за миг, загледах се-
видях тандем!
Малка роза там стои,
красива, нежна, но без бодли!
Опитва се, жестока да е тя,
да преобрази своята съдба.
Но уви!
Невъзможно без бодли!
До нея, тайничко растеше той,
храста, със бодли безброй.
Красива, розата цъфтеше,
до храста всеки ден стоеше.
Когато дъжд я завали,
подпира той я отстрани.
Красива тя се разцъфтява,
щом слънце сутрин пак изгрява.
Така растяха двама те,
оплетен в нея,
тя с много цветове !
И ето, есента дойде,
бодилът пак до нея е,
да пази я, от ветрове .
Зимата - един до друг стояха,
един във друг оплетени те бяха,
във студ и бури устояха!
На пролет, заедно пак растяха,
тя с много цветове,
бодилът, пазещ я от ветрове.
Така минават, ден след ден,
събрани заедно, като във плен.
Бодил и роза, бяха във тандем.
По този път вървя, аз всеки ден
и тайничко мечтая за такъв тандем !
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи