес, който се използва и до сега за направа на ферментирал във вода хляб (квас). В модерните времена ферментирала напитка се прави от пълнозърнест хляб и суроватка, позната като Brottrunk  и се намира във всеки магазин в някои европейски страни.

Използването на хляба като медицинско средство е малко познато. В миналото хлебни трохи са били използвани като „ап excipient” от аптекарите и препечения ръжен хляб като средство против диария. Препеченият хляб, особено ако е добре препечен, се използва и днес като средство против диария.

Момичето без ръце

септември

 Картина:

Момичето без ръце яде круши в Царската градина.

Бележки по интерпретацията:

В голяма част от вълшебните приказки се разказва за хора, които са сключили договор с дявола. Така стават материално богати, но цената, която трябва да платят  най-често е тяхната душа. Това се случва и в тази история. Мелничарят, живеещ в голяма бедност, моли странника, спрял през мелницата да му се отплати, като го направи отново богат. Старото богатство на душата е изразходвано. Дяволът ще се задоволи само с жадуваната връзка с физическото тяло – материално богатство или интелектуално знание. Мелничарят неволно му обещава да му даде своята дъщеря. Дяволът не може да задържи здраво момичето, но все пак нейните добродетели могат да го предпазват (момичето представлява чистата душа в нейните морални усилия). Тя загубва ръцете си и не може да взема активно участие в света, докато не претърпи процес на развитие и напредък.

Нейният път я води в кралската градина. Пазена от един ангел, тя хапнала круши (за разлика от ябълките в Рая), защото била гладна: приела ново, различно познание. Кралят се оженил за нея: осъществил се е съюз между духа и душата.

Нейните изпитания още не били свършили. Като резултат от изопачаването на истината под въздействие на Дявола, младата кралица напуска двореца и тръгва по широкия свят за дълго време да се учи. Ученето причинило израстване отново на ръцете като знак, че тя може да употребява тези органи отново за действие и като възможност да вземе своите морални импулси от света. След това кралят отново я намира: възприемчивото его и чистата душа се съюзяват.

Дърво:

Круша

Крушата е образ на живот, преливащ от чувства. Сладкият, сочен плод буквално се разтваря и втечнява, твърде различен от своя сродник, ябълката. Каква е причината, защо крушата прилича на капка?

Крушите преди всичко се използват за ядене като плодове, но също така се използват за източник на захар. Захарта се намира в три вида в растителното царство: цвеклова захар, тръстикова захар и плодова захар. Трите вида захар имат различно действие върху трите физиологични системи на човека: цвекловата захар преди всичко върху нервите и сетивата, тръстиковата захар – върху ритмичната система (сърце-бял дроб) и плодовата захар – върху метаболизма.

Крушовата захар се намира в концентрирания крушов сок. Той се произвежда трудно от богатите понастоящем страни с твърде субсидирани земеделски култури, които имат нужда непрекъснато от използване на захар, категоризирана като природна захар от високо качество. В прединдустриалната епоха и по време на война плодовата захар е била широко употребявана, когато е имало недостиг на рафинирана захар.       

Шестте лебеда

Октомври

 Картина:

Прислужницата, която е дъщеря на Краля, плете шест ризи от цветето Богородичка за своите братя.

Бележки по интерпретацията:

Ожесточено преследващ диво животно по време на лов, Кралят изгубил пътя си в гората. Ако ние следваме дивеч до точка, където изгубваме представа за всичко останало, ще го разберем. Резултатът е отново съюз с дама, която била привидно непозната. Кралят имал седем деца от своя първи брак: шест момчета и едно момиче.

Извършвайки вълшебство, което знаела от своята майка, новата Кралица успяла да подхвърли ризи, в които имало зашито магическо заклинание и така превърнала шестте момчета в лебеди. С магическото знание, което и е поверено, тя успяла да промени децата  (пробуждайки силите на духа) и да ги прати във въздушното царство, от където не биха могли да влияят върху земната реалност. Женската рожба (първичната чиста душа) продължила да съществува недокосната от тези интриги и нейната задача била да избави своите братя, за да могат те отново да действат в земния свят. Тук е скрит повикът да бъде направена жертва.

 Цветето Богородичка (райската мъдрост) изисква да бъдат посяти всички цветя заедно. В приказката се изисква да бъдат направени ризи за всички братя за шест години, прекарани в мълчание (поддържайки медитативно състояние в душата). След това се случили и други изпитания. Прислужницата се омъжила и станала Кралица и дала живот на три момчета, всяко от които приличало на нея. Тя си пробила път сред плодовете на духа, но дяволските сили я отнесли и задържали далеч от света. Голямо престъпление спрямо съкровищата на духа е да ги придобиеш твърде рано. За това братята са осъдени да умрат, като в  приказката за дванадесетте братя, и са спасени в последната минута. Братята са избавени, когато времето на изпитания стигнало до своя край.

Растение:

Богородичка, Астра

Има много цветя, които носят името „звезда” (сред тях и Богородичка или Sttelaria species (stella=звезда)), особено Stelaria holostea, най-голямата звезда; астри (aster=звезда), особено Aster tripolium, морската астра или морската звезда и Aster amellus, италианската звезда; членовете на Callitriche genus, подобни на водната звезда. Много от растенията имат научни или популярни „звездни” имена, като Астранция, Витлеемска звезда.

Звездата на звездите между цветята, родът, което е дал семейството на маргаритките е с най-ново научно име Asteraceae. Всички са роднина с това семейство, което включва и популярните Димитровчета.

Астрите не играят роля в западната медицина., но е несъмнено възможно в народната медицина в някои други части на света да се използват богородичките или звездните цветя.

Всички цветя са истински звездни цветя, които водят съществуване между рая и земята, под различните въздействия на фиксираните звезди и планетите, отразявайки тяхното богато разнообразие тук, на земята.     

Горската къща

ноември

 Картина:

По-малката дъщеря на дърваря се грижи с любов за животните.

Бележки по интерпретацията:

В тази приказка се разказва за омагьосани и погубени не само хора, но и животни.

Беден дървар имал три дъщери. Той помолил всяка от тях да му занесе храна в гората. Всяка загубила пътя, въпреки че го била маркирала със зърна (просо, леща, грах). Безполезното маркиране на пътя с храна, която птиците харесват, довежда до там, че и трите дъщери пристигат в една хижа в гората, вместо при баща си. В хижата имало един стар, побелял мъж, кокошка, петел и пъстра крава. Това били Краля и трима от неговите служители, които били омагьосани. Тяхната съдба била да живеят в този вид, против истинската си същност. Съдбата на четиримата в хижата зависяла от доброто поведение на момичетата, които губели пътя. Така преобразени физически, заедно с тях бил омагьосан и целия свят, царството на природата. Силите на вечността втвърдили материалния свят и довели до разбулване на неговата вътрешна същност.

Оставена свободна и сама в хижата, най-малката дъщеря, за разлика от по-големите сестри, първо се погрижила без егоизъм за всички животни, докато нуждите им били задоволени напълно и едва след това отишла да спи.Силата на любовта към всичко живо, като тази на св. Франциск от Асизи, откупува света. За това двете по-големи сестри били изпратени на работа като въглищарки, след като отгледали децата.

Растение:

Варива (леща, грах)

Лещата и граха са варива от семейство Leguminosae. Шушулката им е семенник, който се разцепва при отваряне, откривайки редица от отделни семена (леща, грах и други), наедряващи от оскъдна на хранителни вещества плацента. При граха и боба това се вижда по-ясно: вие натискате шушулката и семената падат от нея много лесно.

Варивата са ценни като твърде мъчно смилаеми и основното им медицинско качество е предизвикване на метеоризъм, изпускане на газове. Готвенето им не изисква много усилия. На езотеричните ученици като Питагор (5 – 4 век пр. Хр.) било забранено да ядат боб: в противен случай цялата активност на организма щяла се концентрира в метаболитната система и това щяло да им попречи да мислят. (Пълният стомах се бори с главата).

Народната традиция използва варивата за да свърже сферата на материалното с духовното (по-скоро на мисленето и духа): паница с грах или боб, които увеличават обема си при накисване, е пожелание за добро бъдеще и издута кесията.

Боб под формата на чай е добро диуретично средство в народната медицина.

Пъстрокожка

декември

 Картина:

Пъстрокожка прибира роклята, която прилича на слънцето в ореховата черупка.

Бележки по интерпретацията:

Жената на Краля умряла. Преди смъртта си тя го помолила да не се жени за жена, която няма прекрасни руси коси като нейните и не е толкова красива, колкото била тя. Кралят не могъл да намери друга такава жена, освен тяхната собствена дъщеря и за това, въпреки, че било грях, той поискал да се ожени за нея. Кралят е земен човек, Кралицата е атавистичната връзка с духовния свят, дъщерята е развиващата се човешка душа. В приказката дъщерята разбрала неуместната природа на съюза със своя баща и решила да го напусне и да поеме своя собствен земен път.

Тя взела три скъпоценни и любими неща: пръстен, вретено и макара, всичките направени от злато. Това са символи на истинско духовно съществуване, духовна възприемчивост и съхраняване на духовността. Тя поставила три от своите най-красивите и изящни рокли в една орехова черупка: едната греела като слънцето, другата – като луната, а третата приличала на блещукащите звезди. Пътят към райската мъдрост е затворен: орехът представлява човешкия череп с мозъка, абсолютно наподобяващ по форма ореховата ядка. Тя се заметнала с мантия, ушита от кожени парчета от всички животни по земята (по този начин е представено животинското царство): душата е представена обвита в одежда от животински  импулси и инстинкти. На английски кралската дъщеря се казва Allerleirauh, което означава „ всички кожени парчета”.

Пъстрокожка е взета от гората ( сън на съзнанието), за да стане слугиня в кралския двор (сферата на действието). Тук нейната съдба е еднаква с тази на Пепеляшка и тя трябвало да върши черната слугинска работа в кухнята. Тя показала своите способности, когато трябвало да приготвя храната на Краля ( храни неговата душа и дух). Дала му подобаващи подаръци от небето ( външен вид на душата, която е отворена за духовните неща), показвайки обичта си към него и връзката си с него.

Растение:

Орех

Като ябълката, орехът е едно от чудесата на Природата. Това е цяла група растения (с „каменни” плодове). Тъмнозелената кожа на младите плодове е богата на танин; разцепва се при отваряне, когато узрее и освобождава „камък” - ядката. Изисква се сила , за да се счупи орех, да се отвори и да се намери това, което е скрито вътре. Ако вие счупите внимателно ореха, ще видите ясно бразда и  две двойки симетрични седемделни листа - ядки, лъжливо забулени, които изглеждат като човешки мозък или бели дробове. Ореховата ядка е богата на мазнини и това я прави високо калорична и много полезна за храненето. Дървени дялове само отчасти разделят седемделните листа - ядки, които са  свързани като мостове над тези дървени разделители. Ако разделянето беше извършено,  семето щеше да се състои от четири отделни части.

Семето-ядка е обвито от фина семена кожица, богата на танин ( това е по-забележимо при лешника, за това той е по-тъмен на цвят). В антропософската медицина от тази семенна кожица, заедно с ябълкова сърцевина, се прави специално лекарство ( за това може да се прочете в страницата за месец януари). Ореховата ядка съдържа много танин и силно летлива мазнина. Използва се за направа на препарати за лечение на диария ( за вътрешна употреба) и за подобряване състоянието на кожата (външна употреба).           

През лятото в Германия случайно попаднах на календар на Веледа (козметична фирма) от 1990 година. Бях заинтригувана от интерпретацията на някои приказки на Братя Грим, пленена от илюстрациите и с ентусиазъм преведох и за вас текста. Моля да ме извините за възможни неточности и трудно разбираеми места, но не съм професионален преводач, а английския текст беше с "повишена" трудност. Освен това снимките на илюстрациите са с по-голям обем от възможностите на сайта за публикуване, за това ги предлагам в клип. 

