Ето на това му викам въпрос с повишена трудност, защото имам такива едни красиви моменти, в които не вярвам на себе си, на очите си, на ушите си и въобще усещам как започвам да се превръщам в сестра на Тома Неверни...

Но за някои по-малки неща мога и да проявя доверие към домашните любимци, примерно към майка ми и брат ми, но в случай, че дадат сигнал, че може да им се доверя, но иначе най-много се доверявам на СЕБЕ СИ, на МЕН СИ, на АЗ-човека и в някои случаи на листа и химикала, а откакто си купих компютър много му се доверявам, а по край него излиза, че в момента се доверявам и на вас – всички, които си правите труда да ми четете глупостите, но какво да се преви шарен свят, хората обичат да им се доверяват, някак си е пикантно и сладникаво взети заедно. Както се казва предпочитам да ми се доверяват, отколкото аз да се доверявам, дали е въпрос на вътрешен избор или избор на среда, това още не го знам със сигурност, но чисто личните неща от живота ми предпочитам да споделям само с мойте личностни измерения....

Е, не знам дали забелязахте, но и днес ВИ се доверих.

ВалдорфскоучилищеЛандсберг.wmv

Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук. 

Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.

Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или  градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......

Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.

Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!

Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.

Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!

Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.

А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......

Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите. 

Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!

Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и  отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини. 

Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.

Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук. 

Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.

Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или  градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......

Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.

Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!

Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.

Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!

Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.

А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......

Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите. 

Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!

Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и  отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини. 

Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.

ВалдорфскоучилищеЛандсберг.wmv

Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук. 

Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.

Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или  градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......

Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.

Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!

Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.

Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!

Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.

А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......

Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите. 

Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!

Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и  отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини. 

Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.

ВалдорфскоучилищеЛандсберг.wmv

Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук. 

Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.

Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или  градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......

Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.

Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!

Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.

Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!

Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.

А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......

Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите. 

Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!

Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и  отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини. 

Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.

Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук. 

Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.

Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или  градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......

Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.

Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!

Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.

Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!

Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.

А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......

Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите. 

Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!

Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и  отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини. 

Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.

- Обичаш ли ме?

- Обичам те!

- Докажи ми!

- Ще ти докажа!

- А можеш ли да ми свалиш звезди?

- Да, мога... Ще ти сваля...

- Ти лъжеш!

- Не, не лъжа!

- Ти не можеш да ги достигнеш. Ако се протегнеш към небето, като черешка ще се търкулнеш след това.

- Аз наистина мога.

- Отново ме лъжеш. Хайде, повдигни се да те видя! Покажи ми!

- Ще ти покажа, но ще се наложи да умра...

- Добре тогава, жертвай се заради мен!

-А какво ще стане после?

- Ще си доказал любовта си.

- Но аз не съм готов...

- Махай се!

- Защо?

- Защото ти ме лъжеш и ще продължаваш да ме лъжеш!

- Но, ако мен ме няма, ти ще страдаш...

- Е, и какво? Ти обеща да ми свалиш звезди, значи си длъжен да изпълниш обещанието си! Иначе не искам да те познавам!

- Така и ще стане, но помни, че това не е игра. Аз мога да ти докажа, че говоря истината, но когато те убедя, ти горчиво ще съжаляваш за последствията... Ще ти е студено и самотно без мен...

- Чакай!... Ти накъде?..

- Аз тръгнах за звездите... заради теб... накрай света... Очаквай нощта...

- Почакай! Как ще разбера, че си ми свалил звезди?

- Ще разбереш, защото ще ги видиш. Казах ти, че мога...

И те се разотишли. Девойката потънала в мечти, а в зелените очи на младежа се четяла мъка. Той си спомнил за топлината на нежните й устни, за слънчевата й усмивка, за съвършената й красота. Спомнил си за звучния й смях, за ясните й очи с изразителен блясък. Сърцето му запяло, но тежко въздъхнала душата му. Неговата любима била толкова прекрасна и толкова добра, че заради нея бил готов на всичко. Той я обичал повече от живота си.

И младежът тръгнал.

Но си тръгнал завинаги.

Никой не разбрал накъде, пък и той на никого не казал.

А девойката дочакала нощта и щом паднал мракът, от небето се изсипал дъжд от светлини. Но този дъжд не бил от капки или от сълзи. Бил неочакван, грандиозен дъжд от ярки звезди. Сторило й се е, че небето се взривява. Не била способна да подчини тези звезди на своята власт.

Затихнали часовниците и времето се забавило. Девойката гледала и не вярвала на очите си. Такава красота никога през живота си не била виждала. Душата й засияла от щастие. Да, той я обича!!! Обича я! Той не лъже! Тя вярва в любовта му!

И посред нощ хукнала към дома му. Видяла, че вратата била отворена и навсякъде светело. Всичко си било на мястото, но младежът не бил там.

Напразно го очаквала. Денем и нощем го търсила с ясните си очи. В паметта й завинаги се врязал споменът за фантастичния звезден дъжд и необикновените сияния.

Момичето разбрало, че истинската любов е способна на висока жертва. Че е необятна и безкрайно свободна. И че в нея се съдържа огромна сила...

Поуката от приказката:

Скъпи хора, вярвайте на своите любими!

Исках да пусна анкетка, ама няма...или не мога да я намеря?

Та въпросът е :

Доколко доверие имате в партньора си?

1. държите го/я затворена вкъщи и подслушвате телефонните му/и разговори
2. излиза, но винаги сте заедно
3. излиза сам/а, но винаги проверявате с кого и къде
4. излиза и ви е все едно с кого и къде ходи
   
5. разрешавате му/и да спи при приятел/ка от другия пол, без да си мислите нищо
   
6. заварвате го/я вкъщи в леглото с друг/а гол/а , той/тя твърди,че това е новият ви семеен лекар и вие му/и вярвате безпрекословно
    
   Аз самата си мисля,че съм номер 3. :) Любопитно ми е дали съм много ревнива, или нормално ревнива ;):)