Да, знам какво ще си кажете. Едва ли ще може да се прочете нещо интересно след такова тривиално заглавие. За самите тях сте прави, но какво може да ви очаква след една затворена или отворена врата е друго нещо. Възможно е да ви очакват обич, любов, тъга, съжаление и всякакви други чувства. За мен е така, а за вас не мога да кажа.
   Наближа ли входната врата на жилището си, все още очаквам да чуя неповторимото „Мяу” на косматата ни спътница в живота ни. То беше изпълнено с укор, обич и облекчение че се завръщаме при нея от нашите си човешки работи и тя вече няма да е сама. Зърна ли вратите на терасата, че са затворени се стряскам.Тичам да ги отворя и очаквам да видя купичките ти с храна и вода. Но уви терасата е толкова празна и широка без тях.
  Вратите в нас все още са само притворени,като се надяваме, че духът ти е все още  тук, както ние сме теб в мислите си.
 Откъде да знаем, че  такова малко  Животинче може да остави такава голяма празнина  в неголемият ни апартамент и душите ни.
  Заповядай, моя малка красавице – вратите ни са все още притворени и те очакват.
За съжаление през  тях минават само спомени, чувства и обич към теб.

Първи-стъпки-със-свинчето

Морските свинчета могат да бъдат най-милите и страхотни домашни любимци. 


   Морските свинчета се плашат лесно, така че им говорете с тихичъх глас и се движете по-бавно около тях, за да им помогнете да са спокойни. Използвайте хавлиена кърпа, докато ги държите у себе си, защото морските прасенца не могат да контролират своите нужди, както кучетата или котките. Но това не ги прави по-малко сладки, разбира се.

С търпение повечето морски прасенца ще се превърнат в любвеобвилни животинки, които обичат да бъдат гушкани. Всеки път, когато взимате морското прасенце в ръце, му давайте парченце свеж, добре обелен и измит зеленчук или обелена и добре измита ябълка от ръката си. Така то ще свикне по-лесно със стопанина си и контакта с човека. Милвайте го спокойно по главичката и гръбчето и му говорете нежно и тихичко. Постепенно то ще привикне към вас и ще придобие доверие в своя собственик.

Когато за първи път доведете морското прасенце у дома, то вероятно ще се чувства стресирано от преместването му в непозната среда. Прасенцето ще се радва да бъде оставено на спокойствие за ден-два, за да свикне с новата обстановка. Не прибързвайте да взимате морското прасенце в ръце, дайте му няколко дни да се приспособи към новия си дом, преди да започнете да го галите или взимате у вас. Въпреки, че на новото прасенце вероятно няма да му хареса да го взимат и ще препуска из клетката, за да избяга да бъде хванато, прилъгването с вкусни зеленчуци ще ви помогне да ги спечелите. Когато вдигате и носите прасчо, подкрепяйте цялото тяло с две ръце. Ето и няколко инструкции как правилно да взимаме и държим прасенцето в ръце:
1) Поставете едната си ръка около гръдния кош на морското прасенце
2) Поставете един от пръстите си пред едно от предните крачета на прасчо, за да предпазите животинчето, ако реши да скочи и има опасност от падане.
3) Подкрепяйте задните крачета на прасчо с другата ръка
4) Дръжте прасенцето с две ръце и го поставете в скута си, където то ще е на безопасно място, ако се изплъзне от ръцете ви.
5) Връщането на прасенцето в клетката става, когато то е спокойно. Внимателно държим прасчо в ръце, докато дъното на клетката е достатъчно близо, за да го поставим безопасно обратно в нея.