Grimm.wmv

Звездните талери

(Братя Грим)

Превод: Катя Белопитова

Имало едно време едно малко момиче. Когато баща му и майка му умрели, то останало толкова бедно, че си нямало повече нито стаичка, в която да живее, нито легло, в което да спи. Нямало нищо друго, освен дрехите на гърба си и парченце хляб в ръката, което човек с милостиво сърце му бил дал. Момиченцето, обаче, било добро и набожно. И така, изоставено от всички, с доверие в Бога, то тръгнало по света. В полето го срещнал един беден мъж, който му казал:„Ах, дай ми нещо за ядене. Толкова съм гладен!” Момиченцето му дало цялото парче хляб и го благословило:„Бог да те благослови!” И продължило нататък. След това срещнало едно дете, което плачело и говорело:„Студено ми е на главата. Подари ми нещо, с което да я покрия.” Момиченцето свалило качулката от главата си и му я подарило. Като повървяло още малко срещнало друго дете, което пък си нямало връхна дреха и мръзнело от студ. Момиченцето му дало своя жакет. Вече се стъмнило, когато то стигнало до една гора. В нея срещнало още едно дете, което този път го помолило за ризката. Набожното момиченце си помислило: „Тъмна нощ е, никой няма да ме види, че съм гола. Мога да му  дам ризата си.” Бързо свалило ризката от гърба си и я дало. Както стояло голо и само в гората, изведнъж от небето започнали да падат звезди и това не било нищо друго, а твърди, лъскави талери, и въпреки, че току-що дало ризката си, изведнъж се оказало облечено в нова ризка от най-тънък лен.

Момиченцето събрало талерите в новата ризка и било богато през всичките дни на живота си.

Вълшебните приказни теми на Братя Грим

За деца и възрастни

Автор: Д-р Уйлям Ф. Даймс

Календар на „Веледа” за 1990 година

(превод със съкращения от английски Г. Трифонова)

Детските и семейни приказки, събрани и обработени от Братя Грим, са съкровищница от мъдрост и знание с непреходна стойност и присъстват винаги в непрекъснато обновяващия се кръг от читатели. Те са не само поучителни приказки за забавление на стари и млади от времето, когато не е имало радио и телевизия; тези приказки са пълни с тайни значения, които могат да разбулят истинската природа на човешкото съществуване и мистериозната сила на човешката душа. Те докосват непосредствено нашите сърца и представляват богата храна за задоволяване  нуждите на душата.

За децата идеалният начин е разказването на приказките, но не всички приказки са добри за разказване и четенето им от възрастните е повече или по-малко равностойно на разказването, особено за децата, които все още не могат да четат слято. На децата над девет години, които могат сами да четат, е добре да им се дават вълшебни приказки в илюстровани издания.

Възрастните ще имат възможност да си обяснят по нов и различен начин образа на душевния живот, представен в тези приказки, ако тяхната собствена житейска философия съответства на дълбокото значение на думите и тълкуването на приказките. Тази философия ще ги ръководи във важното изследване на скритото във вълшебните приказки и в мъдростта на легендарните измислици и документирани истини за човешката еволюция. С така спечеленото знание възрастните израстват в разбирането на  собствена си човечност.

Тук може би възниква проблем и нужда от обсъждане как възрастните представят вълшебните приказки на децата. Образът, който се представя, трябва да бъде чист и прост, без интелектуални интерпретации. За възрастните дълбокото разбиране на думите и интерпретациите са много важни, без тях те са неспособни да останат в простата вяра на детството. Това разбиране носи кръста на началото на познанието, което представлява модерното съзнателно търсене.

Вълшебните приказки са интерпретирани по много различни начини и са обсъждани в светлината на всичко: от митологията до популярната и дълбочинната психология. Тълкуването може също да се основава на изчерпателно всестранно приближаване до основната природа на човека, представена от Рудолф Щайнеровата духовна наука антропософия. Достойни за похвала работи са публикувани от автори, които показват подобна на Щайнеровата проницателност; те просвещават и хвърлят светлина върху духовната област, където тези вълшебни приказки имат място.

В календара на Веледа за 1990 година, на страницата за всеки месец от годината, е представено типично място на действие от вълшебна приказка, което илюстрира основна и съществена човешка способност и по такъв начин се грижи за хигиената на душата чрез много основни сетива. Традиционно за Веледа календар са включени приложими в практически план знания за широко разпространени по света растения.

Ние сме много благодарни на Daniel Boillat, художничка, която работи в Дорнах, Швейцария, за илюстрациите на този календар.

Надяваме се, че този Веледа Календар ще достави удоволствие на много хора и ще им помогне да обикнат, разберат и оценят високо това съкровище от мъдрост, което се намира във вълшебните приказки на Братя Грим.     

                                                        Снежанка

                                                           януари

                                                        Картина:

Царският син случайно видял Снежанка в стъкления ковчег и я помислил за умряла.

Бележки по интерпретация:

Снежанка, чистата човешка душа, се е инкарнирала на земята, където се изправя срещу форма на съществуване, за която единствено валидна е само външната реалност на сетивата. Тази форма на съществуване се представлява от Царицата. Джуджетата са част от елементалните духове, които осигуряват подслон и храна за душата. Снежанка е нападана три пъти: в нейното дишане (когато я пристягат с връзките на роклята), в главата (физическата основа на нейното мислене, чрез отровния гребен) и в нейния метаболизъм ( с отровната ябълка).Видима е връзката с тройния аспект на човешката природа (тяло, душа и дух или по друг начин - чувстване, мислене, воля - б.р. ), представен в антропософията. Кралският син е човешкия дух, който се пробужда в спящата душа и я насочва към истинското и предназначение. По този начин се преодолява привързаността към извора на живота.

Растение:

Ябълка

За ботаниците е трудно да обяснят какво представляват плодовете. Не ботаниците печелят от тази загадка, ако се вгледат внимателно в различните растителни плодове: грозде, червено или черно френско грозде, ягоди, шипки, портокали, краставици, кестени и ябълки. Говорейки на ботанически език, ние не ядем „плод”, когато ядем ябълка, а месесто цветно главно стъбло, което е оформено около пергаментово изглеждаща сърцевина, която заедно със семките е истинския плод. Повече или по-малко това може да се каже и за ягодите и шипките.

Символизмът на ябълката се базира на библейската история за Сътворението. В Рая ябълката е дървото на познанието за добро и зло, а плодът и е греха.

Ябълките не играят голяма роля в медицината, както и голяма част от подобните плодове – круши и дюли. Настъргана ябълка е добра за деца, които имат диария. Ябълков чай се прави от кората на ябълките.

В антропософската медицина, по внушение на Р. Щайнер, ябълковата сърцевина се използва заедно с кожицата на ореховата ядка за направата на фармацевтични препарати, които се дават само с рецепта.

Ако се разгледа разрязана през средата ябълка, ще се види чудо: геометрично перфектно разположена около центъра петолъчна звезда. Едно от чудесата на природата след теб!

Трите горски джуджета

февруари

Картина:

Благодарение на три джуджета доброто момиче намира ягоди под снега.

Бележки по интерпретация:

Човешката душа има потенциал и за добро, и за лошо. Добродетелите са представени от работливото момиче, пороците – от мързеливото. Вълшебните приказки показват каква съдба очаква добродетелните и порочните. Джуджето помага на този, който има дар от добродетели в душата си – на него дава добри неща. Красотата на душата се проявява и във физическа красота и това се вижда по-специално в израза на лицето. Добродетелта устоява на интригите на злото. Кралят представлява човешкото духовно его, това обединение с душата, която се представя като жена. Ако порокът печели първоначално душата, има опасност духовните добродетели да потънат и да бъдат завлечени от реката на живота. Споменът за силата, която дава добродетелта, е повика към егото да победи злото. Накрая добродетелта се превръща в собствено решение.

Растение:

Ягоди

Ягодите, като ябълките, не са истински плодове.Сочната част, която ние обичаме толкова много, е много уголемена месеста ботаническа чашка. Сухите семчици с много по-малко сила се схрускват между зъбите, отколкото истинските плодове и за това ягодите  се наричат „сложен” плод, а също така и „псевдо плод”.

Само дивите ягоди се използват с медицинска цел. Те са малки, но техният аромат и вкус е най-силен. Ягодите съдържат желязо и заради това, и заради техния цвят се смята, че са добри за кръвта в популярната медицина. За илюстрация, в сравнение с копривите, които съдържат много повече желязо, ягодите фактически имат малко желязо. Наблюдението, че дивите ягоди помагат, ако човек има проблем  с преработването на желязото е вярна, обаче това е само когато дейността е качествена (подобрявайки железния метаболизъм) вместо да е качествен (увеличавайки железния метаболизъм) плода. Ожулването от копривата на едната от двете ръце показва какво да правим с желязото, когато го намерим (истински железен дефицит е рядко срещан в диетата на цивилизованите нации).  Във всеки случай растението се държи според заложения от природата модел, подобно на феномена на заболяването в човека.

Ягодите се  използват в антропософската медицина. В комбинация с вино от тях се прави специален препарат, използван за хармонизиране на функционалните разстройства в черния дроб. Това се прави чрез синтеза и разпадането на захарта в човека и природата.

Пепеляшка

март

 Картина:

Пепеляшка танцува край гроба на майка си под леска (лешниково дърво).  По нейна молба бяла птица я поръсва със златисти листенца.

Бележки по интерпретация:

Пепеляшка представлява човешката душа, която търси себе си  и минава през много страдания преди да стане готова да се съедини с духовното его. Нейните две неприятелки са доведените и сестри, „подли и с черни сърца”,  те са образи на скритото зло в човешката душа. Пепеляшка е представена като прислужница в сърцето на дома - кухнята: силите на сърцето се увеличават от човечността и предаността. Куполът на лешниковият храст, който расте върху гроба на майката и оказва голяма помощ. Пепеляшка изпълнява трудна задача преди да бъде допусната на бала, организиран от Краля, за да се избере невеста за кралския син. Душата се подготвя, преди да се съедини с духа. Три пъти тя казва на бялата птица: „Поръси ме със злато и сребро”. Всеки път тя получава това, за което моли – блестящи и великолепни дрехи: тя получава мъдрост и сила от размишлението. Така накрая тя става достойна за съюза с кралския син (символизиращ пробуденото его).

Растение:

 Леска

Леската с нейните лешници не е ли единствената, която расте най-вече в гробищата и  разперва клони над гроба на майката на Пепеляшка?  Според фолклорната традиция, това е магическо дърво, което се е използвало в различни видове древни ритуали. Лескова пръчка се използва за  намиране на скрито съкровище, широко се използва като лек в древното изкуство за лекуване със състрадателност.Във фолклора най-често за леската се говори като за дърво на злото. Никъде тук, в приказката, това не се споменава, както и че расте в гробищата.

Леската, върбата и други дърветата, които имат реси са група, чиито костилки имат много голяма хранителна  стойност. Те действат подсилващо на нервите и това е тяхната хранителна полезност и истинското им предназначение. „Седем лешници на ден и няма да си гладен”, казват германците. В английският език това е казано по-грубо: „Повече лешници, повече незаконни деца”. Цели или счукани лешници често се прибавят към шоколада, към сладкишите и се предлагат в сладкарниците. Пълномаслените им мазнини са най-важното отличително качество за кулинарното им използване, а също така и като скъпа, най-качествена съставка на козметични продукти.

Рапунцел

април

 Картина:

Бащата на Рапунцел открадва от омагьосаната градина няколко корена маруля за жена си.

            Бележки по интерпретация:

Рапунцел като че ли е човешка индивидуалност, която все още има древна атавистична връзка с духовния свят и със силите на земното майчинство. Това се показва чрез дългите златни плитки. Чрез бащиното престъпление тя е придобила магична  сила, която я е издигнала в една кула, където престоява до дванадесетата година, до началото на нейния пубертет. Така е представено началото на затвореното единство между първоизточника - астралната душа и физическото тяло. Нейната древна ясновидска дарба се представя като чародейство, което я предпазва жива, но също така я издига до висотата да създаде нещо ново, свободния импулс ( царския син ) достига будно съзнание (високата кула) и съюз с душата. Ако този съюз с новия първоизточник издържи,  старото ще бъде  пожертвано: Рапунцел губи русите си коси, а царския син - своите очи (способността да разбира нещата духом), след което силата на любовта, присъща на душата  (сълзите от радост на Рапунцел), възвръща зрението му. Съюзът на двамата означава началото на нова епоха, показана и чрез раждането на близнаци.

Растение:

Салата „Маруля”

Марулята прилича на бременна жена и расте като бременна във вълшебните приказки. Това е по-правилно разбиране, отколкото като салата в ежедневието. Ботаническото име на растението е Valerianella lokusta, и това показва, че растението е малък едногодишен роднина на големия многогодишен валериан, Valeriana officinalis. Те имат много близко родство, тъй като корените и на двете растения съдържат единствено по рода си сложно съчетание от съставки, от които се извлича валериан, най-доброто успокоително в природната медицина. Растенията с успокоителни свойства от този сорт се считат за равностойни на синтетичните химически транквилизатори от рода на Валиума и Либриума.

