Шумен ви очаква, колеги! Форумът има за цел заедно да намерим отговори на трудни въпроси за нашата прекрасна професия и е начин да привлечем вниманието на обществеността към втория не по-малко важен компонент на предучилищното възпитание - детския учител.

                                                ОБЩИНА ШУМЕН
                 ЦЕЛОДНЕВНА ДЕТСКА ГРАДИНА № 24 „СВЕТУЛКА” - ШУМЕН

                                                   П О К А Н А

   Екипът на ЦДГ № 24 „Светулка” град Шумен има удоволствието да Ви покани да участвате в НАЦИОНАЛЕН ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФОРУМ на тема „ДЕТСКИ УЧИТЕЛ – МИСИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО”.

    Форумът е посветен на честванията по случай 130 годишнината на  предучилищното възпитание в България и 30 години от откриването на ЦДГ № 24 „Светулка” град Шумен.
   Събитието е под патронажа на г-жа Живка Тонева – заместник кмет по култура, просвета и образование на Община Шумен.
    Организаторите очакваме  участниците във форума да намерят свои съмишленици, отговори на трудни въпроси и нови професионални идеи в условия на споделеност и добронамереност.
    В рамките на форума може да се представят опит, идейни проекти, добри практики, разработки, доклади, материали, свързани с организация и управление на детското заведение, участие в проекти, работа с родители и пр.
   Поканени са да участват работещи в детските градини, представители на академичната общност, представители и институции, имащи отношение към сферата на предучилищното образование, родители, медии и общественост.
    Националният форум ще се проведе на 9 – 10 март 2012 г. в град Шумен, в хотел Шумен, където и ще бъдат настанени гостите от страната.
   Можете да участвате в два тематични модула:
   Детският учител в социалното пространство – проблеми, предизвикателства, перспективи;
   Детският учител – компетентности, мотивация, признание,
като материалът Ви може да бъде онагледен и с мултимедийна презентация.
   Предвижда се издаване на сборник с материалите от форума.
   Можете да участвате с материал или като слушател. Вашето участие е възможно чрез изпращане на електронните формуляри за заявяване на участие на адрес: svetulka_shumen@abv.bg

   Условията и програмата на форума, както и формулярите за участие могат да бъдат изтеглени от тук: покана и програма; заявка за участие с материал; заявка за участие - слушател.

  Самият материал се изпраща на адрес forum_svetulka@abv.bg  , след предварително заявено участие.

                                           ОЧАКВАМЕ ВИ!!!

   Ще бъда пряма и откровена с вас, като в замяна ще очаквам същото...Темата е неизчерпаема, така че нека заедно да намерим пътя...

   И така...започвам.

   Да...Идва и този момент, в който малкото слънчице на мама и татко "трябва" да "напусне" дома и да тръгне на детска градина...

   Ако някой ви каже, че този момент не е от кой знае какво значение за детето - не му вярвайте. А приказки от рода на - там ще си играе с деца, ще се социализира, нека ги оставим за по-късен етап.

   Детето напуска дома - спокойствието, уюта, топлината на мама и татко, сигурността, познатото, своите играчки, своето креватче и...своя сигурен детски свят до момента...

   Именно поради тази причина или по-скоро изброените по-горе причини е важно заедно с детето и вие да "тръгнете" на детска градина. Не в прекия, а в преносния смисъл, разбира се...

   Причините едно дете да тръгне на детска градина са много. Мама и татко трябва да работят. Надали едно малко дете ще разбере тази важна причина за вас, но далечна и чужда за него. То се отделя от дома, а това за едно малко дете си е преломен момент отвсякъде...от където и да го погледнеш...

   Бабите  и дядовците работят...Или родителите искат да се справят сами...Каквито и да са причините, семейният съвет е решил детето да тръгва на детска градина.

   Идва ред на въпроса: Готови ли са самите родители детето им да посещава градина и подготвено ли е самото дете?

   Има ли случаи родителите да са по неподготвени от самите деца? - става дума за емоционална готовност...

   Ако детето е посещавало ясла, то и прехода няма да е толкова болезнен - и за детето, и за родителите.

