Снощи блогополучно си дойдох в Пловдив. За разлика от повечето гости на столицата, аз се оказах достатъчно хитра да тръгна към гарата с трамвай, а не с автобус и вместо за 2 часа в задръстванията, стигнах за половин. Заради което пък трябваше да мръзна половин час на перона, но както и да е, дойдох си. Хубав влак нацелих, едни меки седалки, едни кадифета, супер...Пък и бързичко. Ако бях тръгнала с автобус, щях да излизам 3 часа от София, 1.30 път и още 30 мин задръствания в Пловдив. А така - за 2 часа - на гарата.
И така днес се разходих из града. По центъра , де. Аз много обичам да ходя на зъболекар в Пловдив (с намигване към Таничка), защото е точно центъра и след това мога да си се разхождам. И днес така направих. Видях къде е ледената пързалка - не е много голяма, какви са тия работи , дето ги казаха по ТВ, че можели 100 души да се пързалят. Дрън-дрън, те ако влязат 100 души и ще стане като 180 в 8.30 сутринта - задушевно, камо ли да се пързалят. Сутринта имаше десетина деца и реших,че като ида, ще е сутрин, да не съм в бутаницата. Че и без това не мога, да не ми гледат сеира много хора :):):) После тръгнах надолу към Панаира, където имахме среща с майка ми. Пред общиата, гледам, инициатива някаква, Чомаков приказва на някакви микрофони, журналисти снимат. И ме грабна любопитството , та спрях. Гледам - няколко опънати платна и разните му там деца , ученици , пенсионери рисуват и се вихрят. Какво ли е това, викам си. Поогледах се и видях един познат - журналист.Махнах му, той дойде и ме светна, че това било картина на Пловдив - всеки можел да нарисува нещо, щяла да стои еди-колко си време във фоайето на общината ии после ще я пратят в Брюксел, в офиса на Пловдив. Та постоях и погледах - имаше 2-3 момичета, явно от художествената, страхотна картина направиха. А един дядо нарисува българското знаме. Самонавивах се половин час, накрая грабнах една четка, попитах дали мога да напиша нещо, вместо да рисувам, лелята каза "да" и аз написах. Малко ми идеше в първия момент да драсна "България над всичко" (демек над ЕС), но сдържах твърде националистическия за такава инициатива порив и написах "С Пловдив в сърцето". Та, ако минете приз Брюксел и видите картината, да знаете и моят надпис е там :) Дадоха ми грамота даже за творческа активност и проявено старание , (за цели 4 думи, от които едната е съюз, а другата предлог, ама карай), но нещо ми я надписа само до бащиното име, без фамилията. Тъй реших, че един ден това ще е артистичният ми псевдоним, ако някой се осмели да издаде бълвочите , които пиша. Имаше книга за пожелания, която също ще отиде в Брюксел. Е, там не се сдържах и написах "Да носим само България в сърцата си, кодето и да сме".
После продължих надолу разходката. Слънце , ама студ. И то какъв стууууууд....А когато вали сняг , винаги е по-топло. Минах по пешеходния мост иииииии  нов метъл магазин. Метъл хевън. Трябваше да е Метъл Хел, ама от мен да мине. Странното е, че граничеше с хип-хоп магазин О_О. Влязох и поразбутах - доста богат избор на фланелки, суитчъри. Харесах аз на Ицото, звъня му - Суитчър с Айрън Мейдън искаш ли - не щял, моля ви. Не обичал да му подаряват дрехи...Аааа, ко ще. Друг път като иска - няма.
Стигнах до панаира, изчаках мама и отидохме да се бутаме на любимия ми коледен базар. Купих ръкавички за Борис. Едни такива мънички, съвсем мънички, с връзка да не си ги губи. Имат само едно пръстче - палче, толкоооова са салдки. Трябваше да взема още едни да си ги гледкам, те по 2 лв, ко му плащаш. На Кристинка купих една топка за елхата и книга. Това дете ще ме намрази, миналата година и подарих и за Коледа и за рождения ден книги, сега пак книга...Макар че аз се радвах да ми подарявт книги, ама знам ли ги съвременните второкласнички...Купих и още разни там елементи от бизнес облеклото...
Вкъщи украсих двете елхи - едната за моята стая, другата за хола. Не мога да ви ги покажа , за съжаление. Не разполагам с това чудо на съвременната техника дигиталния фотоапарат, а другият няма лента. То пък и да имаше, пак нямаше да има как да ги покажа. Както и да е.И за картините ме е яд, че нямах апарат, можех да ви покажа какви красоти сътвориха пловдивчани...

