... Живели хората в древността без да имат нито писмо, нито дори писмен знак. Това било много, много отдавна. Оттогава са изминали повече от седем хиляди години. Но колко им е било нужно да си съобщят нещо от разстояние или да оставят знак, когато ги няма в жилището! Понякога поискали да отбележат какво са научили за вятъра и за дъжда, за животните и за хората. А още никой не знаел как може да се постигне това.
В едно далечно от нашите земи племе отгледали много хубава царевица и вкусни птици. Но съседите им се научили и тайно започнали да отмъкват царевица и птици. Как да предупредят крадците? Ако се срещнат лице с лице, те ще се избият, а злосторниците пак няма да се поучат. И ето - някой се досетил: на главния път към селището поставил царевица, перо от крило и отровна стрела. Съседите разбрали, че това означава: „Който посегне на царевицата и на птиците, ще получи отровна стрела!"
Оттогава започнали да нареждат и други предмети, за да си съобщават чрез тях важни неща.
В друго племе било нужно да запомнят кога е най-сгодното време да се сее, кога се роят пчелите, кои са дъждовните дни през годината. Почнали да връзват възли на връвчици и по тях да си отброяват нужното. Така и ония, които забравят, имали вече сигурни знаци. Тая хитрина научили още много народи.
Но колко малко неща могат да се кажат с предмети и възли. Ако някой иска да означи змия, слон, лъв, може ли да си послужи със самите животни? Как да отбележи първобитният човек: „Не се поселвайте тук, че има отровни змии!" или „Слонът става приятел на хората", или „На един ден оттук има лъвове"?
Какво да се измисли?
Ето гатанката, която хората се мъчели да решат хиляда години. Може би някъде са пленили мъдрец и са му казали: ако отгатнеш, ще ти подарим живота. Или главатарят на богато племе е обещал големи съкровища на оня, който реши мъчната задача. Как е станало - днес ние не знаем. Но неуморният човешки ум отгатнал! Вместо с предмети да си служи с тяхното изображение. Ще го издълбават върху камък
или за по-леко с острие ще рисуват върху плоча от мека глина, преди да е засъхнала.
На стените на една пещера е издълбано изображение на слънце. Хората, които са живели тук, са искали да отбележат, че те тачат слънцето най-много от всичко, което познават. Но после им дотрябвало да запомнят, че денем мъжете не бива да остават в пещерата, а да ходят на лов. И думата „денем" те нарисували пак със слънце. Старите хора знаели, че след броени ясни дни идват дъждовете. През хубавото време трябва да се набави храна и за лошото. Те нарисували по стените на пещерата колко трае хубавото време и пак го отбелязали със слънце. Така рисунките станали първото писмо. С тях древните хора са разказвали много неща.
Тук всеки ще познае малкото пъдпъдъче. До него стои метличино връхче на камъш. Под тях са нарисувани вълни. А трите чертички в древността са означавали, че предметите са много.
Сега е трудно да го прочетем. Но учените са открили, че тогава то е означавало: „Ние бяхме на море."
До днес се е запазило картинното писмо на египтяните, наречено йероглифно. Можем да си представим колко време е трябвало за записването на една мисъл, когато всичко се рисува, и то много точно, за да не се сбърка при познаването на предметите и да не се измени смисълът. Пък и не всеки умее да рисува.
И през много, много години хората започнали да опростяват рисунките, за да пишат по-лесно и по-бързо. От щъркела останала извитата шия и клюнът, от главата на бика се запазила само люлката на роговете и извивката на муцуната, от слънцето - няколко лъча. Ако тогава са искали да разкажат, че птицата е отлетяла към небето и вече я няма, те рисували небе само с една хоризонтална черта. Към нея поставяли знак за птица с разперени криле. Получения знак после опростили и с него започнали да отбелязват само думата „няма", „не".
(Еволюция на клинописното писмо)
Но вече рисунките не си приличали точно с предмета и станало нужда да се избере за всяка дума специален знак. Така се създало писмото на китайците преди четири хиляди години. Такова е то и до днес. Ако искаме да научим това писмо, трябва да запомним към петдесет хиляди знака (Толкова са думите в китайския език). А кой има време и сили за такъв труд. Грамотните китайци си служат само със знаците на най-често употребяваните думи - около пет хиляди. Ала и това не е никак леко!
Други племена открили, че в техния език думите са образувани от срички, които звучат еднакво, само че си разменят местата: например го-ра, ра-ло, го-ло... И от старите рисунки те си избрали знаци не за думи, а за срички. А сричковите знаци са много по-малко. Приблизително с такова писмо си служат днес в Япония.
Сричковата азбука Хирагана
Сричковата азбука Катакана
Отново минали хиляди години, докато другите народи открият, че в сричката се повтарят еднакви звукове. Определили си за всеки звук и знак и това вече били буквите.
Буквите са толкова малко на брой, няколко десетки само, а могат да запишат всичко, което човек каже, или дори само да си го помисли. Така се появило най-голямото чудо на земята за време повече от четири хиляди години.
Първи си послужили с буквите древните гърци.
(Еволюция на гръцката азбука)
Те много се гордеели със своето богатство. Вярвали, че то е открито от човек на име Кадъм и създали за него чудна приказка... Кадъм бил най-мъдър от мъдрите. Знаел тайните на огъня и пръв изобретил как от безформените метални късове чрез огън може да се направи меч и рало, брадва и колесница. Той станал цар. Избрал си място за столичен град. Но там го посрещнал стръвен дракон. Кадъм не бил научен да се отказва от намеренията си. Освен с мъдрост той се славел и с юначество. Убил дракона. А за да скрие от света злата му сила, посял зъбите му в земята. Но от тях поникнали войни. Те започнали да се избиват един друг. Оцелели само петима. Кадъм победил и тези потомци на дракона, най-силни от силните. Те станали първи негови велможи...
- Ето такъв юнак измислил буквите! - казвали древните гърци.
Но това е приказка. Историята учи, че гръцкият народ, приел опита на финикийците, заедно с други съседни народи е усъвършенствувал своето писмо, дълго време преди да се открият буквите.
(Еволюция на финикийската азбука)
Възможно е пръв да си е послужил с букви някой с име Кадъм. Но древните народи са разказвали тази приказка, защото са били убедени, че този пръв човек е могъл да бъде само чутовен юнак. А властниците после измислили, че той бил цар, за да излъжат народа, че само царе са наследници на буквите.
В онова време хората се делели на роби и господари. Господарите заграбили и буквите само за себе си. Те ги пазели в тайна и не искали робите да ги научат. Цели племена и народи оставали неграмотни. Унизявали ги, заробвали ги за това, че нямат писменост. Наричали ги варвари.
Автор на текста - Надежда Драгова
(Из "Училището празнува")
Comments7
Тони, нямам музиката, но имам думите на тази песен.
ПЕСЕН ЗА БУКВИТЕ
Буквичката „а” не стои сама.
Търси си другарче като първолаче. /2/
Буквичката „м”, ах таз буква „м”!
С нея казвам „мамо” - как е сладко само. /2/
Буквечката „о” е кат колело.
Пише се широко, казва се високо. /2/
Буквичката „л”, ах таз буква „л”!
Кат лула я пиша и гласа си снишам. /2/
Ето във класа чувам си гласа.
Буквички да сричам, много аз обичам. /2/
Аз я имам само като инструментал. Ако ти трябва в такъв вид, пиши.
Поздрави!