От онези славни времена, когато се бореше със зли магьосници и сватосваше воденичарски синове с принцеси му бяха останали само чифт изпокъсани чизми и титлата херцог. В интерес на истината, част от магьосниците бяха отдавна емигрирали в „Землемория, други се бяха преквалифицирали в хейтъри, а трети водеха предавания от типа „Как да се предпазваме от черна магия”
Водениците и замъците, отдавна бяха превърнати съответно в кабарета,шата и винарни.
Нашият герой отдавна беше заменил изпокъсаните чизми с обувки „ Джими Чу”, а върху атлетичното му и грациозно тяло се кипреше костюм на „Армани”. Тъй като бездействието му беше чуждо, а титлата му действаше като афродизиак на мацките, реши да се заеме с нещо .
В главата му се зароди идеята да стане собственик на конкурсите „Пис Вселена,” Писис Кейт Юниверсал „ и на традиционният мартенски бал. За всичките събития организирани от него имаша само едно изискване, дрескода в тях да бъде Caute coture.*
Беше зашеметен когато парите почнаха да се сипят върху него като дъжд, нямаше откъде да знае че всички котараци които имаха положение и участваха в разни икономическо-геометрични фигури давах мило и драго половинките им да станат победители в неговите конкурси.
Да, онова старо време и младите му години отдавна бяха отлетели. За него му напомняха само постройките в стил „Рецесион , един лорд и цар от страната в която беше емигрирал.
Херцог Чизъм дьо Кот отпи от чашата си глътка мляко, въздъхна тежко и затвори книгата с неговата приказка.
*Кот котюр(фр)

Ловът с хищни птици у нас е забранен, въпреки че от хилядолетия българите са сред пионерите в тази практика, коментира председателят на БСА

Павел Якимов (39 г.) е председател на Българската соколарска асоциация.

Софиянецът се занимава с хищни птици от 14-годишен. По професия е лесоинженер. Той е делегат на България в Международната соколарска асоциация, участва в 2 работни групи.

От 2009-а е неизменен участник в изложението "Природа, лов, риболов" в Пловдивския панаир. На последното издание през март 2013 г. пред щанда с хищните птици постоянно бе пълно с любопитни хора на всякаква възраст, които се интересуваха и искаха да се снимат с великолепните екземпляри - кафяв мишелов на Харис и хибрид между северен сокол и сокол скитник.

За Aspekti.info експертът очерта проблемите пред асоциацията, но и разказа малко известни за неспециалистите факти.

- Г-н Якимов, защо соколарската гилдия е на ръба на оцеляването?

- Предизвикателството започна още преди 13 години. Тогава поставихме началото, създадохме Българската соколарска асоциация и съществуваме законово. От 11 години, тоест 2 г. след основаването ни, станахме членове и на Международната соколарска асоциация (МСА). Но въпреки контактите, които не спираме да създаваме, в България, за съжаление, не срещаме разбиране основно от страна на екообществото. Еколозите са твърдо против соколарството. Защото те ползват почина на английските и германските си колеги, които са изключително крайни във вижданията си.

Има, разбира се, светлина в тунела - сериозна организация като "Зелени Балкани" използва от 3 години соколарски методи при мой колега от МСА в Англия, който е професионален развъдчик и соколар. "Зелени Балкани" се учат при него на занаят и благодарение на тези познания могат да работят наистина качествено и количествено по програмите за биоразнообразието. Тоест когато трябва да се размножават хищни птици и да се пускат в природата, така че да оцелеят. Соколарските методи работят в световен мащаб.

- В България какъв е статутът на соколарството?

- Член 65, точка 12 от Закона за лова и опазване на дивеча забранява лова с хищни птици, независимо от вида и произхода им. Въпреки че в България, на Северния и на Южния полюс лов с хищни птици не се практикува, ние сме един от първоизточниците на това изкуство. С участията си на "Природа, лов, риболов" от 2009-а насам ние от асоциацията се опитваме да ограмотяваме обществото, дори и противниците си. Защото бидейки един от първоизточниците на това изкуство, по неправилен и недалновиден начин то се възпира. Задължително, а и много по-добре е, когато ограмотяваш един човек, птицата да е на една ръка разстояние, отколкото да го затрупваш с данни и птицата да е на един бинокъл разстояние.
...