„ Детето трябва да се приема с благоговение, да се възпитава в любов и да се пуска на свобода”         Р. Щайнер

Голямата част от живота си през деня децата от предучилищна възраст  прекарват в детски градини. Средата, в която пребивават и с която взаимодействат има съществено значение не само за техния уют и дейност, но и за цялостното формиране на детската личност. Взаимодействието е многостранно: физическо, психическо, информационно, естетическо, познавателно, творческо. Нещо повече,  предметната среда влияе не само на децата, но и на всички, които работят или по една или друга причина пребивават на територията на детското заведение.Обичайно хората, работещи там имат съзнание за това взаимодействие, най-вече за неговата физическа, естетическа и информационна страна. Безспорен факт е и това, че съвременността налага своя отпечатък върху дизайна и самият подбор на мебелите, техниката, дидактичните материали и играчките, даже върху избора на материали, от които те са направени.

Преди 15 години чрез Отворено общество в България навлезе Програма „Стъпка по стъпка” на Центъра за развитие на детето към университета Джорджтаун, Вашингтон и ОДЗ”Снежанка”е едно от първите осем детски заведения, които започнаха да работят по нея. Преди 3 години беше преведена Щайнеровата Валдорфска програма, а преди една година беше създадена първата в България Валдорфска детска градина. Макар и много различни една от друга, двете програми са еднакво важни като стъпки към  демократизиране на българското предучилищно образование и приобщаване към две световни педагогически мрежи. Защото и двете програми имат широко разпространение в цял свят. Кое ги прави толкова популярни и желани педагогически програми?  Кое е общото и кое специфичното в организацията на средата, според тези две програми?

 Ще се опитам да дам отговор на тези въпроси чрез този доклад, чиято  целе:

Сравнителен анализ на концепциите за организация на предметно-пространствената среда в Програма”Стъпка по стъпка” и Валдорфската програма.

Задачи:

1.Да се проследи връзката между философията на програмите и специфичните    особености в организацията на средата в детските градини.

2.Да се намери общото и специфичното в организацията на средата в детските градини, работещи по двете програми.

Програма „Стъпка по стъпка”, както и Валдорфската програма приемат  материалната среда в детската градина за важен възпитателен фактор. Във всяка от тези програми е разработена цялостна  концепция за организацията и съдържанието на средата за живот и дейност на децата в помещенията и на двора, макар, че поради своите специфични особености, в Валдорфската програма  не може да се намери тази концепция ясно формулирана на едно място. Особеностите на концепциите са пряко следствие от философиите на програмите.

В двете програми определящ момент  за организацията на материалната среда в детската градина е какво е мястото на детството в общата парадигма на образованието и съответно на това за изграждането на какви характеристики на личността в детето съдейства съответната програмата.

Програма „Стъпка по стъпка” приема, че съвременното общество се развива изключително бързо, в сравнение с предишните епохи, и съответно съвременният човек е поставен в условията на перманентна промяна. Тази особеност на съвременното общество издигаучене през целия живот[1, І-3, ]в основна характеристикана съвременника. Следователно, детето трябва да се учи как да се справя с промяната от ранно детство.  Разработена върху основата на ученията на Ж. Пиаже и Л.С.Виготски за категоризиране на ученето и на Е. Ериксон за психо-социалното развитие, програмата си поставя за цел развиването на такива „характеристики у детската личност, които ще са необходими в бързо променящата се действителност” [1, І-3]:

• „Да посрещат промяната и да оказват влияние върху нея;
•  да мислят критично и да правят избор;
• да откриват и решават проблеми;
• да бъдат творци с развито въображение; да се грижат за общността, страната и околната среда”[пак там].

Необходимостта от развитие на тези способности пораждат изискваниякъм окръжаващата децата среда в детската градина:

• предизвикателна, функционална, интегративна, комбинативна и безопасна;
• мобилност на центровете за дейност;
• богатство и разнообразие на дидактични материали, техника и съоръжения за игра и дейност;
•  плътност на възпитателното въздействие на средата.

Разбирането за ученето като водеща дейност през целия човешки живот и поставянето на индивидуалността на конкретното дете в центъра на програмата обосновава извеждането на такива акцентив програма”Стъпка по стъпка”, които осигуряват условия детето да расте и се развива според собствения си темп:

• индивидуален подход към всяко дете;
•  подпомагане на децата да правят избор чрез планирана дейност и центрове за дейност;
• участие на семейството.