   Който има възможности и варианти, да ги използва максимално. Причините са много...

   Няма нищо по-добро за едно дете от това, сутрин да се наспива, да не бърза заедно с мама и татко...Да чува постоянно: Хайде по-бързо! Ще закъснеем...За къде? За работа, естествено...

   Но понякога желанията ни се разминават с действителността и тогава - искаме, не искаме - детето ще посещава детска градина от много малко...

   И така...Става дума за първа група и то при условие, че детето не е посещавало ясла. Ще разгледам темата от "този ъгъл".

   Психологическа готовност на детето за тръгване на детска градина.

   Готово ли е детето ни да се отдели от нас? Укрепнало ли е не само физически, но и емоционално?

   Малко ли е едно дете на три години, за да водим смислен разговор с него?

   Ако ви предстои тръгване на градина - разговаряйте с детето. Говорете за промените, които му предстоят. Там, в детската ще има много други деца на неговата възраст, с които ще разговаря, ще си играе, пее, танцува, ще се хранят заедно, ще спят в една голяма спалня всички деца...Сутрин мама или татко ще го завеждат, ще го оставят там и като си свършат работа при първа възможност бързо ще отидат да го вземат. И тогава ще си говорят много, много, как е минал денят, какво е правило детето, ще ходят на разходки...ще се гушкат силно, силно...

   Памперса?!? В детската градина място за него няма. Става дума за първа група, не за ясла. Не че не се случва, но това са единични случаи. Махането на памперса е още една крачка към порастването на вашето дете, което от своя страна влияе на самочувствието на детето ви сред неговите връстници. Вие решавайте...

   Самообслужване...Обличане, събличане, обуване, хранене...Всички бързаме и нямаме търпение, понякога и нерви, и в стремежа си по-бързо да се оправим за да не губим време...все помагаме и понякога пропускаме точно онзи момент, когато детето започне да казва: Аз сам...Аз сама...

   С лесното бързо се свиква. Защо да го правя сам (сама), след като мама ще ми помогне?...

   Ако някой ми каже, че всички деца, тръгвайки в първа група могат да го правят сами...няма да им повярвам и имам своите основания за това...Миналата година бях с първа група. И то не ми беше първата първа група...

   И все пак...нека дадем възможност на детето да се справя само...В този случай изразът - "За негова добро е." - не ми звучи изтъркано, което от своя страна не изключва помощ, но...бавно и на място...

   От къде да се започне? За да се храни детето само, трябва и да му се създадат удобства за целта...Хранене на висока маса на три години наистина би го затруднило.

   Дрехите? Тесните, модерните...за само да се облича и съблича...Не бих казала, че ще свършат работа за целта.

   Дрехите трябва да са удобни и практични. То и ние, възрастните, се затрудняваме с малки чорапогащници, тесни чорапи, тесни дрехи, а какво остава за мъничетата.

   Детето е разгащено. Ще му настине кръста...

   Разгащени са да...В играта е така...Ако потникът е по дълъг и този проблем няма да го има. В противен случай времето ще мине в загащване.

   Подходящи дрехи за детска градина.

   Потник (не къс), гащи (дълбоки), тениска, горна блуза, панталони (с ластик), чорапи (не тесни), пантофи (съобразени с възрастта на децата, обхващащи глезена)...

   В стремежа си детето ни да изглежда като кукла понякога идват с такива дрехи, че им е затруднено дори отиването до тоалетна. Гащеризони, блузи с широки ръкави, презрамки, тесни, къси, смъкващи се чорапогащници...

   Преди години в една детска градина в която работех, с колежката посрещнахме първа група. Родителска среща, запознаване родителите с правилника за вътрешния ред и от дума на дума, стигнахме и до момента - свободен разговор - какво ги вълнува, имат ли въпроси към нас...

  Неминуемо се стига и до въпроса: Какви дрехи са удобни за децата в детската? Имаше майки, които ги интересуваше и това.

   Колежката ми без никакви задни мисли започна да изрежда какви дрехи са удобни и практични за децата им.