Дванадесетте братя

май

 Картина:

Сестрата откъсва дванадесет лилии от градината на омагьосаната хижа.

Бележки по интерпретацията:

Творческите етерни сили от дванадесетте района на зодиака издигат човешкото физическо тяло. Тук ние намираме дванадесетте зони на органиката и дванадесетте сетива (поред Р. Щайнер: сетивата за допир, живот, движение, равновесие, мирис, вкус, зрение, топлина, тежина, за език, мислене и Аз-а). Във вълшебните приказки те се представят от дванадесетте братя. Днес вече дванадесетте сетива не се разглеждат като най-важния първоизточник на творчество; те като че ли са изгубили значението си. Царската дъщеря със златна звезда на челото е душата, която търси знанието; тя тръгва да търси своите дванадесет братя. Намира ги в сферата на нощта и на гората (сферата тук не е видима от сетивата). През деня тя е видяла лилиите, но не е успяла да разпознае в тях своите братя. В своята невинност тя ги откъсва с ужасяващи последствия. Лилията представлява света на рая, на духа. Ако тя се откъсне, светът потъмнява и това място в приказката приема просто земно обяснение – гарваните. Задачата след това е да се освободят те и съдбоносната грешка се изкупува с много години, прекарани в мълчание и тъга. Когато времето на изпитанието свършило, възвишеното знание се връща (гарваните са освободени чрез заклинание) и това води след себе си  пречистването (изгарянето на клада) на по-нисшия душевен източник.

Растение:

 Лилия

Бялата лилия и червената роза  са най-важните символи, свързани с Дева Мария. Лилията перфектно представя чистотата и невинността, непорочното майчинство. Подчинени на християнския символизъм, лилиите и розите винаги са заемали централна позиция в манастирските градини и за тях се полагали много грижи, в сравнение с много други билки, които растат около тях. Лилията няма медицинско значение.

За разлика от розата, лилията няма дълбоко навлизащ в земята корен; свойствената и  форма е хексагон ( тя има шест венчелиста и  шест тичинки), който я свързва с космоса и я превръща в най-важното слънчево растение.

Древна легенда твърди, че лилията е израснала от млякото, което се разляло по земята, когато Хера кърмила бебето Херакъл. В средновековната система от свързани качества като комбинациите студено/топло и сухо/мокро, лилиите са „горещо и влажно”, докато розите са „студено и сухо”.

В средновековието е познат препарат, който е правен от изложени на слънце в зехтин за няколко седмици бели лилиеви венчелистчета. Този зехтин с лилии се е използвал като мека болкоуспокояваща лапа за тумори. Днес само тигровата лилия се използва в хомеопатичната медицина за третиране при редица женски смущения.

Хвойновото дърво

юни

 Картина:

Вълшебна птица се издига от мъглата, която гори като огън около Хвойновото дърво.

Бележки по интерпретацията:

Хвойнови вейки са горени върху сакралните олтарите на древните друиди. В тази огнена приказка дървото представлява сферата на душата, където стари душевни сили са пожертвани като единствен начин да победи новото. Като в приказката за Снежанка, жена, която копнее да има дете се наранява и  кръвта и пада върху снега. Истинското его идва с раждането и това се разбира като жертвоприношение  на ограничената в кръвта душа, източник на всички богатства на древната мъдрост: богатата жена умира, когато се ражда детето и.

Мъжът, като духовна реалност, е съединен със земния свят: бащата си намира втора жена, която му ражда второ дете – Марлинхен. Това дете представлява  ниво на съзнание, което е фокусирано на земния свят в непознаване на греха. Нейното име води произхода си от Мария Магдалена, библейската разкаяла се грешница.

В картината на смъртта на Малкия брат и връщането му към живота се отразява библейската концепция  за възкресението и приказката завършва със сцената, в която силите, които са били обърнати към злото са разрушени и Детето на духа се възнася сред  пламъците на пречистването.

Дърво:

 Хвойна

Хвойната принадлежи към семейството на кипарисовите дървета и с останалите иглолистни (смърч, бор и др.) съставляват група, чиито семена се предпазват с люспи. В този случай, както и да го кажем, дървените люспици не могат да израснат като дърво, но се срастват около семките във формата на ягодоподобен плод, което фактически е вид ягодоподобна шишарка. Хвойновите „ягоди” имат нужда от три години, за да узреят. Те съдържат бързо летлива мазнина и захар и се използват най-вече в сезона на направата на немско кисело зеле и за консервиране на риба. В медицината се използват като диуретик и антиревматично средство.

Друг начин на употреба е в дестилирането на ликьори: аквавит, джин. „Джин” е другото име на това дърво. Летливата мазнина и ресите на дървото имат също медицинско приложение. 

Използването на хвойнови вейки като хвалебствие по време на жертвоприношения навярно означава пречистване. Освен това хвойновото дърво се представя като даващо жизненост, енергия и имащо подмладяваща сила.

 Спящата красавица

юли

Картина:

Царският син минал през непроходимия храсталак и влязъл в дворцовата градина.

Бележки по интерпретацията:

Жабата изскочила от водата на земята и казала на Царицата, че молбата и ще се изпълни и тя ще си има дете. Земноводните представляват много ранен етап от човешката еволюция; по такъв начин се обяснява прехода от водно създание към земното създание. Детето е нова душевна сила, пристигането на която е бленувано и предизвестено, това е скрития подарък на цялата средновековна мъдрост. До началото в приказката има само дванадесет златни съда: само силите на мъдростта, които принадлежат на дванадесетте звезди (от зодиака) могат да бележат със знак кой ще ги получи. Органът за възприемане се нуждае от допълнителни сили, които да отиват отвъд това, за което той е пригоден да възприема. Придобиването на тези допълнителни сили може да има фатално последствие и първоначално на младата душа и се струва, че ще умре. Това е част от плана на еволюцията, но може да се промени и съдбата се представя със значение на не смърт, а забавяне във времето.

            Първопричина новата душа да започне да работи е развитието на способността за мислене  - оттук и включването на въртенето и вретеното в приказката. Царят, като представител на един по-ранен свят, искал тази способност да се развива нататък, но това вече го имало в тази реалност (старата кула). Убождането с вретеното (контакта с новите душевни способности) предизвиква заспиването на целия дворец за сто години, което посочва общата човешка участ.

Живият плет от бодливи храсти слага граница на сферата, в която царува съня. На немски шипката от там е взела името си ( Wacholder). Отново идва помощ отвън, и то не преди да мине даденото време. След това царски син от друго царство, в чиито образ се представя силите на его-то, помогнал на новата душа да намери правия път и е причина тя да се разгъне. Сватбата е широко разгласена.

Растения:

 Роза, Шипков храст

            Говорейки за лилията, вече казахме, че розата е един от символите на Мадоната. Мария е Мистичната роза, символ на непорочната чистота и съвършената любов. Непроходимият шипков жив плет около царския дворец може би е паралел със живия плет около средновековните замъци в Романът на Розата.

            Розата сама по себе си не е медицинско растение. Тя е съвършена хармония на формите. В средновековието това качество било определяно като „студено и сухо”, и се е отразявало в страхотната сила на корените и в прохладния, освежаващ ефект на розовата вода и розовото масло. Споменатите две свойства се използват в козметичната промишленост, най-вече в колд кремовете.

Плодовете на шипката, шипките, са псевдо-плодове;  месестата част (плода на шипката) расте около една космата сърцевина и отвън е истински плод. Тази оранжево-червена част е богата на витамин С и за това се използва за чай и сладко. Сърцевината се използва за чай при смущения в пикочния мехур.

Баба Хола

август

 Картина:

Работливото момиче изважда опечения хляб от фурната.

Бележки върху интерпретацията:

Историята за баба Хола представя законите, което управляват човешката съдба в картини и така е възможно да се представят картините на човешкото прераждане и кармата. Двете дъщери са сравнени една с друга: едната е работлива, другата – мързелива. Посоката на тяхната съдба е с убедителна морална логика.  Всяка от тях е показана да отива и да се връща обратно от този в следващия свят. По пътя момичетата, първо работливото, после и мързеливото, срещат фурна, пълна с опечен хляб (храната за душата трябва да бъде действително сграбчена), дърво, отрупано  с узрели ябълки (плодовете на духа трябва да бъдат твърди) и накрая къщата на баба Хола, която има връзка с годишните времена. Историята показва, че има връзка между човешките добродетели и пороци и природните събития и в частност там, където времето и климата са замесени. Модерното мислене е изгубило цялото знание за това, и Рудолф Щайнер приема за  много важно, че истинското знание се възстановява.

След нейното връщане за живот на земята, работливото момиче изглежда по-способно от преди; нейната най-голяма добродетел печели значително преимущество. Златото на душата е дадено на нея като начин да се направи добродетелта видима и доловима от всички. Индивидите, които не могат да развият нейните добродетели, не могат да натрупат съкровищата на мъдростта и пренебрегват своите морални задължения започват своя следващ земен живот обременени „в преследване на щастието”, като се стремят да направят по-добро това време.

Растение:

Жито

От стари времена земните хора са приготвяли своята храна от зърнени треви -   пшеница, ръж, овес, ечемик, просо, царевица, ориз – в повечето случаи като най-ранен плосък безквасен хляб. Природата произвежда продукция от различни семена и от нея трябва да се избере само житно зърно. Човешките същества – мелничари и хлебари – продължават процеса на превръщане  по-нататък. Материята трябва да се превърне в храна, подходяща за човешки същества. Произходът на английската дума „хляб” показва ясно този път; тя води началото си от староанглийската дума breowan, която означава „запарвам” и указва за ферментационен процес. Старинен процес, който се използва и до сега за направа на ферментирал във вода хляб (квас). В модерните времена ферментирала напитка се прави от пълнозърнест хляб и суроватка, позната като Brottrunk  и се намира във всеки магазин в някои европейски страни.

Използването на хляба като медицинско средство е малко познато. В миналото хлебни трохи са били използвани като „ап excipient” от аптекарите и препечения ръжен хляб като средство против диария. Препеченият хляб, особено ако е добре препечен, се използва и днес като средство против диария.

Момичето без ръце

септември

 Картина:

Момичето без ръце яде круши в Царската градина.

Бележки по интерпретацията:

В голяма част от вълшебните приказки се разказва за хора, които са сключили договор с дявола. Така стават материално богати, но цената, която трябва да платят  най-често е тяхната душа. Това се случва и в тази история. Мелничарят, живеещ в голяма бедност, моли странника, спрял през мелницата да му се отплати, като го направи отново богат. Старото богатство на душата е изразходвано. Дяволът ще се задоволи само с жадуваната връзка с физическото тяло – материално богатство или интелектуално знание. Мелничарят неволно му обещава да му даде своята дъщеря. Дяволът не може да задържи здраво момичето, но все пак нейните добродетели могат да го предпазват (момичето представлява чистата душа в нейните морални усилия). Тя загубва ръцете си и не може да взема активно участие в света, докато не претърпи процес на развитие и напредък.

Нейният път я води в кралската градина. Пазена от един ангел, тя хапнала круши (за разлика от ябълките в Рая), защото била гладна: приела ново, различно познание. Кралят се оженил за нея: осъществил се е съюз между духа и душата.

Нейните изпитания още не били свършили. Като резултат от изопачаването на истината под въздействие на Дявола, младата кралица напуска двореца и тръгва по широкия свят за дълго време да се учи. Ученето причинило израстване отново на ръцете като знак, че тя може да употребява тези органи отново за действие и като възможност да вземе своите морални импулси от света. След това кралят отново я намира: възприемчивото его и чистата душа се съюзяват.

Дърво:

Круша

Крушата е образ на живот, преливащ от чувства. Сладкият, сочен плод буквално се разтваря и втечнява, твърде различен от своя сродник, ябълката. Каква е причината, защо крушата прилича на капка?

Крушите преди всичко се използват за ядене като плодове, но също така се използват за източник на захар. Захарта се намира в три вида в растителното царство: цвеклова захар, тръстикова захар и плодова захар. Трите вида захар имат различно действие върху трите физиологични системи на човека: цвекловата захар преди всичко върху нервите и сетивата, тръстиковата захар – върху ритмичната система (сърце-бял дроб) и плодовата захар – върху метаболизма.

