1.

Пловдив се превръща в гаден град -
задръствания и автомобилна смрад.

...

Кръстовищата са рисковани задачи
за пешеходци и колоездачи.

...

Улиците бясно се стесняват,
в паркинги се преобразяват.

...

Москвичи и поршета по тротоари смело лазят.
С ритници и с закани минувачите се пазят.

...

Баровци напъват мощни джипи по шосета,
с дрипи от шейсета куцат дядовци, бабета.

Баровци се дърпат в мощни джипи,
пенсионери газят, пъплещи по дрипи.

Баровци летят със мощни джипи,
дядовците кретат с колела по дрипи.

Със мощни джипи баровци се надпреварват -
по мръсни дрипи дядовци едва се вардят.

Никой никого не пази -
шофьорът пенсионера гази.
....



Кръстовищата станаха със спорни правила -
зелено за пешаци и за още три платна.

...

В Кьочука улици тесни между стари порутени къщи.
Асфалта им кучета бесни го яли - я, локвата лЪщи.

...

Ако си ти колотурист - обичаш кросчета с велосипеда да въртиш.
До планина неравна не е нужно да вървиш - ела в Кьочука и го виж!

...

Булевард “България” до дупка разкопаха.
Тръби сини в тях с камионите завряха.

Терористи тайно радват се в захлас:
Да живей! Ще гръмнем тая газ!

...

Преди години много, Нова сграда
на Университета - бяла, без ограда
другарите във Пловдив построиха.
Великият си ум във нея те вградиха.

До Пазарджик да бъде близо те решиха.
На края на града; на къра я забиха!



2.

Черно расо сложих мале,
 килимяфка черна турих.

Бялата си младост, мале,
в черна пръст затулих.

    Из юнашка песен от село Фемеимово, гранична Пловдивско-Пазарджишка околия


3.

Колкот повече умът ти личен процъфтява.
Толкоз повече светът край тебе посивява.

Твърде просто става всичко сложно.
Скритото превръща се във очевидно.

Все по-малко ново ти остава.
А от старото – ти доскучава...


4.

Чувства?!
 
(...)

Да те боли заради две
очи?

Да страдаш за
изображение?

Да плачеш за някакво си триизмерно
отражение? За

глас - поредица от
честоти? За
поглед - някакви
очи. За
допир -
кости с
кожа да те галят по
плътта? За
думи -
език в
уста да се раздвижи? За
страст - нима я има само у една?
 
4.2003


- Тъй лесно е да кажеш горните твърдения,
когато не си влюбен или имаш сал съмнения
за някакви си стари скрити потушени въжделения....
За друго ти приказваше, когато беше в затруднение.
Спомни си!

- Аз спомням си, не съм във умопомрачение!  Например следното стихотворение:

Прекършен като стръкче нежно цвете в ръцете на разлюбило момиче.
В кафеза си се блъскам като птиче, в мечтите си отлитнало далече.

- Нима наричащ тези редчета стихотворение?
- Не се отнасяй с мене със презрение… И днес останало е вдъхновение.

Поглед в вещица красива
въглен във гърдите ражда.
Влагата леда пробива.
Жадната плът си угажда.

Въглен във гърди обаче
е като белтък в жарава.
Стопля се и пропламтява.
Свива се и почернява...

                             10/2007

- Защо нареждаш празни стихове, човече? Седни на задника си вече! Във манастир отиваш скоро, туй разбрах - със светския живот се раздели без страх, наместо стихове минорни да драскаш в нощите безвзорни!
- Как смееш да нареждаш, кой си ти?! Ти, кой покоят ми смути? Във манастир или във светска страст, господар на себе си съм аз!
- А аз пък твойта съвест съм, те пазя,  глупашки действия  да не извършиш и в някое дере да свършиш.
- О, ти ли си, приятел мой… Превземаш се, я удари отбой! Сега не си ми нужен ти, в безвзорна нощ гласът ти да кънти!
- Добре. Прости! Когат приключиш зарад простотия във дере, тя твойта съвест вече няма хич да те гризе!
- До тук доведе ме лигоча - римоци псевдо драматични да драскоча. От пръстите си да ги лоча!
- Престани, да не взема през терасата да скоча....
- Скочи ‘ко щеш, аз тука слагам края... Точ’а!

5.

История с куче (без куче)

Туй филм е български - по телевизията го показаха одеве.
Когато са го правили аз бил съм още малко сладко бебе.

За авторка на разказ заглавието му напомня.
Интересно ми беше за нея да си спомня.

Разгърнеш ли с наслада нейна стихосбирка
сърцето ти замръзва - за миг паркира в спирка.

Изящен текст, нанизан като огърлица;
учуден е четеца – от детска е ръчица!

В очи напира влага. Сълзица се подава,
че Петя си отиде. Остана вечно млада...

                                                      10/2007


Прилежната римовка за да не развалям
за други работи - по-късно ще разправям.
Неяснотата и енигмата не са случайни -
защото всеки има свойте малки тайни. ;-)

Преди няколко дни "Пловдив Пикчърс" пусна в кината поредната фото суперпродукция.











* Целевата група са хора от ФМИ, които познават актьорите; както и самите актьори. :)
** Отзвук от премиерната прожекция: http://forum.uni-plovdiv.bg/index.php?topic=5178.0

Поздрав за всички пловдивчани!

Вчера се зароди една идея - да се вдигнем дружно всички, които сме в София и да заминем към Пловдив следващата събота - 28-ми юли.
Ще заминем сутринта с влака, пътят е около 2 часа и цената му ако не се лъжа е около 10 лв. След това ще идем да видим мястото, където се създава BgLOG.net като платформа, където наши домакини ще бъдат Жоро Атанасов и Таничка. Там ще видим joneff, Micromax, Rumen и разбира се някои други блогери :)
След това ще се разходим из стария Пловдив, а вечерта ще отидем дружно някъде на заведение. Надявам се към нас да се присъединят и други пловдивски блогери, както и хора живеещи наблизо до града.
Theodorus обеща да организира хотел, който е приличен - спал съм в него, а цената на стаята е 15 лв. на човек.
На следващия ден - каквото сабя покаже :) И вечерта може да си хванем експреса за навръщане към София :)
Който е за да вдигне ръка :)

"Английски щуротии, или Елате в Англия и може и да видите!"
от Тодор Арнаудов

Епизод 1.


"Визата"

- Господин Азроудов?
- Моля?
- Добре дошли в посолството на Обединеното кралство на Нейно Величество Елизабет II!
- Добре заварили...
- Виждам, че и ти си решил да ходиш на гурбет в Англия? Браво, моето момче, добър избор!
- Никъде не съм решил да ходя!
- Тогава какво правиш тук?
- Дошъл съм да ми откажете виза...
- Ха-ха, май българският и английският хумор си приличат!
- Да-да...
- Хайде по същество. Какво ще правиш в Англия?
  Инспекторът потропа нервно с пръсти по масата.
- Нали пише там на листа... На командировка отивам...
- Пише, че си студентин още - на каква командировка отиваш?! Кой те командирова?! И гледам, че не си женен! Женените ходят на командировки, за да се срещат с любовниците си на спокойствие... И за да оставят съпругите си на спокойствие с техните любовници. Ти нямаш съпруга, значи имаш любовница в Англия?! Искаш да емигрираш при нея, нали!?
- Не, гу-син инспектор, каква любовница... На специализация ме командирова Деканът. Нали го пише в документа...
(...)

Четете в сборника "3 години БГЛОГ" или на сайта на  Twenkid Studio

- Не ме разбирате...
- Тц-тц, знаеш ли коя дата сме!
- 9-ти януари 2007...
- Януари 2007! Тъкмо ви отворихме клетката и жадната за печалба младеж се е втурнала да обира ягодите и крушите на Великата Британска Империя! Нали?!
- Не ставайте смешен... Командироват ме на специализация, а не на бригада. И нали вече ви казах, че съм дошъл да ми откажете виза?!
- Ха-ха, браво! Добре е, че преди да емигрираш си усвоил от нашите хумористични обичаи. Значи твърдиш, че нямаш любовница в Англия?
- Точно така.
- За това мога да ти повярвам. Виж се какъв си кльощав... Притеснява ме обаче, че в такъв случай няма да има кой да ти прави бекон с бъркани яица с къри, и да ти вари чай с бисквити за закуска. Затова ми кажи, имаш ли парички, за да си купуваш беконче и къри за закуска?
- Не, не ща такава закуска всеки ден, но бих опитал веднъж-дваж.
- Не? Нямаш парички? Ако нямаш парички, значи си или крадец, или гурбетчия, или емигрант. Така ли е!?
- Ще ми се да ви кажа "да", но не искам да лъжа...
- За какво да лъжеш? Тук си като пред съда на Нейно Величество. Заклейте се да казвате истината, само истината и т.н.!
- Хубаво бе... Не ви лъжа - дошъл съм да ми...
- Е, тая шега вече се изтърка... А как ще си плащаш данъка за телевизора?
- !?
- Тц-тц-тц, не знаеше ли? Ако гледаш Телевизията на Нейно Величество без разрешително, се превръщаш в престъпник и може да те тикнем на топло!
- Не, не знаех... Интересно законодателство имате, щом прилагате такива радикални мерки за административни нарушения...
- Аха... А защо на това фалшиво командировъчно пише, че следваш Информатика?
- Не знам какво пише на "това фалшиво командировъчно", защото моето командировъчно не е "фалшиво"...
- А откъде си научил тези правни термини?!
- Какви термини? Като знам какво е тахикардия и инфаркт на миокарда, да не би да съм кардиохирург?
- Оххххххх!... Добре... Каква е тая "Компютърна лингвистика", тогава?
- Ами... Не е ли написано? Лингвистика, която се прави с компютри...
- Ясно... Разбирам... Сугурно знаеш какво е Колосус?
- О, това е машината на Алън Тюринг. Не точно де... Това е изчислителна машина за разшифроване на немските кодове на една друга машина - "Енигма". Англичаните смятат "Колосус" за първия електронен компютър в света. Ще им се...
- Брей.... Значи с разшифроване ще се занимаваш, а!?
- Не! С Компютърна лингвистика; изчислително езикознание...
- Защо?
- Защо какво?
- Защо отиваш точно в Англия да специлиализираш разшифроване на езици с компютри?
- Не е разшифроване на езици?!
- Не увъртай, а отговори на въпроса!
- Добре де... Защото там е един наш човек, който ръководи изследователска група!
- Ваш човек и сте цяла група, така ли?!
- Да.
- Аха... Какво по-точно значи "ваш"?!
- Ами... Пловдивчанин е, и се казва Руслан Митков.
- Леле... Не знаех, че в Пловдив все още има внедрени руски агенти!
- Какви руски агенти? Той е българин... И е отдавна в Англия.
- Ахааа, разбирам... Слушам те - продължавай.
- През хиляда деветстотин... Почакайте - какво да продължавам; нищо не сте ме питали?
- А, така ли... Добре. Чадър ще си носиш ли в Англия?
- Естествено... Кой ходи в Англия без чадър?...
- Ха-ха-ха, особено ако е българин и отива на специализация по разшифроване на езици при "негов човек", който е българин, но се казва Руслан...
- Моля?!
- Ще те помоля да донесеш българския си чадър в посолството, за да го изпратим на МИ 5 за обстоен анализ. Ако е чист, няма да ти го връщаме, че инспектор Стрейзър се оплака че му се бил скъсал неговият. Ако не е чист - същата работа, ще го вземем за музея. Затова ще те посъветвам да си купиш чадър, произведен в чест на Нейно Величество, ако искаш да останеш сух от тая работа.
- Чадърът ми не е български.
- Как така, не си ли изпратен от български служби?
- От български "служби" съм изпратен, но чадърът ми е австрийски.
- Не спираш да ме изненадваш! Откъде пък българин - студент, - ще бъде и под австрийски чадър!? Какви връзки имаш с тяхното разузнаване?!
- Семейна история...
- Семейни разузнавателни връзки, така ли!!! По каква линия имаш такива?
- Не разбирам вас това какво ви засяга?...
- Какво ме засяга ли?! Става ясно не само, че си разузнавач и разшифровчик, който отива да сътрудничи на вече внедрен агент в разузнавателна група, а и че имаш връзки и с австрийските тайни служби и сте подготвили подобрена версия на българския чадър - австрийски чадър!
- Не ставайте смешен... Ремонтиран е от бай Осман, чадърджията.
- И турското разузнаване ли е замесено?!
- Не бе...
- Иранското?!
- Просто му се беше счупила една пръчка...
- Тц-тц-тц...
- В крайна сметка, ще ми откажете ли виза, след всичките тези разкрития?...
- Ха-ха, защо все повтаряш тази смешка?
- Ами...
- Чакай, че забравих да те изпитам по английски!
- А, да...
- Знаеш го, нали? На разузнаване отиваш, все пак! Няма да се излагаш я!
- Да бе... На български даже имаме дума за подсилване: "Грънци". В превод е нещо като "Harry Potter".
- О, четеш го в оригинал? Отлично! В такъ в случай ще спестим писмения изпит, но чакай да те препитам устно.
- How do you do?
- Do you do? Did it ever make sense to you to say Bye;
Bye-Bye?. Опа, sorry... Една песничка...
- It's OK... I see... Hmmmm... And I'm also curious, how do you spend your time in Bulgaria?
- Watching the days go bye... Feeling so small, I stare at the wall, hoping that you think of me too... I'm spending my time... Oops, sorry again... It's not how I do spend my time, it just came up in my mind, because your question sounds so  similar to another song of the same band*...
- Разкрит си моето момче... Май че шведски тройки искаш да правиш в Англия; с българското, австрийското и шведско разузнававне! Дочухме, че се готвело нещо такова, и се оказва истина. Не те е срам!
- Не, не ме е срам. Не бих отказал такава тройка и няма да ме е срам... Шведска! Не за разузнаването!!!
- Ясно бе... Сега вашите управници като ви спрат и порното...
- Какво?!
- Не ми се прави и на девствен, на всичкото отгоре!... Връзки с три служби, шведски тройки... И да не знаеш какво готвят депутатите? Ха-ха...
- ?!
- След няколко месеца ще де-путират интернета и телевизията. Честно казано, мислех си, че всъщност ти за това се опитваш да избягаш в Англия, а с тия компютърни лингвистики и австийски чадъри се опитваш да си придадеш важност... Нямаше нужда пред нас, нали и ние сме от бранша.
- Не се опитам да избягам и не си придавам важност. И не... не... Не беше заради това!
- Спокойно де, на твоя страна съм. Всичко ще си кажеш... Не изглеждаш достатъчно джентълменски, за да те обработи някоя английска агентка под прикритие, но все пак ще можеш да гледаш порно колкото ти душа иска. Ние няма да те пипаме, докато го правиш. Разбира се, освен ако не го гледаш по телевизора и не си си платил данъка за него... Нейно Величество го заслужава! Както и всички данъкоплатци!
- Ох...
- Хайде да преговорим отначало, и този път по-сериозно... Защо си дошъл в английското посолство?
- Защото ме командироваха да специализирам Компютърна лингвистика при един наш човек във Великобритания....
- Каква е целта на пътуването?
- Да ми откажете виза.
- Не на това пътуване!
- За целта на другото не знам, защото нямах намерение да го провеждам...
- До момента в който те осведомих за порното?
- Ъъъъъ... Ъъъъъ... Не. Не!...
- Казах ти! Не на мене тия! Дори и тази небивалица че си искал да ти откажем виза да е била истина, няма начин да не си си променил мнението, след като научи, че скоро няма да можеш да гледаш порно. Прав ли съм или не греша?
- Ъъъъъ.... Такова...
- Такова-онакова - какво ли те питам? Вече знаеш прекалено много и не можем да те оставим в България, освен ако не искаш да заменим визата ти за Англия с виза за Оня свят.
- ?!
- Спокойно! Имаш командировъчно, паспорт, достоверен предтекст да пребиваваш в Обединеното Кралство... Виждам също, че се опитваш да се изплъзнеш от октопода, в който си се заплел. Ще ти помогнем да живееш - стига да слушаш! Познаваш ли Бонд?
- Разбира се! Много хубаво свирят и са страшни мацки! Каква музика слушам ли ви интересува?
- ?!
- А-а-а-а, ясно! Сигурно има нещо общо с подслушването! Разпитвате ме, за да може да сложите да ме подслушват хора, които слушат като моята любима музика, за да не им доскучава! Ех, тази английска любов към човека!...
- Бо-О-о-нд!!!...
- Много ли са известни сред агентите ви?
- Джеймс Бонд!!!
- А-а-а-а-а-а-а-а... Оня костюмара... Него по-трудно го познавам, след като толкова много актьори и актриси му се изредиха да му оправят образа...
- Е, да...
- Ако го познавате, може ли един автограф от него?
- Може бе, може... Иначе не се притесняваи - и на живо няма да го разпознаеш, защото ще е под прикритие. Това обаче няма значение! Той ще се грижи да пренесеш информацията за австрийския чадър без произшествия и да ни предадеш всички шифри.
- ?!
- По-нататък ще видим какво ще те правим. Моите поздравления - честита ти виза за Великобритания!
- Но аз не искам виза!?...
- А порното ти? Скоро ще секне! Какво ще прави агент като теб без порно?!
- Настоявам да ми откажете виза!
- Съжалявам, господин Азроудов. Отговорът на посолството е НЕ! Не се приема молбата ви за отказване на виза.
- И не се казвам Азроудов!
- Името няма никакво значение! Получавате визата и заминавате за Англия незабавно! Успех!
- Ама... Ъъъъ.... Не! Не искам пък!
- Муахахахаха...
- Неееееееее!
- Муахаха-муахахаха-муахахахахаха!
- Н-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е!!!
- Муахаха-муахахаха-муахахахахаха! Хо-хо-хо-хо!
- Н-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е!!!

И се събуждам, облян в пот заради империалистическото парно, което бумти на 8...

...

Такъв кошмар ме очакваше, ако СЕКС не ни бяха оправили навреме и не бяхме влезли в Съюза на Европейските Капиталистически Страни през януари 2007.

Обаче влязохме... Неосъществимите ми мечти за отказ на виза станаха на пух и прах, а изгнанието - неизбежно.

Напълних си мешката, взех си повиквателната и тръгнах към летището, за да се присъединя към моя взвод.

Заминавахме на бойна мисия в размирна колония на Пакистан...

Бях наясно, че може и да не оцелея, но не това ме тревожеше... Много неща щяха да се променят и разрушат след този полет, дори и самолетът да се беше приземил цял отвъд Ламанша...

// Започват да вървят финалните надписи и звучи песента "Сбогом моя любов" на Васил Найденов" //


http://www.vbox7.com/play:024ca1e9

......

Към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова ...

Сбогом моя любов
чуй викам след теб.
Сбогом моя любов
аз не плача.

Вече нямам сълзи‚
пада само дъжда‚
сбогом моя любов‚
аз не плача ...

Сбогом моя любов единствена.
В моя живот
към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова ...

 

 
...

Създаването на "Английски щуротии, или Елате в Англия и може и да видите" - Визата.

В последно време беше дъждовно, и се разхождах с чадър, та от  валежите поникна сюжетната линия с "българския чадър":

- Пазете се, англичани! Българин с чадър!!!...

Около този английски стереотип успяха да се завъртят повечето от останалите щуротии...

За командировъчното е по действителен случай. Съвсем скоро, след като заминах, дошла повиквателна от военните... Баща ми отишъл и им показал командировъчното ми; на него си е написано къде съм, защо и кой ме е пратил. Военният попитали троснато: "Кой го е командировал в Англия?"... :-)

- Спокойно, гу-син военен! И по тоя въпрос има епизод!...


Край


* Roxette... :-)


Между другото, новите пътеписи на Таничка:

http://bglog.net/Travel/13189
http://bglog.net/Travel/13271

на фона на моята нова пред-пътеписна фантасмагория силно ми напомнят за древността на бглог... :-)

Помните ли нейният Шведски пътепис, който чупеше рекорди по гледаемост и положителни отзиви?

По онова време се беше появил и моята нарочена за пътепис театрална лиготия "Булевард 40-те дюкяна, или Елате в Пловдив и може и да видите"... ;-)

-->

Скъпи хора,
извинявам се, че поствам тук, обикновено постовете ми за сейв- дарина са в Бебе, но тук ще го видите повече, а е важно...
За операцията на Светльо - http://bglog.net/bebelog/12517 са нужни още около 50 000 евро, част от тях ще бъдат набрани с два благотворителни концерта - в София и в Пловдив.
Ето информация за концерта в Пловдив:

На 11 юни, от 19 часа, в Синдикален дом - Пловдив, ще се проведе втори концерт в помощ на Светльо Чолаков, с участието на Астор, Дан Кристо, Деси Слава,Милица и Асен от Фамилия "Тоника", Ники Атанасов и победителя от "Стар Академи" Марин. Цената на билета е 6 лв.

За концерта в София:

На 13 юни 2007 г. – сряда – в София, зала “Филип Кутев” (в сградата на Съюза на българските композитори”, ул. “Иван Вазов” № 2) от 19.00 ч. ще се проведе благотворителен концерт в помощ на Светлозар Чолаков с участието на:

• Йосиф Радионов - цигулка
• Струнен квартет “Хорс”(Анастасия Детистова-Абаджиева, Мариана Връбчева, Пепа Дженева, Палмира Грибнева-Томанова)
• Светослав Лазаров и Татяна Лазарова
• Рени Пенкова - мецосопран
• Цветелин Чакалов – тенор
• народната певица Анастасия Костова
• ученици от класа на Рени Пенкова и Людмила Хаджиева.

В програмата: Произведения на български композитори.

Ако не можете да отидете на някой от двата, пратете поне смс на 1365.

Благодаря.

Каква приятна изненада - направо съм във възторг! Кажете кой ще идва насам това лятоооо :)

Наближават кметски избори.
Най-случайно го разбрах, четейки си някакъв пловдивски вестник. Първото, което ме впечетли, беше, че един от учителите ми в гимназията - г-н Христев, който е един от малкото повлияли по някакъв начин на развитието ми, е шеф на Атака в Пловдив. Гледах, четох, препрочитах и ме побиха тръпки. Въобще не звучеше в интервюто като онзи мил човек, който ми е преподавал история и философия, беше по-скоро все едно е минал курс при Волен. Та в това интервю ме светнаха, че идват кметски избори.
Замислих се.
Как ме виждате като една пловдивска кметица? Щото аз много добре се виждам. Интелигентна съм, млада съм, амбициозна съм, имам желание за работа. Добър лидер и мениджър съм (или поне така си мисля, единственото, което съм ръководила е един форум...). Хубава съм - това е важно, като гледам Чомаков, все едно от конкурс за красота е взет. И не на последно място - имам един официален панталон и 3 ризи. Сигурно ще проимам и повече дрехи до есента, когато дойдат изборите, но идеята беше, че имам официални дрехи, с които да посрещам официални гости. Освен това говоря 4 езика, на които да си общувам с официалните гости. Такаааа, единственият минус, който биха могли да изтъкнат медиите , е , че все още не съм си завършила висшето образование. Обаче то както я карам, може да не съм го завършила и за следващите кметски избори, така че защо това да е причина да се отказвам...Друг минус на кметската работа,който аз си намирам, е, че хептен ще трябва да отложим бебето и от май месец 2009 да се прехвърлим в далечната 2012 примерно. Което ме втриса от ужас, но пък от друга страна, не може да съм кмет година и половина и после да си зарежа града, да хукна да раждам и да съм в майчинство. А пък да кърмя и сменям памперси на общински съвет също не върви.Така че ще го отложим за след мандата. Но пък ще направя хубави детски градини и площадки...