   Една майка попита дали може да води детето си с гащеризон. Колежката ми и каза, че гащеризонът не  е от най-подходящите за градина. Не и стана приятно на майката. Намесих се в разговора и се опитах да и обясня, че когато децата са с гащеризони, корпусът за бързо справяне - за тоалетна - не всеки път може да отреагира на момента и може да стане някоя "беля"...Иначе какво му е на гащеризона...Дреха като дреха...

   Майката започна да праща детето си с гащеризони...Нищо...Дреха като дреха, но веднъж...наистина се получи забавяне при разкопчаването му, защото детето не можеше само и докато дойде при мен след неуспешния опит...и се напишка...Не и изнесе, дори направи намек, че нарочно е предизвикана ситуацията...А не беше така...

   Мина време. Същата група стана подготвителна. Един ден, при издаването на децата (бях втора смяна), майката се застоя при мен отвън, на двора и... реши да сподели: "Извинявайте, госпожо, но имам един "грях" към вас и трябва да ви го призная...Спомняте ли си първата родителска, разговора за гащеризона"...Да, спомням си. Как да не си го спомням - отговорих и аз.

   "Е, тогава аз нарочно започнах да пращам детето с гащеризон, напук на госпожата, която ни каза да не ги водим с гащеризони. Извинете, но не бях права. Трябваше да минат няколко години, за да разбера, че каквито и съвети да сте ни давали е било само в интерес на нашите деца..."

   Връщам се отново на темата за дрехите. В раницата на детето трябва да има един пълен комплект дрехи за смяна.                   Препоръчително е дрехите да не са за доизносване...малки, тесни...само и само да има нещо в раницата. Тези дрехи са необходими, ако детето се намокри, напишка, изцапа...

   Хранене.

   Е, би трябвало до тръгването на детска детето отдавна да е хванало лъжицата и да се храни само...Не че не се случва да бъдат хранени, но...има разлика да помагаш при хранене и да храниш. Храненето също е момент от израстването на детето. Понякога в стремежа си детето да не остане гладно сме склонни ние да вземем лъжицата вместо него. Понякога също такаи ние, като родители, имаме нужда от голямо търпение, а то не всеки път е "под ръка"...

   Каквото и да може да направи детето само преди тръгването му на детска градина, гарантира неговата независимост, самостоятелност, а те пък влияят на самочувствието на малкия човек. А това е важно за детето и още как...Не че няма да му се помогне, не мислете в тази посока...но...моментът на "Аз мога сам" е много важен за децата.

   Като ги гледах тази година как се бореха с дрехите...Двата крака в единия крачол, горната блуза на краката, дрехите облечени, но някак си наопаки, а как се усукваха горните блузи - нарочно да искаха да го направят, нямаше да се получи...Нищо, казвах им аз...заедно ще се научим. Имахме си и сигнал за помощ..."Помощ, рибааа!" - от едно детско филмче. Сядаха на столчетата и започваха с това, което могат - пантофи, чорапи, панталон, пола...Следваше "битката" с горните блузи. Ето тогава започвах да чувам от много страни: Помощ, рибаа!...Това беше нашата шега, но и тя ни помогна с усмивка да преодолеем поредното препятствие по пътя на самостоятелността...Дръпна единия ръкав - детето продължава. Хайде през главата...Детето продължава и така...се научиха, че не е чак толкова трудно. А доволната детска усмивка, че се е справило само няма с какво по-хубаво да се замени.

   Имаше и хитруване, и закачка...Аз зная, че детето може, а то се прави, че не може...Отивах при малчугана, сядах при него и му казвах: "Ти можеш! Опитай! Ако все още имаш нужда от помощ, аз съм ето тук, до теб...Хайде, опитай!" Следваше дяволита усмивка и доказване на "аз мога сам".

   Момичетата...Разбирам ги мамите, че искат техните малки принцески да изглеждат наистина като такива, но повярвайте, веднъж и аз се затрудних да облека на едно от момичетата ...сукман да го наречем.

   Дебелите, поларените дрехи също не са необходими за детската. В занималните е топло, децата са в движение, изпотяват се.

   Идва ред на чорапогащниците. Я си представете, ако се наложи да обуете 28 - 30 чорапогащника за има няма 30 минути...Награда давам на този, който успее.

   На всички родители препоръчвам през зимата - чорапи, панталон, отгоре термо панталон. Довеждате детето на градина, сваляте термо панталона и готово. Някои се вслушват в съвета ми, други не. Както и да е. В такива случаи си повтарям, че не съм в детската за "украса", а и с точно определена цел - да възпитавам, гледам и да "уча" децата на хората, а на родителите "да помагам" със съвети, ако те ги искат, разбира се... В крайна сметка, нали това ми е работата...

   Обувките...Има обувки за разходка, за игра, за "официални" случаи...Тази година се случи много лепенки да слагам на момичетата. Обувки - красиви, но не и удобни. Разбира се, вечерта поговорих с майките на децата. На другия ден ги доведоха с практични обувки за игра. Дали обувките да бъдат с лепенки? Да, препоръчвам го, защото децата се справят сами с тях и отново стигаме до момента за тяхната независимост при самообслужването. И...не си мислете, че проблемът е във връзването на 30-на чифта обувки...Щом се налага, ще бъдат вързани, няма да ходят боси, но предварителната помощ на всеки родител се изразвява в това, да е преценил кои дрехи и обувки няма да затруднят детето му, така че то да се почувства и голямо, и полезно за самото себе си.

   Когато родители са ме питали за обувките с лепенки или с връзки да бъдат, откровено съм им казвала: "Ако не бяхте ме попитали, нямаше да ви кажа, но след като питате, с лепенки. Така по-бързо ще се организираме за излизане навън." Не че нямаше деца с връзки. Имаше. Връзвахме ги разбира се. И всички да бяха в връзки, пак щяхме да ги връзваме, но...

   Играчките.

   И за тях може да се говори много, и все няма да е достатъчно...Какви играчки за коя възраст са подходящи? Какви играчки може да носи детето в детската градина?

   Ако трябва да отговоря с една дума - подходящи...Но кои играчки са подходящи? Тези, които не застрашават децата. А има ли опасни играчки? Да, има. За първа група малките, остри, с твърди ръбове играчки не са за детската градина. Тази година на няколко пъти ми се наложи да провеждам разговори с родителите, относно безопасността на играчките, които децата носеха в детската.

   Бакогани, трансформери, дори капачки на флумастери...малки топчета, саби,... Родителите ме гледаха учудено. Какво опасно може да се крие в тези играчки? Децата им си играели в къщи с тях. Е, у дома пред очите им са едно две...В групата са повече от 22 и не винаги може да се види какво правят малчуганите с тези...и малки и опасни играчки...

   А като дойде Баба Марта и като започнат да свалят мъниста и всякакви възможни украси от мартеничките. Имало е случаи на пъхане на топчета в носа, на мъниста...Не, не го приемам като професионално изкривяване споделеното...По-скоро все повтарям, че на децата не може да се има безрезервно доверие...Деца са си все пак.

   Понякога се питам, дали в стремежа си да не си спестим "неприятности", не говорим открито с родителите, а нали целта е единствено и само в интерес на децата? Но дали така се разбира?

   Първата родителска...

   Ако имате въпроси - задайте ги. Ако нещо не сте разбрали, ако нещо ви притеснява - споделете го. Ако ние трябва да знаем каквото и да било за вашите деца - кажете го. Раздадох на родителите анкети, които те попълниха и дадоха някаква представа за децата.

   Понякога се чудя...

   Ако родителите са настроени позитивно, ако и разговорите, които водят с децата за детската градина са позитивни, то и самото дете по-бързо ще се адаптира към детската градина.

   Емоционална готовност на детето.

   Някои деца така и не свикват с детската до подготвителна група. Различен характер, различен темперамент. Естествено, не трябва да се търси причина в детето. Има и деца бързо приспособими. Дори и смесените групи не ги притесняват. Би трябвало детския учител да успява да достигне до всяко дете...Би трябвало...Не че ще търся извинение в наистина голямата бройка в групите, но понякога наистина е трудно да се обхванат с поглед, а какво по-хубаво от това учителят да успее да поговори с всяко дете, да успее да усети настроението му, мислите му...В нашата група си имаме и задължително време за разговори. По време на приема сутрин и след закуска, следобед - след закуската - също. Децата свикнаха и след Нова година чакаха този момент, защото знаеха, че идва времето всеки да каже, да сподели...