 Видно е, че организацията на материалната среда в центрове за дейност е акцент в програмата. Тя е поставена на едно ниво с грижата за индивидуализиране на детското развитие и активното участие на семейството в дейността на детската градина. От тук произтичат два важни практически извода за организацията на средата:

• средата да се организира така, че да се превърне в желано място за всяко дете  и всяко дете да намира себе си в нея;
•  средата като функция от работата със семействата и място, което то да чувства като свое.

Така програма „Стъпка по стъпка” приема формулировките на Е.Джоунс за свои:

• тук е моето място;
•  хубаво е да съм тук;
•  място, на което мога да се доверя;
•  място за усамотяване; тук съм независим;
•  безопасно място да изследвам идеите си.

Съзнаването на фактът, че в материалната среда на детската градина пребивават различни по възраст и интереси, дори различни по височина хора, както и изискването на програмата за плътност на нейното възпитателно въздействие, води до разграничаване по височина на две зони на въздействие. Зоната от пода до метър-метър и двадесет сантиметра е предназначена за мебели, съоръжения и материали за децата. Зоната над 1,20 метра е предназначена най-вече за възрастни.Това разграничаване на две зони се забелязва основно и в символният език на материалите. Така в зоната до 1,20 м., в която фактически живеят и действат децата, са разположени достъпно всички мебели, техника, съоръжения и материали за живот, дейности и игра. Ако се налага в нея да има указателни и информационни материали, насочени към децата, се използва пиктографичен език, т.е. информацията се предлага под форма на знаци и символи, чието съдържание децата познават. В големите групи се използват и букви и думи като част от ограмотителната стратегия на екипите. Зоната над 1,20, особено върху стените, е достъпна най-вече за възрастните, за това материалите върху нея имат информационен и указателен характер. Тук са организирани различните информационни центрове, които запознават семействата с философията на програмата, с важна педагогическа образователна информация за съответната възраст, както и с живота на децата им в градината: какво учат в различните моменти – песни, стихове, дейности по български език и математика; излагат се продукти от дейности на всички деца – рисунки, разкази, малка пластика.   

Подреждането на занималнята е един от начините да се учат децата да правят избор. В Програма „Стъпка по стъпка” материалната среда в занималнята е организирана в няколко центъра за дейност. В различните страни и в различните детски градини те могат да варират, но основно са:

·        Семейство или сюжетно-ролева игра;

·         Манипулативни игри или игри на маса/ Математика;

·         Строителни блокчета;

·        Изкуство;

·        Ограмотяване;

·         Пясък и вода;

·        Готварство;

·        Дейности на открито.

В тези центрове за дейност са подредени по достъпен и разбираем за децата начин необходимите за  различните дейности и игри материали и играчки. Настоява се да има достатъчно количество от тях за спокойна , богата и разнообразна дейност. Тези материали и играчки са както специално изработени и закупени, така и рециклирани. В програмата особено се настоява за рециклиране на материалите, като част от екологичната възпитателната стратегия за детско развитие. Няма специални изисквания към материалите, от които да бъдат изработени дидактичните средства и играчки, освен да бъдат здрави и безопасни. Няма изисквания и към цветовете, освен да бъдат красиви, жизнерадостни и хармонични. Има изисквания към средата на детските градини, интегриращи деца със специални образователни изисквания. Има разработена цялостна концепция каква да бъде не само материалната среда, но и цялата учебна среда за децата, според техните заболявания.

 Щайнеровата Валдорфска програма е непривично различна за преминали класическо педагогическо образование педагози[2, стр. 5-15 ]. Преди всичко защото програма в смисъл такава, каквато е позната в България, няма. Всяка свободна Валдорфска детска градина работи по собствена програма. За да се разбере организацията на материалната среда, трябва да се разберат някои основни моменти от Валдорфската педагогика.

Валдорфската педагогика, според създателя и Рудолф Щайнер, е творческо изкуство, не наука. Тя поставя естетиката в основата на образованието, тъй като детето започва да чувства далече преди да започне да мисли съзнателно и защото това отговаря на антропософското познание за природата на човека и на етапите на развитието му. Тя разглежда  детето холистично, т.е. като цялостно същество и според нея е необходимо да се развиват всички негови дадености – тялото, душата и духът.През детството детето минава през три различни етапа, всеки с различни приоритети в развитието и съответно характерен педагогически стил, напълно променящ се за всяка степен: от 0 – до смяната на зъбите, около 7-та година, 7 -14 година и 14 – 21 година[2,стр. 27-32 ].

