Не му купувам от този вид бонбони, този път просто попаднахме на тези и той ги поиска  (заради играчката).  Отваряме ги и вътре има три пликчета с малки бонбонки - моят син изяде едното. Поиска и другото, но възразих и му обясних, че ще може да яде след вечера. Този път се съгласи и до вкъщи нямаше никакви сърдения, тропане с крак и настоявания да му дам бонбоните.

Влизаме у дома, събличам го и изведнъж виждам, че по цялото му лице и по китките и пръстите му има обрив и кожата му е зачервена!!!

Това ще да е от бонбоните!!!  

Взимам опаковката и разглеждам по-подробно съставките (захар, растително масло, мляко на прах, какао на прах, нишесте, царевичен сироп, емулгатор, восък, аромати, оцветители... (завършва с многоточие поради липса на място) и  производителя.

Произведено в Китай за "COMICSSTARS" - България. За контакти: Пловдив и посочени два мобилни телефона!

Купила съм на сина ми бонбони МЕНТЕ, които свободно се продават в търговската мрежа - и това не е единичен случай!

За щастие алергичният обрив се оправи след като го намазах с противоалергичен крем, но защо трябва да бъде така???

Излиза, че е изцяло моя (на родителите) отговорността да следя какво консумира детето ми и да съм много внимателна, когато му купувам наглед желателни лакомства и сокове - самоконтролът е задължителен!

Какво да направя в случая?

-  Да се обадя на двата мобилни телефона и да проуча продукта ?- ясно е, че ще попадна на фирма или човек фантом. Сериозните производители предоставят своите контакти и телефон за потребителя!!

-  Да върна бонбоните в магазина (със сигурност ще отида днес и ще им кажа, какво продават) и да вдигна скандал?  Голяма е вероятността да го обърше някоя от продавачките, а не шефа, който зарежда магазина и е допуснал тези бонбони да се продават. Тогава?

Как бихте постъпили вие? 

Те са в състояние да те призимят до онази степен на спонтаност и откритост, която е характерна само за тях - малките многознайковци!
Случките и ситуациите са безбройни, но най-актуалната е от снощи.

Вече е  време за лягане и всички сме в леглото. Божидар си е легнал в неговото креватче със стикери на далматинци, които са залепени по неговите и нашите ръце, пижами и дори чак на бузите. :-) Ще спим с тях! - това е "заповедта" на малкия човек и който се осмели да ги отлепи, не се знае какво го очаква...

Пожелаваме си лека нощ и приятни сънища, което е знак,че спираме да говорим и трябва да заспиваме. Известно време е тихо. Бобо е обърнат на една страна и изглежда вече е заспал. 

- Да, изглежда детето е било много уморено и му се е спяло... - си мисля аз, и в същото време усещам призива за нежност по тялото ми. Махам ръката на съпруга ми от моите бедра и му казвам, че ми се спи. Това не помага особено и вече съм хваната в желязната хватка - мърдане няма! Да, ама аз като се ядосам и започвам да ставам меко казано агресивна.

- Стига вече, моля те! - полуизревавам аз и в този момент от другия край на стаята се чува звънкия наставнически тон на нашия син:

- Престанете да се карате, защото ще ви взема завивките и ще ви ги изхвърля през балкона!  

Ние прихваме да се смеем и от този момент нататък заспиването се отлага с още един час.  И така, всяка вечер - порция смях преди лягане!:-)

Добре дошъл на белия свят, миличък! Нека първо ти се представя - аз съм единствената ти (засега) първа братовчедка Михаела (или както ти ще започнеш да ме наричаш след 2-3 години - Михела) и съм на 21 и половина години :)