   Първи ден в детската градина.

   Е, вече сте готови за този първи ден, който може би дълго време ще си спомняте. Дрехите са изгладени, раницата е подредена. Последен разговор, преди лека нощ и той може би ще е за утрешния ден, за детската градина.

   Кой тръгва с по-свито сърце за детската - мама, татко или детето??? Разбираемо е като усещане. Вече сте там. Оставяте малкото си съкровище при съвсем непознати, чужди хора. Ако имате възможност да не ходите на работа, направете го и то не за да взимате детето на обяд, а рано следобед. Първият ден ще мине много, много бавно. През половин час ще поглеждате часовника. Нищо чудно да ви се стори, че времето е спряло и...най-после...Време е да отидете и да си приберете детето от "онова непознато и за вас място"...Как ли е милото? Какво е правило цял ден без мама? Какви ли не мисли ще ви минат през главата.

   В момента в който се озовете пред детската, може да усетите как сърцето ви прескача :))) В момента в който видите детето си и всичко се забравя.

   Е, най-после е в прегръдките ви. Подходящ ли е моментът за глезене и позволяване на "всичко", гонени от гузна съвест, че сте "оставили" детето си в градина? Мммм....Вие решавате...Но не мисля, че е удачно. Любовта към детето може да има различни прояви, не само в задоволяване на моментни капризи...

   Втори ден...Трети...И колелото се завърта...

   Разговори с детето.

   Най-често срещаните въпроси при взимане на детето са: Днес караха ли ти се в детската? Наказваха ли те? Какво яде? Спа ли? Пи ли вода?

   Всички тези въпроси насочват разговора в негативна посока. Бих предложила един по-позитивен подход, който да поведе разговора в по-позитивна посока.

   Може би въпроси като: Похвалиха ли те днес в детската? Играхте ли си с децата? Гладен/гладна ли си? Хареса ли ти яденето? Запозна ли се с нови приятели? С кои деца седя на една маса? С кого си игра? А храната вкусна ли беше? - да ви дадат повече "достоверна" информация.

   Винаги може да се намери и някое "бъбриво врабченце", което нещо да ви е пошушнало. А като се приберете у дома, една театрализирана игра с любимите играчки може и да ви даде много повече отговори на интересуващите ви въпроси.

   Нали знаете, че на Мечо всичко се казва...

   Чудя се дали да засегна и следния въпрос...Лъжат ли децата? Аз бих отговорила без да се замислям: Да. А вие?

   Случвало се е, дори и през годината, която мина, да си говорим с родителите и за това. На някои мнението категорично е: Моето дете не лъже. Аз най-добре си познавам детето.

   Е, как тогава аз да го убедя, че не е така? В стремежа си да стане тяхната, децата "не знаят", че лъжат. Често се преплитат измислици с фантасмагории. А и когато едно капризно на ядене дете всеки ден чува от майка си: Пак ли не си ял? Тогава нищо няма да ти купя. Идва момент в който детето започва да казва: Аз всичко си изядох. Не беше така...Случай от миналата година.

   Друго дете, за първи път естествено на градина, казваше, че било наказвано...само и само да си стои у дома.

   Може би в прав текст би трябвало да го напиша...няма как по друг начин...Да седне ли дете на столчето, защото се е поувлякло в играта и посяга на другите деца. Да, ще седне, но и аз сядам срещу него да си поговорим. Да разберем заедно къде е конфликта.

   Или усеща се напрежение между две деца. Практиката си казва думата и в очакване да се доказва кой е по-силен от двамата, най-често им предлагам да седнат на столчета, на маса, на килим - където желаят и да се разберат кой прав, кой крив в цялата тази история и защо се е стигнало до конфликт. Да си поговорят до разрешаване на проблема. Не след дълго ме викат и ми казват причините, породили спора...Много често ме изумяват, като кажат: И двамата не бяхме прави.