Най-важното нещо, което се случва от 3 до 7 година, според Валдорфската педагогика е, развитието на физическото тяло на детето. То се разглежда като „индивидуалност, която носи в себе си като плод от много земни животи скрити, предопределени от съдбата заложби” [4, стр. 50 ]. Основният метод, чрез който детето я развива е чрез подражанието на възпитателя „в цялото му присъствие, на това, което е „същинският той”, на това как се движи, говори, което самият той прави осезаемо пред живеещото все още изцяло потопено в сетивата, отдадено с доверчива откровеност на външния свят дете” [4, стр.22]. Детето копира възпитателят до „най-фините му морални пориви” и  така той оказва трайно влияние върху развитието на физическите органи. В детската градина основната задача на детските учителки е да изградят защитена среда за дейност само за децата, където те да се развиват според собствените си импулси, подражавайки на учителките.     

Работещата със съзнанието за педагогиката като изкуство валдорфската детска учителка е обучавана да разказва приказки, да ги драматизира чрез изработени ръчно кукли или марионетки, да рисува с пастели и водни бои, да работи с восък, да използва терапевтично свиренето на лира или флейта. Тя владее изкуството да подтиква децата към свободна творческа игра.

Използваният от нея материал е обикновен и естествен. Нищо специално измислено за детски градини, а мебели и посуда от бита, направена от дърво, керамика и порцелан – столове, пейки, кофи, щипки за пране, лъжици за готвене, различни по големина парчета памучни и копринени платове или природни материали – кестени, шишарки, парчета необработено дърво, пръчки и корени, восък, пясък, миди, камъни, орехи и костилки от кайсии. Така, във века на пластмасата,  детето е предпазено от нейното вредно физическо въздействие и открива красотата на естествените материали. Водещата идея е, тези незавършени неща ще станат завършени чрез неговата фантазия. Тяхното „сътворение” ще стане в неговата игра. Куклите имат място в градината, но това не са готовите кукли, купени от магазините, а ръчно направени от учителките и майките кукли от вълна и памук. Има цяла теория какъв вид кукла е подходяща за всяка година от живота на детето. От тази безкомпромисна към изкуствените и техническите средства теория произтича извода, че телевизора, касетофона и компютъра нямат място във Валдорфската детска градина. За това пък се поощрява човешкото пеене и свиренето на арфа и флейта, играта сред природата във всякакво метеорологично време. За храна на децата се използват произведени по специален биодинамичен начин зърнени храни], свързани с планетата на съответния ден от седмицата [3, стр.1]. Изключително строгите изисквания за подбор на материалите и мебелите, дори храната на децата, прави Валдорфската детска градина скъпо начинание в материалният смисъл на думата. В чужбина необходимите материали, играчки и храни се закупуват от специални магазини и тъй като в повечето случаи става дума за ръчно изработени или лимитирани серии, са доста скъпи.

Интериорът в групите е разпределен в няколко обичайни къта или центъра: център за готвене с кът за хранене, две оформени с помощта на парчета плат в пастелни тонове къщи за игра с кукли с малки легла, маси, столове, посуда и ръчно изработени кукли, подходящи за различни по възраст деца (групите във Валдорфските детски градини са смесени), кът за дърводелство с дърводелски тезгях и много шкурки, пирони, пили, триони, чукове. Масите от къта за хранене се използват и за рисуване със специални восъчни пастели и водни бои, както и за моделиране с пчелен восък, тъкане на ръчни станчета, шиене и изработване на кукли. Има отделни помещения за оздравителни процедури, изкуството на движението - евритмия и различни терапии за деца със СОП. Валдорфската програма приема продуктите от детските дейности като моментни, които нямат съществено значение за по-нататъшното развитие на децата. За това те не се излагат на вниманието на посетителите и децата, а се прибират в отделни папки за всяко дете и служат при обсъждане развитието на детето на специални срещи между семейството и  учителите. За възпитаване на уважение към труда на хората и внимателно използване на вещите, се препоръчва учителките да рециклират чрез реприз тъканите и чрез залепване и други техники вещи пред децата, с изключение на кърпене на кукли, тъй като децата се идентифицират с тях.