Крушовата захар се намира в концентрирания крушов сок. Той се произвежда трудно от богатите понастоящем страни с твърде субсидирани земеделски култури, които имат нужда непрекъснато от използване на захар, категоризирана като природна захар от високо качество. В прединдустриалната епоха и по време на война плодовата захар е била широко употребявана, когато е имало недостиг на рафинирана захар.       

Шестте лебеда

Октомври

 Картина:

Прислужницата, която е дъщеря на Краля, плете шест ризи от цветето Богородичка за своите братя.

Бележки по интерпретацията:

Ожесточено преследващ диво животно по време на лов, Кралят изгубил пътя си в гората. Ако ние следваме дивеч до точка, където изгубваме представа за всичко останало, ще го разберем. Резултатът е отново съюз с дама, която била привидно непозната. Кралят имал седем деца от своя първи брак: шест момчета и едно момиче.

Извършвайки вълшебство, което знаела от своята майка, новата Кралица успяла да подхвърли ризи, в които имало зашито магическо заклинание и така превърнала шестте момчета в лебеди. С магическото знание, което и е поверено, тя успяла да промени децата  (пробуждайки силите на духа) и да ги прати във въздушното царство, от където не биха могли да влияят върху земната реалност. Женската рожба (първичната чиста душа) продължила да съществува недокосната от тези интриги и нейната задача била да избави своите братя, за да могат те отново да действат в земния свят. Тук е скрит повикът да бъде направена жертва.

 Цветето Богородичка (райската мъдрост) изисква да бъдат посяти всички цветя заедно. В приказката се изисква да бъдат направени ризи за всички братя за шест години, прекарани в мълчание (поддържайки медитативно състояние в душата). След това се случили и други изпитания. Прислужницата се омъжила и станала Кралица и дала живот на три момчета, всяко от които приличало на нея. Тя си пробила път сред плодовете на духа, но дяволските сили я отнесли и задържали далеч от света. Голямо престъпление спрямо съкровищата на духа е да ги придобиеш твърде рано. За това братята са осъдени да умрат, като в  приказката за дванадесетте братя, и са спасени в последната минута. Братята са избавени, когато времето на изпитания стигнало до своя край.

Растение:

Богородичка, Астра

Има много цветя, които носят името „звезда” (сред тях и Богородичка или Sttelaria species (stella=звезда)), особено Stelaria holostea, най-голямата звезда; астри (aster=звезда), особено Aster tripolium, морската астра или морската звезда и Aster amellus, италианската звезда; членовете на Callitriche genus, подобни на водната звезда. Много от растенията имат научни или популярни „звездни” имена, като Астранция, Витлеемска звезда.

Звездата на звездите между цветята, родът, което е дал семейството на маргаритките е с най-ново научно име Asteraceae. Всички са роднина с това семейство, което включва и популярните Димитровчета.

Астрите не играят роля в западната медицина., но е несъмнено възможно в народната медицина в някои други части на света да се използват богородичките или звездните цветя.

Всички цветя са истински звездни цветя, които водят съществуване между рая и земята, под различните въздействия на фиксираните звезди и планетите, отразявайки тяхното богато разнообразие тук, на земята.     

Горската къща

ноември

 Картина:

По-малката дъщеря на дърваря се грижи с любов за животните.

Бележки по интерпретацията:

В тази приказка се разказва за омагьосани и погубени не само хора, но и животни.

Беден дървар имал три дъщери. Той помолил всяка от тях да му занесе храна в гората. Всяка загубила пътя, въпреки че го била маркирала със зърна (просо, леща, грах). Безполезното маркиране на пътя с храна, която птиците харесват, довежда до там, че и трите дъщери пристигат в една хижа в гората, вместо при баща си. В хижата имало един стар, побелял мъж, кокошка, петел и пъстра крава. Това били Краля и трима от неговите служители, които били омагьосани. Тяхната съдба била да живеят в този вид, против истинската си същност. Съдбата на четиримата в хижата зависяла от доброто поведение на момичетата, които губели пътя. Така преобразени физически, заедно с тях бил омагьосан и целия свят, царството на природата. Силите на вечността втвърдили материалния свят и довели до разбулване на неговата вътрешна същност.

Оставена свободна и сама в хижата, най-малката дъщеря, за разлика от по-големите сестри, първо се погрижила без егоизъм за всички животни, докато нуждите им били задоволени напълно и едва след това отишла да спи.Силата на любовта към всичко живо, като тази на св. Франциск от Асизи, откупува света. За това двете по-големи сестри били изпратени на работа като въглищарки, след като отгледали децата.

Растение:

Варива (леща, грах)

Лещата и граха са варива от семейство Leguminosae. Шушулката им е семенник, който се разцепва при отваряне, откривайки редица от отделни семена (леща, грах и други), наедряващи от оскъдна на хранителни вещества плацента. При граха и боба това се вижда по-ясно: вие натискате шушулката и семената падат от нея много лесно.

Варивата са ценни като твърде мъчно смилаеми и основното им медицинско качество е предизвикване на метеоризъм, изпускане на газове. Готвенето им не изисква много усилия. На езотеричните ученици като Питагор (5 – 4 век пр. Хр.) било забранено да ядат боб: в противен случай цялата активност на организма щяла се концентрира в метаболитната система и това щяло да им попречи да мислят. (Пълният стомах се бори с главата).

Народната традиция използва варивата за да свърже сферата на материалното с духовното (по-скоро на мисленето и духа): паница с грах или боб, които увеличават обема си при накисване, е пожелание за добро бъдеще и издута кесията.

Боб под формата на чай е добро диуретично средство в народната медицина.

Пъстрокожка

декември

 Картина:

Пъстрокожка прибира роклята, която прилича на слънцето в ореховата черупка.

Бележки по интерпретацията:

Жената на Краля умряла. Преди смъртта си тя го помолила да не се жени за жена, която няма прекрасни руси коси като нейните и не е толкова красива, колкото била тя. Кралят не могъл да намери друга такава жена, освен тяхната собствена дъщеря и за това, въпреки, че било грях, той поискал да се ожени за нея. Кралят е земен човек, Кралицата е атавистичната връзка с духовния свят, дъщерята е развиващата се човешка душа. В приказката дъщерята разбрала неуместната природа на съюза със своя баща и решила да го напусне и да поеме своя собствен земен път.

Тя взела три скъпоценни и любими неща: пръстен, вретено и макара, всичките направени от злато. Това са символи на истинско духовно съществуване, духовна възприемчивост и съхраняване на духовността. Тя поставила три от своите най-красивите и изящни рокли в една орехова черупка: едната греела като слънцето, другата – като луната, а третата приличала на блещукащите звезди. Пътят към райската мъдрост е затворен: орехът представлява човешкия череп с мозъка, абсолютно наподобяващ по форма ореховата ядка. Тя се заметнала с мантия, ушита от кожени парчета от всички животни по земята (по този начин е представено животинското царство): душата е представена обвита в одежда от животински  импулси и инстинкти. На английски кралската дъщеря се казва Allerleirauh, което означава „ всички кожени парчета”.

Пъстрокожка е взета от гората ( сън на съзнанието), за да стане слугиня в кралския двор (сферата на действието). Тук нейната съдба е еднаква с тази на Пепеляшка и тя трябвало да върши черната слугинска работа в кухнята. Тя показала своите способности, когато трябвало да приготвя храната на Краля ( храни неговата душа и дух). Дала му подобаващи подаръци от небето ( външен вид на душата, която е отворена за духовните неща), показвайки обичта си към него и връзката си с него.

Растение:

Орех

Като ябълката, орехът е едно от чудесата на Природата. Това е цяла група растения (с „каменни” плодове). Тъмнозелената кожа на младите плодове е богата на танин; разцепва се при отваряне, когато узрее и освобождава „камък” - ядката. Изисква се сила , за да се счупи орех, да се отвори и да се намери това, което е скрито вътре. Ако вие счупите внимателно ореха, ще видите ясно бразда и  две двойки симетрични седемделни листа - ядки, лъжливо забулени, които изглеждат като човешки мозък или бели дробове. Ореховата ядка е богата на мазнини и това я прави високо калорична и много полезна за храненето. Дървени дялове само отчасти разделят седемделните листа - ядки, които са  свързани като мостове над тези дървени разделители. Ако разделянето беше извършено,  семето щеше да се състои от четири отделни части.

Семето-ядка е обвито от фина семена кожица, богата на танин ( това е по-забележимо при лешника, за това той е по-тъмен на цвят). В антропософската медицина от тази семенна кожица, заедно с ябълкова сърцевина, се прави специално лекарство ( за това може да се прочете в страницата за месец януари). Ореховата ядка съдържа много танин и силно летлива мазнина. Използва се за направа на препарати за лечение на диария ( за вътрешна употреба) и за подобряване състоянието на кожата (външна употреба).           

Нарцис.ppt 

Розата.ppt

Фрезия,люляк.ppt

Теменужка, ралица.ppt

Божур.ppt

Хризантеми.ppt

Лилия.ppt

   Художникът не може да гледа цветята, без да държи в ръката си молив или четка, без да се стреми да отрази върху платното тяхната форма и цвят...

   Красиво оформената градинка или букет създава настроение, като че ли се лее вълшебна музика от ярки, изящни, меко преливащи се тонове.

   Силата на цветята е в тяхната красота, а красотата е необходима на хората.

          Фрезия

   Фрезията - изящно цвете, дори като аромат. В Скандинавската митология фрезията е израз на безстрашие. Виждате ли, и нежността може да бъде безстрашна. Ние мислим, че е крехка, а тя е безстрашна, защото над всичката наша волевост, над всичката наша дори грубост идва нежността, която ни покорява. Фрезията е и настойчивост

   Победа или равновесие - между физиката и психологията, това е Скорпионът, който в Скандинавската митология се символизира с цветето фрезия. Първата декада на Скорпиона - това е фрезията.

   Фрезият - ароматната южноафриканска принцеса е слязла от високите плата на Кейптаун и наистина е цвете, достойно да краси главата на всяка принцеса. Със своята изящност, невероятен аромат и кичести цветове. Тя носи послание на младост, свежест, свобода и наред с това на елегантност, знатност и изтънченост.

         Люляк

   Напролет с пълни гърди вдишваме нежния аромат на люляка. Той е роден в Персия, но бързо се разпространява из Европа. За появата му се разказва една легенда. Пролетта, смесвайки лъчите на слънцето и дъгата, започнала да ги пръска по земята. Там, където падали лъчите, се разпуквали цветове-жълти, оранжеви, червени, сини. Пътешествала Пролетта, щедро разпръсквайки разноцветни лъчи.  Когато стигнала до север, останали и само виолетовите лъчи. От тях израснали храстите на люляка, а за белия люляк - свършила всички цветове и от белия цвят израснал белия люляк, който е по-малко ароматен от виолетовия, лилавия, но не по-малко красив....

          Божур

   Горещият поклонник на божурите Хо Чи имал прекрасна градина. Някои от цветовете на неговите божури били големи колкото слънчогледова пита. Такова разнообразие имало там, че къщата му била наречена "Домът на стоте цветя".

   Веднъж покрай градината минал синът на мандарина Чанг Ей.Виждайки прекрасните цветя,той започнал да ги унищожава.Напразно се молел Хо Чи.След това дълго стоял сред опустошената градина и горчиво плакал.

   Изведнъж видял красива девойка,която му казала:Донеси вода,за да съживя твоите цветя!

   Когато Хо Чи се върнал с водата,от красивата девойка нямало и следа,но градината била още по-прелестна от преди,а божурите -с пищна,небивала красота.На един храст цъфтели цветове от различни сортове божур.

   Чул това Чанг Ей и обвинил стария Хо Чи в чародейство.Хвърлили Хо Чи в затвора и го осъдили на смърт,а Чанг Ей се отправил към градината на стоте цветя и отново започнал да ги унищожава.Изведнъж се извил силен вятър и всички божури се превърнали в красиви девойки,с облекла,напомнящи багрите на цветовете.Те развели широките си ръкави и се разразил силен ураган.Подхванат от вятъра,Чанг Ей бил издигнат тъй високо,че падайки на земята умрял.

   Узнавайки за това,съдията отменил смъртната присъда на Хо Чи и го освободил.Грижейки се за своите божури,старецът се подмладил и живял много дълго.