   Понякога се налага и вдетиняване. Карат се за играчка. И двете деца, дори и повече искат точно в този момент да си играят с нея. Е, в такива случаи вземам играчката и им казвам: След като тази играчка "не е слушала" и доведе до скарване на приятели, няма да си играе с вас. Най-честия въпрос е: Играчката наказана ли е? Не, защо да е наказана? Нека да си стои тук, никой да не си играе с нея и да види колко е хубаво така...

   Не мислете, че децата не усещат иронията и шегата. Напротив. Колкото са по-малки, толкова и реакциите им са по-спонтанни..."Виждаш ли сега? Никой няма да си играе с теб. Защо не слушаш?"

По-големите деца се усмихват хитровато и след малко идват и ме питат: "Хайде да я пуснем във играта. Няма да се караме повече за нея."

   Изрази, като "наказан", "наказана", "наказание" аз поне не използвам, но децата идват в първа група знаейки значението им. Има ли проблем, има и начин за разрешаването му и този начин не е свързан с горе изброените думи, а с разговор, привеждане на примери.

   Нещо от практиката - от групата с която бях миналата учебна година. Първа група.

   Първи ден в групата. Много балони - в занималнята, на верандата, навсякъде. Подредени кътове за игра. Така, както родителите и децата тръпнат в очакване да видят кого ще заварят, така и ние тръпнехме да видим кой ще дойде:)))

   Имаше и рев, имаше и усмивки...От всичко по малко...Красиви, умни деца. Създадохме си наш ред, с наши правила...Да, децата може и да не разбират от "правила в групата", но от "може" и "не може" разбират.

   ...За правилата в групата може да "си поговорим" някой друг път...

Честит празник, прекрасни дами и мами!:-)

Не знаех как да изразя уважението и възхищението си от вас, за това написах "дами", макар че съм свързана най-вече с вас в ролите ви на "мами".:-)

Ще ви поздравя не с мои думи, а с думите на моите 3 и 4 годишни малчугани от група "Буратино" на ОДЗ"Снежанка", гр. Плевен. 

Вчера надписвахме картичките, които правихме цялата минала седмица за мамите. Разбирате, че аз ги подпомагах с въпроси: Какво искаш да напишем на мама? Как се чувстваш, когато мама те гушка? Какво обичаш да правите заедно? Какво ще й обещаеш? Като станеш голям, какво ще направиш за нея?Редактирала съм само изреченията, но не и съдържанието.

А. 4 години

Мила мамо,

Обичам те много, като Слънцето, защото то ми грее в очите. Обичам те, както обичам супа топчета.

Аз не мога без теб и много страдам за теб. Свива ми се сърцето и ми се плаче. (Детето често отсъства и не може да се адаптира вече втора година.)

Обичам те чак до Луната.

Б. 3 години

Мила мамо,

Обичам те чак до звездите.

Ти си голама, аз съм малка. Татко е още по-голям. И бате Ст. е голям. Искам да ви гушна всички. Обичам да ме гушкаш и да ми четеш приказки

Искам, когато дойде пролетта да ходим всички на разходка. 

П. 4 години

Мила мамо,

Обичам те много, чак до небето! Защото си мила, добра и красива. Ти си моето слънце. Когато си до мен, ми е топло и добре. Ставам и аз красива и добра като теб.

Обичам да играем на криеница. Ти да ме търсиш, а аз да се хвърля върху теб.

Обещавам винаги да те обичам и слушам.

Д. 4 г.

Мила мамо,

Много си добричка и аз много те обичам - до онази планета горе. Да си жива и здрава, мамо. Обичам да ми готвиш супа, леща и други яденета, а аз да играя с големия камион. Когато дойде пролетта, да изкараме колелото с буквичките: аз да карам, дядо да ме гледа, а ти да готвиш, колкото си искаш.

Пожелавам ти да имаш парички за дрешки и всичко. А като порасна, ще ти купя най-хубавите дрехи, да приличаш на принцеса.

Е., 3 години.

