Здравейте отново. Главните въпроси които, трябваше да задам на Чичо Митко се отнасяха до това от къде да започна ,с какво да се захвана най напред . Другия  важен въпрос беше за това ,заслужава ли си усилията такъв тип стопанство и има ли лесен и бърз начин за постигане на  резултати. Исках да го питам също до какви резултати все пак се достига ,колко труд влага и както казваме ,успява ли “да закърпи двата края”.

   Едни от основните правила в биоактивнато земеделие са :

      1.Никога да не оставяме земята гола, без растителност, което да я предпазва от външните фактори.  Няма вредни растения.  Чичо Митко нито веднъж не каза думата „бурени” и винаги я заместваше с дума, която точно определя функцията на този вид растения –„съпътствуващи”.

      2. Да не обработваме земята на повече от 5-6 см. Да обработваме земята САМО когато се налага. Има дори и практики при които земята изобщо не се копае. Няма да коментирам защо се оре изобщо...Вие може би сте прочели вече за това. Ще кажа само ,че има други методи на подобряване на земята, и това подобряване винаги започва от този жизнено важен слой 5-6 см. , в  който е основната жизнена сила ,определяща  добивите от нея. В този слой „кипи” от живот ,а само живота може да създаде друг живот...

-         А какво ще кажеш  ,правилно ли е сега да започна  с косенето – попитах аз чичи Митко.

-         Много правилно . Косенето е много важно сега ,като начало. Добре е земята да е подравнена. След косенето можеш да видиш дали след обилен дъжд се получават вадички и други такива белези от неправилното използване... виждаш какво имаш на разположение, като почва и растителност. Може да се наложи първо да я подравниш или да терасираш където е нужно. Някои отделни растения или храсти например можеш спокойно да оставиш да си растат на воля . Естествено това съобразяваш с разположението на общия план за засяване. Затова е добре да се премисли да се планира всичко. 

 Вярвам ,че всеки се интересува, дали си заслужават  усилията и колко труд е необходимо да се вложат за да се постигнат  прилични резултати.  Исках да разбера в тези не толкова добра почва могат, ли да се очакват  добри резултати.

  Общо трябва да се знае, че в биоактивното земеделие и пермакултурата се набляга на последователните и добре обмислени действия ,което значи сравнително бавно разгръщане при такъв начин на стопанисване на природните дадености. Често подготвеният проект се реализира на етапи, които  могат да претърпят подобрения. Реализирането започва с малки стъпки –на няколко квадратни метра земя например , изпробване на различни методи, наблюдение на развитието и резултатите ,като постепенно се допълват нови елементи ,които да подпомагат и подсилват вече създадените .  Могат да останат райони от мястото ,които дълго време да не се обработват. Принципа е такъв: Ако не знаеш и не разбираш какво да направиш по-добре остави всичко така, както природата ти го поднася. Нетърпението и лакомията е стар и неправилен път за всеки ,който създава ново отношение към земята.

  Чичо Митко ми обясни ,че от мястото изкарва следните продукти :

1. Плодове
2. Грозде
3. Зеленчуци

Обобщено той и съпругата му консумират около една трета от произведените количества плодове и зеленчуци от място не повече от 3 декара. По-голяма част от зеленчуците използва за лична консумация , зимнина. Чичо Митко спомена ,че още не е започнал да прави сушени зеленчуци и плодове.  Леля Мария ,съпругата му ни почерпи с домашно приготвен сладко, направено по традиционна рецепта. Сладкото имаше  вкус на истинският плод, от който бе направено ,а не онзи особен вкус на варен плод, характерен за сладката приготвени от не еко логичен плод. 

  От гроздето чичо Митко основно приготвя еко вино и малко ракия . Виното му изобщо не прилича на нито едно от вината ,които съм пил до сега. Прилича на отлежал гроздов сок със отличен вкус !

   Аз имах стомашни проблеми още преди пристигането в Бачково .  Съпругата на чичо Митко малко се притесни .  Но на обяд направих малко отклонение и кусах сладкото от праскови.  А вечерта си позволих почти 2 чаши от неговото „еко вино” След тези „експерименти”  нямах  никакви проблеми със стомаха.

  Къщата на семейство Стоянови е и къща за гости.  При него гостуват  хора, които искат да се запознаят със забележителностите на район ,или групи ,които проявяват интерес към екологичното производство .Тук идват и гости  просто за няколко дневна почивка . Продуктите които отглежда  на мястото, му позволява да се чувства спокоен за храната- за своята и на гостите си.

   Биоактивното земеделие ,както и пермакултурата не е  строго определена практика за отглеждане на храна за човека ,чрез съобразяване с природата. Това е наука, философия  , но и лично наблюдение и непрекъснато съобразяване с великата жива сила на земята . Семейство Стоянови ни показа, че това се постига НЕПРЕМЕННО и с много ЛЮБОВ към всичко живо, което ражда земята . Земята очаква точно такова отношение ,за да се отблагодари! 

По много въпроси за озъществяване на идеята за тази ферма ,както иза нейното правилно разгръщане и развитие ,Чичо Митко  се е съветвал и със специалисти  от Института „Пушкаров” във Пловдив. Там има създадена експериментална ферма за биоземеделие, където много „светила” изнасят   лекции,  практически семинари и демонстрации на най-новите практики в тази област.

  Чичо Митко ми се похвали ,че той има издаден сартификат за екологичност номер 12. Той ми показа и дневника ,в който си записва  всички дейности по ден и час ,внесени продукти ,фактури и т.н. Воденето на такъв документ за всяка работа е много полезен ,дори ако мястото ни не се наблюдава и сартифицира.  Тези документи ,заедно с пробите на място служат за постоянно следене на състоянието на почвата и реколтата, от сартифициращата организация. Но сартифицирането не е задължително.