Прибира ми се вече вкъщи...Особено от вчера, щом разбрах,че и в Пловдив има ледена пързалка!!:) МНого се изкефих! Ходила съм веднъж на кънки на лед в Зимния....Нито веднъж не паднах, сигурно защото се държах за парапета...Както и да е, усещам, че ще е много забавно!Мама обеща да идем!
Искам в Пловдив - мама каза, че татко е купил по-голяма елха и ще я украсяваме.И ще стане хубава, хубава, защото си е моята елха.Вкъщи.
Има и коледен базар в Панаира. Не, че ще има нещо кой знае какво различно от миналата година, но самата разходка и бутаница с хора в празнично настроение много ме развеселява.
И, накрая, в добавка, последната коледна новина, заради която много искам да се прибера и да говоря с бившия Ицо - щял да осиновява детенце. Ще ставам леля. Ако всичко мине по-бързо (което ме съмнява) - през август месец ще стане татко.И ми обеща да я водим на разходка и да и купувам сладолед. И много се радвам, че му е дошъл акълът в главата, това ми дава надежда, че и за настоящия Ицо има шанс (само да не трябва да чакам още 5 години да се сети,че му се става баща, както на бившия - той е на 27 (!!! леле, а беше на 22 когато тръгнахме и тогава ми се струваше много голям).
Та така. Искам в Пловдив. И вече започвам да се чувствам коледно радостно, защото в крайна сметка ще преведат заплатите преди Коледа и ще мога да купя подарък на Ицо, както и да дам на Еми за тяхната коледна благотворителност (защото не можах да отида на базара:( ), да пратя за Дарина и Данко.И така съм малко по-щастлива:)

Здравейте, здравейте
Вече от около седмица живея в Пловдив. На Дунав 4 по точно. Един огрооомен блок и моята гарсониера-лукс е на 16тия етаж и е със северно изложение :) Всеки който влиза в Пловдив от изхода за София минава покрай мене. Засега живееме само аз и Марито. По-късно очакваме коложките, които в момента са в Америка. Иначе за една семица изгледахме доста филми, обиколихме горе долу квартала, отидохме 1 път пеша до университета и се върнахме много пъти отново пеша (намираме се на 20тина минути вървене от новата сграда на ПУ, където са ни по принцип занятията). Поутрепахме доста комари.(да му се невиди как могат да летят на такава голяма височина гадовете). Изхвърлихме през терасата доста миризливки (това са ония гадни бубулечки, които не смееш да убиеш, защото ще ти усмърдят душичката), и се опитвахме да улучим бягащите хлебарки, които почти винаги успяваха да ни излъжат. А да не ви говоря за паяците, които с удоволствие ни помагат в изтреблението на пълзящата сган :) Отидохме и ядохме в близката кръчма с още 10на човека. После след като някой от тях си тръгнаха се оказа, че 10тина лева от сметката са се изгубили. Бях доста пъти в университата напразно, поради отсъствието на преподавателите. А и доста пъти те закъсняха. Вчера пък на лекцията по Разпределени приложения, един колега се спъна в кабела на разклонителя, той се извади и докато преподавателя се опитваше да го вкара отново се чу ПУК, появи се искра и гръмна бушона на 4тия етаж на университета, че чакахме да го оправят и да продължим лекцията (без ток не можем, защото слайдовете се проектират на едно пано).... Абе такива работи около нас. Сега съм на упражнение по Компютърна лингвистика и учим някакви регулярни изрази. Но аз вече го изкарах и сега очаквам Марито да свърши педагогика и да мине да ме забере да си ходим.

Изкарах си и карта за градски транспорт най-накрая.Вече пътувам свободно за 30 за билетче стотинки в рамките на града... Еййй студенстки живот да му се невиди. Бях го забравил какво е :) Ама си е весело де.

