Сбъркано време сбъркани хора. Дали са свързани – не знам.

Днес си мислех: какъв меланхоличен ден! Един такъв сив, безрадостен – на хоризонта нищо ново, нищо предизвестено интересно не ме чака... Просто поредният: на работа, в къщи – и там същото... Да, ама не! (някои може би си спомнят за г-на, който казваше така – Петко Бучаров). Все още съм си в Моята си Странна ситуация – детенце в къщи, я тоже. Работя си от дома, щастливка съм да мога да си го позволя... Та збъркана е тази история – ако ми бяха казали, че шест седмици учителите целокупно ще стачкуват, е – нямаше да повярвам. Не ми се струва, че изобщо някой го е очаквал.

Но

това си е един от предвестниците на промените, които... ни очакват. Влязохме в Съюза! Ура! Европейци сме вече, признати... кой ли се заблуждава не знам. Но както и да е.

Хранителните стоки вече ни удариха под кръста, все пак има добра новина – още нищо сериозно не ни се е струпало на главите.

Време е да разбера, че нещата се променят и да поприсвия повечко гънчиците в главата си. Това упражнение ще си го наложа, понеже има толкова много неща, които не ми допадат. А някак си ми омръзна да казвам – това не е наред, леле колко е мръсно и запуснато навсякъде навсякъде навсякъде около нас, ама как може толкова никой да не обръща внимание на това, на онова... Време е да видя какво мога да направя аз, за да се чувствам по-добре. За да се чувствам по-уютно в моя свят. Защото моят свят е проекция на Света – и обратното би трябвало да е валидно?

Европейският Съюз е нещо, което ни се случва вече от 10 месеца. Гражданското Общество се събуди.

Учителите последваха примера на по-напредналите в това отношение нации. Ето: те отново са Будители, подбутват с остена улежалите се народни маси.  

Друго: еколозите набират инерция, надигат главица, провеждат кампании, протестират, множат се J.

ЕС е готов да дава пари. Има фондове – само Дай Боже проекти и хора, които да ги пишат.

А в частен план – правя си разни неща, може и изтъркани да се, нищо ново – но се чувствам мъничко по-добре.

Разделям отпадъците в къщи. Страдам от това, че няма разделно събиране на компост – ето тема за размисъл: дочух, че в Германия например вече е практика.

Когато във входа на блока стоварят купчина рекламни материали тихомълком ги прибирам и пренасочвам за рециклиране... иначе някое бабе ще ме изпревари и ще ги бухне в казана за боклук. Защото, ако за пластмасите рециклирането в България все още е в зародиш (имам вътрешна информация – скоро ще започне строежа на завод за рециклиране на всякакви видове но не питайте за подробности, моля), то това на хартия си е с традиции.

Използвам гадните найлонови торбички по няколко пъти.

Старая се (ама е много трудно, пробвайте и ще видите) да вземам минимум найлончета от разните там магазини – отказвам на любезните продавачи, нищо че в квартала вече ме смятат за не съвсем у ред. Имам си 3 платнени пазарски чанти! Едната е много красива – тази отhttp://forthenature.org/actions/35

Между другото, ако някой се поинтересува, мога да ви кажа адреса на чуден магазин за прекрасни нещица, където продават и хубави платнени торби, както и Истинска кафява нерафинирана захар от тръстика.

Забъркано време забъркани хора – оптимист съм, ставаме все повече.

Сбъркано време сбъркани хора. Дали са свързани – не знам.

Днес си мислех: какъв меланхоличен ден! Един такъв сив, безрадостен – на хоризонта нищо ново, нищо предизвестено интересно не ме чака... Просто поредният: на работа, в къщи – и там същото... Да, ама не! (някои може би си спомнят за г-на, който казваше така – Петко Бучаров). Все още съм си в Моята си Странна ситуация – детенце в къщи, я тоже. Работя си от дома, щастливка съм да мога да си го позволя... Та збъркана е тази история – ако ми бяха казали, че шест седмици учителите целокупно ще стачкуват, е – нямаше да повярвам. Не ми се струва, че изобщо някой го е очаквал.