Цяла нощ се чудех какво точно да ти кажа с това своеобразно писъмце...Сигурно се чудиш къде си попаднал, каква е цялата тази светлина и мумотевица около теб? Ами...добре дошъл в нашия род :) Имаш прекрасни майка и баща - добри и интелигентни хора, които ще те възпитат добре . Имаш кака и батко - сестричка на почти 8 и брат на 22, които ще се грижат за теб и много ще те обичат. Имаш 2 баби и един дядо, тяхната основна функция в твоя живот ще бъде на детегледачи, когато майка ти и татко ти са заети.Те също ще те обожават и ще ти се радват.Имаш две лели и двама чичовци, които не живеят с вас и основната им задача е да те лигавят от време на време. Имаш и една първа братовчедка, която...те обича още без да те е видяла. Имаш куп чичовци и лели в Бургас, тях няма да ти ги обяснявам, защото аз самата за 21 години трудно ги оправям, а ти нямаш дори още 24 часа :)  Само да знаеш,че тези чичовци и лели и те много ще те обичат. Всъщност, като на изтърсачето на рода, на теб ти се пада най-обичаната роля.:)

Друго важно, което исках да ти кажа, е , че този свят е малко странен. Има войни, има глад, има смърт, има куп лоши неща, с които трябва да се опитваме да се преборим. Всеки ден пред теб ще изникват нови предизвикателства на живота, важното е да ги посрещаш с гордо вдигната глава (нищо, че още не можеш сам да я държиш на крехкото си вратле:) ) и да се справяш с тях. Научи се да приемаш загубите по същия начин -гордо. Не са много нещата, които самата аз знам за живота, но едно от тях, е, че нещата винаги се подреждат по най-добрия начин, дори в началото да не ти се струва така.

Сега искам да ти пожелая да растеш здрав и весел. Бъди смел и донякъде дързък.Не спирай никога да мечтаеш, бори се за мечтите си. Иска ми се да успяваш във всички начинания, да бъдеш умен и с добро сърце. Също така и талантлив.Дано съм добра орисница и пожеланията ми се сбъднат.

С много много обич,

Михаела 

Идва време, когато почти у всяка жена се заражда копнежа за бебе! Напълно нормално! На нас ни е отредена ролята да даваме началото на живота - въпреки, че относно началото може да се спори.... Оставам спора настрана и се насочвам към по-важният въпрос - Защо искаме всъщност да имаме деца?

Чувала съм толкова отговори, колкото и хора съм запитвала, но общо взето са се очертавали следните тенденции:

1. Искам дете, защото обичам децата, и искам да си имам свое!

2. Искам дете, за да ме гледа като остарея!

(Мислите, че това е много егоистично желание? На пръв поглед - да! Но, много родители като достигнат преклонна възраст изпитват този или подобен вид страх - да не остана сам, или да не мога да се гледам.)

3. Искам дете, защото е нормално да родиш поне едно дете!

4. Искам дете, за да може другото ми да си има другарче!

5. Искам дете, защото ще ме направи горда!

и т.н. и т.н. Вие може да продължите....

Аз мога да кажа за себе си.

При мен желанието бе силно и продължително, дори изстрадано. При мен не стана веднага! Трябваше да мина през редица изследвания, процедури и силна вяра, че "чудото" ще се случи. И то стана! В момент, в който бях спокойна или поне бях престанала да се притеснявам - много важен психологичен етап. Препоръчвам на всяка кандидат-майка да бъде СПОКОЙНА!

Освен, че силно желаех дете си давах сметка, че то е дар за мен и съпруга ми. Още отначало приехме, че ще го обичаме, ще се грижим за него като добри настойници на нещо скъпоценно, което ни е поверено! Просто е прекрасно да гушнеш едно мъничко, крехко същество и да знаеш, че неговото оцеляване зависи от теб (поне през първите месеци). За това трябва да си готова! Готова за какво ли? Да му дадеш толкова много любов и внимание, че да останете свързани завинаги! Първите месеци са решаващи за това - да се свържете! И след това да надграждате постоянно и всеотдайно, като не забравяте, че за да се чувства добре бебето ви, то и вие трябва да се чувствате добре - затова, не забравяйте и себе си!

Леко раждане и щастливо майчинство ви желая от сърце! 

 P.S. Тук ми се иска да прикача снимка на моя мъник, но не успявям