Мила мамо,

Сладка и добричка. Обичам те много - обичам те като слънцето и русалките. Ти си ми само една. И тати е само един. И Й. е един. Тати нямаше жена, но се ожени за мама и сега му е добре.

Обичам да ни гушнеш с Й. и да ни четеш за Кума Лиса и Косенцето-Босенцето.

Обещавам да бъда щастлива и хубава и да те гушна за празника.

Когато си отиде снега, ще ти набера цветя.

С. 4 години

Мила мамо,

Аз те обича много - до 60. Ти си моето минзухарче. Ти си ми само една. Да си ми жива и здрава дълго. Като порасна и стана като татко, ще стана космонавт. Ще изкарам парички и ще те заведа на екскурзия на Марс.

В. 4 години

Мила мамо,

Аз много те обичам. Обичам те повече от спагетите. Обичам те като слънцето.

Когато се покажеш на вратата, обичам да се засиля и да те гушна силно, а ти да ме вдигнеш на високо и да ме целунеш. Обичам когато ти готвиш, аз да слагам вилиците.

Обещавам, когато се върне татко, да ти купим двамата цвете.

Д. 3 години

Мила мамо,

Аз те обичам много, до небето. Защото си сладка и добричка. И работиш много.

Обичам да си правим с теб и А. (брат-близнак) коли. Обичам, като си легнем тримата, ти да ни гушнеш и да ни четеш за тримата братя.

Когато ме гушкаш ми е добре и съм голям и мога всичко.

Искам да отидем на ресторант и да ядем бонбони за празника.

Обещавам като порасна голям като татко да карам самолет. И със самолета ще те заведа на планина да караме ски.

Б. 4 години

Мила мамо,

Бъди ми жива и здрава, защото аз не мога без теб. Обичам те много, до небето! Ти си най-добрата мама на света!

Обещавам ти да бъде послушна.

Искам да отидем всички на море. Много обичам морето. Обичам да си играя във водата и да строя замъци от пясък.

Мамо, ти си всичко за мен. (Допълнено след половин час игра и размисли:-))

Бъдете щастливи, защото сте обичани чак до Слънцето и невъобразимо голямото число 60, мили жени! И обичта към вас отива отвъд днешния ден. Тя е основата, върху която децата ви градят своето бъдеще, в което вие имате своето почетно място!

Открих две красиви картички за мама, лесни за изработка. Предложението идва от  Ольга Плотникова, което искам да споделя с вас

КАРТИЧКА ЗА МАМА-1.ppt

КАРТИЧКА ЗА МАМА-2.ppt

 http://www.kizclub.com/index.html

За редовните читатели тук вече трябва да съм известна с тревогите си относно възпитателната страна на работата на детската учителка. Впрочем тревогите ми са многопосочни, но днес отново ще чопля точно тази: за възпитанието. Съзнавам, че на фона на далеч по-практичните интереси на колегите, моите са малко встрани, но какво да се прави: всеки следва своя път.

И така:

Днес по друг повод четох една книга и ме порази този пасаж:

„…….ако моят възпитаник не се развива според желания от мен идеал, не трябва да се настройвам срещу детето, а срещу мен самия. И тогава съм длъжен да стана едно цяло  с детето и то до такава степен, че да се запитам: „ Дали пропуските на детето не са всъщност последици от личните ми недостатъци?”. Вместо да насочвам недоволството си срещу него, сега аз ще размисля какво трябва да направя, за да може в бъдеще детето да отговори по-добре на моите изисквания. Подобен усет за нещата постепенно променя у човек целия му начин на мислене. ……аз съм само малка частица от цялото човечество и съм солидарно отговорен за всичко, което става по света. Тази мисъл трябва тихо да узрее в душата. Едва по-късно и постепенно тя ще се отрази и върху външното поведение на човека. В тази област всеки може да започне промените единствено по отношение на себе си.” (Р. Щайнер „Как се постигат познания за висшите светове”)

Не че не съм го знаела и преди от други книги и други автори, но този път параграфът може би намери по-благоприятна почва в мен.