   Има поговорка:Който обича цветята и ги пази,той носи радост на себе си и хората.

          Лилия

   В много детски приказки се разказва,че живеят малки горски човечета-елфи.Денем те спят дълбоко в цвета на лилията,наподобяваща камбана,а късно вечер,един от тях разклаща стъблото на цветовете.Понася се нежна,вълшебна музика,доловима само за елфите,играещи весели танце по ливадите.Щом се съмне,елфите отново се прибират в звънчетата на лилията и заспиват.

   Лилиите са получили своето име от древногалското название ли-ли,което означава бял-бял.

   Столицата на древна Персия се наричала Суза-град на лилиите.

   Бял крем-лилиум кандидум.

   Лилиите заемат особено място в историята на Франция.Кралят на Франция-Холдвиг през пети век удържал победа над германците на река Ли,по чиито брегове цъфтяли лилии.Връщайки се победоносно,войниците украсили своите щитове и шлемове с тези цветя,които скоро изпълнили градините на страната.Франция била наречена страна на лилиите.

   В Париж в Лувърския дворец има блестяща статуя-девойка,облечена в рицарски доспехи и седнала на кон,държи копие със знаме.Това е Жана д/Арк.След смъртта си тя е наречена Жана д/Арк дю Ли /Лилийна/,а на нейния герб,на син фон бил изобразен меч,с венец от лилии около него.

   В Лувър се намира саркофаг с мумия на млада египтятка,на гърдите на която се е запазила изсъхнала лилия,на възраст няколко хиляди години.

          Хризантеми

   Живял в древен Китай жесток мандарин,който ограбвал безмилостно бедните хора.Млад момък се възмутил от постъпката му и навсякъде започнал да говори,че трябва да се поведе борба срещу него.Войниците на мандарина хванали момъка и той бил осъден на смърт.

   Една девойка силно обичала младежа.Тя отишла при мандарина,паднала на колене и го молела поне с един ден да отложи изпълнението на смъртната присъда.Така горещо го молела,че той най-после се трогнал от силната и любов.Мандаринът откъснал една цветна пъпка от най-близкия до него храст и я подал на девойката:

   -Вземи тази пъпка.Утре,когато тя се разтвори и цъфне,ще отсроча изпълнението на смъртната присъда с толкова дни,колкото листенца има този цвят.

   Девойката взела пъпката и се прибрала у дома.Цял ден тя не само разлиствала,но и разнищвала листенцата,така,че да се получи чуден цвят.На сутринта девойката занесла цветето на мандарина.Учуден,той започнал да брои листенцата.Останал възхитен от прекрасния цвят и т.к. не могъл да преброи листенцата,освободил момъка.

   В тази легенда се крие голямата любов и трудолюбие на китайските градинари,които векове наред са работили за създаването на тези чудни цветя.Не напразно хризантемата е национално цвете на Китай и Япония.На Японския орден за най-висока заслуга е изобразена хризантема с шестдесет лъча

          Момина сълза

   Руска легенда за момината сълза.Сълзите на Волхова.

          Момкова сълза

   Цвете билка.В цветната градина в бащиния ми дом е насадена до момината сълза-там,където и е мястото.С по-високо стъбло,с бели цветчета,по-големи от тези на момината сълза.Както и трябва да е.

   Латинското наименование на момковото сълза идва от името на цар Соломон,който запечатвал демоните с помощта на магическия си печат.В тази асоциация има защитни свойства,предпазва от зло,дарява мъдрост и разваля проклятия.Използвано било за пречистване на ума и придобиване на мъдрост,свързана с вземане на важни решения.

          Не мога да подмина и цветето РАЛИЦА.Слабост ми е-хем от сърцето ми "се е откъснало",хем на сърце ми е легнало.

     Ралица-делфиниум.

   Ралица-по името на полското цвете ралица.Ралица е също така народното име на съзвездието Орион.Някога,когато Орион се появявал на небето,хората знаели че е време за оран,за рало.

   Гръцка легенда разказва,че някога,много,много отдавна в древна Елада талантлив юноша изваял своята любима,която била починала и вдъхнал в изваяната фигура живот.За тази му дързост боговете го наказали,като го превърнали в делфин.

   Веднъж възродената девойка дошла до брега на морето и видяла във вълните делфин,който доплувал до брега и положил в краката на своята възлюбена нежни цветя,които излъчвали лазурна светлина.Това бил цвета на делфиниума,на раличката.Гърците сравнявали цветовете на делфиниума с главата на делфин.В Русия това цвете го наричат "шпорник",в Германия-"рицарски шпори",в Англия-"забавни шпори".На френски звучи много интересно,но не мога да го преведа в момента.

   Ралицата-кралицата на сините цветя.

   Време е да влезе царицата-нейно височество или превъзходителство-РОЗАТА.

   Розата е позната от преди 2-3 хиляди години.Иран се е наричал Гюлистан,което означава Розова долина.

   Историята на розата е интересна.Едни са я отглеждали заради нейната красота и благоухание,а другите-за да я възпеят в най-хубавите си песни.Само в китайската библиотека се намират около 600 книги за розата.

   Веднъж римският император Нерон наредил да се сипе над пируващите в двореца му гости непрекъснат дъжд от розови листенца,което струвало огромно състояние.

   С рози се увенчавали победителите.Много страни празнували деня на розата.В Иран бил създаден поетичния образ на славеят,който бил влюбен в розата,а в Англия през 5-6 век се водела 30-годишната война между бялата и червената роза.

   Днес са известни над 14 000 сорта рози.

   Римският император Хелио Габал задушил приближени,които подозирал в измяна,като ги затрупал с розов цвят.

   За нито едно цвете няма толкова легенди и предания,както за розата.Ето една от тях,създадена от древногръцки певец....

   Прекрасната богиня на любовта-Афродита,била родена от морските вълни.От бялата пяна,която покривала тялото и,произлязла първата роза,бялата.Може би и досега щяха да съществуват само бели рози,ако според едно друго предание Афродита не се притекла на помощ на ранения от глиган Адонис.По пътя богинята наранила краката си.От капките кръв,които попили в земята изникнали червени рози.

   В нашата страна,в България,цъфти прекрасната казанлъшка роза.Говори се,не съм го виждала с очите си,но щом се говори,има истина в казаното-един килограм розово масло се получава от 3 тона и половина листа от розов цвят!?

    Сега не ви остава нищо друго,а да прочетете на децата си приказката "Цветята на малката Ида".Приятно четене!!!!

   Допълнителна информация за фрезията,момината сълза и ралицата имам от нета,а за останалите-от старите пожълтели листа.

.

   Когато поставяме цветя във вазата, като че ли се срещаме с отдавна познати приятели. Всяка пролет, лято, есен и зима те са гости на нашите стаи.Т огава си спомняме историята на всяко от тях - колко страни е обиколило, какви приключения е преживяло, с каква слава е обкръжено. Някои цветя са известни от хиляди години и нищо чудно, ако във вашия букет има гости от Азия, Африка, Америка, дори от Австралия.

   Всяко цвете е плод на упорития труд на човека. Може би стотици поколения цветари са засаждали този цвят, грижили са се за неговия цъфтеж, грижливо са събирали всяко семенце и отново са го засявали, докато се получат чудесни, вълшебни и разнообразни, ярки и красиви цветове.

   Хората в различните страни са създали много предания и легенди за цветята. Най-хубавите и най-възвишените си мечти и идеали са въплътили в тях.

          Зюмбюл               

   Едно от първите цветя е зюмбюлът /хиацинт/. Той се появява, когато още снегът не се е стопил напълно. Зюмбюлът е цвете на пролетните дъждове - така е известно още в древна Гърция преди 2-3 хиляди години. То било посветено на бога на слънцето - Аполон и се наричало "цвете на тъгата". Древно предание говори, че зюмбюлът е израсъл от кръвта на юношата Тиаций, загинал по време на спортни състезания от диска, хвърлен от Аполон.

   Родината на зюмбюла е Персия. В Европа попада съвсем случайно. По време на буря 1734 г. генуезки кораб, носейки на борда си луковици от зюмбюли, се разбива до холандския бряг. Изхвърлените на пясъчния бряг от морето луковици поникват и с красотата и аромата си омайват местното население. Холандските градинари само за 30 години създават над 2000 сорта зюмбюли, които станали прочути в целия свят. В Холандия зюмбюлът намира своята втора родина.

          Нарцис

   Повява южнякът и нашепва чудна легенда от древна Елада.

Живял в древна Гърция синът на речния бог - прекрасният, но студен и горд Нарцис. Той не обичал никого, освен себе си. Веднъж се загубил в гъста гора по време на лов. Видяла го нимфата Ехо и го обикнала. Тя не можела да говори, а само отговаряла на въпроси,като повтаряла последните думи от тях.

   Скрита в горския гъсталак, Ехо гледала с възхищение стройния младеж. Нарцис се озърнал,не знаейки накъде да тръгне и високо извикал:

   - Ей, кой е тук?

   - Тууук - отговорила Ехо.

   - Ела насам! - извикал Нарцис.

   - Насааам! - отговорила Ехо.

   Озърнал се прекрасният Нарцис. Нямало никой. Учуден от това, той високо извикал:

   - Ела по-скоро при мен!

   - При мееен! - радостно откликнала Ехо.

   С протегнати ръце се затичала нимфата към Нарцис, но прекрасният младеж гневно я отблъснал, бързо се отдалечил от нея и се скрил. И станал още по-надменен.

   Веднъж през пролетта по време на лов, Нарцис се приближил до един ручей и поискал да се напие със студена вода. Ручеят бил бистър като сълза. Никой не се бил докосвал до него-нито откършено клонче, нито вятърът, нито листенце. Като огледало той отразявал всичко наоколо - храстите, стройния кипарис, синьото небе...

   Нарцис се навел, опрял ръце върху един камък и се огледал. Той видял изумен своето отражение във водата и силно се влюбил в собствения си образ. Гледал го, говорел му,ласкаво го зовял, протягал към него ръце. Всичко забравил момъкът. Нито се хранел, нито пиел, нито спял, само стоял и се любувал на себе си. Изведнъж го обзела страшна мисъл.

   - О, мъка! Страх ме е! Не съм ли влюбен в себе си?

   Силите напускали Нарцис. Той бледнеел и чувствал приближаването на смъртта. И заплакал. Сълзите му падали в бистрата вода на ручея. По повърхността на водата се образували кръгове и образът изчезнал. Нарцис в ужас извикал:

   - О,къде си? Върни се! Остани! Не ме напускай! Това е жестоко!

   И ето, водата се успокоила и образът отново се появил, но младежът бавно чезнел като роса под лъчите на слънцето. Клюмнала главата на Нарцис върху зелената крайбрежна морава и мракът на смъртта покрил очите му. Там, където умрял, поникнало бяло дъхаво цвете - Нарцис.

   Цветето нарцис е със силна, нежна, упойваща миризма. Неговият лъчист, нежно бял цвят е наведен леко надолу, сякаш се оглежда във водно огледало, любувайки се на своята грация и красота. Самолюбието, гордостта, надменността - това са човешките качества, вплетени в тази легенда.

   Леко полюшвайки се от вятъра, белият нарцис сякаш отронва пълни с горест слова: Колко ми се иска да бъда сред хората, със сърце, пълно с любов и открито за приятелство.

   В днешно време има и жълти нарциси.

   В Турция се е запазила старинна поговорка: Който има два хляба, нека продаде единия, за да си купи цвят от нарцис, защото хлябът е храна за тялото, а нарцисът - храна за душата.

   У много народи в различни времена един и същ цвят има различно значение. В Гърция нарцисът се считал за цвят на загиналите, а в Рим - цвят на победата .В Китай на Нова година във всеки дом има нарцис, както у нас елха. В Швейцария устройват празник на нарцисите.

          Лале

   Ето ме и мен! Всички ме познавате и може би считате, че моята родина е Холандия, но аз съм родено в Персия. Латинското ми наименование е "тулип" - парче плат, от който турците са си правили чалми, тюрбани, фесове. Аз, лалето, съществувам от 2-3 хиляди години, но в Европа ме пренесоха през 1555 година.

   Ако знаете само каква сензация предизвика моето появяване! Станах толкова скъпо цвете, че за мен хората залагаха цяло състояние. Луковицата ми беше оценена на 10 тона ориз, 5 тона пшеница, 4 вола, 8 свине, 12 овце, 2 бъчви вино, 5 бъчви бира, 2 бъчви масло, 4 пуда сирене, различни дрехи и една сребърна чаша. За една моя луковица бяха продадени два каменни дома и една бирена фабрика.

