Кой не се е чудил как децата ни, които се стараем да отглеждаме еднакво и справедливо, всъщност израстват като драматично различаващи се личности? Защо самите ние се различаваме от братята и сестрите си? Въпрос на гени, на природа, казваме обикновено. И тъй като и специалистите са си задавали неведнъж този въпрос, отговори вече има, теории - също, пише Благовеста Симеонова за сп. "Инсайт".
Теорията, че да си най-голямото, средното или най-малкото дете в семейството, води със себе си неизбежно прикачени характеристики, се заражда през 20-те години на XX век.
Алфред Адлер пръв обръща внимание как поредността на децата в семейството влияе върху характера им. Подходът му се основава на вярването, че проблемите, силните и слабите страни на хората трябва да се разглеждат в контекста на социалното и семейното им обкръжение.
Според Адлер хората се водят от непреодолимото желание да бъдат приемани и ценени. Семейството е първата и най-малка общност, в която те се преборват за чувство за принадлежност.
Всички деца се състезават за родителската любов, за вниманието и ресурсите. И в зависимост от това колко е голямо детето спрямо останалите деца, то намира различни стратегии в толкова важната за него надпревара. Тези състезателни преживявания се отразяват по различен начин върху характера му.
Проучванията се задълбочават през 60-те и 70-те години. Изводите показват, че поредността влияе както при формирането на личността ни, така и при избора ни на кариера и готовността ни да устояваме себе си; има значение за степента ни на самоуважение, дори за избора ни на марки като потребители.
За водещ изследовател в областта се смята Франк Сълоуей. Проучванията му налагат заключението, че поредността на детето в семейството е определящ фактор за личността, който влияе повече, отколкото пола, социалното положение, расата и националността.
Първородните деца са много различни от по-малките си братя и сестри, което обяснява и защо те са по-близки по характер до хора, с които нямат роднинска връзка, отколкото със собствените си роднини.
Първородните са определяни като отговорни, консервативни, строго следващи набелязаната посока, желанията на родителите си. Те са перфекционисти, емоционално богати, авторитарни, добросъвестни и амбициозни.
Най-големите деца се идентифицират с родителите си и с други авторитети, по-склонни са да защитават статуквото си. Амбициозни са, затова са интелектуално по-богати и по-сериозни от родените след тях деца. На тях не им се налага да се борят със зъби и нокти за родителското внимание и ресурси, защото, поне за известно време, няма с кого да го делят. Те бързо се научават, че всичко, което е необходимо, за да получат усмивка от родителите си, е да следват желанията им.
Някои изследователи смятат, че тези деца възприемат и следват въпросния модел на поведение до края на живота си и във всички останали взаимоотношения. Те работят здраво и са праволинейни, остават доброто дете, което иска да постъпи правилно, често робуват на перфекционизма. Но понякога преживяват и детронация за сметка на по-малкото братче или сестриче. За да си върнат поне част вниманието и като защита, те се приспособяват по-бързо към света на големите, имитират ги и по-бързо усвояват техните модели на поведение.
Такива са мнозинството от студентите в Харвард и Иейл. Такива хора се ориентират към медицина, инженерни специалности и право. Всеки един от астронавтите, полетял в Космоса, е или първородното дете, или най-голямото сред момчетата в семейството.
В цялата история на Нобеловите награди над половината лауреати са първородни. Същото важи и за президентите в американската история.
Сред известните първородни са: Хилари Клинтън, Бил Клинтън, Дж. К. Роулинг, Уинстън Чърчил, Клинт Истууд, Джон Уейн, Силвестър Сталоун, Брус Уилис и всички актьор, играли Джеймс Бонд.
Върху средно родените са фокусирани по-малко проучвания, но най-общо ги описват като не така стремящи се към утвърждаване и признание. Те не са толкова конкурентоспособни, готови са на компромиси и дипломатични, заради средното си положение между интересите на по-големи и по-малки членове в семейството.
Те са омиротворяващи, преговарящи, откликващи на нуждите на околните, не понасят да следват сляпо авторитети. Израстват като креативни, независими, адаптивни като хамелеони, социални личности. Често казват, че родителското внимание намалява при следващо родено дете. В резултат на това на детето му се налага да бъде по-интуитивно и по-изобретателно в опитите си да привлече родителското внимание.
Средно родените са любимци, защото са по-сговорчиви и благоразположени хора.
Свикнали да рискуват да се изгубят във водовъртежа на собственото си многочленно семейство, те се научават как да строят мостове към нови опори и развиват чудесни комуникационни умения. Добре изпълняват ролята на медиатори и миротворци. Такива са Бил Гейтс, Мадона и принцеса Даяна.
Най-малките също са по-социално ориентирани. Освен това са по-популярни в средата си, определят ги като безгрижни, емоционални и като цяло по-убедителни от по-големите си братя и сестри.