Забравих да спомена че, леглото ни е разположено в кухнята на гарсониерата  и че хладилника(стар Мраз) бучи буквално като пералня и не можахме да заспим първата вечер. Сега хладилника се намира на терасата и вече спим по-спокойно :)

Ами това стана с мен от последния ми постинг. Може и още да има, но карай. Очаквайте следващи включвания.

Ето го моят първи репортаж за Вестника на бглог...  Видеорепортаж с текстови бележки.

http://bglog.net/Vestnik/8349

Включвам се във Вестника, макар че материалът ми е по-подходящ за телевизия. ;)


Заснех този репортаж днес в Цар Сименовата градина в Пловдив.

http://www.youtube.com/watch?v=g0FZtZB-2Vc


( Малко бях закъснял за началото на сцената. Жалко, че youtube много разваля качеството на записа... )

Дойдох до чешмичките, за да пия вода. В началото гледах възмутен, колебаех се дали да извадя камерата, защото тия хлапета ми се сториха потенциално опасни. През това време видях как главният надменен хлапак размахва ГСМ и се обръща към рома:
- Това ако го хвърля какво ще направиш?
- Това уолкмен ли е?
Хлапетата се кискат...
И около тоя момент, как надменният се опитва да накара рома да се гмурне, като си представил, че на дъното имало злато.
След това измИсли нещо по-добро:
- Знаиш ли кой е там? Мусайбе, твоята приятелка!

Този с брадата и раницата от филма, който запушва, разговаряше с лидера на групата, че батериите му са свършили, затова лидерът ( по-надолу - Надменния ) за кратко, преди да размаха ГСМ-а, снимаше с ГСМ.

Веднага щом започнах да снимам групичката, брадатият  дойде към мен, за да иска да му услужа с моите батерии. Както се чува във филма, отказах. Той щеше да снима от позицията на гадняр, а аз бях възмутен от тия хлапета. Всъщност, наблюдавайки реакцията му, той не ми се струва гадняр, а по-скоро - да, силно предположение, но да кажем - слаб, и е "под крилото" на Надменния.

Присмиващите се момичета бяха грозна картина... Брат ми използва дори и по-силни думи, гледайки записа...


.......
ПП. Любопитен момент беше когато една минувачка извади огледало и си оправи косата...  Не знам дали защото видя снимащ. Появява се около 49-51 сек от записа ( след средата) , в ляво, с розова блузка.

В събота бях в Пловдив, където имаше Салса купон в новотел Пловдив. През деня ходих на уоркшоп на Мигел и Роси (клуб Salsa con Miguel), на който се въртях като пумпал, защото стъпките, които преподаваха бяха още далеч от това, което знаех в момента :) Благодаря на Роси, която ми обърна персонално внимание, надявам се, че не съм я отчаял с моите "фигури" :)
Там имах възможност да потанцувам с Valie и ми беше много приятно :) Тя нямаше нищо против да танцуваме основните стъпки, които знаех и по този начин успях малко да ги затвърдя и да се отпусна :) Теди и Димата танцуваха като богове, не откъсвах очи от тях :) И от дамите им, разбира се :)
Успях да запаля Eowyn по салсата. Тя стоеше и гледаше, като си личеше че и е скучно. А аз знам, че без да направи няколко завъртания няма как да се влюби, тъй че я въртях на поразия (Tazz style:), появиха и се звездички и накрая щастлива обяви, че Салсата е чудесен и прекрасен танц:)
Шоуто беше на ниво, изборът на зала също. Представлението започна, като бе открито от Илиян (клуб Salsa De Cuba), който представи Валентин Божков, създателя на Salsabor, Мигел, Теди и Стефан (организаторът на българският Фанта Салса Фестивал и създател на клуб Salsa Caliente), благодари на присъстващите и обяви, че е щастлив, че все повече и повече хора се запалват от вълшебството, наречено Салса.
След това имаше представление, като едно от изпълненията беше много красив и изящен Lady Style. За съжаление не успях да се вредя по-напред за да видя нещо повече.
Мога да кажа, че за доброто настроение много допринесе DJ Dian :) На следващия ден се запознах и с Вили и Евгени от клуб Salsa Pa Ti и уредих един приятел да ходи при тях на уроци :)
А ето и малко снимки от купона :) Щракнете тук

Ето ме мен и Valie :)