Но

това си е един от предвестниците на промените, които... ни очакват. Влязохме в Съюза! Ура! Европейци сме вече, признати... кой ли се заблуждава не знам. Но както и да е.

Хранителните стоки вече ни удариха под кръста, все пак има добра новина – още нищо сериозно не ни се е струпало на главите.

Време е да разбера, че нещата се променят и да поприсвия повечко гънчиците в главата си. Това упражнение ще си го наложа, понеже има толкова много неща, които не ми допадат. А някак си ми омръзна да казвам – това не е наред, леле колко е мръсно и запуснато навсякъде навсякъде навсякъде около нас, ама как може толкова никой да не обръща внимание на това, на онова... Време е да видя какво мога да направя аз, за да се чувствам по-добре. За да се чувствам по-уютно в моя свят. Защото моят свят е проекция на Света – и обратното би трябвало да е валидно?

Европейският Съюз е нещо, което ни се случва вече от 10 месеца. Гражданското Общество се събуди.

Учителите последваха примера на по-напредналите в това отношение нации. Ето: те отново са Будители, подбутват с остена улежалите се народни маси.  

Друго: еколозите набират инерция, надигат главица, провеждат кампании, протестират, множат се !

ЕС е готов да дава пари. Има фондове – само Дай Боже проекти и хора, които да ги пишат.

А в частен план – правя си разни неща, може и изтъркани да се, нищо ново – но се чувствам мъничко по-добре.

Разделям отпадъците в къщи. Страдам от това, че няма разделно събиране на компост – ето тема за размисъл: дочух, че в Германия например вече е практика.

Когато във входа на блока стоварят купчина рекламни материали тихомълком ги прибирам и пренасочвам за рециклиране... иначе някое бабе ще ме изпревари и ще ги бухне в казана за боклук. Защото, ако за пластмасите рециклирането в България все още е в зародиш (имам вътрешна информация – скоро ще започне строежа на завод за рециклиране на всякакви видове но не питайте за подробности, моля), то това на хартия си е с традиции.

Използвам гадните найлонови торбички по няколко пъти.

Старая се (ама е много трудно, пробвайте и ще видите) да вземам минимум найлончета от разните там магазини – отказвам на любезните продавачи, нищо че в квартала вече ме смятат за не съвсем у ред. Имам си 3 платнени пазарски чанти! Едната е много красива – тази отhttp://forthenature.org/actions/35

Между другото, ако някой се поинтересува, мога да ви кажа адреса на чуден магазин за прекрасни нещица, където продават и хубави платнени торби, както и Истинска кафява нерафинирана захар от тръстика.

Забъркано време забъркани хора – оптимист съм, ставаме все повече.

Сбъркано време сбъркани хора. Дали са свързани – не знам.

Днес си мислех: какъв меланхоличен ден! Един такъв сив, безрадостен – на хоризонта нищо ново, нищо предизвестено интересно не ме чака... Просто поредният: на работа, в къщи – и там същото... Да, ама не! (някои може би си спомнят за г-на, който казваше така – Петко Бучаров). Все още съм си в Моята си Странна ситуация – детенце в къщи, я тоже. Работя си от дома, щастливка съм да мога да си го позволя... Та збъркана е тази история – ако ми бяха казали, че шест седмици учителите целокупно ще стачкуват, е – нямаше да повярвам. Не ми се струва, че изобщо някой го е очаквал.

Но

това си е един от предвестниците на промените, които... ни очакват. Влязохме в Съюза! Ура! Европейци сме вече, признати... кой ли се заблуждава не знам. Но както и да е.

Хранителните стоки вече ни удариха под кръста, все пак има добра новина – още нищо сериозно не ни се е струпало на главите.

Време е да разбера, че нещата се променят и да поприсвия повечко гънчиците в главата си. Това упражнение ще си го наложа, понеже има толкова много неща, които не ми допадат. А някак си ми омръзна да казвам – това не е наред, леле колко е мръсно и запуснато навсякъде навсякъде навсякъде около нас, ама как може толкова никой да не обръща внимание на това, на онова... Време е да видя какво мога да направя аз, за да се чувствам по-добре. За да се чувствам по-уютно в моя свят. Защото моят свят е проекция на Света – и обратното би трябвало да е валидно?