Изключително богат с уреди, съоръжения и приспособления е дворът на всяка валдорфска детска градина. И тук съоръженията са от дърво, пясък, трева. В някои градини децата съжителстват на двора с пчелни кошери, живи козички, цветя, ягоди. В дворът на всяка детска градина има и място за палене на огън. Така децата израстват сред представители на минералното, растителното и животинското царство и сред четирите стихии – земя, въздух, огън и вода (във всяка градина има чешма на двора и няма ограничения за игра с водата).  Всички подходящи дървета са снабдени с въжени или дървени стълби и се използват за катерене и игра високо в короните. Дървени трупи с различна дължина и дебелина са предоставени на децата за нуждите на техните игри. Особено колоритно и романтично изглеждат колибките и тунелите от засадени върбови клони. С годините младите върбички стават все по –високи , клоните им – по-гъсти и неустоимо привлекателни за игра. За игра на децата се използват лопати, колички, кофи, люлки, кокили, както и стари тенджери, кофи и други домакински съдове.    

Изводи

И двете програми признават важната роля, която материалната среда играе в развитието на децата и са изградили собствени концепции за нейната организация.

Средата  материализира различните философии на програмите. Теоретичните основи на програмите определят броя и вида на различните центрове/кътове за дейност и игра, играчките и материалите в тях и дейностите, които се препоръчват да се извършват.

Поставянето и в двете програми в центъра на педагогическата дейност на задачата за съхраняване и развиване в свобода индивидуалността на всяко дете, определя богатството и разнообразието от играчки и материали за дейност и игра.

Програма „Стъпка по стъпка” препоръчва ограничено използване на  телевизори и компютри в ежедневието на децата, а Валдорфската програма категорично го отхвърля като вредно за детското развитие в този етап. Съществуват и различия в използваните музикални инструменти: в „Стъпка по стъпка” няма ограничения  в използваните музикални инструменти, докато Валдорфската програма настоятелно препоръчва използването най-вече на живото пеене и музициране на арфа и флейта. 

Съществени различия се проявяват в избора на различни типове играчки: в „Стъпка по стъпка” се използват закупени и рециклирани играчки, във Владорфската програма – главно ръчно изработени от учителки, деца и родители или закупени, които приличат на ръчно изработените.

За разлика от програма „Стъпка по стъпка” , Валдорфската програма има строги изисквания към материалите, от които са изработени мебелите, играчките и всички вещи, които децата употребяват в градината. Настоятелно се търсят начини да се ограничи до минимум използването на вредната за децата пластмаса и да се разшири досега на децата с естествени материали – дърво, ядки, порцелан, стъкло, камък, желязо, плат, вълна, коприна, памук.

Развитието на децата в свобода, с непрекъснати грижи за запазване на тяхната индивидуалност е необходимо условие за израстването на активни, отговорни, творчески към общността, страната и света възрастни. Решаването на тази задача е възможно чрез създаването и на подходяща материална среда. Програма „Стъпка по стъпка и Щайнеровата Валдорфска програма, макар и по различен начин, се грижат за създаването на такава среда. Включването на България в  световните мрежи от детски градини, работещи по тези програми е проява на демократичност и толерантност към специфичните търсения в областта на възпитанието на професионалисти и на родителската общност. 

           Използвана литература:

1. Предучилищен проект Сорос, Работен учебен план, София 1994.
2. Възпитателни задачи и съдържание на Щайнеровата Валдорфска програма, София, 2004.
3. Везенков, д-р Ст., За валдорфската детска градина,  http://aobg.org/,  13 часа, 18.01.2009.
4. Кирш Й., Валдорфската педагогика, София, 2005.

Миналата година преведох от руски няколко коледни приказки, оито се разказват във Валдорфски детски градини през четирите седмици на Адвента.

Предлагам ви ги. 

 История на празника “Адвентска градина”

 В Германия,в един град,живял свещеник на име Яков.Когато остарял,решил да се махне от шумния град . Заселил в малък дом сред планината.В съседната гора живеели много и най-различни зверчета: лисици, катерички, зайци.Зверовете се сприятелили с добрия старец.Той винаги  им давал нещо вкусничко и те не се страхували от него: хранели се от ръцете му.А малко диво козле толкова обикнало отец Яков,че дошло да живее в   къщата му.

Отец Яков рядко се срещал с хората,които живеели в долината.Ако някой се разболеел тежко,пращали да извикат отеца и той винаги идвал при болния и донасял разни лечебни треви.

           На брега на реката отец Яков намирал много прекрасни горски цветя.Той внимателно ги изкопавал и ги засаждал около своя дом.Колко красив станал той!

          Така живеел старецът в тишина и покой.Понякога при него идвали деца.Той им правел играчки и им разказвал интересни истории.

         Когато настъпвало тъмното време на годината,отец Яков се замислял за това,че празника Рождество започнал да се превръща в обикновен празник с богата трапеза.Искало му се  да промени това по някакъв начин, да го направи по-светъл и радостен за децата.

         Веднаж през нощта се разразила силна буря: дърветата стенели, гората бучала, трещели гръмотевици, мълнии прорязвали небето.Отец Яков бил в дома си само с малкото козле.То тревожно тичало, жално блеело и само в коленете на отеца могло малко да се поуспокои.Отец Яков затворил очи и започнал да се моли.Той молел Бог да прости на хората тяхната суета и да им помогне в това предрождественско време, особено на децата.Изведнаж, сред воя на вятъра и шума на бурята,той чул глас: ”Отец Яков!На децата е нужна Адвентска градина!Ти можеш да направиш това!”

            Кой е това?Отец Яков отворил очи и видял точно пред себе си на земята малко зелено змийче. На главата  му искряла корона, а по гърба му блестели ярки петна. Той се удивил и попитал: ”Кой си ти и от къде си?” Змийчето отговорило: ”Ти не ме познаваш,но аз добре те познавам.Често слушам твоите разкази.”

        “ Кажи,от къде са тези сияещи петна по гърба ти?”

попитал отец Яков. Змията отговорила:”Всеки път,когато човешко дете направи добро, на моя гръб се появява сияещо петънце.Ти можеш да помогнеш в това на човешките деца-и на големите, и на малките.”

         “Но аз не зная как да направя тази градина и какво представлява тя.”

“Гледай ме.”-казало змийчето.То запълзяло и започнало     да се извива като спирала. В средата ярко сияела короната, и с нежна светлина блещукали петънцата на неговия гръб. Отец Яков вече знаел какво трябва да направи. Изпълнил се  с радост. И изведнаж видял, че бурята е утихнала и гората се е успокоила. Меко, пухкаво, снежно одеало обгръщало цялата земя.

         Отец Яков отишъл при хората.Той влизал във всеки дом и разговарял със стопаните. Молел ги за свещи и червени ябълки, а в замяна им давал лечебни треви. Канел всички деца, когато се стъмни, да дойдат при него на празник.Децата се зарадвали-те много обичали дядо Яков и празниците.

         А отец Яков се върнал в гората, набрал мъх,елхови клонки, шишарки, кори от дървета и донесъл всички тези горски дарове в къщи. Започнал да прави това, което му показала змията.

         В средата поставил голяма свещ. От нея тръгвала спирална пътека от елхови клонки, а наоколо направил градинка от изсушени тревички, цветенца,листа, шишарки и клонки. Запалената голяма свещ озарила къщата с чудна светлина.

         А децата вече били тръгнали към гората. Те весело и шумно бягали по пътя. Когато пристигнали в къщурката на стареца, те видели красивата градина, озарена от чудната нежна светлина. Като зелено змийче се виела пътечката към голямата свещ. В началото на пътечката бял ангел давал на всяко дете червена ябълка със свещ в нея.То можело да мине по пътечката до голямата свещ, да запали от нея своята свещичка и на освети с нейната светлина тъмната пътечка. Празникът станал интересен и радостен.

         На този празник при отец Яков присъствала и една жена.Тя се върнала в града и разказала на всички за него. Празникът започнал да се прави в града,а после се разпространил и в други страни.

Приказка

Х.Шранц(Швейцария)

         В едно царство, в едно господарство живеели цар и царица в прекрасен дворец. Но царят винаги носел черна корона, а царицата –сива рокля и черно наметало. И хората,които живеели в това царство постепенно започнали да забравят, че имало и други цветове и други бои, тъй като виждали царя и царицата винаги в тъмно. И те също носели само сиво и тъмно.

         И само най-малките деца в тази страна носели все още бели роклички и бели дрешки, но лицата им не светели от радост.В тази страна не се чували весели песни и никога не звучала музика.

         Царят и царицата имали малка дъщеря. По цял ден тя стояла в царската градина и се радвала на всяко цветче: сините камбанки, белите маргаритки, жълтите глухарчета, червените рози.

         Тя обичала да лежи на зелената трева и да гледа синьото небе.

         А когато през есента листата ставали разноцветни: жълти,оранжеви и червени и падали, кръжейки, на земята, тя танцувала заедно с тях.

         Когато зимата загръщала земята в топло бяло покривало, момиченцето се разхождало в белоснежната царска градина и гледало как от тъмното небе на земята падали бели снежинки. ”Къде са цветята? - питала тя. - И къде изчезнаха звездичките от небето?” И момиченцето решило да тръгне да търси цветенцата и звездичките. Вървяла тя, вървяла и стигнала до огромни порти. Там я посрещнал бял ангел.Той и подарил ябълка със свещ в нея и я повел през портите по тъмен път. Момиченцето крачело все по-далеч и по-далеч без страх, защото знаело,че я пази белият ангел.

         Изведнаж, в края на пътя, тя видяла светлина. От тази светлина било така светло наоколо, че свещичката в ръцете на детето се запалила, от двете страни на пътя започнали да цъфтят червени рози, а от небето-да падат златни звезди.

         Момиченцето много се зарадвало и се върнало обратно. Тя поставила своята червена ябълка с горяща свещица на тъмния път и от това пътя станал по-светъл. Девойчето нежно вдигнало златната звездичка, която паднала от небето в краката и, притиснала я до сърцето си и така стигнала до портите, където я чакал белият ангел.То донесло звездичката до двореца и я дало на майка си-царицата и на царя-своя баща.Те не разбирали какво значи всичко това и отишли, заедно с момиченцето при портите. Белият ангел и на тях подарил червени ябълки със свещи и те тръгнали по тъмния път към хълма.И там те също видели чудната светлина, от която се запалили и техните свещи. И те видели как от двете страни на пътя се разпуквали червени рози, а от небето падали златни звезди. С радост се върнали те обратно и поставили и те своите ябълки със запалени свещи по тъмния път, и от това пътя станал още по-светъл.

         И се върнали те в двореца. Всички хора видели, че на главата на царя блестяла корона с чудна светлина и неговата мантия е пурпурночервена,а царицата имала прекрасна синя рокля. В двореца станало светло-светло: навсякъде горели свещи и звучала прекрасна музика.И всички хора също започнали да се обличат в различни дрехи с красиви цветове, да пеят и да танцуват.

         А най-много от всички се радвали и веселели малките деца.Те танцували и пеели красиви песни.

Разкази  за  Мария  и  Йосиф

    Две седмици преди Рождество валдорфските учителки започват да разказват историите за Мария и Йосиф. Разказват, че на Мария се явява ангел и и съобщава, че ще роди дете. Как Мария тъче плат,за да приготви  дрешки за бебето. Звездичките, луната и всички планети и помагат и изпращат сребърни и златни нишки.Но изтъканото платно не стига.Тя моли ангела да прелети над земята и да намери колкото може повече добрини , които се превръщат в сребърни и златни нишки. В една детска градина ангела намира Златна книга с добри дела на децата и я чете на Мария. Ето, вече ще стигне плата за пелените и повоя на бебето.

         В тези разкази се разказва и за това, как Мария и Йосиф отиват във Витлеем и какво се случва с тях по пътя. Тук влизат разкази за магаренцето, за камъните, за птичките, за растенията и т.н.Тези истории не са взаимствани-те са измислени и всяка година се видоизменят.Твърде често те са импровизации по определена тема.Разказите се разказват около “святата масичка на сезоните”, където, съгласно разказа, се появява ту магаренце,т у минерали и кристали, ту цветя, и т.н.. В разказите присъства винаги някакъв чуден елемент, превъплъщение.Ние се стараем също децата добре да разгледат и опипат различните камъни, да усетят тяхната плътност или прозрачност, гладкост или мъхнатост. Да се възхитят на красотата им.Да видят разнообразието на окръжаващия ги свят.

         Като пример предлагам разказа за покупката на магаренцето.

                         История за покупката на магаренцето

     Дошло време Мария и Йосиф да се отправят към Витлеем. Пътят щял да бъде дълъг и труден. ”На Мария ще и бъде трудно да измине целия този път.”-си помислил Йосиф и решил да купи магаре, за да може понякога Мария да го язди. Магарето щяло  да носи и багажа им.

