Опитомяване на морското свинче

       Когато влезете с новопридобитото свинче вкъщи, е необходимо да го пуснете в клетката и да го оставите известно време само, за да се съвземе. То ще се скрие в някое ъгълче, изплашено от новата обстановка. По-късно, когато почувства, че не е наблюдавано, то ще започне да изследва новия си дом. Желателно е в този момент да не се изкарва от клетката, колкото и да ви е трудно да се удържите,  защото то пак ще се опита да се скрие. Морското свинче е много страхливо животно и лесно изпада в паника. 
        Правилото при местенето на свинчето на ново място веднага да се постави в клетката. 
        По-късно, когато свинчето свикне с новата обстановка, ще започне да разпознава и стопанина си или всички тези, които редовно й носят храна. Това се изразява в писъците, които надава при приближаването на познатия човек. С тях то иска да каже: «Аз чакам храната си!» 
       Повечето свинчета обичат да се крият в къщичките си. Те трябва да са с такива размери, за да може свинчето спокойно да се мушне вътре.

       И все пак е неразумно веднага да се слага в клетката такъв дом. Проблемът е там, че неопитоменото свинче ще се крие постоянно в него и ще излиза само в тези случаи, когато е напълно убедено, че е в безопасност и няма никой друг в стаята. 
 
       На първо време трябва да се избягват силните шумове, за да не се наплаши свинчето. Винаги му действа добре тихата, спокойна реч, ласкавото обръщение към животното. Това е особено важно в периода на привикването. В продължение на няколко седмици морското свинче се научава да различава гласа на стопанина си от другите гласове.

Съвети:

           Първа стъпка.  Подайте на морското свинче морковче или парче ябълка като същевременно му кажете няколко думи с тих и спокоен глас. Отначало свинчето ще се скрие в сеното, но ще подуши храната и след определено време ще преодолее страха си и ще вземе лакомството страх и возьмет лакомство. 

          Втора стъпка. Когато свинчето привикне към мириса на ръката ви, можете да го погалите с пръст по главата. Ако стои спокойно, лекичко го погалете и по гърба. 

         Трета стъпка.  Сега можете внимателно да протегнете ръка, да вземете свинчето и да го сложите на коленете си. В това време трябва да му говорите спокойно, с равен глас и да не правите резки движения. Ако при това постоянно повтаряте името му,  след време то ще свикне с него

         Забележка. Не всички свинчета еднакво се опитомяват. Просто не трябва да губите търпение. Даже и най-страхливото свинче с времето ще започне да си взима храна от ръката Ви.

        По време на опитомяването трябва да помните, че морските свинчета не обичат да ги пипат по задната част на гърба. Те започват да нервничат, да квичат. Затова избягвайте да докосвате тази част на тялото им. Защо става така? Сложно е да се отговори на този въпрос, но може да се предположи, че хищниците, които са ловували дивите предшественици на морските свинчета, са ги хващали именно за тази част на тялото. Резкият вик, който издавало хванатото свинче е служил за предупреждение на останалите за грозящата опасност.

 

Ако морското свинче не се опитоми
         Много рядко се срещат морски свинчета, които не се поддават на обичайните способи на опитомяване. Обяснението е, че в първите седмици от живота на зверчето, то е преживяло събития, вседствие на което е станало много плашливо и подозрително. Тогава може да се постъпи по следния начин:

• Често взимайте свинчето на ръце.Слагайте го на коленете си, галете го и му говорете с тих, спокоен глас. 
• Давайте му зелении или парченца от любима храна само от ръцете си, проявявайте търпение.
• Постелете на дъното на клетката дебел слой слама. Свинчето ще може да се крие и да се чувства в безопасност, без при това да се изолира напълно от околната среда.

Ловът с хищни птици у нас е забранен, въпреки че от хилядолетия българите са сред пионерите в тази практика, коментира председателят на БСА

Павел Якимов (39 г.) е председател на Българската соколарска асоциация.

Софиянецът се занимава с хищни птици от 14-годишен. По професия е лесоинженер. Той е делегат на България в Международната соколарска асоциация, участва в 2 работни групи.