Европейският Съюз е нещо, което ни се случва вече от 10 месеца. Гражданското Общество се събуди.

Учителите последваха примера на по-напредналите в това отношение нации. Ето: те отново са Будители, подбутват с остена улежалите се народни маси.  

Друго: еколозите набират инерция, надигат главица, провеждат кампании, протестират, множат се !

ЕС е готов да дава пари. Има фондове – само Дай Боже проекти и хора, които да ги пишат.

А в частен план – правя си разни неща, може и изтъркани да се, нищо ново – но се чувствам мъничко по-добре.

Разделям отпадъците в къщи. Страдам от това, че няма разделно събиране на компост – ето тема за размисъл: дочух, че в Германия например вече е практика.

Когато във входа на блока стоварят купчина рекламни материали тихомълком ги прибирам и пренасочвам за рециклиране... иначе някое бабе ще ме изпревари и ще ги бухне в казана за боклук. Защото, ако за пластмасите рециклирането в България все още е в зародиш (имам вътрешна информация – скоро ще започне строежа на завод за рециклиране на всякакви видове но не питайте за подробности, моля), то това на хартия си е с традиции.

Използвам гадните найлонови торбички по няколко пъти.

Старая се (ама е много трудно, пробвайте и ще видите) да вземам минимум найлончета от разните там магазини – отказвам на любезните продавачи, нищо че в квартала вече ме смятат за не съвсем у ред. Имам си 3 платнени пазарски чанти! Едната е много красива – тази отhttp://forthenature.org/actions/35

Между другото, ако някой се поинтересува, мога да ви кажа адреса на чуден магазин за прекрасни нещица, където продават и хубави платнени торби, както и Истинска кафява нерафинирана захар от тръстика.

Забъркано време забъркани хора – оптимист съм, ставаме все повече.

   ХОРАТА ИЗГУБИХА ТЪРПЕНИЕТО СИ<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

   – Отче, защо днес нямаме търпение?

   – Днешното положение е трудно за хората. Някога животът беше спокоен и хората бяха спокойни и имаха голяма издръжливост в търпението. Днес цялата тази забързаност, която навлезе в света, направи хората нетърпеливи. Преди човек знаеше, че ще яде домати в края на юни и не го беше грижа. Чакаше до август, за да яде дини. Знаеше – тогава и тогава ще яде смокини, еди-кога си пъпеши. Днес какво става? Ще отиде по-рано да донесе домати от Египет; не иска да яде портокали, в които има същите витамини. “Бре, чедо, имай търпение, хапни нещо друго сега”. Ама не, ще отиде на всяка цена да донесе домати от Египет. Щом видяха това, започнаха и в Крит да правят парници, за да предложат домати по-рано. И накрая навсякъде направиха парници, за да ядат домати и през зимата. Изтрепват се да правят парници с всичките му приспособления, за да има от всичко през всичките сезони и да не чакат!

    До тук добре! Но се продължи и по-нататък. Вечерта доматите са зелени, а на сутринта вече ги късат червени и надути! Развиках се на един министър: “За парниците както и да е, казвам му, но защо вкарват хормани, за да зреят за една нощ плодовете, доматите и т.н., и хората, които са малко по-чувствителни към хормонална намеса, горките, страдат от това?” Развалиха също и животните. Какви телета, какви пилета! Тия, които са на четирдесет дни, поради хормоните изглеждат, като че са на шест месеца. Човекът яде, но каква полза ще получи от тази храна! Хранят кравите постоянно с хормони, за да дават повече мляко, а накрая производителите не могат да го продадат. А след това стачкуват и изливат млякото по улиците, защото цената пада, а хората пият мляко с хормони. А ако ги оставят както Бог ги е създал, всичко щеше да върви нормално и хората щяха да пият чисто мляко. А сега с инжекциите всичко става безвкусно. Безвкусни продукти, безвкусни хора, всичко безвкусно! И животът сега им е безвкусен. Питаш млади хора: “Какво ти е по душа?” “Нищо” отговарят. Коскоджами ти юнаци! “Какво ти е приятно да правиш?” “Нищо”. Докъде стига човекът! Мисли си, че ще поправи Бога с това, което върши! Правят нощта ден, за да снасят кокошките. И какви яйца снасят? Ако Бог беше сътворил луната да свети като слънце, хората щяха да полудеят. Но Бог е направил нощта, за да могат хората да си почиват. А те до къде стигнаха!

   Хората изгубиха покой. Парниците, инжектирането на плодове и зеленчуци и т.н. доведоха също до нетърпеливост. Преди знаеха, че до еди-кое си място пеш ще стигнат след толкова часа. Ако някой има по-здрави крака ще стигне малко по-рано. След това изнамериха каруцата. После автомабила, самолетите и т.н. Постоянно полагат усилия да намерят още по-бързи превозни средства. Направиха самолети(Старецът има предвид свръхзвуковите пътнически самолети за далечно разстояние “Concorde” – б.изд.), с които можеш да отидеш от Франция до Америка за три часа. Но когато човек сменя с такава скорост един климат с друг, от самата тази внезапна промяна ще се обърка. Бързане, бързане... След някое време човекът ще влиза в снаряд, ще натискат спусъка, снарядът ще се изстрелва, а от другия край ще излиза един луд! Къде ще върви? Дотам ще я докарат. Лудница!  

   Цитатът е от кникага на Старецът Паисий Светогорец (1924 - +1994)  "СЛОВА том 1 - С БОЛКА И ЛЮБОВ за съвременния човек"
  
 

Фото галерия

© Боряна Венциславова

източник: http://gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=33

Преди няколко дни разбрах за една чудесна инициатива за събиране на отпадъци в защитени територии и природни паркове в България. Тази година събитието се организира за десети път и ще се проведе в Пирин от 26ти юли до 7ми август. Сигурна съм, че ще е много вълнуващо преживяване. Няколко дни ще има семинари на различни теми, свързани с глобализация, природозащита и живот в хармония с природата, а след това ще се направи преход с почистване по маршрут х. Пирин - х. Каменица - х. Яворов.

За съжаление, вече бяхме направили плановете си за отпуска няколко седмици по-късно. :(  Но пак ще сме в Пирин!! Обещавам да не замърсяваме и по възможност да събираме отпадъци, ако са останали след почистването.

Повече информация има тук:

Тазгодишното почистване на Пирин ще е съчетано с екологични уъркшопове и семинари 

Покана за почистване на Пирин

Роден съм на 5 октомври 1975 г. в с. Чифлик, област Кърджали. Завърших Професионална гимназия по ветеринарна медицина "Иван П. Павлов" - гр. Стара Загора и Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ) - София. Магистър инженер-химик съм по полимерно инженерство. Дипломната си работа подготвих в Института по полимери на БАН, където работех по българо-френския проект "Virsol". Получих грамота за изнесен доклад на Научна сесия за студенти и докторанти, организирана от Хумболтовия съюз в България. Участвах в международното учение по гражданско-военно аварийно планиране "СМЕРЕХ'04", в обсъждане на ОВОС при цианидна технология за добив на злато в гр. Овиедо, Испания (25-27.10.2004 г.) и в тристранна среща за наводненията в гр. Орестиада, Гърция (30.03.2005 г.). Работил съм в Сектор "Оперативен контрол" на Данъчно подразделение "Оборище" към ТДД-София, "Ипома" - АД и Пречиствателна станция за отпадни води - Кубратово към "Софийска вода" - АД. От септември 2003 г. съм гл. инспектор по радиационна, химическа и биологична защита в териториална дирекция "Гражданска защита" - Област Кърджали към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Ползвам английски, руски и турски. Женен съм, имам една дъщеря на 2 години. Член съм на БЧК. Интересувам се от управление при кризи, екология, наука, икономика и регионална политика.