   Аз раста на свобода и се радвам, когато хората се отнасят към мен внимателно. Когато се любуват на гордата ми и пищна осанка. Ще бъда доволно, ако нося само радост и щастие около себе си.

          Теменужки

   Като наближи месец май, месецът през който всичко буйно се развива и цъфти, където и да отидем - в планината или парковете, навсякъде се усеща нежният цвят на теменужките  /виола триколор,виолетките/. Цветовете ни гледат с нежните си личица, а очите им надничат към нас с любопитство и удивление.

   Древноримска легенда разказва, че в теменужки били превърнати любопитните и тези, които обичали да се бъркат в чуждите тайни. Във Франция и Англия ги наричат "цветя на мисълта" и се подаряват при раздяла, за спомен. Във всички народи теменужката е символ на оживяващата природа.

   Немският поет Гьоте мечтаел в град Ваймар, където живеел, навсякъде да има теменужки. Пролет, когато излизал на разходка, той пръскал семената им навсякъде. И досега през пролетта около Ваймар цъфтят теменужки, които всички наричат теменужките на Гьоте. В чест на безсмъртното произведение на Гьоте - "Фауст", градинарите отгледали сорт "Доктор Фауст" с черен кадифен цвят, "Мефистофел" - с ярко червен цвят и "Маргарита" - с нежно син цвят.

    Теменужката е любимото ми цвете.

    Следва продължение за любителите на цветята и техните тайни.

за миг, загледах се-

                           видях тандем!

Малка роза там стои,

красива, нежна, но без бодли!

           Опитва се, жестока да е тя,

           да преобрази своята съдба.

                                 Но уви!

           Невъзможно без бодли!

До нея, тайничко растеше той,

храста, със бодли безброй.

           Красива, розата цъфтеше,

           до храста всеки ден стоеше.

Когато дъжд я завали,

подпира той я отстрани.

           Красива тя се разцъфтява,

           щом слънце сутрин пак изгрява.

Така растяха двама те,

        оплетен в нея,

              тя с много цветове !

           И ето, есента дойде,

           бодилът пак до нея е,

           да пази я, от ветрове .

Зимата - един до друг стояха,

един във друг оплетени те бяха,

във студ и бури устояха!

           На пролет, заедно пак растяха,

           тя с много цветове,

           бодилът, пазещ я от ветрове.

Така минават, ден след ден,

събрани заедно, като във плен.

Бодил и роза, бяха във тандем.

           По този път вървя, аз всеки ден

           и тайничко мечтая за такъв тандем !

През лятото в Германия случайно попаднах на календар на Веледа (козметична фирма) от 1990 година. Бях заинтригувана от интерпретацията на някои приказки на Братя Грим, пленена от илюстрациите и с ентусиазъм преведох и за вас текста. Моля да ме извините за възможни неточности и трудно разбираеми места, но не съм професионален преводач, а английския текст беше с "повишена" трудност. Освен това снимките на илюстрациите са с по-голям обем от възможностите на сайта за публикуване, за това ги предлагам в клип. 

Grimm.wmv

Звездните талери

(Братя Грим)

Превод: Катя Белопитова

Имало едно време едно малко момиче. Когато баща му и майка му умрели, то останало толкова бедно, че си нямало повече нито стаичка, в която да живее, нито легло, в което да спи. Нямало нищо друго, освен дрехите на гърба си и парченце хляб в ръката, което човек с милостиво сърце му бил дал. Момиченцето, обаче, било добро и набожно. И така, изоставено от всички, с доверие в Бога, то тръгнало по света. В полето го срещнал един беден мъж, който му казал:„Ах, дай ми нещо за ядене. Толкова съм гладен!” Момиченцето му дало цялото парче хляб и го благословило:„Бог да те благослови!” И продължило нататък. След това срещнало едно дете, което плачело и говорело:„Студено ми е на главата. Подари ми нещо, с което да я покрия.” Момиченцето свалило качулката от главата си и му я подарило. Като повървяло още малко срещнало друго дете, което пък си нямало връхна дреха и мръзнело от студ. Момиченцето му дало своя жакет. Вече се стъмнило, когато то стигнало до една гора. В нея срещнало още едно дете, което този път го помолило за ризката. Набожното момиченце си помислило: „Тъмна нощ е, никой няма да ме види, че съм гола. Мога да му  дам ризата си.” Бързо свалило ризката от гърба си и я дало. Както стояло голо и само в гората, изведнъж от небето започнали да падат звезди и това не било нищо друго, а твърди, лъскави талери, и въпреки, че току-що дало ризката си, изведнъж се оказало облечено в нова ризка от най-тънък лен.

Момиченцето събрало талерите в новата ризка и било богато през всичките дни на живота си.

Вълшебните приказни теми на Братя Грим

За деца и възрастни

Автор: Д-р Уйлям Ф. Даймс

Календар на „Веледа” за 1990 година

(превод със съкращения от английски Г. Трифонова)

Детските и семейни приказки, събрани и обработени от Братя Грим, са съкровищница от мъдрост и знание с непреходна стойност и присъстват винаги в непрекъснато обновяващия се кръг от читатели. Те са не само поучителни приказки за забавление на стари и млади от времето, когато не е имало радио и телевизия; тези приказки са пълни с тайни значения, които могат да разбулят истинската природа на човешкото съществуване и мистериозната сила на човешката душа. Те докосват непосредствено нашите сърца и представляват богата храна за задоволяване  нуждите на душата.

За децата идеалният начин е разказването на приказките, но не всички приказки са добри за разказване и четенето им от възрастните е повече или по-малко равностойно на разказването, особено за децата, които все още не могат да четат слято. На децата над девет години, които могат сами да четат, е добре да им се дават вълшебни приказки в илюстровани издания.

Възрастните ще имат възможност да си обяснят по нов и различен начин образа на душевния живот, представен в тези приказки, ако тяхната собствена житейска философия съответства на дълбокото значение на думите и тълкуването на приказките. Тази философия ще ги ръководи във важното изследване на скритото във вълшебните приказки и в мъдростта на легендарните лъжи и документирани истини за човешката еволюция. С така спечеленото знание възрастните израстват в разбирането на  собствена си човечност.

Тук може би възниква проблем и нужда от обсъждане как възрастните представят вълшебните приказки на децата. Образът, който се представя, трябва да бъде чист и прост, без интелектуални интерпретации. За възрастните дълбокото разбиране на думите и интерпретациите са много важни, без тях те са неспособни да останат в простата вяра на детството. Това разбиране носи кръста на началото на познанието, което представлява модерното съзнателно търсене.

Вълшебните приказки са интерпретирани по много различни начини и са обсъждани в светлината на всичко: от митологията до популярната и дълбочинната психология. Тълкуването може също да се основава на изчерпателно всестранно приближаване до основната природа на човека, представена от Рудолф Щайнеровата духовна наука антропософия. Достойни за похвала работи са публикувани от автори, които показват подобна на Щайнеровата проницателност; те просвещават и хвърлят светлина върху духовната област, където тези вълшебни приказки имат място.

В календара на Веледа за 1990 година, на страницата за всеки месец от годината, е представено типично място на действие от вълшебна приказка, което илюстрира основна и съществена човешка сила и по такъв начин се грижи за хигиената на душата чрез много основни сетива. Традиционно за Веледа календар са включени приложими в практически план знания за широко разпространени по света растения.

Ние сме много благодарни на Daniel Boillat, художничка, която работи в Дорнах, Швейцария, за илюстрациите на този календар.

Надяваме се, че този Веледа Календар ще достави удоволствие на много хора и ще им помогне да обикнат, разберат и оценят високо това съкровище от мъдрост, което се намира във вълшебните приказки на Братя Грим.     

                                                        Снежанка

                                                           януар

                                                        Картина:

Царският син случайно видял Снежанка в стъкления ковчег и я помислил за умряла.

Бележки по интерпретация:

Снежанка, чистата човешка душа, се е инкарнирала на земята, където се изправя срещу форма на съществуване, за която единствено валидна е само външната реалност на сетивата. Тази форма на съществуване се представлява от Царицата. Джуджетата са част от елементалните духове, които осигуряват подслон и храна за душата. Снежанка е нападана три пъти: в нейното дишане (когато я пристягат с връзките на роклята), в главата (физическата основа на нейното мислене, чрез отровния гребен) и в нейния метаболизъм ( с отровната ябълка).Видима е връзката с тройния аспект на човешката природа, представен в антропософията. Кралският син е човешкия дух, който се пробужда в спящата душа и я насочва към истинското и предназначение. По този начин се преодолява привързаността към извора на живота.

Растение:

Ябълка

За ботаниците е трудно да обяснят какво представляват плодовете. Не ботаниците печелят от тази загадка, ако се вгледат внимателно в различните растителни плодове: грозде, червено или черно френско грозде, ягоди, шипки, портокали, краставици, кестени и ябълки. Говорейки на ботанически език, ние не ядем „плод”, когато ядем ябълка, а месесто цветно главно стъбло, което е оформено около пергаментово изглеждаща сърцевина, която заедно със семките е истинския плод. Повече или по-малко това може да се каже и за ягодите и шипките.

Символизмът на ябълката се базира на библейската история за Сътворението. В Рая ябълката е дървото на познанието за добро и зло, а плодът и е греха.

Ябълките не играят голяма роля в медицината, както и голяма част от подобните плодове – круши и дюли. Настъргана ябълка е добра за деца, които имат диария. Ябълков чай се прави от кората на ябълките.

В антропософската медицина, по внушение на Р. Щайнер, ябълковата сърцевина се използва заедно с кожицата на ореховата ядка за направата на фармацевтични препарати, които се дават само с рецепта.

Ако се разгледа разрязана през средата ябълка, ще се види чудо: геометрично перфектно разположена около центъра петолъчна звезда. Едно от чудесата на природата след теб!

Трите горски джуджета

февруари

Картина:

Благодарение на три джуджета доброто момиче намира ягоди под снега.

Бележки по интерпретация:

Човешката душа има потенциал и за добро, и за лошо. Добродетелите са представени от работливото момиче, пороците – от мързеливото. Вълшебните приказки показват каква съдба очаква добродетелните и порочните. Джуджето помага на този, който има дар от добродетели в душата си – на него дава добри неща. Красотата на душата се проявява и във физическа красота и това се вижда по-специално в израза на лицето. Добродетелта устоява на интригите на злото. Кралят представлява човешкото духовно его, това обединение с душата, която се представя като жена. Ако порокът печели първоначално душата, има опасност духовните добродетели да потънат и да бъдат завлечени от реката на живота. Споменът за силата, която дава добродетелта, е повика към егото да победи злото. Накрая добродетелта се превръща в собствено решение.

Растение:

Ягоди

Ягодите, като ябълките, не са истински плодове.Сочната част, която ние обичаме толкова много, е много уголемена месеста ботаническа чашка. Сухите семчици с много по-малко сила се схрускват между зъбите, отколкото истинските плодове и за това ягодите  се наричат „сложен” плод, а също така и „псевдо плод”.

Само дивите ягоди се използват с медицинска цел. Те са малки, но техният аромат и вкус е най-силен. Ягодите съдържат желязо и заради това, и заради техния цвят се смята, че са добри за кръвта в популярната медицина. За илюстрация, в сравнение с копривите, които съдържат много повече желязо, ягодите фактически имат малко желязо. Наблюдението, че дивите ягоди помагат, ако човек има проблем  с преработването на желязото е вярна, обаче това е само когато дейността е качествена (подобрявайки железния метаболизъм) вместо да е качествен (увеличавайки железния метаболизъм) плода. Ожулването от копривата на едната от двете ръце показва какво да правим с желязото, когато го намерим (истински железен дефицит е рядко срещан в диетата на цивилизованите нации).  Във всеки случай растението се държи според заложения от природата модел, подобно на феномена на заболяването в човека.

Ягодите се  използват в антропософската медицина. В комбинация с вино от тях се прави специален препарат, използван за хармонизиране на функционалните разстройства в черния дроб. Това се прави чрез синтеза и разпадането на захарта в човека и природата.

Пепеляшка

март

 Картина:

Пепеляшка танцува край гроба на майка си под леска (лешниково дърво).  По нейна молба бяла птица я поръсва със златисти листенца.