Теди и очарователната Моника от клуб Vamos във вихъра на танца :)

:) Чистосърдечно да си призная, никога не съм се занимавала с латино танци. Снощи обаче , когато Тери ми разказа, че ще ходи на салса парти в Пловдив, реших,че ако входът е свободен, ще ида да видя.По принцип обичам да танцувам.
И така Тери ме заведе в Новотела (всъщност аз живея близо до Новотела:), но не знаех през кой вход да мина) на салса парти. Запознах се с няколко негови познати и се видях с Теодорус, който вече познавах. В началото ми беше едно такова объркано - разни красиви жени по къси полички (не обичам нито къси панталони, нито къси поли, макар че от вторите в гардероба ми има значително количество), страхотни мъже...Не очаквах да има толкова мъже, мислех, че с танци на жените повече им се занимава. Другото интересно беше, че хората бяха на всякаква възраст. Тери, Димо, Теди и Мая си танцуваха, а аз след като гледах представянията на различните пловдивски школи, си седнах и си блеех. Тери направи много хубави снимки, които скоро ще качи в галерията . По едно време дойде да танцува с мен и  ме учеше на разни стъпки, но аз нали съм си схваната, бях ужасно смешна и  се надявам хората да не  са ме зяпали много много. Имаше едно момиче, което танцуваше страхотно, но предпалгам, тя е доста напреднала. Танцувах и с Димо, но сигурно съм го докарала до крайно отчаяние, докато се ориентирам в неговите стъпки и песента свърши ...Веднага след това трябваше да си тръгвам - малко като Пепеляшка в полунощ, но поне се прибрах с две обувки.
Та танцът, или това , което схванах от него, много ми хареса. Страшно динамичен е, макар че и в известна доза е еротичен. Имах чувството, че всички,котито танцуваха по-майсторски, се сваляха. Та заради тази динамика, може би наесен и аз ще се запиша.Имам нужда от някакво раздвижванее, а никога няма да вляза във фитнес просто...Пък и така малко стягане преди бебето, че после по-лесно да си върна пак мерките, тъкмо почнах да се харесвам. Та така, има още един незаписан фен на салсата:)

Вижте какво се получи една вечер след като мръднах апарата, застопорен да снима при продължителна експозиция.





















Това ми хареса доста и после продължих, като в новите опити нарочно движех апарата в различни посоки. Всички снимки са експонирани за 15 сек.




































































































Не съм запознат и не знам дали по принцип съществува такъв стил във фотографията. Ако не, ще се радвам да съм му родоначалник и да му изберем име заедно. Как смятате ще е най-подходящо да се казва. Като за начало предлагам лайторандомизъм (от англ. light  - светлина, random-произволен)

А малко повече инфо за снимките: Правени са в стария град на Пловдив, една вечер, в която нямахме какво да правим и решихме да се поразкараме натам. Това беше последната ми вечер в Пловдив за тази половина на годината. А хората, които от време на време се появяват между мацаниците са ми приятели. Момичето е so_on от блога, а момчето е бай Атанас. Можете да видите негови снимки в галерията.

А сега малко за техниката на снимане. Както бях споменал по горе пускате апарата си да снима 15 сек(може и повече и по-малко...зависи от предпочитанията ви) и започвате да го мяткате насам-натам. По възможност светлините източници трябва да са по-надалечко и да не са толкова силни, защото снимката ви ще се изсветли прекалено много. Примерно първите 2 снимки са правени от тепето в стария град, с апарат насочен към светлините на града. Останалите са правени по тъмните улички, а светлиние идват от малкото светещи прозореца и рекламите по заведенията и магазините. Като се опитах да направя подобно нещо по осветенага главна и нищо не се получи.

Експериментирайте и ще се радвам да споделите какво се е получило!