Изтърсаците са най-креативните и най-чаровните, дори овладяват изкуството да манипулират; доверчиви са, добри оратори и се доверяват на въображението си. Те или преживяват същите битки както и средните, или, ако родителите им са вече в напреднала възраст, се радват на същия статус като първородните, защото родителите им са улегнали, спокойни и им отделят достатъчно време и внимание.
Израстват забавни и комични, нетрадиционни и непретенциозни към самите себе си. Очакват много от другите, не понасят критиката. Успяват в журналистиката, рекламата, продажбите и изкуствата. Такива са Камерън Диас, Джим Кери, Еди Мърфи и Били Кристъл.
Зависи ли успехът от поредността в семейството?
Социално положение, образование, късмет - всичко има значение, но според социолозите неравенството започва от дома и семейството. Проучванията сочат, че първородните и единствени деца водят листата по успех в образованието, престижна професия и благосъстояние.
Средно родените деца в многодетни семейства пък са в другата крайност - те получават най-лошото парче от тортата.
Според автора на "Защо първородните управляват света, а последно родените искат да го променят" ("Why First Born Rule the World and Last-borns Want to Change It") Майкъл Грууз повечето хора имат интуитивно усещане, че по някакъв начин поредността спрямо братята и сестрите оказва мощно влияние върху развитието им, но подценяват истинското влияние на този фактор върху израстването им като хора и професионалисти.
Може ли поредността в семейството да окаже влияние върху
професионалните интереси и предпочитанията на стоки за потребление
Изследване на специалисти от Щатския университет на Охайо, Колумбия, заключва, че единствените деца, и до някаква степен първородните, са по-заинтересовани от интелектуални дейности, имат аналитични умове и са по-любознателни от родените след тях братя и сестри. Те от своя страна предпочитат артистичните професии и дейностите "на открито", свързани с много контакти.
Според проучването това се дължи на различните изисквания и надежди, които родителите поставят пред децата си. Родителите са много закрилящи и внимателни към физическата безопасност на единственото си дете. Такива деца биха се ориентирали по-скоро към академична дейност, отколкото към дейности, свързани с физически труд или с постоянни контакти извън затвореното офисно пространство.
Първородните или единствени деца са насърчавани от родителите си да следват специалности, които ще им осигурят престижни и доходни професии като адвокатската и лекарската.
С раждането на следващите деца родителите стават по-спокойни и възприемчиви към новостите, затова тези деца се ориентират към творчески професии и по принцип са хора, които по-лесно поемат рискове. Ако първородното дете иска да стане поет, това би притеснило родителите. При четвъртото това не би било повод за семейна драма.
Много автори са извличали поведенчески константи за различните по ред деца. Над половината от американските президенти са били първородни деца. През 1989 г. 55% от членовете на Върховния съд в САЩ са били първородни деца, а също и 66% от учещите в колежите от т.нар. "Бръшлянова лига" (Ivy league), в която влизат осемте най-престижни университета на Щатите за всички времена - Йейл, Принстън, Харвард и др.
Заради такива статистики първородните биват характеризирани като по-амбициозни и ориентирани към успеха хора. Определят ги още като лидери, отговорни и конформисти. Затова и се смята, че най-големите деца в семейството най-лесно се поддават на апели за продажба на стоки, които са атрибути на лидерството, постиженията и отговорностите, за да покажат социалното си благосъстояние.
Средните пък се стремят към и зачитат равенството и груповото съдействие. Те са добри слушатели, медиатори и владеят изкуството да преговарят, но не умеят да вземат твърди решения. Поддават се на послания, установяват хармонични отношения с другите и постигат успех вследствие на добра екипна работа. Добри са в средните управленчески нива, защото умеят да се подчиняват, а и да бъдат разбиращи шефове за подчинените си. Работят в многолюдни компании и ги предпочитат пред собственото предприемачество.
Последно родените са с жизнен характер и отговарят на послания, които им обещават да станат център на вниманието в семейството и работата или им гарантират жизненост, енергичност и чар.
Единствените деца са определяни до голяма степен като първородните, но с някои изключения. Те са високомотивирани, уверени и ориентирани към постиженията, но не са конкурентоспособни и не обичат да се състезават. Отговарят на реклами, които показват истории за успех, свързан с възпитанието и морала.
Всичко изброено е все пак само общи тенденции. Специалистите признават, че като всяка друга теория и тази може да бъде преобърната в зависимост от личността, пропастта между различните поколения, исторически и икономически тенденции, други обстоятелства с външен характер.
Всички родители възпитават децата си според своите умения и разбирания за живота. Рядко се замислят защо в определени ситуации постъпват така, а не иначе. Но в живота на всяка майка съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица.
Опознайте по-добре собствения си баща. Какво изпитвате, когато мислите за баща си – радост от хубавите общи спомени или болезнени чувства? 
За това повечето родители до дълго си мислят,че децата им са все още деца.
Но пък, като второ дете в семейството съм с вродена дипломатичност.
Comments5