Бележки по интерпретация:

Пепеляшка представлява човешката душа, която търси себе си  и минава през много страдания преди да стане готова да се съедини с духовното его. Нейните две неприятелки са доведените и сестри, „подли и с черни сърца”,  те са образи на скритото зло в човешката душа. Пепеляшка е представена като прислужница в сърцето на дома - кухнята: силите на сърцето се увеличават от човечността и предаността. Куполът на лешниковият храст, който расте върху гроба на майката и оказва голяма помощ. Пепеляшка изпълнява трудна задача преди да бъде допусната на бала, организиран от Краля, за да се избере невеста за кралския син. Душата се подготвя, преди да се съедини с духа. Три пъти тя казва на бялата птица: „Поръси ме със злато и сребро”. Всеки път тя получава това, за което моли – блестящи и великолепни дрехи: тя получава мъдрост и сила от размишлението. Така накрая тя става достойна за съюза с кралския син (символизиращ пробуденото его).

Растение:

 Леска

Леската с нейните лешници не е ли единствената, която расте най-вече в гробищата и  разперва клони над гроба на майката на Пепеляшка?  Според фолклорната традиция, това е магическо дърво, което се е използвало в различни видове древни ритуали. Лескова пръчка се използва за  намиране на скрито съкровище, широко се използва като лек в древното изкуство за лекуване със състрадателност.Във фолклора най-често за леската се говори като за дърво на злото. Никъде тук, в приказката, това не се споменава, както и че расте в гробищата.

Леската, върбата и други дърветата, които имат реси са група, чиито костилки имат много голяма хранителна  стойност. Те действат подсилващо на нервите и това е тяхната хранителна полезност и истинското им предназначение. „Седем лешници на ден и няма да си гладен”, казват германците. В английският език това е казано по-грубо: „Повече лешници, повече незаконни деца”. Цели или счукани лешници често се прибавят към шоколада, към сладкишите и се предлагат в сладкарниците. Пълномаслените им мазнини са най-важното отличително качество за кулинарното им използване, а също така и като скъпа, най-качествена съставка на козметични продукти.

Рапунцел

април

 Картина:

Бащата на Рапунцел открадва от омагьосаната градина няколко корена маруля за жена си.

            Бележки по интерпретация:

Рапунцел като че ли е човешка индивидуалност, която все още има древна атавистична връзка с духовния свят и със силите на земното майчинство. Това се показва чрез дългите златни плитки. Чрез бащиното престъпление тя е придобила магична  сила, която я е издигнала в една кула, където престоява до дванадесетата година, до началото на нейния пубертет. Така е представено началото на затвореното единство между първоизточника - астралната душа и физическото тяло. Нейната древна ясновидска дарба се представя като чародейство, което я предпазва жива, но също така я издига до висотата да създаде нещо ново, свободния импулс ( царския син ) достига будно съзнание (високата кула) и съюз с душата. Ако този съюз с новия първоизточник издържи,  старото ще бъде  пожертвано: Рапунцел губи русите си коси, а царския син - своите очи (способността да разбира нещата духом), след което силата на любовта, присъща на душата  (сълзите от радост на Рапунцел), възвръща зрението му. Съюзът на двамата означава началото на нова епоха, показана и чрез раждането на близнаци.

Растение:

Салата „Маруля”

Марулята прилича на бременна жена и расте като бременна във вълшебните приказки. Това е по-правилно разбиране, отколкото като салата в ежедневието. Ботаническото име на растението е Valerianella lokusta, и това показва, че растението е малък едногодишен роднина на големия многогодишен валериан, Valeriana officinalis. Те имат много близко родство, тъй като корените и на двете растения съдържат единствено по рода си сложно съчетание от съставки, от които се извлича валериан, най-доброто успокоително в природната медицина. Растенията с успокоителни свойства от този сорт се считат за равностойни на синтетичните химически транквилизатори от рода на Валиума и Либриума.

Дванадесетте братя

май

 Картина:

Сестрата откъсва дванадесет лилии от градината на омагьосаната хижа.

Бележки по интерпретацията:

Творческите етерни сили от дванадесетте района на зодиака издигат човешкото физическо тяло. Тук ние намираме дванадесетте зони на органиката и дванадесетте сетива (поред Р. Щайнер: сетивата за допир, живот, движение, равновесие, мирис, вкус, зрение, топлина, тежина, за език, мислене и Аз-а). Във вълшебните приказки те се представят от дванадесетте братя. Днес вече дванадесетте сетива не се разглеждат като най-важния първоизточник на творчество; те като че ли са изгубили значението си. Царската дъщеря със златна звезда на челото е душата, която търси знанието; тя тръгва да търси своите дванадесет братя. Намира ги в сферата на нощта и на гората (сферата тук не е видима от сетивата). През деня тя е видяла лилиите, но не е успяла да разпознае в тях своите братя. В своята невинност тя ги откъсва с ужасяващи последствия. Лилията представлява света на рая, на духа. Ако тя се откъсне, светът потъмнява и това място в приказката приема просто земно обяснение – гарваните. Задачата след това е да се освободят те и съдбоносната грешка се изкупува с много години, прекарани в мълчание и тъга. Когато времето на изпитанието свършило, възвишеното знание се връща (гарваните са освободени чрез заклинание) и това води след себе си  пречистването (изгарянето на клада) на по-нисшия душевен източник.

Растение:

 Лилия

Бялата лилия и червената роза  са най-важните символи, свързани с Дева Мария. Лилията перфектно представя чистотата и невинността, непорочното майчинство. Подчинени на християнския символизъм, лилиите и розите винаги са заемали централна позиция в манастирските градини и за тях се полагали много грижи, в сравнение с много други билки, които растат около тях. Лилията няма медицинско значение.

За разлика от розата, лилията няма дълбоко навлизащ в земята корен; свойствената и  форма е хексагон ( тя има шест венчелиста и  шест тичинки), който я свързва с космоса и я превръща в най-важното слънчево растение.

Древна легенда твърди, че лилията е израснала от млякото, което се разляло по земята, когато Хера кърмила бебето Херакъл. В средновековната система от свързани качества като комбинациите студено/топло и сухо/мокро, лилиите са „горещо и влажно”, докато розите са „студено и сухо”.

В средновековието е познат препарат, който е правен от изложени на слънце в зехтин за няколко седмици бели лилиеви венчелистчета. Този зехтин с лилии се е използвал като мека болкоуспокояваща лапа за тумори. Днес само тигровата лилия се използва в хомеопатичната медицина за третиране при редица женски смущения.

Хвойновото дърво

юни

 Картина:

Вълшебна птица се издига от мъглата, която гори като огън около Хвойновото дърво.

Бележки по интерпретацията:

Хвойнови вейки са горени върху сакралните олтарите на древните друиди. В тази огнена приказка дървото представлява сферата на душата, където стари душевни сили са пожертвани като единствен начин да победи новото. Като в приказката за Снежанка, жена, която копнее да има дете се наранява и  кръвта и пада върху снега. Истинското его идва с раждането и това се разбира като жертвоприношение  на ограничената в кръвта душа, източник на всички богатства на древната мъдрост: богатата жена умира, когато се ражда детето и.

Мъжът, като духовна реалност, е съединен със земния свят: бащата си намира втора жена, която му ражда второ дете – Марлинхен. Това дете представлява  ниво на съзнание, което е фокусирано на земния свят в непознаване на греха. Нейното име води произхода си от Мария Магдалена, библейската разкаяла се грешница.

В картината на смъртта на Малкия брат и връщането му към живота се отразява библейската концепция  за възкресението и приказката завършва със сцената, в която силите, които са били обърнати към злото са разрушени и Детето на духа се възнася сред  пламъците на пречистването.

Дърво:

 Хвойна

Хвойната принадлежи към семейството на кипарисовите дървета и с останалите иглолистни (смърч, бор и др.) съставляват група, чиито семена се предпазват с люспи. В този случай, както и да го кажем, дървените люспици не могат да израснат като дърво, но се срастват около семките във формата на ягодоподобен плод, което фактически е вид ягодоподобна шишарка. Хвойновите „ягоди” имат нужда от три години, за да узреят. Те съдържат бързо летлива мазнина и захар и се използват най-вече в сезона на направата на немско кисело зеле и за консервиране на риба. В медицината се използват като диуретик и антиревматично средство.

Друг начин на употреба е в дестилирането на ликьори: аквавит, джин. „Джин” е другото име на това дърво. Летливата мазнина и ресите на дървото имат също медицинско приложение. 

Използването на хвойнови вейки като хвалебствие по време на жертвоприношения навярно означава пречистване. Освен това хвойновото дърво се представя като даващо жизненост, енергия и имащо подмладяваща сила.

 Спящата красавица

юли

Картина:

Царският син минал през непроходимия храсталак и влязъл в дворцовата градина.

Бележки по интерпретацията:

Жабата изскочила от водата на земята и казала на Царицата, че молбата и ще се изпълни и тя ще си има дете. Земноводните представляват много ранен етап от човешката еволюция; по такъв начин се обяснява прехода от водно създание към земното създание. Детето е нова душевна сила, пристигането на която е бленувано и предизвестено, това е скрития подарък на цялата средновековна мъдрост. До началото в приказката има само дванадесет златни съда: само силите на мъдростта, които принадлежат на дванадесетте звезди (от зодиака) могат да бележат със знак кой ще ги получи. Органът за възприемане се нуждае от допълнителни сили, които да отиват отвъд това, за което той е пригоден да възприема. Придобиването на тези допълнителни сили може да има фатално последствие и първоначално на младата душа и се струва, че ще умре. Това е част от плана на еволюцията, но може да се промени и съдбата се представя със значение на не смърт, а забавяне във времето.

            Първопричина новата душа да започне да работи е развитието на способността за мислене  - оттук и включването на въртенето и вретеното в приказката. Царят, като представител на един по-ранен свят, искал тази способност да се развива нататък, но това вече го имало в тази реалност (старата кула). Убождането с вретеното (контакта с новите душевни способности) предизвиква заспиването на целия дворец за сто години, което посочва общата човешка участ.

Живият плет от бодливи храсти слага граница на сферата, в която царува съня. На немски шипката от там е взела името си ( Wacholder). Отново идва помощ отвън, и то не преди да мине даденото време. След това царски син от друго царство, в чиито образ се представя силите на его-то, помогнал на новата душа да намери правия път и е причина тя да се разгъне. Сватбата е широко разгласена.

Растения:

 Роза, Шипков храст

            Говорейки за лилията, вече казахме, че розата е един от символите на Мадоната. Мария е Мистичната роза, символ на непорочната чистота и съвършената любов. Непроходимият шипков жив плет около царския дворец може би е паралел със живия плет около средновековните замъци в Романът на Розата.

            Розата сама по себе си не е медицинско растение. Тя е съвършена хармония на формите. В средновековието това качество било определяно като „студено и сухо”, и се е отразявало в страхотната сила на корените и в прохладния, освежаващ ефект на розовата вода и розовото масло. Споменатите две свойства се използват в козметичната промишленост, най-вече в колд кремовете.

Плодовете на шипката, шипките, са псевдо-плодове;  месестата част (плода на шипката) расте около една космата сърцевина и отвън е истински плод. Тази оранжево-червена част е богата на витамин С и за това се използва за чай и сладко. Сърцевината се използва за чай при смущения в пикочния мехур.

Баба Хола

август

 Картина:

Работливото момиче изважда опечения хляб от фурната.

Бележки върху интерпретацията:

Историята за баба Хола представя законите, което управляват човешката съдба в картини и така е възможно да се представят картините на човешкото прераждане и кармата. Двете дъщери са сравнени една с друга: едната е работлива, другата – мързелива. Посоката на тяхната съдба е с убедителна морална логика.  Всяка от тях е показана да отива и да се връща обратно от този в следващия свят. По пътя момичетата, първо работливото, после и мързеливото, срещат фурна, пълна с опечен хляб (храната за душата трябва да бъде действително сграбчена), дърво, отрупано  с узрели ябълки (плодовете на духа трябва да бъдат твърди) и накрая къщата на баба Хола, която има връзка с годишните времена. Историята показва, че има връзка между човешките добродетели и пороци и природните събития и в частност там, където времето и климата са замесени. Модерното мислене е изгубило цялото знание за това, и Рудолф Щайнер приема за  много важно, че истинското знание се възстановява.