         Йосиф се отправил на пазара.Там той избрал яко и силно магаре и вече искал да го плати, когато почувствал, че нечии меки устни докосват ръкава му. Той погледнал и видял малко сиво магаренце с големи очи, които сякаш го молели: ”Вземи ме, ще ти потрябвам. ”Твърде малък си - казал Йосиф - няма да издържиш трудния път”. Той купил голямото магаре и тръгнал към къщи. Но какво става? Малкото магаренце вървяло след него....Йосиф се опитвал да го прогони, то се отдръпвало наблизо и после отново се връщало. Какво да се прави? Така те пристигнали заедно в къщи. Йосиф вързал купеното магаре и му дал сено. Вече било късно и тъмно. Той се огледал, но не видял малкото магаренце. ”Най-после си е отишло”, - си помислил .

         Сутринта Мария и Йосиф станали рано. Слънцето току-що било изгряло. Те се измили, закусили и решили веднага да тръгнат на път.

         Йосиф взел вързопите с багажа,за да го натовари на магарето......и не го намерил. Само въженцето висяло на стълба. Какво да прави? Как да пътуват с толкова багаж? И сега, като вчера, Йосиф почувствал на ръката си меко докосване и видял същото малко магаренце, което го гледало с големите си умни очи сякаш искало да му каже: ”Вземи ме. ”Налага се да те взема - казал Йосиф - Ще издържиш ли такава тежест? ”Магаренцето кимнало с глава. Йосиф привързал на самара му вързопите с багаж, повикал Мария, и те тръгнали на път.

         Малкото магаренце нито веднаж не ги подвело.То било силно и умно.

Рождественски  разказ  за елхичката

   И цветята, и дърветата, и храстите, и всички зверчета искали да се поклонят на младенеца.

         Ето на полянката изскочило зайче, тръгнало да се поклони на младенеца. Седнало под елхичката да си почине. ”За къде бързаш, зайче?” - го попитала елхичката. ”Отивам да се поклоня на младенеца Христос, но нямам подарък”, - отговорило зайчето.

         Ти имаш чудесни пухкави ушички - казала елхичката на зайчето. - Ще погалиш с пухкавите си ушички бузките на младенеца. Той много ще се зарадва”. “Благодаря ти,елхичке”, - зарадвало се зайчето и заподскачало нататък.

         Изведнаж на полянката нещо засъскало - рукнали ручейчета, нещото избухнало и засъскало още по-силно. Да се поклонят на младенеца Христос тръгнали и водата и огъня, но заспорили кой от тях е по-важен. Водата казала: ”Аз съм по-важна”. Огънят също казал: ”Аз съм по-важен”. Елхичката чула спора им и попитала: ”За какво спорите?” . “За това,кой е по-важен” - отговорили огъня и водата.

         “Вие и двамата сте много нужни на хората. Огънят ги топли и им свети, на него може да се приготви храна. А без вода никой не може да живее”. "Ах, в спора ние даже забравихме къде отиваме, - изведнаж се сетили  огъня и водата. - Но ние нямаме подарък”.

         Не се безпокойте, - успокоила ги елхичката - огъня ще освети обора, където лежи младенеца. На него ще му стане топло и уютно, а водичката ще му измие ръчичките и краченцата.”

         “Благодарим ти” - зарадвали се огънят и водата и побягнали нататък. Изведнаж на полянката се появили цветя и също се спрели да починат под елхичката.

         “За къде бързате?”-попитала ги елхичката.

         “Отиваме да се поклоним на младенеца, но нямаме подарък”-казали цветята. ”Имате подарък-отговорила   елхичката.-Когато влезете в обора, вашето благоухание ще го изпълни целия. И младенеца много ще се зарадва”.

         “Благодарим ти” - вежливо отговорили цветята и важно се отправили на път.

         “Вземете ме със себе си” - помолила се елхичката.

         “Но с какво ще зарадваш ти младенеца? - попитали цветята. - Ти си некрасива и боцкаш.Със своите иглички ще убодеш пръстчетата на младенеца.

         “Много жалко” - натъжила се елхичката.

         Но в този момент над елхичката се спуснала ярка звезда и запалила по клонките и много огънчета (на елхата се запалват свещички). Елхичката засияла   цялата и станала   красива и празнична.

         От тогава винаги за Рождество и Нова година елхичката се появява в домовете и радва децата със своята скромна красота.