Това горното, разбира се,  е в рамките на шегата. Мисълта ми е, че много сериозно  трябва да се замислим през есента какви хора ще управляват градовете ни, как ще ги развиват. И да не гласуваме по цвят, а да гласуваме за качества.

П.С. И все пак колко подписа трябва да събера, за да имам право да се кандидатирам на избори за кмет? Макар че едва ли имам шанс пред достолепния Чомаков. :)

Еее, голям майтап.
Вчера със сестра ми (която не ми е сестра) се грабнахме и рекохме, че отиваме на пързалка. Чакахме поне половин час за билети, разбрахме се с още едни приятели да дойдат.
След като взехме билети, отидохме да пием кафе. В кафето видях един мой съученик (който не ме видя) с жена му. Той се ожени или един месец преди мен или един след мен, не си спомням, помня само че много се учудих, като разбрах. Та гледам го него и жена му и още едно момче, ама жена му много бременна. Добре, защо сега другите може (тя даже е по-малка от мен, трябва да е на 20 някъде), а ние не може! Надали са кой знае колко по-прокопсали от нас, макар че той беше закръглил едно шкембенце, почти като на жена му. Както и да е.
После пък срещнахме един друг бивш мой съученик, който започна да ми говори едни глупости как щял да емигрира в Белгия и как там щял да работи за най-малко 2500 евро и...Бързичко ще се събуди като гладува 3 месеца безработен там, ама айде. Щом го е мислил и решил, да пробва. За мен си е чисто безумие.
В крайна сметка стигнахме до пързалката. Обухме кънките, оказа се,че 38 номер са ми малко големи, ама 37 пък можеше да ми стискат, не знам...Качихме се и хайдееееееееее. Хързуууууууууууул. Първите 10 минути със сестра ми направихме няколко кръгчета като се държахме за парапета. После другото Веси и Жоро ни убедиха да се пуснем и да се учим без да се държим ииииии....настана Голямото падане. Като почне едната да залита, другата се опита да хване и накрая - пуфффффф и двете на леда. Накрая дори и сами започнахме да ставаме. Но беше адски забавно. Тя ми повтаря "Мисли си, че си Албена Денкова". Викам - тамън 3 Албени, барабар с Максим съм...Имаше много мънички дечица, които постоянно падаха и ставаха, ама то да вдигнеш 25 кила дупе и по-лесно от 60...Страх ме беше да не вземем да им минем през пръстчетата с тия кънки. Може би трябва да има две пързалки - до 12 години и над 12, като басейните през лятото. Но бяха много сладки с едни такива мънички кънчици.Сигурно ни има на 5 фотоапарата и 10 джиесема как падаме и ставаме със сестра ми, заради възторжени родители, каки и баби, които снимаха разните му там внучета. Важното е, че купонът е пълен. Първата ми мисъл беше, че ще ходя , когато мога и в София (макар че 5 лв!!!), за да мога да се науча що-годе и да съм стабилна на леда, та да може и аз да водя после моите дечица като ония майки и татковци, дето не падаха.
Резултатът тази сутрин - едно -единствено насинено коляно, за разлика от сестра ми и другото Веси, те двете доста по-тежки контузии имат. А аз най-много падах. Даже като се сетя как жестоко паднах по гръб и имах чувството, че съм си счупила гръбнака, просто почувствах как органите ми се разместиха, дишането ми спря...Е, в крайна сметка седнах на леда, докато се наместят и после си станах, нищо ми нямаше, но беше гадничко.
Ами това е - ако имате време и възможност - идете, много е забавно, дори когато сте некадърни. Аз това и казах на сестра ми - започва коледното шоу "Некадърници на леда" :):):)