От 2009-а е неизменен участник в изложението "Природа, лов, риболов" в Пловдивския панаир. На последното издание през март 2013 г. пред щанда с хищните птици постоянно бе пълно с любопитни хора на всякаква възраст, които се интересуваха и искаха да се снимат с великолепните екземпляри - кафяв мишелов на Харис и хибрид между северен сокол и сокол скитник.

За Aspekti.info експертът очерта проблемите пред асоциацията, но и разказа малко известни за неспециалистите факти.

- Г-н Якимов, защо соколарската гилдия е на ръба на оцеляването?

- Предизвикателството започна още преди 13 години. Тогава поставихме началото, създадохме Българската соколарска асоциация и съществуваме законово. От 11 години, тоест 2 г. след основаването ни, станахме членове и на Международната соколарска асоциация (МСА). Но въпреки контактите, които не спираме да създаваме, в България, за съжаление, не срещаме разбиране основно от страна на екообществото. Еколозите са твърдо против соколарството. Защото те ползват почина на английските и германските си колеги, които са изключително крайни във вижданията си.

Има, разбира се, светлина в тунела - сериозна организация като "Зелени Балкани" използва от 3 години соколарски методи при мой колега от МСА в Англия, който е професионален развъдчик и соколар. "Зелени Балкани" се учат при него на занаят и благодарение на тези познания могат да работят наистина качествено и количествено по програмите за биоразнообразието. Тоест когато трябва да се размножават хищни птици и да се пускат в природата, така че да оцелеят. Соколарските методи работят в световен мащаб.

- В България какъв е статутът на соколарството?

- Член 65, точка 12 от Закона за лова и опазване на дивеча забранява лова с хищни птици, независимо от вида и произхода им. Въпреки че в България, на Северния и на Южния полюс лов с хищни птици не се практикува, ние сме един от първоизточниците на това изкуство. С участията си на "Природа, лов, риболов" от 2009-а насам ние от асоциацията се опитваме да ограмотяваме обществото, дори и противниците си. Защото бидейки един от първоизточниците на това изкуство, по неправилен и недалновиден начин то се възпира. Задължително, а и много по-добре е, когато ограмотяваш един човек, птицата да е на една ръка разстояние, отколкото да го затрупваш с данни и птицата да е на един бинокъл разстояние.
...

Здравейте , имам порче на 7 месеца бяло албинос казва се Миа и сме малко разгонени :) търсим си мъж който да ни оплоди за да имаме още сладки порчета моля, ако някой може да ни помогне нека ни пише на mal4o_xaxa@abv.bg или да позвъни на телефон 0884100436

и  ще видите една моя презентация,която изготвих  и е предназначена най-вече за любителите на котета.Посвещавам я на Тери, когото измъчих безкрай.

Дъщеря ми отдавна иска домашен любимец и най-вече котка, но нещо на се навивах да вземем. Доста време детето ме врънка и в един "щастлив" ден докато се разхождахме в един огромен мол попаднахме на ето такива хубавци.




Тя подскочи от щастие- "Мамо, мамо ето това ще са моите домашни любимци"

В първият момент се изненадах, как ли ще ги гледаме какви са, какво ядат....
Но бързо се окопитих и реших че това разрешава проблема с питомец у дома!

Гледаме ги вече 5 месеца, смениха си черупките веднъж (пораснаха) и може да се каже че свикнахме с тях. Аз съм доволна защото си стоят в терариума и ги разхождаме всяка вечер....в хола;)
Да ви кажа и те са с различни характери, единият е любопитко и навсякъде щъка из къщи, другият е страхлив и рядко се разхожда.

Ето я дъщеря ми с рачетата

Децата имат нужда от животинче за което да се грижат. Не бих я лишила от куче или коте но ако живеехме в къща или поне да си бяхме в България, сега това разрешение на въпроса ме удовлетворява, и на дъщеря ми и харесва!

Разберете къде този сладък малък прасчо ще е обичан домашен любимец тази година.