  Въпреки ,че беше рано аз все пак  го питах какви схеми на сеитбообръшение прилага на мястото си. Той сподели ,че прилага 5 степенен метод на сеитбообръщение на Мария  Тун. Цикъла е 4 годишен. Оформят се 5 лехи една от които е ягоди .Другите са както следва: Леха кореноплодни, леха цветни ,леха листни и една леха плодни. Лехите със зеленчуци се въртят по определен начин през тези 4 години, а ягодите не променят мястото си през този период, след 4години  ягодите заемат друго място. Онези, които се интересуват конкретно от това сеитбообръщение мога да им изпатя конкретна схема .

  Ще се постарая в следващата публикация да приключа с разказа за посещението ни в Бачково и да започна същинската част на проекта „Изгорялата къща”.

    До нова среща!

Екология.ppt 

С развитието на науката и технологията не се замисляме как всичко това, което правим се отразява върху природата.

Време е да го направим и да станем по-отговорни! Като начало можем да дадем своята идея Как да стане това. Споделете Вашата Зелена идея на адрес myGreenIdea@ibs.bg

Повече информация за конкурса можете да намерите тук.

 http://www.ibs.bg/mygreenidea

 Поздрави и слънчев ден

Не знам дали на някой друг му е направило впечатление, че откакто бълващите разноцветен тежък дим комини на Кремиковци спряха, въздухът в София и околностите й е съвсем различен! 

Това може да се види и с просто око - цветовете са по-ярки, вижда се истинската красота на природата, просто мирише на Пролет!

Надявам се никога вече това откачено и гротескно творение на соц-реализма да не се съживи - за да живеят хората наоколо!

Р.S. Ако има такива, които сега ще ревнат, че се съкращавали 2-3 хиляди работници ще кажа - писна ми с данъците да плащам за чужди дългове

http://www.youtube.com/watch?v=rc7mXE6dv18

- Здравейте, аз съм Севърн Сузуки и говоря от името на Детската организация за опазване на околната среда. Ние сме 12-13 годишни деца от Канада, които се опитват да променят нещата. Ванеса, Морган, Мишел и аз сами събрахме пари да пропътуваме 6 хиляди мили, за да дойдем и да ви кажем, че трябва да се промените. Аз нямам скрити намерения, просто се боря за своето бъдеще. Да изгубя бъдещето си не е като губенето на избори или на акции на борсата. Ще говоря от името на идващите поколения, от името на гладуващите деца, чийто плач остава нечут. Ще говоря и заради безбройните животни, които умират, защото няма къде да отидат.
Страхувам се да изляза на слънцето, заради озоновата дупка. Страхувам се да дишам, защото не знам какво съдържа въздухът. Ловяхме риба с баща ми във Ванкувър, докато хванахме една с тяло, цялото обхванато от рак. Мечтаех си да видя големи стада диви животни и гори, пълни с птици и пеперуди, но се чудя дали те въобще ще съществуват за моите деца. Налагаше ли ви се да се тревожите за такива неща, когато бяхте на моите години?
Всичко това се случва пред очите ни, а ние се държим така, като че ли разполагаме с цялото време на света и с всички решения. Аз съм само едно дете и нямам решения, но искам да осъзнаете, че и вие нямате. Не знаете как да оправите озоновия слой. Не знаете как да върнете сьомгата в умрелия поток, не можете да върнете унищожените животни, нито гората на място, което сега е пустиня. Ако не можете да поправите нещо, престанете да го разваляте!
Тук може да сте делегати, бизнесмени, репортери, политици, но вие също така сте майки и бащи, братя и сестри, лели и чичовци – а всички вие сте и нечие дете. Аз съм само дете, но знам, че всички ние сме семейство и всичките 30 милиона вида в това семейство споделяме един и същ въздух, вода и почва – границите и правителствата не променят това.
В гнева си не съм сляпа и в страха си не се боя да кажа на света как се чувствам. В моята страна произвеждаме толкова много боклук, купуваме и хвърляме, купуваме и хвърляме и въпреки това не го поделяме с нуждаещите се. Дори когато имаме в излишък, страх ни е да не загубим. В Канада живеем привилигирован живот, имаме достатъчно храна, вода и подслон, имаме часовници, велосипеди, компютри и телевизори. Преди два дни тук в Бразилия прекарахме известно време с деца, които живеят на улицата. Едно от тях ни каза: „Иска ми се да съм богат, за да раздавам на уличните деца храна, дрехи, лекарства, покрив и любов.” Ако дете, което няма нищо, иска да раздава, защо вие, които имате всичко, сте толкова алчни? Тези деца бяха на моята възраст, не мога да спра да мисля за това колко голямо значение има къде си роден и че можех да бъда от тези деца в Рио, гладуващо дете в Сомалия, жертва на войната в Близкия изток или просяк в Индия. Аз съм само дете, но знам, че ако похарчените за военни цели пари отиват за борба с бедността и за опазване на околната среда, какво прекрасно място щеше да е Земята.
В училище вие ни учите: да не се бием с другите, да намираме решение, да се уважаваме, да почистваме около себе си, да не нараняваме другите, да даваме. Тогава защо вършите нещата, които ни учите ние да не вършим?
Не забравяйте защо ходите на тези конференции – заради нас. Вие решавате в какъв свят ще живеем ние. Родителите трябва да могат да утешават децата си, като казват, че „всичко ще е наред”, „правим най-доброто”,”това не е краят на света”. Мислите ли, че можете да ни кажете това? В списъка на вашите приоритети ли сме? Баща ми казва, че хората се познават не по думите, а по делата. Вашите дела ме карат да плача нощем. Казвате, че ни обичате. Покажете ни го.

Превод: от тук