Здравейте блогерчета Изпитите минаха, взехме ги и сега имам една седмица за стягане на багажа преди да замина за отново "братска" Америка. За повече информация проверявайт обществото за пътешествие. Ама не е това целта да пиша този постинг. Значи правя си аз изпрашане. Събрали сме няколко колеги. Пием бира, степчета..., ядем ядки, веселим се, пеем моя страна, моя българийо(все хубави работи)... и решаваме да отидем на дискотека. Хващаме се и отиваме в една пловдивска дискотека(няма да и казвам името да не и правя реклама). По принцип входа трябваше да е безплатен. Влизам, претърсват ме (бодигарда ме барна там, където по принцип почти на никой не давам да бара) и ми искат 2 лева. Казвам им, че отвънка пише, че входа за този ден е безплатен. Днес било така. В същия момент дават на Марито едно талонче за консумация за 2 лв. Разбирам каква е работата и влизам. После Марито отива с талончето до бара. Вземаме ми една бира и се връща при мен. Чисто и просто хората те задължават да консумираш нещо. Всичко ОК. Диджеят ръси простотии наред. Казва на няколко пъти едно много примамливо предложение и към 2:00 някъде едно девойче откликва на предложението му. Цялата дискотеката в екстаз. Събират се да гледат. Аз се качвам на подиума да е по-интересно. Девойчето се качило на един пилон. Танцува си. По едно време диджея се качва.... Слиза... Момичето е малко поолекнало... После пак диджея се качва...слиза...момичето още по-пулекнало :) сигурно се чудите за какво ви разправям тези глупости... След 3тото качване на диджея на пилона до момичето и като слезе момичето беше както майка я е родила :) Цялата дискотека в екстаз. Свири, снима с телефони (аз като по-културен пляскам :) Момичето се кълчи 1 минута. Обикаля веднъж бара с нуди облекло парадно и слиза. Какъв е извода: Вижте как се печелят 200 лв за 2 мин. (това произхожда от предложенията на дисководещия - ако си само по сутиен 100 лв, ако си със синя прашка 150, ако си без нищо 200) Иначе общо взето беше забавно. Нарочно няма да оставя моя си коментар на случилото се. Оставям го на вас :)

Това е една много готина бирария в Пловдив. Разположена е почти в центъра. За да стигнете до нея трябва да намерите къде се намира Тримонциум. После да видите до него една висока сграда, на която пише" Интерамерика" или нещоп подобно беше. Май отгоре имаше и реклама на Мтел. След тази сграда има нещо като градинка с няколко дървета и цветя, която завършва с ограда на една къща. Трябва да минете между сградата и градинката по една алея.После излизате на една улица. Тръгвате по нея и ще видите на една табела, с буркан от сирена върху нея. На табелата пише "Пожарната". Лесно е. На 2 мин път от центъра. Ако не можете да го намерите се обадете на микромакс или на ентусиаста.
Още от първото ми пристигане в Пловдив това заведенеи ме беше заинтригувало, но за първи път влязох в него при срещата на блога в Пловдив. Снимки от нея и от заведението можете да видите тук.
Като бирария в нея има доста бира естествено. Цените са съвсем нормални. Кухнята също е много добра. Пържените им картофки са доста вкуснички и само безпаричието ме спира да си поръчвам и още и още...:) Нямат вида на онези издължени пръчици, предлагащи се почти навсякъде.
Предлагат и вкусни салати, които също са на нормални цени. Абе заведение за народа и за бедни студенти и преподаватели(тях не ги знам колко са бедни обаче).
Пиша само за тези артикули, защото досега само такива съм поръчвал. Има и вкусна скара, която засега съм нямал честа да опитам.
Иначе интериора е...ами представлява една къща из която има наредени масички по етажите и терасите. Ако излезете на терасата ще видите гледка към задния двор на Пловдив :) (задните дворове на няколко постройки, намиращи се в центъра на града). Атмосверата е топла и предразполага за отпускане. Не се сещам музика дали има. Сигурно има, но е не е увеличена до степен, в която да не можем да се чувеме със събеседниците.
След като ентусиаста ми разкри това заведение вече на няколко пъти съм бил там с приятели и те също са оставали доволни от него.
Дойде лятото. Сезона на бирата. Ако сте от Пловдив или имате път натам непременно се отбийте до Пожарната. Ако не можете да я намерите питайте. Все някой ще ви упъти. Пловдивчани поне упътват закъсалите (веднъж бях в София. Всички бягаха като отивах да ги питам как да стигна до нещо си там. Само един полицай ми помогна човекът).
Ами това ми е импровизираното описание. Забравих да спомена, че близо до входа има много готини карикатури, които вече на няколко пъти съм се спирал да разглеждам.
Let the beer be with you!