                                                                                              Превела: Г. Трифонова

    Коледа е. Детските очички често, често се обръщат към прозореца, за да видят дали врабчетата надничат и следят за добрите дела, а сърчицата тръпнат в очакване на.......

    В очакване на какво? Единствено и само на подаръците. Цял месец преди Коледа децата само за това говорят и само това обсъждат. Кулминацията е при писането на прословутото писмо до Добрия старец. Част от децата знаят какво точно искат, но за някои деца не стигат няколко реда, за да се запишат всички желания. И те са прави. На път към детето се оказва, чеДядо Коледа се спира при баби, лели, чичовци и потокът на подаръците расте в геометрична прогресия и....намалява реалната му стойност измерена в количество детска радост. А като поставим на везните и набързо купените, не много качествени подаръци.....Излиза,че напразно се дават поне половината от парите.

    И какво остава след празника за детето? Куп разноцветни хартии и няколко полусчупени играчки.

А къде отиде Очакването, Чудото, Светлината в сърцето?!

    И се сещам за начина, по който организират валдорфци Коледа.

    За разлика от нас, при тях очакването на Коледа продължава 40 дни!  Коледното настроение се създава постепенно, чрез добротата и добрите дела, които запалват светлината вътре в душите на децата до най-светлото чудо - раждането на младенеца.Всяка седмица има своите акценти. Всеки ден - своя атмосфера. Тя идва от малките, но забележими промени в интериора и украсата, от приказките, които се разказват в тези наситени с доброта, тайнственост и приказност дни. Да, за тях основното е децата да попият чрез приказките идеите за добротата, която побеждава лошото, за добрите дела, които подготвят най-голямото добро за хората - раждането на Младия Бог, на младата надежда за бъдещето. Малките измислени от самите учителки приказки за св. Николай, първообраза на Дядо Коледа, "Златния талер" от Братя Грим, за Мария и Йосиф, придружени всяка седмица от малък празник, посветен на добрите дела сред хората и животните в гората, някак измества акцента от очакването единствено и само на подаръците към истинската същност на празника - борбата между доброто и злото, победата на доброто и раждането на Бога.

За светлата и специална атмосфера много важна роля играе украсата на специалната маса на сезоните, върху която всяка седмица става все по-богата картината на Рождеството. Отначало върху нея преобладава само синият цвят на аранжирана копринена тъкан и камъчета. През втората седмица палитрата се обогатява с елхови клонки, шишарки и дървесна кора. На третата седмица на масата се появяват овчар с овце, а през четвъртата - малки фигурки на Йосиф, Мария и малка люлка за младенеца. Златна звезда слиза все по-ниско над пасторалната картина. Тази прекрасна картина, заедно с четирите запалени свещи наистина внушават на децата усещане за тайнственост, очакване, наближаваща среща с Чудото. 

Като част от изпълнените с доброта дни преди Коледа е и подготовката на подаръците. Нали няма да ви изненадам като ви кажа, че подаръците се правят ръчно от родителите за децата: куклички от вълна и плат, животинки от боядисана вълна, красиви ръчно изработени торбички, пълни с приготвени от майките сладкиши и хартиени ангелчета. Децата също приготват за родителите си своите дарове - рисунки, ушити куклички, измайсторени от природни материали фигурки.

    На самото Коледно тържество се играе рождественска пиеска. Обикновено пиеската е колективно творчество на децата и се играе няколко години подред. Всяка година става по-сложна и за това по-интересна за децата.

Не знам как звучи от страни, но ако човек е част от тази атмосфера, разбира колко доброта, човечност, грижа за душата и сърцето на детето има в нея. Колко спокойствие, хармония, радост и чистота носи тя. И заедно с това как умно, с много такт и грижа за възможностите на детето да възприема света се посява семенцето на традициите и духовността. И забелязвате ли? Това се прави не като фолклорен празник, т.е. като нещо външно, едва ли не вече съществуващо само в музеите, а като органична част от духовната същност на детето и неговите родители. 

Увлечено в тази тайнствена и празнична атмосфера, срещано всеки ден с различни страни на добротата и библейските приказки, тръпнещо в очакване на Истинското Чудо, детето някак забравя за лъскавия свят на витрините и приема като като най-чуден дар кукличката, направена от мама.

Как мислите, кое ще остане завинаги в сърцето му: мамината парцалена кукла или лъскавата ококорена Барби?!