След нейното връщане за живот на земята, работливото момиче изглежда по-способно от преди; нейната най-голяма добродетел печели значително преимущество. Златото на душата е дадено на нея като начин да се направи добродетелта видима и доловима от всички. Индивидите, които не могат да развият нейните добродетели, не могат да натрупат съкровищата на мъдростта и пренебрегват своите морални задължения започват своя следващ земен живот обременени „в преследване на щастието”, като се стремят да направят по-добро това време.

Растение:

Жито

От стари времена земните хора са приготвяли своята храна от зърнени треви -   пшеница, ръж, овес, ечемик, просо, царевица, ориз – в повечето случаи като най-ранен плосък безквасен хляб. Природата произвежда продукция от различни семена и от нея трябва да се избере само житно зърно. Човешките същества – мелничари и хлебари – продължават процеса на превръщане  по-нататък. Материята трябва да се превърне в храна, подходяща за човешки същества. Произходът на английската дума „хляб” показва ясно този път; тя води началото си от староанглийската дума breowan, която означава „запарвам” и указва за ферментационен процес. Старинен процес, който се използва и до сега за направа на ферментирал във вода хляб (квас). В модерните времена ферментирала напитка се прави от пълнозърнест хляб и суроватка, позната като Brottrunk  и се намира във всеки магазин в някои европейски страни.

Използването на хляба като медицинско средство е малко познато. В миналото хлебни трохи са били използвани като „ап excipient” от аптекарите и препечения ръжен хляб като средство против диария. Препеченият хляб, особено ако е добре препечен, се използва и днес като средство против диария.

Момичето без ръце

септември

 Картина:

Момичето без ръце яде круши в Царската градина.

Бележки по интерпретацията:

В голяма част от вълшебните приказки се разказва за хора, които са сключили договор с дявола. Така стават материално богати, но цената, която трябва да платят  най-често е тяхната душа. Това се случва и в тази история. Мелничарят, живеещ в голяма бедност, моли странника, спрял през мелницата да му се отплати, като го направи отново богат. Старото богатство на душата е изразходвано. Дяволът ще се задоволи само с жадуваната връзка с физическото тяло – материално богатство или интелектуално знание. Мелничарят неволно му обещава да му даде своята дъщеря. Дяволът не може да задържи здраво момичето, но все пак нейните добродетели могат да го предпазват (момичето представлява чистата душа в нейните морални усилия). Тя загубва ръцете си и не може да взема активно участие в света, докато не претърпи процес на развитие и напредък.

Нейният път я води в кралската градина. Пазена от един ангел, тя хапнала круши (за разлика от ябълките в Рая), защото била гладна: приела ново, различно познание. Кралят се оженил за нея: осъществил се е съюз между духа и душата.

Нейните изпитания още не били свършили. Като резултат от изопачаването на истината под въздействие на Дявола, младата кралица напуска двореца и тръгва по широкия свят за дълго време да се учи. Ученето причинило израстване отново на ръцете като знак, че тя може да употребява тези органи отново за действие и като възможност да вземе своите морални импулси от света. След това кралят отново я намира: възприемчивото его и чистата душа се съюзяват.

Дърво:

Круша

Крушата е образ на живот, преливащ от чувства. Сладкият, сочен плод буквално се разтваря и втечнява, твърде различен от своя сродник, ябълката. Каква е причината, защо крушата прилича на капка?

Крушите преди всичко се използват за ядене като плодове, но също така се използват за източник на захар. Захарта се намира в три вида в растителното царство: цвеклова захар, тръстикова захар и плодова захар. Трите вида захар имат различно действие върху трите физиологични системи на човека: цвекловата захар преди всичко върху нервите и сетивата, тръстиковата захар – върху ритмичната система (сърце-бял дроб) и плодовата захар – върху метаболизма.

Крушовата захар се намира в концентрирания крушов сок. Той се произвежда трудно от богатите понастоящем страни с твърде субсидирани земеделски култури, които имат нужда непрекъснато от използване на захар, категоризирана като природна захар от високо качество. В прединдустриалната епоха и по време на война плодовата захар е била широко употребявана, когато е имало недостиг на рафинирана захар.       

Шестте лебеда

Октомври

 Картина:

Прислужницата, която е дъщеря на Краля, плете шест ризи от цветето Богородичка за своите братя.

Бележки по интерпретацията:

Ожесточено преследващ диво животно по време на лов, Кралят изгубил пътя си в гората. Ако ние следваме дивеч до точка, където изгубваме представа за всичко останало, ще го разберем. Резултатът е отново съюз с дама, която била привидно непозната. Кралят имал седем деца от своя първи брак: шест момчета и едно момиче.

Извършвайки вълшебство, което знаела от своята майка, новата Кралица успяла да подхвърли ризи, в които имало зашито магическо заклинание и така превърнала шестте момчета в лебеди. С магическото знание, което и е поверено, тя успяла да промени децата  (пробуждайки силите на духа) и да ги прати във въздушното царство, от където не биха могли да влияят върху земната реалност. Женската рожба (първичната чиста душа) продължила да съществува недокосната от тези интриги и нейната задача била да избави своите братя, за да могат те отново да действат в земния свят. Тук е скрит повикът да бъде направена жертва.

 Цветето Богородичка (райската мъдрост) изисква да бъдат посяти всички цветя заедно. В приказката се изисква да бъдат направени ризи за всички братя за шест години, прекарани в мълчание (поддържайки медитативно състояние в душата). След това се случили и други изпитания. Прислужницата се омъжила и станала Кралица и дала живот на три момчета, всяко от които приличало на нея. Тя си пробила път сред плодовете на духа, но дяволските сили я отнесли и задържали далеч от света. Голямо престъпление спрямо съкровищата на духа е да ги придобиеш твърде рано. За това братята са осъдени да умрат, като в  приказката за дванадесетте братя, и са спасени в последната минута. Братята са избавени, когато времето на изпитания стигнало до своя край.

Растение:

Богородичка, Астра

Има много цветя, които носят името „звезда” (сред тях и Богородичка или Sttelaria species (stella=звезда)), особено Stelaria holostea, най-голямата звезда; астри (aster=звезда), особено Aster tripolium, морската астра или морската звезда и Aster amellus, италианската звезда; членовете на Callitriche genus, подобни на водната звезда. Много от растенията имат научни или популярни „звездни” имена, като Астранция, Витлеемска звезда.

Звездата на звездите между цветята, родът, което е дал семейството на маргаритките е с най-ново научно име Asteraceae. Всички са роднина с това семейство, което включва и популярните Димитровчета.

Астрите не играят роля в западната медицина., но е несъмнено възможно в народната медицина в някои други части на света да се използват богородичките или звездните цветя.

Всички цветя са истински звездни цветя, които водят съществуване между рая и земята, под различните въздействия на фиксираните звезди и планетите, отразявайки тяхното богато разнообразие тук, на земята.     

Горската къща

ноември

 Картина:

По-малката дъщеря на дърваря се грижи с любов за животните.

Бележки по интерпретацията:

В тази приказка се разказва за омагьосани и погубени не само хора, но и животни.

Беден дървар имал три дъщери. Той помолил всяка от тях да му занесе храна в гората. Всяка загубила пътя, въпреки че го била маркирала със зърна (просо, леща, грах). Безполезното маркиране на пътя с храна, която птиците харесват, довежда до там, че и трите дъщери пристигат в една хижа в гората, вместо при баща си. В хижата имало един стар, побелял мъж, кокошка, петел и пъстра крава. Това били Краля и трима от неговите служители, които били омагьосани. Тяхната съдба била да живеят в този вид, против истинската си същност. Съдбата на четиримата в хижата зависяла от доброто поведение на момичетата, които губели пътя. Така преобразени физически, заедно с тях бил омагьосан и целия свят, царството на природата. Силите на вечността втвърдили материалния свят и довели до разбулване на неговата вътрешна същност.

Оставена свободна и сама в хижата, най-малката дъщеря, за разлика от по-големите сестри, първо се погрижила без егоизъм за всички животни, докато нуждите им били задоволени напълно и едва след това отишла да спи.Силата на любовта към всичко живо, като тази на св. Франциск от Асизи, откупува света. За това двете по-големи сестри били изпратени на работа като въглищарки, след като отгледали децата.

Растение:

Варива (леща, грах)

Лещата и граха са варива от семейство Leguminosae. Шушулката им е семенник, който се разцепва при отваряне, откривайки редица от отделни семена (леща, грах и други), наедряващи от оскъдна на хранителни вещества плацента. При граха и боба това се вижда по-ясно: вие натискате шушулката и семената падат от нея много лесно.

Варивата са ценни като твърде мъчно смилаеми и основното им медицинско качество е предизвикване на метеоризъм, изпускане на газове. Готвенето им не изисква много усилия. На езотеричните ученици като Питагор (5 – 4 век пр. Хр.) било забранено да ядат боб: в противен случай цялата активност на организма щяла се концентрира в метаболитната система и това щяло да им попречи да мислят. (Пълният стомах се бори с главата).

Народната традиция използва варивата за да свърже сферата на материалното с духовното (по-скоро на мисленето и духа): паница с грах или боб, които увеличават обема си при накисване, е пожелание за добро бъдеще и издута кесията.

Боб под формата на чай е добро диуретично средство в народната медицина.

Пъстрокожка

декември

 Картина:

Пъстрокожка прибира роклята, която прилича на слънцето в ореховата черупка.

Бележки по интерпретацията:

Жената на Краля умряла. Преди смъртта си тя го помолила да не се жени за жена, която няма прекрасни руси коси като нейните и не е толкова красива, колкото била тя. Кралят не могъл да намери друга такава жена, освен тяхната собствена дъщеря и за това, въпреки, че било грях, той поискал да се ожени за нея. Кралят е земен човек, Кралицата е атавистичната връзка с духовния свят, дъщерята е развиващата се човешка душа. В приказката дъщерята разбрала неуместната природа на съюза със своя баща и решила да го напусне и да поеме своя собствен земен път.

Тя взела три скъпоценни и любими неща: пръстен, вретено и макара, всичките направени от злато. Това са символи на истинско духовно съществуване, духовна възприемчивост и съхраняване на духовността. Тя поставила три от своите най-красивите и изящни рокли в една орехова черупка: едната греела като слънцето, другата – като луната, а третата приличала на блещукащите звезди. Пътят към райската мъдрост е затворен: орехът представлява човешкия череп с мозъка, абсолютно наподобяващ по форма ореховата ядка. Тя се заметнала с мантия, ушита от кожени парчета от всички животни по земята (по този начин е представено животинското царство): душата е представена обвита в одежда от животински  импулси и инстинкти. На английски кралската дъщеря се казва Allerleirauh, което означава „ всички кожени парчета”.

Пъстрокожка е взета от гората ( сън на съзнанието), за да стане слугиня в кралския двор (сферата на действието). Тук нейната съдба е еднаква с тази на Пепеляшка и тя трябвало да върши черната слугинска работа в кухнята. Тя показала своите способности, когато трябвало да приготвя храната на Краля ( храни неговата душа и дух). Дала му подобаващи подаръци от небето ( външен вид на душата, която е отворена за духовните неща), показвайки обичта си към него и връзката си с него.

Растение:

Орех

Като ябълката, орехът е едно от чудесата на Природата. Това е цяла група растения (с „каменни” плодове). Тъмнозелената кожа на младите плодове е богата на танин; разцепва се при отваряне, когато узрее и освобождава „камък” - ядката. Изисква се сила , за да се счупи орех, да се отвори и да се намери това, което е скрито вътре. Ако вие счупите внимателно ореха, ще видите ясно бразда и  две двойки симетрични седемделни листа - ядки, лъжливо забулени, които изглеждат като човешки мозък или бели дробове. Ореховата ядка е богата на мазнини и това я прави високо калорична и много полезна за храненето. Дървени дялове само отчасти разделят седемделните листа - ядки, които са  свързани като мостове над тези дървени разделители. Ако разделянето беше извършено,  семето щеше да се състои от четири отделни части.

Семето-ядка е обвито от фина семена кожица, богата на танин ( това е по-забележимо при лешника, за това той е по-тъмен на цвят). В антропософската медицина от тази семенна кожица, заедно с ябълкова сърцевина, се прави специално лекарство ( за това може да се прочете в страницата за месец януари). Ореховата ядка съдържа много танин и силно летлива мазнина. Използва се за направа на препарати за лечение на диария ( за вътрешна употреба) и за подобряване състоянието на кожата (външна употреба).