Замислих се как все се възприемаме като едно цяло с децата си, особено когато са по-малки, но някак не ни се ще да вярваме, че лошото им поведение е пряко следствие от нашето поведение. Родителите са на различно мнение по отношение на някои възпитателни моменти (майката праща детето да спи, бащата иска да си играе с него, бащата иска да излязат на двора за игра, майка настоява детето да пише домашни) – детето израства манипулатор: знае при кого от родителите да отиде, за да получи своето; родителите са нерешителни за активни действия или затворени в някакви свои научни светове – детето израства мечтателно и „отнесено” и все нещо му се случва, точно когато дойде до решителни практически действия, за да се реализира; родителите са меки и нерешителни или отглеждат дете, на което всичко е разрешено – детето се тръшка и злепоставя родителите си при всеки, макар и нерешителен опит да прокарат свое виждане за нещата; подвластни сме на чувството за собствената си незначителност, не знаем как и не можем да упражняваме родителска власт – детето прескача детството и започва да живее живот на тийнеджър на 10 години: закъснява, пуши, води полов живот. Това са големите драстични примери, които са се развили от незначителните и наглед дребни ежедневни действия.

Доста често и аз, и родителите си казваме: „Поведението на детето не ми харесва. Какво да правя, за да го променя?!”. Излиза, че най-верният отговор и най-прекият път към промяната на детското поведение е: „Огледайте собственото си поведение и открийте с коя негативна, неприятна част от вашето поведение е в пряка зависимост детското поведение и се опитайте да я промените!”

Ние, родителите, и децата ни сме  като скачени съдове: каквото се налива в единия – това отива и в другия…..      

            Особено вдъхновяващ е факта, за който не си даваме сметка, заети да се борим с последиците на собствените си недостатъци в поведението на децата си, че възпитавайки правилно децата си всъщност работим за едно по-добро бъдеще на човечеството!

До тук  беше статията, написана за родителите на децата от моят група. Оттук нататък продължавам за колегите.

А не се ли отнася същото и за нас, учителите?! Недоволстваме от децата и техните родители, но ако се вгледаме внимателно или по-точно ако бъдем честни към себе си трябва да признаем, че групите са огледало на нас самите: ние говорим шумно и не винаги следваме правилата на доброто поведение – и групата ни е същата; ние сме равнодушни към света – и групата ни е същата. Тогава?!

Значи ли, че утре сутринта, ако децата са шумни и доста неорганизирани, за да ги организирам не трябва да им шъткам, крещя и наказвам, а само да се съсредоточа максимално в работата, с която ще се заема, независимо каква е тя: подготовка за закуска, подготовка на материали за занимание и т.н.; без да обръщам внимание на шумотевицата да си върша максимално добре тази работа и те, тригодишните, ще ме последват?! Виждала съм го на Запад – работи, но при нашите български деца?! Впрочем, с какво нашите деца са по-различни от онези?!

Значи ли, че че ако децата се държат грубо едно към друго, трябва да огледам собственото си отношение към тях? Или към другите хора? И съответно да го променя?

Твърде взискателна и трудна техника: трябва да си смирен и да приемеш, че се нуждаеш от непрекъсната промяна към по-добро самият ти, не толкова децата около теб! Трябва непрекъснат самоконтрол и порив към самоусъвършенстване! Трябва да си максимално честен към себе си и да приемеш, че не си съвършен и трябва да се промениш. И се сещам за злата мащеха и Снежанка. Колко правдиво е обрисувано нежеланието на човека да приеме истината за новите обстоятелства и да се промени! По-добре да умре новото обстоятелство, отколкото аз да се променя! Колко пъти лесно сме приемали болезнения, но честен отговор:"До сега ти беше най-добра, но днес децата се държат лошо, защото самата ти си напрегната, излязла от релси, раздразнена, ядосана и какво ли не още"?! И колко пъти, намерили вината в себе си, се спираме, поемаме дъх, броим до десет, съсредоточаваме се в себе си и .... ставаме пак професионални загърбили собствения си свят, за да осигурим добър свят на чуждите деца?! 

Лягам, за да съм свежа за утре....Първа смяна съм..... И не знам какви ще ми дойдат децата, след два дена почивка......